Бог обеща на Авраам, че ще благослови Исмаил извънредно (Битие 17:19,21). Той не му обеща, че ще му даде земята, която обеща на наследниците на Исаак, но му обеща, че ще наплоди и преумножи Исмаил, и ще го направи велик народ. Най-важното в това обещание е божествената гаранция, че Исмаил ще стане велик народ. Тук трябва да отбележим, че библейският термин „велик народ” (евр. goy) не е ограничен само в една етническа еденица. Той също съдържа политически отенък със замесването на мултиетнически имперски държави, като например Вавилон.
Исмаиловото обещание за бащинство на велик народ се прилага преди всичко по наследствената линия на Исмаил, а именно, Мохамед и някои от северно арабските племена, и после множествата от различни нации, които са приели мюсюлманствотo и са дошли под „Исмаиловия” културно-религиозен чадър. Тази връзка не е расова, но духовна и теологическа. В духовния смисъл те са наследници на Исмаиловите обещания. Интересно е да отбележим как неарабски мюсюлмани идентифицират себе си с Исмаил. Индонезийските мюсюлмани например обичат да цитират обещанията в Битие, отнасящи се до преумножаването на Исмаиловото потомство. Божественото благословение за Исмаиловата наследствена линия се простира до Индонезийските мюсюлмани. Така Исмаиловата наследствена линия и духовните му наследници действително са станали голяма нация, простираща се от Мароко до Ириан Джая.
Исмаиловите обещания са израз на Божията загриженост да осигури оцеляването и историческото величие на Авраамовото семе в наследствената линия на Исмаил (Битие 17:20; 21:20; 25:12-18). Някои мислят, че Исмаиловите обещания се отнасят само до онова време и нямат растяща сила на благословение, но са били изпълнени в Битие 12-18 глава. Но основани на естеството на „Този, Който обеща” и защото Исмаил беше роден от „човека на обещание”, тези обещания са постоянни и съдържат дълготрайни последици.
Битие 17:21 е отговор на молитвата на Авраам „Исмаил да бъде благословен от Теб”. Отговорът на Бог по естество беше: „Авраам, ако искаш Исмаил да замести Исак като заветен наследник, моят отговор е „не” (стих 19). Но ако ме молиш да благословя Исмаил, моя отговор е „да” и ето как Аз ще го благословя (стих 20).
Бог направи четири обещания за Исмаил. Първо, Той каза: „Аз ще го благословя”. Това благословение е по-малко от Исааковото, но въпреки всичко е благословение. Като такова то носи авторитет от този, Който го дава. Това обещание беше последвано от друго: „Ще го наплодя и преумножа”. Тези думи носят повече тежест, отколкото думите, които Бог каза на Адам и Ной, звучащи като заповед: „Плодете се и се размножавайте”. Обещанието на Бог гарантира на Исмаил неговите успехи в усилието да произведе потомство. Последната фраза от 17:20 осигурява факта на тази божествена гаранция „дванадесет племеначалници ще се родят от него и ще го направя велик народ”. На основание на други стихове (Битие 17:6; 41:41; Изход 7:1; Еремия 1:5; Езекил 1:7) фразата „ще го направя” или „ще установя” много лесно може да бъде разбрана като форма на даване на власт с пълномощие.
Интересно е да видим приликата в благословенията на Авраам, Исаак и Исмаил, като съпоставим стиховете в Битие 17:1-8. Бог каза на Авраам: „Ще умножа потомството ти”, „ Ще станеш баща на множество народи”, „Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб”. Като казваше това Бог нямаше предвид само духовните наследници на Авраам чрез вяра, но и народите, които ще произлязат и от двата му сина.
Има голяма аналогичност между Исмаиловите обещания и великите Авраамови обещания. На Исмаил е обещано „княжество и народ” (17:20), на Авраам „царе и много народи” (17:6). И двамата получават божествена гаранция за множество наследници. Така Исмаиловото обещание от Битие 17:20 е естествена последица от завета на Бога с Авраам в Битие 17 глава. Въпреки че заветът на Бога с Исмаил няма „месианско” значение, обещанието гарантира разпъпването на Исмаиловите наследници и тяхното достигане до историческо величие. Исмаил получи обещание за благословение, но не благословението на завета. Битие 21:20 добавя, че Бог беше „с” Исмаил в постигането на тази назначена съдба. Това е ясно в езика на Божието провидение.
През вековете Църквата е имала склонност да цитира Битие 16:12 като стих, който говори, че Исмаил и наследници му са под проклятие:
Той ще бъде между човеците, като див осел; ще вдига ръката си против всекиго и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
Този стих е бил разбиран като божествен укор против потомството на Исмаил. Това мнение обаче е в противоречие с контекста. Първо, Исмаиловото име, дадено от ангела на завета изпратен от Йехова в предишния стих означава, „Господ ще чуе”. Това е име, което е дадено от небето и произлиза от божествения съвет и съвършеност (Битие 16:11). Ангелът на завета извести това име на Агар, преди Исмаил да бъде роден – чудесно име, което съдържа елемент на обещание. Ще бъде странно за ангела на завета да се опита да мотивира Агар да се върне в Аврамовия шатър, провъзгласявайки проклятие върху детето й. Стих 20 от 17та глава на Битие най-добре говори за това, че Исмаил не само че не е бил укорен от Бога, но е бил благословен от Него: „И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го…”
Други цитират Галатяни 4:30 „Изпъди слугинята и сина й”, за да спорят, че потомството на Исмаил е под проклятие. Трябва да се запитаме кой беше този, когото Павел искаше да изпъди. Внимателният прочит открива, че Павел призоваваше галатяните да изпъдят юдейските законници, не Исмаиловите наследници, защото законниците заробваха галатяните под робството на закона. В Галатяни 4:17 Павел говори за тези учители на закона, които заплитат повярвалите в игото на закона. Агар и Исмаил послужиха на Павел като алегорични символи, за да илюстрира тази теологическа истина (Галатяни 2:24). Алегорията използва имена, без да зачита буквален и исторически контекст. Юдейските законоучители бяха под проклятие, защото бяха роби на закона (Галатяни 3:10). Това, което Павел посочва като сравнение е „робството”. Агар беше робиня-съпруга; юдейските учители бяха роби на закона.
Съответно метафората за „дивия осел” се разбира по-добре в светлината на стихове като Йов 39:5-8. Там Бог описва дивия осел като свободолюбиво създание и пустинен скитник. Това е разбираем и подходящ образ на това което по-късно щеше да стане с Исмаил и потомството му – бедуински номади, свободни от ярема на господство и доминиране. Това щеше да е добра новина за робинята Агар, която трепереше при мисълта за конфронтация с гнева на Сара.
Нека не забравяме, че Исмаил е бил евреин и от семето на Авраам. Защо Бог бил проклел това семе и неговите наследници? Бог милостиво благослови Исмаил поради голямата грижа на Авраам за неговия първороден. Чрез тези благословения Бог също възнамеряваше да изкупи Исмаиловата култура и да прослави името Си в този век и в есхатологическия век, който има да дойде. Исмаил и неговото потомство наследяват специфично благословение от съответната порция на заветното обещание на Авраам. Важно е да отбележим паралелизма, който се съдържа в диалога на съдбоносните стихове Битие 17:6 и Битие 17:20 поотделно. Първият установява, че народи ще произлязат от Авраам; вторият силно внушава, в известен смисъл, че Исмаил е един от тези обещани народи. Исмаил и неговите преки и духовни наследници са едно общество, което се е издигнало до историческо величие като директен отговор на Авраамовата молитва „Исмаил да е жив пред Теб” и е последица от изразяването на Божията верност към Авраам.
В Исая 60 глава има пророческо обещание, че Господ ще възстанови Израел. Тези, които са били разпръснати по света ще се върнат в земята си. Синовете и дъщерите на Израел ще се върнат с безмерни богатства и изобилие, за да възстановят Израел и храма.
Исая също вижда капитулацията на народите, които са били надменни над Израел и са го угнетявали, да идват наведени пред него. Подчинението на тези народи е тотално – политическо, икономическо и теологическо. Те идват в Ерусалим, за да принесат жертви на Бога на Израел.
Множество камили ще те покрият. Медиамските и Гефарските камилчета; те всички ще дойдат от Сава; злато и тамян (ливан) ще донесат и ще прогласят хваленията Господни. Всички кедарски стада ще се съберат при теб; навайотските овни ще служат за теб; ще се принасят на жертвеника Ми за благоугодна жертва; и Аз ще прославя славния Си дом (Исая 60:6,7).
Исая ясно ни казва, че Авраамовите наследници чрез Хетура (Битие 25:1-6) един ден ще жертват и принасат даровете си в Светия град. Медиам и Гефа (Авраамовите синове от Хетура) представят Северна Арабия. Докато Сава (Авраамовият внук от Хетура) представя Южна Арабия.
По-нататъка Исая 60:7 пророкува, че жертванията на Исмаиловите наследници ще бъдат приети на Господния олтар. Исая и други големи пророци използват „Кидар”, за да представят северно арабските племена (Исая 21:16; 42:11; Еремия 48:28-33; Езекиил 27:21). Днес племето Кидар не съществува вече, но северните араби съществуват.
Тази пророческа картина на Светия град показва, че през църковния век ще има много големи обръщения на мюсюлманите към Исус! Синовете на Исмаил имат голямо място в идващата слава на Господа и блясъка на Неговата Слава!
Исая обрисува как всичкото благосъстояние от Арабия се излива в Ерусалим. Камилите от Сава, златото и тамяна от Медиам и Есвока и кидарските стада от овни на исмаилтяните са културният и икономическият начин на изразяване, с който тези хора са били познати в древния свят. Един културен образец е трансформиран за възхвала и слава на Бога в Исус Христос!
Епизодът с мъдреците описан в Матей 2:1-2, 11 е свързан с наследниците на Исмаил. Има силни доказателства, че мъдреците са араби от потеклото на Исмаил – много авторитетни учени потвърждават това. Матей също разбра идването на мъдреците като изпълнение на Исая 60:6,7. Даренията от злато, ливан и смирна, които мъдреците донесоха на детето Исус – Юдейският цар, напомнят за даренията пожертвани от незаветните Аврамови народи в Исая 60:6,7. И специално със специфичността на езика и структорната класификация на Матей 2 глава ще бъде много трудно да се спори, че това е просто съвпадение или че Матей 2:11 и Исая 60:6,7 са случайно сходни.
Арабите мъдреци са едни от първите между езическите народи, които се поклониха на Исус, изпълнявайки пророчеството на Исая, че други Авраамови народи ще донесат от благата на Арабия като жертвоприношение и поклонение пред Царя в Светия град.
И двата пасажа показват трансформацията на културния образец на Исмаиловата култура – техния израз на поклонение на Бога, техните съкровища и жертвоприношения с цел да се преклонят пред Бога.
Структурните черти, които свързват Исмаиловото общество с Авраамовия завет в Битие 17 показват, че Божиите обещания за Исмаил и неговите наследници са трайни. Те се простират отвъд границите на Битие 25, до включване на Исмаиловата наследствена линия и духовото му потомство – световното мюсюлманско общество.
Тези пасажи откриват Божието намерение да направи исмаилтяните велика нация с цел Бог да се прослави в тях чрез Исус Христос! Тяхното величие е описано в благосъстоянието им – техните стада, овни, злато, тамян – всичко намира приемност според Писанието като подходяща жертва за хваление в Светия град и детето Христос.
По-нататък есхатологичното изпълнение на Исая 60 показва, че Исмаиловото потомство ще бъде прието в Небесния Ерусалим. Съвременният апостол на мюсюлманите Самюел Зуемер вижда в Исмаиловите обещания мюсюлманите като забележителни хора с родствена връзка с Божиите хора на завета.
Когато виждаме мюсюлманите като „хора с обещание” ние ще можем по-лесно да ги достигнем с благата вест за спасение чрез Исус Христос.