Тероризмът е горната перка на една спотаена голяма заплаха за свободата – Шариата
Джим Крофт
Потвърждения за ислямските несправедливости, които излагам в тази статия, могат да се намерят в интернет на www.faithfreedom.org. Страницата представя свидетелства на бивши мюсюлмани-интелектуалци, които са изоставили исляма заради варварщината от 7-и век. Те са родени и израсли в исляма и познават реалностите, за които говоря. Интернет страницата www.Islamreview.com дава сведение за същите несправедливи практики от християнска перспектива.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
За мюсюлманите Коранът е волята и словото на Аллах, предадено чрез видения на прозрение, дадени на Мохамед от Архангел Гаврaил. Коранът не може да се подлага на съмнение или критика от който и да е. Словата на Мохамед, съдебните постановления и дела са записани в хадис. Законът на Шaриат (ислямският закон) се състои от съвкупността на Корана и хадис. Шариатът е основан на откровенията, словата, съдебните постановления и делата на Мохамед. Мюсюлманите се предполага да почитат Мохамед като събирателен образ на човешко съвършенство в характер, думи и дела. Той е еталон, на който всички мюсюлмани са задължени да подражават. Да се отнасяш с неуважение към Мохамед или да оспорваш Корана, хадис и Шариата е еретично и се наказва със смърт. Смъртната присъда може да се приложи за мюсюлмани, както и за немюсюлмани.
Провокациите към насилие са така неделими от исляма, както мокрото е неделимо от водата. По-горе споменатите свети писания на исляма са изпълнени с възпламеняващи стихове и пасажи, които са подстрекавали мюсюлманите към насилие и варварски действия през последните 1300 години. Доказателството може да се види в случаите, когато в Корана и хадис се появяват думи, провокиращи насилие, в сравнение с появата на същите думи в Стария и Новия завет в Библията. Тези думи са: джихад, битка и война; убивай; копия; лъкове и стрели; ограбване; кръвопролитие; нашествие; убийство; терор; загивам; мъст и отмъщение. Те се намират в светите писания на исляма 25 879 пъти. Явяват се в цялата християнска Библия само 1364 пъти. Това би трябвало силно да намекне, че ислямът е всичко друго, но не и мирна религия.
УМЕРЕН МЮСЮЛМАНСКИ МИТ
Не вярвам, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Мнозина, живеещи в западните общества, просто се интересуват от пътеки, които водят до щастие и преуспяване. Същото може да се каже и за много мюсюлмани, които живеят в тъмнината на народите, издигнали ислямски крепости. В същото време същите тези миролюбиви мюсюлмани знаят истината, която нашите либерални политици отказват да признаят.
Умерените схващат, че техният омекотен духовен натиск далеч не представя истински какво означава да бъдеш мюсюлманин и изправен пред исляма. Те напълно разбират, че мюсюлманите, които извършват действия на терор; обезглавяват неверници; мразят евреите; бият жените си; бичуват и убиват с камъни прелюбодейци и режат крайниците на крадците, го правят под диктата на Корана и хадис на пророка Мохамед. Някои мюсюлмани не са шокирани, ако научат, че някой уважаван мъж-роднина практикува „Mufa’khathat” (буквално преведено, означава „пускане между бедрата”– букв. пр.) с някое малко момиченце в семейството. Муфакатат е форма на мастурбация, при тоято мъжкият орган се трие между бедрата на бебе момиченце, за да предизвика еякулация. За щастие има умерени, които се противопоставят на тази практика. Но те се считат за немюсюлмани от онези, които одобряват практиката и могат да се изложат на смъртен риск, ако възникнат противоречия в случаите на муфакатат. Въпреки всичко, това остава като болна извратена педофилска практика, която е напълно легализирана в ученията на исляма. Всичко, което споменах до този момент, е разрешено от закона на Шaриата (ислямският закон). То представлява акула под повърхността на исляма.
РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
Законът на Шариата, който се насажда у мюсюлманите, формира ума им така, че да имат повече различия, отколкото сходства с юдео-християнските ценности. Западният начина на мислене е, че ако си добър и толерантен към хората от друга вяра, те ще отвърнат със същото. Нашите предположения не важат, когато стане въпрос за исляма. Ние приемаме мюсюлманите да строят джамии в нашите нации. Саудитска Арабия е люлката на исляма. Нашите „приятели”, саудитците, не ни позволяват там да строим църкви върху тяхната свята земя. Криминално престъпление е гражданин на Саудитска Арабия да практикува християнството и единствените домове за поклонение, които съществуват там са джамии. Нашите младежи проливат кръвта си в Ирак от години, за да осигурим на иракчаните по-добър живот. Наши завърнали се ветерани нерядко докладват за случаи, в които са чули и видели мюсюлманите, които те са освободили, да изговарят анти американски речитативи на ислямските празници. Еврейските болници в Израел оказват на палестинци еднаква помощ като на своите ранени служещи. Палестинците гледат с одобрителни възгласи, когато израелци са влачени зад джипове по улиците на Газа.
ЖЕСТОКО И НЕОБИКНОВЕНО – СЪВСЕМ СПОРЕД ШАРИАТА
Американската конституция забранява жестоките и необикновените наказания. Ние полагаме всички усилия да направим наказанията колкото се може по-безболезнени. Юдео-християнските норми отричат умишленото налагане на варварски наказания върху невинните в името на Бог. Но не е така в ислямския закон на Шариата. Болшинството от световните мюсюлмани считат публичното бичуване, убиване с камъни, ампутация на крайници и обезглавяване като праведни и разумни форми на граждансто наказание. Убиването с камъни е вид изкуство. Инициаторите на убиването с камъни настояват камъните да са достатъчно големи, за да раняват, а не прекалено големи да убиват отведнъж. Целта е да направи смъртта на наказаните по-агонизираща и удоволствието на убийците и публиката – по въодушевяващо.
Знам, че западните читатели не могат да си представят реалностите, които излагам. Наивността ги прави да приемат всеки човек като длъжен да споделя тяхната юдео-християнска чувствителност. Мюсюлманите, които иначе са дружелюбни и привлекателни хора, когато са отгледани в места, където царува законът на Шариата, придобиват различен мисловен модел от членовете на другите главни религии по света. Възпитаните в доктрините на Шариата мюсюлмани възприемат продължителните болки, нанесени на виновните за разнородност, отстъпничество, кражба и други, само като награда за греховете им.
Поради диктата на Шариата, тероризмът е само върхът на айсберга, що се отнася до насилието в исляма и негодуванието им срещу човечеството. Наказанията, за които говорих, се раздават всяка седмица в отдалечените места, където мюсюлмански селяни никога не са възнамерявали да стават терористи. И нещо по-лошо, цели села се стичат за случката. Убийствата заради чест, при които мъжете в семейството тайно екзекутират дъщеря, сестра, е предписанието на Шариата за „наказание за грях”. Някакси това не звучи като подбуди, идващи от съчувствителен и прощаващ Бог.
Много хора може да счетат, че преувеличавам степента на ислямските жестокости. Либералната преса и настоящата администрация ви карат да вярвате, че такива инциденти, за които говоря, са редки и изолирани аномалии. Предизвиквам ви да погледнете страниците в интернет на Human Rights watchdog groups (групи на Пазители на Човешки права). Ще откриете, че области с преобладаващо мюсюлманско население на земята имат нарушения, далече надвишаващи броя на всяка друга религиозна група.
ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ ЗА ШАРИАТА
Умерените мюсюлмани не отричат публично престъпленията на фундаменталистите, защото знаят, че според закона на Шариата, именно умерените, а не радикалните са еретици. Онези, които наричаме радикални, фанатици и фундаменталисти, не са налагали исляма. Далече преди тези термини да дойдат на мода, религията, която нашите политици и академици наричат „благородна”, е подстрекавала нечовешки актове в домовете, селата, градовете и народите по целия свят. Болезнената истина е, че мюсюлмани, които вършат тези зверства, действат в границите на закона на Шариата.
Западните християни възприемат исляма просто като една религия. Това е съществена грешка. Мюсюлманите не възприемат исляма като религия по начина, по който американците възприемат християнството, индуизма, юдаизма и други като форми на вяра, които човек може да спазва според индивидуалните си предпочитания и духовни нужди. Мюсюлманите гледат на исляма като на цялостен начина на живот. Той е политическа система, която засяга всеки аспект от живота на човека; социални практики; образование и управление на нация. За ислямистите главната цел е да въведат закона на Шариата като единствен закон за управление над жителите на цялата планета, независимо дали те са мюсюлмани или не.
Ислямистите знаят, че могат да си поставят обръщането на хората към исляма като второстепенна цел, защото веднъж щом се въведе Шариата, той в крайна сметка ще принуди масите да станат мюсюлмани. Ислямската програма е законът на Шариата да стане закон на земята в САЩ. За наивните американци е неизвестно, че законът на Шариата програмира мюсюлманите да възприемат всичко, свързано с демокрация и с възможността да изразяват свободно избора на своята религия, като поругание с волята на Аллах и неговия пророк Мохамед. Естеството на Шариата за 100% владеене над всеки аспект на индивидуалния и културния живот има за цел да изкорени по брутален начин всички възможности за продължителното съществуване на каквито и да е видове религии. Юдеите и християните някога са се покланяли свободно в Арабия. Днес тя е 100% мюсюлманска. Ливан някога беше преобладаващо
християнска нация. Днес тя е под палеца на исляма. Християните-копти някога са процъфтявали в Египет. Понастоящем коптите са силно преследвано малцинство. Дъщерите им са изнасилвани и отвличани от мюсюлмани без репресивни мерки от страна на правителството. Унижението е с цел да принуди момичетата да приемат исляма. Коптите не могат да реставрират съществуващите църкви без одобрението на общината. Не могат да строят нови църкви без заповед от президента. Много рядко е копти да си намерят добре платена работа. В повечето случаи, независимо колко интелигентен е коптът, той не може да заеме позиция, по-висока от мюсюлманите в повечето занаяти. Това са белезите от ухапване от акулата – Шариат. Тя плува под повърхността на исляма и чака да погълне свободата на всеки народ, достатъчно глупав да настанява мюсюлмани навсякъде.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Когато Мохамед за първи път въвел исляма в древна Мека в Арабия, той се отнасял към нея като към нова висша религия, която се надявал да замести политеизма, християнството и юдаизма. Той се опитвал да спечели последователи чрез мирни средства на убеждение за исляма. Прозелитските усилия на Мохамед били абсолютен провал. След много години той успял да спечели няколко последователи. Това разгневило тъй наречения пророк на Аллах. За да осигури оцеляването на исляма, Мохамед преместил щаба си в Медина, Арабия. Измамлив демон, в образа на архангел Гавраил водел Мохамед. Адското подобие започнало да дава на Мохамед откровения, че начинът, по който може да покори хората на закона на Шариата, е чрез насилие. Това дало началото на войната Джихад.
Народ след народ били доведени до покорство под закона на Шариата. Съдбата, очакваща покорените, не била завидна. Първият избор бил обръщане към исляма. Пленниците, които не приели исляма, е трябвало да бъдат със смели сърца, за да издържат участта си.
Местните юдеи и християни, които отказвали да станат мюсюлмани, били превърнати във второкласни жители. Арабският термин за такива хора е дхимис. Те трябвало да плащат джизие, допълнителен данък. Не можели да имат професия с титла, която да е по-висша от мюсюлманите; трябвало да носят дрехи, които ги отличавали от мюсюлманите; и не можели да строят или да възстановяват молитвени домове за съответните си религии. Именно християните, юдеите и приелите мюсюлманството хора в покорените нации, спомогнали ислямът да процъфти по време на така наречената Златна ера на исляма, между 7-и и 12-и век.
Ислямът плячкосал нации като Египет, Персия, Сирия и Ирак, които имали богата история на открития в областта на математиката и науката. Нововъведенията вече се прилагали преди мюсюлманите да завладеят земите им. Въпреки това ислямът твърди, че изключителните постижения са техни. А всъщност втората класа дхимис и мюсюлманите, които не били араби в тези култури, били тези, които вършели работата. Знакът за верността на това твърдение се вижда във факта, че всички нови изобретения в нациите крепости на исляма, внезапно спират след 12-и век. Смъртоносната схватка на исляма в крайна сметка угасила креативността и брилянтните умове на местните египтяни, перси, сирийци и иракчани и те престанали да творят. В много отношения тези нации се върнали към невежеството на арабите от 7-я век. Понастоящем прогресът, импортиран от християнските нации, ги прави да изглеждат като модерни култури.
Много от покорените народи били поробени. В исторически план ислямските нации винаги са били най-големите трафиканти в търговията с роби. Мюсюлмански пирати от крайбрежието Barberry Coast пленили европейски, дори и американски жени и ги продали в робство в хареми на шейхове в Близкия изток. Идеята черни африканци да станат мюсюлмани като отмъщение за робството на белите е неблагоразумна. Вътреплеменното робство е било практика в Африка от незапомнени времена. Араби-мюсюлмани, търговци на роби, се възползвали от ситуацията и купували роби от племенните вождове и царе. И пак мюсюлмани съответно продавали черните на търг на търговци с кораби за роби, като ги изпращали в двете Америки.
Гражданите от превзетите страни, които не приемали исляма; тези, които не приемали дхимитуд (ислямска система за контролиране на немюсюлмани); и които не ставали роби, били екзекутирани. Мохамед лично обезглавил поне 600 пленени евреи в Медина в един ден. Младежи от завоюваните страни били или обезглавявани, или сведени до евнуси след полово съзряване.
ПРОГРАМАТА НА АКУЛАТА
За европейците и американците е важно да разберат, че значителен брой от тяхното мюсюлманско население иска да ги изманипулира да се покорят на закона на Шариата и задушаващите последствия от него. Ето какво можем да наблюдаваме в настоящия им дневен ред: Ако мюсюлманското население в дадена християнска нация е под 5%, мюсюланите ги считат, че са в неизгодно и слабо положение. През това време много активисти на Шариата се представят като миролюбиви граждани, които просто искат да се радват на предимствата на свободното общество. Обаче в момента, в който достигнат 5% от населението, те вече не се считат за слаби, а силни. Тогава те се активизират и започват да упражняват политическа сила, като използват политически некоректните предположения от християнизираните нации срещу тях. С други думи, ислямистите използват американските либерални закони, за да се сдобият с положение в обществото, което в крайна сметка ще им даде възможност да наложат закона на Шариата в скелетo на управлението.
Понастоящем мюсюлманското население в Америка е около 0.6%. Но те правилно са забелязали, че не е нужно да чакат, докато стигнат идеалните 5% от нашето население, за да започнат да упражняват политически и социален натиск. Нашите закони са толкова либерални, че позволяваме на мюсюлманите да поставят началото на халал (диетичните) закони на Шариата и разрешение на места за измиване за молитва в държавните училища. Строят се джамии и ислямски образователни центрове навсякъде в САЩ. Наскоро издадената президентска заповед НВ 1388 отдава на хамаски палестински имигранти 20 милиона долара от данъците на американските, за да се устроят в САЩ. Хамас е добре известна терористична организация, финансирана от Иран. Мюсюлманските активисти са наясно, че колкото повече американците свикват да виждат ислямски одежди и институции, толкова по-лесно ще приемат малки хапки от закона на Шариата. Ще си затворим очита за реалността, че призивите от минаретата по 5 пъти дневно заглушават църковните камбани. През всичкото това време либералната програма на нашите политици и усилията на Американския съюз за граждански свободи карат символи на християнството да изчезнат от американския пейзаж.
Ако не осъзнаем заплахата от акулата на Шариата, която дебне под повърхността на исляма, децата на децата ни ще бъдат мюсюлмани и димми (немюсюлмани живеещи под закона на Шариата). Законът за земята в САЩ ще бъде законът на Шариата. И накрая акулата на Шариата ще погълне всичко дори и най-малко свързано с онази Америка, която някога сме познавали и обичали. Присъщо на Америка е да се отнасяме с уважение към хората с различна вяра. Но ако сме прекалено толерантни с исляма, ще се окажем, че плуваме в едни води с акулата на Шариата.
ПЛЪЗГАВА АКУЛА
Законите на Шариата не са изредени по ред в Корана и в хадис, както ние изброяваме членовете на нашата конституция и Закона за правата. Законите на Шариата са пръснати из светите книги на исляма и са основани на откровения, поговорки, действия и съдебните разпоредби на Мохамед. По-голямата част от законите на Шариата се приемат повсеместно от мюсюлманите от всички нации. Има няколко закона, които са конкретно за една определена нация, защото са измислени спонтанно, тъй като ислямските лидери видели нужда от нов удобен закон на Шариата. Пример на един такъв скалъпен закон виждаме в режима на иранския Хомейни. В затвора Евин в Иран, ако бивша мюсюлманка-девица приеме християнството, както и тези, които нарушат други закони на Шариата, систематично се изнасилват от охранителите. Същите тези охранители след това си отиват у дома и се наслаждават да прекарват време със своите жени и деца. Изнасилванията са обявени за праведни дела. Как така? Според една хитра интерпретация на пасаж от Корана, 4:24-25, от арабски, според закона на Шариата – девица не може да отиде в ада. Насилието над нея подсигурява факта, че престъпните жени ще отидат в ада, когато умрат, а не в рая.
Примери за Шариатски закони, приети от мюсюлманите навсякъде, са шестте разклонения на исляма, които включват мюсюлманската изповед на вярата шахада и джихад. Съществуват още два шариатски принципа, познати на всички мюсюлмани и на всеки, който е запознат с исляма. Първият е ал такийя. Той се намира в глава 3:28 на Корана. Той дава право на мюсюлманите да лъжат немюсюлмани, без да извършват грях. Вторият закон се отнася до обреците и клетвите. Намира се в глава 2:225. Той дава възможност на мюсюлманите да не спазват споразуменията, обреците, клетвите, които са направили, ако не са изговорени от сърце и с чисти намерения. Всички обреци, направени по необходимост, включително и служебни клетви, които не са изговорени чистосърдечно, могат да се нарушат без угризения на съвестта. Сигурен съм, че двата шариатски принципа дават власт на корумпирани работници в държавите и градските управи на Иран и Афганистан да ограбват милиарди от финансирането, което Америка отпуска за строежа на инфраструктурите на съответните народи. За тези мюсюлмани американските политици за просто изгодни идиоти. Напълно отхвърлям тази част от концепцията, в която ги считат за изгодни.
Ето ви! Ислямският тероризъм е просто гръбначната перка на изяждащата свободата акула, наречена „закон на Шариата”. Всеки път, когато се налага да минем през мудните проверки за сигурност на летищата, нека те ви напомнят един важен факт: ако не са подстрекателствата на свещените книги на исляма и на мюсюлмански ентусиасти да наложат закона на Шариата глобално, мюсюлманите не биха имали каквито и да са мотиви да се превръщат в терористи-самоубийци. Ако принужденията законът на Шариата да се приведе в действие във всяка част на планетата се извади от „мюсюлманското уравняване”, ислямът може да еволюира в мирна религия.
Специални благодарности на Джим Крофт за разрешението му да поместим тази статия на нашия уебсайт.