Има много неща, които дори повърхностният наблюдател ще открие по отношение на Библията, които я препоръчват като истинното, извечно откровение на Бога към човека. Библията разглежда в сбита форма както произхода, така и бъдещите събития, отговаряйки достоверно на трите най-големи въпроса – oткъде, накъде и с каква цел? Тя излага ясно целия арсенал от реторични инструменти в едно послание: поезия, философия, съдържателни поговорки, притчи, пророчество и вълнуващи исторически разкази говорят еднакво завладяващо. Патосът на разказа за разпятието е събитие, достойно да бъде връхната точка в световната история, че Всемогъщият Се е предал на смърт в ръцете на собственото Си творение! Възкресението на основоположника на вестта за спасението чрез вяра, отделено от човешките дела, застава в ярък контраст с всяка друга позната религиозна система. Но за да се оцени напълно тежестта на доказателствата, човек трябва да задълбае малко повече от това.
Има няколко нишки на разсъждение, които засвидетелстват факта, че Библията е Словото на Бога. Те могат да бъдат групирани най-общо в пет обширни теми, всяка от които заслужава много по-голямо внимание от това, което й се отделя тук. Подходящ материал за повече информация е книгата на Джош Макдауъл „Доказателство, изискващо решение”.
Нека да разгледаме най-напред уникалността на книгата. Библията е уникална по своето изготвяне, разпространение, превод и съхранение. Тя е била написана в период на 1500 години от най-различни мъже, които били вдъхновени от Бога. От царя на Вавилон, който писал на халдейски, до скромния пророк от Самария; от образования лекар, писал на гръцки, до прекрасните стихове, съставени от един еврейски овчар на полето; от държавник, роден в древен Египет, до рибар от Римската епоха; трудно е да си представим по-разнородна група! Написването на каквато и да е книга с такава продължителност и в пълна хармония би било наистина чудо, още по-малко на такава спорна тема като религията. Никоя книга в световната история не е била така широко разпространена както Писанието. Всяка година тя надминава по продажби всички най-продавани книги и вече е преведена на повече от 1 200 различни езика. Въпреки ударите от чука на висшите критики и вписването й в черния списък от диктаторите, наковалнята на Божието Слово оцелява след като чуковете се изхабяват. През 1759 г. видният френски атеист Волтер си купува имение, наречено „Ферни” близо до френско-швейцарската граница, където живял и написал своите материали за Анти-Бог и Анти-Христ. Той бил убеден, че можел да унищожи християнството и Библията. Вдигнал екземпляр на Библията във въздуха и самодоволно заявил: „След 100 години тази книга ще бъде забравена и премахната…” Скоро след смъртта му, личната му резиденция станала главната квартира на Женевското Библейско дружество и се превърнала в главна платформа за разпространение на същата Библия, на която той приписал изчезване. Откритията на стотици екземпляри на древните текстове от хилядолетие преди Христос разкриват забележителното съхранение на посланието във времето. Библията е уникална също така по своето послание и влияние. Тя недвусмислено твърди, че е словото на Бога (II Тимотей 3:16, II Петрово 1:16-21). Тя или отговаря на това твърдение, или не е „добра книга”. От начало до край Библията носи послание за Месията, Бог в плът. К. С. Луис успешно развенчава мита, че Исус Христос е само един „добър човек”. Христос твърдеше, че е Бог. Следователно Той или е бил божествен, или е бил самозван измамник, или е бил в жалка самозаблуда. Това е така наречената трилема Господ/Лъжец/Лунатик. Велики мъже по света са се старали да се потопят в посланието на Писанията. От обикновени хора без официално образование до най-светлите умове в научния свят, повечето са намерили интелектуално предизвикателство и мнозина са изпитали духовното удовлетворение в посланието на тази уникална книга.
Второ, археологията напълно независимо е потвърдила историческата точност на Писанията. Не само много от местата и традициите, споменати в Библията, са били потвърдени от учените, събиращи материалите на място в Средния изток, и от изследователите, изучаващи древна история, но често се установява, че конкретните цитирани събития съответстват на откритията с големи подробности. Сътрудници на сдружения за Библейски проучвания са извършили обширни разкопки на Ерихон. Само една от интересните характеристики на този град е, че стените му изглежда, че са паднали навън. Въпреки че една нашественическа армия обикновено би удряла стените с отломките навътре, Библията заявява, че Бог е направил така, че стените да паднат изравнени със земята, за да могат израелтяните да влязат направо вътре. Скептиците преди вярвали, че книгата на Данаил е имала грешка, когато говорела за царуването на Валтасар над Вавилон. Династиите били разкрити в плочи с клинообразно писмо, изкопани от древния Вавилон и Валтасар не присъствал в списъка. Но Библейският речник на Унгер разказва как една по-късна находка разкрила, че владетелят Набонид пътувал много и в негово отсъствие оставял сина си Валтасар да управлява като съ-регент. Поради тази причина, когато искали да предложат решаващата награда на този, който успеел да изтълкува загадъчното съдбоносно послание, Валтасар предложил поста на „третия в царството” (Данaил 5:7). Той не можел да направи повече, защото самият той бил едва втори. Сър Уилям Рамзи е считан за един от най-великите археолози, живяли някога. Скептичен по отношение на авторството и точността на евангелията и Деяния на апостолите, Рамзи решил да направи проучвания. След 30-годишни изследвания той установил, че „Лука е историк от най-висок ранг; неговите твърдения за фактите не само заслужават доверие,…този автор би трябвало да бъде нареден сред най-великите историци” (Ramsey, W.M., The Bearing of Recent Discovery on the Trustworthiness of the New Testament, 1953 г., стр. 222, цитиран в McDowell, 1991 г., стр.71).
Трето, налице е доказателството за изпълнени пророчества. Интересно е да надникнем в конкорданса и да забележим колко пъти Писанията казват „Писано е” и да потърсим някое от множеството пророчества. Да се правят предсказания в епохата на Стария завет не е било лека работа. Проверката за даден пророк била 100%-това точност (Второзаконие 18:20-22). Наказанието за неиздържане на проверката било смърт. И все пак, в ярък контраст с всички други религиозни писания, около 30% от Библията е пророчество! Нека разгледаме само два от множеството видове пророчества, съдържащи се в Библията: тези, които се отнасят за Месията, и тези, които са свързани с древните градове. Макдауъл представя 61 конкретни пророчества, които са се изпълнили съвсем ясно в Христос. Те включват: Неговото родно място, бягството в Египет, Неговото родословие, предшестването Му от вестител, служението Му белязало началото си в Галилея, поучаването Му с притчи, влизането Му в Ерусалим на осле, предателството Му от приятел, 30-те сребърника, смъртта Му върху дърво, разделянето на дрехите Му и хвърляне на жребие, поднасянето на жлъчка и оцет, пробождането на ребрата Му без счупване на кост, мракът над земята, погребването Му с богатия и възкресението Му. Дори ако някой самозванец се е опитвал да гарантира себе си като изпълняваш някои от тези условия, налице са множество такива (като събитията, свързани с раждането на човека), които са извън неговия контрол. В своята книга „Науката говори” Питър Стонър е изчислил, че вероятността само осем от най-забележителните пророчества да се изпълнят в живота на някой мъж в човешката история възлиза на главозамайващите 1 нa 1017. Това не са обикновени предсказания с висока вероятност да се случат. Никоя друга религия на света дори не претендира, че основоположникът й е още жив, и все пак пророците предсказват възкресението (Псалом 16:10). Забележително е, че точното време на идването на Месията е дадено в Даниил 9:24-26. Много от старозаветните пророчества (като Малахия 3:1) изискват храмът да стои, когато Месията дойде. Той е бил разрушен през 70 г.сл.Хр. в изпълнение на пророчеството на Христос (Матей 24:2). Действително, съществува съвсем тесен исторически прозорец, в който Месията би могъл да дойде. Защото в Битие 49:10 е било определено, че Той щял да се роди преди Израел да изгуби управляващия скиптър (равините загубват правото си на смъртно наказание, толкова важно за техния закон, през 7 г.сл.Хр.). Ето защо е трябвало да се обърнат към Пилат в Йоан 18:31. Но Месията е трябвало да бъде осъден след като евреите изгубват това право, защото е било предсказано, че Той е трябвало да умре чрез разпъване на кръст (Псалм 22:16), а не по юдейския начин със замеряне с камъни.
Библейските пророчества по отношение на древните градове са също толкова забележителни. Скептиците са предполагали, че посланието за надвисналата погибел, изговорено срещу даден град, в крайна сметка трябва да се случи. И все пак страшните предсказания на Библията са съвсем конкретни, така че подробностите от пророчествата за даден град не съвпадат с тези за следващия. Подробните пророчества, свързани с древните градове, включват Вавилон, Хоразин-Витсаида-Капернаум, Газа-Ашкелон, Ерусалим, Мояв-Амон, Ниневия, Петра-Едом, Самария, Сидон, Тива-Мемфис, Тир и други (Макдауъл, 1991 г.). Разгледайте само някои от тях:
1. Сред няколкото конкретни пророчества по отношение на древния Едом са тези в Езекил 25:13-14. Там се твърди, че разрушаването на Едом ще направи земята да запустее до Теман и че Израел ще вземе участие в неговото унищожаване. В Езекиил 35:7 пророкът допълнително отбелязва, че Едом няма повече да бъде място на търговци и търговия. Исая 34:14-15 твърди, че той ще бъде обиталище на диви зверове. И най-накрая Еремия 49:18 предрича, че той няма да се насели никога повече. Това е една плашеща поредица от пророчества, особено когато човек има предвид, че Петра, столицата на Едом, е била едно от чудесата на древния свят—буквално град, изваян в планина, а евреите са били в робство, когато пророчеството е било направено! Но по времето на Макавейската ера надигащите се евреи плячкосали Едом. С драматично изпълнение на пророчеството Едомската империя била окончателно унищожена чак до град Теман. (Единствено Таман, или Маан, останал и оцелял до днес.) Когато столицата Петра била преоткрита (за разочарование на критиците, които твърдели, че едомската цивилизация била само мит), се установило, че тя е един призрачен град, обитаван само от орли, скорпиони и други диви твари.
2. По метода на контраста човек може да разгледа пророчествата срещу Моав и Амон. Макар в Езекил 25:3-4 пророкът да е предрекъл падането на тези градове-държави, Еремия 48:47 (Моав) и 49:6 (Амон) са предсказали, че те ще се издигнат отново. И наистина, тези градове днес съществуват и процъфтяват.
3. Човек трудно може да намери достатъчно суперлативи, за да изрази великолепието на древния Вавилон. „Международната Стандартна Библейска Енциклопедия” ни разказва за град, обхващащ 508 кв.км., заобиколен от двойни стени и 9-метров ров. Външната стена е била висока над 90 м и достатъчно широка, за да побере 8 препускащи една до друга колесници! При влизането си през някоя от стоте солидни месингови порти посетителят би се смаял от величието на висящите градини, огромните дворци, изящни храмове и течащия Ефрат. Предсказанието на пророците за неговата гибел се равнява на съвременно предричане на пълно опустошение на Лондон или Ню Йорк. Нещо повече, Исая 13:19-22 твърди, че той ще бъде поразен и никога повече няма да бъде населен, освен от пустинни зверове. Това действително се е случило. Но интересното е, че Еремия 51:26 заявява, че Вавилон няма да бъде съборен, за да се използва за строителство някъде другаде. Въпреки че бедуините избягват древния град Вавилон, археологическата дейност там продължава, тъй като от мъртвия град са останали множество интересни руини.
4. Историята на древния Тир е представена в „Библейския речник на Унгер”: „древен финикийски град, разположен на брега на Средиземно море… Някога се е състоял от две части—скалисто брегово укрепление с голяма здравина на сушата и град върху един малък, но добре защитен остров на около 800 м от брега”. Търгуваща нация, моряците на Тир са пътували из познатия свят, превръщайки родината си в успешно търговско пристанище с голям, укрепен със стени град на сушата и заможен енклав (територия, обкръжена от чужди територии-бел.пр.) на острова. В Езекил 26 пророкът описва подробно разрушението, което ще сполети Тир. Нека разгледаме конкретните детайли: (1) ст. 3 твърди, че в това ше участват много народи; (2) ст. 4 казва, че стените и кулите ще бъдат сринати; (3) ст. 4 заявява, че пръстта ще бъде изстъргана от него, докато се покаже голата скала под нея, и (4) всички развалини на града ще бъдат изхвърлени във водата; (5) ст. 7-11 казва, че Навуходоносор ще нахлуе в града; (6) ст. 14 предсказва, че той ще стане място на рибари, които ще простират мрежите си, и (7) че мястото няма никога вече да бъде съградено. Навуходоносор се опитал да покори гордия Тир, но тъй като всички жители на този крайбрежен град изоставили Тир, за да избягат в голямата островна крепост, той така и не успял да заграби съкровищата му, нито да завладее кралската му власт. Въпреки всичко, обсадата на Навуходоносор и разрушаването на крайбрежния град било похвалено и всъщност възнаградено от Бога (Езекил 29:18-20). Унищожаването на онази част от Тир, която се намирала на сушата, категорично изпълнява стихове 7-11, които се отнасят за него. Драматичното изпълнение на пророкуваното осъждение не било довършено от Навуходоносор, тъй като жителите му го надживели на своя, подобен на Алкатраз, остров. Когато Александър Велики дошъл, за да завладее Тир, гражданите се опитали да приложат същия трик…, евакуирайки се в крепостта на осторова. Александър си взел поука от неуспеха на Навуходоносор. Той взел ВСИЧКИТЕ развалини от град Тир (като буквално го изстъргал и оголил), построил издигната пътека до острова и продължил с унищожаването му, като продал оцелелите му жители в робство. Правени са опити Тир да бъде възстановен, но бил разрушен отново. Съвременният град, наречен Тир, НЕ е построен на мястото, където лежал на сушата древният град. На практика древният участък представлява главно голи скали (някъде във вътрешността, отдалечен от съвременните постройки) и буквално е използван от местните рибари, за да хвърлят мрежите си! „Ако Езекил беше погледнал Тир по свое време и беше направил тези седем предсказания с човешка мъдрост, приблизителните оценки говорят, че вероятността всички те да се изпълнят е щяла да бъде едва 1 на 75 000 000. Всички те са се сбъднали до най-малките подробности” (Стонър, Питър, „Науката говори”, 1963 г., стр. 80.).
Едно по-забележително пророчество от Стария завет е намерило своето изпълнение в съвременната епоха. В съответствие с предупреждението на Левит 26:33 и Второзаконие 28:64 израелтяните били разпръснати и измъчвани. От разрушаването на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. до прогонването им от Рим, погромите на източна Европа, та чак до холокоста, еврейският народ е страдал неимоверно. Но Езекил 36:33-35 и 38:8 заявяват съвсем ясно, че евреите ще се завърнат измежду другите народи, ще възстановят опустошените си градове и ще обработват отново земята си (Вижте също Еремия 16:14-15). Би изглеждало крайно невероятно евреите да останат отделен народ при условие, че нямат страна, а имат всички възможни причини да се женят за лица от другите народи и да избегнат клеймото. И все пак това библейско пророчество се е изпълнило в неотдавнашната история. От население, наброяващо едва 20 000 души, определяни като палестински евреи през 1900 г., днешното ново възраждане на еврейската нация е увеличило този брой до 6 милиона евреи. Никоя друга нация не е претърпявала подобно възраждане. Не е чудно, че когато кралят рационалист Фридрих ІІ Велики поискал от дворцовия капелан безспорно доказателство за автентичността на Библията, отговорът, който получил, бил: „Евреите, Ваше Величество!” Христос, Той самият пророк, направи многобройни предсказания. В Матея 24:3 учениците зададоха въпрос относно времето на края на света, Армагедон и новото царство. Исус предсказа в ст. 14: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят”. По-късно Той им заповяда да отидат „по целия свят и да проповядват благовестието на всяка твар” (Марк 16:15). Това беше заповед, която изглеждала невъзможна за някаква разнородна група последователи на странстващ проповедник в една затънтена страна. Как биха могли да отидат по целия свят, да разпространяват Неговите поучения и да накарат хората да повярват в невероятната история за Неговата смърт и възкресение? И все пак, те направили точно това. Интересно е, че дори появата на модерната скептична ера с нейния основан на униформизма светоглед е била предречена в Писанията (вижте II Петрово 3:3-7). В Исаия 41:23 пророкът отправя предизвикателство: „Известете какво има да става после, за да познаем, че сте богове”. Богът на Библията е отговорил драматично на това предизвикателство!
Четвърто, налице е фактът, че Библията е точна от научна гледна точка. Човек трябва винаги да внимава да не използва невалидни аргументи, намиращи се в затворен кръг, каквито са например научните теории, просветени от стихове от Писанието и използвани след това като доказателство, че същите тези стихове са благонадеждни. Но като изключим доказателствата за спорните теории като специалното сътворение или съвместното същестуване на хората и динозаврите, в Библията има многобройни смайващи твърдения, които изглеждат доста по-напреднали от научните познания по времето, когато са били написани. Нещо повече, никога не е имало непримиримо противоречие между научните факти или закони и Писанията.
* Еремия 33:22 твърди, че небесните звезди са неизброими. Хипократ, преди да бъде изобретен телескопът, начертал и изброил 1 022 звезди. По-късно Кеплер преразгледал и преработил този брой. Днес учените са съгласни с Еремия. Съществуват милиарди звезди и то само в нашата галактика! Интересно е, че Библията приравнява броя на звездите грубо с този на морския крайбрежен пясък (Битие 22:17; Евреи 11:12). Карл Сейган също ги е сравнявал така, като накланял везните към това, че броят на звездите е бил по-голям. Удивително е, че най-новите изчисления за общия брой на пясъчните зрънца са сравними със съвременната оценка за броя на звездите във Вселената!
* Съдии 5:20 споменава „звездите от пътищата си”. Макар преди да се е смятало, че звездите били неподвижни, днес знаем, че те също се движат по начин, който може да се предскаже.
* Йов 38:19 е точен в охарактеризирането на светлината. Забележете, че тъмнината е на място, а светлината е на път. Тя изминава път.
* Йов 38:24 сочи, че светлината на Слънцето (чрез нагряването) образува вятъра.
* В Битие 1:1 и Евреи 1:10-12 Библията е категорична, че Вселената има начало. Когато Библията се е пишела, много хора са вярвали, че Вселената била вечна. Започвайки с проучванията на Алберт Айнщайн в началото на 1900-те години и продължавайки до днес, науката е потвърдила библейския възглед, че Вселената има начало.
* Нещо повече, вселената се разширява (Йов 9:8; Исая 42:5; Еремия 51:15; Захария 12:1). Бог многократно заявява, че Той простира небесата. В началото на 20-ти век повечето учени (в това число и Айнщайн) смятали, че Вселената е статична. Други вярвали, че тя трепти и в крайна сметка ще се разпадне поради силата на тежестта (гравитацията). В последствие, през 1929 г., астрономът Едуин Хъбъл показал, че далечните галактики се отдалечават от Земята. Това откритие предизвикало коренна промяна в областта на астрономията. Айнщайн признал своята грешка и днес повечето астрономи са единодушни с това, което Творецът ни е казал преди хилядолетия – Вселената се разширява!
* Йов 36:27 пита как така дъждовните капки остават малки (отделени, дори при много силен вятър)? Една от причините са намира в Псалм 135:5-7. Поради електрическите заряди на облаците, дъждовните капки се отблъскват една от друга, докато падат. Това е и причината статичното електричество по време на дъжд или буря да може да прекъсва радио- и телевизионните предавания.
* Езекил 5:5, 38:12 твърди, че Ерусалим е центърът на земята. Институтът за изследване на творението (ICR) поръчал компютърен анализ на земните маси на Земята и открил, че географският център е в Палестина, близо до святия град.
*Псалм 103:12 Псалмистът се опитва да опише колко далече е отмахнал Бог греховете на тези, на които е било простено. „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.” Интересно е, че човек може да ходи до без край все на изток или на запад, за разлика от север и юг.
* Евреи 1:11-12 описва изхабяването на творението на език, който точно отразява втория закон на термодинамиката, а II Петрово 3:12 обрисува изчезването на небесата един ден в огън, при което земните стихии нажежени се стопяват (съвсем точно описание на ядрено стопяване).
* Еклисиаст 1:4-7 описва въртеливия ход на ветровете и движението на фронта на бурите много преди появата на съвременната метеорология.
* Йов 37:16 също ни дава метеорологична информация, в това число уравновесяването на пàрите в облаците. Йов 36:27 добавя, че количеството на дъжда е право пророционално на количеството издигната пàра.
* Йов 26:7 Древните гърци са считали, че светът се е крепял върху Атлас. Други цивилизации също поддържали подобни представи. Библията изказала необичайно твърдение: Бог е окачил земята на нищо.
* Псалм 8:8 говори за „морските пътища”. Разказва се една история, че човекът, когото наричаме „баща на океанографията”, Матю Фонтен Мори, прочел Псалом 8, гореспоменатият стих се запечетал в ума му. По-късно той се опитал да потвърди идеята в него и в крайна сметка написал „Физическа география на морето” през 1855 г. Това бил първият учебник по съвременна океанография. Щатът Вирджиния му издигнал мемориал, на който е цитиран този пасаж.
* Исая 40:22 Някои твърдят, че Библията подкрепя „теорията эа плоската Земя”. Но този пасаж заявява, че Бог седи над „кръга на Земята”.
* Йов 38:13-14 изразява идеята, че Земята се върти около своята ос: „Земята…се върти като глина под печат”.
* В Лука 17:34-36 се разглежда световното събитие на завръщането на Христос. Значимият от гледна точка на науката факт е, че тези стихове споменават различните времеви зони на Земята дълго преди учените да са имали разбиране за земното въртене. Забележете, че когато Христос дойде, някои ще се наслаждават на сладък нощен сън, други ще се трудят, подготвяйки се за дневните печива (обикновено сутрин), а трети ще работят на полето (обикновено след обяд).
* Един от директорите на „Стандарт Ойл Къмпани” прочел в Изход 2:3 как Моисей бил поставен в ковчежец, намазан „със смола и катран”. Той изпратил геолога на компанията Чарлз Уитшот, за да установи дали все още има петрол в тази област. Откриването на петрола донесло на „Стандарт” много успешни сондажни операции в Египет. (Тан, Пол Л., „Енциклопедия със 7700 илюстрации”, стр. 191.)
* Практикуването на медицинско кръвопускане като метод на лечение (често с помощта на пиявици) било широко разпространено до средата на 19-ти век. Историците смятат, че кръвопускането на Джордж Вашингтон станало причина за неговата смърт. (Thayer, William R., George Washington, 1922 г., стр. 240) По ирония край леглото му имало Библия, която твърди в Левит 17:11: „Защото животът на тялото е в кръвта”.
* Езиковедите са установили, че всички народи по Земята трябва да са имали в началото един общ език. Точно това твърди Библията в Битие 11:1.
* Понятията за включените в законите на термодинамиката: константата маса/енергия на Вселената и всеобщата склонност към разруха са ясно изразени в Еклисиаст 3:14 и Римляни 8:21-22.
* Йона пише, че на дъното на океана има планини (Йона 2:5-6). Едва през миналия век ние открихме, че в морето има издигащи се планини и дълбоки падини.
* В Йов 38:16 Бог предизвиква Йов да намери „изворите на морето”. Но океанът е толкова дълбок, че почти цялото му дъно е в пълен мрак, а водното налягане става огромно. За Йов би било невъзможно да изследва „изворите на живота”. До скоро се смяташе, че океаните се захранват само от реките и дъжда. Но през 1970-те години с помощта на дълбоко гмуркащи се изследователски подводници, създадени така, че да издържат на налягането, океанографите откриха извори на океанските дъна!
* Голяма част от старозаветния левитски закон се състои от ограничения, свързани със здравето, включващи хранене, хигиена и карантина. Книгата „Никоя от тези болести” и трудът на Келър разкриват колко здравословно е спазването на тези съвети. Човешката медицина си е дала сметка за това едва хиляди години, след като са били написани! Например, Библията предупреждава срещу консумирането на мазнини (Левит 7:23). Едва през последните десетилетия медицинската общност установи, че мазнините запушват артериите и допринасят за заболяване на сърцето. В Левит 11 Писанията заповядват на евреите да избягват морските твари, които нямат перки или люспи. Сега вече ни е известно, че тези, които се хранят от морското дъно (тези, които нямат люспи или перки) са склонни да се хранят с отпадъци и е много по-вероятно да донесат болести. Също така Библията предупреждава срещу яденето на хищни птици. Днес учените признават, че птиците, които се хранят с мърша (разлагащо се месо), често разпространяват болести. Библията забранява на израелтяните да ядат свинско (Второзаконие 14:8). Не толкова отдавна науката е установила, че яденето не недообработено свинско месо причинява инфекция с паразити, наречена трихиноза. При третиране на болестите заповедта е била дрехите и тялото да се измиват под течаща вода (Левит 15:13). В продължение на векове хората наивно са се миели в застояла вода. Днес признаваме необходимостта да се измиват микробите с прясна вода.
* Библията твърди, че животът започва при зачатието (Еремия 1:5) и Бог заявява, че е познал всеки един от нас още преди да се родим (Псалм 139:13-15). В Изход 21:22-23 библейското наказание за убиването на неродено дете било смърт. Днес е безспорен биологически факт това, че оплодената яйцеклетка действително е цяло човешко същество. Към първата клетка не се добавя нищо, освен храна и кислород.
* Библищята заповядва обрязването на еврейските бебета момчета да става на осмия ден. (Вижте Битие 17:12; Левит 12:3; Лука 1:59). Медицинската наука е установила, че кръвосъсирващото химично вещество протромбин при новороденото достига своя връх на осмия ден. Следователно това е най-безопасния ден за обрязване на бебе. Откъде би могъл да знае това Моисей?
* В Левит 25:1-24 са дадени мъдри начини за контрол на вредителите. Съвременните селски стопани все още са нападани от множащи се насекоми. И все пак Бог дава едно безпогрешно лекарство за контролиране на вредителите още преди векове. Моисей заповядва на Израел да отделя една година на всеки седем, когато да не се отглежда никаква реколта. Насекомите зимуват в стъблата на посевите от предходната година, излюпват се напролет и продължават рода си, снасяйки яйца в новите посеви. Ако хората се отказват от посеви в една на всеки седем години, вредителите биват контролирани. Това допринася и за запазване на почвата.
* Когато Ной получил заповедта да построи огромен кораб, който да запази неговото семейство и по две от всеки вид земни твари, Господ уточнил идеалните размери за един стабилен воден плавателен съд (Битие 6:15). Корабостроителите днес знаят много добре, че идеалният размер за стабилността на един кораб е дължината му да бъде около шест пъти по-голяма от ширината. Д-р Вернер Гит доказал, че Ноевият ковчег имал идеалните размери за оптимизиране както на стабилността, така и на икономията на материала. И все пак Бог дал на Ной тези идеални размери преди повече от 4 500 години.
Могат да бъдат цитирани и други библейски стихове. Съвсем наскоро бяха публикувани статии, в които се твърди, че човешкото ребро е единствената кост, която е доказано, че израства отново. Дали е просто случайност, че именно това е костта, която Бог взе от Адам? Приведено е дори убедително доказателство, че не случайно науката е процъфтяла до невиждани нива в епохата на една християнска философия. Велики класически учени са се стремели да издирят Божиите мисли. Библейското виждане дава основание да се очакват подреденост, закони и повторяемост, които са основата на научния метод.
Петата област на доказателствата е нагледният променен живот на хората. Това означава, че има сила в християнската опитност, в християнската история и в курса на християнина. Ако Библията е повлияла само на малцина души от дадена култура, човек би могъл да бъде скептичен относно нейните твърдения. Но вестта за спасението и помиряването със Създателя е променяла коренно жени и мъже от всякаква възраст и раса през цялата история. Посланието на спасението е най-висшата драма: Вечният Всемогъщ Бог се стреми към непокорното човечество чак до едно смирено раждане и жестока, позорна смърт. То е едновременно безкрайно изумително и все пак толкова просто, че едно дете може да го разбере и да бъде повлияно от него. Милиони хора по цял свят могат да приемат за себе си свидетелството на Джон Нютон, богохулният търговец на роби, станал християнин: „О, колко чудна благодат, спасителна за мен! Изгубен бях–намерен съм, бях сляп, но виждам днес!” Многобройни книги са събрали низ от разкази за смъртта, представяйки историите както на спасени, така и на неспасени хора, отишли си от тази земя според думите на очевидци. Една такава книга е „Гласове от ръба на вечността” от Джон Майерс. Въздействието се засилва, когато човек улови забележителното сходствво в толкова много от разказите. Християните виждат ярка светлина, разказват ясно, че са наблюдавали своите близки и са напуснали телата си с голяма надежда и утеха. Но сърцераздирателните разкази за преминаването отвъд на много неспасени души също присъстват там. Разказват се подробностите от отиването от този живот на големия френски скептик Волтер в най-ужасните обстоятелства, викайки в мрак, безнадеждност и отчаяние. Дори болногледачката му многократно е заявявала, че за цялото богатство на Европа не би искала да види друг неверник да умира! Евреи 10:31 твърди: „Страшно е човек да попадне в ръцете на живия Бог”.
Ако Библията предоставя доказателства, че е словото на Бога и е благонадеждна, когато говори в историческо, пророческо и т.н. отношение, то тя най-вероятно заслужава доверие и когато говори в богословско отношение и предоставя следния простичък план за спасение…
• Ти си грешник (Римляни 3:23 „Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава”).
• Наказанието за греха е вечна смърт, отделяне от Бога (Римляни 6:23 „Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Исус Христос, нашия Господ”).
• Христос умря като заместител, изплащайки твоето наказание (Римляни 5:8 „Но Бог показа Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас”).
• Ако се покаеш и призовеш Исус да те спаси, Той ти обещава вечен живот като безплатен дар (Римляни 10:13 „Защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси”).
Библията е много ясна в твърдението си за пътя към Бога. „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36). „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Йоан 14:6).