ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (3-ТА ЧАСТ) – ХРИСТОВИТЕ ВОЙНИ С МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчество и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 52

МЕСИЯТА ЛИЧНО СРАЗЯВА МЮСЮЛМАНИТЕ, ПРЕДВОЖДАНИ ОТ МАХДИ

До тук ясно видяхме исляма като анти-християнски, но дали той действително е антихристката религия? Предстоят още изумителни факти. По-рано вече представихме доста обстоятелствени доказателства. В Част 3 ще изследваме решителния довод в подкрепа на нашата теория.

Когато сравняваме героите на Стария завет с Месията, често се спираме на Йосиф като Месията – страдалец и Давид като Месията Цар. Отхвърлянето на Йосиф от страна на братята му символизира отхвърлянето на Христос от страна на Израел. Давид е типаж на Месията Цар, защото царството на Христос ще бъде установено в Ерусалим. Но онзи библейски герой, на когото практически никога не обръщаме внимание, като прототип на Христос, е Гедеон –  воюващият Месия. Гедеон е изключително важен, ако искаме да разберем какво ще направи Месията по време на военните Си експедиции, след като стъпи на Маслиновия хълм, за да се включи в битката за Ерусалим. Макар и рядко обсъждан, Христос, както и Гедеон, ще се бие срещу „мадиамците”. Библията нарича мадиамците „исмаиляни” (Съдии 8:22, 24). Те са потомците на четвъртия син на Авраам с наложницата му Хетура.

Подобно на Гедеон, Библията представя Христос също да се бори срещу жителите на Арабия: „Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от ръката Му, където се криеше силата Му” (Авакум 3:3-4). Лично Исус се връща от бой от Теман в Арабия. Колко често се говори за това в църквите? Исус ще се завърне физически и ще съди не само жителите на Арабия, но и Куш, който обхваща съвременните ислямски нации на Судан и Сомалия: „Видях шатрите на Куш (Етиопия в бълг. Библия – бел.пр.) наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя” (Авакум 3:7).

Мадиам се отнася за областите на изток от река Йордан и на юг към днешна Саудитска Арабия. Това е сърцето на ислямската територия. Описания на подобни битки, в които Христос се бие срещу мюсюлмански нации, на практика се намират из целия Стар завет. Неприятелите, които тръгват срещу Христос, са описани по следния начин: „Всички идат за насилие; лицата им са насочени напред като източния вятър и събират пленници като пясък. Те се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка” (Авакум 1:9-10). Неприятелите като източния вятър са хищните човеци на Арабия и царете на Изтока.

В случай, че някой си мисли, че това  е незначителна военна експедиция на Месията срещу мюсюлманите и че истинският открит конфликт е с някакъв Европейски Антихрист, разгледайте съдържанието на Авакум. Това е последната битка на Месията срещу Антихрист, който е описан като „най-горделивия” (Авакум 2:4), който нарушава мирното споразумение и обявява война в името на своя бог. „Тогава духът му се изменя; преминава като завоевател и върши нечестие, приписвайки силата си на своя бог” (Авакум 1:11 – букв.превод от англ.). Той нарушава мирния договор, твърдейки, че това не е нечестие; защото така разрешава неговия фалшив бог, който подтиква към насилие – точно каквото ислямът позволява в своята Худна (споразумение за прекратяване на война за ограничен период от време – бел.пр.). Контекстът на видението на Авакум се отнася за Последните времена: „Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време, но накрая ще говори и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее” (Авакум 2:3 – букв.пр. от англ.). Антихрист постоянно си мени мнението и не може да му се има доверие. Той също така използва вино (масло), за да оказва натиск върху народите (Авакум 2:5).

Въпреки че Антихрист е силен, неговите оръжия няма да му помогнат, понеже Бог ще допусне снарядите му да бъдат използвани срещу самия него за собственото му унищожение: „Пронизал си със собствените му копия главите на войните му, които кат вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха” (Авакум 3:14.) Подобно на Данаил, от Авакум също се иска да напише това видение за едно определено време (Авакум 2:3), което всъщност са Последните времена, при идването на Месията.

В случай, че все още не сте убедени, че Христос воюва с мюсюлманите, или смятате, че този пасаж е само незначителен откъс сред многото други, книгата Числа, в едно от най-ранните, най-ясните и най-директните Месиански пророчества в Библията, също говори за идването на Месията с конкретната цел да срази и завладее същите тези народи. Това пророчество беше изречено от Валаам и дадено на Валак, царя на мадиамците: „Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израел; ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци. Едом ще бъде притежаван, също и Сиир, неговият неприятел, също ще бъде притежаван; а Израел ще бъде мощен. Един, произлязъл от Яков, ще завладее и ще погуби останалите от града” (Числа :17-19, букв.пр. от англ.). Месията е представен като потомък на Яков и притежател на „скиптър” – ясно указание за бъдещото му царуване над Израел. Но какво ще постигне той, когато царува над Израел? Той ще унищожи окончателно враговете си, които последователно са също и врагове на Израел. Тези три имена – Моав, Едом и Сиир – всички се отнасят за същите общи народи и същата обща област. Тези народи са живеели на изток и югоизток от Израел. Дали Европа е разположена непосредствено на югоизток от Израел? Или това е разположението на Арабия?

Езекил 35 говори за съда над хълма Сиир (ст. 1) и го свързва с Едом: „Както си се развеселил за това, че запустя наследството на Израелевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом – да! – целият; и ще познаят, че Аз съм Господ” (ст. 15). Великият Едом обхваща земята от от Теман до Дедан, което в наши дни означава  от Йемен до Саудитска Арабия.

Когато Исус се завърне, за да вземе скиптъра си и да порази „неприятелите си”, кои са те? Те са арабските народи на изток от Израел. В Исая тази тема се повтаря: „[Господ] Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това” (Исая 25:8).

Дали това вече се е случило или то се отнася за периода, след като Христос се завърне? Освен ако смъртта вече не е била погълната и аз да съм го пропуснал, това ясно се отнася за завръщането на Христос. „Защото на този хълм (Сион) Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището” (Исая 25:10). Бог не изглежда твърде загрижен да използва учтив и политически коректен език тук. Още веднъж, Месията се завръща, за да стъпче Моав. Описан е застанал, като ръката Му с благословения почива над Израел, докато нозете Му притискат врата на Моав.

За онези, които се придържат към Парадигмата за Европейския Антихрист, защо Бог споменава конкретно Моав, а не някои други нации от Европа? Реално погледнато, кое от двете тълкувания е по-основателно? Този пасаж или сочи към последното поражение през Последните времена на днешните физически и духовни потомци на Моав, или алегорично ни насочва към Европа. Да погледнем реално тук. Библията просто не поучава парадигма за Европейски Антихрист.

ИСАЯ 63 – ЕДНО УДИВИТЕЛНО ПРОРОЧЕСТВО

Пророчеството от Исая 63 завършва с Месията, който идва от Едом, а дрехите му буквално са напоени с кръвта на множествата на онези, които той е избил. Точно така. Виждали ли сте някога Месията, представен по този начин? Той си тръгна като агне, но се връща като могъщ победоносен лъв:

„Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам. Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана” (Исая 63:1-4).

Езекил 25 също разкрива точното отношение на Бога към Едом: „Така казва Господ Бог: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом и престъпиха тежко, като си отмъсти против тях, затова така казва Господ Бог: Ще простра ръката Си върху Едом, ще изтребя от него и човек, и животно и ще го запустя от Теман, и ще паднат от меч до Дедан” (ст. 13).

Теман се намира в Йемен, а Дедан е бил древен град в централна Саудитска Арабия, който днес е известен като Ал-Ула. Поради употребата и на Теман, и на Дедан, следва да разбираме, че цялата територия, простираща се на юг покрай Червено море, чак до централна Саудитска Арабия е в центъра на вниманието. Еврейският Танах превежда този стих така: „от Теман до Дедан”. Това е една масивна територия.

Книгата на Авдий също спира вниманието върху разрушаването на Едом: „В онзи ден, казва Господ, няма ли да погубя мъдрите от Едом и благоразумието – от Исавовия хълм?” (Авдий 8). Както и в предишните пасажи, така и в Авдий, това ясно говори за периода, предшестващ царуването на Христос на земята: „Избавители ще се изкачат на хълма Сион, за да съдят Исавовия хълм; и царството ще бъде на Господа” (Авдий 21).

Следващият пасаж без съмнение ще разгневи много мюсюлмани. След като Исус погуби мюсюлманските нации, пророк Софония съвсем ясно твърди, че останалите израилтяни ще владеят мюсюлманските земи: „Затова, Господ на Силите, Израилевият Бог, [заявява]: Моав непременно ще бъде като Содом, а амонците – като Гомор, място, завладяно от коприви и солници – вечна пустота; останалите от народа Ми ще ги оберат и оцелелите от народа Ми  ще наследят земята им” (Софоний 2:9).

МЕСИЯТА ЛИЧНО ПОРАЗЯВА ЕГИПЕТ

Исая говори много относно деня, когато Месията ще се завърне в слава на облаците, за да извърши съд срещу враговете Си: „Ето, Господ Йехова на Силите ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; високо израсналите дървета ще бъдат отсечени и издигнатите ще се снишат” (Исая 10:33). Отново, кои са тези неприятели? Сред многото изброени, Исая назовава конкретно Египет и Ливан: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет; Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му и сърцето на Египет ще се разтопи сред самия него” (Исая 19:1). Кой идва върху облаците? Това е лично Месията, който идва да порази Египет. Очевидно Египет е мюсюлманска нация.

„Могъщият” в Исая 10:33-34, който погубва Ливан, е Месията, който се бие в Господния ден: „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък; и ще изгори и пояде тръните му и глоговете му в един ден” (Исая 10:17). Египет ще бъде масово поразен: „И Господ ще погуби залива на Египетското Море; и чрез силния Си вятър ще помаха с ръката Си върху реката, и ще я раздели на седем потока” (Исая 11:15). Нил се влива в Средиземно море чрез седем потока. Библията предсказва: „А ще налетят на рамената на филистимците на запад; заедно ще оберат и жителите на изток; ще прострат ръката си върху Едом и Моав; а амонците ще им се покорят” (Исая 11:14).

МЕСИЯТА ЛИЧНО СЪДИ ЛИВАН

В Исая 10:34 се прави едно удивително изявление: „Ливан ще падне чрез Могъщия”. Това е Месията, Който ще осъди анти-израелските елементи вътре в Ливан и целият Ливан ще се поклони пред Него. Виждам как някои спорят, че „Могъщият” тук е Бог Отец на небето, а не Месията на земята. Обаче Исая 19:20 не оставя място за съмнение: „Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави”. Кой е Спасителят? Как е изпратен Той? В Псалмите Месията е представен като войник и боец със същото название: „Могъщият”, „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи, със славата Си и величието Си” (Псалм 45:3). В Софоний 3 този „Могъщ” присъства физически сред Израел: „Господ, твой Бог, е сред тебе – Могъщият, Който ще те спаси” (Софоний 3:17). Ясно е, че това е Месията. Бог Отец е абсолютно трансцендентален. Той не присъства физически в Израел.

Това пророчество по отношение на Ливан е също така съда над Антихрист: „Народе Мой, който живееш в Сион, не се бойте от асириеца, той ще ви удари с жезъл и ще вдигне тоягата си против вас, както над Египет” (Исая 10:24-25). Антихрист ще бъде отговорен за унищожаването на Ливан: „Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни поради кръвта на хората, и насилието, извършено от тебе спрямо земята, града и всичките му жители” (Авакум 2:17). Бог ще накаже исляма за това, което са сторили в Ливан с насилието и ограбването на християните в тази нация.

В книгата на пророк Йоил четем за съда над народите, когато Христос се завърне: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2). Виждате ли защо Христос съди народите? Поради греховете им спрямо Израел. Но кои народи се споменават конкретно като виновни за това престъпление? „И какво имате вие, Тире, Сидоне (Ливан) и всички филистимски предели (Газа)? Искате ли да Ми отмъстите? А ако Ми отмъстите, то Аз, без да се бавя, бързо ще ви върна отмъщението ви върху главите ви” (Йоил 3:4). Много е вероятно дори Хизбула (Тир) и Хамас в Газа да се изправят срещу Месията на Израел. Разбира се, в този момент те ще са били измамени от сатана да мислят, че Той е Даджал, когато в действителност мюсюлманите са тези, които следват фалшивия Месия.

Този модел се открива и в книгата на Еремия, която също описва ясно как Исус излива Своя гняв срещу враговете на Израел в края на епохата: „Защото така ми каза Господ, Израелевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам” (Еремия 25:15). И така, които са народите, върху които Бог казва, че ще излее гнева Си? Следва списъкът. Докато го четете, запитайте се дали ударението е върху Средния изток или Европа:

Египетския цар фараон, със слугите му, първенците му и целия му народ;  всички разноплеменни народи там, всички царе на земята Уз и всички царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот; Едом, Моав и амонците; и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето; Дедан, Тема, Вуза и всички, които са в отдалечени места: всички арабски царе и всички царе на чуждоземни народи, които населяват пустинята; всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидски царе; всички северни царе – близките и далечните, едни с други, и всички царства на света, които са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях. … защото, ето, Аз ще призова меч върху всички земни жители, казва Господ на Силите (ст. 19-26, 29).

Отново, думата, използвана за земя, е „ерец” и не говори непременно за всяка останала нация по цялата земя. Ако беше така, какъв смисъл би имало да се предоставят всички тези имена? Народите, които са изброени, обаче, са всичките мюсюлмански и се намират в Средния изток. Съвпадение ли е това? Разбира се, че не!

Винаги, когато се споменава меча на гнева на Месията, за мюсюлманските се казва, че изтърпяват Божия съд. Защото Исая също така пророкува: „Мечът Ми се опияни в небесата, затова, ето, ще слезе за съд върху Едом. Да! Върху народа, които Аз обрекох на изтребление. Мечът Господен е напоен с кръв, затлъстя от тлъстина, с кръвта на агнетата и яретата, с тлъстините на овнешките бъбреци; защото Господ има жертви във Восора и голямо клане в Едомската земя… Земята им ще се напои с кръв и пръстта им ще затлъстее с тлъстина. Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния за защита на [законната] Сионова кауза. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола!” (Исая 34:3-9).

Мечът на Господния гняв е насочен срещу кого? Още веднъж, това е Едом – мюсюлманските врагове на Израел. Защо Исус съди Едом? За да „защити законната Сионова кауза” (Исая 34:8). Отново и отново, пророк след пророк, за Божия съд се казва, че е насочен конкретно към мюсюлмански нации. Сам Исус повежда битка срещу мюсюлманските армии.

ЗАЩО ЗАПАДЪТ ПРОПУСКА ТОВА?

На Запад е общоприето, когато някой повдигне дискусия относно пророчеството, тя да се обръща направо към книгата Откровение. Дори повечето документални филми относно пророчеството започват и се въртят около алегоричните пасажи от книгата Откровение – последната книга на Библията. Защо да не се започне от началото? Защо да не се започне с множеството буквални стихове и препратки в Библията относно пророчеството?

Вместо да се впускат направо в изследване на различните алегорични видения и сънища за зверове, рогове, змейове и т.н., защо да не се започне с ясното и недвусмисленото? Това би бил много по-разумен подход, не е ли така? Когато прави опити да съставим стабилна Библейска основа за разбиране на системата на Антихрист, човек  трябва да се опира на пълния съвет на Писанието, а не само на последната и най-загадъчна книга в Библията.

Макар пророческите картини, открити в Откровение или книгата на Данаил, да са много важни, те са само малка част от много по-големия резерв от информация, който Библията ни е предоставила. Прекалено много тълкуватели започват с тези няколко картини и когато заключенията им не са подкрепяни от изобилието на другите пророчески пасажи, обикновено те или изопачават тези пасажи така, че да паснат на установените им предположения, или просто изцяло ги пренебрегват.

Ние не можем да възприемем подобен „избирателен” подход. Отново, за да формираме една точна и наистина Библейска гледна точка относно Последните времена, трябва да се опрем на пълния и цялостен съвет на Писанието. За да бъде която и да е теория или позиция убедителна и по-широко приета от Църквата, е необходимо всички нейни пасажи да бъдат достатъчно съгласувани – те трябва да бъдат събрани заедно така, че да образуват едно цяло, за да могат да обрисуват една последователна и логична картина. В следващите глави ще покажем как всички пророчески стихове, свързани с края на времената, ще се впишат в сценария, описан в тази глава.

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 53

ХРИСТИЯНИ СЕ БИЯТ НА СТРАНАТА НА ИЗРАЕЛ

Отново, в Йоил 2 става ясно, че тази армия е в действие: „Нека кажат: Пощади, Господи, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за да ги владеят народите. Защо да кажат между народите: Къде е техният Бог? Тогава Господ поревнува за земята Си и се смили над народа Си” (Йоил 2:17-19).

В края на епохата истинските вярващи би трябвало да имат в сърцата си този ходатайствен вик. Те трябва да бъдат духовни ходатаи и дори политически активисти. С разпространяването  духа на антисемитизма дори и в църквата, Израел се нуждае от приятели, които ще го подкрепят до самия край. И така, именно тези приятели ще се радват на новото начало на Израел. Това са светиите, които обичат Израел и са загрижени за тяхната земя. Псалм 102 ни дава признакът за разпознаване: „Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му” (Псалм 102:14). Това е отношението на християнските поклонници към Израел. Те се радват да отнесат у дома малко от пръстта, праха или маслинова клонка от неговата земя. Това отношение е присъщо на онези, които обичат Израел. Ако ислямът наистина е обичал земята на Израел, тогава защо тя е била безлюдна пустиня преди евреите да започнат да имигрират и да се заселват в нея? На едно про-палестинско християнско мероприятие някой каза, че истинските камъни са били „живите камъни” – „палестинците”. Ако е така, защо Бог не е казал така? Той е щял да ги нарече „палестинци,” но не го е направил. Те са измамени от собствената си бунтовна нагласа.

Не забравяйте, че с продължението на историята в Йоил 3 настъпва съдът над  неприятелите на Израел. Ако някой мрази Израел, той сигурно мрази и Бога и не би изпитвал желание да участва в тази битка срещу Израел в Армагедон. Просто погледнете заключението на Йоил: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел” (Йоил 3:2). Виждате ли удебелената дума? Колко важна е тази дума? Разделянето на Израел и създаването на Палестинска държава ще стане причина за този съд: „защото разпръснаха хората Ми между народите и си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2).

Християните не могат да бъдат про-палестински настроени или застъпници на Палестинска държава, което изисква изрязване на Израел с цел да се отслаби тази нация. Разделянето на Израел е в подкрепа на Антихрист, който разделя земята заради изгода. Човек не може да бъде в подкрепа на Христос и в подкрепа на Антихрист едновременно. Въпреки това този дух все повече прониква в определени среди на Църквата днес.

ГЛАВА 55

БОГ ЩЕ ИЗДИГНЕ СЕДЕМ СЪЮЗЕНИ НАЦИИ

В Михей 5 идващият Месия трябвало да бъде конкретно знак за израелтяните, че една епоха била приключила. Те нямало да бъдят изоставяни от Бога повече. Щели да живеят безопасно под ръководството на Месията: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа, своя Бог; и те ще живет в безопасност; защото сега величието Му ще стигне до краищата на земята” (Михей 5:4 – букв.пр. от англ.).

Израел вече нямало да се страхува от неприятелите си. Величието на този Месия щяло да стигне до краищата на земята. Но следващият стих е изключително важен и трябва да бъде разгледан. Защото в него се казва, че този Месия ще избави Израел от нашестващия Антихрист, когото този пасаж свързва с Нимрод, основателя на Вавилон, и го нарича „асириеца”. „И Той [Месията] ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват. Те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той [Месията] ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни” (Михей 5:2-6).

Асириецът (Антихрист) ще нападне Израел. Месията ще го срази и ще установи истински мир. Също така се казва, че сред всичко това „седем пастири, дори осем човека” ще бъдат издигнати от Бога, за да участват в поразяването на Антихрист.

Спомнете си какво казва стихът: „ще повдигнем против него седем пастири и осем човека. Те ще управляват… Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч”.

Те, седемте пастири, ще унищожат Асирия и Нимрод.

Това е изключително важно. Бог ще издигне седем съюзника, за да помогне на Израел в борбата срещу Антихрист. За тези седем пастири  се говори рядко, ако не и никак. Библията описва в много случаи, че Бог ще издигне народи от краищата на земята, далече от Близкия изток, за да унищожи Антихрист. Възможно ли е седем праведни нации да застанат от страната на Христос и Израел в края? Възможно ли е Америка да бъде в списъка с тези праведни защитници?

Много хора са спорили с мен, че „седемте пастири” са изсред Израел. Но в библейската символика “пастирите” са водачи на нации. Един пасаж от книгата на Еремия разкрива това. Да разгледаме най-напред следния пасаж: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват  овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израелевият Бог, против пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте, и не ги посетихте; ето, Аз ще ви накажа за лошите ви дела, казва Господ. И ще събера останалите Си овце от всичките страни, където ги изгоних, и ще ги върна пак в кошарите им, където ще се наплодят и умножат. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма да се плашат вече, нито ще треперят, нито ще загине някоя, казва Господ”. В този пасаж „пастирите” са онези водачи на нациите, които не са се интересували от евреите през многото години, когато са били разпръснати сред езическите народи. В стих 3 Бог казва, че ще събере останалите от стадото Си измежду всичките страни, където ги е бил изгонил. Той ще ги върне отново в кошарите; и те ще се наплодят и умножат. Стих 4 ни казва, че Той ще им даде „нови пастири”, които ще ги пасат, ще се грижат за тях и ще премахнат причината за страховете им.

По време на диаспората (разпръсването на евреите – бел.пр.) Бог е изгонил евреите по всичките езически страни по света. През това време Той ще държи всички тези нации отговорни за благосъстоянието и безопасността на Израел. В този пасаж Той нарича лидерите и правителствата на тези нации „пастири и овчари”. Той предупреждава народите, които са се държали зле с Израел, че „ще ги накаже за лошите им дела”. С други думи, ще ги накаже за начина, по който са се отнасяли с народа Му Израел.

След това Бог обещава да даде на Израел нови пастири, които ще се погрижат добре за него. Как са се отнасяли към евреите, откакто са дошли в Съединените Щати? През цялата история евреите са били преследвани в почти всяка страна по света, но не толкова в Америка. Америка е била първата страна в света, която е дала  на евреите равноправно гражданство. И ние сме благословени поради това. В настоящия момент в Америка живеят повече евреи, отколкото в която и да било друга страна по света, в това число и самата страна Израел. В Америка живеят шест милиона в сравнение с 4,8 милиона там.

Бог действително е дал нови пастири на Израел и го е избавил от страха от преследване в тези страни. В Америка евреите благоуспяват повече, отколкото са благоуспявали през който и да било друг период в цялата си история. Дотолкова, че повечето евреи в Америка нямат желание да се връщат в Израел. Бог ги благославя тук, но има и други страни, където също се отнасят добре с евреите. Ние сме страните (пастирите), които Бог е осигурил, за да благослови евреите. По време на Голямата скръб, с Божията благодат, Съединените Щати ще продължат да защитават Израел срещу Антихрист. Всъщност, ако Америка е сред седемте праведни нации, тогава на практика тя ще участва в борбата срещу Антихрист. Затова той ще извика за помощ от другите страни. През последната част от Голямата скръб Израел ще бъде почти изтребен. Обаче според Данаил 11, Антихрист ще извика някои нации да дойдат и да му помогнат да тръгне срещу Ерусалим за битката при Армагедон. Помислете малко върху това. Всички знаем, че Антихрист ще нахлуе в Израел и ще влезе в храма, за да се обяви за Бог. Тъй като той вече е завладял Израел, защо ще бъде в положение да му се налага да го завладява отново в края на седемте години? Отговорът на този въпрос е, че той ще бъде принуден да напусне Израел някъде между средата и края на седемте години на Голямата скръб. Съюзниците на Израел ще бъдат причината той да претърпи падане. И той ще дойде, за да води война с Америка и с другите страни, които помагат на Израел.

Нека се върнем сега на Михей 5: „И той ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни: и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват, те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни” (Михей 5:5-6).

Седемте пастири са седемте нации, които се грижат за евреите, живеещи в техните предели. Те също така ще се изправят заедно с Израел срещу Антихрист. Осемте мъже, които управляват, са седемте лидери на тези страни, като сам Исус е осмият. Тези стихове твърдят това. В 5-ти стих се казва: „И този мъж ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни”.

Онова, което много хора не осъзнават, е регионалния характер на царството на Антихрист. Центърът на последната империя на Антихрист ще се намира в Близкия изток. Антихрист не само буквално ще управлява всяка от останалите последни нации на земята. Макар че Библията ни представя в общи линии как ще изглеждат последните дни, това не обхваща непременно и най-дребните подробности. Например, не знаем със сигурност какво ще стане с Гренландия или Нова Зеландия. Не можем със сигурност да извадим заключение какво ще стане с Америка, Германия, Англия или Русия по време на Последните Дни. Много американци смятат, че Америка няма да съществува и ще бъде унищожена от Антихрист; те правят този извод от това, че Америка не се споменава в Библията. Но човек би могъл да се запита защо никои от известните нации не се споменават в Библейското пророчество. Това, че не се обсъждат, означава ли непременно, че всички те ще бъдат унищожени, или това се дължи конкретно на факта, че Близкият изток е главното ударение на Библейското пророчество? Все пак, някои западни нации се споменават в Библията – Испания и Рим. Но никога не се споменават конкретно във връзка със съд. Единствените споменати по име нации във връзка с Христовия съд са мюсюлманските нации. Както апостол Павел предупреждава: „Трябва да се научим да не престъпваме границата на онова, което казват Писанията” (I Коринтяни 4:6 – букв. пр. от англ.).

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 56

ИСУС ЩЕ СРАЗИ АНТИХРИСТ-МАХДИ

Това сразяване на исляма и Махди-Антихрист с неговите мюсюлмански орди ще стане в Йосафатовата долина (Йоил 3), което книгата Откровение нарича лина на Неговия гняв. Бог най-накрая ще смаже мюсюлманските като грозде: „Ще съкруша асириеца в земята Си
и ще го стъпча на планините Си; тогава хомотът му ще се вдигне от народа Ми и товарът му ще се снеме от плещите им. Това е решението, взето за цялата земя, и тази е ръката, която се простира над всички народи. Защото Господ Всемогъщият взе решение – и кой ще го осуети? И ръката Му е протегната – и кой ще я върне назад?” (Исая 14:25-27).

В Исая 10 Господ обещава, че след като приключи с наказанието на Неговите хора, Той ще „накаже плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи.” (ст. 12). След това „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък” (ст. 17). Кой е Светият Израелев, който ще стане пламенен воин? Това е не друг, а Исус, Воюващият Цар. Но кога Исус е изпълнил това пророчество? Това не се е случвало в досегашната история, но скоро ще стане. Израел също ще воюва: „Светлината на Израел ще стане огън.” Този пасаж много напомня на Авдий 1:18: „Якововият дом ще бъде огън, Йосифовият дом – като пламък; а Исавовият дом – като слама”.

Повечето хора смятат, че Месията ще воюва с Антихрист самостоятелно, нещо като Зоро, който  края на филма се бие на покрива на замъка и убива лошия, който пада и умира, после идва надпис „Край” и всичко приключва. Но Израел ще се бие редом със своя Месия. Така ще постъпят и другите седем пастири, които Бог ще издигне, а също и грабнатите вярващи ще се бият рамо до рамо със Своя Цар. Заедно, всички те в крайна сметка ще унищожат царството на Антихрист. Това е трудно да се възприеме от западните хора. Но всичко, което Бог прави, става с партньорството на Неговите хора. Ще обсъдим по-подробно това по-нататък.

Продължението на този пасаж, стих 26, гласи: „И Господ на силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиам при канарата Орив”. Още веднъж, Исус е наречен Господ Всемогъщия, който ще разбие Антихрист подобно на Гедеон, който срази мадиамците. В Исая 31:4,8 Библията казва, че: „…Господ на силите ще слезе, за да воюва за хълма Сион… тогава асириецър ще падне от меч, който не е човешки, и меч не на човек ще го погуби”. Отново, без да се впускаме в подробности по тази тема, но трябва да я изясним. Исус никога не е водил физически битки срещу Асирия по време на Първото Си идване, тоест това би трябвало да се отнася за Второто пришествие на Христос.

ГЛАВА 57

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ В ИСАЯ ЗА МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА СЪД

Бихте могли да възразите, че непрекъснато говоря за армиите, които воюват с Месията, като за мюсюлмански. Бихте ли искали да ги нарека будистки или европейски пост-модерни пацифистки метро-сексуално агностични? Смятате ли, че всички тези нации, които Библията споменава по име, просто по случайност са мюсюлмански – и съществуват от незапомнени времена – изведнъж ще се обърнат към будизма? – или към някаква друга универсална Единна световна религия, както някои поучават? Можете да възразите, че никой не знае каква ще бъде религията на тези народи. Можете да предложите да изчакаме и да видим.

Отправяте ли предизвикателство и към други книги, които сочат към католиците, Рим или Европа с имената на нации и вероизповедания? Може би те трябва да внесат промени в книгите си? В крайна сметка, никой не знае каква ще бъде религията им, докато не се разиграе пълният този сценарии, нали така?

Извинете! Доводите ми остават, защото разполагам с буквалните имена на буквални нации, докато другите правят предположения след предположения. Няма законно основание за заменяне на Рим с Едом или Испания с Вавилон. Как може човек да получи „Николай Карпатия” от Асирия, Едом, Моав или Мадиам?

Голяма част от книгата Исая е посветена на финалния сблъсък между Месията и Антихрист. И все пак, когато се вгледаме в конкретните нации, срещу които са насочени толкова много от „пророческите предсказания” или „главни теми”, всички те са мюсюлмански. Разгледайте нациите, които са подчертани: Вавилон – Исая  13; Асирия и филистимците (палестинците) – Исая 14; Моав – Исая 15; Дамаск – Исая 17; Куш (Судан и Сомалия) – Исая 18; Египет – Исая 19; Египет и Куш – Исая 20; Вавилон (Ирак и Арабия) и Едом (Арабия) – Исая 21; Тир (Ливан) – Исая 23.

Това звучи ли ви като съставена от десет нации европейска конфедерация? Или ви звучи като коалиция на мюсюлмански нации от Средния изток? Спомнете си, контекстът на тези глави е унищожението на Асирия (Антихрист) и точно както разгромяването на асириеца е в бъдещето, така и присъдите над тези нации са също в бъдещето. Неговото унищожение е описано в Исая 14:25: „ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си”.

ЕГИПЕТ- УНИЩОЖЕН ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 19)

Сам Христос сразява част от армиите на Антихрист в Египет: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет” (Исая 19:1). Това е много важен и ценен стих, тъй като той поставя контекста на Исая 19 в рамките на Второто идване на Месията, понеже Сам Господ слиза „на лек облак и влиза в Египет” (Исая 19:1). Израел също ще бие срещу Египет: „Юдейската земя ще стане ужас за Египет” (ст. 17). Тъй като тази война никога не се е случвала в историята досега, тя трябва да настъпи в бъдещето. Освен това фактът, че текстът ни казва, че Месията ще изпълни тази мисия, очевидно я разполага в бъдещето. Египет също така ще има и гражданска война: „И Аз ще повдигна египтяни против египтяни; всеки ще се бие против брат си и всеки – против ближния си, град против град, царство против царство” (Исая 19:2).

Христос идва да се бие с Египет, защото Антихрист ще е завладял Египет. „И ще затворя египтяните в ръката на жесток господар и свиреп цар ще ги владее, казва Господ на Силите.” (Исая 19:4). Това се потвърждава също и от Данаил 11:42: „[Антихрист] ще простре ръката си  върху страните; и Египетската земя няма да я избегне”.

Христос в крайна сметка ще спаси от Антихрист един остатък от Египет: „В онзи ден ще има пет града в Египетската земя, които ще говорят ханаански език и ще се кълнат в Господа на Силите; единият ще се нарича град Херес (на погубление)” (ст. 18). Много от египтяните ще станат като месианските евреи и ще обичат да говорят на еврейски.

Потиснатите коптски египтяни ще бъдат спасени от Месията: „И той ще бъде за знамение и свидетелство на Господа на Силите в Египетската земя; защото ще извикат към Господа поради потисниците и Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави” (Исая 19:20). Коптските египтяни все повече са потискани от мюсюлманското мнозинство и дори от правителството. Но ако бог смята тяхната кауза за достатъчно важна, за да ги спаси лично, тогава защо ние пазим такова мълчание относно страданието на коптските християни в Египет?

ГОЛЯМОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ (ИСАЯ 24)

В глава 24 на Исая се дава една причина за наказанието на тези нации: „те престъпиха законите, промениха наредбите” (Исая 24:5). Това говори за Антихрист, който се опитва да промени времената и законите (Данаил 7:25).

Коранът също говори за голямо земетресение, но за разлика от Исая, той не предупреждава, че това осъждение ще е срещу мюсюлмански нации. „О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа (или Съдния Ден) е нещо ужасно. В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но Мъчението на Аллах е сурово (върху тях)” (Коран 22:1-2).

Виждате ли колко старателно сатана е заблудил мюсюлманите? Когато видят голямото земетресение, те ще вярват, че Аллах и тяхната книга действат. Но всъщност Бог ще ги наказва.

В Исая Йехова заявява: „основите на земята треперят” (Исая 24:18), „защото прозорците отгоре са отворени” (ст. 18), „земята се разложи съвсем” (ст. 19), „земята ще залита като някой пиян и ще се разтресе” (ст. 20). В Исая съдът се обявява дори върху падналите ангели и земните царе: „И в онзи ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята – земните царе. И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат посетени. Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред древните Си със слава” (Исая 24:21-23).

Хвърлянето на народите в „ямата” е често срещана тема, която трябва да отбележим: „И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата”. Това е описано подробно и в Езекил 31 и 32, като Антихрист бива хвърлен в ямата, а имената на всички народи, които биват хвърлени там заедно с него, са изцяло мюсюлмански нации днес. Наистина мюсюлманите са били заблудени. Молете се още много мюсюлмани да продължават да се събуждат и да се обръщат към Йехова Бог и Неговия Син Йешуа, Месията.

УНИЩОЖЕНИЕ НА МОАВ ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 25)

Моав, подобно на Египет, бива унищожен от самия Месия: „И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го – и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му. Защото в този хълм Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището” (Исая 25:9-10).

Моав е стъпкан под нозете на Месията. Макар ръката на благословение на Месията да почива над главата на Сион, краката Му са върху врата на Моав, като натиска главата му в бунището.

Коментарът, който често чувам, е, че ислямът ще бъде унищожен няколко години преди идването на Христос. Повечето пророчески учители твърдят, че това ще подготви сцената за Европейския Антихрист и Битката при Армагедон.

Моят отговор е, че във всеки изследван досега пасаж Христос лично воюва с нации, които са мюсюлмански. В последния откъс (Исая 25:9-10) по времето на Неговото завръщане виждаме Христос да се бие с Моав. Защо според вас Бог винаги поставя ударение върху мюсюлманските нации? Къде са всичките онези европейски нации, с които Той, както се твърди, ще воюва?

Исая 25 е помиряването между Израел и неговия Месия. Но в тази обстановка Моав бива унищожен. Вместо Моав да унищожи Израел, Бог ще пощади Своя народ от бъдещия гняв. „Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си” (Исая 26:20-21).

АНТИХРИСТ Е ОСЪДЕН

„В онзи ден Господ с жестокия, великия и здрав Свой меч ще накаже левиатан, бързия змей. Да! Левиатан, извиващия се змей; и ще убие змея, който е в морето” (Исая 27:1). Това е съдът над Антихрист, змея, змията, левиатана – дявола. Но за унищожението на Антихрист се говори в контекста на покайващия се остатък от мюсюлманските нации: „И в онзи ден ще затръби голяма тръба; и загиващите в Асирийската земя, и изгонените, които са в Египетската земя, ще се кланят на Господа на святия хълм в Ерусалим” (Исая 27:13).

Народите най-накрая са освободени от хватката на исляма и неговия Антихрист-Махди. Остатъкът от ислямските Асирия и Египет ще дойде, за да се покланя на Господа, не в Мека, а в Ерусалим! Те вече не са мюсюлмани, а като мен, те са бивши мюсюлмани, вярващи в Христос – и говорещи много по-добре еврейски, разбира се.

ЗАВЕТЪТ СЪС СМЪРТТА (ИСАЯ 28)

Заветът със смъртта според описанието в Исая 28 е с двояко значение. Първото е историята на човечеството, което влиза в завет със смъртта в градината. Когато Адам и Ева хапнаха от забраненото дърво, човечеството по същество подписа завет със смъртта. Този завет беше предприет от Сатана; но чрез жертвен принос Бог промисли изходен път.

По подобен начин Антихрист, дяволът, ще предприеме фалшив завет и ще раздели Израел заради облаги: „Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея” (Исая 28:18).

През цялото пророчество на Исая Бог многократно предупреждава Своя народ никога да не се доверява на политически съюзявания, а да уповава единствено на Него. Но подобно на положението в дните на Исая, така ще бъде и в Последните дни. Израел ще се доверява на политически съюзници, мирни договори и обещания за „мир и сигурност”. Библията казва, че Израел с желание ще приеме мирния договор, направен с Антихрист, който „ще потвърди завет с мнозина за една ‘седмица” (Данаил 9:27).

Но след това този Асириец-Антихрист ще изостави своите споразумения и ще нахлуе в земята: „която е била възстановена от меча и чиито хора са били събрани от много племена, върху Израелевите планини” (Езекил 38:8).

Видяхме бившия министър-председател на Израел и бивш кмет на Ерусалим Ехуд Олмерт да прави опити за мирни споразумения – имаше преговори с Газа с надеждата за мир. Какви резултати би дало това? Библията предупреждава: „Вие, присмиватели, които господствате над този народ, който е в Ерусалим. Понеже сте казали: Ние сключихме договор със смъртта и се съгласихме с преизподнята, че когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище и под измама се скрихме… Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея” (Исая 28:14-18).

Асириецът ще ги поразява, докато най-накрая остатъкът от Израел не се обърне към Бога и не се покае за упованието в лъжливи обещания, направени с околните народи.

Това ще се случи най-накрая, когато остатъкът от Израел каже: „Благословен идващият в името Господно”, както Исус пророкува в Матей 23:39. С други думи, остатъкът от Израел ще осъзнае, че наистина детето, Чудесният Съветник, Князът на мира – Исус Месията – е тяхната единствена надежда.

НАМЕСАТА НА ХРИСТОС (ИСАЯ 29-30)

Тук в Исая 29-30 имаме описание на Месията, Който най-накрая сразява исляма. Този разказ може да се сравни с войната на цар Давид с филистимците: „Защото Господ ще стане, както на хълма Ферасим, ще се разгневи, както в долината Гаваон, за да извърши работата Си, пречудната Си работа, и да изпълни делото Си, удивителното Си дело” (Исая 28:21). Заблуди, глад и жажда ще поразят всички врагове, които тръгнат срещу Ерусалим: „И както гладният сънува ясно, че яде, но като се събуди, душата му е празна, или както жадният сънува ясно, че пие, но като се събуди, ето, той е примрял и в душата му има жажда, така ще бъдат множествата на всички народи, които воюват против Сионския хълм” (Исая 29:8). От много години казвам, че цените на храните и недостигът на храна ще бъдат голям проблем в мюсюлманските страни и това явление само ще се засилва.

Това поражение на враговете ще бъде проява на милост. Това, което е лошо, ще бъде превърнато в добро за еврейския народ. Както Холокостът беше нещо лошо и от тази тъмнина се роди Израел. 9/11 беше призив за събуждане, поне за кратко време. Пърл Харбър пробуди Америка за японската заплаха. Грехът и злото са като тор, отначало мирише, но когато слънцето изгрее върху него, изсъхва и накрая спомага за увеличаването на плодовете. Нищо от това, което сатана прави, никога няма да успее – той настройваше тълпата да разпнат Господа, но злото, което той възнамеряваше, Христовото разпъване на кръст, разкъса завесата, така че това, което Сатана започна в градината, се провали. Единственото, което сега остава, е Месията да смаже Сатана.

Понякога, като християни, трябва да виждаме през Божиите лещи. Защото онова, което изглежда като мир, често е проклятие. Мирът с Хитлер беше проклятие; Чембърлейн отиде при Хитлер и заяви: „Мир в наше време!” Но нямаше мир – единствено заблуда. Чърчил беше прав – войната беше решението. Обаче беше обвинен в подстрекаване на война. Има време за мир, но има и време за война. Ще дойде денят, когато ще има истинска война, за да сложи край на всички войни. Без финалната война на Месията срещу нечестивите нации, цялата история на Библията би била история за несправедливостта. Когато кротките на земята обърнат другата си буза, те предават правосъдието и своята кауза на Господа. Докато сам Бог най-накрая не слезе и буквално не защити и не раздаде правосъдие,  цялото обръщане на другата буза е безсмислено и несправедливо. Справедливостта изисква Исус в крайна сметка да поведе война заради Своите хора. Има време за война! Израел е получил своя дял от мирни споразумения; нито едно не е докарало мир. Обаче Израел продължава да предлага милост на народите, които непрекъснато го нападат. Тези мирни споразумения са едни и същи, както Чембърлейн отиде при Хитлер, така Израел ще отиде при Египет, търсейки мир с фараона: „Които отиват, за да слязат в Египет, без да се допитват до Моите уста, за да се закрепят със силата на фараона и да прибегнат под сянката на Египет! Затова фараоновата сила ще ви бъде за срам и прибягването под египетската сянка – за смущение” (Исая 30:2-3).

Мирът на Израел с Египет е фарс. Израел се отказа от Синай заради мира, което му докара единствено експлозиви, внасяни контрабандно през Египет в Газа. Ще има още бъдещи лъжливи мирни споразумения с Египет. И резултатите им ще бъдат също толкова безплодни.

В Исая Ерусалим е споменат сред списъка с народите, които биват съдени. Обаче е важно да разграничим и видим разликата между Божието наказание и Божия съд. Бог наказва онези, които обича, но въздава на Своите врагове. Всички мюсюлмански нации са белязани за сурово осъждение, докато Ерусалим е белязан за Божието също толкова строго поправление. Последната част от Исая 10 ни разказва за крайните резултати и добрите вести, които идват от Божието наказание над Израел: „Останалите от Израел и оцелелите от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израелев. Останалото, останалото от Яков, ще се обърне към Могъщия Бог” (Исая 10:20-21).

Въпреки че ще се доверил на лъжливите обещания на Антихрист за мир, Израел ще уповава на своя Месия, Който ще „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това” (Исая 9:7).

ГЛАВА 58

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА САТАНА И МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ, ХВЪРЛЕНИ В АДА

ОТ ЕЗЕКИЛ 28-32

На Запад хората черпят информация за Антихрист от книгата Откровение, но рядко правят разборен анализ на имената буквалните имена на нациите, които той ръководи със себе си в битката срещу Израел, като накрая биват осъдени и хвърлени в ада (ямата). Езекил 28-32 са може би най-подходящите глави от всичките удивителни буквални библейски стихове за онези мюсюлмански нации, които се мъчат в това страдание редом с Махди-Антихрист. Тези мюсюлмански нации не са унищожени преди Битката при Армагедон, както хората на Запад често твърдят. Те не въвеждат издигането на Антихрист. Те са с него.

За всеки, който библиейското пророчество, Езекил 28-32 включва Антихрист заедно с имената на неговата войска от различни нации, които са хвърлени в ада (Откровение 19:20-21), неговото падане като ангел и възгордяването му и обявяването, че е Бог: „Понеже си поставил сърцето си като Божие” (Езекил 28:6), точно както апостол Павел описва Антихрист: „синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение” (II Солунци 2:1).

Бог предоставя съвкупност от прозвища за Антихрист. В пророчеството на Исая Антихрист е наречен асириеца, но тук, в Езекил, той е наречен “тирския цар” (ливанския цар). Първото загатване, че този пасаж говори за Сатана, който обитава в тялото на Антихрист, доказвайки така, че Езекил 28 не е строго историческа препратка за историческа фигура, е този „тирски цар” в „Едемската градина на Бог” и е наречен „херувим пазител” (ангел-хранител).

„Сине човешки, надигни плач за тирския цар и му кажи: Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше в Божията градина, в Едем” (Езекил 28:12)

Кога тирският цар изобщо е бил в „Едем, градината на Бога?” Сатана обаче със сигурност е бил там. Той е бил ангелът на светлината:

„Ти беше херувим (ангел) пазител, помазан, за да засеняваш; Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие” (Езекил 28:14, 15).

Този пасаж ясно говори за нещо повече от обикновен исторически цар. Помазаният херувим, който някога е ходел по „Божия свят хълм” и сред „огнените камъни”, е бунтовният ангел, не друг, а самият дявол. „От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!” (Езекил 28:16).

Кой друг е изпадал в немилост и е бил изгонен от присъствието на Бога в небето, освен Сатана? И каква стока продава този бунтовен ангел? Бащата н лъжите върти амбулантна търговия с една лъжлива религия, която насърчава насилието – „напълниха всичко сред тебе с насилие”.

Но Езекил потвърждава съвсем ясно, че въпреки самопревъзнасянето на Антихрист, той ще бъде сурово смъмрен от Господа: „Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на Онзи, Който те убива” (Езекил 28:9).
Контекстът на Езекил 28 включва Израел в Последните времена:

„Така казва Господ: Когато събера Израелевия дом от племената, между които са разпръснати, и се осветя чрез тях пред очите на народите, тогава ще живеят в своята земя, която дадох на слугата Си Яков. Ще живеят в нея безопасно, да! Ще построят къщи и ще насадят лозя; и ще живеят безопасно, когато извърша съд върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ, техният Бог” (Езекил 28:25, 26).

Очевидно, Израел е бил събран отново като нация. Дори добива на плодове; Израел днес произвежда изобилие от плодове от лозята си, за да задоволява нуждите на много страни: пшеница, ечемик, грозде, смокини, нарове, маслини, фурми и, разбира се, портокалите на Яфа.

Когато приемем факта, че Езекил 28 се отнася за Антихрист и неговите споразумения с Израел след повторното му събиране като нация, лесно можем да видим, че този пасаж е поредното пророчество за Последните времена.

Антихрист най-накрая е хвърлен „в ямата”:

„Така казва Господ Бог: В деня, когато той слезе в преизподнята, причиних жалеене; покрих бездната за него и направих да престанат реките й, така че големите води се спряха; и направих да жалее за него Ливан и всички дървета на полето повехнаха за него. Направих народите да потреперят при шума на падането му, когато го свалих в преизподнята с онези, които слизат в ямата; и всички едемски дървета, отбраните и добрите ливански дървета, всичките пиещи води, се утешиха в най-дълбоките места на света. И те, и онези, които бяха негова мишца, които живееха под сянката му сред народите, слязоха в преизподнята, подобно на него, при убитите от меч. На кого си се уподобил така по слава и величие между едемските дървета? Независимо от това ще бъдеш свален, както всички други едемски дървета, в най-дълбоките места на света; ще лежиш сред необрязаните, с убитите от меч. Така ще стане с фараона и цялото му множество, казва Господ Бог” (Езекил 31:15-18).

Това е аналогия със Сатана в Исая 14:

„Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова. Онези, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:15-17).

Сатана, мъжът (Антихрист) е свален в „ямата”: „Ще те смъкнат в ямата; и ще умреш, както умират убитите – сред моретата” (Езекил 28:8). „Сред моретата” (символичен термин, използван за обозначаване на народите) ще бъде убит и хвърлен в ямата Антихрист.

МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ ХВЪРЛЕНИ В ЯМАТА НА АДА

Конкретните нации, споменати за съда редом с Антихрист, са изброени подред по-долу. Тъй като древните граници са се променили, има някои припокривания и някои нации се повтарят.

ЛИВАН

Контекстът на Езекил 28 определено са Последните Времена – съседите на Израел вече няма да бъдат за него бодливи храсти или нараняващи тръни в ребрата му. Ракетите, изстрелвани от Ливан, за да бодат Израел ежедневно, най-накрая ще престанат завинаги.

„И Господното слово дойде към мен и каза: Сине човешки, насочи лицето си към Сидон (Ливан) и пророкувай против него, като кажеш: Така казва Господ Бог: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще придобия слава сред теб; и когато извърша съд над него и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ.  Защото ще изпратя в него мор и кръв по улиците му; и убитите ще паднат сред него от меч, дошъл в него отвред; и ще познаят, че Аз съм Господ. И между всички, които са около тях, няма да остане за Израелевия дом бодлив храст или нараняващ трън, каквито им напакостяваха; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог” (Езекил 28:20-24).

ЕГИПЕТ

Антихрист е наречен също и „фараон, египетски цар” (Езекил 29:3) и както и в Езекил 28, не може да има никакво съмнение, че това е Сатана, „великото чудовище, което лежиш сред реките” (Езекил 29:3). Възможно е изразът „реката ми е моя” (ст. 3) да е свързан с блокирането на Израел откъм Тиранския провлак. Това не е нещо ново; аз лично съм бил свидетел на войната през 1967г. На 18 май Египетският президент, Гамал Абдул Насър, поиска изтеглянето на войски на Обединените нации от Газа и Синай; генералният секретар Тант бързо се съгласи и премести мироопазващите сили на ООН. Четири дни по-късно Насер обяви блокада на Израелските кораби при Тиранския проток, действие, което Израел подчертаваше след войната от 1956г., че би било равносилно на обявяване на война. Йордания и Ирак бързо се присъединиха към Сирия във военния й съюз с Египет.

Езекил 29 заключава унищожаването на Египет: „И Египетската земя ще бъде опустошена и пуста; и ще познаят, че Аз съм Господ” (Езекил 29:9). Езекил 30 представя още повече подробности: „Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа, облачен ден; ще бъде времето на езичниците. Меч ще дойде върху Египет и голямо мъчение ще настане в Куш (Етиопия), когато убитите паднат в Египет и когато откарат голямото му богатство и сринат основите му” (Езекил 30:3-4). Те дори ще станат роби на Израел: „Печалбата от труда на Египет и търговията на Куш (Етиопия) и на високите мъже, савците, ще минат към теб и твои ще бъдат” (Исая 45:14).

ЕГИПЕТ„СУДАН, ЛИБИЯ, ТУРЦИЯ И АРАБИЯ

Но този откъс от пророчеството далеч не е съд само над Египет, то е насочено и срещу Судан, Либия, Алжир, Тунис, Мароко, Турция и Арабия: „Куш (Етиопци) и Пут (ливийци), лидийци и всички разноплеменни народи от цяла Арабия, Хув (Либия) и жителите на съюзните земи ще паднат заедно с Египет от меч” (Езекил 30:5-букв.пр. от англ. – бел.пр.). Пут или Фут е препратка към Северна Африка и обхваща областите на запад от Египет. Лидия е била централен западен район на Турция. Всички те ще бъдат унищожени заедно с Антихрист. Тези нации са в „лига” или в „завет” и са съюзени с Антихрист.

СИРИЯ, ИРАК, ИРАН И ТУРЦИЯ

„Там е Асур (Асирия) и цялата му дружина; гробовете му са около него; всички убити, паднали от меч, чиито гробове са поставени в дълбочината на ямата, и дружината му около гроба му; всички убити, паднали от меч – тези, които причиняваха ужас в земята на живите” (Езекил 32:22-23). Асирия и „дружината й” биха могли да включват няколко нации от Средния  изток, в това число Сирия, Ирак, Иран и Турция, както и Египет, Ливан, Йордания и Саудитска Арабия. Те ще бъдат хвърлени в ямата.

ИРАН

„Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от меч, слезли необрязани в най-дълбоките места на света; те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си, както всички други, които слизат в ямата” (Езекил 32:24). Елам обхваща областта на днешен Иран и може би териториите на Афганистан. Отново виждаме, че те също ще „слязат в ямата” заедно с Антихрист.

НО МЮСЮЛМАНИТЕ СА ОБРЯЗАНИ

Някои могат да възразят, че хората, които биват унищожени в този пасаж, са необрязани и следователно не могат да бъдат мюсюлмани, но този довод не е непременно правилен. Да погледнем употребата на думата обрязване. В Езекил 44:7 Бог е разгневен, понеже чужденците, които са „с необрязано сърце и необрязана плът” оскверняват Неговото светилище. Този и много други пасажи разкриват, че има две страни на обрязването: едната е на сърцето (арел леб) и обрязване на плътта (арел басар). В пасажа на Езекил 32 е използвана само думата „арел” и затова е невъзможно да се разграничат двете. Знаем, че обрязването е белег на Божия завет с Авраам и Исаак (Битие 17:19). Тъй като всички мъжки членове на домочадието са били обрязани (Битие 17:12-13), следователно и Исмаил е бил обрязан – въпреки че заветът не е бил сключен с него.

Може също така да отбележим, че някои равински тълкуватели също не смятат, че този стих изключва мюсюлманите. Технически погледнато, ортодоксалните юдеи не считат мюсюлманското обрязване за пълно, тъй като мюсюлманите премахват само препуциума или външното краекожие, докато юдеите премахват също и вътрешното краекожие.

ТУРЦИЯ И ТЮРКСКИТЕ НАРОДИ ЮЖНО ОТ РУСИЯ

Тюркските нации обхващат тези на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан.

„Там са Мосох, Тувал и цялото им множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от меч, защото причиняваха ужас в земята на живите. Те няма да лежат със силните, паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята с бойните си оръжия и сложиха мечовете си под главите си; а техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите” (Езекил 32:26-27).

ЙОРДАНИЯ, САУДИТСКА АРАБИЯ

„Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които, поразени сред силата си, са положени между убитите от меч; те ще лежат с необрязаните и с онези, които слизат в ямата” (Езекил 32:29). Строго погледнато, Едом обхваща южните части на Йордания, но в този текст се казва: „царете му” (мн.ч.). Това включва Арабия. В много пасажи Едом представлява по-голямата част от враговете на Израел, които живеят на юг и на изток от него.

ТУРЦИЯ, ЛИВАН

„Там са всички северни князе и всички сидонци, които слязоха с убитите; въпреки ужаса, който причиняваха заради силата си, те се посрамиха; и лежат необрязани с убитите от меч и понасят срама си, както всички други, които слизат в ямата.” (Езекил 32:30). Всичките „северни князе” се отнасят за Турция и съюзниците й. Сидон още веднъж обозначава Ливан. И двете биват хвърлени „в ямата.”

ВРЪЗКА С КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ

След като вече си изяснихме контекста на Езекил 27-32 – а именно, съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват – сега можем да разберем по-добре някои откъси от книгата Откровение. Повечето западни тълкуватели никога не биха приели Езекил 32 като основа за тълкуване и разбиране на Откровение 19. Въпреки това именно тези пасажи оформят една от първите старозаветни основи за следващия откъс, който заключава Библейското откровение относно съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват: „И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им” (Откровение 19:20, 21).

Някой може да възрази, че тук звярът и лъжепророците са хвърлени живи, докато в другите стихове в Езекил фараонът е убит. Как в такъв случай този египетски фараон би могъл да бъде Антихрист?

Отговорът на това е съвсем простичък – Бог наказва ли мъртвите, когато са мъртви? Бог наказва ли мъртъв труп, забравяйки да накаже душата? Всеки, който бива хвърлен в ада, е физически мъртъв. Но душата му е жива. Как иначе би могъл да бъде наказан? Проблемът при много от тълкуванията е, когато хората се опитват прекалено да анализират Бога и начина, по който Той решава определени дела. Ето защо е безпредметно да влизаме в спор с мюсюлмани относно Троицата. Те обичат да спорят за онова, което човечеството неможе да проумее. Говоря за един непознат Бог и въпреки това очакват от нас почти да снижим Всемогъщия толкова много и да Му направим лабораторен анализ, така че да Го разчленим на три части, за да им докажем, че грешат?

Проблемът при повечето хора е, че се хващат повече за алегорията и неизвестното, а пренебрегват очевидното. Дори научно погледнато, ние наблюдаваме света около нас и не виждаме електро-магнитните вълни, но вярваме, че те съществуват, защото чуваме радиото. Както казва Библията: „Вярата е същественост на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не виждаме” (Евреи 11:1).

ГЛАВА 59

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА БИТКАТА НА ХРИСТОС С ИСЛЯМСКИ СЪЮЗ В ПСАЛМИТЕ

„Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Псалм 82:8).

ХРИСТОС СЕ НАДИГА ОТ СВОЯ ТРОН

Още от самото начало на Псалмите целта на Бога е заявена ясно: „Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им” (Псалм 2:1-3).

Господ отговаря на протестите на езическите народи: „Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание” (Псалм 2:6-8).

Господ говори за Своя Месия: „Аз днес Те родих” (ст. 7) и се обръща към нациите, които чрез коварен съвет замислят заговор срещу Месията и Израел. Нападението върху Израел се възприема от Бога като нападение върху самия Цар. Тези народи се надигат против „Господа и против Неговия Помазаник” (ст. 2). Те богохулстват срещу „Отец и Сина” (I Йоан 2:22).

Тук виждаме друго ясно описание на теологията на Антихрист, която царете на тези народи изповядват. Човек може да ги чуе как колективно заявяват: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник. И Бог няма Син!” На което Господ отговаря: „Вие на практика се осмелявате да се изправите срещу Господа и срещу Неговия Помазаник?” След което се изсмива с презрение и им отправя последно предупреждение: „И така, сега се вразумете, о, царе; научете се, земни управници. Слугувайте на Господа със страх и се радвайте с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блаженни са всички, които се надяват на Него” (ст. 10-12).

Изключително важно е да разберем, че темата на Псалм 79 до Псалм 83 е, че сам Бог се надига от трона Си, за да съди народите, които нападат Израел в края на епохата: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Псалм 82:8).

Исус, Който е седнал отдясно на Отец, слиза за последния сблъсък между Господа и Неговите врагове. Това не е маловажен въпрос и е едно от най-удивителните описания на Бога, Който воюва с народите, които са мюсюлмански:

„Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже; защото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава. Коварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои. Казаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел. Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -шатрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци” (Псалм 83:1-8).

Тази битка не може да бъде историческа. Съществуват няколко причини, намиращи се вътре в текста, които ни показват, че това е една битка с исляма през Последните Времена:

1.    Бог присъства физически на земята: „Нито бивай безмълвен, Боже” (ст. 1), „Стани, Боже” (82:2), „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите” (80:14) – това е същото като молитвата на Израел: „Блажен идващият в името Господно” (Матей 23:39).
2.    Това събитие е причинено от оскверняването на храма на Бога: „Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Твой храм” (79:1).
3.    Библията нарича тези народи Божии врагове. Това се вижда във факта, че псалмистът ги нарича „враговете Ти”, които „направиха съюз против Тебе.” Човек не може да твърди, че е откъм страната на Бога и същевременно срещу Израел. Бог заявява, че враговете на Израел са и Негови врагове: „Излей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;” (79:6).
4.    Враговете, които мразят Бога, са религиозни, а не атеисти: „даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват на покорни пред Него” (Псалм 81:15). Думата „ислям” буквално означава подчинение. Да бъдеш мюсюлманин значи да се подчиняваш на волята на Аллах. Това, че тези хора си мислят, че са в подчинение на Бога, докато в действителност Го мразят и богохулстват против Него, е още един явен белег за характера и религията на тези хора. Богохулството представлява отричане на Божето постановление. Тук Бог заявява, че земята принадлежи на Израел. Да се отрече това е богохулство. Ето колко е важен Израел, когато става въпрос за вярата в Бога.
5.    Това, че Израел е подслонен и скрит, и живее в земята си. Това не е преследването на евреите по време на Диаспората.
6.    Просто няма доказателства за каквото и да е нападение срещу Израел от подобен съюз от араби и Ливан, Газа и Асирия, които са нападали Израел в миналото. Псалм 83 е пророчество за последния решителен сблъсък. Забележете, че това пророчество е съюз или коалиция от няколко нации: „Направиха съюз против Тебе” (83:5). В първи стих враговете на Израел са и Божии врагове, защото замислят заговор срещу евреите: „Твоя народ” (83:3), след което е обявена колективната цел на Божиите неприятели: „Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел” (ст. 3). Бог, ревнувайки за името на Израел, всъщност е ревнив за Своето име.
7.    Удивително е, че Библията дори предсказва с голяма точност, че Филистия (Газа) ще се съедини с жителите на Тир (Ливан): „филистимците с тирските жители” (ст. 7). Виждали сме тези двете групи колективно да бомбардират Израел и да носят знамената си един на друг, и всяка от тях да пуска съгласувано ракети. Когато Хасан Насралах, ръководителят на Хизбула, пускаше своите ракети от Ливан, Хамас го подкрепяше, като пускаше своите ракети „Касам” над всеки град в Израел, който можеха да достигнат.
8.    Това събитие се случва, когато Израел е нация: „Съживи ни” (80:18), „Възстанови ни” (80:19, 80:3) и Израел е спасен: „и ще се спасим” (80:19).
9.    Много араби също така ще се спасят: „Боже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра. Както огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите, така ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си. Покрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи [Йехова]” (Псалм 83:13-16). Божията цел, за да съди тези народи, не е някакво дребнаво отмъщение или омраза; тя е апел към тези нации да се помирят с Бога и да признаят Неговия авторитет: „за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя” (Псалм 83:18).

НАЦИИТЕ ОТ ПСАЛМ 83

На 26 май 1967г., когато една многонационална арабска коалиция беше подготвена, за да нападне Израел, Египетският президент Насър сякаш почти цитираше направо от този Псалм, когато заяви: „Основната ни цел е унищожението на Израел”. Азам Паша, генерален секретар  на Арабската лига, обяви: „Това ще бъде война на изтребване и историческо избиване, за което ще се говори като за монголските кланета и кръстоносните походи.” До ден днешен чуваме да се повтаря изявления, правени от многобройни мюсюлмански лидери, които призовават към унищожаването на Израел. Но онова, което прави този Псалм толкова важен, е, че след като записва съвместните планове на Божиите врагове от Последните времена, той на практика изброява кои точно са тези нации: „Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе ” (ст. 5). Нациите на тази коалиция или съюз са следните:

Едом – който се простира от Йордания до Саудитска Арабия (виж Езекил 25). Едом е описан като разпростиращ се от Теман до Дедан (Арабия)
Моав, Амон, Лотовите потомци – Йордания
Гевал – Според Библейския Речник на Унгер това е Ливан, на 40 км на север от Бейрут
Тир – Отново в Ливан, днес център на Хизбула
Филистия – Газа, днес центъра на Хамас
Исмаилтяните и агаряните – Арабите по принцип
Асирия – това са Ирак, Сирия и Турция. В разцвета си е включвала също Египет и Иран.
Амалик – Йордания, на югозапад от Мъртво Море (Битие 14:7)

И така, имаме коалиция от мюсюлмански нации, състояща се най-малко от Турция, Ирак, Йордания, Египет, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия и Палестина, всичките решени да унищожат Израел. Това е едно почти съвършено предсказване на нациите, чийто боен вик сме чували през последните петдесет години от основаването на еврейската държава насам. Съвсем наскоро дори „скандиранията” на Иранския президент за „смърт на Израел” и изявленията, че Иран щял да „заличи Израел от картата” са почти идеално отражение на този стих. Приликата на това пророчество с онова, което наблюдаваме в съвременния Среден изток е безспорна.

Наистина, в нашето съвремие сме били свидетели на поне частично изпълнение на тези Библейски стихове както в Арабско-Израелската война от 1948г., така и по време на Шестдневната война през 1967г. И в двете войни, срещу значително превъзхождащи противникови сили, Израел триумфира – действително отражение на първото раждане на Израел, когато Исус Навин триумфира на седмия ден след една шестдневна битка. Когато Менахем Бегин посети Стената на плача за пръв път след освобождението през 1967г., молитвата му беше следната: „Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Яков, Господи на Силите, бъди наша помощ. Враговете ни ни обкръжиха; да, обкръжиха ни и се надигнаха да ни изтребят като народ. Но техният съвет беше унищожен и замислите им няма да се осъществят”.

Освен че пророкува за хиляди години напред в бъдещето относно враговете на Израел, каква друга важна информация разкрива този псалм?

Човек трябва да има предвид, че Бог гледа на страданията на Израел като на Свои собствени. Дори самите пророчества за Месията са изцяло аналогия на страданията на Израел: „Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха” (Псалм 22:12). Това определено е пророчество за Месията и все пак говори за силните врагове на Израел, които го обкръжават. Васан конкретно се отнася за Сирия. Но въпреки всичките им нечестиви планове, накрая те ще бъдат унищожени от Израел: „Народите ме обиколиха, но в името Господно ще ги изтребя” (Псалм 118:10).

АРМАГЕДОН И ЛИВАН (ПСАЛМ 29)

В Псалм 29 намерихме явна връзка между Битката при Армагедон и нацията на Ливан: „Гласът Господен троши кедри. Да! Господ троши ливанските кедри” (Псалм 29:5). Мюсюлманският Ливан ще бъде унищожен, но този пасаж говори за Битката при Армагедон: „Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис” (Псалм 29:8). Кадис е долината Мегидо „Хар Меегидо” – Армагедон: „И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон” (Откровение 16:16). Това е събитие от Последните времена: „В храма Му всеки възгласява: Слава!” (ст. 9). „Господ седи като Цар до века” (ст.10). Исус е изобразен ясно тук като Воюващия Месия: „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи” (Псалм 45:3). Този Могъщ е също така и Емануил, Бог с нас: „Господ на Силите е с нас” (Псалм 46:11).

ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Когато бях малко момче в Ерихон, Американското консулство изпрати представители от Ерусалим, когато чуха, че предстои да избухне голяма война. Те започнаха да евакуират всички американци в областта; и тъй като майка ми беше американка, дойдоха, за да я спасят. Баща ми, обаче, отказа предложението да напусне заради любовта си към религията и страната си и понеже не искаше децата му да растат в Америка, за да станат войници във войната с Виетнам.

Шестдневната война започна и евреите завзеха стария Ерусалим и останалата част от Юдея. Израелската победа беше голямо разочарование за арабите и мюсюлманите по целия свят. Спомням си грохота на бомбите и тракането на картечниците, които продължиха шест денонощия. Докато арабите бягаха в страх от израелците и прекосяваха река Йордан, много от близките им съграждани и съседи в Ерихон започнаха да плячкосват магазините и домовете. Израелските войници обявиха, че всеки трябва да постави бял флаг на външната си врата. Израел спечели войната за шест дни и на седмия ден равин Горен наду овчия рог на Стената на плача в Ерусалим, възвестявайки победата.

Мнозина възприемат тази война като аналогия с Исус Навин при Ерихон, когато Исус Навин и израилтяните маршируваха около Ерихонските стени в продължение на шест дни. На седмия ден те обиколиха стените на града седем пъти. Когато на седмия ден свещениците надуха тръбите и хората извикаха в един глас, стените паднаха и израилтяните превзеха града. Арабите са изгубили всяка война, която са повдигали срещу Израел, точно както Библията е пророкувала. Въпреки това след всички тези загуби ние все още сме се надявали на онази единствена победа, която сме вярвали, че е била достатъчна, за да унищожим Израел. Много мюсюлмани в страната твърдят, че Израел е Божието наказание за допускането на лоши правителства, които да управляват ислямския свят. Това убеждение подхранва опитите на повечето мюсюлмански населения да събарят управляващите правителства.

Разгледайте думите на бившия Сирийски президент Хафез Асад: „Арабите са готови да изгубят няколко войни, за да се доберат до Израел. Достатъчно им е да победят Израел само веднъж.” Но Богът на Израел е обещал: „Те няма да бъдат изтръгнати” (Амос 9:15). Арабският и мюсюлманският светове продължават с опитите, но Бог е обещал, че те ще се провалят. Арабите смятат, че Богът на Библията е пристрастен към евреите, но Господ желае всички араби да се обърнат към Него (Единствения Истински Бог). Не би трябвало да пренебрегваме многобройните стихове, които обявяват наказания над Израел. След като евреите отказаха да приемат жертвата на Христос, окончателния принос за грях, храмът беше разрушен и започна голямата „Диаспора.” Евреите бяха разпръснати по цялата земя, отделени от родината им и далече от Ерусалим. Бог допусна те да бъдат убивани и да страдат повече от всеки друг народ по света. Няма друг народ в историята, който да е изпитал агонията на войната и болката повече от евреите; те са истинските бежанци на земята.

ЗНАМЕНИЕ ОТ БОГА

През юли 2006г. в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, по новините из целия свят беше съобщено за едно чудо. Един ирландски строителен работник, който копаел с мотика, случайно забелязал нещо много необичайно в блатистия торф, където се канел да работи. Находката му се оказала 20 страници от древен откъс от псалмите, датиращ от 800-1000г.сл.Хр. Специалистите твърдят, че ръкописът бил лежал в тинята през последните 1000 до 1200 години. Националният Музей на Ирландия направил изявление, в което  се казвало: „От гледна точка на откритията, тази ирландска находка, равносилна на свитъците край Мъртво Море, е приветствана от експертите като най-голямата, открита в европейско тресавище”.

Директорът на музея, Пат Уолъс, нарече находката „чудотворна”, в изказване пред „Асошиейтед Прес”, „невероятно е нещо толкова крехко да оцелее, заровено в тиня, а след това да бъде изровено и забелязано, преди да бъде повредено, е неизмеримо по-изумително”.

Но още по-чудни от характера и начина, по който книгата е била намерена, са моментът на откриването й и естеството на намерения ръкопис. Защото не само че находката била открита в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, но и Псалтирът бил отворен на Псалм 83 – много уместен Псалм, наистина, който да бъде намерен в средата на исторически сблъсък между Израел и Хизбула, който бил подкрепян от Иран и Сирия.

И ДВАМАТА ОСКВЕРНЯВАТ ЕВРЕЙСКИТЕ СВЕТИ МЕСТА

Антихрист ще оскверни еврейските свети места. Духът на антихрист може да се види, когато мюсюлманите оскверняват всички свети еврейски места за поклонение в Юдея. Това ще продължи, докато сам мюсюлманският Антихрист не оскверни Храма. Псалм 74 говори за мюсюлманите, защото те са единствените, които извършват подобни осквернявания. Понякога е трудно за тези, които изучават Библията, да определят пророчествата, които принадлежат към съвременните събития, защото мнозина подсъзнателно възприемат Библията, като че ли говори само за исторически събития. Макар пророците действително да говорят за събития от своето си време, дори и тези исторически събития са съдържали също така сянка от пророчествата за Последните времена. Често, когато някой пророк е говорел за събития, случили се в неговото съвремие, той е залагал в пророческата информация и пласт, касаещ Последните времена.

Псалм 74 започва с: „Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?” Израел е бил отхвърлен заради греховете му и евреите смятат, че Бог ги е пренебрегнал. В Псалм 74:2 чуваме тяхната молба: „Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си за хълма Сион, в който си обитавал”. Хълмът Сион е Храмовия хълм. Псалм 74:3 казва: „Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.” Кой е извършил и ще извърши зло в Божието светилище, освен сегашните окупатори – ислямските тълпи, които ежедневно омърсяват светилището със своите мерзости? Един от най-забележителните примери е проектът за построяването (или по-скоро разрушаването), предприет от Вакъф, мюсюлманската религиозна власт, която контролира Храмовия хълм. Целта на проекта е да създаде втори вход към джамията „ал-Маравани,” която е разположена под югоизточния квадрант на хълма – област, която масово, но погрешно се смята за конюшните на Соломон.

Огромната подземна джамия привлича хиляди поклонници, затова няма съмнение, че втория вход е важен от съображения за сигурност. Обаче решението на Вакъф да превози материал от областта и да го стовари посред нощ в близост до долината Кедрон  е било подложено на атаки като безотговорно разрушение на важен археологически обект. Викът на израелските археолози за професионално и контролирано разкопаване е останал без резултат. Към момента единствената останала възможност е персоналът от Израелските Авторитети по Антиките (IAA) да пресее и проучи купчината в долината Кедрон с надеждата да се сдобие с някакви груби данни, но за съжаление без никакъв контекст. Те изравят скъпоценните еврейски артифакти и ги унищожават, за да попречат на евреите да претендират за мястото на техния храм; те правят това, понеже се покланят на бог, който не е Богът на Израел, единственият истински Бог. Под ръководството на мюсюлманските власти, булдозерите извозват огромни купчини земя от под Храмовия хълм в Ерусалим, едно от най-почитаните и свещени места в света. Израелските археолози с възмущение заявяват, че мюсюлманските власти повреждат вътрешността на източната поддържаща стена на хълма и унищожават безценни исторически данни при тези действия. Мюсюлманите също така са нападали синагоги в Израел и из целия свят, включително Турция и Тунис.

Днес римокатолиците не подпалват синагоги и не нападат еврейски светилища, а евреите не унищожават църкви или джамии. Въпреки това мюсюлманите са стигнали дотам, че оскверняват гробовете на Авраам, Сара, Рахил и Йосиф. „Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения” (ст. 4).

Псалм 74:6 говори за мъжа или мъжете, които отсичат дърветата, изграждащи Божието свещено светилище „с брадви и чукове”. „Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета.” А в Псалм 74:6 ни се казва: „И сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж.” Този стих за изпочупването на ваяните изделия (ст. 6) се изпълнява днес не само с разрушението, извършвано от Вакъф,  но и с унищожаването на гроба на Йосиф в Сихем в днешен Наблус. Палестинците неуморно са удряли по гроба с брадви, кирки и чукове, за да разделят камъните. Мюсюлмански тълпи са изгорили и унищожили гроба на Йосиф, след което са танцували и празнували. Над шестнадесет синагоги в Юдея са били осквернени, буквално всичките синагоги в Юдея. „Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички синагоги на Бога по земята” (ст. 8).

Какво друго би могло да изпълни тези Писания с по-голяма точност от тези прояви на насилие и оскверняване на тези свети места? „Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята” (ст. 7). Мюсюлманите мразят евреите. Когато извършват насилствени актове срещу евреите, те отказват на Бога на Израел Неговото място да приема поклонение. Със своите гласове и знамена те оповестяват, че само Аллах е бог и че те са срещу единствения истински Бог. „Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това” (ст. 9).

Днес евреите в Израел са смутени както никога досега от това колко дълго още ще продължи това насилие. Синагогите са опожарявани, точно както е пророкувано в тези стихове от Писанието. Но евреите в Америка просто искат да издигат паметници и мемориали за Холокоста. Макар да е добре да се заявява, че човек не бива „никога да забравя”, какво да кажем за възпоменаването на евреите, които са все още живи? Въпреки че евреите не бива да забравят разпръсването на целия този изящен кристал по време на „Кристалната Нощ” (стихиен погром над евреите на 09.11.1938г. в Германия и Австрия-бел.пр.), защо са толкова мълчаливи относно разбиването на гроба на техния патриарх Йосиф?

Те мълчат поради пасивност и страх. Такъв страх, който прави мюсюлманите само още по-дръзки. Из цялата Библия страхът е елемент, с който Израел трябва да се справи. Той продължава, докато Моисей, Исус Навин, Гедеон, Давид и толкова много други примери се надигали и спечелвали победи за Израел чрез силата на Йехова.

Израел ще продължава да живее в този страх, докато Месията не дойде да воюва с Голиата на света, мюсюлманския звяр. Страхът ще приключи, когато Месията смаже главата на левиатана, точно както Давид смаза главата на Голиат. Псалм 74 говори за този славен ден. Насилието срещу евреите ще продължава до края на Голямата скръб: „Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.” Седмоглавият звяр от Откровение е унищожен. „Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име. Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни. Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти. Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава (Псалм 74:14-23).

Този пасаж е в съгласие както с Йоил 3, така и с Матей 25. Същността на тази тема е угнетяването на Израел. Бог ще се надигне, както е написано на еврейски: „Кумма Елохим,” „Стани, Боже” и „когато Бог стана да съди” (Псалм 76:9). „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите” (Псалм 80:14), „Планините (народите) се топят като восък от присъствието… на Господа на цялата земя” (Псалм 97:5). Всички тези стихове потвърждават, че Той ще слезе от небето и ще отговори на жестокостта на мюсюлманското множество за това, че са убивали евреите и са разрушавали светите Му места: „Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион” (Псалм 102:13).

Това ще бъде време на духовно съживление в Израел: „Съживи ни” (Псалм 80:18) и „Възстанови ни” (Псалм 80:19). И двете съответстват на Осия 6: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни възстанови; и ще живеем в Неговото присъствие” (ст. 2– букв.пр. от англ.).

Това съживление идва по средата на голямо гонение от страна на исляма, както напомня Бог на Своите хора: „Ще спомена Рахав (Египет) и Вавилон като от онези, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия” (Псалм 87:4).

Те замислят конспирации, всичките – Арабия (Вавилон), Газа (Филистия) и Ливан (Тир) заедно с други ислямски нации, за да унищожат евреите. Те планират да унищожат първо хората на Съботата (евреите), след което хората на Неделята (християните).

Кумма Елохим е един отчаян призив към Бога да се надигне от Своя трон и да дойде на земята, за да воюва с враговете на Израел, както се вижда в Псалм 82:8, който е последван непосредствено от съда над мюсюлманските нации в Псалм 83.

Господ заявява относно Израел: „Горко ми, защото странствам в Мосох, живея в шатри на Кидар! Дълго време живя душата ми с онези, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, те са за бой.” (Псалм 120:5-7). Евреите желаят мир, излезли са от плен, докато враговете им все още искат война и говорят лъжливо за Израел: „Какво ще ти се притури,  измамливи езико” (ст. 3) О, Господи, ела бързо!

Съпоставка на Махди с Антихрист << назад><напред>> Разкриване на алегориите – Рим или ислям?


Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението му да поместим откъси от книгата му “Войната на Бог с терора” на нашия сайт.