Има хора, които се придържат към идеята, че Бог е свършил с Израел. Те твърдят, че отхвърлянето на Исус от евреите, както е показано в Новия завет, предизвиква Бог да се обърне към езическия свят и към вярващите евреи (т.е. тези в Църквата), като по този начин анулира обещанията и пророчествата Си, които дава на физическите наследници на Израел първоначално чрез Авраам. Тази позиция е известна като “Теологията за заместването”. Нейни поддръжници са Римокатолическата църква, някои протестантски деноминации и ислямът!
Настройки, подкрепящи “Теологията за заместването”, вилнеят сред поддръжниците на исляма, които твърдят също, че са изместили не само Израел, но и Църквата по отношение на Божията икономика. Разрушаването на храма в Ерусалим от Тит през 70 г. след Христа се посочва, както от мюсюлмани, така и от християни, като доказателство за Божието недоволство към Израел. Смята се, че така Той наказва народа Си и се отрича от него завинаги. Освен това поддръжниците на тази теология, арогантно започват да твърдят, че Бог премества благословенията Си специално вече върху тях самите (вижте Римляни 11:18).
Теолозите, подкрепящи “Теологията на заместването”, заобикалят стиховете от Второзаконие, отправени към Израел за проклятия, като в същото време си приписват всичките благословения от Авраам към цялата Църква и към всеки един неин член. Тези ужасни проклятия са мъчително болезнено дестилирани във Второзаконие 28: 67: ,,Заран ще думаш: О, да мръкнеше! и вечер ще думаш: О, да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш”.
Много изтъкнати църковни авторитети са разсъждавали по този начин още от най-ранните години на Църквата. От историческа гледна точка те са обосновавали твърдениятa си с разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр. Д-р Рандол Прайс отбелязва следното изказване: ,,Ерусалим има това, което никой град няма: Потвърждение чрез Писанията, че е избран от Бога (3 Царе 8:48 и 11:13). Но продължава ли и днес да е избран? Прочутият биограф на падането на Рим, Едуард Гибон, догматично заявява, че това вече не е така: ‘Евреите като нация и тяхното поклонение са били завинаги забранени’ от Ерусалим и от съседните народи… Този възглед е бил разпространяван в хода на църковната история от известни личности като Еузебиус Памфилиус, епископ на Кесария през трети и четвърти век… и от Мартин Лутер, баща на Германската Реформация от 16 в., която дава началото на Протестанското християнство. Причините за възникването на тези възгледи сe базират основно на теологически интерпретации, идващи първоначално от Римокатолическата църква, както и на физическото състояние на Ерусалим от времето на Еузебиус и Лутер” (цитат от ,,Ерусалим в пророчество”, страница 102, от д-р Рандол Прайс, Harvest House Publishers Eugene, Орегон 1998).
Това объркване води до злоупотреба с Божиите обещания към всички т.н. ,,христянски нации”. Така например много от “Християнското движение за възстановяване” искат да въведат 613-те закона на Моисей като върховен закон за САЩ. Те вярват, че обещанията, отправени специално към Израел, може да се отнесат и към всяко друго общество, което се стреми да е вярно на Бог. Във връзка с този проблем, в светлината на изключителността на Моисеевия завет с Израел, авторите д-р Томас Айс и д-р Х.Уейн Хауз пишат: ,,Във Второзаконие 29:1-2 се казва, че това са думите на завета, който Господ заповяда на Моисей да направи със синовете на Израел в Моавската земя… и Моисей свика целия Израел”. Следователно на текста трябва да се погледне в духовен аспект (отношение), за да може със сигурност да се твърди, че Бог ще извърши това за ,,всяка общност, която е верна на Него и на Словото Му”. Бог може да даде тези благословения и на други или да унищожи цял народ с тези проклятия, но в Писанията няма доказателства за това, че подобно действие е резултатът от причинно-следствено взаимоотношение, описано във Второзаконие 28 гл. (взето от ,,Благословение или проклятие от теологията за властта”, стр.181, издателство House and Ice on Multinomah Press Portland, Орегон 1988).
Теологията за заместването може да надига етническата и расистка гордост на езичниците, но не произлиза от по-висшата благодатна природа, която вярващите получават чрез Христос. Ние се спасяваме, като вярваме в Божията незаслужена милост, която ни се дава посредством вярата ни в Христос, на базата на Божиите безусловни обещания. Теологията за заместването отказва да позволи тези принципи да се приложат що се отнася до Божия народ на земята и безусловните обещание за бъдещото спасение за нацията (виж Римляни 11:26 стих) и тяхното завръщане в земята (Езекиил 36:24, 25).
Някои хора неправилно вярват, че стават по-лоялни към Исус, като застават срещу тези в Израел, които все още Го отхвърлят. Вярно е, че поради това, че не са разпознали времето, когато техния Месия ги е посетил, те преживяват сериозни последствия. В Лука 19 глава, от 41 до 44 стих се казва: ,,…като се приближи и видя града, плака за него и каза: ,, Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснеят отвред, и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен”. Тези последствия включват частично закоравяване и ослепяване (виж Римляни 11:25). Бог казва за тях, че са духовно като ,,отсечени клонки”, които могат да бъдат присадени като група народ (виж Римляни 11:23).
Вярваме, че “Теологията на заместването” е въплъщението на арогантността, за която Святият Дух предупреди Църквата чрез ап. Павел в Римляни 11:17, 18: ,,Но, ако някои клони (Израел) са били отрязани, и ти (всички повярвали езичници), бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях (Израел) в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе”.
ПЪРВО, КОЙ Е ИЗРАЕЛ?
Те са народ, чиито предци са получили безусловно земя; в Битие 13:15 се казва: ,,…защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века”. Те получиха също безусловно благословение от Бог Всемогъщи, което щеше да бъде завинаги. ,,Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:3).
Когато Бог потвърди завета Си с Авраам, Той го приспа и премина през цялата церемония на потвърждаване на завета Сам. ,,А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Авраама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе” (Битие 15:12). Вярвам, че Бог извърши това, за да покаже, че обещанието НЕ зависи от Авраам, но е безусловно и едностранно от страна на Бога.
В Битие 17:7, 8 Бог доразвива обещанието Си за вечния завет: ,,И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог”. Очевидно е, че в този пасаж се казва, че Бог възнамерява да даде на Авраамовите потомци за вечно притежание земята, известна тогава като ,,земята на Ханаан” (на еврейски език – Олам). Това със сигурност е включвало цялата земя, която сега е известна като Израел, Палестина, Западният бряг, Юдея и Самария, и дори още. Това чудесно безусловно обещание е включвало също и Божия обет да благослови децата на Авраам. Бог казва: ,,Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена”.
Това благословение и обещание за земя стана основната причина Авраамовите деца да се откроят сред останалите народи по отношение на тяхната семейна и национална идентичност. Физическият (външният) белег за този завет трябваше да се отбелязва чрез обрязването на първородните момчета на еврейския народ (виж Битие 17:10). Това обещание по-късно беше отнесено към Исаак (виж Битие 17:19), после към Яков (виж Левит 26:42; Псалм 105:10 и I Летописи 16 : 17) и накрая към дванадесетте му сина и техните поколения.
Благословението на Авраам беше в пълна сила по времето на царете – поколенията след Яков, които бяха предупредени от Бог по отношение на духовното им състояние. ,,Но ГОСПОД им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и досега не ги е отхвърлил от присъствието Си” (4 Царе 13:23). Ето какво се казва за този завет в Новия завет, в Деяния 7:8: „ И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси”.
НАЦИЯ ЛИ Е ИЗРАЕЛ ВСЕ ОЩЕ ИЛИ Е БИЛА ЗАЛИЧЕНА ЧРЕЗ БРАЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ЕЗИЧНИЦИТЕ?
Някои от поддръжниците на “Теологията на заместването” обичат да казват, че днес Израел не е генетично свързан с Авраам, Исаак и Яков. Те обичат да изтъкват разликата между евреите ашкенази от Европа и евреите сефарди, чиито потомци никога не са напускали Средния изток. Парадоксален е фактът , че в името на християнската теология тези хора с охота забравят генетичното смесване, което се наблюдава в родословното дърво на скъпия ни Спасител. Рут беше езичничка моавка, а Раав – от Ерихон! Не знаем какви характерни езически черти може да са имали.
Тези хора продължават и до днес да твърдят, че наследствената линия се заличава чрез бракове с езичници. Това обаче, въпреки последните генетични проучвания, които са станали известни на много хора, показва нещо друго. Генетичната връзка между тези, които са от Левиевото племе, се казва, че е била потвърдена. Дълго време еврейският закон е признавал тези, които са имали названието ,,ха –Леви” в семейството си от три поколения назад, и ги е считал за потенциално годни за службата свещеници за в бъдеще. Тези, както и други, които носят името Кохане, Кохен, Левит (Kohane, Cohen, Levitt) или други производни на това име, се считат, че имат генетична връзка помежду си, което показва общ предшественик, най-вероятно Леви!
Изглежда има емпирично доказателство за това, но по това не трябва да съдим дали Израел е бил генетично унищожен, или не. Като оставим настрана възможните нюанси и двусмислиците на съвременната наука, или дори еврейската традиция, трябва да се обърнем към Писанието, за да открием това, което Бог казва по въпроса.
В Еремия 31:35-37 четем: ,,Така казва ГОСПОД, Който дава слънцето за светлина денем, и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето, тъй щото вълните му бучат, ГОСПОД на Силите е името Му; Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва ГОСПОД, Тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, що са сторили, казва ГОСПОД“. Щом слънцето свети някъде на планетата Земя, а Луната – през нощта, то и Израел също ще продължава да съществува като нация пред Бога! Проследете в човешката история и вижте кой с кого е свързан, така ще установите, че единственият фактор, който определя дали Израел ще продължи да съществува като нация, или няма, е Самият Бог.
ГРЕХЪТ НА ИЗРАЕЛ НЕ ГИ ЛИ Е ЛИШИЛ ОТ ПРАВА?
Забелязахте ли последното изречение на Бог в гореспоменатия пасаж от Еремия 31:37: ,,… за всичко, що са сторили, казва Господ”? Това би трябвало да развълнува сърцето на всеки вярващ в Христа, който е съгрешил, след като е получил обещанието Му за опрощаване на греховете и за вечен живот. Ако Бог трябва да Си спази думата към Израел въз основа на безусловното обещание, което им е дал чрез Авраам, то Той най-вероятно ще извърши това чрез сина Си – Исус, за всички нас, които сме Му повярвали и сме влезли в Новия завет чрез кръвта Му въпреки всички наши провали.
В трета глава на Римляни, от 1 до 3 стих, апостол Павел много ясно заявява, че предимството, което евреите обикновено имат, се основава на отношението им към обещанията, които Бог им е дал в Библията. Той казва: ,,Тогава, какво предимство има юдеинът или каква полза има от обрязването. Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?”
ОСВЕН ЗЕМЯТА КАКВО ДРУГО ОБЕЩАВА АВРААМОВИЯТ ЗАВЕТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ДЕЦА НА АВРААМ ПОЗНАТИ ДНЕС КАТО ЕВРЕИ?
Той обещава, че те ще бъдат благословение за всички семейства на земята. ,,Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена“ (Битие 12:3). Забележете, че това е благословение, което не е ограничено във времето, а е вечно. Тази страна на благословението беше разкрита от цар Соломoн, когато в молитва той посвети великия храм, който построи: ,,… тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих” (2 Летописи 6:33).
Безусловното заветно обещание ще е в сила дотогава, докато има потомци на Авраам. То е било отчасти изпълнено от пророците на Израел, такива като Йона, който отива в езическа Ниневия, както и от най-големият Авраамов потомък – Исус, Който в служението Си чрез смърт, погребение и възкресение помирява хората по целия свят с Бога на Авраам. Заветното обещание се изпълнява също и чрез Църквата Христова, която евангелизира и служи на нуждите на целия свят през последните 2000 години.
Обещанието за благословение на целия свят ще е в сила и за в бъдеще чрез 144 000 еврейски служители – евангелисти на Бога, за които ап. Йоан пророкува в книгата си Откровение 7:4: ,,И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните”.
Веднага след този стих четем, че след като са били подпечатани – пазени и посветени на мисията си, става явно как тези светии чрез служението си довеждат благословение върху хората по цялата земя: ,,След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!” В Израел днес има евреи, които в действителност говорят всеки земен език и са запознати с всяка култура, понеже са се завърнали от всяка една нация в земята на Израел. Можете ли да си предствите по-голяма мисионерска сила за Евангелието от тях, щом веднъж Бог ги е подпечатал и посветил за това?
Обещанието ще продължава да е в сила и за не толкова далечното бъдеще, когато Исус ще управлява на тази планета от Ерусалим. Ето какво ще се случи с нациите на земята, които се бунтуват срещу Исус и продължават да вършат зло: ,,Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд” (Псалм 2:9). А в Новия завет се казва отново: ,,ЩЕ ГИ УПРАВЛЯВА С ЖЕЛЯЗНА ТОЯГА; ТЕ ЩЕ СЕ СТРОШАТ КАТО ГРЪНЧАРСКИ СЪДОВЕ, както и Аз получих от Отца Си” (Откровение 2:27).
Като следват това благословение за правда по цялата земя, всичките земни нации ще бъдат благословени с цар като Исус. ,,И всеки, който остане от всичките народи, които са дохождали против Ерусалим, ще възлиза от година на година да се кланя на Царя, Господа на Силите, и да празнува празника на колибите” (Захария 14:16). Има специално място за духовно осиновените деца на Авраам (както и за Църквата) по време на това бъдещо управление на Исус: ,,Блажен и свят оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години” (Откровение 20:6).
ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ ЛИ СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ДЕЦА (ЕВРЕИТЕ) ОТ ВСИЧКО, КОЕТО Е В АВРААМОВИЯ ЗАВЕТ?
Абсолютно НЕ ! Да погледнем притчата на Исус за Лазар (евреин) и богаташа (евреин); единият отива във вечни мъки, а другият – в рая. Единствено тези, които са били осиновени от Бога чрез духовното новорождение (само чрез вяра в обещанията на Бог за Месията в лицето на Йешуа или Исус) се удостояват с всичките вечни благословения. Това напълно означава вечен живот в очаквания от Авраам град, който не е построен с човешка ръка, а от самия Бог: ,,С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евреи 11:8-10). Имало е само 7 000 израелтяни по времето на Илия, които са били както физически, така и духовни потомци на Авраам.
ХРИСТИЯНИТЕ СЪЩО ЛИ СА ДУХОВНИ ДЕЦА НА АВРААМА?
Радвам се да отговоря на този въпрос с ентусиазъм: ,,ДА!” Ние сме в Христа и всичките благословения на Авраам са както за него, така и за нас. В Ефесяни, 1 глава от 5 до 6 стих, се говори за тези, които са се доверили на Исус за спасение: ,,… като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си”.
ОЗНАЧАВА ЛИ ТОВА, ЧЕ ЗЕМЯТА НА ЗАВЕТА ПРИНАДЛЕЖИ СЪЩО И НА ХРИСТИЯНИТЕ?
Да, но само в Христос, а не директно по рождение както е при евреите. Това означава, че ние всички очакваме времето, когато Исус ще се върне отново в заветната земя и ние ще управляваме с Него. За естествените деца на Авраам е пророкувано, че ще се върнат в тази земя в неверие преди Христос да се върне (Езекиил 36 и 37 глави).
НЕ МОЖЕ ЛИ ЦЪРКВАТА ДА БЪДЕ ИЗРАЕЛ?
Отново да се върнем на въпроса за погрешното вярване, че Църквата е сега Израел и че Бог е изоставил Израел. Това поставя под съмнение Божия интегритет. Ако Бог е изоставил Израел и Своите многобройни безусловни обещания и предсказания за благословение върху тях, то тогава обещанието, което ни дава увереност за Неговата благодат, също ще е под въпрос.
Апостол Павел засяга точно този въпрос, когато сравнява връзката между Моисеевия и Авраамовия завет в Галатяни 3 глава, 17 стих. Той пише: ,,И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието”. В Римляни 4:1-10 се казва: ,,И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: ,,AВРААМ ПОВЯРВА В БОГА, И ТОВА МУ СЕ ВМЕНИ ЗА ПРАВДА”. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: ,,БЛАЖЕНИ ОНИЯ, ЧИИТО БЕЗЗАКОНИЯ СА ПРОСТЕНИ, ЧИИТО ГРЕХОВЕ СА ПОКРИТИ; БЛАЖЕН Е ОНЯ ЧОВЕК, КОМУТО ГОСПОД НЯМА ДА ВМЕНИ ГРЯХ”. Прочее това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: ,,НА АВРААМА ВЯРАТА МУ СЕ ВМЕНИ ЗА ПРАВДА”. Как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан”.
Този пасаж показва, че ОБЕЩАНИЕТО, което Бог прави, е основата на всяка надежда за християните. Едно обещание е добро, ако този, който го е дал има интегритета и способността да го изпълни. В този случай самият Бог е този, Който е дал обещанието на Авраам, като е включил и децата му. То е било дадено на Авраам ПРЕДИ дори той да е изпълнил своята част от сделката, а именно обрязването. Авраам получава Божието обещание не заради делата си, а само поради вярата си в това, което Бог му обещава, както и в Неговия интегритет!
,,Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; понеже законът докарва не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни” (Римляни 4:13-16).
ДИЛЕМИ И ВЪПРОСИ, ЗАСЯГАЩИ СЪВРЕМЕНЕН ИЗРАЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА АВРААМОВИЯ ЗАВЕТ ЗА ЗЕМЯТА
Ето някои въпроси относно настоящото състояние на Израел, които бяха повдигнати от слушател на нашата радиопрограма.
ВЪПРОС: Една от двете най-големи заповеди след тази да обичаш Господа твоя Бог, е тази: ,,Да обичаш ближния си както себе си”. Териториалните претенции от ,,текстовете за племената” в основата ли са за днешните настоявания към християните да се борят за подобно справедливо решение? ТОВА изискване на Исус тежи ли още повече на сърцето на човек, който е загрижен за отношенията между Израел и съседите му?
ОТГОВОР: В Матея 22 глава, от 37 до 40 стих, Исус ни дава двете най-големи заповеди. Първата е: ,,ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА ТВОЯ БОГ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ, С ЦЯЛАТА СИ ДУША И С ВСИЧКИЯ СИ УМ”.
Тази заповед дори взима превес и над втората, дадена в същия момент като производна на първата. Исус каза: ,,А втора, подобна на нея, е тая: ,,ДА ВЪЗЛЮБИШ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО СЕБЕ СИ”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”.
Тези заповеди са подобни, но не са еднакви. Ако решим да се придържаме само към втората заповед, тогава ще ни се наложи да спазваме антропоцентични, вместо теоцентрични принципи, което се наблюдава дори и в безбожния хуманизъм. Хората, за разлика от Бог, взимат предвид само ограничеността на времето, а не вечните му измерения, т.е ,,извън времето “. Библията отразява общение отвъд времето, в което е писана, така че да можем да я разберем. Затова тя ни представя възможността за разсъждение от гледна точка на вечността, стига само да се ръководим от нейните насоки и логични предпоставки.
Повечето хора избират закона на еволюцията или на “прогресията”; те приемат ред, който се основава на исторически прецеденти. По този начин светът си е развил свое разбиране за благоприличие и закони, които да ръководят човешките взаимоотношения. Наричаме това тяло на историческа мисъл и философия с няколко имена, едно от които е ,,международен закон”. Голяма част от човешката правда може да се прилага, като се използва ,,златното правило”, гласящо точно това, което втората най-голяма заповед казва. ,,Прави на другите това, което искаш и те да правят на теб” се признава почти навсякъде като основополагащото правило за всички човешки взаимоотношения. Така че, какво нередно има тук?
Ако вечните присъди и декрети, изречени от един вечен Създател, са били включени като основен фактор и са вземали превес над човешките действия и решения, то тогава не би имало проблем с този процес. Не стоят така нещата обаче в по-голямата част от човешката история. Рядко, а може би и никога някой е чел този международен закон. Едва ли нациите са основавали постъпките си първо на изучаване на Писанията, за да определят какво е имал да каже Бог по въпроса за справедливостта при владеенето на земята.
Две такива ,,почти изключения” в началото на 19-ти век идват веднага на ум. Първият случай е, когато бившият президент на САЩ Джон Куинси Адамс се застъпва за затворените роби на кораба Амистад, след което те са освободени. Вторият е британският държавник Уилям Уилбърфорс, чиито парламентарни усилия през 1807 г. водят до прекратяването на търговията с роби още същата година в цялото Обединено кралство. Усилията му водят до пълна забрана на робството въобще през 1833 г.; тогава той почива. Тези два примера обаче наистина доказват гореспоменатия въпрос, понеже това са редките случаи, когато отделни личности на международната сцена, биват мотивирани и подтикнати да действат под въздействието на Писанията. Прагматизмът и себичният интерес естествено доминират при взимането на решенията от нациите.
Тези двама гореспоменати политици са поставяли Писанията на първо място и са търсили Божията воля, като така са определяли кое е справедливо. Единственото реално изключение в тази втора категория са нещата, които Бащите основатели на САЩ, са писали. Континенталният конгрес беше уникален в историята, защото хората там открито се позоваваха на препратки от Писанията, за да се обосноват, докато изготвяха Конституцията и Декларацията за правата на САЩ. Все още обаче повечето от международните закони и тези в САЩ оперират отделно от влиянието на Библията и показват едно нехайство към плана на Създателя по отношение на човечеството.
Само ако трябваше да се замислим от човешка гледна точка върху претенциите на евреите върху Святата земя, можем да заключим, че всички временни изпълнения биха били приемливи, за да се постигне равенство между еврейските и нееврейските етнически групи във връзка със земята. Априорните (предварителните) претенции са начин, който нациите са си усвоили, за да определят справедливо кой да притежава земята. Някои араби доказват, че семействата им са били в Святата земя още от времето на Кръстоносните походи, когато техните предци, под управлението на султан Саладин, изгонват кръстоносците и завладяват земята. От друга страна, други могат да посочат времето на първото мюсюлманско нашествие в Ерусалим векове назад. Колкото и невероятно да изглежда, може да се намерят и някои, които пък да могат да заявят, че предците им са се заселили в Ерусалим още по времето на бунта на Симон Бар Кохба през 136 г. сл. Хр., точно когато римляните изгонват евреите с острото на меча.
Всички априорни претенции за земята датират от времето на кръвопролитията и агресията над беззащитни хора. Същото нещо може да се каже и за евреите с единствената разлика, че техните претенции са по-отрано и по-състоятелни от другите. Последните също са дошли в тази земя и са нападнали жителите й, за да се населят там – това обаче е било под директната заповед на Бог Всемогъщи! Повечето от народите, които те са изгонили вече не могат да бъдат обособени като национални или етнически общества. Такъв е случаят с филистимците. От евреите обаче, винаги е имало остатък в земята дори и по времето на римската, ислямската и християнската окупация. От друга страна, ако използваме само човешките предпоставки, може да си помислим, че има някакъв начин, по който справедливостта изисква още една арабска държава. Други не са съгласни с това, че е несправедливо въз основа единствено на еврейските действия през 20-ти век.
Така че какво нередно има в това да използваме единствено съвременната история, като започнем с Хаим Вайцман, Теодор Херцел и конгресите на еврейските ционисти през 90-те години на 19 в., където чрез един вот е било решено да се позволи на евреите да се върнат в древната си родина. Трябва да добавим и последвалата след това еврейска емиграция и легалното купуване на земи под турско владичество. Евреите са усвоявали земята чрез пресушаване на блата, а понякога в условията на престрелки. Извършвали са контрабанда чрез други евреи (някои от които са били от нацистка Германия) под носа на английските окупатори на земята. Тогава евреите законно обявяват Израел като самостоятелна държава през 1948 г. след разделянето на земята на части по нареждане на британците. Тогава евреите завземат още земя чрез атаките си в пет войни, а в последствие отстъпват повече от 90% от земята си в последните споразумения – „земя за мир”! Има добър, на пръв поглед убедителен в исторически аспект случай, който може да се докаже и да определи Израел като онеправдан и наранен.
Може да добавим и това, че няма древна Палестинска държава, нито обособен палестински език, нито религия или етнос. Всички там са араби, точно както в останалата част от Среден изток, откъдето повечето са емигрирали в „Палестина”, известна преди като Римска Палестина, а още по-рано като Юдея, Самария и Израел! Това е в рязък контраст с евреите, които още от времето на Исус Навин са били в тези земи. И така, къде е грешката, ако подходим само от историческа гледна точка? Всъщност няма такава, ако Бог не съществуваше или не беше говорил на кого принадлежи въпросната земя. Вече показах, че според Библията Бог даде тази земя на евреите.
ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ ВЪПРОС Е: ГОВОРИЛ ЛИ Е БОГ?
(Има много изпълнели пророчества, които доказват свръхестественaта природа на 66 книги от Библията. Целта на тази статия не е да задълбае в това, а да покаже, че ако Бог е говорил, ние трябва да синхронизираме приоритети си както в личен план, така и в политически и международен мащаб, с това, което занимава Бога.)
Отговорът на този въпрос за християните е категорично ,,Да!” Писано е в 2 Тимотей 3:16, 17 стих, че ,,Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело”. Всичкото Писание определено включва т. нар. ,,Тората” и ,,Петокнижието”, или първите пет книги на Библията, написани от Моисей. В Новозаветната книга Евреи 13:8 стих се каза, че ,,Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги”. С други думи, Той е Бог и е бил същата Личност, която е вдъхновила Моисей да пише. Святият Дух е вдъхновявал и апостол Павел да пише в Римляни 3:4: ,,…Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив”. Божиите присъди са вечни и превъзхождат човешките аргументи, колкото възвишени или справедливи да изглеждат последните.
Тук се връщаме отново на първата и най-велика заповед. Да възлюбиш Бога означава да си верен на Него и на думите Му преди всичко друго. Следващият параграф е преведен по-ясно, по-долу. В Лука 14:26 Исус казва, че ако любовта ви към Него, сравнена с любовта ви към баща, майка, деца, дори и собствения ви живот не я направи да изглежда като омраза, не можете да бъдете Негови ученици. Всички ние, ако и да не достигаме Божията слава в това отношение, принципът остава (не може да се отрече). Това със сигурност разобличава повечето от правните отсъждания на човечеството, което поставя на първо място себе си и семейството си, следвано от общност, националистична, религиозна или етническа лоялност. Понякога религиозната или друг вид лоялност може да вземе надмощие над себето и семейството, както е случаят с атентаторите-самоубийци и войниците, които умират за техния ,,бог”, страна или другари. Бог разкрива този импулс в човека и вдъхновява да се напише Римляни 5 глава, 7 стих: ,,Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия)”. Исус казва ясно, че нашата вярност към Бога трябва да е преди всичко друго.
ВЪПРОС: Би ли било честно, ако юдеохристияните принудят всички други страни, включително и невярващите и мюсюлманите, да приемат това голямо заграбване на всички земи чак до река Ефрат, само защото някои много стари текстове изглежда са им давали право да предявят такава териториална претенция?
ОТГОВОР: Това изисква въпроса: какво е ,,да заграбиш”? Ако да заграбиш означава да вземеш нещо, което не ти принадлежи, тогава това, което действително трябва да попитаме, е: “На кого всъщност принадлежи тази земя?”
В крайна сметка цялата земя по право принадлежи на Бога Творец. Това става ясно от 1Коринтяни 10:26, където четем: ,,ЗАЩОТО ГОСПОДНА Е ЗЕМЯТА И ВСИЧКО, ЩО ИМА В НЕЯ”. В Йоил 3 глава, от 1 до 5 стих, Бог нарича Святата земя Свое собствено притежание.
Понеже това е истина, желателно е да открием дали Бог е показал волята Си за това, какви хора иска Той да населяват земята от Средиземно море до ,,отвъд река Ефрат”. Книгата Числа 31 глава, от 1 до 12 стих, започва с думите: ,,След това Господ говори на Моисея…” После откъсът продължава да описва в специфични детайли какви земи Израел трябва да притежава по силата на Авраамовия завет, който патриарсите са им предали. Тъй като това се е отнасяло за т. нар. земя ,,Олам” или за вечен завет, то последният следва да продължи завинаги.
Що се отнася до изискването ,,всички други страни, включително невярващи и мюсюлмани” да се подчинят на Бога, напълно възможно е това да стане без да ги насилваме. Правим това винаги, когато призоваваме народи, нации или отделни хора да се покайват. За да се изпълни Божията воля по отношение на тази земя, изглежда е редно да призовем нациите в света, особено тези, които са понастоящем в тази земя, да почетат Божиите желания и да се предадат на суверенитета на народа, комуто Той е отредил да управлява. Така Бог ще бъде почетен и проблемът със Средния изток ще бъде разрешен, ако всички засегнати страни се предадат безрезервно на Господа. Това би станало, само ако Израел е също покорен на Божиите заповеди по отношение на милостта към чужденците и непознатите сред тях. Както се казва в Левит 19 глава, 34 стих: ,,Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог”.
ВЪПРОС: Използва ли Бог грешните нации за изпълнението на волята Си, за която е пророкувал?
ОТГОВОР: ДА! ,,Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8 глава, 28 стих).
Преди всичко най-голямото добро за всички хора (на земята и на небесата), а именно за тези, ,,които любят Бога и са призвани според Неговото намерение”, е завръщането на Исус Христос и управлението Му от Ерусалим. Има предсказани неща, които нациите ще извършат преди това да се случи. Бог е суверенен и всички тези неща, които нациите ще сторят, Той ще обърне напълно за добро. Едно от нещата в тази категория е издигането на Антихрист. Бог е предвидил Израел да има определени взаимоотношения с тази фигура ,,по време на утеснението на Якова” т. нар. Голяма скръб. Това трябва да се случи преди евреите да кажат за своя истински Месия: ,,Благословен, който иде в Господното име”. Исус отбелязва, че това, което евреите ще кажат, се явява необходимо условие за най-голямото добро, което има да дойде (т.с. Неговото завръщане). Ако видим поредицата от Западна агитация и дипломатически и военни ходове, които явно целят да използват Средния изток за военни пренареждания на границите, тогава нека си припомним, че Римляни 8 глава, 28 стих е все още е сила.
Глави 36 и 37 от книгата Езекил пророчески ни обрисуват това, което много учени вярват, че е времето, в което живеем още от началото на 21 в. Бог казва, че ще върне остатък от грешен и невярващ Израел в земята, която е дал на предците им. Тъй като тези евреи ще се върнат невярващи, очевидно е, че Бог ще употреби частично егоистичните им, грешни мотиви и действия, за да изпълни това. Той просто им казва в Езекил 36 глава, 22 стих: ,,Затова речи на Израилевия дом: ‘Така казва Господ Йехова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свято име, което омърсихте между народите, при които отидохте”. Бог ще продължи да почита завета Си с Авраам по отношение на Неговата земя и потомци. Те са възлюбени от Бога заради техните бащи (Римляни 11:28). Та ако тях Бог обича, колко повече нас! Трябва да сме в синхрон с Божията последна и разкрита воля. Това може да стане дори ако ние, по примера на Бога, се опълчим срещу някои от злите мотивации на всички засегнати страни от Средния изток.
Не е лесно да се опълчиш в лицето на цяло общество що се отнася до това. Има страсти и рани и от двете страни. Усетих лично болката у един човек, докато разговаряхме. Бил съм с хора и от двете страни в Израел. Християнското състрадание трябва да се изразява в милост към отделните хора, но това не означава, че не трябва да се вслушваме в Бога, Който ни говори и относно голямата картина. Първото послание на Йоана 5 глава, 19 стих се обръща към християните: ,,Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия”. Бог, а не сатанинското обществено мнение, изразявано чрез мнозинството, трябва да определя нашата позиция по отношение на това, на кого в крайна сметка трябва да бъде земята.
Бог ни казва в Библията какъв ще е краят на пътя на света, ако той продължава да не е съгласен с Бога и се меси в работите Му: ,,Ще събера всичките народи, та ще ги сведа в Йосафатовата (т.е ., Господ съди) долина, И там ще се съдя с тях поради людете Си и наследството Си Израиля, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2). Целият свят върви по широкия път, който ще го отведе в Армагедон. От нас се очаква да не се съгласяваме с него и да не правим нито една крачка в този противен път. Трябва винаги да показваме на хората единствения изход за спасение, който се намира в Евангелието на Исус Христос.
Специални благодарнисти на ,,CONTENDER The Institute for Christian Apologetics” за разрешението им да публикуваме тази статия на нашия уебсайт.