д-р Джон Анкербърг и д-р Джон Уелдън
КАКВО УЧИ ИСЛЯМЪТ ЗА БОГА И ДАЛИ ТОЙ Е КАТО БОГА НА БИБЛИЯТА?
Ислямът учи, че истинският Бог е мюсюлманско божество, Аллах. Всички други възгледи за Бога са фалшиви, защото Коранът учи: „Истинската религия за Бога е ислямът”. Коранът поставя ударение върху Аллах: „Няма друг Бог освен него, Живият, Вечният”. Но кой е Аллах? Дали той прилича на Бога от християнската вяра? Както ще видим, мюсюлманският бог е изцяло различен от библейския Бог.
Първо, Коранът подчертава, че Аллах е само една личност: „Неверници са, които казват: „Бог е Третият от Тримата”. Няма друг Бог, а само един Аллах. И ако не престанат да богохулстват, болезненото наказание ще сполети богохулниците”.3 Тук Коранът подчертава, че християните са неверници, защото приемат историческата християнска доктрина за Троицата. Но както напълно документирахме становището си в книгата си Да разберем истината за троицата (Харвест Хаус, 1997), Библията безпогрешно ни казва, че Бог е разкрил Себе си като триединно Същество, като Един Бог, вечносъществуващ в три Лица – Отец, Син и Святия Дух (Матей 28:19; Йоан 1:1, 14; Деяния 5:3-4).5 Макар че много мюсюлмани вярват обратното, християните не вярват в три бога. Тази идея е явно преиначаване на това, което християните вярват. Християните не са политеисти, които приемат три бога, а монотеисти, които вярват в един Бог.
Второ, мюсюлманският Бог има различен характер от библейския Бог. Важно е да отбележим, че от „99-те прекрасни имена за Аллах”, които мюсюлманите наизустяват и използват за поклонение, нито едно от тези имена не е „любов” или „любящ”. Коранът набляга, че Аллах „обича” само онези, които вършат добро, но не обича тези, които са лоши. Самият Аллах подчертава факта, че не обича грешниците.6 Така любовта на Аллах не е любовта на Бога от Библията. Библейският Бог обича грешника – всъщност Той обича всички грешници. Бог не обича греха, но обича грешника. Христос умря за нечестивите… Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още сме били грешници, Христос умря за нас… ако когато още бяхме врагове на Бог, ние се примирихме с Него чрез смъртта на Неговия Син, колко повече сега като сме примирени, ще бъдем спасени чрез Неговия живот? (Римляни 5:6, 8, 10). По същество Аллах е най-вече Бог на силата, а не и Бог на любовта. Но Библията заявява: „Бог е любов” (І Йоан 4:6).
По-нататък чрез предопределението на всички неща Аллах се счита за директен автор и на доброто и на злото. Това не е Богът от Библията. Докато библейският Бог е суверенен и позволява злото, Той не е директна причина за него. Дори когато то е част от Неговия план, Той често пъти го обръща в нещо още по-добро, както се вижда в смъртта на Исус за нашите грехове, когато Йосиф беше продаден в робство (Битие 45:8; 50:20) и в Римляни 8:28: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение”. И отново библейският Бог не е директен автор на злото. По-скоро Той е безкрайно свят и праведен (І Царе 2:2; Псалом 77:13; 99:9; Откровение 15:4) и „очите Му са много чисти, за да гледат злото” (Авакум 1:13).
Трето, Аллах е изцяло непознаваем и неразгадаем. В Кой е Аллах в исляма, Абд-ал-Масих пише: „Аллах е уникалният, неизследимият и необяснимият – далечният, необятният и непознаваем Бог. Всичко, което ние мислим за него е непълно, ако не и грешно. Аллах не може да бъде схванат”.
В „Какво представлява Аллах?” Джордж Хюсни пише: „Ние, човеците никога не можем да познаем Аллах, защото той е толкова далече и толкова различен от нас. Единственото знание, което мюсюлманите могат да признаят, е знание за Аллах, не лично познаване от опит. Хората не могат да опознаят Аллах и не трябва дори да се опитват да го познаят. Аллах не се занимава с делата на хората”. Така Хюсни продължва да посочва контраста между мюсюлманското и християнското схващане за човешките взаимоотношения с Бога: „Християнското твърдение, че човеците могат да имат взаимоотношения с Бога, се счита от мюсюлманите за метафизическа невъзможност. За мюсюлманите Аллах не разкрива себе си, а по-скоро е разкрил своите машиат (искания и желания, т.е. волята си). Неговата воля според ислямското учение е ограничена до ислямския закон. Човек изпълнява волята на Аллах, когато следва нарежданията на ислямската законова система”. (Това включва Корана, според както се тълкува от мюсюлманското духовенство; да се подчиняваш на „волята на Аллах”, означава да се подчиниш на тълкуванията на Корана от религиозните лидери, което включва всичко, свързано с живота, включително ислямския закон, политика, културни обичаи, семейство и т.н. Да се подчиниш на Аллах означава да се подчиниш на съществуващите ислямски сили.)
Концепцията за отделяне на Църквата от държавата не се среща в мюсюлманските нации. По-нататък Хюсни илюстрира разграничението между мюсюлманските и християнските концепции за Бога по тази точка: „Аллах няма личност и не може да се опише чрез каквито и да е характеристики, отнасящи се за човека. Повечето от неговите атрибути са абсолютни качества, които са уникални за него, като прилагателни за могъщество. И макар някои от неговите атрибути да изглеждат относителни, като милост, те не са взаимни и са еднопосочни. Според ислямската доктрина за Аллах, той е несъотносим. Да се твърди, че Аллах е по някакъв начин свързан, означава да го направим зависим от творението му”.
Всичко това е в контраст с библейското учение, че мъжете и жените могат да познават Бога лично и близко, на ниво взаимоотношения. Вижте следните стихове: „Това е вечен живот: да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). „Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават” (Йоан 10:14).
Апостол Павел се е молил за християнските вярващи във връзка с Бога: „за да Го познаете” (Ефесяни 1:17). Също така казва: „Аз знам в Кого съм повярвал” (ІІ Тимотей 1:12).
Апостол Йоан подчертава: „И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него” (І Йоан 2:3-4). Така той подчертава: „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов” (І Йоан 4:7, 8).
По-горе казаното разкрива, че мюсюлманският бог Аллах и библейският Бог Йахве представляват две различни и противоположни концепции за Бога. За съжаление, тъй като мюсюлманите учат, че само Аллах е единият истинен Бог, те твърдят, че християните се покланят на фалшив бог.
БЕЛЕЖКИ
1 A. J. Arberry, Коранът разтълкуван. (NY: MacMillian, 1976), p. 15.
2 Ibid., p. 65.
3 Ibid., p. 140
4 Ibid., pp. 139-140.
5 Вижте Какво знаем за истината за Троицата (Eugene, OR: Harvest House, 1997). Вижте още E. Calvin
Beisner, Бог в три лица (Wheaton, IL: Tyndale, 1984) and Edward Bickersteth, Троицата
(Grand Rapids, MI: Kregel, rpt.).
6 E.g., Arberry, pp. 81, 91, 142, 178, 204.
7 Цитирано в преглед на книга в Reach Out, Vol. 6, no. 3 & 4, 1993, p. 15.
8 George Houssney, „Какво представлява Аллах?”, Reach Out, Vol. 6, no. 3 & 4,1993, pp. 12-13.
(Откъси от Джан Анкерберг, Джон Уендън, Фактите за исляма (Харвест Хаус, 1991)
Специални благодарностина д-р Джон Анкербърг за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт. Може да го посетите адреса му: http://www.jashow.org