Ето в най-сбита форма какво означава „езичество” в най-широкия смисъл на думата.
Езичество е всичко, което е фалшива религия, което е отклонение от истинската вяра.
В този смисъл атеизмът също е езичество в най-широкия смисъл на думата.
Самата дума съществува още преди християнството. Tази дума има своя произход още в закона на Моисей, когато само народът на Израел е имал истинската вяра и поклонение на истинския Бог. Думата езичник е превод от еврейската дума „гой” и от гръцката „етникос”. Тези две думи означават най-общо казано „някой, който следва религията на народите, а не на Божия народ”. Затова даже друг народ да вярва само в един Бог, ако неговата вяра не съотвества на откровенията в Библията, този народ има езическа вяра. Даже един човек, който е роден като юдеин, ако не вярва в Бога съгласно Писанията, неговата вяра най-малкото има големи езически елементи. А ако един юдеин е да кажем атеист, той си е чист езичник – докато не повярва в Бога съгласно Божиите откровения в Библията. Също така, ако един човек вярва в Исус Христос, но в същото време практикува и вярва неща в разрез с Божиите откровения в Библията, такъв човек е най-малкото християнин с големи езически примеси.
Самата дума гой значи „народ”, както и думата етникос има същия корен като думата етнос, т. е. „народ”. Разделението на израилтяни и езичници започва от мястото в закона на Моисей, където пише, че Израел няма да се брои между народите, между гоим, което е „гой” в множествено число.
Казано най-просто езичеството е като ментето спрямо истинския продукт или истинската банкнота.
За да разбереш кое е менте, трябва да знаеш кое е истинския продукт или кое е истинската банкнота.
Само на фона на истинската вяра се разбира кое е езичество и кое не.
Езичество в общ смисъл е всяка етническа религия, почитаща Природата и различните й проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество” най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.
В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и шаманизъм, и вярванията на някои примитивни общности.
В по-тесен смисъл думата езичество се използва като нарицателно за древната славянска религия. В българския език тя се развива от старославянското понятие іензычьство, което значи „народна вяра, народна традиция” (от іензыкъ — народ, племе). Първоначално това понятие не е имало отсенъчни нюанси, но след процесите на християнизация, при които християнската идеология е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително негативен смисъл, под давление на средновековната религиозна литература и поученията на Църквата. Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.
В съвременния български, като синоним на езичество се използва и чуждицата паганизъм, която, обаче, има малко по-различна семантична натовареност. Производният от паганизъм термин поганци в миналото често е употребяван по отношение на исляма.
Като резултат от възстановката на древните езически религии, днес биват създавани изкуствени религиозни, гностични и философски течения, познати под общото наименование неопаганизъм.
Езическите религии имат силно изразен племенен характер — всяка една от тях е типична за определен народ и се различава от тези на другите народи, макар отделните вярвания да са съпоставими. Тези религии споделят една обща основа: те са политеистични, базирани са на определена митология, съставени са от множество отделни култове — към земята, към прадедите, към мъртвите, към фетиши, към фалоса, към природните сили и пр.
Езическата ритуалност почти винаги има характер на „идолопоклонничество” и е тясно свързана с култови изображения на божества или духове. Като под „идолопоклонничество” се разбира не почитане на самия идол като материя, а на божествената енергия, на която е проводник даденият предмет. Характерна ритуална проява на езичеството е магията и т. нар. шаманизъм — общуване на човека със свръхестествени сили, често посредством „преминаване” в други светове (на мъртвите, на духовете).
Определението на езическите религии като „природни религии” касае обвързаността им с природните сили и явления, и тяхното обожествяване. Пречупено през съвременна гледна точка, може да се каже, че езическият светоглед има екологична насоченост; в него не само човекът, а и природата има водещо значение.