ЗАЩО ОСТАВИХ ИСЛЯМА
Често ме питат, защо съм оставил исляма? Колкото и абсурдно да звучи, някои мюсюлмани не могат дори да си помислят, че да оставиш исляма е някакъв вариант или дори възможно. Те по-скоро смятат, че онези, които оставят исляма, са платени еврейски агенти, отколкото да приемат факта, че хората имат свободата да мислят и че някои могат дори да мислят, че ислямът не е за тях. Моите причини са следните:
До преди няколко години си мислех, че вярата ми в исляма не е основана на сляпо подражание, а е резултат от години на изследване и проучване. Фактът, че бях прочел доста книги върху исляма, написани от хора, чиито разсъждения одобрявах и които се ровеха в различни философии, намиращи се в моята зона на удобство, подчертаваше убеждението ми, че бях намерил истината. Всичките ми пристрастни изследвания потвърждаваха моята вяра. Подобно на останалите мюсюлмани, аз вярвах, че за да научи за каквото и да било, човек трябва да отиде при източника. Естествено, източникът на исляма е Коранът, както и книгите, написани от специалистите по мюсюлманството. Поради тази причина не изпитвах нужда да търся някъде другаде, за да открия истината, тъй като бях убеден, че вече я бях намерил. Както казват мюсюлманите: „Талабе илм ба’д аз восуле ма’лум мазмум”. Търсенето на знание, след като вече си го получил, е глупаво.
Естествено, тази идея е глупава. Ами ако искаме да научим истината за някой от тези опасни култове? Достатъчно ли е да зависим само от това, което водачът на култа и неговите заблудени последователи казват? Не би ли било благоразумно да разширим проучването си и да открием какво имат да кажат другите за тях? Да се обърнеш към източника има смисъл само по научните въпроси, защото учените не са „вярващи”. Те не казват нещо, защото имат сляпа вяра. Учените правят критичен анализ на доказателствата. Това е много по-различно от религиозния подход, основан изцяло на вярата и убеждението.
Предполагам, че запознанството ми със западните хуманистични ценности ме е направило по-чувствителен и е изострило глада ми за демокрация, свободомислие, човешки права, равенство и т. н. Именно тогава препрочетох Корана и се натъкнах на някои предписания, които не съответстваха много на новооткритите ми човешки права. Почувствах се смутен и много неудобно да чета учения като следните:
К. 3:90
От онези, които се отричат от вярата, след като са повярвали, а после неверието им порасне, никога не ще бъде прието покаяние; защото те са заблудените.
К.16:106
Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е останало твърдо във вярата… Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има страшно наказание.
Някои може да смятат, че страшното наказание, споменато тук, се отнася за следващия свят. Но Мохамед се е постарал да е сигурно, че тези хора получават наказанието си и в този свят. Вижте следното:
Сахих Бухари, том 6, книга 61, номер 577:
Чух пророкът да казва: „През последните дни (на света) ще се явят младежи с глупави мисли и идеи. Те ще говорят добре, но ще излязат от исляма, както стрела излиза от играта си, вярата им няма да надмине гърлата им. Затова, където и да ги намериш, убивай ги, защото ще има награда за убийците им в Деня на възкресението”.
Сахих Бухари том 4, книга 63, номер 260:
Али изгори някои хора и тази новина стигна до Ибн’Аббас, който каза: „Ако бях на негово място, нямаше да ги изгоря, понеже пророкът е казал: ‘Не наказвай (никого) с Наказанието на Аллах.’ Несъмнено щях да ги убия, защото пророкът е казал: „Ако някой (мюсюлманин) се откаже от религията си, убийте го”.
Сахих Бухари том 4, книга 63, числа 261:
Осем мъже от племето на ‘Укил дойдоха при пророка и откриха, че климатът на Медина е неподходящ за тях. Затова казаха: „О, пратеник на Аллах! Дай ни малко мляко”. Пратеникът на Аллах каза: „Съветвам ви да се присъедините към стадото на камилите”. И така, те отидоха и пиха урина и мляко от камилите (като лекарство), докато оздравяха и надебеляха. Тогава убиха овчарите и откараха камилите, и станаха невярващи след като бяха мюсюлмани. Когато пророкът научи от един, който викаше за помощ, изпрати няколко мъже да ги потърсят и преди слънцето да се издигне нависоко, те бяха доведени, а ръцете и краката им – отсечени. Тогава той поръча пирони, които бяха нагорещени и прекарани през очите им и те бяха оставени в Хара (т.е. скалиста земя в Медина). Те молеха за вода, но никой не им даде вода, докато не умряха.
И от частичния превод на Сунан Абу-Давуд книга 38, номер 4339.
Предадено от Айша, Уммул Му’минин:
Пратеникът на Аллах (мир_да_бъде_на_него) каза: Кръвта на мюсюлманин, който свидетелства, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е неговият пратеник, не трябва да бъде пролята законно, освен само поради една от три причини: мъж, който е извършил прелюбодейство след като се е оженил, в този случай трябва да бъде убит с камъни; човек, който тръгва да се бори с Аллах и неговия пророк, в този случай той трябва да бъде убит, разпънат на кръст или прогонен от земята; или човек, който извърши убийство, за което е убит.
Следващото е доста смущаващо. Смея да кажа, че всеки човек, който го прочете и не се смае с погнуса, има да извърви дълъг път, за да стане човек.
Сунан Абу-Давуд книга 38, номер 4348
Предадено от Абдула Ибн Аббас:
Един слепец имал робиня-майка, която хулела пророка (мир_да_бъде_на_него) и говорела пренебрежително за него. Той и забранил, но тя не спряла. Смърмил я, но тя не се отказала от своя навик. Една нощ тя започнала да злослови пророка (мир_да_бъде_на_него) и да го оскърбява. Затова той взел един кинжал, допрял го до корема й, натиснал го и я убил. Детето, което излязло между краката й, било изцапано с кръвта, която била там. Когато настъпило утрото, пророкът (мир_да_бъде_на_него) бил уведомен за това.
Той събрал хората и казал: Заклевам чрез Аллах мъжа, който е извършил това деяние, и го заклевам чрез правото си към него, да се изправи. Прескачайки вратовете на хората и треперещ, мъжът се изправил.
Седнал пред пророка (мир_да_бъде_на_него) и казал: Пратенико на Аллах! Аз съм нейния господар; тя те оскърбяваше и говореше пренебрежително за теб. Забраних й, но тя не спря, смъмрих я, но тя не се отказа от навика си. Имам двама сина като бисери от нея и тя ми беше другарка. Снощи започна да те оскърбява и да говори пренебрежително за теб. Затова взех един кинжал, допрях го корема й, натиснах го и я убих.
Тогава пророкът (мир_да_бъде_на_него) казал: О, бъдете свидетели, никакво отмъщение не се дължи за нейната кръв.
Почувствах, че горната история е явна несправедливост. Мохамед е опростил мъж, който убил бременна майка и собственото си неродено дете, само защото казал, че тя го обиждала!
(Арабите преди спели с прислужниците си робини. Коранът поддържа тази традиция К.33: 52: „Не е законно за теб (да се жениш за повече) жени след това, нито да ги сменяш за (други) съпруги, макар и красотата им да те привлича, освен някоя, която дясната ти ръка притежава (като прислужници): и Аллах наистина бди за всички неща.” Самият Мохамед е спял с Мария, робинята-слугиня на Хафса, неговата съпруга, без да е женен за нея.)
Да простиш на някого за убийството на друго човешко същество, само защото е казал, че тя е обидила Мохамед, е недопустимо. Ами ако този мъж е излъгал, за да избегне наказанието? Какво говори тази история за чувството за справедливост на Мохамед? Представете си през последните 1400 години колко съпрузи са избегнали наказанието за това, че са убили невинните си съпруги, като са ги обвинявали в клевети срещу Божия пророк и тази хадиса е станала причина това да им се размине.
Ето и още една:
Сунан Абу-Давуд книга 38, номер 4349
Предадено от Али ибн АбуТалиб:
Една еврейка хулела пророка (мир_да_бъде_на_него) и говорела пренебрежително за него. Един мъж я душил, докато умряла. Пратеникът на Аллах (мир_да_бъде_на_него) заявил, че за нейната кръв не се дължи никаква отплата.
Не беше лесно да прочета тези истории и да не се развълнувам. Нямаше причина да вярвам, че всички тези истории са били изфабрикувани. Защо вярващи, които са се опитвали да опишат пророка си като състрадателен човек, биха измислили толкова много истории, които биха го изкарали безмилостен тиранин? Не можех повече да приемам бруталното отношение към онези, които избират да не приемат исляма. Вярата е нещо лично. Не бих могъл повече да приема, че наказанието на някой, който критикува която и да е религия, трябва да е смърт.
Вижте как Мохамед се е справял с невярващите:
Сунан Абу-Давуд книга 38, номер 4359
Предадено от Абдула ибн Аббас:
Стихът „Наказанието на онези, които водят война срещу Аллах и неговия пратеник и се опитват със сила и мощ да пакостят из земята, е екзекутиране или разпъване на кръст, или отсичане на ръцете и краката от противоположната страна, или прогонване от земята… най-милостиво” е бил издаден за политеистите. Ако някой от тях се покае преди да бъде арестуван, това не го предпазва да не му се нанесе предписаното наказание, което заслужава.
Как би могъл един пратеник на Бога да осакатява и разпъва на кръст хора заради това, че се противят да го приемат? Възможно ли е такъв човек наистина да бъде пратеник от Бога? Не е ли имало по-добър човек с по-голяма морална и етична доблест, за да носи тази могъща отговорност?
Не бих могъл да приема факта, че Мохамед убил 900 евреи в един ден, след като ги пленил при едно внезапно нападание, което предприел. Прочетох следната история и ме побиха тръпки:
Сунан Абу-Давуд книга 38, номер 4390
Предадено от Атия ал-Курази:
Аз бях сред пленниците на Бану Курайза. Те (сподвижниците) ни прегледаха и онези, на които бяха започнали да никнат косъмчета (в пубертета) бяха убити, а онези, които нямаха, не бяха убити. Аз бях сред тези, на които не бяха поникнали косми.
Намерих също така и следната шокираща история:
Сунан Абу-Давуд книга 38, номер 4396
Предадено от Джабир ибн Абдула:
Довели един крадец пред пророка (мир_да_бъде_на_него). Той казал: Убийте го. Хората казали: Той е извършил кражба, пратенико на Аллах! Тогава той казал: Отсечете му ръката. И така, отсекли му (дясната) ръка. Довели го втори път и той казал: Убийте го. Хората казали: Той е извършил кражба, пратенико на Аллах! Тогава той казал: Отсечете му ходилото.
И така, отсекли му (лявото) ходило.
Довели го трети път и той казал: Убийте го.
Хората казали: Той е извършил кражба, пратенико на Аллах!
Тогава той казал: Отсечете му ръката. (И така, отсекли му (лявата) ръка.)
Довели го четвърти път и той казал: Убийте го.
Хората казали: Той е извършил кражба, пратенико на Аллах!
Тогава той казал: Отсечете му ходилото. И така, отсекли му (дясното) ходило.
Довели го пети път и той казал: Убийте го.
Тогава го отведохме и го убихме. После го влачихме, хвърлихме го в един кладенец и хвърлихме камъни върху него.
Изглежда, че Мохамед е издавал присъда, преди да изслуша случая. Освен това, с отсичането на ръката на крадеца не му оставал друг начин за препитание освен чрез просия, което би било трудно, понеже бил опозорен като крадец и затова хората го мразели. Следователно повторното провинение остава единственото му средство за препитание. След като дълги години живях на Запад и бях радушно приеман от хора от други религии или без никаква религия, които ме обичаха и приемаха като свой приятел; които ме допуснаха в живота и сърцето си, не бих могъл повече да приемам следните заповеди на Корана като думи от Бога:
К.58: 22
Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в Сетния ден, да се сприятеляват с противящите се на Аллах и с неговия пратеник…
К.3: 118-120
О, вярващи, не взимайте за (ваши) битаана (съветници, консултанти, защитници, помощници, приятели и т.н.) тези извън вашата религия (езичници, юдеи, християни и лицемери), защото те не ще пропуснат да посеят помежду ви развала. Те искат да ви навредят сурово. Омразата вече се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е далеч по-лошо. Вече ви разкрихме аяат (доказателствата, знаците, стиховете), ако сте проумели. Ето! Вие ги обичате, а те не ви обичат и вярвате в цялото Писание [т.е. вярвате в Теврат и Инджил, докато те не вярват във вашата книга (Корана)]. А те, щом ви срещнат, казват: ‘Вярваме’. Но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: ‘Умрете с яда си. Аллах знае съкровеното в гърдите (всички тайни)’. Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея…
И:
К.5: 51
О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един за друг са ближни те…
Открих също така, че горното твърдение е невярно. Доказателството е кризата в Босна и Косово, при която християнски държави повдигат война срещу друга християнска държава, за да освободи мюсюлманите. Много еврейски лекари доброволно са помагали на косовските бежанци въпреки факта, че през Втората сетовна война същите албански мюсюлмани са заели страната на Хитлер и са му помагали в Холокоста срещу евреите.
За мен стана очевидно, че мюсюлманите са приемани от всички хора по света, а нашият пророк иска да ги мразим, да се отделяме от тях, да ги принуждаваме да приемат нашия начин на живот или да ги убиваме, да ги подчиняваме и да ги караме да плащат джизие (паричен данък събиран от немюсюлманите). Колко глупаво! Колко жалко! Колко нечовешко! Нищо чудно, че сред мюсюлманите има толкова много необяснима омраза към Запада и към евреите. Именно Мохамед е посадил омразата и недоверието към невярващите сред последователите си. Как могат мюсюлманите да се интегрират с другите народи, докато държат на тези пълни с ненавист послания на Корана като думи от Бога?
Има много мюсюлмани, които имигрират в немюсюлмански страни и биват приети с отворени обятия. Много от тях влизат в политиката и стават част от управляващия елит. Ние не страдаме от никаква дискриминация в неислямските страни. Но вижте как нашият свещен пророк ни казва да се справяме с немюсюлманите там, където сме мнозинство:
К.9:29
Сражавайте се с онези, които не вярват в Аллах и Сетния ден и не възбраняват онова, което Аллах и неговият пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра, (дори и да са) от хората на Книгата, докато не дадат налога джизие безусловно и с покорство.
Открих също така и следните стихове, които са напълно против съвестта ми. Обичам цялото човечество и желая всеки да бъде щастлив в този свят и простен в следващия. Но моят свещен пророк ми е заповядал да не търся прошка за невярващите, дори те да са моите родители или любими хора.
(Тълкуване на значението от Мухсин Кхан):
К.9:113
Не е (подобаващо) за пророка и за вярващите да молят прошка от Аллах за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Адския Огън (понеже са умрели в състояние на неверие).
Коранът и хадисите са пълни с такива насилнически стихове, което за мен е явно доказателство, че Мохамед не е бил пророк, а водач на култ. Да принуждава хората да се отричат от собственото си семейство – това правят култовете. Той е бил самозванец, който е лъжел толкова гръмко и убедително, че невежите хора по негово време му повярвали. После следващите поколения подели тези лъжи и ги предали на тези след тях. Философи и писатели се родили в тази атмосфера от лъжи и ги доразвили, разкрасили ги и ги направили правдоподобни. Но когато стигнете до същността на тази религия, когато прочетете Корана и изучите хадисите, виждате, че те не са нищо друго, освен чиста безсмислица. Руми е бил велик поет и мистик. Той се опитал да придаде на исляма мистично значение, каквото му липсвало. Но това, което Руми е казал, е това, което Руми е мислел. Коранът е лишен от мистични значения. Представата на Мохамед за религията и бога е била изключително примитивна. Причината Руми, Атар, Сохраварди и другите мистици да се опитват да придадат значения на безсмислените стихове на Корана е свързана с тяхното възпитаване като мюсюлмани от детството им. От една страна, за разлика от по-рационалните мислители, като Ар Рази, те не можели да отрекат исляма като цяло, защото той бил вграден в подсъзнанието им. Няма нищо по-трудно, от което човек да се отърве, отколкото от тази религия. Това е наистина най-мощният наркотик, ако се дава на човек от детството му. И все пак, като интелигентни хора, за тези велики умове не е било възможно да приемат Корана заради замаскираното му лице. Затова те се опитали да открият общодостъпни значения в безсмислените стихове на Корана и именно те родили една нова религия, която няма нищо общо с онова, което Мохамед е поучавал. И въпреки всичко тази религия била привлекателна за хората с мозъци.
По този начин имаме два исляма. Един, който се стреми да придаде мистичен смисъл и значения, които не са от този свят, на безсъдържателните учения на Корана, както заявяват суфите, и друг, който отхвърля всяко тълкувание на тези стихове извън буквалното им значение, както се практикува от мнозинството мюсюлмани, чийто зъл дух е сред уахабистите в Саудитска Арабия. Разбира се, съществуват безброй много секти, намиращи се между тези две крайности, всяка от които тълкува Корана според собствените си прищевки и капризи и всяка от които нарича другите „мортад” или еретици и водят постоянни войни помежду си, за да наложат своята „права” разновидност на чистия ислям върху другите. Истинският ислям обаче не е това, което неговите философи и мистици са загатвали, а онова, което е в Корана, и това е ислямът на фундаменталистите и терористите. Истинският ислям е ислямът, който малтретира жените, който позволява на мъжете да бият съпругите си, който налага наказателен данък върху религиозните малцинства, който иска да владее света, като подчини немюсюлманите, който призовава към джихад и избиване на невярващите, докато ислямът стане единствената господстваща религия на света.
Отхвърлянето ми на исляма не е основано на лошите дела на мюсюлманите, а на лошите поучения на неговата свещена книга и на лошите дела на неговия основоположник. Много от жестокостите и ужасните насилнически деяния, извършени от мюсюлманите през вековете, са били вдъхновени от Корана и Сунната (примерите на пророка). По тази причина аз осъждам ИСЛЯМА заради лошите неща, които мюсюлманите вършат. Всеки опит да се придаде човешка същност на исляма е загуба на време. Препятствието за всяка реформа е Коранът. Врагът е ислямът и той е мишената на моите нападки. Правя това, макар да знам, че ставам магнит за омразата на фанатичните мюсюлмани и собственият ми живот може да бъде застрашен. Но знам, че чрез изкореняването на исляма можем да спасим света от опасностите на една катастрофа, която иначе е надвиснала над главите ни и би могла да причини повече бедствия от Първата и Втората световни войни взети заедно. Изкореняването на исляма означава възстановяване на мира, наред с човечността, вежливостта, демокрацията и благоуспяването в мюсюлманския свят.