Абу Аталах
Скъпи приятелю,
Зададе страхотен въпрос: Как може човек да се спаси с молитва, пост и даване? Това наистина е важен въпрос. Колко молитви и даване са ни нужни през целия ни живот за всичките грехове, които сме извършили? В Деня на страшния съд ще бъдем ли сигурни, че сме направили достатъчно добри дела, за да влезем в небето? Теоретично мислите ли, че ще можем да кажем на Бога: „Аз съм извършил всички добри дела, които Си искал от мен, затова трябва да вляза в небето”?
Аз имам много приятели мюсюлмани и никой от тях не можа да каже това за себе си. Дори пророкът на исляма се позовава на този факт. В Сахих Букари 8:537 се казва: „Аллах ще каже (на Адам): „Изведи хората от огъня”. Адам ще каже: „Кои (колко) са хората от огъня?” Аллах ще каже: „На всеки 1000 (извади) 999”. В друг хадис се казва: „99 на всеки 100”. Дори в Корана се казва: „Ако Бог трябваше да накаже хората за грешните им дела, нямаше да остане и едно създание на земята” (16:61/64). И както виждаш, приятелю, не сме далече един от друг по тази точка.
Мартин Лютер, основателят на протестантската църква, се е борил със същия въпрос. Той казва: „Колкото повече добри дела върша, толкова по-виновен се чувствам”. Той се опитвал да извърши всички добри дела, които могъл, но разбрал, че все не е достатъчно.
Сигурен ли си, че ще отидеш на небето? Сигурен ли си, че си направил достатъчно добри дела, така че ако сега дойде краят на света, ще бъдеш готов? Това е доста страшна мисъл за всеки от нас.
Ще ви споделя една история. Един млад мъж си живеел според собствените си желания и съгрешавал спрямо Бога и другите. Той се наслаждавал на греховните удоволствия на живота. След известно време животът му изгубил смисъл и той трябвало да плаща за живота на грях, който водел. Бил уморен от този живот. Дори физически плащал последствията от това, което бил извършил. Имал приятел, който водел добър живот далече от греха. И така той решил да го посети. Когато се срещнал с приятеля си, бил много уморен и разочарован от живота. Обяснил му, че животът му се е сринал. Чувствал се объркан и грешен. Страхувал се какво може да му донесе бъдещето. Всичко това му причинявало болка и много безсънни нощи. И попитал приятеля си: „Ти си добър човек, пазиш се от грях. Какви добри дела мога да направя, за да си платя за всичките досадни грешки, които съм допуснал в живота си? Колко трябва да дам на Бог, за да поискам прошка за греховете си?” Искал да успокои съвестта си; искал да си купи мир за сърцето и ума си. Приятелят му му подал чаша студена вода, за да утоли жаждата си. Но преди да му даде питието, той взел мастилена химикалка и капнал малко мастило във водата. Младежът застанал разгневен и казал: „Няма да пия от тази чаша. Защо направи това? Искаш да ме отровиш и да ме убиеш ли? Мислех си, че си ми приятел. Дойдох при теб за съвет”. Приятелят отговорил: „Не, не исках да те убия, а исках да отговоря на твоя въпрос дали могат добрите дела да ти купят спасение от Бога. Ти отказа да пиеш тази вода, защото сложих мастило в нея. А същевременно молиш Бога, Святия (Ал Кудоос), да приеме твоя живот на грях и зли дела и мисли, които са отровили живота ти”. Така той разбрал какво иска да каже приятеля му. Покаял се смирено и помолил Бог, Който може да прости всичките му грехове, да очисти сърцето му. Не можел да направи нищо, за да плати за спасението си.
Библията потвърждава този факт:
„Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак, защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях. Както е писано: „Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един”. „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят”. „Аспидова отрова има под устните им”. „Техните уста са пълни с клевета и горест”. „Нозете им бързат да проливат кръв; опустошение и разорение има в пътищата им; и те не знаят пътя на мира”, „Пред очите им няма страх от Бога”. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:9 -18, 23.)
Спасението е безплатен дар от Бога. Всичките добри дела на света не стигат, за да ни спечелят спасение. В Библията се казва: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” (Римляни 6:23). Казва се още: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой” (Ефесяни 2:8-9).
Какво трябва да направим? Абсолютно нищо. Просто приеми този дар и кажи: „благодаря”.
Специални благодарностина д-р Джон Анкербърг за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт. Можете да посетите сайта му: http://www.jashow.org