Започваме нашето допълнително критическо изследване на исляма с личността на Мохамед и неговите откровения, тъй като точно оттам е започнало всичко. Ако имаме намерение точно да разпознаваме духа на исляма, тогава трябва да започнем с основата му, трябва да разгледаме семето. Мохамед е създателят на исляма и мюсюлманите вярват, че той е единственият човешки инструмент, който е „получил” думите на Корана директно от Аллах. Тази глава ще разгледа същността на духовните неочаквани срещи на Мохамед, които са довели до кариерата му на „пророк“ и раждането на религията, която сега задържа вниманието на света.
РАЖДАНЕТО НА КОРАНА
Мюсюлманите вярват, че когато Мохамед е получавал откровенията, които са събрани, за да съставят Корана, той ги е получавал дума по дума директно от Аллах. По този начин се смята, че Аллах e действителният автор на Корана. Коранът е предназначен да се чете по такъв начин, сякаш Аллах говори директно в първо лице. На Мохамед се гледа просто като на човешки пратеник или пратеник на Аллах (rasul-allah). Както е казал един мюсюлмански теолог: „Пророкът е бил съвсем пасивен – всъщност не е бил в съзнание: Книгата в никакъв случай не е негова, нито мислите в нея, нито езикът, нито стилът: всичко е било от Бог, а пророкът само е бил записващ химикал”. [1] Тук има разлика с християнската гледна точка за същността и вдъхновеността на Библията. Християнското разбиране е, че Бог наистина е вдъхновявал авторите на Писанията да предадат Неговите мисли и думи, но всеки един автор е внесъл в тези Писания своя собствен индивидуален човешки стил и личност. Бог е използвал човешки представители като Свои съдове, но Той изобщо не ги е обсебвал. Както ще видим, не такъв е бил случаят с откровенията на Мохамед.
Карън Армстронг, известен и силно симпатизиращ на исляма и Мохамед автор, дава това описание за начина, по който е станала първата среща на Мохамед с това, което мюсюлманите вярват, че е било Гавраил (Джибрил) – „ангелът” в пещерата на Хира:
Мохамед бил откъснат от съня си в своята пещера на планината и се почувствал завладян от поразяващо божествено присъствие. По-късно той обяснил това неописуемо преживяване като казал, че един ангел го обгърнал в ужасяваща прегръдка и той се почувствал така, сякаш въздухът му е бил изтръгнат от тялото. Ангелът му дал кратка команда: „Икра!” (Цитирай!). Мохамед възразил, че не може да цитира; той не бил кахин (един от екстатичните пророци в Арабия). Но, казал той, ангелът просто отново го прегърнал, докато точно както си помислил, стигнал предела на силите си, и открил, че от устата му се изливат божествено вдъхновените думи на новото Писание. [2]
Армстронг обаче нарочно не споменава, че всъщност три пъти „ангелът” е задушавал Мохамед, искайки той да започне да цитира и Мохамед започнал да го прави чак след третия път.[3] Тази среща е в пълно противоречие с обичайния начин, по който протичат ангелските и божествените срещи в Библията, при които ангелите (или самият Господ) почти винаги започват разговора с утешителната фраза: „Не бой се” (Битие 15:1, 26:24, 46:3, Данаил 8:15-19, 10:12, 19, Матей 28:5, 10, Лука 1:13, Лука 1:26-31, 2:10, Откровение 1:17).
В такъв случай не трябва да се изненадваме, когато научим, че след тази ужасяваща и пълна с насилие среща на Мохамед с духа в пещерата, той повярвал напълно, че е обладан от демон. Мохамед бил толкова объркан, че дори поискал да се самоубие. От превода, който Гилауме е направил на известната ранна биография на Мохамед от Ибн Ишак (Sirat-Rasul), четем:
И така, аз [Мохамед] започнах да цитирам, и той [Джибрил] се отдалечи от мен. Събудих се от съня си, и сякаш тези думи бяха записани на сърцето ми… За мен не е имало по-омразно Божие създание от [екстатичен] поет или обладан човек: Дори не можех да ги погледна. Помислих си: „Горко на мен, поет или обладан – Кураиш [племето и рода на Мохамед] никога няма да каже това за мен! Ще отида на върха на планината и ще се хвърля оттам, за да се убия и да намеря покой”. И аз тръгнах да направя така и когато вече бях стигнал до половината на пътя към планината, чух глас от небето, който ми каза: „О, Мохамед! Ти си Пратеник на Бог, а аз съм Джибрил (Гавраил)”. [3]
Споменаването на израза „поет или обладан” идва от схващането, което са имали Мохамед и неговите арабски съвременници. Те вярвали, че поетите създавали своята поезия под вдъхновението на демони. Ат-Табари, един от най-високо уважаваните ранни историци в исляма, казва: „Предислямските араби вярвали в демона на поезията и мислели, че великият поет е бил директно вдъхновяван от демони…” [4]
След това ужасно преживяване Мохамед се върнал вкъщи при жена си Хадиджа. Мохамед все още бил ужасно обезпокоен от тази среща:
Тогава Пратеникът на Аллах се върнал с вдъхновението, мускулите на врата му потрепвали от ужас, докато влязъл при Хадиджа и казал: „Покрийте ме! Покрийте ме!” Покрили го, докато минал страхът му, и после казал: „О, Хадиджа, какво става с мен? После ú разказал всичко, което станало, и казал: „Страхувам се, че нещо може да ми се случи”. [5]
Но не само Мохамед подозирал демоничния източник на своите откровения, очевидно много от съвременниците на Мохамед също вярвали, че неговите преживявания с откровенията са демонични и той е обладан от демон:
Те се отметнаха от него и казаха: „Подучен (от други), обладан човек!” Сура 44:14 (Юсуф Али).
И казваха: „Какво! Да се откажем ли от боговете си заради един обладан поет?” Сура 37:36 (Юсуф Али).
Очевидно дори е било необходимо Аллах да дойде, за да защити Мохамед и да отговори на критиците му в самия Коран:
Не, вашият сънародник [Мохамед] не е луд. Той видя него [Джибрил] на ясния хоризонт. Той не укрива тайните на невидимото, нито това е слово на прокълнат сатана (Сура 81:22-25).
Той [Коранът] не е реч на поет: малка е вярата ви! Той не е предсказание на гадател: колко малко размишлявате! Това е откровение от Господа на вселената (Сура 69:41, 42).
В такъв случай не е изненадващо това, че след прочитането на коментарите, които съвременниците на Мохамед са правели за него, както и след изучаването на същността на свързаните с откровения преживявания на Мохамед, много учени са се убедили, че Мохамед е бил или епилептик, или обладан от демон, или и двете.[6] След като дискутира някои от конкретните физически феномени на преживяванията на Мохамед, Джон Гилкрайст, южноафрикански християнски автор и много известен авторитет по исляма, завършва своя анализ на различните физически феномени, които придружавали свързаните с откровения преживявания на Мохамед:
Трябва да се отбележи, че хората могат да бъдат подвластни на различни видове пристъпи, които много приличат на епилепсия. По време на живота на Исус при него доведоха едно младо момче, което беше „епилептик” (Матей 17:15) и което страдаше от крайни форми на епилепсия (неочаквано падаше на земята, гърчеше се и не можеше да говори). Няма никакво съмнение обаче, че тази епилепсия не е била обикновена, но причинена от демон, тъй като и на трите места, където е записана случката (в Матей 17, Марк 9 и Лука 9) се казва, че Исус изгони нечистия дух в детето и изцели момчето. Без да се налага осъждение върху Мохамед, въпреки това нека да се каже, че никой, който е подвластен на окултни влияния не може да осъзнае, че пристъпите, подобни на епилептични припадъци, са се случвали на определено време и вместо да причинят загуба на паметта, са имали точно обратния ефект и са оставяли силно въздействащи впечатления в ума на реципиента. Мисионерите навсякъде по света разказват случаи от точно такова естество. И до ден днешен подобни феномени не са нещо необичайно сред ориенталските екстатици и мистици и се разказват навсякъде. [7]
И така, докато апостол Петър описва преживяването на авторите на библейското Писание, като споменава за човеци, които са „говорили от Бога”, като са били, „движени от Святия Дух” (2 Петрово 1:21), преживяването на Мохамед е било много по-директно, екстатично и мрачно преживяване. Важно е да се отбележи, че никой от библейските пророци никога не се е съмнявал в източника на своите откровения. Преживяването на Мохамед се доближава много повече до преживяването на някой спиритист или човек, който се свързва с духове, отколкото до това на библейски пророк.
ДРУГИ СТРАННИ ФЕНОМЕНИ
Плашещите духовни срещи на Мохамед не приключили с гореописаните примери. При друг случай Мохамед бил „омагьосан”, като наистина вярвал, че има сексуални връзки с жените си, когато всъщност не е правел нищо подобно. Гилауме отбелязва как един мюсюлмански учен казва, че тази магия продължила цяла година. Този епизод от живота на Мохамед е добре документиран в ислямските свещени традиции. Предадено от Айша (Една от жените на Мохамед): „Магия действаше върху Пратеника на Аллах, тъй като той си мислеше, че има сексуални връзки с жените си, докато всъщност той нямаше”. [8]
Тази съвсем странна част от живота на Мохамед би трябвало да е достатъчна, за да накара да се замисли всеки човек, който може да е смятал Мохамед за истински пророк на Бог – или пък за най-великия от всички пророци, както твърдят мюсюлманите. Човек може да си направи извода, че Мохамед, за да изпадне в такова състояние на заблуда, всъщност, или наистина е бил обладан от демон, или е бил сериозно болен, или и двете. Като се имат предвид окултните случки, които определят началните „свързани с откровения” преживявания на Мохамед, не е трудно за човек с истинско духовно разпознаване да си направи някои изводи. Разбира се, тук контрастът е толкова ясен, когато погледнем към живота на Исус, който вместо да се поддава на някаква форма на демонично влияние, освобождаваше много хора от всякакви подобни форми на опресия.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И в последните изводи виждаме, че откровенията на Мохамед – семената, от които е поникнал ислямът, са започнали сред пълната с насилие и мрак духовна среща на Мохамед с някакво духовно същество в пещерата на Хира. Видяхме, че животът на Мохамед е съдържал периоди или на голяма заблуда, или на очевидна духовна опресия. Точно на това измерение от живота на Мохамед всъщност трябва да се обърне внимание, когато разработваме по-голямата тема в тази книга. Също така при опитите да се разпознае първоначалния духовен източник на исляма е важно не само да се види мрачната същност на първото семе, от което е изникнал ислямът, но дори и крайната му визия за бъдещето – неговият напълно узрял „плод”. Демоничните и антибиблейски откровения, които са започнали в пещерата на Хира, достигат своята кулминация с убийството на всеки евреин, християнин и немюсюлманин по света.
БЕЛЕЖКИ:
1. W.H.T. Gairdner, Осъждане на Исляма, (Foreign Mission Committee of the Church of Scotland, 1911) стр. 158.
2. Karen Armstrong, Мохамед: Биография на Пророка (Harper Collins Books, 1993), 46.
3. A. Guillaume, Животът на Мохамед, (Oxford University Press, 2001) стр. 106.
4. At-Tabari Том. 9, стр 167, бележка 1151.
5. Sahih Bukhari Том 6, Книга 60, Номер 478.
6. John Gilchrist, Исус за мюсюлманите, 1986, Benoni, Republic of South Africa. Онлайн версията озаглавена Мохамед и Религията на Исляма също е предоставена онлайн на адрес:
http://answering-islam.org/Gilchrist/Vol1/3b.html
Също така за едно полезно разглеждане на демоничната дейност в живота на Мохамед вижте статията Мохамед и демоните, от Silas: http://www.answering-islam.org/Silas/demons.htm
7. Пак там. (Gilchrist).
8. Sahih Buhkari Том 7, Книга 71, Номер 660.
Духът на Антихрист в исляма <<назад
Цялата нигата е достъпна за безплатно четене на английски онлайн: Will Islam Be Our Future? A Study of Biblical and Islamic Eschatology онлайн: http://answering-islam.org/Authors/JR/Future/
Джоул Ричардсън е съпруг, баща, художник, защитник на човешките права, бестселинг автор и говорител. Джоул има дългогодишна практика в достигане на мюсюлманската общност. Той е автор на сравнителен анализ на библейска и ислямска есхатология, озаглавен Ислямският Антихрист, съредактор на колекция за човешките права Защо напуснахме исляма: Бивш мюсюлманин говори открито и съавтор с Уалид Шоебат на книгата Войната на Бог с терора: ислям, пророчество и библията. Джоул е участвал в множество радио, телевизионни канали и новини по целия свят, включително Глен Бек, Гордън Лиди Шоу, Денис Милер Шоу, Чикагското Народно Радио, Стив Малзберг шоу, Сид Рот Шоу, Еврейският Глас Днес, Ню Йорк Дневни Новини, Уърлд Нет Дейли, Фронт Пейдж Магазин и много други. Посетете уебсайта на Джоул Ричардсън: http://www.joelstrumpet.com
Специални благодарности на Джоул Ричардсън – авторът на книгата „Ислямският Антихрист” за разрешението му да я поместим на нашия уебсайт.