КУЛТЪТ НА ЛУННИЯ БОГ

Не е чудно, че думата „Аллах” не е била въведена от Мохамед или представена за пръв път като откровение от Корана.

Известният учен от Близкия изток Х. А. Р Гиб отбелязва, че причината Мохамед никога да не се налага да обяснява кой е Аллах в Корана е тази, че неговите последователи са били чували за Аллах дълго преди Мохамед да се роди (Мохамеданството: Историческо проучване, Ню Йорк: Ментор Букс, 1955, стр.38).

Д-р Артър Джефри, един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на исляма на запад и професор по ислямистика и изучаване на Близкия изток при Колумбийския университет, твърди:

Името  „Аллах” , за което самия Коран свидетелства е било добре познато в предислямска Арабия. В действителност името в женски род – Аллат и в мъжкия род Аллах са често срещани сред надписи с божествени имена в Северна Африка“ (Ислям: Мохамед и неговата религия, Ню Йорк: The Liberal Arts Press, 1958, стр. 85).

Думата Аллах идва от арабската съставна дума „ал-ила”. „Ал” е определелителният член, а „ила” е арабската дума за „бог”. Думата не е чуждица. Тя дори не е древносирийската дума за бог, а е чисто арабска (Ето една интересна дискусия за произхода на Аллах в „Арабски лексикографски сборници” от Дж. Блау, Списанието за семитология, том. XVII, #2, 1972, pp. 173-190).

Аллах не е нито еврейска, нито гръцка дума за Бог, като тези от Библията. Аллах е чисто арабски термин, използван за арабско божество. В Енциклопедията на етиката и религиите I:326, T & T Clark на Хастингс се казва:

„Аллах” е лично име, което може да се употребява само за специфичния арабски бог.

Според Енциклопедията на религията:

„Аллах” е предислямско име. . . съответстващо на вавилонския Бел (Енциклопедията на религията, I:117 Вашингтон ДС, Corpus Pub., 1979).

За тези, които не могат да повярват, че Аллах е било езическо име за определено арабско езическо божество от предислямските времена, вероятно следващите цитати ще са от полза:

Откриваме Аллах. . . в арабски надписи от предислямския период (Енциклопедия Британика, I:643).

Арабите преди Мохамед са приемали и са се покланяли, според обичая, на върховен бог наречен Аллах (Енциклопедия на исляма, I:302, Leiden: E.J. Brill, 1913, Houtsma).

Аллах е бил познат на арабите от предислямския период…; той е бил едно от божествата на Мека (Енциклопедия на исляма, I:406, ed. Gibb).

Илах . . . се появява в предислямската поезия. Според честотата на употреба, ал-илах е свързано с Аллах, като често се отнася към предислямската поезия (Енциклопедия на исляма, III:1093, 1971).

Името „Аллах” датира преди Мохамед (Енциклопедия на световната митология и легенди, I:41, Антони Меркантене, Ню Йорк, The Facts on File, 1983).

Корените на името „Аллах” датират от предислямските времена. Аллах не е безлично име, означаващо „бог” и мюсюлманите трябва да използват друга дума, ако искат да назоват някое друго божество (Енциклопедия на етиката и религиите, I:326, Хастингс).

Към свидетелството на горната стандартна справочна литература можем да добавим и твърденията на учени като Хенри Пресървд Смит от Харвардския университет:

Аллах вече е бил познат на арабите по име (Библията и исляма: или, Влиянието на Стария и Новия завет върху религията на Мохамед, Ню Йорк, Charles Scribner’s Sons, 1897, p. 102).

Д-р Кенет Краг, бивш издател на престижния научен журнал „Мюсюлмански свят”  и един забележителен западен изследовател на исляма, чиито трудове са публикувани главно в Оксфордския университет, коментира:

Името Аллах е също така видно от археологически и литературни сведения от предислямска Арабия (Призивът от Минарето, Ню Йорк: Окфордски университеска преса, 1956, p. 31).

Д-р Монтгомари Уот, който е професор по арабистика и ислямистика при Единбургския университет и гостуващ професор по ислямистика при Колеж де Франс, Джорджтаун университета и Университета на Торинто, e автор на значим труд върху концепцията за Аллах от периода преди исляма. Той заключава:

В последните години ставам все по-убеден, че за едно по-адекватно разбиране на работата на Мохамед и корените на исляма, от изключително значение е съществуващото в Мека поклонение на Аллах като „върховен бог”. В определен смисъл това е форма на езичество, но то е толкова по-различно от разпространеното понятие за езичество, че заслужава различен подход (Уилям Мотнгомари Уот, Мека на Мохамед, p. vii. Вижте също статията му„Вяра във върховен Бог в предислямска Мека”, Журнал по семитология, Том. 16, 1971, pp. 35-40).

Цезар Фарах в своята книга за исляма завършва дискусията си за предислямското значение на Аллах, като казва:

Затова няма причина да се смята, че мюсюлманите са приели Аллах от евреите и християните (Ислям: вярвания и наблюдения, New York, Barrons, 1987, p. 28).

Според изследователя на Близкия изток Е. М. Уери, чиито преводи на Корана все още се използват и днес, в предислямските времена поклонението на Аллах, както и поклонението на Ваал са били астрални религии, които са включвали и поклонение на слънцето, луната, звездите (Цялостен коментар на Корана, Оснабрук: Ото Зелер Верлаг, 1973, p. 36).

АСТРАЛНИ РЕЛИГИИ

В Арабия божеството, представляващо слънцето било богиня, а луната – мъжко божество. Както е посочено от много изследователи като Алфред Гилюм, Лунният бог имал различни имена, едно от които било Аллах! (Ислям, p. 7).

Името Аллах било използвано като лично име за Лунния бог в допълнение на другите му титли.

Аллах, Лунният бог, бил женен за слънчевата богиня. Заедно създали три богини, които били наричани „дъщерите на Аллах”. Тези три богини се казвали ал-Лат, ал-Узза и Манат.

Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и слънчевата богиня, били смятани за „върховни” божества. Това означава, че са оглавявали пантеона от арабски божества.

Заедно с поклонението на Аллах вървяло и поклонението на по-нисши божества и „дъщери на Аллах” (Енциклопедия на световната митология и легенди, I:61)”.

СИМВОЛЪТ НА ПОЛУМЕСЕЦ

Символът на поклонението на Лунния бог в арабската култура и навсякъде в Близкия изток бил полумесецът.

Археолозите са открили безброй статуетки и надписи с йероглифи, където бил поставен полумесец над главата на божеството, за да символизира поклонението на Лунния бог. По същия начин слънчевият диск бил поставян над главата на египетското божество.

Докато луната била почитана главно като богиня в Древния изток, то арабите са възприемали луната като мъжко божество.

БОГОВЕТЕ НА КУРЕЙШИТЕ

Племето Курейши, в което Мохамед бил роден, било особено посветено на Аллах, Лунния бог и особено на трите му дъщери, които били смятани за посредници между хората и Аллах.

Поклонението на трите богини Ал-Лат, Ал-Узза и Манат играело важна роля в поклонението при Кааба в Мека. Първите две дъщери на Аллах имали имена, които представлявали женски род на думата Аллах.

Името на бащата на Мохамед на арабски буквално било Абд-Аллах. Името на чичо му било Обеид-Аллах. Тези имена разкриват личното посвещение на  езическото семейство на Мохамед спрямо Лунния бог.

МОЛИТВА В ПОСОКА НА МЕКА

Идол на Аллах бил поставен наред с останалите идоли в Кааба. Езичниците се молили в посока на Мека и Кааба, защото там са се намирали боговете им.

Имало смисъл да се молят само ако са се обърнали в посока към мястото, където е богът им. Тъй като идолът на Лунния бог Аллах бил в Мека, то те се обръщали в тази посока за молитва.

Поклонението към Лунния бог достига далеч извън пределите на поклонението към Аллах от арабите. Целият плодороден полумесец бил въвлечен в поклонението на луната.

Това отчасти обяснява ранния успех на исляма сред арабските племена, които традиционно вече се покланяли на Лунния бог.

Използването на полумесеца като символ за исляма и поставянето му върху националните флагове на ислямските нации и върху джамиите и минаретата е връщане към дните, когато Аллах е бил почитан като лунен бог в Мека.

Докато това може да звучи учудващо за много християни, които неправилно са смятали Аллах за друго име на Бог от Библията, то за образованите мюсюлмани този въпрос принципно е ясен.

ЕДИН ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР МЮСЮЛМАНИН

По време на едно пътуване до Вашингтон ДС бях въвлечен в разговор с шофьора на таксито, който беше от Иран.

Когато го попитах: „Откъде идва символът на полумесеца в исляма?” той отговори, че бил древен езически символ, използван в целия Близък изток и че възприемането на този символ помогнал на мюсюлманите да привличат хора за своята вяра из целия Близък изток.

Когато посочих, че самата дума Аллах е била използвана от култа на Лунния бог в предислямска Арабия, той се съгласи.

После подхвърлих, че религията и Коранът на Мохамед могат да се обяснят с помощта на предислямската култура, обичаи и религиозни идеи. Той се съгласи и с това!

Той продължи и ми обясни, че е мюсюлманин с университетско образование, който на този етап от живота си се опитва да разбере исляма от гледна точка на учен. В резултат на това започнал да губи вярата си в исляма.

Значимостта на предислямските източници за името Аллах не може да бъде пренебрегвана.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В областта на сравнителните религии се приема, че всяка от главните религии на човечеството има своя специфична идея за божество. С други думи, религиите не почитат един и същ бог с различни имена.

Да се игнорира съществената разлика между религиите, която всъщност ги разделя е обида за уникалността на световните религии.

Коя от световните религии се придържа към християнската концепция за един вечен Бог в 3 лица? Когато индуизмът отрича личността на Бог, кои религии не се съгласяват с това? Очевидно всички хора се покланят на различни богове или богини.

Забележка: Християните не разбират „особената концепция за един Бог в три личности”, а по-скоро един вечен Бог с три основни проявления или дейности.

Концепцията за бог в Корана е възникнала въз основа на предислямската езическа религия от поклонението на Аллах. Тя е толкова типично арабска, че не може да бъде просто редуцирана до еврейските или християнските вярвания.

БРАК, РАЗВОД, ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО И ПОЛИГАМИЯ

В личния си живот Мохамед имал две големи слабости. Първата била алчност. От грабежа на кервани и еврейски селища той натрупал огромно богатство за себе си, семейството и племето си (Али Дащи, 23 години, p. 86-87; Енциклпедия Британика, 15:648).

Когато погледнем живота на Мохамед, ние откриваме, че той открито е убивал и обирал хора в името на Аллах, според Корана. Той учел учениците си чрез примера си, чрез заповеди и наставления, че те могат и трябва да убиват и обират в името на Аллах и трябва да принуждават всеки да се обърне към исляма.

Втората му голяма слабост била жените. Въпреки че в Корана той ограничил броя на съпругите на последователите си до четири, самия той имал повече от четири съпруги и наложници.

Въпросът за броя на жените с които Мохамед е имал сношение е ставал причина за спорове с евреите по времето на Мохамед. Али Дащи коментира:

Всички коментари са съгласни, че стих 57 от Сура 4 (за Неса) бил даден свише в отговор на еврейските критики по отношение апетита на Мохамед за жени, като заявявал, че той нямало какво друго да прави освен да си взима жени (Али Дащи, 23 Years, pp. 120-138).

Тъй като полигамията била практикувана в Стария завет от такива патриарси като Аврам, то самия факт, че Мохамед е имал повече от една съпруга не бил достатъчен сам по себе си, за да бъде разконспириран като пророк. Това обаче не отрича факта, че въпросът за разбирането на „мъжествеността” на Мохамед е станал исторически.

Това поставя и логически проблем пред мюсюлманите. След като Коранът в Сура 4:3 забранява влизане в брак с повече от четири жени, то Мохамед изпадал в грях като се е женел за повече.

Един мюсюлмански апологет, с когото разговарях, изтъкна следния аргумент:

Мохамед е бил безгрешен. Коранът заклеймява женитбата за повече от четири жени и затова Мохамед не е можел да има повече от четири съпруги. Защо? Защото Мохамед бил безгрешен.

Аз посочих, че въпросът за това колко съпруги е имал Мохамед, трябва да бъде разрешен на базата на историческите източници и писмени доказателства, а не чрез сляпа вяра.

Мюсюлманският учен и държавник Али Дащи дава следния списък на жени от живота на Мохамед:

Трябва да дам няколко пояснения за горния списък:

Първите шестнайсет жени били съпруги. Седемнайсетата и осемнайсетата били робини или наложници.

Последните четири не били нито съпруги, нито наложници, а посветени мюсюлманки, които се „отдали” на Мохамед, за да задоволят сексуалните му желания.

Зайнеб от Джаш била първоначално съпруга на доведения син на Мохамед. Фактът, че Мохамед я е взел за себе си, станал проблем за не малко хора, някой от които и мюсюлмани (Бог не престъпва словото си и никога не променя ума си. Прочетете Сура 33:36-38).

Доказаният пророк Моисей учеше според Старият завет, че свещеник може да се ожени само за девица или за вдовица на друг свещеник (Левити 21:13-15). Потвърденият пророк Исус поучаваше в Новия завет, че един апостол, пророк, евангелист, пастор или учител може да се ожени само за девица във вярата, защото той е прототип на Христос.

Всеки пророк като се започне от Адам, поучава че всяка жена, която има повече от един жив съпруг, е прелюбодейка и нейния последен съпруг поставя  първия й съпруг в позиция на прелюбодейство, тъй като полигамията е била позволена само за мъже (Битие 3:16; Рим. 7:1-3).

Аиша е била само на 8, когато Мохамед е започнал да спи с нея. Според хадисите тя все още си играела с кукли. Този аспект от сексуалния апетит на Мохамед е особено тревожен за западняците.

Докато в мюсюлманските страни бракът с осем или деветгодишно момиче с възрастен мъж е нормална практика, то на запад това е скандално (Въпреки че се толерира от еврейския Талмуд).

Този аспект от личния живот на Мохамед е още една тема, която учените отбягват, за да не наранят чувствата на мюсюлманите. Все пак историята не може да бъде пренаписана, за да избегнем конфронтацията с факта, че Мохамед е имал нездрав интерес към малките момиченца.

Накрая, Мария, която била коптска християнка, отказала да се ожени за Мохамед, тъй като не искала да се отрече от християнството и да приеме исляма. Тя смело предпочела да стане робиня, вместо да се помохамеданчи.

Документацията за жените от харема на Мохамед е толкова обширна и е била представяна толкова много пъти от авторитетни изследователи, че само хора с невъзприемчив тип на мислене могат да възразят.

БЕЗГРEШНОСТ

Според Новия завет Исус Христос е водил съвършен и безгрешен начин на живот (2 Коринтяни 5:21). Когато враговете му дошли да го обвиняват пред Пилат и Ирод, те трябвало да си измислят обвиненията, понеже никой не можел да намери нищо в което да Го обвини.

Когато обаче погледнем на живота на Мохамед, откриваме че той е бил съвсем нормално човешко същество, подвластен на същите грехове като нас. Той лъжел, мамел, пожелавал, не държал на думата си и така нататък. Не е бил нито съвършен, нито безгрешен.

ГРЕШЕН МОХАМЕД?

След като бях изнесъл лекция върху исляма в Университета в Тексас (Оситн) през 1991г., бях предизвикан от няколко студенти мюсюлмани да докажа греховността на Мохамед.

Първият ми отговор беше, че задачата с доказване се пада на тях, а не на мен. После ги попитах: „Къде в Корана се твърди, че Мохамед е бил безгрешен?”

Те не можаха да ми посочат нито един стих, където дори да се намеква за безгрешността на Мохамед.

Те настояваха да им покажа от Корана цитат, където се твърди че Мохамед е бил грешник. Отговорих на предизвикателството като им цитирах няколко текста от Корана, къде открито се твърди, че Мохамед е бил грешен.

МОХАМЕД ОТ КОРАНА

В Сура 18:110, както и навсякъде другаде, Мохамед получава команди от Аллах:

Кажи им: Аз съм човек като всички вас.

Никъде в Корана не се казва, че Мохамед е безгрешен. Вместо това Аллах кара Мохамед да признае, че не е по-различен от останалите.

Мюсюлманите, които твърдят че Мохамед е безгрешен явно пропускат да забележат Сура 40:55, където Аллах казва на Мохамед да се покае от греховете си!

Мохамед Пиктал превежда Сура 40:55 така:

Помоли за прошка на греховете си.

Единственият начин да разтълкуваме този текст от гледна точка на твърдението за безгрешност на Мохамед, е да решим, че Аллах е сбъркал, като го е накарал да се покае!

Преводът на Пиктал на Сура 48:1, 2 гласи:

Ето, ние ти дадохме (О Мохамед) победа, така че Аллах да може да ти прости миналите и бъдещите прегрешения и да може да усъвършенства благоволението си към теб и да те води в правия път.

Не само че на Мохамед е било заповядано да се покае от греховете си, но също така му е било напомнено за миналите му грехове, които Аллах вече му е простил и за бъдещите грехове, за които тепърва ще му трябва прошка!

Мохамед не е бил безгрешен според Корана. Бил само още един грешник, нуждаещ се от прошка и изкупление.

РАЗЛИЧНИ ПРОЧИТИ НА КОРАНА

Мюсюлманите нападат Библията въз основа на някои различия в изказа от различните ръкописи, но това е типичен случай за Корана. Има много противоречащи си текстове в Корана, които Артър Джефри е демонстрирал в книгата си „Материал за историята на текстовете от Корана” (Ню Йорк, Ръсел Ф. Мур, 1952).

На едно място Джефри посочва 90 страници с несъответстващи текстове. Например в Сура 2 има над 140 противоречия спрямо текста в Корана.

Всички западни и мюсюлмански изследователи признават, че има несъответстващи текстове в Корана (Дащи, 23 години, p. 28; Мандуди, Значение на Корана, pp. 17-18; Макклинток and Стронг, Cyclopedia, V152).

Гилюм посочва, че в Корана в началото имало „доста противоречиви текстове със съмнителна значимост” (Ислям, p. 189).

Интересно е да се отбележи, че в научните мюсюлмански журнали с нежелание започва да се признава фактът, че съществуват противоречиви текстове в Корана (Един пример затова е  Сала ал-Уахайлу, „Проучване на седем варианта на Корана”. Международен журнал на ислямски и арабски изследвания, Том. V (1989), #2, pp. 1-57).

ЛИПСВАЩИ СТИХОВЕ

Професор Гилюм твърди в своята книга „Ислям” (pp.191ff.), че някои от оригиналните стихове на Корана са изгубени.

Примерно една от сурите е имала в началото 200 стиха по времето на Аиша. Когато направили стандартизацията на текстовете от Корана по времето на Отоман, същата Сура вече имала само 73 стиха! Общо 127 стиха са били изгубени и никога не са били възстановени.

Шиитските мюсюлмани твърдят, че Отоман е махнал 25% от оригиналните стихове на Корана по политически причини (МакКлинток и Стронг, Cyclopedia, V:152).

Това, че има премахнати стихове от версията на Отоман, е всеобщо признат факт (Кратка Енциклопедия на исляма, pp. 278-282; Гилюм, Ислям, p. 191; Уиири, Цялостен коментар на Корана, pp. 110-111).

Книгата на Джон Бъртън „Съставянето на Корана”, публикувана от Университета в Кеймбридж, документира как такива стихове са били изгубени (London University Press, 1977, pp. 117ff. вж. Артър Джефри, Ислям: Мохамед и неговата Религия, Ню Йорк; Liberal Arts Press, 1958, pp. 66-68).

Относно твърдението на мюсюлманите, че Коранът е перфектен, Бъртън казва:

Мюсюлманските отчети за историята на текстовете от Корана са пълни с объркване, противоречияи несъответствия (Бъртън, Колекция, p. 231).

ПРОМЕНИ В КОРАНА

Един интересен начин, по който някои стихове от Корана са претърпявали промени, е намесата на един от последователите на Мохамед, Абдула Сарх, който предлагал перифразиране, добавяне или премахване на думи от сурите. Мохамед често следвал съвета на Сарх.

Али Дащи обяснява какво се е случило:

Абдула се отрекъл от исляма, поради това че ако едно откровение е от Бог, то подбудите на един няма как да променят думите Му. След отстъплението си той отишъл в Мека и се присъединил към Курейшите (Дащи, 23 Years, p. 98).

Не чудно, че когато Мохамед покорил Мека, Абдула бил един от първите които убил, понеже той знаел твърде много и често си позволявал да говори.

ОТМЕНЯНЕ НА НЯКОИ СТИХОВЕ

В процеса на отсяване на стихове, за който говорихме по-рано, всичко противоречащо на мюсюлманската вяра и практика се е премахвало от текстовете, като такива били „сатанистките строфи” в които Мохамед одобрявал поклонението на трите богини, дъщерите на Аллах.

Арабистът Е. Уиири коментира:

Когато има противоречиви текстове в Корана, учителите-мохамедани се справяли с всички възражения, използвайки доктрината за отменяне на стихове. Според тях някои неща, които Бог заповядал някога, по-късно могат да бъдат отменени с основателна причина (Цялостен коментар на Корана, p. 110).

Уиири е документирал няколко примера за отменени стихове от Корана.

Кенън Шел в своята творба „Историческо развитие на Корана” също коментира тази практика на отмяна на стихове от Корана, които са проблематични:

За нас е смайващо как такава компромисна процедура е била допусната в системата от приятели и врагове (Мадрас: Diocesan Press, 1923, pp. 36-37).

ДОБАВЕНИ СТИХОВЕ

Не само стихове от Корана са били загубени, но и цели глави. Примерно Обай имал няколко сури в своя ръкопис, които липсвали в стандартизираната версия на Отоман.

Имало е версии на Корана отпреди стандартизацията на Отоман с допълнителни откровения от Мохамед, които или не са били открити, или не са били одобрени от Отоман, за да бъдат включени в неговата версия.

НЯМА ОРИГИНАЛИ

Що се отнася до твърдението, че оригиналният ръкопис на Корана все още съществува, ние вече посочихме, че един ръкопис на Корана не е съществувал.

Цезар Фара в своята книга за исляма твърди:

Когато Мохамед умрял, не е имало единен кодекс на сакралния текст (Цезар Фара, „Исляма: Вярвания и Наблюдения”, Ню Йорк; Barrons, 1987, p. 28).

Кратката Енциклопедия на исляма коментира:

Единственото сигурно нещо, което е признато и от традицията, а именно, че по времето на Мохамед не е имало колекция от откровения в своята завършена форма, понеже докато той е бил жив, винаги са добавяли нови откровения към вече съществуващите (p. 271).

НЯКОИ ОТ ПРЕДИСЛЯМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА МАТЕРИАЛ НА КОРАНА

АРАБСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Коранът повтаря фантастични арабски приказки така, сякаш те са били реалност.

Арабски легенди за приказни джинове запълват страниците (G.G. Pfander, Balance of Truth, pp. 283).

Историята за женската камила, която скочила от една скала и станала пророк, е била известна още преди Мохамед (Сура 7:73-77, 85; 91:14; 54:29).

Историята за хората от едно село, които били превърнати в маймуни, понеже не пазили съботата, а ловели риба, била популярна легенда в дните на Мохамед (Сура 2:65; 7:163-166).

Историята за дванайсетте бликащи извора, която откриваме в Сура 2:60, е част от предислямските легенди.

Историята тип „Рип Ван Уинкъл”, в която седем човека и техните животни спали 309 години в една пещера, след което се събудили в идеална форма (Сура 18:9-26)!

Тази легенда може да бъде открита както сред гръцки и християнски басни, така и сред арабските мъдрости.

Приказката за частите на четирима мъртви, насечени на парчета птици, които полетели, е била известна по времето на Мохамед (Сура 2:260).

Съвсем ясно е, че Мохамед е използвал такава предислямска литература като „Саба Малакат от Имраул Кайс” в своята композиция на сури 21:96; 29:31,46; 37:59; 54:1, и 93:1.

ЕВРЕЙСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Много от историите в Корана са заимствани от еврейския Талмуд, Мидраш и много апокрифни произведения.

Това е посочено от Ейбрахам Гайгер през 1833 г. и по-късно е документирано от еврейския изследовател, д-р Ейбраха Катц  от Университета на Ню Йорк през 1954 г. (Краткият Речник на исляма, p. 229; Jomier, Библията и корана – Henry Regency Co., Chicago, 1959, 59ff; Sell, Studies, pp. 163ff.; Guillaume, Islam, p. 13).

1. Източникът на Сура 3:35-37 е фантастичната книга наречена „Протоевангелието на Яков Малкия”.

2. Източникът на сура 87:19 е „Заветът на Аврам”.

3. Източникът на сура 27:17-44 е „Вторият Таргум (тълкование) на Естир”.

4. Фантастичната басня как Бог направил така, че един човек да „умре за 100 години”, като нямало неблагоприятни последствия за храната му, запасите за пиене или на магарето му, била еврейска (Сура 2:259ff).

5. Идеята, че Моисей е бил възкресен и друг подобен материал идва от еврейския Талмуд (Сура 2:55, 56, 67).

6. Историята в Сура 5:30, 31 също може да бъде открита в предислямски творби от Пирке Раби Елеазар, „Тълкованието на Йонатан Бен Узия” и „Тълкованието на Йерусалим”.

7. Приказката за избавлението на Аврам от Нимродския огън идва от Мидраш Раба (вж Сура 21:51-71; 29:16, 17; 37:97, 98).

Трябва да отбележим, че Нимрод и Аврам не са живели по едно и също време. Мохамед честото бъркал идентичността на хора в Корана, които не са били съвременници.

8. Небиблейските подробности от посещението на Савската царица в Сура 27:20-44 идва от „Втория таргум (Тълкувание) на Книгата на Естир”.

9. Източникът за Сура 2:102 без съмнение е Мидраш Ялкут (глава 44).

10. Историята как Бог вдига планината Синай и я държи над главите на евреите, заплашвайки да ги смаже, ако не приемат закона, която откриваме в Сура 7:171 е взета от еврейската книга  „Абода Сара”.

11. Историята за изработването на златното теле в пустинята, чийто образ изскочил от огъня напълно оформен и даже измучал (Сура 7:148; 20:88), идва от Пирке Раби Елеазар.

12. Седемте небета и адът, описани в Корана, идват от Зоар и Хагига.

13. Мохамед използва Завета на Аврам да учи, че в деня на страшния съд ще се използва кантар или везни, за да се претеглят добрите и лошите дела при определянето кой ще отиде в рая или в ада (Сура 42:17; 101:6-9).

ЕРЕТИЧНИ ХРИСТИЯНСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Едни от най-документираните и подронващи авторитета на Корана факти е употребата на еретични „християнски” гностични евангелия и други басни като материал за Корана.

Енциклопедия Британика коментира:

Той (Мохамед) явно е имал представа за евангелието само от апокрифни и еретически източници (15:648).

Това е било посочвано много пъти от различни учени (Ричард Бел, Introduction to the Quran, pp. 163ff. вж.: Бел, „Възникването на исляма в християнска среда”, pp. 110ff, 139ff; Sell, Studies, pp. 216ff. вж. също Тисдал и Фандер).

Например в Сура 3:49 и 100:11O, бебето Исус проговаря от люлката! По-късно Коранът представя случка, в която детето Исус прави птичка от глина и тя оживява.

Библията ни разкрива, че първото чудо на Исус било на сватбата в Кана (Йоан 2:11).

САВСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Мохамед вмъква в исляма части от религията на сабеите (Енциклопедия на исляма (ed. Eliade), pp. 303ff.; International Standard Bible Encyclopedia, pp. 1:219ff.).

Той усвоил такива езически ритуали, като:

-Поклонението при Кааба;

-Молитва пет пъти на ден в посока Мека (Мохамед избрал молитвата да бъде пет пъти, точно както савите се молили);

-Пост за част от денонощието за един цял месец.

ИЗТОЧНИ РЕЛИГИОЗНИ ИЗТОЧНИЦИ

Мохамед извлякъл някои от идеите си от източни религии като зороастризма и индуизма. Всички тези неща съществували далеч преди той да се роди.

Коранът приписва следните случки на Мохамед, които реално са били познати отпреди него (Сел, Studies, pp. 219ff.):

-Историята за пътешествие – полет през седемте небета;

-Хуриите от рая;

-Азазел и други духове излизащи от ада;

-„Светлината” на Мохамед;

-Мостът на Сират;

-Раят с вино, жени и песни (от Персите);

-Царят на смъртта;

-Историята за пауна.

АРАБСКИ РАСИЗЪМ

Според буквалния арабски превод на Сура 3:106, 107 в Деня на великия Съд ще бъдат спасени само хора с бели лица. Хора с черни лица ще бъдат осъдени. [Това е плътско възприемане на един популярен израз. Арабските изрази „ибядат ууджухахум”, с буквално значение „лицата им побеляха” , както и „исуадат ууджухум”, което е „лицата им почерняха” са изрази употребявани с фигуративно значение, които масово са били използвани от араби и християни и се отнасят до доброто или лошото поведение, добрите нрави и лошите нрави].

ПЛЪТСКИ РАЙ

Коранът обещава рай, пълен с вино и свободен секс (Сура 2:25; 4:57; 11:23; 47:15).

Ако злоупотребата с алкохол и секс се счита за грях на земята, как така е допустима за рая?

Коранът рисува картина на рая, която отговаря на фантазиите на един арабин езичник от седми век.

Плътската концепция за харем от красавици и толкова вино, колкото можеш да поемеш, са в пълен разрез с духовността и святостта в библейската концепция за рай (Откровение 22:12-17).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Докато посветеният мюсюлманин вярва с цялото си сърце, че ритуалите и доктрините на исляма са с напълно небесен произход и затова не могат да имат никакви земни източници, то учените от Близкия изток са демонстрирали отвъд всяко съмнение, че корените на всеки ритуал и всяко вярване от исляма могат да бъдат проследени в предислямската арабска култура.

С други думи, Мохамед не е проповядвал нищо ново. Всичко, което е поучавал е било вече вярвано и практикувано в Арабия дълго преди той да се роди. Дори идеята за „единствен бог” е била заимствана от евреите и християните.

Повече за „Богът на Луната” ще прочетете в Аллах – Лунният бог и  Истината за произхода на Аллах

Благодарим на Антони Григор Скат за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт.