По-долу са първите десет публикации. За да видите всичките, идете на “Категории”, където са групирани по теми.


АЛЛАХ И БОГЪТ НА БИБЛИЯТА ЕДИН И СЪЩИ БОГ ЛИ СА?

д-р Джон Анкербърг и д-р Джон Уелдън

КАКВО УЧИ ИСЛЯМЪТ ЗА БОГА И ДАЛИ ТОЙ Е КАТО БОГА НА БИБЛИЯТА? 

Ислямът учи, че истинският Бог е мюсюлманско божество, Аллах. Всички други възгледи за Бога са фалшиви, защото Коранът учи: „Истинската религия за Бога е ислямът”. Коранът поставя ударение върху Аллах: „Няма друг Бог освен него, Живият, Вечният”. Но кой е Аллах? Дали той прилича на Бога от християнската вяра? Както ще видим, мюсюлманският бог е изцяло различен от библейския Бог.   повече…

ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НА АЛЛАХ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ ГОВОРЯТ

A. Името на Бог в Библията

Бог в Стария завет е познат като ЙХВХ (Yahweh), а когато се поставят правилните гласни – Йахве. Това се превежда като „Самосъществуващият” и е производна на еврейската дума хавах, която означава „съществувам”. Както Аллах е името на бога от Свещените Писания на мюсюлманите – Корана, така Йахве е Името на Бога в еврейските писания – Библията. Особено интересен и значим е фактът, че Йахве никога не се появява като име на каквото и да е божество извън Библията. Никъде не е записано за друго племе или религия, които да са се покланяли на Йахве. Еврейското име на Бога е уникално за Библията и за избрания народ. Само от това твърдение можем да направим извода, че името Йахве не е взето от никоя друга култура или религия. Тя се появява единствено в библейското откровение.
повече…

КАКВО УЧИ ИСЛЯМЪТ ЗА СПАСЕНИЕТО?

д-р Джон Анкербърг, д-р Джон Уелдън

Тъй като Коранът [1] учи, че „Истинската религия с бог е ислямът” [2] за мюсюлманите това означава, че спасението се постига само чрез покорство към ученията на Аллах. Следователно спасението в исляма изисква човекът да бъде част от ислямската вяра. „Който пожелае друга религия освен исляма, тя няма да му се приеме; в отвъдния свят той ще бъде сред губещите”. [3] По този начин: „Но онези, които не вярват и умрат неверници — върху тях ще остане проклятието на бог и на ангелите заедно с това на хората; вечно ще пребивават там; наказанието за тях няма да се смекчи; нито ще им се даде отсрочка”. [4] повече…

ПРЕГЛЕД НА ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Джим Крофт

ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата ислям означава „покорство на волята на Бог”. Свързана е с две арабски думи – едната е таслиим, която означава „предавам се” или „покорство”, а другата е салаам, която има смисълът на „мир с Бог и себе си” или едни хармонични междуличностни взаимоотношения и Божии благословения. Моето наблюдение от първа ръка е, че тези „благини” не са толкова често проявление при хората, които живеят в нациите с мюсюлманско управление. В сравнение с християнските нации, ислямските страни имат непропорционално висок брой доклади за нарушение на човешките права на жени, деца и хора с друго вероизповедание. повече…

АЛЛАХ – ЛУННИЯТ БОГ

АРХЕОЛОГИЯТА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Ислямската религия има във фокуса си на поклонение божество, наречено „Аллах”. Мюсюлманите твърдят, че Аллах е библейският Бог на патриарсите, пророците и апостолите от предислямските времена. Така че става въпрос за приемственост. Дали наистина Аллах е библейският Бог или е езически бог от Арабия от предислямските времена? Твърдението на мюсюлманите за приемственост е съществено за опита им да спечелят евреи и християни за последователи, защото ако Аллах е част от потока на божествено откровение в Писанията, то тогава това ще е просто следващата стъпка в библейската религия. Ето защо всички трябва да станем мюсюлмани. От друга страна, ако Аллах е предислямско езическо божество, то тогава същината на твърдението им е отхвърлена. Религиозните твърдения често не устояват пред резултатите от точните науки като археологията. Можем безкрайно да размишляваме върху миналото, но по-добре да отидем и да разровим, за да видим какво говорят археологическите факти. Този е единственият начин за установяване на истината за произхода на Аллах. Както ще видим по-нататък, неоспоримите археологически факти твърдят, че Аллах е бил езически бог. Всъщност той е бил Лунният бог, женен за слънчевата богиня, а звездите са били негови дъщери. повече…

ИСЛЯМЪТ ПЛАНИРА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАВЛАДЕЕ СТРАНИТЕ-ДОМАКИНИ

Ислямът не е религия, нито е култ. В неговия завършен планиран вид, той е всеобхващаща система на живот. Първоначално той е плагиатствувал религиoзните и теологичните трудове на онова време, за да установи политическа опозиция в обществата в Средния изток на VI-я век

Под господството главно на европейското и азиатско влияния, номадските арабски народи били притеглени към политическото устройство, което им предлагало икономически благоприятни възможности, които можели да бъдат придобити чрез силата на оръжието. Ислямът има законни, политически, икономически, социални и военни компоненти. Религиозният компонент е маскировъчна обвивка за всичките му други същности.

Ислямизирането на обществото започва, когато има достатъчно мюсюлмани в страната, за да агитират за привилегиите на религиозно дискриминираните. Когато политически коректни, толерантни и културно-различни общества се съгласят с мюсюлманските искания за техните религиозни привилегии, някои от другите им прояви са насочени да проникват, разяждайки и заразявайки културата. Ето как историята озаконява прогресията:

Докато мюсюлманското население остане около или под 2% във всяка дадена страна, то ще бъде в по-голямата част зачитано като миролюбиво малцинство и не заплаха за другите граждани. Това е случаят в:

•    САЩ — мюсюлманска 0.6%
•    Австралия — мюсюлманска 1.5%
•    Канада —  мюсюлманска 1.9%
•    Китай — мюсюлманска 1.8%
•    Италия — мюсюлманска 1.5%
•    Норвегия — мюсюлманска 1.8%

От 2% до 5%, те започват да печелят привърженици между другите етнически малцинства и недоволстващи групи, често с вербуване от затворите и измежду улични банди. Това се случва в:

•    Дания — мюсюлманска 2%
•    Германия — мюсюлманска 3.7%
•    Англия — мюсюлманска 2.7%
•    Испания — мюсюлманска 4%
•    Тайланд — мюсюлманска 4.6%

От 5% нататък, те упражняват прекомерно влияние, пропорционално на процента им на население. Например, те ще настояват за въвеждане на халал (чиста по ислямския стандарт – бел. прев.) храна, осигурявайки по този начин работа за мюсюлманите. Те ще увеличат натиска върху супермаркетните вериги да поставят халал на видно място на рафтовете си, заедно с заплаха за „неизпълнено“ (отказ да се подчиниш на официаления ред – бел. прев.).

При това положение те ще действат да постиганат управляващото правителство да им позволи самоуправление (в техните гета) под Шариат, ислямския закон. Най-крайната цел на ислямистите е да установят ислямския закон Шариат над целия свят. Това се случва в:

•   Франция — мюсюлманска 8%
•   Филипините — мюсюлманска 5%
•   Швеция — мюсюлманска 5%
•   Швейцария — мюсюлманска 4.3%
•   Нидерландия — мюсюлманска 5.5%
•   Тринидат и Тобаго — мюсюлманска 5.8%

Когато мюсюлманите достигнат 10% от населението, те имат склонност към увеличаване на беззаконието като средство за оплакване за тяхното обществено състояние. В Париж вече виждаме взривяване на коли. Всяко немюсюлманско действие оскърбява исляма и резултатите са бунтове и заплахи, такива като в Амстердам, с опозиция срещу анимационните филми за Мохамед и исляма. Такава обтегнатост се вижда ежедневно, специално в мюсюлманските квартали в:

•    Гаяна — мюсюлманска 10%
•    Индия — мюсюлманска 13.4%
•    Израел — мюсюлманска 16%
•    Кения — мюсюлманска 10%
•    Русия — мюсюлманска 15%

След като дотигнат 20%, нациите могат да очакват избухване на размирици и бунтове, формиране на джихад войска, спорадични убийства и запалване на християнски църкви и еврейски синагоги, подобно на тези в Етиопия.

•    Етиопия — мюсюлманска 32.8%

При 40%, нациите преживяват широко разпространени масови избивания, продължителни терористически атаки и растящо народно опълчение както в:

•    Босна — мюсюлманска 40%
•    Чад — мюсюлманска 53.1%
•    Ливан — мюсюлманска 59.7%

От 60% нагоре, нациите преживяват неограничено преследване на невярващите от всички други религии (включително непригаждащите се мюсюлмани), спорадично етническо изтребление, геноцид, използването на закона Шариат и джизие (паричен данък наложен на немюсюлманите – бел. прев.), както е случаят в:

•    Албания — мюсюлманска 70%
•    Малейжа — мюсюлманска 60.4%
•    Катар — мюсюлманска 77.5%
•    Судан — мюсюлманска 70%

Над 80%, има ежедневни смущения, заплашване и буен джихад, ръководено от държавата етническо изтребление и даже геноцид, като тези страни изгонват неверниците и се придвижват към 100% ислям. Това се е случвало и продължава в:

•    Бангладеж — мюсюлманска 83%
•    Египет — мюсюлманска 90%
•    Газа — мюсюлманска 98.7%
•    Индонезия — мюсюлманска 86.1%
•    Иран — мюсюлманска 98%
•    Ирак — мюсюлманска 97%
•    Йордания — мюсюлманска92%
•    Мароко — мюсюлманска 98.7%
•    Пакистан — мюсюлманска 97%
•    Палестина — мюсюлманска 99%
•    Сирия — мюсюлманска 90%
•    Таджикистан — мюсюлманска 90%
•    Турция — мюсюлманска 99.8%
•    Обединени арабски емирства — мюсюлманска 96%

При 100% се предполага, че води в мира на Дар ес Салаам – ислямският Дом на мир (ако си мюсюлманин ти си в Дома на мира – Дар ес Салаам, но ако си от друга вяра ти си неверник в Дома на войната – Дар ес Харб и ислямът е във война с теб – бел. прев.). Очаква се да има мир, защото всеки е мюсюлманин. Мадрасите (ислямски религиозни училища – бел. прев.) са единствените училища и Коранът е единственото слово, в страни като:

•    Афганистан — мюсюлманска 100%
•    Саудитска Арабия — мюсюлманска 100%
•    Сомалия — мюсюлманска 100%
•    Йемен — мюсюлманска 100%

За съжаление мирът никога не е постигнат! В изредените по-горе 100% мюсюлмански държави, най-радикалните заплашват, бълват омраза, потъпкват жени и деца и удовлетворяват страстта си за проливане на кръв, убивайки по-малко радикалните мюсюлмани, използвайки благовидни причини и корупция на всяка основна човешка порядъчност. Дали ще е сакатяване на жени или изнасилване на млади момчета, те търсят закрилата на религията  за авторитет. Човек само трябва да си спомни убийството на невинни деца момиченца в Саудитска Арабия от религиозната полиция или зверствата на Талибан, за да осъзнае, че ние сме във война, в която нашия враг не се бие по правилата управляващи цивилизованите нации.

В някои страни с относително малко малцинство мюсюлмани, като Франция (8%), мюсюлманско население живее в гета. В 100% ислямски общности, те живеят по закона на Шариат. Полицията даже не влиза в тези гета. Няма народен съд, който да ги държи отговорни заради обществото, което те искат да променят според тяхната лъжлива и корумпирана идеология. Училищата са ислямски и няма немюсюлмански религиозни учреждения. В тези територии на неправда и религиозен тоталитаризъм, мюсюлманите не се обединяват с обществото като цяло. Те нямат аболютно никакво намерение да асимилират културата, която им е дала икономически възможности, които не се намират, когато ислямските теокрации управляват. Децата посещават мадраса (ислямско религиозно училище – бел. прев.). Те учат само Корана и да мразят неверниците. Даже само да се общува с безверник е престъпление, наказуемо със смърт. В някои области на определени нации, такива като Иран, имамите (имам –  духовен водач – бел. прев.) и екстремистите упражняват повече сила, отколкото мнозинството. Днешните 1.5 милиарда мюсюлмани представляват 22% от световното население. Тъй като раждаемостта при християни, индуси, будисти и всички останали вярващи е като джудже в сравнение с раждаемостта на мюсюлманите, до края на това столетие те ще надминат 50% от цялото население на земята. Ясно способни да доминират чрез неправда, възможността за тези доставчици на зло да победят демокрацията е реална, освен ако бъдат противопоставени от гражданите, безкомпромисно лоялни на абсолютността на закона. След атаката срещу Америка „толерантността е враг на правосъдието” и праведните хора навсякъде трябва да се нетолерантни към неправда, независимо от религиозната или политическа украса. Свободата никога не е свободна!

Статистическите факти включени по-горе са адаптирани от книгата на д-р Питър Хемонд „Робство, тероризъм и ислям: Историческите корени и съвременна заплаха”.

Благодарим на служението „Месиянските евангелисти” за разрешението им да поместим тази статия на нашия уебсайт.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЛЪЖЛИВИТЕ РЕЛИГИИ?

Бъди сигурен, че знаеш разликата между култ и деноминация

Много хора днес са объркани относно това дали групи, които наричат себе си „църкви”, са наистина християнски деноминации или са култове на християнството. За да отговорим задоволително, се изисква да погледнем на голямата картина.

Глобално, религиите се категоризират в няколко главни групи като Ислям, Шинтуизъм, Хиндуизъм и Християнство. Всяка от тях имат подразделения, които са произлезли от основния корен. Ислямът има Сунити и Шиити; Хиндуизмът се е зародил от Будизма. Светът вижда християнството по същество като Римокатолическо, Протестантско и Източно-православно.

И така, когато се говори за култове, това обикновенно означава отклонение от същината на ученията на главната религия. Затова освен „християнските” култове има ислямски култове, хиндо култове или будистки култове.

В страни, където християнството доминира, „култ” обикновенно означава група, която има някакви корени в християнството. Някои групи като Мормоните и Свидетелите на Йехова само използват християнството като изходна база, от която да изградят доктрини и учения далеч по-различни от библейските истини. Други като римо-католици и източно-православни взимат Библията и я обединяват с езически основани ритуали и традиции и по такъв начин правят библейските Писания безрезултатни.

И така, как да знаем кога едно религиозно движение не може да се счита за истинско християнство? За тези, които вярват в Библията, Писанията са окончателния съдия. Апостол Павел даде на църквата в Коринт три изпита за проверка на истинското християнство ( 2 Коринтяни 11:4):

1. Дали те проповядват друг Исус?
2. Дали не са мотивирани от друг дух?
3. Дали представят различно благовестие?

Без изключение всички лъжливи религии и култове пропадат на един или всички от тези изпити. Ключовият въпрос е: Какво те правят с Исус? Никой от тях не поучава библейския Исус, вечния Син на триединния Бог. Повечето отричат Неговата божественост, смалявайки Го само до един велик учител. Ислямът, Хиндуизмът, Будизмът и т.н… всички Го признават за бележит мъдър мъж, пророк или може би един от многото богове. Мормоните се съгласяват, че Той е бог, но един, който някога е бил човек като нас, и че ако се изработваме и ние също можем да станем богове. Свидетелите на Йехова представят Исус като сътворено същество и брат на Луцифер. Ню Ейдж Го почита като „Извишен господар”, който се е развил до по-високо духовно ниво. Мунистите вярват, че Исус дошъл да спаси света, но се забъркал в еврейските политики и бил убит преди да може да завърши мисията Си. Затова Сан Мюнг Муун завършил работата Му.

Римо-католиците и изтично-православните твърдят, че са „правоверните” и се прекланят на библейския Исус, но на практика Го заместват с Дева Мария (като езическа богиня), на която се молят като застъпник, посредник и утешител.

Ислямът признава Исус като един от пророците, чието послание било незавършено, докато Мохамед се появил да довърши окончателното слово от неговия бог, Аллах.

Във втория изпит лъжливите религии следват друг дух. Някои свързват Бога с някакъв вид сила, отричайки, че Той е личност. Други почитат множество от демонични духове изобразени от голям брой идоли и божества.

В един или друг случай друг дух е замесен във всяко лъжливо учение, независимо дали е Хиндуизмът с хиляди богове или Ислямът, който твърди че се покланя само на един бог, но неговата личност и характер доказват, че въобще не е като библейския дух на Йехова.

Третият изпит в Коринтяни 11:4 е различно благовестие. Има само два пътя до небето, които са поучавани в света: Не чрез дела, но по милост, чрез кръвта на Исус или чрез вършене на достатъчно добри дела, за да заслужиш спасение. Само библейското християнство носи благовестието, че ние можем да сме сигурни, че греховете ни са простени. Всички други религии и култове проповядват, че човек може само да се надява делата му да превишат тежеста на греховете му във времето на съд. Но ако Бог в Словото Си ни казва, че „всичката ни правда е като омърсена дреха” и „няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши”, тогава остава само един сигурен път до Бога – чрез жертвата и кръвта на Исус Христос, Божия Син. На кръста Той понесе греховете на света и ни дари със спасение!

АКУЛАТА ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА ИСЛЯМА

Тероризмът е горната перка на една спотаена голяма заплаха за свободата – Шариата

Джим Крофт

Потвърждения за ислямските несправедливости, които излагам в тази статия, могат да се намерят в интернет на www.faithfreedom.org. Страницата представя свидетелства на бивши мюсюлмани-интелектуалци, които са изоставили исляма заради варварщината от 7-и век. Те са родени и израсли в исляма и познават реалностите, за които говоря. Интернет страницата www.Islamreview.com дава сведение за същите несправедливи практики от християнска перспектива.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

За мюсюлманите Коранът е волята и словото на Аллах, предадено чрез видения на прозрение, дадени на Мохамед от Архангел Гаврaил. Коранът не може да се подлага на съмнение или критика от който и да е. Словата на Мохамед, съдебните постановления и дела са записани в хадис. Законът на Шaриат (ислямският закон) се състои от съвкупността на Корана и хадис. Шариатът е основан на откровенията, словата, съдебните постановления и делата на Мохамед. Мюсюлманите се предполага да почитат Мохамед като събирателен образ на човешко съвършенство в характер, думи и дела. Той е еталон, на който всички мюсюлмани са задължени да подражават. Да се отнасяш с неуважение към Мохамед или да оспорваш Корана, хадис и Шариата е еретично и се наказва със смърт. Смъртната присъда може да се приложи за мюсюлмани, както и за немюсюлмани.

Провокациите към насилие са така неделими от исляма, както мокрото е неделимо от водата. По-горе споменатите свети писания на исляма са изпълнени с възпламеняващи стихове и пасажи, които са подстрекавали мюсюлманите към насилие и варварски действия през последните 1300 години. Доказателството може да се види в случаите, когато в Корана и хадис се появяват думи, провокиращи насилие, в сравнение с появата на същите думи в Стария и Новия завет в Библията. Тези думи са: джихад, битка и война; убивай; копия; лъкове и стрели; ограбване; кръвопролитие; нашествие; убийство; терор; загивам; мъст и отмъщение. Те се намират в светите писания на исляма 25 879 пъти. Явяват се в цялата християнска Библия само 1364 пъти. Това би трябвало силно да намекне, че ислямът е всичко друго, но не и мирна религия.

Вярно ще е да заявим, че в границите на исляма, никой не е в безопасност. Мюсюлмани от противоположни секти; мюсюлмански жени; момиченца; девойки; всеки, обвинен в престъпления и лошо държание; както и хората, обявени за виновни в отстъпничество и блудство, са точно толкова мишени на нечовешки практики и наказания, колкото и немюсюлманите. Мюсюлманите убиват много повече свои съграждани мюсюлмани годишно, отколкото всички, които умират в битка срещу немюсюлманите. В Руанда стотици хиляди мюсюлмани умряха чрез геноцид. Причината била, че мюсюлмани, които не говорели арабски, били пометени от хора, които говорят арабски, защото считат себе си за по-висши. Във войната между Иран и Ирак през 80-те години на XX-ти в. главната причина, която разпалила враждата, била: коя национално преобладаваща секта на исляма е по-автентична. Има повече от един милион случайно убити.

УМЕРЕН МЮСЮЛМАНСКИ МИТ

Не вярвам, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Мнозина, живеещи в западните общества, просто се интересуват от пътеки, които водят до щастие и преуспяване. Същото може да се каже и за много мюсюлмани, които живеят в тъмнината на народите, издигнали ислямски крепости. В същото време същите тези миролюбиви мюсюлмани знаят истината, която нашите либерални политици отказват да признаят.

Умерените схващат, че техният омекотен духовен натиск далеч не представя истински какво означава да бъдеш мюсюлманин и изправен пред исляма. Те напълно разбират, че мюсюлманите, които извършват действия на терор; обезглавяват неверници; мразят евреите; бият жените си; бичуват и убиват с камъни прелюбодейци и режат крайниците на крадците, го правят под диктата на Корана и хадис на пророка Мохамед. Някои мюсюлмани не са шокирани, ако научат, че някой уважаван мъж-роднина практикува „Mufa’khathat” (буквално преведено, означава „пускане между бедрата”– букв. пр.) с някое малко момиченце в семейството. Муфакатат е форма на мастурбация, при тоято мъжкият орган се трие между бедрата на бебе момиченце, за да предизвика еякулация. За щастие има умерени, които се противопоставят на тази практика. Но те се считат за немюсюлмани от онези, които одобряват практиката и могат да се изложат на смъртен риск, ако възникнат противоречия в случаите на муфакатат. Въпреки всичко, това остава като болна извратена педофилска практика, която е напълно легализирана в ученията на исляма. Всичко, което споменах до този момент, е разрешено от закона на Шaриата (ислямският закон). То представлява акула под повърхността на исляма.

РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ

Законът на Шариата, който се насажда у мюсюлманите, формира ума им така, че да имат повече различия, отколкото сходства с юдео-християнските ценности. Западният начина на мислене е, че ако си добър и толерантен към хората от друга вяра, те ще отвърнат със същото. Нашите предположения не важат, когато стане въпрос за исляма. Ние приемаме мюсюлманите да строят джамии в нашите нации. Саудитска Арабия е люлката на исляма. Нашите „приятели”, саудитците, не ни позволяват там да строим църкви върху тяхната свята земя. Криминално престъпление е гражданин на Саудитска Арабия да практикува християнството и единствените домове за поклонение, които съществуват там са джамии. Нашите младежи проливат кръвта си в Ирак от години, за да осигурим на иракчаните по-добър живот. Наши завърнали се ветерани нерядко докладват за случаи, в които са чули и видели мюсюлманите, които те са освободили, да изговарят анти американски речитативи на ислямските празници. Еврейските болници в Израел оказват на палестинци еднаква помощ като на своите ранени служещи. Палестинците гледат с одобрителни възгласи, когато израелци са влачени зад джипове по улиците на Газа.

ЖЕСТОКО И НЕОБИКНОВЕНО – СЪВСЕМ СПОРЕД ШАРИАТА

Американската конституция забранява жестоките и необикновените наказания. Ние полагаме всички усилия да направим наказанията колкото се може по-безболезнени. Юдео-християнските норми отричат умишленото налагане на варварски наказания върху невинните в името на Бог. Но не е така в ислямския закон на Шариата. Болшинството от световните мюсюлмани считат публичното бичуване, убиване с камъни, ампутация на крайници и обезглавяване като праведни и разумни форми на граждансто наказание. Убиването с камъни е вид изкуство. Инициаторите на убиването с камъни настояват камъните да са достатъчно големи, за да раняват, а не прекалено големи да убиват отведнъж. Целта е да направи смъртта на наказаните по-агонизираща и удоволствието на убийците и публиката – по въодушевяващо.

Знам, че западните читатели не могат да си представят реалностите, които излагам. Наивността ги прави да приемат всеки човек като длъжен да споделя тяхната юдео-християнска чувствителност. Мюсюлманите, които иначе са дружелюбни и привлекателни хора, когато са отгледани в места, където царува законът на Шариата, придобиват различен мисловен модел от членовете на другите главни религии по света. Възпитаните в доктрините на Шариата мюсюлмани възприемат продължителните болки, нанесени на виновните за разнородност, отстъпничество, кражба и други, само като награда за греховете им.

Поради диктата на Шариата, тероризмът е само върхът на айсберга, що се отнася до насилието в исляма и негодуванието им срещу човечеството. Наказанията, за които говорих, се раздават всяка седмица в отдалечените места, където мюсюлмански селяни никога не са възнамерявали да стават терористи. И нещо по-лошо, цели села се стичат за случката. Убийствата заради чест, при които мъжете в семейството тайно екзекутират дъщеря, сестра, е предписанието на Шариата за „наказание за грях”. Някакси това не звучи като подбуди, идващи от съчувствителен и прощаващ Бог.

Много хора може да счетат, че преувеличавам степента на ислямските жестокости. Либералната преса и настоящата администрация ви карат да вярвате, че такива инциденти, за които говоря, са редки и изолирани аномалии. Предизвиквам ви да погледнете страниците в интернет на Human Rights watchdog groups (групи на Пазители на Човешки права). Ще откриете, че области с преобладаващо мюсюлманско население на земята имат нарушения, далече надвишаващи броя на всяка друга религиозна група.

ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ ЗА ШАРИАТА

Умерените мюсюлмани не отричат публично престъпленията на фундаменталистите, защото знаят, че според закона на Шариата, именно умерените, а не радикалните са еретици. Онези, които наричаме радикални, фанатици и фундаменталисти, не са налагали исляма. Далече преди тези термини да дойдат на мода, религията, която нашите политици и академици наричат „благородна”, е подстрекавала нечовешки актове в домовете, селата, градовете и народите по целия свят. Болезнената истина е, че мюсюлмани, които вършат тези зверства, действат в границите на закона на Шариата.

Западните християни възприемат исляма просто като една религия. Това е съществена грешка. Мюсюлманите не възприемат исляма като религия по начина, по който американците възприемат християнството, индуизма, юдаизма и други като форми на вяра, които човек може да спазва според индивидуалните си предпочитания и духовни нужди. Мюсюлманите гледат на исляма като на цялостен начина на живот. Той е политическа система, която засяга всеки аспект от живота на човека; социални практики; образование и управление на нация. За ислямистите главната цел е да въведат закона на Шариата като единствен закон за управление над жителите на цялата планета, независимо дали те са мюсюлмани или не.

Ислямистите знаят, че могат да си поставят обръщането на хората към исляма като второстепенна цел, защото веднъж щом се въведе Шариата, той в крайна сметка ще принуди масите да станат мюсюлмани. Ислямската програма е законът на Шариата да стане закон на земята в САЩ. За наивните американци е неизвестно, че законът на Шариата програмира мюсюлманите да възприемат всичко, свързано с демокрация и с възможността да изразяват свободно избора на своята религия, като поругание с волята на Аллах и неговия пророк Мохамед. Естеството на Шариата за 100% владеене над всеки аспект на индивидуалния и културния живот има за цел да изкорени по брутален начин всички възможности за продължителното съществуване на каквито и да е видове религии. Юдеите и християните някога са се покланяли свободно в Арабия. Днес тя е 100% мюсюлманска. Ливан някога беше преобладаващо християнска нация. Днес тя е под палеца на исляма. Християните-копти някога са процъфтявали в Египет. Понастоящем коптите са силно преследвано малцинство. Дъщерите им са изнасилвани и отвличани от мюсюлмани без репресивни мерки от страна на правителството. Унижението е с цел да принуди момичетата да приемат исляма. Коптите не могат да реставрират съществуващите църкви без одобрението на общината. Не могат да строят нови църкви без заповед от президента. Много рядко е копти да си намерят добре платена работа. В повечето случаи, независимо колко интелигентен е коптът, той не може да заеме позиция, по-висока от мюсюлманите в повечето занаяти. Това са белезите от ухапване от акулата – Шариат. Тя плува под повърхността на исляма и чака да погълне свободата на всеки народ, достатъчно глупав да настанява мюсюлмани навсякъде.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Когато Мохамед за първи път въвел исляма в древна Мека в Арабия, той се отнасял към нея като към нова висша религия, която се надявал да замести политеизма, християнството и юдаизма. Той се опитвал да спечели последователи чрез мирни средства на убеждение за исляма. Прозелитските усилия на Мохамед били абсолютен провал. След много години той успял да спечели няколко последователи. Това разгневило тъй наречения пророк на Аллах. За да осигури оцеляването на исляма, Мохамед преместил щаба си в Медина, Арабия. Измамлив демон, в образа на архангел Гавраил водел Мохамед. Адското подобие започнало да дава на Мохамед откровения, че начинът, по който може да покори хората на закона на Шариата, е чрез насилие. Това дало началото на войната Джихад.

Народ след народ били доведени до покорство под закона на Шариата. Съдбата, очакваща покорените, не била завидна. Първият избор бил обръщане към исляма. Пленниците, които не приели исляма, е трябвало да бъдат със смели сърца, за да издържат участта си.

Местните юдеи и християни, които отказвали да станат мюсюлмани, били превърнати във второкласни жители. Арабският термин за такива хора е дхимис. Те трябвало да плащат джизие, допълнителен данък. Не можели да имат професия с титла, която да е по-висша от мюсюлманите; трябвало да носят дрехи, които ги отличавали от мюсюлманите; и не можели да строят или да възстановяват молитвени домове за съответните си религии. Именно християните, юдеите и приелите мюсюлманството хора в покорените нации, спомогнали ислямът да процъфти по време на така наречената Златна ера на исляма, между 7-и и 12-и век.

Ислямът плячкосал нации като Египет, Персия, Сирия и Ирак, които имали богата история на открития в областта на математиката и науката. Нововъведенията вече се прилагали преди мюсюлманите да завладеят земите им. Въпреки това ислямът твърди, че изключителните постижения са техни. А всъщност втората класа дхимис и мюсюлманите, които не били араби в тези култури, били тези, които вършели работата. Знакът за верността на това твърдение се вижда във факта, че всички нови изобретения в нациите крепости на исляма, внезапно спират след 12-и век. Смъртоносната схватка на исляма в крайна сметка угасила креативността и брилянтните умове на местните египтяни, перси, сирийци и иракчани и те престанали да творят. В много отношения тези нации се върнали към невежеството на арабите от 7-я век. Понастоящем прогресът, импортиран от християнските нации, ги прави да изглеждат като модерни култури.

Много от покорените народи били поробени. В исторически план ислямските нации винаги са били най-големите трафиканти в търговията с роби. Мюсюлмански пирати от крайбрежието Barberry Coast пленили европейски, дори и американски жени и ги продали в робство в хареми на шейхове в Близкия изток. Идеята черни африканци да станат мюсюлмани като отмъщение за робството на белите е неблагоразумна. Вътреплеменното робство е било практика в Африка от незапомнени времена. Араби-мюсюлмани, търговци на роби, се възползвали от ситуацията и купували роби от племенните вождове и царе. И пак мюсюлмани съответно продавали черните на търг на търговци с кораби за роби, като ги изпращали в двете Америки.

Гражданите от превзетите страни, които не приемали исляма; тези, които не приемали дхимитуд (ислямска система за контролиране на немюсюлмани); и които не ставали роби, били екзекутирани. Мохамед лично обезглавил поне 600 пленени евреи в Медина в един ден. Младежи от завоюваните страни били или обезглавявани, или сведени до евнуси след полово съзряване.

ПРОГРАМАТА НА АКУЛАТА

За европейците и американците е важно да разберат, че значителен брой от тяхното мюсюлманско население иска да ги изманипулира да се покорят на закона на Шариата и задушаващите последствия от него. Ето какво можем да наблюдаваме в настоящия им дневен ред: Ако мюсюлманското население в дадена християнска нация е под 5%, мюсюланите ги считат, че са в неизгодно и слабо положение. През това време много активисти на Шариата се представят като миролюбиви граждани, които просто искат да се радват на предимствата на свободното общество. Обаче в момента, в който достигнат 5% от населението, те вече не се считат за слаби, а силни. Тогава те се активизират и започват да упражняват политическа сила, като използват политически некоректните предположения от християнизираните нации срещу тях. С други думи, ислямистите използват американските либерални закони, за да се сдобият с положение в обществото, което в крайна сметка ще им даде възможност да наложат закона на Шариата в скелетo на управлението.

Понастоящем мюсюлманското население в Америка е около 0.6%. Но те правилно са забелязали, че не е нужно да чакат, докато стигнат идеалните 5% от нашето население, за да започнат да упражняват политически и социален натиск. Нашите закони са толкова либерални, че позволяваме на мюсюлманите да поставят началото на халал (диетичните) закони на Шариата и разрешение на места за измиване за молитва в държавните училища. Строят се джамии и ислямски образователни центрове навсякъде в САЩ. Наскоро издадената президентска заповед НВ 1388 отдава на хамаски палестински имигранти 20 милиона долара от данъците на американските, за да се устроят в САЩ. Хамас е добре известна терористична организация, финансирана от Иран. Мюсюлманските активисти са наясно, че колкото повече американците свикват да виждат ислямски одежди и институции, толкова по-лесно ще приемат малки хапки от закона на Шариата. Ще си затворим очита за реалността, че призивите от минаретата по 5 пъти дневно заглушават църковните камбани. През всичкото това време либералната програма на нашите политици и усилията на Американския съюз за граждански свободи карат символи на християнството да изчезнат от американския пейзаж.

Ако не осъзнаем заплахата от акулата на Шариата, която дебне под повърхността на исляма, децата на децата ни ще бъдат мюсюлмани и димми (немюсюлмани живеещи под закона на Шариата). Законът за земята в САЩ ще бъде законът на Шариата. И накрая акулата на Шариата ще погълне всичко дори и най-малко свързано с онази Америка, която някога сме познавали и обичали. Присъщо на Америка е да се отнасяме с уважение към хората с различна вяра. Но ако сме прекалено толерантни с исляма, ще се окажем, че плуваме в едни води с акулата на Шариата.

ПЛЪЗГАВА АКУЛА

Законите на Шариата не са изредени по ред в Корана и в хадис, както ние изброяваме членовете на нашата конституция и Закона за правата. Законите на Шариата са пръснати из светите книги на исляма и са основани на откровения, поговорки, действия и съдебните разпоредби на Мохамед. По-голямата част от законите на Шариата се приемат повсеместно от мюсюлманите от всички нации. Има няколко закона, които са конкретно за една определена нация, защото са измислени спонтанно, тъй като ислямските лидери видели нужда от нов удобен закон на Шариата. Пример на един такъв скалъпен закон виждаме в режима на иранския Хомейни. В затвора Евин в Иран, ако бивша мюсюлманка-девица приеме християнството, както и тези, които нарушат други закони на Шариата, систематично се изнасилват от охранителите. Същите тези охранители след това си отиват у дома и се наслаждават да прекарват време със своите жени и деца. Изнасилванията са обявени за праведни дела. Как така? Според една хитра интерпретация на пасаж от Корана, 4:24-25, от арабски, според закона на Шариата – девица не може да отиде в ада. Насилието над нея подсигурява факта, че престъпните жени ще отидат в ада, когато умрат, а не в рая.

Примери за Шариатски закони, приети от мюсюлманите навсякъде, са шестте разклонения на исляма, които включват мюсюлманската изповед на вярата шахада и джихад. Съществуват още два шариатски принципа, познати на всички мюсюлмани и на всеки, който е запознат с исляма. Първият е ал такийя. Той се намира в глава 3:28 на Корана. Той дава право на мюсюлманите да лъжат немюсюлмани, без да извършват грях. Вторият закон се отнася до обреците и клетвите. Намира се в глава 2:225. Той дава възможност на мюсюлманите да не спазват споразуменията, обреците, клетвите, които са направили, ако не са изговорени от сърце и с чисти намерения. Всички обреци, направени по необходимост, включително и служебни клетви, които не са изговорени чистосърдечно, могат да се нарушат без угризения на съвестта. Сигурен съм, че двата шариатски принципа дават власт на корумпирани работници в държавите и градските управи на Иран и Афганистан да ограбват милиарди от финансирането, което Америка отпуска за строежа на инфраструктурите на съответните народи. За тези мюсюлмани американските политици за просто изгодни идиоти. Напълно отхвърлям тази част от концепцията, в която ги считат за изгодни.

Ето ви! Ислямският тероризъм е просто гръбначната перка на изяждащата свободата акула, наречена „закон на Шариата”. Всеки път, когато се налага да минем през мудните проверки за сигурност на летищата, нека те ви напомнят един важен факт: ако не са подстрекателствата на свещените книги на исляма и на мюсюлмански ентусиасти да наложат закона на Шариата глобално, мюсюлманите не биха имали каквито и да са мотиви да се превръщат в терористи-самоубийци. Ако принужденията законът на Шариата да се приведе в действие във всяка част на планетата се извади от „мюсюлманското уравняване”, ислямът може да еволюира в мирна религия.

Специални благодарности на Джим Крофт за разрешението му да поместим тази статия на нашия уебсайт.

ЗАЩО ТЕОЛОГИЯТА НА ЗАМЕСТВАНЕТО Е ПОГРЕШНА?

“Защото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века; тук ще обитавам, защото го пожелах.” Пс. 132:13,14

 

Има хора, които се придържат към идеята, че Бог е свършил с Израел. Те твърдят, че отхвърлянето на Исус от евреите, както е показано в Новия завет, предизвиква Бог да се обърне към езическия свят и към вярващите евреи (т.е. тези в Църквата), като по този начин анулира обещанията и пророчествата Си, които дава на физическите наследници на Израел първоначално чрез Авраам. Тази позиция е известна като “Теологията за заместването”. Нейни поддръжници са Римокатолическата църква, някои протестантски деноминации и ислямът!

Настройки, подкрепящи “Теологията за заместването”, вилнеят сред поддръжниците на исляма, които твърдят също, че са изместили не само Израел, но и Църквата по отношение на Божията икономика. Разрушаването на храма в Ерусалим от Тит през 70 г. след Христа се посочва, както от мюсюлмани, така и от християни, като доказателство за Божието недоволство към Израел. Смята се, че така Той наказва народа Си и се отрича от него завинаги. Освен това поддръжниците на тази теология, арогантно започват да твърдят, че Бог премества благословенията Си специално вече върху тях самите (вижте Римляни 11:18).

Теолозите, подкрепящи “Теологията на заместването”, заобикалят стиховете от Второзаконие, отправени към Израел за проклятия, като в същото време си приписват всичките благословения от Авраам към цялата Църква и към всеки един неин член. Тези ужасни проклятия са мъчително болезнено дестилирани във Второзаконие 28: 67: ,,Заран ще думаш: О, да мръкнеше! и вечер ще думаш: О, да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш”.

Много изтъкнати църковни авторитети са разсъждавали по този начин още от най-ранните години на Църквата. От историческа гледна точка те са обосновавали твърдениятa си с разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр. Д-р Рандол Прайс отбелязва следното изказване: ,,Ерусалим има това, което никой град няма: Потвърждение чрез Писанията, че е избран от Бога (3 Царе 8:48 и 11:13). Но продължава ли и днес да е избран? Прочутият биограф на падането на Рим, Едуард Гибон, догматично заявява, че това вече не е така: ‘Евреите като нация и тяхното поклонение са били завинаги забранени’ от Ерусалим и от съседните народи… Този възглед е бил разпространяван в хода на църковната история от известни личности като Еузебиус Памфилиус, епископ на Кесария през трети и четвърти век… и от Мартин Лутер, баща на Германската Реформация от 16 в., която дава началото на Протестанското християнство. Причините за възникването на тези възгледи сe базират основно на теологически интерпретации, идващи първоначално от Римокатолическата църква, както и на физическото състояние на Ерусалим от времето на Еузебиус и Лутер” (цитат от ,,Ерусалим в пророчество”, страница 102, от д-р Рандол Прайс, Harvest House Publishers Eugene, Орегон 1998).

Това объркване води до злоупотреба с Божиите обещания към всички т.н. ,,христянски нации”. Така например много от “Християнското движение за възстановяване” искат да въведат 613-те закона на Моисей като върховен закон за САЩ. Те вярват, че обещанията, отправени специално към Израел, може да се отнесат и към всяко друго общество, което се стреми да е вярно на Бог. Във връзка с този проблем, в светлината на изключителността на Моисеевия завет с Израел, авторите д-р Томас Айс и д-р Х.Уейн Хауз пишат: ,,Във Второзаконие 29:1-2 се казва, че това са думите на завета, който Господ заповяда на Моисей да направи със синовете на Израел в Моавската земя… и Моисей свика целия Израел”. Следователно на текста трябва да се погледне в духовен аспект (отношение), за да може със сигурност да се твърди, че Бог ще извърши това за ,,всяка общност, която е верна на Него и на Словото Му”. Бог може да даде тези благословения и на други или да унищожи цял народ с тези проклятия, но в Писанията няма доказателства за това, че подобно действие е резултатът от причинно-следствено взаимоотношение, описано във Второзаконие 28 гл. (взето от ,,Благословение или проклятие от теологията за властта”, стр.181, издателство House and Ice on Multinomah Press Portland, Орегон 1988).

Теологията за заместването може да надига етническата и расистка гордост на езичниците, но не произлиза от по-висшата благодатна природа, която вярващите получават чрез Христос. Ние се спасяваме, като вярваме в Божията незаслужена милост, която ни се дава посредством вярата ни в Христос, на базата на Божиите безусловни обещания. Теологията за заместването отказва да позволи тези принципи да се приложат що се отнася до Божия народ на земята и безусловните обещание за бъдещото спасение за нацията (виж Римляни 11:26 стих) и тяхното завръщане в земята (Езекиил 36:24, 25).

Някои хора неправилно вярват, че стават по-лоялни към Исус, като застават срещу тези в Израел, които все още Го отхвърлят. Вярно е, че поради това, че не са разпознали времето, когато техния Месия ги е посетил, те преживяват сериозни последствия. В Лука 19 глава, от 41 до 44 стих се казва: ,,…като се приближи и видя града, плака за него и каза: ,, Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснеят отвред, и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен”. Тези последствия включват частично закоравяване и ослепяване (виж Римляни 11:25). Бог казва за тях, че са духовно като ,,отсечени клонки”, които могат да бъдат присадени като група народ (виж Римляни 11:23).

Вярваме, че “Теологията на заместването” е въплъщението на арогантността, за която Святият Дух предупреди Църквата чрез ап. Павел в Римляни 11:17, 18: ,,Но, ако някои клони (Израел) са били отрязани, и ти (всички повярвали езичници), бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях (Израел) в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе”.

ПЪРВО, КОЙ Е ИЗРАЕЛ?

Те са народ, чиито предци са получили безусловно земя; в Битие 13:15 се казва: ,,…защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века”. Те получиха също безусловно благословение от Бог Всемогъщи, което щеше да бъде завинаги. ,,Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:3).

Когато Бог потвърди завета Си с Авраам, Той го приспа и премина през цялата церемония на потвърждаване на завета Сам. ,,А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Авраама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе” (Битие 15:12). Вярвам, че Бог извърши това, за да покаже, че обещанието НЕ зависи от Авраам, но е безусловно и едностранно от страна на Бога.

В Битие 17:7, 8 Бог доразвива обещанието Си за вечния завет: ,,И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог”. Очевидно е, че в този пасаж се казва, че Бог възнамерява да даде на Авраамовите потомци за вечно притежание земята, известна тогава като ,,земята на Ханаан” (на еврейски език – Олам). Това със сигурност е включвало цялата земя, която сега е известна като Израел, Палестина, Западният бряг, Юдея и Самария, и дори още. Това чудесно безусловно обещание е включвало също и Божия обет да благослови децата на Авраам. Бог казва: ,,Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена”.

Това благословение и обещание за земя стана основната причина Авраамовите деца да се откроят сред останалите народи по отношение на тяхната семейна и национална идентичност. Физическият (външният) белег за този завет трябваше да се отбелязва чрез обрязването на първородните момчета на еврейския народ (виж Битие 17:10). Това обещание по-късно беше отнесено към Исаак (виж Битие 17:19), после към Яков (виж Левит 26:42; Псалм 105:10 и I Летописи 16 : 17) и накрая към дванадесетте му сина и техните поколения.

Благословението на Авраам беше в пълна сила по времето на царете – поколенията след Яков, които бяха предупредени от Бог по отношение на духовното им състояние. ,,Но ГОСПОД им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и досега не ги е отхвърлил от присъствието Си” (4 Царе 13:23). Ето какво се казва за този завет в Новия завет, в Деяния 7:8: „ И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси”.

НАЦИЯ ЛИ Е ИЗРАЕЛ ВСЕ ОЩЕ ИЛИ Е БИЛА ЗАЛИЧЕНА ЧРЕЗ БРАЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ЕЗИЧНИЦИТЕ?

Някои от поддръжниците на “Теологията на заместването” обичат да казват, че днес Израел не е генетично свързан с Авраам, Исаак и Яков. Те обичат да изтъкват разликата между евреите ашкенази от Европа и евреите сефарди, чиито потомци никога не са напускали Средния изток. Парадоксален е фактът , че в името на християнската теология тези хора с охота забравят генетичното смесване, което се наблюдава в родословното дърво на скъпия ни Спасител. Рут беше езичничка моавка, а Раав – от Ерихон! Не знаем какви характерни езически черти може да са имали.

Тези хора продължават и до днес да твърдят, че наследствената линия се заличава чрез бракове с езичници. Това обаче, въпреки последните генетични проучвания, които са станали известни на много хора, показва нещо друго. Генетичната връзка между тези, които са от Левиевото племе, се казва, че е била потвърдена. Дълго време еврейският закон е признавал тези, които са имали названието ,,ха –Леви” в семейството си от три поколения назад, и ги е считал за потенциално годни за службата свещеници за в бъдеще. Тези, както и други, които носят името Кохане, Кохен, Левит (Kohane, Cohen, Levitt) или други производни на това име, се считат, че имат генетична връзка помежду си, което показва общ предшественик, най-вероятно Леви!

Изглежда има емпирично доказателство за това, но по това не трябва да съдим дали Израел е бил генетично унищожен, или не. Като оставим настрана възможните нюанси и двусмислиците на съвременната наука, или дори еврейската традиция, трябва да се обърнем към Писанието, за да открием това, което Бог казва по въпроса.

В Еремия 31:35-37 четем: ,,Така казва ГОСПОД, Който дава слънцето за светлина денем, и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето, тъй щото вълните му бучат, ГОСПОД на Силите е името Му; Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва ГОСПОД, Тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, що са сторили, казва ГОСПОД“. Щом слънцето свети някъде на планетата Земя, а Луната – през нощта, то и Израел също ще продължава да съществува като нация пред Бога! Проследете в човешката история и вижте кой с кого е свързан, така ще установите, че единственият фактор, който определя дали Израел ще продължи да съществува като нация, или няма, е Самият Бог.

ГРЕХЪТ НА ИЗРАЕЛ НЕ ГИ ЛИ Е ЛИШИЛ ОТ ПРАВА?

Забелязахте ли последното изречение на Бог в гореспоменатия пасаж от Еремия 31:37: ,,… за всичко, що са сторили, казва Господ”? Това би трябвало да развълнува сърцето на всеки вярващ в Христа, който е съгрешил, след като е получил обещанието Му за опрощаване на греховете и за вечен живот. Ако Бог трябва да Си спази думата към Израел въз основа на безусловното обещание, което им е дал чрез Авраам, то Той най-вероятно ще извърши това чрез сина Си – Исус, за всички нас, които сме Му повярвали и сме влезли в Новия завет чрез кръвта Му въпреки всички наши провали.

В трета глава на Римляни, от 1 до 3 стих, апостол Павел много ясно заявява, че предимството, което евреите обикновено имат, се основава на отношението им към обещанията, които Бог им е дал в Библията. Той казва: ,,Тогава, какво предимство има юдеинът или каква полза има от обрязването. Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?”

ОСВЕН ЗЕМЯТА КАКВО ДРУГО ОБЕЩАВА АВРААМОВИЯТ ЗАВЕТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ДЕЦА НА АВРААМ ПОЗНАТИ ДНЕС КАТО ЕВРЕИ?

Той обещава, че те ще бъдат благословение за всички семейства на земята. ,,Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена“ (Битие 12:3). Забележете, че това е благословение, което не е ограничено във времето, а е вечно. Тази страна на благословението беше разкрита от цар Соломoн, когато в молитва той посвети великия храм, който построи: ,,… тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих” (2 Летописи 6:33).

Безусловното заветно обещание ще е в сила дотогава, докато има потомци на Авраам. То е било отчасти изпълнено от пророците на Израел, такива като Йона, който отива в езическа Ниневия, както и от най-големият Авраамов потомък – Исус, Който в служението Си чрез смърт, погребение и възкресение помирява хората по целия свят с Бога на Авраам. Заветното обещание се изпълнява също и чрез Църквата Христова, която евангелизира и служи на нуждите на целия свят през последните 2000 години.

Обещанието за благословение на целия свят ще е в сила и за в бъдеще чрез 144 000 еврейски служители – евангелисти на Бога, за които ап. Йоан пророкува в книгата си Откровение 7:4: ,,И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните”.

Веднага след този стих четем, че след като са били подпечатани – пазени и посветени на мисията си, става явно как тези светии чрез  служението си довеждат благословение върху хората по цялата земя: ,,След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!” В Израел днес има евреи, които в действителност говорят всеки земен език и са запознати с всяка култура, понеже са се завърнали от всяка една нация в земята на Израел. Можете ли да си предствите по-голяма мисионерска сила за Евангелието от тях, щом веднъж Бог ги е подпечатал и посветил за това?

Обещанието ще продължава да е в сила и за не толкова далечното бъдеще, когато Исус ще управлява на тази планета от Ерусалим. Ето какво ще се случи с нациите на земята, които се бунтуват срещу Исус и продължават да вършат зло: ,,Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд” (Псалм 2:9). А в Новия завет се казва отново: ,,ЩЕ ГИ УПРАВЛЯВА С ЖЕЛЯЗНА ТОЯГА; ТЕ ЩЕ СЕ СТРОШАТ КАТО ГРЪНЧАРСКИ СЪДОВЕ, както и Аз получих от Отца Си” (Откровение 2:27).

Като следват това благословение за правда по цялата земя, всичките земни нации ще бъдат благословени с цар като Исус. ,,И всеки, който остане от всичките народи, които са дохождали против Ерусалим, ще възлиза от година на година да се кланя на Царя, Господа на Силите, и да празнува празника на колибите” (Захария 14:16). Има специално място за духовно осиновените деца на Авраам (както и за Църквата) по време на това бъдещо управление на Исус: ,,Блажен и свят оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години” (Откровение 20:6).

ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ ЛИ СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ДЕЦА (ЕВРЕИТЕ) ОТ ВСИЧКО, КОЕТО Е В АВРААМОВИЯ ЗАВЕТ?

Абсолютно НЕ ! Да погледнем притчата на Исус за Лазар (евреин) и богаташа (евреин); единият отива във вечни мъки, а другият – в рая. Единствено тези, които са били осиновени от Бога чрез духовното новорождение (само чрез вяра в обещанията на Бог за Месията в лицето на Йешуа или Исус) се удостояват с всичките вечни благословения. Това напълно означава вечен живот в очаквания от Авраам град, който не е построен с човешка ръка, а от самия Бог: ,,С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде  на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евреи 11:8-10). Имало е само 7 000 израелтяни по времето на Илия, които са били както физически, така и духовни потомци на Авраам.

ХРИСТИЯНИТЕ СЪЩО ЛИ СА ДУХОВНИ ДЕЦА НА АВРААМА?

Радвам се да отговоря на този въпрос с ентусиазъм: ,,ДА!” Ние сме в Христа и всичките благословения на Авраам са както за него, така и за нас. В Ефесяни, 1 глава от 5 до 6 стих, се говори за тези, които са се доверили на Исус за спасение: ,,… като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си”.

ОЗНАЧАВА ЛИ ТОВА, ЧЕ ЗЕМЯТА НА ЗАВЕТА ПРИНАДЛЕЖИ СЪЩО И НА ХРИСТИЯНИТЕ?

Да, но само в Христос, а не директно по рождение както е при евреите. Това означава, че ние всички очакваме времето, когато Исус ще се върне отново в заветната земя и ние ще управляваме с Него. За естествените деца на Авраам е пророкувано, че ще се върнат в тази земя в неверие преди Христос да се върне (Езекиил 36 и 37 глави).

НЕ МОЖЕ ЛИ ЦЪРКВАТА ДА БЪДЕ ИЗРАЕЛ?

Отново да се върнем на въпроса за погрешното вярване, че Църквата е сега Израел и че Бог е изоставил Израел. Това поставя под съмнение Божия интегритет. Ако Бог е изоставил Израел и Своите многобройни безусловни обещания и предсказания за благословение върху тях, то тогава обещанието, което ни дава увереност за Неговата благодат, също ще е под въпрос.

Апостол Павел засяга точно този въпрос, когато сравнява връзката между Моисеевия и Авраамовия завет в Галатяни 3 глава, 17 стих. Той пише: ,,И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието”. В Римляни 4:1-10 се казва: ,,И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: ,,AВРААМ ПОВЯРВА В БОГА, И ТОВА МУ СЕ ВМЕНИ ЗА ПРАВДА”. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: ,,БЛАЖЕНИ ОНИЯ, ЧИИТО БЕЗЗАКОНИЯ СА ПРОСТЕНИ, ЧИИТО ГРЕХОВЕ СА ПОКРИТИ; БЛАЖЕН Е ОНЯ ЧОВЕК, КОМУТО ГОСПОД НЯМА ДА ВМЕНИ ГРЯХ”. Прочее това блаженство само  за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: ,,НА АВРААМА ВЯРАТА МУ СЕ ВМЕНИ ЗА ПРАВДА”. Как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан”.

Този пасаж показва, че ОБЕЩАНИЕТО, което Бог прави, е основата на всяка надежда за християните. Едно обещание е добро, ако този, който го е дал има интегритета и способността да го изпълни. В този случай самият Бог е този, Който е дал обещанието на Авраам, като е включил и децата му. То е било дадено на Авраам ПРЕДИ дори той да е изпълнил своята част от сделката, а именно обрязването. Авраам получава Божието обещание не заради делата си, а само поради вярата си в това, което Бог му обещава, както и в Неговия интегритет!

,,Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото, ако са наследници тия, които се облягат  на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; понеже законът докарва не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга  на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни” (Римляни 4:13-16).

ДИЛЕМИ И ВЪПРОСИ, ЗАСЯГАЩИ СЪВРЕМЕНЕН ИЗРАЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА АВРААМОВИЯ ЗАВЕТ ЗА ЗЕМЯТА

Ето някои въпроси относно настоящото състояние на Израел, които бяха повдигнати от слушател на нашата радиопрограма.

ВЪПРОС: Една от двете най-големи заповеди след тази да обичаш Господа твоя Бог, е тази: ,,Да обичаш ближния си както себе си”. Териториалните претенции от ,,текстовете за племената” в основата ли са за днешните настоявания към християните да се борят за подобно справедливо решение? ТОВА изискване на Исус тежи ли още повече на сърцето на човек, който е загрижен за отношенията между Израел и съседите му?

ОТГОВОР: В Матея 22 глава, от 37 до 40 стих, Исус ни дава двете най-големи заповеди. Първата е: ,,ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА ТВОЯ БОГ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ, С ЦЯЛАТА СИ ДУША И С ВСИЧКИЯ СИ УМ”.

Тази заповед дори взима превес и над втората, дадена в същия момент като производна на първата. Исус каза: ,,А втора, подобна на нея, е тая: ,,ДА ВЪЗЛЮБИШ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО СЕБЕ СИ”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”.

Тези заповеди са подобни, но не са еднакви. Ако решим да се придържаме само към втората заповед, тогава ще ни се наложи да спазваме антропоцентични, вместо теоцентрични принципи, което се наблюдава дори и в безбожния хуманизъм. Хората, за разлика от Бог, взимат предвид само ограничеността на времето, а не вечните му измерения, т.е ,,извън времето “. Библията отразява общение отвъд времето, в което е писана, така че да можем да я разберем. Затова тя ни представя възможността за разсъждение от гледна точка на вечността, стига само да се ръководим от нейните насоки и логични предпоставки.

Повечето хора избират закона на еволюцията или на “прогресията”; те приемат ред, който се основава на исторически прецеденти. По този начин светът си е развил свое разбиране за благоприличие и закони, които да ръководят човешките взаимоотношения. Наричаме това тяло на историческа мисъл и философия с няколко имена, едно от които е ,,международен закон”. Голяма част от човешката правда може да се прилага, като се използва ,,златното правило”, гласящо точно това, което втората най-голяма заповед казва. ,,Прави на другите това, което искаш и те да правят на теб” се признава почти навсякъде като основополагащото правило за всички човешки взаимоотношения. Така че, какво нередно има тук?

Ако вечните присъди и декрети, изречени от един вечен Създател, са били включени като основен фактор и са вземали превес над човешките действия и решения, то тогава не би имало проблем с този процес. Не стоят така нещата обаче в по-голямата част от човешката история. Рядко, а може би и никога някой е чел този международен закон. Едва ли нациите са основавали постъпките си първо на изучаване на Писанията, за да определят какво е имал да каже Бог по въпроса за справедливостта при владеенето на земята.

Две такива ,,почти изключения” в началото на 19-ти век идват веднага на ум. Първият случай е, когато бившият президент на САЩ Джон Куинси Адамс се застъпва за затворените роби на кораба Амистад, след което те са освободени. Вторият е британският държавник Уилям Уилбърфорс, чиито парламентарни усилия през 1807 г. водят до прекратяването на търговията с роби още същата  година в цялото Обединено кралство. Усилията му водят до пълна забрана на робството въобще през 1833 г.; тогава той почива. Тези два примера обаче наистина доказват гореспоменатия въпрос, понеже това са редките случаи, когато отделни личности на международната сцена, биват мотивирани и подтикнати да действат под въздействието на Писанията. Прагматизмът и себичният интерес естествено доминират при взимането на решенията от нациите.

Тези двама гореспоменати политици са поставяли Писанията на първо място и са търсили Божията воля, като така са определяли кое е справедливо. Единственото реално изключение в тази втора категория са нещата, които Бащите основатели на САЩ, са писали. Континенталният конгрес беше уникален в историята, защото хората там открито се позоваваха на препратки от Писанията, за да се обосноват, докато изготвяха Конституцията и Декларацията за правата на САЩ. Все още обаче повечето от международните закони и тези в САЩ оперират отделно от влиянието на Библията и показват едно нехайство към плана на Създателя по отношение на човечеството.

Само ако трябваше да се замислим от човешка гледна точка върху претенциите на евреите върху Святата земя, можем да заключим, че всички временни изпълнения биха били приемливи, за да се постигне равенство между еврейските и нееврейските етнически групи във връзка със земята. Априорните (предварителните) претенции са начин, който нациите са си усвоили, за да определят справедливо кой да притежава земята. Някои араби доказват, че семействата им са били в Святата земя още от времето на Кръстоносните походи, когато техните предци, под управлението на султан Саладин, изгонват кръстоносците и завладяват земята. От друга страна, други могат да посочат времето на първото мюсюлманско нашествие в Ерусалим векове назад. Колкото и невероятно да изглежда, може да се намерят и някои, които пък да могат да заявят, че предците им са се заселили в Ерусалим още по времето на бунта на Симон Бар Кохба през 136 г. сл. Хр., точно когато римляните изгонват евреите с острото на меча.

Всички априорни претенции за земята датират от времето на кръвопролитията и агресията над беззащитни хора. Същото нещо може да се каже и за евреите с единствената разлика, че техните претенции са по-отрано и по-състоятелни от другите. Последните също са дошли в тази земя и са нападнали жителите й, за да се населят там – това обаче е било под директната заповед на Бог Всемогъщи! Повечето от народите, които те са изгонили вече не могат да бъдат обособени като национални или етнически общества. Такъв е случаят с филистимците. От евреите обаче, винаги е имало остатък в земята дори и по времето на римската, ислямската и християнската окупация. От друга страна, ако използваме само човешките предпоставки, може да си помислим, че има някакъв начин, по който справедливостта изисква още една арабска държава. Други не са съгласни с това, че е несправедливо въз основа единствено на еврейските действия през 20-ти век.

Така че какво нередно има в това да използваме единствено съвременната история, като започнем с Хаим Вайцман, Теодор Херцел и конгресите на еврейските ционисти през 90-те години на 19 в., където чрез един вот е било решено да се позволи на евреите да се върнат в древната си родина. Трябва да добавим и последвалата след това еврейска емиграция и легалното купуване на земи под турско владичество. Евреите са усвоявали земята чрез пресушаване на блата, а понякога в условията на престрелки. Извършвали са контрабанда чрез други евреи (някои от които са били от нацистка Германия) под носа на английските окупатори на земята. Тогава евреите законно обявяват Израел като самостоятелна държава през 1948 г. след разделянето на земята на части по нареждане на британците. Тогава евреите завземат още земя чрез атаките си в пет войни, а в последствие отстъпват повече от 90% от земята си в последните споразумения – „земя за мир”! Има добър, на пръв поглед убедителен в исторически аспект случай, който може да се докаже и да определи Израел като онеправдан и наранен.

Може да добавим и това, че няма древна Палестинска държава, нито обособен палестински език, нито религия или етнос. Всички там са араби, точно както в останалата част от Среден изток, откъдето повечето са емигрирали в „Палестина”, известна преди като Римска Палестина, а още по-рано като Юдея, Самария и Израел! Това е в рязък контраст с евреите, които още от времето на Исус Навин са били в тези земи. И така, къде е грешката, ако подходим само от историческа гледна точка? Всъщност няма такава, ако Бог не съществуваше или не беше говорил на кого принадлежи въпросната земя. Вече показах, че според Библията Бог даде тази земя на евреите.

ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ ВЪПРОС Е: ГОВОРИЛ ЛИ Е БОГ?

(Има много изпълнели пророчества, които доказват свръхестественaта природа на 66 книги от Библията. Целта на тази статия не е да задълбае в това, а да покаже, че ако Бог е говорил, ние трябва да синхронизираме приоритети си както в личен план, така и в политически и международен мащаб, с това, което занимава Бога.)

Отговорът на този въпрос за християните е категорично ,,Да!” Писано е в 2 Тимотей 3:16, 17 стих, че ,,Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело”. Всичкото Писание определено включва т. нар. ,,Тората” и ,,Петокнижието”, или първите пет книги на Библията, написани от Моисей. В Новозаветната книга Евреи 13:8 стих се каза, че ,,Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги”. С други думи, Той е Бог и е бил същата Личност, която е вдъхновила Моисей да пише. Святият Дух е вдъхновявал и апостол Павел да пише в Римляни 3:4: ,,…Бог нека бъде признат за  верен, а всеки човек лъжлив”. Божиите присъди са вечни и превъзхождат човешките аргументи, колкото възвишени или справедливи да изглеждат последните.

Тук се връщаме отново на първата и най-велика заповед. Да възлюбиш Бога означава да си верен на Него и на думите Му преди всичко друго. Следващият параграф е преведен по-ясно, по-долу. В Лука 14:26 Исус казва, че ако любовта ви към Него, сравнена с любовта ви към баща, майка, деца, дори и собствения ви живот не я направи да изглежда като омраза, не можете да бъдете Негови ученици. Всички ние, ако и да не достигаме Божията слава в това отношение, принципът остава (не може да се отрече). Това със сигурност разобличава повечето от правните отсъждания на човечеството, което поставя на първо място себе си и семейството си, следвано от общност, националистична, религиозна или етническа лоялност. Понякога религиозната или друг вид лоялност може да вземе надмощие над себето и семейството, както е случаят с атентаторите-самоубийци и войниците, които умират за техния ,,бог”, страна или другари. Бог разкрива този импулс в човека и вдъхновява да се напише Римляни 5 глава, 7 стих: ,,Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия)”. Исус казва ясно, че нашата вярност към Бога трябва да е преди всичко друго.

ВЪПРОС: Би ли било честно, ако юдеохристияните принудят всички други страни, включително и невярващите и мюсюлманите, да приемат това голямо заграбване на всички земи чак до река Ефрат, само защото някои много стари текстове изглежда са им давали право да предявят такава териториална претенция?

ОТГОВОР: Това изисква въпроса: какво е ,,да заграбиш”? Ако да заграбиш означава да вземеш нещо, което не ти принадлежи, тогава това, което действително трябва да попитаме, е: “На кого всъщност принадлежи тази земя?”

В крайна сметка цялата земя по право принадлежи на Бога Творец. Това става ясно от 1Коринтяни 10:26, където четем: ,,ЗАЩОТО ГОСПОДНА Е ЗЕМЯТА И ВСИЧКО, ЩО ИМА В НЕЯ”. В Йоил 3 глава, от 1 до 5 стих, Бог нарича Святата земя Свое собствено притежание.

Понеже това е истина, желателно е да открием дали Бог е показал волята Си за това, какви хора иска Той да населяват земята от Средиземно море до ,,отвъд река Ефрат”. Книгата Числа 31 глава, от 1 до 12 стих, започва с думите: ,,След това Господ говори на Моисея…” После откъсът продължава да описва в специфични детайли какви земи Израел трябва да притежава по силата на Авраамовия завет, който патриарсите са им предали. Тъй като това се е отнасяло за т. нар. земя ,,Олам” или за вечен завет, то последният следва да продължи завинаги.

Що се отнася до изискването ,,всички други страни, включително невярващи и мюсюлмани” да се подчинят на Бога, напълно възможно е това да стане без да ги насилваме. Правим това винаги, когато призоваваме народи, нации или отделни хора да се покайват. За да се изпълни Божията воля по отношение на тази земя, изглежда е редно да призовем нациите в света, особено тези, които са понастоящем в тази земя, да почетат Божиите желания и да се предадат на суверенитета на народа, комуто Той е отредил да управлява. Така Бог ще бъде почетен и проблемът със Средния изток ще бъде разрешен, ако всички засегнати страни се предадат безрезервно на Господа. Това би станало, само ако Израел е също покорен на Божиите заповеди по отношение на милостта към чужденците и непознатите сред тях. Както се казва в Левит 19 глава, 34 стих: ,,Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог”.

ВЪПРОС: Използва ли Бог грешните нации за изпълнението на волята Си, за която е пророкувал?

ОТГОВОР: ДА! ,,Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8 глава, 28 стих).

Преди всичко най-голямото добро за всички хора (на земята и на небесата), а именно за тези, ,,които любят Бога и са призвани според Неговото намерение”, е завръщането на Исус Христос и управлението Му от Ерусалим. Има предсказани неща, които нациите ще извършат преди това да се случи. Бог е суверенен и всички тези неща, които нациите ще сторят, Той ще обърне напълно за добро. Едно от нещата в тази категория е издигането на Антихрист. Бог е предвидил Израел да има определени взаимоотношения с тази фигура ,,по време на утеснението на Якова” т. нар. Голяма скръб. Това трябва да се случи преди евреите да кажат за своя истински Месия: ,,Благословен, който иде в Господното име”. Исус отбелязва, че това, което евреите ще кажат, се явява необходимо условие за най-голямото добро, което има да дойде (т.с. Неговото завръщане). Ако видим поредицата от Западна агитация и дипломатически и военни ходове, които явно целят да използват Средния изток за военни пренареждания на границите, тогава нека си припомним, че Римляни 8 глава, 28 стих е все още е сила.

Глави 36 и 37 от книгата Езекил пророчески ни обрисуват това, което много учени вярват, че е времето, в което живеем още от началото на 21 в. Бог казва, че ще върне остатък от грешен и невярващ Израел в земята, която е дал на предците им. Тъй като тези евреи ще се върнат невярващи, очевидно е, че Бог ще употреби частично егоистичните им, грешни мотиви и действия, за да изпълни това. Той просто им казва в Езекил 36 глава, 22 стих: ,,Затова речи на Израилевия дом: ‘Така казва Господ Йехова: Аз не правя това  заради вас, доме Израилев, но заради Моето свято име, което омърсихте между народите, при които отидохте”. Бог ще продължи да почита завета Си с Авраам по отношение на Неговата земя и потомци. Те са възлюбени от Бога заради техните бащи (Римляни 11:28). Та ако тях Бог обича, колко повече нас! Трябва да сме в синхрон с Божията последна и разкрита воля. Това може да стане дори ако ние, по примера на Бога, се опълчим срещу някои от злите мотивации на всички засегнати страни от Средния изток.

Не е лесно да се опълчиш в лицето на цяло общество що се отнася до това. Има страсти и рани и от двете страни. Усетих лично болката у един човек, докато разговаряхме. Бил съм с хора и от двете страни в Израел. Християнското състрадание трябва да се изразява в милост към отделните хора, но това не означава, че не трябва да се вслушваме в Бога, Който ни говори и относно голямата картина. Първото послание на Йоана 5 глава, 19 стих се обръща към християните: ,,Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия”. Бог, а не сатанинското обществено мнение, изразявано чрез мнозинството, трябва да определя нашата позиция по отношение на това, на кого в крайна сметка трябва да бъде земята.

Бог ни казва в Библията какъв ще е краят на пътя на света, ако той продължава да не е съгласен с Бога и се меси в работите Му: ,,Ще събера всичките народи, та ще ги сведа в Йосафатовата (т.е ., Господ съди) долина, И там ще се съдя с тях поради людете Си и наследството Си Израиля, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2). Целият свят върви по широкия път, който ще го отведе в Армагедон. От нас се очаква да не се съгласяваме с него и да не правим нито една крачка в този противен път. Трябва винаги да показваме на хората единствения изход за спасение, който се намира в Евангелието на Исус Христос.

Специални благодарнисти на ,,CONTENDER The Institute for Christian Apologetics” за разрешението им да публикуваме тази статия на нашия уебсайт.