ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (1-ВА ЧАСТ) – ИСЛЯМ, ПРОРОЧЕСТВО И БИБЛИЯТА

Откъси от бестселъра „Войната на Бог с терора – ислям, пророчетво и Библията“  от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

Уалид Шоебат„Войната на Бог с терора“ е една от най-важните книги, която някога е написана за исляма и връзката му с Последните времена. Това е вероятно най-разбираемото и пленяващо, детайлно изследване, което някога е направено на тази тема. Допълнителна важна информация на тема „Ислям, пророчество и Библията“ ще намерите в категория „Ислямският Антихрист”. За Уалид Шоебат можете да научите повече от видео записа на свидетелството му, който се намира в „Медиа“: “Уалид” История на надежда

Кой е Уалид Шоебат: http://shoebat.com/

Кой е Джоел Ричардсън: http://www.joelstrumpet.com/

 

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 3

СГЛОБЯВАНЕ НА КАРТИНАТА

Като мюсюлманин, прекарах цяла година в опити да оборя Библията като книга, която е била изопачена от евреите и християните. Вярвах, че това изопачаване се състоеше в представянето на Бог като Отец, Син и Святия Дух. Обаче през дългото ми издирване на истината вместо да открия необоснованите изопачения, последвалото четене на Библията ми замая главата. Беше като удар с чук върху наковалня. Макар да смятах, че ще намеря само лъжи, аз успях да открия истината. А на страниците на Корана, който считах за истинен, открих толкова много лъжи, колкото песъчинките във вир с потъващ пясък. Успях ли да намеря цялата истина? Разбира се, че не, но намерих достатъчно истина, която да ме накара да се замисля и да преосмисля нещата. Има толкова много неща, които никога няма да мога да докажа или опровергая. Не успях да направя дисекция на Бога, за да установя дали Той е трима в едно. Осъзнах обаче, че не християните, а всъщност ние, мюсюлманите, си замайвахме главите в опити да открием неизвестното. Именно ние, мюсюлманите, не бяхме успели да отчетем очевидните реалности, които бяха точно пред очите ни.

ФУТУРОЛОГИЯ (НАУКА ЗА БЪДЕЩЕТО) 101

Повратният момент в живота ми като мюсюлманин терорист започна в деня, когато похарчих по най-добрия начин десет долара, за да си купя Библия. Може би най-съдбоносното откритие, което направих беше, че Библията не е просто книга пълна с мъдри поговорки и дълбоки мисли за лично размишление, както е общоприето да се смята. Библията е съвкупност от много неща, включително и пътна карта на съдбата с много подробности, касаещи бъдещето на човечеството. Лично за мен бе вълнуващо да осъзная, че в по-голямата си част тя се фокусира върху Средния изток, където бях роден и израснал. Също така в личен план за мен Библията беше огледало, което ми показа всичко, което не беше наред в собствената ми душа. Можете да си представите какво причини това на този изпълнен с гордост мюсюлманин, когато изучавах подробните сценарии за бъдещите възход и падение на ислямските нации и коалиции. Докато бях в колежа съм посещавал курсове по Психология 101, Английски език 101 и Социология 101, но никога не съм си представял, че ще уча Футурология (наука за бъдещето) 101. Не говоря само за предсказвателните елементи на Библията. Гордостта е болест, която е по-лоша от всяко друго нещо, с което може да ни се наложи да се справяме. Въздействието, които Хитлер и нацизмът имаха върху германския народ, бяха далеч по-лоши от въздействието, което нарко епидемията има върху днешна Америка. Днес наблюдаваме надигането на подобна епидемия на гордост, която се разраства на международно ниво в 55 мюсюлмански държави по целия свят. В резултат на това много скоро може би ще се справяме с няколко ислямо-нацистки войни на множество фронтове по света. Предрича ли Библията подобно катастрофално събитие, свързано с толкова много мюсюлмански нации? Отговорът е категорично „Да!“

МОИТЕ ПРЕПОРЪКИ

В този дневник ще откриете обширен курс върху темата за исляма така, както е предсказан в Библията. Ще ви предоставя свежо разбиране на библейското пророчество от една източна гледна точка и прозрение върху Библията, видяно през очите на бивш мюсюлмански терорист. Съзнавам, че това не са най-добрите квалификации, най-вече тъй като дори не съм завършил семинария – но такива бяха и много от учениците на Исус. Той избра Павел, един терорист против християните, и го превърна в един от най-великите посланици на християнството живели някога. Подобно на Павел, аз преследвах Божиите хора и подобно на Христос бях роден в същото село като Царя на царете. Роден съм в една скромна област, наречена „Полето на овчарите” и подобно на Исус, съм се родил там през първия ден след завръщането на родителите ми от Съединените Щати. Не се притеснявайте, не съм тук за да провъзгласявам, че съм Онзи; аз съм само един „глас, който вика в пустинята” и предупреждава за нещата, които Библията твърди, че ще се случат. Вървял съм там, където Той е вървял и съм дишал въздуха на Средния изток през ранните си години. Дядо ми по бащина линия беше мухтар, или вожд, на селото. Той беше приятел и съратник на Хадж-Амин Ал-Хюсени, главния мюфтия на Ерусалим и прословут приятел на Адолф Хитлер. От друга страна, дядо ми по майчина линия, Ф. У. Джорджсън, беше кмет на Юрика, Калифорния, близък приятел на Уинстън Чърчил, който желаеше повече от всичко погублението на Хитлер и нацизма. Роден съм от родители в двете крайности на спектъра – както географски, така и идеологически.

КАКВО ПРЕДЛАГАМ

Това, което мога да предоставя, са единствено моите дневник и открития. С това моят курс гарантира единствено следното: Никога няма да прочетете нещо подобно. Ще го прочитате отново и отново и темата никога няма да ви омръзне. Освен това посредством този курс ще се научите да анализирате света около вас и ще развиете способност подобна на радар, с която да разпознавате надигащото се зло, лежало притаено в продължение на няколко десетилетия; зло, пред което нацизмът би изглеждал нищожен. Обаче това зло има много допирни точки с нацизма – то дори ме накара да си поставя за цел унищожаването на Израел и да се опитвам да избивам евреите. Затова не трябва да е изненада, че преди аз обичах Хитлер. Моето наследство ме свързваше с поддръжниците на Хитлер. Предците ми бяха заговорничили с него в Нощта на последното решение да  се избият евреите навсякъде по лицето на земята. Накрая те се провалиха и в резултат се роди Израел. Именно светът на омразата стана причина за създаването на държавата Израел. Сега светът на омразата иска да унищожи това, което е създал. В този подробен дневник ще откриете по какъв начин ислямът е липсващото звено в пророческия пъзел. Чрез Библията разбрах, че светът на омраза е собственият си враг и в крайна сметка той стана и мой враг. Това, от което се нуждаем в такъв свят, е да имаме инсталиран собствен духовен радар – много бързо – или просто да вземем старомодния и да го подобрим. Приемете този дневник като упътване за инсталиране. Той няма да ви покаже как да постигнете здраве или богатство, но ще помогне на вашия радар да заблести от чистота и никога повече да не станете жертва на шарлатани и хитри продавачи.

Когато завършите този курс, ще благодарите на Бога до края на живота си, че сте го прочели. И с тази книга аз искам да ви преведа през това пътуване. В много отношения именно с помощта на разбирането колко истинско е това пророческо знание, което открих, аз лично успях да взема най-важното от всички решения. Аз, мюсюлманин от Палестина, решен още от детска възраст да воювам с цялото си същество срещу Израел и Запада, реших вместо това да се покая за греховете си и да стана последовател на Исус Месията.

КАК ГО НАПРАВИХ

Вярвам, че докато преминавате с отворено съзнание през тези открития, ще се уверите, че представените тук факти имат повече смисъл от много от безумните и сензационни идеи по отношение на пророчеството, които преобладават в западното мислене. Когато започнах моето проучване, аз постоянно се молех за Божието водителство, а после следвах насоките за тълкувание:

1. Събиране на повечето буквални пророчески препратки, за да изградим модела на събитията от Последното време.
2. Прилагане на буквалния модел върху алегорията и символиката. Това ще ни даде правилно разбиране.
3. Следване на строга насока, като се придобива значението на  всяка символика в Библията от самата Библия.

Това, което открих, беше шокиращо. Когато сравних целта и есхатологията на исляма с всички пророчества в Библията, открих че не само че ислямът беше пълна противоположност на библейската вяра, но и че отговаря на буквалния и алегоричния модел. Единствено след извършване на подобно обширно изследване започваме да откриваме съвършената прилика с този дух на Антихрист. Най-напред ще представя духа на антихрист и ще сравня ислямските пророчества с библейското пророчество за Последните времена. След това ще ви отведа на дълго пътешествие в буквалния свят на Библията. Най-накрая ще приложа всичко това към алегоричните книги на Данаил и Откровение. Доказателството, което ви предстои да изучавате, е изключително силно.

ПРОСТИ НАБЛЮДЕНИЯ ГО ДОКАЗВАТ

Разбирайки сериозността на моите заключения, аз с напълно ясно съзнание заявявам, че тази книга ще установи факта, че ислямът е религията на Антихрист. Разбирам, че за много хора ще е трудно да преглътнат това, но едно просто наблюдение от страна на вас, съмняващите се, ще докаже моето мнение.

Колко често виждате хора, които искат да се сблъскват с исляма? Не е ли по-лесно да сочим с пръст към несъществуващата вече Римска империя, която в миналото е преследвала християните, но вече не съществува? Колко често чувате, че Европейският съюз представлява звяра от книгата Откровение? Към заемащите тази позиция имам едно предизвикателство: Истината винаги устоява на наплива на злото. Да я изговаряш и да се бориш за нея никога не носи удобство. Да се изправиш срещу духа на Антихрист е винаги рисковано. Когато го разобличиш – рискуваш смърт. Запитайте се кое би било най-неудобно да бъде разобличено  днес – дали Европейския съюз и Католическата църква съответно като Антихрист и Голямата блудница, или исляма? Човек може да разобличава Католическата църква и Европейския съюз до посиняване, но никой няма да го смъмри. Ислямът, от друга страна, е нещо съвсем различно. Винаги, когато говорим за исляма, е налице голям натиск всяко изказване да отговаря на определени изисквания. Противопоставянето срещу исляма винаги води до спорни дискусии и протести – дори от страна на немюсюлмани без никакъв опит с исляма. Чуваме твърдения, че ислям означава „мир“ и всеки, който го критикува, бива охарактеризиран като расист и предубеден ислямофоб. Милиони излизат на демонстрации, когато Папата направи някое просто изявление. Това е същият Папа, когото много евангелисти погрешно сочат като водач на Блудницата от Вавилон. Но той често показва повече кураж в сравнение с много евангелисти, когато става въпрос за осветляване на истината за исляма.

Мюсюлманите са отговорни за това бившият президент на Съединените Щати на Америка, Джордж У. Буш, да отдаде почит на Аллах, прогласявайки го за същия Бог, на когото се покланят християните. Мюсюлманите смятат, че това изявление е на път да сбъдене мечтите за ислямизация на Запада така, както никога до сега – особено, когато Джордж Буш казва, че ислямът е „религията на мира“. И това идва от президент християнин, който би трябвало много добре да знае, че духът на Антихрист „ще заблуди мнозина чрез мира“. Дори много от консервативните водещи на радио и телевизионни ток-шоута възразяват срещу това ислямът да бъде наричан религия на насилие, а в същото време свободно приравняват Библията с насилие. Западните коментатори твърдят, че ислямският свят просто трябва да се върне към своето велико и миролюбиво религиозно наследство. Те казват, че всички мюсюлмани трябва да се съюзят в борбата си срещу незначителното малцинство, които са преиначили тази любеща религия. Представете си как се чувствам аз като бивш мюсюлманин, когато чуя някой невеж коментатор от Запада да ми казва, че ислям означава „мир“. Да, да, и някой ден ще дойде еднорог, яхнал дъга от захарен памук и ще ни отведе в имението „Невърленд” на Майкъл Джаксън, където всички ще заживеем заедно в единство.

Ислямът е мир? Той докарва незабавно отсъждане (фатва) срещу критиците си; заплашва стабилността на цялата планета; навлиза на Запад посредством петролното си богатство; и се опитва да промени нашите закони и конституция. И все пак, всичко това беше предсказано в Библията. Ислямът е „миролюбивата религия“, която безмилостно преследва Църквата и евреите, и дори владее цялата територия на всички библейски империи от миналото – Египетската, Вавилонската, Персийската, Гръцката и голяма част от Римската. Ислямът като световна сила беше наранен и изглеждаше почти умрял. Но в момента той се надига от мъртвите и то с голяма скорост. Ислямският терор не произтича само от организации, състоящи се от утайката на обществото, а също така и от ислямски нации и минидържави в държавите. В днешно време ислямисти управляват и имат влияние в Иран, Афганистан, Саудитска Арабия, Ливан, Судан, Сомалия и в държавата на фалшивата психоза, наричаща се Палестина. Ислямът полага големи усилия и бърза за събарянето на Пакистан, за да може да се сдобие с ядрено оръжие. Той се опитва да събори Египет, Алжир и Йордания, както и да придобие политически позиции в Турция, където вече има ислямистко правителство.

Моля се това изследване да отвори очите ви, за да видите и разберете това, което убеди мен, че Библията, за разлика от всеки друг свещен текст, познат на човека, наистина е Словото на Бога. И ако ти, който четеш тази книга, си мюсюлманин, когато приключиш този курс или ще ме мразиш, или ще благодариш на Бога, че си прочел тази книга. И в двата случая се надявам да си даваш сметка, че не аз съм източникът на това ръководство; просто взех назаем голяма част от мъдростта в най-старата написана някога книга – Библията. От Библията можах да разбера, че „вярата е същественост на нещата, за които се надяваме, доказателство за нещата, които не се виждат“ (Евреи 11:1). Вярата е очаквана увереност за неща, които не можем да докажем, но притежава достатъчно доказателства за бъдещето, което все още не виждаме. Това доказателство ще ни даде пълна увереност, че мъдро сме избрали тесния път.

ГЛАВА 4

ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН ПРОРОЧЕСКИ АНАЛИЗ

Говорейки пред аудитория, състояща се от няколко от най-изтъкнатите пророчески автори в Далас, Тексас, зададох следния въпрос: „Извън спора дали Магог е Русия или не, можете ли да посочите някои буквални стихове в Библията за нация, която Бог да унищожава в последното време и да не е мюсюлманска?“

Направих пауза, като изчаках някой да отговори на въпроса ми. „Никой не вдига ръка. Дали причината е, че няма такава?“ – попитах аз, като им дадох последна възможност да отговорят на този въпрос. Въпреки това нито един от тях не можа да назове нито една не-мюсюлманска нация, която Бог Йехова ще унищожи. Знам, че може да ви дойде на ума някоя, която да сте взели от съвременната или стара традиция, но моля ви, изчакайте; ще разгледаме всички тях съвсем подробно.

Когато говоря в множество църкви, винаги задавам същия въпрос, но никой не е успял да ми даде добре обоснован отговор. До сега всеки мой познат, който е правил опит за това, в крайна сметка се е убеждавал, че не притежава отговора. Надявам се да съм привлякъл вниманието ви! И така, защо Западът е пропускал това толкова дълго? Дали поради липса на стихове от Писанието? Едва ли. Само мое ли е това тълкувание? Отново ще кажа, не смятам така. През историята много видни християнски водачи и учени са писали за съществената роля на исляма в последните дни. Техните имена са включени в Глава 70. И така, защо това трябва да ви вълнува? Е, продължавате да четете.

КРАСОТАТА НА ТОВА ДА ЗНАЕШ БЪДЕЩЕТО

Можете ли да си представите да живеете във времето точно преди Първото идване на Исус? Да сте там и да познавате добре правилното тълкувание на древните пророчества? Или, можете ли да си представите пророк Данаил да ви каже, че дадена звезда ще ви насочи към идващия Цар на царете? Щяхте ли да знаете какво да подготвите и как да сте готови за идването на Месията? Бихте могли евентуално да сте един от шепата хора, които да отидат до Витлеем, за да видят Царя, лежащ в яслата. Можете да си кажете, че тези събития  вече са дошли и отминали. Е и? Ами Второто Му идване? Бихте ли искали да знаете как правилно да тълкувате знаците на Второто Му пришествие? Може би вие дори не вярвате във Второто пришествие. Това, което ще откриете в този дневник, е едно поразително доказателство. Накрая ще се изправите пред следния избор: или старовременните пророци са били късметлии и съвършено са отгатнали бъдещето, или има Бог и пророците са записали бъдещата съдба на човечеството. Именно това предизвикателство аз поставям пред моите врагове и то изисква решение. Точно поради тази причина аз следвам Бога на Библията, а не някой друг  бог. Продължавайте; опитайте се да опровергаете моите възгледи тук – ако можете.

ХРИСТОС ВОЮВА С МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ

Когато задавам въпроси, свързани с най-различни части от Библията, установявам, че сред много християни, които считат себе си за експерти по темата за пророчеството, липсва достатъчно разбиране по отношение на много от най-важните откъси на библейското пророчество. Най-удивителните пророчества в Библията почти не се обсъждат днес. Във всяко описание на Христовото завръщане на земята Той воюва с нация, която сега е мюсюлманска. Опитайте се да си представите как се почувствах, когато прочетох в Авакум 3, че в последните дни Бог, Светият, всъщост ще слезе на земята на мисия – да отмъсти на Теман (Арабия) и Кушан (Судан). „Видях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на мадиамската земя“ (Авакум 3:7).  Тук Христос воюва срещу Арабия, Судан и Сомалия – всички до една мюсюлмански нации. Трябваше да си задам въпроса: Ако Аллах и Богът на Библията са един и същ, защо тогава Библията постоянно описва Бог на страната на Израел и срещу мюсюлманите? Относно въпроса, зададен от мен по-рано, какво прави Господ, когато „идва върху облак“? Отговорът се намира в книгата на Исая, глава 19: Той ще дойде в Египет, за да отмъсти: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет. Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му и сърцето на египтяните ще се разтопи в самите тях“.

Обръщам се към Запада: Защо нито един пророчески учител не поучава за това? Аллах, идолът на Египет и всички полумесеци по върховете на джамиите ще се разтреперят. Наистина, в този момент, точно по думите на песента, светът ще прогласи: „Няма друг Бог като Йехова“.  Можете да си помислите: „Е, и какво от това? Какво толкова важно има в това, че Исус ще се занимава с Египет? Той ще съди много нации, дори целия свят”. Просто задръжте за малко на пауза вашите Западни предположения. Отново в Исая аз чета, че „Господ, Всемогъщият Йехова ще изкастри ‘великия кедър’ [Антихрист] със страшна сила и ‘Ливан ще падне пред Могъщия’“ (Исая 10: 33-34). Когато прочетох това (през 1993 г.), аз знаех,че Хизбула (партията на Аллах) ще се установи в Ливан. Днес те са навсякъде из страната. От мюсюлманска гледна точка, членовете на Хизбула са предани и свети войни, които са решени да унищожат това, което според тяхното вярване е „злата нация Израел”. Но Библията учи, че в Последното време Самият Исус ще воюва и ще унищожи тези анти-израелски сили от Ливан. Отново се питам: Как е възможно Библията с такава точност да предвиди това преди толкова много време?

След изслушването гледната точка на толкова много хора от Запада по въпроса на библейското пророчество аз осъзнах, че те много грешат като казват, че Христос ще воюва с някаква коалиция на Европейските страни. Моля ви, не приемайте, че с това осъждам анализаторите от Запада. Аз имах в собственото си око много по-голяма греда, защото, като мюсюлманин, непрекъснато бях поучаван, че Всемогъщият Бог ще си остане завинаги на небето. По никакъв начин Той не би слязъл на земята никога. Далеч под достойнството на нашия изпълнен с гордост Аллах е да направи това.  Християните от Запада поне разбираха, че Бог щеше да посети земята.

В Псалм 144:5,6 чета следното: „Господи, приклони небесата Си и слез, допри се до планините и те ще задимят“. Бог ще слезе на земята и ще докосне планините? По какъв начин Той докосва планините? Той идва за война: „Блесни със светкавица, за да ги разпръснеш, хвърли стрелите Си, за да ги поразиш“. Исус ще се завърне, за да воюва за евреите и Храмовия хълм в Ерусалим: „Господ на Силите ще слезе, за да воюва за хълма Сион и за неговата възвишеност“ (Исая 31:4).

Аллах никога не е казвал, че ще слезе на земята. Единствено Христос, Който заяви, че е Бог, обеща да се завърне физически. Но през 1993 г. подобно мислене беше богохулство за мен. Аз не само бях поучаван, че Аллах никога няма да се наведе толкова ниско, че да слезе на земята, но и бях учен, че Аллах мрази евреите.

Но докато продължавах да чета Библията, открих, че Господ ще съди нациите конкретно въз основа на начина, по който те са се отнасяли към евреите: „Ще се съди с тях поради народа Си и наследството Си, Израел, когото те разпръснаха между народите и си разделиха земята Ми“ (Йоил 3:2). Това е отворът на втория въпрос, който задавах на християните: Поради каква причина Исус ще съди тези нации? Отговорът беше точно пред очите ми – Той ги съди въз основа на тяхното отношение, добро или лошо, спрямо еврейския народ и поради едно конкретно събитие: „те… си разделиха земята Ми“. И действително, те създадоха религиозна ислямска държава на психоза, която нарекоха Палестина. Езикът беше недвусмислен и за мен беше съвсем очевидно, че пасажи като този говорят за днешен Израел. Израел беше разделен на две държави и дори и сега „Палестина“ е разделена между Западния бряг, управляван от П. В. (Палестинските власти) и Газа, която аз наричам „Хамасистан“.

Точно с такива въпроси наред със стиховете, които остават неясни или неправилно обяснени в библейските коментари, аз се занимавам нашироко в тази книга. Има стотици стихове и въпроси, които никога не са били правилно разглеждани от Християнската църква. Запитах се: “Защо Йехова би застанал откъм Израел, след като ислямската традиция твърди, че в Последните дни Аллах ще накара даже дърветата или камъните да викат: „Зад мен се крие евреин, ела о, верни мюсюлманино, ела служителю на Аллах, ела и го убий“? Нито един мъж евреин няма да остане жив.

Аз обаче не можех да пренебрегна факта, че Библията описва Месията Исус като завръщащ се да воюва с народите, които са се надигнали срещу Израел. В многобройни пасажи Той всъщност се изправя срещу тях по име. Дори в Йоил 3, където откриваме съда над народите заради това, че са разделили Израел, четем: „Какво имате против Мене вие, о Тире, Сидоне [Ливан] и всички филистимски [на Газа] предели? Искате ли да Ми отмъстите? А ако Ми отмъстите, то Аз, без да се бавя, бързо ще ви върна отмъщението ви върху главите ви“ (Йоил 3:4). Не може да бъде по-ясно! Сякаш самият Исус говореше директно на Хизбула (Тир и Сидон) и Хамас (Филистия) и ги предизвикваше поради кръвожадността им към еврейския народ. Воюването им срещу Израел в действителност представлява обявяване на война на Царя на царете.

Аз бях съюзник с филистимската тълпа. Мразех Израел и се опитвах да убивам евреи при всяка отдала ми се възможност. Залагал съм бомба, която се взриви, и бях част от терористичната мрежа в Израел, също и в Съединените Щати. В действителност аз се борех срещу Бога. Сега обаче започнах да научавам нещо ново – това, че Всемогъщият Господ Бог ще слезе от Своя трон. Тази реалност е очевидна из целия Стар завет: „Стани о, Боже, съди земята, защото всички народи са Твое наследство (Псалм 82:8). Самият Бог става от трона Си?! Но срещу кои народи се изправя да воюва Той? Народите, срещу които Той влиза във война, са добре описани в Псалм 83 като конфедерация на мюсюлмански държави, съюзени срещу Израел: „Направиха съюз против Тебе – шатрите на Едом и исмаиляните; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци“ (Псалм 83:5-8).

Когато погледнах няколкото битки, които от 1948 г. до днес  Израел е водил срещу мюсюлманските страни – на някои от които бях личен свидетел, Израел винаги надделяваше. Ако мюсюлманите бяха от добрите и Аллах беше на наша страна, защо тогава постоянно губехме срещу „лошите“ евреи? Като радикален мюсюлманин и терорист от Организацията за Освобождение на Палестнина, знаех с точност това, за което си мечтаехме да правим – да убиваме евреи.

Знам, че се очаква да формулирам това в политически коректен, умерен тон. Нека просто го кажа отново, без да окачествявам изявлението си: всичко, което искахме да правим, бе да убиваме евреи. Опасявам се обаче, че Западът ще научи за това единствено чрез още по-болезнени преживявания с исляма. Междувременно Западът ще продължава да задава същите стари и изтъркани въпроси и ще продължава да се извинява за собственото си съществуване, докато отчаяно вярва, противно на всяка надежда, че ислямът е миролюбив. Аз отказвам повече да се поддавам на това сляпо и политически коректно вярване, че всичко ще бъде наред и че всички ни очаква ранчото „Невърленд”.

напред>> Съпоставка на Махди с Антихрист

 

Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението му да поместим откъси от книгата му “Войната на Бог с терора” на нашия сайт.

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (2-РА ЧАСТ) – СЪПОСТАВКА НА МАХДИ С АНТИХРИСТ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчество и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 12

МАХДИ

Можете да смятате това за чисто съвпадение. След като приключа с представянето на десетките прилики между ислямската система и тази на Антихрист, няма да можете да твърдите, че това е просто съвпадение. Можете да съставите графика и по законите на вероятностите да се опитате да пресметнете действителните шансове за случайно съвпадение. Аз лично предполагам, че вероятността за случайност е едно на трилиони. Бихте ли заложили и петдесет стотинки на подобна вероятност? Ако не, тогава защо си играете на хазарт със собствената си душа? Но това, което би трябвало да уплаши много всеки, е, че тази история за Антихрист не е просто кошмарна приказка, която човек чете от някакви древни свещени текстове, а бързо настъпваща действителност направо пред очите ни.

ХАЛИФАТ

Според ислямската традиция, Махди не се появява само като смътен велик религиозен водач; той ще се върне, за да установи наново длъжността на халифа. Ислямът заповядва на своите последователи: „Ако го видите, отдайте му своята преданост, дори ако трябва да лазите по лед, защото той е вице-регента (халифа) на Аллах, Махди”. Защото той ще постеле пътя и ще установи управлението на семейството [или общността] на Мохамед… Всеки вярващ ще бъде задължен да го подкрепя”.

ХАДИС

Накратко, хадисите или сунните са записи на думите и делата на „пророка” Мохамед. С други думи, Коранът е „така казва Аллах”, а хадисите са „така казва Мохамед”. Изключително важно е да се разбират хадисите, когато се дебатира с мюсюлмански апологети. Винаги, когато немюсюлманин повдига въпроса за ислямския тероризъм, стандартният мюсюлмански апологет почти неминуемо ще каже нещо от рода на: „Покажете ми и един стих в Корана, който учи на насилие?” Това е била обичайната техника за отбиване на западняците. Какъвто и стих да се предложи, в последствие той бива обясняван със значението на самоотбрана или като заповеди, които са им били дадени само по конкретен повод. С други думи, всичките заповеди в Корана, които призовават мюсюлманите към джихад, са отживелица и неприложими за днес.

Но това си е чиста проба измама. Публичния образ, спомняте ли си? Първата реакция на подобен въпрос трябва винаги да бъде следният въпрос: „Смятате ли, че Мохамед е най-добрият авторитет за тълкуване на Корана?” С други думи, дали хадисите са авторитетни за всички мюсюлмани? Това води до „шах и мат” в стила на Исус, защото ако един мюсюлманин отрече авторитета на хадисите, значи той отрича авторитета на Мохамед като пророк. Най-често някой глупав мюсюлманин ще каже, че не вярва в много от хадисите (по-конкретно в онези, които вие цитирате в хода на дискусията). Но този спор винаги приключва веднага, щом се даде силният стих от Корана, който гласи: „О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас. И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден…” (Коран 4:59). След това, в съответствие с тази заповед от Аллах, всеки мюсюлманин, който отрича хадисите, отрича не само заповедта на Аллах, но и самия Аллах. Това може да се сравни с това християнин да отрече Новия завет. В действителност повечето глупави мюсюлмани съвсем не отричат хадисите – те ги отричат само пред вас.

Малцина западняци осъзнават, че на мюсюлманите е позволено да скриват истината по този въпрос, когато разговарят с немюсюлмани. Сунната е толкова важна за мюсюлманина, колкото и Новият завет за християнина. „Сунната е всичко извън Корана, което идва от Пратеника на Аллах. Тя обяснява и дава подробности за законите, намиращи се в Корана.” Няма сериозни учени днес, които биха отрекли близо 200-те заповеди, намиращи се в хадисите, които насърчават напълно джихада чрез меч – включително и непровокираните нападения с единствената цел за засилване на поклонението на Аллах.

Никога не забравяйте, че разликата между исляма и християнството може да бъде обобщена с едно изречение – християнството е Голгота, ислямът е кавалерия. Целта на Мохамед, халифа, Махди и всички покорни мюсюлмани, е постигането на една единствена цел – засилване славата само на Аллах като върховен бог чрез джихад; най-напред подкана, след това война, докато не остане нито един, който да не казва: „Няма Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пратеник”. Аллах заповядва на всичките си последователи да се включат в джихад, докато буквално не остане никой на земята, който да не се покланя на Аллах: „Апостолът на Аллах каза: ‘Заповядано ми е да се бия с хората, докато кажат: Никой няма правото да му се покланят, освен Аллах’”.

ХАЛИФ

Исторически погледнато, халифът е висшият политически, военен и административен водач на всички мюсюлмани по целия свят. Опитайте се да разберете това по следния начин: халифът по същество е наместник на Мохамед, както папата е наместник на Христос за католиците по цял свят. Длъжността и управлението на халифа е познато като халифат. Това е единствената форма на управление, която е напълно разрешена и одобрена от ислямското право.

Но от 1924 г. насам, след близо четиринадесет века на „божествено царуване”, длъжността на халифа най-накрая беше премахната. Днес движението сред целия мюсюлмански свят за възстановяване на халифата избухва с вулканична сила. Със заповедта двете седалища на Махди и на халифа да бъдат в едно, Мохамед е казал: „Ще има халиф през последния период от моята умма… Той ще бъде имам Махди”. С други думи, този последен халиф, където и да бъде установен, ще бъде Махди от Последните времена.

МЮСЮЛМАНСКИЯТ ИСУС

Вторият, най-важен мюсюлманския образ от последните времена, е Иса-Алмасих, мюсюлманският Исус. Ислямските разкази относно Исус коренно се различават от историческия и библейския Исус. Ислямският Исус по никакъв начин не е „спасител”, нито изкупител. Той е просто поредният пророк сред цялата върволица от пророци, изпратени от Аллах. Специалното звание на Месия, макар и да е запазено в ислямската традиция, всъщност е лишено от каквито и да било истински библейски месиански качества. Според исляма Исус няма да възвърне нацията на Израел на еврейския народ. Нито целта на Исус ще бъде да спаси и избави верните Си последователи от съществуващото преследване от страна на Антихрист. В исляма Исус се връща като радикален мюсюлманин, за да поведе мюсюлманските армии, да сложи край на християнството и да избие евреите. Колкото и иронично и извратено да звучи, именно това фундаменталните мюсюлмани по целия свят вярват и очакват. Дали апокалиптичните християни също поддържат това учение?

ГЛАВА 17

И ДВАМАТА ТВЪРДЯТ, ЧЕ СА МЕСИЯТА

Махди е за мюсюлманите това, което е Христос за християните – Той е техният очакван спасител: „Фигура, по-легендарна от тази на Махди, Очакваният Спасител, не е била виждана през историята на човечеството. За окончателното спасение на човечеството той е като Полярната Звезда на надеждата, в която човечеството е вперило взор” – пише Аятулах Бакир-Ал-Садр – покойният тъст на скандалния за Ирак Муктада ал-Садр в своята книга „Очакваният Спасител”.

Професорът в Университета на Вирджиния Абдулазиз Абдулхюсеин Сахедина в своя научен труд „Ислямското месианство” е съгласен: „Терминът ‘месианство’ в ислямския контекст често се използва като превод на важното понятие на една есхатологична фигура, Махди, който като предопределен водач „ще се издигне”, за да предприеме една велика социална трансформация с цел да възстанови и подреди всички неща под божествено ръководство. Така ислямският месия въплъщава стремежите на своите последователи за възстановяване на чистотата на Вярата, което ще донесе истинско и непокварено водителство за цялото човечество, създавайки справедлив социален ред и свят, свободен от потисничество, в който ислямското откровение ще бъде норма за всички нации”.

Дори и строгият и умерен Шейх Кабани, любимецът на консервативните американци, очаква този Махди като главна месианска фигура на исляма: „Евреите очакват Месията, християните очакват Исус, а мюсюлманите очакват и двамата – Махди и Исус. Всички религии ги описват като мъже, които идват, за да спасят света”.

Това, което мюсюлманите не осъзнават, е, че  те очакват Антихрист. Исус предупреди: „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, дори и избраните. Ето, предсказах ви” (Матей 24:24-25).

ЮДЕЙСКАТА ПРЕДСТАВА ЗА АНТИХРИСТ

Повечето християни не знаят, че когато става въпрос за дефиницията на Антихрист, юдаизмът е съгласен с тях: „Сатана Армилий, когото неевреите [християните] наричат Антихрист”. Легендата за Армилий, както е наричан, е представена в Мидраш Отот хамашиа Мидрешеи Геулла и е документирана в Таргумите. Почитаемият средновековен юдейски мъдрец Саадия Гаон записва, че през Последните времена – точно преди епохата на изкуплението – една фигура на Анти-Месия (Антихрист) ще се надигне и впусне в битка срещу юдейския Месия. Юдейският Месия ще убие Армилий и по този начин ще въведе Месианската епоха на изкуплението за еврейския народ и света.

Дори сатанинската му връзка е записана от юдейските тълкуватели: „Този Армилий [Антихрист] ще заблуди целия свят да повярва, че той е Бог и ще царува над целия свят. Той ще дойде с десетима царе и заедно ще воюват срещу Ерусалим”.

В светлината на това и когато става въпрос за Антихрист, макар и в спор по основните различия в теологията, християните и юдеите трябва да се обединят в борба срещу махдизма, който е определен да „управлява хората чрез сунната на техния Пророк и да установи исляма на земята”. Те твърдят, че „ислямът ще бъде победоносен над всички останали религии” и само ислямът ще се практикува.

Както можем да видим, всички описания на Махди според исляма съответстват с тези на Антихрист, които се виждат в Библията.

ГЛАВА 19

И ДВАМАТА ВЪРШАТ ЛЪЖЛИВИ ЧУДЕСА

Библията заявява, че Антихрист ще покаже свръхестествени знамения и ще извърши лъжливи чудеса, за да убеди света, че той действително е очакваният Месия: „И тогава ще се яви беззаконният… този, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (II Солунци 2:8-9).

Приликите между Махди и Антихрист тук са явни. Ислямската традиция дори потвърждава следното: „Аллах ще му даде сила над вятъра и дъжда и земята ще се разлисти. Той ще раздава богатство щедро, стадата ще изобилстват, а уммата [империята на исляма] ще бъде огромна и на почит…” За Антихрист се казва, че ще произведе всякакви лъжливи чудеса, докато за Махди се казва, че ще има свръхестествена власт над природата. Това е още една явна аналогия, която да добавим към графиката на вероятността. Но не оставяйте още химикалките си – ние едва започваме.

ГЛАВА 23

И ДВАМАТА ЦАРУВАТ НАД ДЕСЕТ ДУШИ

След като Антихрист дойде на власт, Библията казва, че той ще владее над десет други царе, които ще му предадат властта си: „Десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра. Те имат само една цел – да предадат на звяра своята сила и власт” (Откровение 17:12-13). През 2002 г. беше написан от Абу Канит ал-Шариф ал-Хасани от „Гайдинг Хелпър Фондейшън” (Guiding Helper Foundation) план за повторно установяване на халифата. Планът беше озаглавен „Планът за завръщането на халифата”. Съгласно този план един десетчленен съвет от „Помощник-халифи” ще помага на халифа в неговото управление. Тези помощници или членове на съвета наподобяват министрите в много от съвременните правителства.

През 2007 г. ал-Кайда в Ирак беше ангажирана с опити да установи собствен халифат. Както при плана на Хасани за халифат, така и ал-Кайда назначава десет министри, за които се казва, че ще управляват под ръководството на идващия халиф в Ирак. „Една сунитска въстаническа коалиция в Ирак обяви в понеделник назначаването на министър на образованието на така наречения 10-членен „ислямски кабинет” на групата, съставен през април като предизвикателство към Иракското правителство.”

И така, отново се изправяме пред поредната поразителна прилика между библейското пророчество и ислямската традиция. Макар за халифа на мюсюлманите да се казва, че ще управлява над съвет или над кабинет от десет души, за Антихрист ясно се казва, че ще управлява над десет „царе” или владетели, които му предават властта си. Аналогиите продължават да се разкриват. Сетихте ли си да добавите тази към своята графика на „растящата вероятност”?

ГЛАВА 24

И ДВАМАТА СА ИЗТОЧНИК НА СМЪРТ И ВОЙНА

В Данaил 11:37-38 откриваме, едно почти съвършено обобщение на исляма. Там четем за опитите на империята на Антихрист да установи своя закон, почитането на войнствен бог, незачитането правата на жените и насърчаването на ислямския зекят (задължителелна милостиня за джихада със злато и сребро), всичко това в един сбит пасаж. Този изумителен откъс сам по себе си би трябвало да е достатъчен, за да убеди и най-закоравелия скептик, че Библията е пророкувала идването на исляма.

Като един, който е предан на този войнствен бог, Антихрист, подобно на баща си дявола, е представен като причинител на смърт и разрушение. В Библията Сатана е описан като един, който притежава „властта на смъртта, тоест дявола” (Евреи 2:14).

И все пак, в Корана откриваме, че едно от имената на Аллах е ал-Мумит. Това се счита за едно измежду 99-те красиви имена на Аллах. То означава буквално „този, който притежава властта на смъртта, причинител на смърт, убиецът, този, който отнема живота или този, който унищожава живота”. Това название на Аллах почти съвпада с името, дадено на Сатана в книгата Откровение: „Те (демоните) имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон (унищожителят), а на гръцки името му е Аполион” (Откровение 9:11).

Какво общо още имат сатана и Аллах? Почти всеки път, когато Библията говори за Антихрист, описанието идеално съответства на духа на исляма. Продължете да четете и ще видите.

ГЛАВА 29

И ДВАМАТА ОБЯВЯВАТ СЕДЕМГОДИШЕН ДОГОВОР ЗА МИР

В исляма може да се открие дори седемгодишният договор за „мир,” за който говори Данаил. Съвпадение ли е това? Едва ли! След като се издигне на власт и като прелюдия към нашествието си в Израел, се казва, че Антихрист ще потвърди мирен договор с Израел за седем години: „Той ще потвърди завет с мнозина за една ‘седмѝца’” (Данаил 9:27). В контекста си този стих ни показва, че Антихрист ще „потвърди”, а не „установи” мирен договор, както обичайно се смята. Той може да потвърди мирен договор като Осло или Саудитския план и да ги поднови. Това е съществувало по-рано споразумение, което ще бъде възстановено отново с Израел за период от седем години. Обаче Библията разкрива също, че само след три години и половина Антихрист ще наруши този седемгодишен завет.

Както вече видяхме, Сатана – чрез ислямските пророчества – е подготвил мюсюлманите по света да приемат Антихрист като техния Месия – Махди.

Една ислямска традиция свързва възкачването на Махди с момента на едно финално споразумение за мир между арабите и римляните („римляните” тук трябва да се разбират със значение на християните или по-общо, западняците). Въпреки че това мирно споразумение е сключено с „римляните”, казва се, че то ще бъде постигнато чрез посредничеството на един евреин от свещеническото потекло на Аарон. Мирното споразумение ще бъде сключено за период от седем години: „Расулаллах [Мохамед] каза: ‘Ще има четири мирни споразумения между вас и римляните [християните]. Четвъртото споразумение ще стане с посредничеството на един човек, който ще бъде от потомците на Хазрат Харун [Почитаемия Аарон – брата на Моисей] и ще бъде прието за седем години’”. Друга хадиса говори за „царуването” на Махди по следния начин: „Той ще раздели имота и ще управлява народа чрез сунната на техния Пророк и ще установи исляма по земята. Той ще остане седем години, след което ще умре и мюсюлманите ще се молят над него”. „Махди ще изпълни земята с равенство и справедливост, тъй като е била изпълнена с потисничество и тирания, и ще управлява седем години.”

И така, седемгодишното управление на Махди е предшествано от седемгодишен мирен договор, за който се казва, че ще бъде сключен с един потомък на брата на Моисей, свещеника Аарон. Такъв потомък би бил Коен или свещеник. Само на свещениците е позволено сред евреите да извършват свещеническите задължения в храма. Това е важно, понеже договорът, който Антихрист ще предприеме с Израел, най-вероятно ще включва споразумение, с което се позволява на евреите да построят отново храма си.

Въпросът, който западните християни постоянно задават, е, как евреите ще построят отново храма, ако мюсюлманите заемат Храмовия хълм? Отговорът е, че ислямското пророчество предвижда това, но едва когато се появи Махди.

ГЛАВА 34

И ДВАМАТА РЪКОВОДЯТ ТУРСКО-ИРАНСКО НАШЕСТВИЕ

Кой въвежда Апокалипсиса – християните или мюсюлманите? Библията описва, че в Последните дни Израел ще се бие с една коалиция от различни народности, ръководена от Турция и Иран. В Захария 9:13 Господ заявява: „Ще възбудя децата ти, Сионе, против твоите деца, Яване”. В този откъс се вижда, че Израел воюва срещу Йония или Яван. В няколко Библии тази дума се превежда като „Гърция”. Но Йония/Яван е била просто провинция, разположена на западното крайбрежие на днешна Турция. Това е много важно, защото очевидният контекст на тази битка е завръщането на Христос: „Тогава Господ ще се яви над тях” и ще се бие заради тях. Следователно, в Последните времена, в момента, когато Исус се завърне, евреите (Сион) ще бъдат ангажирани с война с Турция (Яван). В Езекил 38 научаваме, че освен Турция, Иран също ще бъде ключов играч в нападението срещу Израел в Последните времена: „Персия… ще бъде с тях, с щитове и шлемове…” Персия е просто древното име на сегашен Иран. Вече виждаме, че в наши дни Иран вече заплашва Израел. Удивителното е, че ислямската традиция също съдържа пророчества, които обрисуват съвсем точно тези врагове да воюват срещу Израел през Последните времена. Разликата, както обикновено, е, че в ислямския разказ турците и иранците са представени като праведни и водени от Махди, докато евреите, както обикновено, са представени като нечестиви.

Едно ислямско пророчество говори за армия от мюсюлмани, носещи черни знамена с кредото на исляма, изписано през тях: “Няма друг бог освен Аллах, Мохамед е пратеника на Аллах.” Черното знаме винаги е било знамето на джихад. В това предание мюсюлманите тръгват на поход от Иран и се отправят към Израел, за да превземат Ерусалим за своя Махди. След като мюсюлманите завземат Ерусалим, се казва, че Махди ще използва Храмовия хълм за свое седалище на властта, от което ще управлява цялата земя.

Когато Мохамед се върнал от осемгодишното си изгнание от родния си град Мека, той имал със себе си армия от 10 000 мюсюлмани, които носели черните знамена на джихад. Върху тях била написана думата „наказание”. Подобно и Махди, когато нахлуе в Израел, ще бъде придружен от огромна армия, носеща черните знамена на джихад, които днес се виждат по всички видео материали за ислямския джихад и се развяват на всички мюсюлмански митинги по целия свят.

Но важната страна на традицията на черните знамена е, че двете нации, конкретизирани като придружаващи Махди, са Турция и Иран. Абдул Рахман ал-Уахаби в „Деня на гнева” пише: „Последната битка ще се поведе от мюсюлманските правоверни, идващи на гърба на коне… носещи черни знамена. Те ще застанат на източната страна на река Йордан и ще повдигнат война, невиждана дотогава на земята. Истинският Месия, който е ислямският Махди, ще срази Европа, ще поведе своята армия от селджукци [турци]. Той ще владее над света от Ерусалим, защото Мека ще е била разрушена”. Селджукската империя се е състояла от турци и е предшествала Османската империя. Тя обхващала района на Турция, Северен Иран, Сирия, Ирак, Южен Кавказ и Азербайджан. Много ислямски учени смятат, че Махди ще води армия от турци и ще владее над Израел.

Разяснявайки традицията на черните знамена, така нареченият „умерен” Шейх Кабани, любимецът на консервативните американци, заявява, че войските ще дойдат от областта на Иран: „Хадисите сочат, че черните знамена, идващи от областта на Хорасан [Иран], ще означават, [че] появяването на Махди е близо. Хорасан се намира в днешен Иран и някои учени твърдят, че тази хадиса означава, че черните знамена се появяват от Централна Азия, т.е. в посоката на Хорасан (Иран), след което появата на Махди предстои непосредствено”.

Забелязвате ли как „съвпаденията” продължават да се трупат? Но при Бога няма съвпадения, няма случайности и за щастие, няма изненади! Макар Библията да е пророкувала преди хиляди години, че Антихрист ще поведе армия от турци и иранци, ислямската традиция пък заявява, че техният Месиански Махди ще поведе армия от турци и иранци срещу Израел. Пророчеството предсказва разрушаването на Мека. Това би ни дало да прозрем в мисленето на родоначалника на исляма, дявола. Сатана знае, че Арабия ще бъде унищожена, и по-конкретно Мека. Аз ще разгледам това бъдещо пророкувано събитие в по-късните глави. Но за сега е необходимо да запомним, че не бива да се подценява познанието на Сатана за Библията. Библията заявява, че в Последните дни Сатана ще знае, че времето му е кратко (Откровение 12:12). Откъде той знае това? Какъв източник използва, за да открие тази информация? Отново, сатана знае и разбира библейското пророчество по-добре и от нас. Никога не подценявайте врага си, особено когато се подвизава наоколо от хиляди години.

ГЛАВА 41

И ДВАМАТА СА НАРЕЧЕНИ „СИН НА ЗОРАТА”

В Корана Аллах е описан като Господ на Зората и „носител на злото”. „Кажи: Търся прибежище у [Аллах] Господа на Зората от пакостите на злото, което Той [Аллах] е създал… от пакостното зло на Тъмнината, тъй като става много тъмно” (Коран 114:1-3, букв.пр. от англ. – бел.пр.).

Търсейки прибежище у Аллах, Господа на Зората (Утринната Звезда, Зорницата) от злите същества, които той е създал, напомня на това, което шаманите правят, за да прогонят злото. Същият този Син на Зората, на когото Библията приписва цялото зло, хаос и разрушение на земята: „Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите!” (Исая 14:12).

ГЛАВА 47

И ДВАМАТА ЖЕЛАЯТ УНИЩОЖАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Независимо дали говорим за Антихрист, Махди или Иса (мюсюлманския Исус), можем да забележим, че всички те се целят конкретно в евреите и християните за своите кампании на терор. Въпреки това мюсюлманите бързо отговарят, когато ги обвинят в анти-семитизъм, че те не мразят евреите, а просто мразят ционизма. Обичам цитата от Мартин Лутър Кинг младши: „Ти заявяваш, приятелю мой, че не мразиш евреите; просто си ‘анти-ционист’. А аз казвам: нека истината закънти от високите планински върхове, да отекне през долините на Божията раззеленена земя: Когато хората критикуват ционизма, те имат предвид евреите – това е Божията собствена истина”. Ако само можеше повече от днешните водачи на така наречените „човешки права” да последват мъдростта на Кинг по този въпрос.

Ислямът предсказва участта на християните и евреите: „Махди ще предложи религията на исляма на евреите и християните; ако я приемат, те ще бъдат пощадени, в противен случай ще бъдат убити”. Векове преди исляма Библията предрича, че Сатана – чрез Антихрист – ще се прицели предимно в евреите и християните за смърт или обръщане във вярата по време на последното си царуване в терор – че Антихрист ще „воюва със светиите и ще ги убива” (Данаил 7:21). Апостол Йоан отразява видението на Данаил: „И му [на Антихрист] бе позволено да воюва против светиите и да ги победи” (Откровение 13:7). Йоан освен това разказва, че вижда Антихрист да излиза „от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие” (Откровение 11:7).

Интересно е, че мюсюлманският Месия изглежда съответства на библейския Антихрист, който, според исляма, ще избие евреите и жените. Не е чудно, че в исляма евреите и жените заедно следват Антихрист. Според исляма една от главните причини за завръщането на Исус е: „да обори евреите по спорния въпрос, че те са убили Исус. Обаче Исус ще ги убие, в това число и техния водач, Антихрист”. Исус също така няма „да зачита желанието на жените” (Данаил 11:37). „Неговите [на Антихрист] последователи, евреите, ще наброяват 70 000. [Тогава] Исус убива Даджал при портата Худ, близо до израелско, летище в долината ‘Ифик’. Ще настъпи последната война между евреите и мюсюлманите и мюсюлманите ще победят”.

Дали Сатана съвсем конкретно, с постоянство и упорито се цели в евреите преди и над всички останали? Да! Бог обича Израел, а каквото Бог обича, Сатана мрази. Освен това Исус обеща, че няма да се върне преди евреите да се утвърдят в земята си и докато не извикат: „Благословен идващия в името Господно” (Мат. 15:24). Това завръщане в Израел, като евреите заживяват в него, се подчертава от Исус и всеки пророк в Библията. Мнозина претендиращи, че са християни, са критични спрямо Израел и подкрепят установяването на палестинска държава; те твърдят, че никъде в текста на Новия завет нямаме указание за такава държава, наречена Израел. Обаче в Матей 10:23 Исус описва земята като Израел и тя ще бъде като такава точно преди Неговото завръщане. Сатана вярва, че с елиминирането на Израел той ще може да продължи съществуването си, за да царува в този свят и да отложи вечното си осъждение от Бога. Именно поради подобна причина Библията предупреждава за това в Последните Дни – евреите ще бъдат преследвани, за да бъдат унищожени. Анализирайки и изучавайки ислямската есхатология (наука за последните времена-бел.пр.), ние се сблъскваме с още един холокост, далеч по-лош от предишния, който настъпи по времето на нацистите. Говорейки за евреите, Аллах „хвърли вражда и ненавист” срещу тях (Коран 5:64). Те са описани като онези, които постоянно „разпалят огън за война и се устремяват по земята за развала” (пак там). Апологетите твърдят, че тези стихове са ограничени до конкретни исторически случки в кариерата на Мохамед. Ако е така, защо тези заповеди са предвидени за „до Деня на Възкресението (Съдния Ден – букв. от англ., бел.пр.)” (пак там)?

Това не е само временна заповед. Според ислямската традиция, евреите не само предприемат войни, а причиняват общи злини по земята. Аллах така се отвратил от евреите, че ги проклел и буквално превърнал много от тях в „маймуни и свине,” възлагайки им най-ниския „ранг” сред човечеството (Коран 2:65; 7:166, 5:60). Сред по-антисемитски настроените и обичащи да надигат глас мюсюлмани тези стихове са сред най-любимите. Мога да си спомня много истории от детството ми във Витлеем, когато тази отровна омраза към евреите ни биваше набивана в малките ни главички. Сещам се за един случай, когато с класа ми ходихме до зоологическата градина в Ерусалим. Хората, които разглеждаха, хвърляха цигари по една усамотена горила, която се беше научила да взима цигарите и да пуши. Нашият учител мюсюлманин ни каза, че тази горила сигурно първоначално е била от потомството на евреите.

ХИТЛЕР ОБИЧАЛ ИСЛЯМА

Днес обръщам поглед назад към това и се замислям за учението на нацистите. Същата нацистка идеология за „еврейската сган” сега се поучава из целия Среден изток. Въпреки това мюсюлманите твърдят, че Хитлер е бил християнин. Повечето хора на Запад днес не са достатъчно схватливи по отношение на историята, за да забележат, че Хитлер вероятно е бил обладан от Аллах, тъй като е предпочитал исляма пред християнството що се отнася до Германия. В мемоарите си Алберт Шпеер съобщава как Хитлер е излагал възгледите си върху християнството пред една арабска делегация, която била на посещение. Обсъждайки последиците от битката при Тур, когато Чарлз Мартел, германец, разбил настъпващата мюсюлманска армия, Хитлер обяснил надълго и нашироко: „Ако арабите бяха спечелили битката, светът днес щеше да бъде мохамедански. Защото тяхна е била религията, която вярвала в разпространението на вярата чрез меч и поробване на всички народи на тази вяра. Германците щяха да станат наследници на тази религия. Подобно вероизповедание би подхождало идеално на германския темперамент”. Хитлер казал, че завладяващите араби, поради расовата си непълноценност, в дългосрочен план щели да бъдат неспособни да се преборят с по-суровия климат и условията в страната. Нямало да бъдат в състояние да поддържат здрави местни жители и затова в крайна сметка не арабите, а ислямизираните германци щели да застанат начело на тази Мохамеданска Империя. Хитлер приключил тази историческа спекулация с думите: „Виждате ли, за наше злощастие имаме погрешната религия. Защо нямахме религията на японците, които считат жертвата за родината като най-висшето благо? Мохамеданската религия също би била много по-съвместима с нас отколкото християнството. Защо трябваше да бъде християнството с неговата кротост и слабохарактерност?”

Хитлер дори се научил на геноцид от исляма. Адолф Хитлер използвал така наречения днес „арменски холокост” като свой модел за още по-голям холокост. Османските турци разработили техники, които по-късно били използвани от нацистите, като например да струпат 90 души във вагон с вместимост 36 души и да ги държат заключени там дни наред – ужасени, гладуващи и често мъртви.

„Хитлер бил още по-впечатлен от начина, по който турците имали успех с геноцида. На 22 август 1939 г. Хитлер обяснил, че плановете му да нахлуе в Полша включвали сформирането на ескадрони на смъртта, които щели да изтребват мъже, жени и деца. Той попитал: ‘Кой, в крайна сметка, говори днес за изтребването на арменците?’” Хенрих Химлер, високопоставен нацист, заявил: „Нямам нищо против исляма, защото той учи мъжете в тази дивизия вместо мен и им обещава рая, ако се бият и бъдат убити в бой, една съвсем практична и привлекателна религия за войници”.

КОГАТО ПРОТИВОРЕЧИЯТА НЕ СА ПРОТИВОРЕЧИЯ?

Мюсюлманските апологети защитават репутацията на Корана като се позовават на миролюбивите стихове в опит да замажат анти-семитската реторика, която изпълва страниците на Корана. Точно за тази заблуда на змийския „раздвоен език” ни предупреждава Библията по отношение духа на Антихрист, а именно, че: „в мир ще погуби мнозина” (Данаил 8:25). И така, как Аллах заблуждава правоверните и притъпява вътрешната им съвест, за да пренебрегнат целия този мир в Корана? Аллах има скрит коз, вероятно както една отровна змия сменя старата си кожа; Коранът има Насх, херменевтично правило, което отхвърля толерантните и миролюбиви стихове, които ислямът счита за отживелица – Мансук. Ислямът се придържа към идеята, че откровението е постепенно, при което всеки път, когато човек попадне на стихове, които изглеждат противоречиви едни с други, по-новото откровение отменя или анулира по-старите. Всеки, който е израсъл и с най-малкото ислямско образование, разбира това. В ранната кариера на Мохамед като лъжепророк той се опитвал да говори мило за евреите, за да ги спечели, но когато захарта не сполучили, той прибегнал към силно горчивия оцет, който съставлява преобладаващата част от проклятията и осъждението срещу евреите.

Мюсюлманските апологети биха отрекли всичко, когато говорят на английски, включително и това правило. Ако законът за отменянето не съществува, тогава защо на мюсюлманите не е позволено да пият вино, особено след като Коранът го позволява? Въпреки това, всеки мюсюлманин от младостта си е поучаван, че това е един отменен стих. Мохамед е трябвало да намери начин, за да си промени мнението. Как иначе би обхванал всичките противоречия? Отговорът е съвсем прост – те не са противоречия, а са били отменени.

Анти-семитизмът в исляма не се ограничава с Корана; той намира още по-пълно изражение в позорните Хадиси относно последното избиване на евреите. Следният свещен текст се повтаря неспирно в джамиите из целия Среден изток: „Последният час няма да настъпи, докато мюсюлманите не започнат да воюват с евреите и мюсюлманите ще ги избиват, докато евреин не се скрие зад камък или дърво и камъкът или дървото не кажат: ‘О, правоверни мюсюлманино или слуга на Аллах, зад мен има евреин; ела и го убий’”.

Враждебността на исляма към евреите е съществувала от самото му начало и все пак за тази враждебност днес са обвинявани евреите заради това, че са основали Нацията на Израел и са станали причина за „палестинското тежко положение”. Днес все повече се шири мнението, че ако Израел престане да съществува, тогава евреите най-накрая ще бъдат оставени на мира. Ако това е така, тогава защо са били извършени толкова много масови избивания срещу евреи от страна на мюсюлманите още преди основаването на държавата Израел? Ислямът изпълва мюсюлманските сърца с ненавист, която произлиза от самото дъно на ада. Помислете върху думите на Хасан Насрала, ръководителя на „Хизбула”: „Ако те [евреите] се съберат всички в Израел, това ще ни спести усилията да ги преследваме по целия свят”.

КОГАТО СМЕЛИТЕ СА СТАРХЛИВЦИ

И така, няма значение дали евреите не са влизали никога в земята си или са основавали държава. Насрала продължава: „Ако претърсим целия свят за човек по-страхлив, презрян, слаб и с неустойчива психика, ум, идеология и религия, няма да намерим никой, който да се сравни с евреина. Забележете, не казвам израелтянина”. Да наречем евреина страхлив и слаб едва ли отговаря на истината. Ясно си спомням една конкретна проява на насилие в собственото ми село в Бейт Сахур – Витлеем, когато бях тинейджър. Всички носехме ножове и тояги, след  като бяхме чули една революционна песен от „Гласа на палестинското радио” за демонстрациите от предишната вечер. Те бяха пели песни, обявяващи евреите за страхливци, понеже са избягали от камъните. Въпреки това, когато хвърляхме по тях камъни, израелските войници свалиха пистолетите си и тръгнаха към нас с палки, никога няма да забравя тяхната храброст – десетки евреи се приближаваха към стотици мъже. Аз раних един от тях почти смъртоносно. И макар да беше тежко ранен – повален на земята, а на главата му зееше дълбока отворена рана – той пак се изправи. В онзи ден се запитах за песента, която твърдеше, че евреинът е страхливец. Чудех се защо камъните, които хвърляхме, не го накараха да побегне – нали беше страхливец? Всеки път, когато евреите се опитваха да покажат, че не желаят да използват ексцесивна сила срещу нас, макар че със сигурност можеха да го направят, ние смятахме това за страхливост. Не след дълго започнах да осъзнавам, че всъщност ние, които стояхме зад децата, бяхме истинските страхливци.

Ние мразехме евреите, точка. Не само ционистите, както твърдяхме. „Мюсюлманската Студентска Асоциация на Калифорнийския университет на Лос Анджелес” пред американците заявява, че мразят единствено ционизма, и все пак на арабски те припяват пред Израелското консулство „Смърт на евреите”.

И СТРАХЛИВЦИТЕ СА СМЕЛИ

Днес ислямът и мюсюлманският свят са несъмнено единствената най-антисемитски настроена сила на земята. Палестинците в частност използват апокалиптичния модел като основа за голяма част от действията си срещу Израел. Шейх Ибрахим Махди, бившият официално назначен имам на Палестинската власт, заяви съвсем ясно: „Решителната битка ще бъде в Ерусалим и околностите му: ‘Възкресението на мъртвите няма да настъпи, докато не започнете да водите война срещу евреите…’” Не се казва: „Защитавайте се срещу евреите” а „да водите война срещу евреите”. Мюсюлманите вярват, че това последно избиване ще бъде една нападателна битка. Не забравяйте това. Разгледайте следния откъс от една „проповед” на същия Шейх Махди:

„О, Аллах, приеми нашите мъченици в най-високите небеса…
О, Аллах, почерни деня на евреите…
О, Аллах, изтреби евреите и техните поддръжници…
О, Аллах, издигни знамето на джихад по земята…”

Докато светът трепетно очаква и вярва в мирното съвместно съществуване на еврейския и палестинския народи, самите религиозни водачи на палестинския народ – с пълната подкрепа и одобрение на политическото ръководство – постоянно надигат глас за друго окончателно решение. Както мароканският духовен служител ал-Магили (починал 1505 г.) е казал: „Обичта към Пророка [Мохамед] изисква омраза към евреите”.

ГЛАВА 49

НАШИЯТ МЕСИЯ Е ТЕХНИЯТ АНТИХРИСТ И ТЕХНИЯТ МЕСИЯ Е НАШИЯТ АНТИХРИСТ

И така, видяхме, че ислямският Месия съвпада с библейския Антихрист и нещата стават дори още по-лоши. Като мюсюлманин, бях учен, че мъжът, когото християните вярват, че е Месията – този, който ще се завърне от небето, за да защити нацията на Израел – е Антихристът на ислямската есхатология (наука за Последните Времена – бел.пр.). Антихристът е познат като ад-Даджал, който твърди, че е божественият Месия и ще се бие на страната на евреите. Видяхме как ислямското определение за Антихрист включва това, че той ще води 70 000 евреи и християни в битка с Иса, мюсюлманския Исус, който ще убие Антихрист в Луд. Наистина, Сатана не остава и педя земя непокрита.

Както християните са предупреждавани непрекъснато да не следват лъжепророци и лъжливи месии, така и мюсюлманите са били предупреждавани да не се поддават на „измамните” сили на Даджал. За него се казва, че е голям измамник, който ще има чудодейни сили и временно ще има власт над цялата земя: „Пророкът ни предупреждаваше, че през Последните Дни ще има някой, който ще заблуди цялото човечество. Даджал ще притежава власт над този свят. Затова мюсюлманите трябва да са внимателни да не обикнат този свят в сърцето си, за да не изоставят религията си и да Го последват. Той ще може да изцелява болните, помахвайки с ръка над тях, както правеше Исус, но чрез тази заблуда Даджал ще подведе хората надолу по пътя към ада. Следователно Даджал е лъжливия Месия или Антихрист (Масих ад-Даджал). Той ще претендира, че е Месията и ще заблуди хората като им показва изумителни сили”. „…Даджал ще каже на арабски бедуин: ‘Какво ще си помислиш, ако възкреся отново  пред теб баща ти и майка ти? Ще засвидетелстваш ли, че аз съм твоят Господ?’ Бедуинът ще каже: ‘Да.’ Тогава двама дяволи ще приемат външността на неговите баща и майка и ще кажат: ‘О, синко, последвай го, защото той е твоят господ.’” Заблудителните знамения на Даджал целят да накарат хората да повярват, че действително той е техният „господ”. Мюсюлманският апологет Абу Амина Билал Филипс, е казал за Даджал, че той „ще претендира, че е божествен”. Мюсюлманските учени повсеместно са единодушни с Филипс. Поради факта, че Даджал според ислямската традиция е лъжливият еврейски Месия, който твърди, че е Бог, мюсюлманите вярват, че следователно Даджал ще твърди, че е и Исус Христос по име, и Всемогъщия Бог.

Като мюсюлманин, винаги бях учен, че Даджал ще бъде евреин. Ако отидете в ислямските книжарници ще откриете десетки книги, предупреждаващи мюсюлманите за идващия зъл еврейски Антихрист. „Появата на Даджал, Еврейския Цар” от Матлуб Ахмд Казми се продава много добре. Имам Шейх Ибрахим Махди на Палестинските власти е изразил ислямското виждане относно очакването на еврейския народ доста добре в една от своите проповеди: „Евреите очакват лъжливия еврейски Месия, докато ние очакваме с помощта на Аллах… Махди и Исус, мир да бъде на него. Чистите ръце на Исус ще убият лъжливия еврейски месия. Къде? В град Лод, в Палестина. Палестина ще бъде, както е била и в миналото, гробище за ‘нашествениците’”.

Много прокламиращи палестински християни, като Самюел Шахид, твърдят, че Даджал ще бъде „въплъщение на еврейската надежда и копнеж. Неговата армия ще бъде набрана изсред евреите”. Тъжното е, че много християни на Запад вярват, че Антихрист е евреин. Истинският Исус от Библията обаче действително ще дойде като божествен защитник на Израел и Неговите хора като духовните деца на Израел, християните. Можем да видим, че стратегията на сатана е да заслепява умовете на мюсюлманите, за да може, когато истинският Исус се завърне, те да бъдат вече подготвени да го отхвърлят като велик измамник и лъжлив еврейски Месия.

Най-малко шестстотин години преди ислямът изобщо да съществува еврейските пророци и еврейските апостоли са описали събитието на завръщането на Исус в Израел, сразявайки враговете му и спечелвайки най-накрая пълно приемане сред еврейския народ: „В онзи ден (Господ) ще потърси да изтреби всички народи, които идват против Ерусалим. А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си” (Захария 12:9, 10). „И така целият Израел ще се спаси, както е писано: ‘Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков’” (Римляни 11:26).

Когато Исус се завърне, „за да изтреби всички народи, които идват против Ерусалим”, той ще присъства физически в Ерусалим. По това време се казва, че онези евреи, които са живи в Израел, ще осъзнаят, че Той е Този, „Когото прободоха; и ще плачат за Него”. Така признанието за Исус като истинския еврейски Месия и божествен Спасител ще изпълни сърцата им и „така целият Израел ще се спаси”. Но това ще послужи единствено, за да затвърди подозренията на мюсюлманите. Това ще бъде доказателство, че той е Даджал!

Мюсюлманите очакват евреите да признаят Даджал като техен божествен еврейски Месия, като по този начин в ислямското мислене Исус от библейската традиция ще изпълни три основни мюсюлмански очаквания относно Даджал. Очевидно, тези традиции ще бъдат използвани от Сатана не само за да не допусне мюсюлманите по земята да приемат истинския Исус, когато дойде, но и буквално да ги надъха със сили да Го нападнат.

Ислям, пророчество и Библията <<назад><напред>> Христовите войни с мюсюлмански нации

 

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (3-ТА ЧАСТ) – ХРИСТОВИТЕ ВОЙНИ С МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчество и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 52

МЕСИЯТА ЛИЧНО СРАЗЯВА МЮСЮЛМАНИТЕ, ПРЕДВОЖДАНИ ОТ МАХДИ

До тук ясно видяхме исляма като анти-християнски, но дали той действително е антихристката религия? Предстоят още изумителни факти. По-рано вече представихме доста обстоятелствени доказателства. В Част 3 ще изследваме решителния довод в подкрепа на нашата теория.

Когато сравняваме героите на Стария завет с Месията, често се спираме на Йосиф като Месията – страдалец и Давид като Месията Цар. Отхвърлянето на Йосиф от страна на братята му символизира отхвърлянето на Христос от страна на Израел. Давид е типаж на Месията Цар, защото царството на Христос ще бъде установено в Ерусалим. Но онзи библейски герой, на когото практически никога не обръщаме внимание, като прототип на Христос, е Гедеон –  воюващият Месия. Гедеон е изключително важен, ако искаме да разберем какво ще направи Месията по време на военните Си експедиции, след като стъпи на Маслиновия хълм, за да се включи в битката за Ерусалим. Макар и рядко обсъждан, Христос, както и Гедеон, ще се бие срещу „мадиамците”. Библията нарича мадиамците „исмаиляни” (Съдии 8:22, 24). Те са потомците на четвъртия син на Авраам с наложницата му Хетура.

Подобно на Гедеон, Библията представя Христос също да се бори срещу жителите на Арабия: „Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от ръката Му, където се криеше силата Му” (Авакум 3:3-4). Лично Исус се връща от бой от Теман в Арабия. Колко често се говори за това в църквите? Исус ще се завърне физически и ще съди не само жителите на Арабия, но и Куш, който обхваща съвременните ислямски нации на Судан и Сомалия: „Видях шатрите на Куш (Етиопия в бълг. Библия – бел.пр.) наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя” (Авакум 3:7).

Мадиам се отнася за областите на изток от река Йордан и на юг към днешна Саудитска Арабия. Това е сърцето на ислямската територия. Описания на подобни битки, в които Христос се бие срещу мюсюлмански нации, на практика се намират из целия Стар завет. Неприятелите, които тръгват срещу Христос, са описани по следния начин: „Всички идат за насилие; лицата им са насочени напред като източния вятър и събират пленници като пясък. Те се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка” (Авакум 1:9-10). Неприятелите като източния вятър са хищните човеци на Арабия и царете на Изтока.

В случай, че някой си мисли, че това  е незначителна военна експедиция на Месията срещу мюсюлманите и че истинският открит конфликт е с някакъв Европейски Антихрист, разгледайте съдържанието на Авакум. Това е последната битка на Месията срещу Антихрист, който е описан като „най-горделивия” (Авакум 2:4), който нарушава мирното споразумение и обявява война в името на своя бог. „Тогава духът му се изменя; преминава като завоевател и върши нечестие, приписвайки силата си на своя бог” (Авакум 1:11 – букв.превод от англ.). Той нарушава мирния договор, твърдейки, че това не е нечестие; защото така разрешава неговия фалшив бог, който подтиква към насилие – точно каквото ислямът позволява в своята Худна (споразумение за прекратяване на война за ограничен период от време – бел.пр.). Контекстът на видението на Авакум се отнася за Последните времена: „Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време, но накрая ще говори и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее” (Авакум 2:3 – букв.пр. от англ.). Антихрист постоянно си мени мнението и не може да му се има доверие. Той също така използва вино (масло), за да оказва натиск върху народите (Авакум 2:5).

Въпреки че Антихрист е силен, неговите оръжия няма да му помогнат, понеже Бог ще допусне снарядите му да бъдат използвани срещу самия него за собственото му унищожение: „Пронизал си със собствените му копия главите на войните му, които кат вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха” (Авакум 3:14.) Подобно на Данаил, от Авакум също се иска да напише това видение за едно определено време (Авакум 2:3), което всъщност са Последните времена, при идването на Месията.

В случай, че все още не сте убедени, че Христос воюва с мюсюлманите, или смятате, че този пасаж е само незначителен откъс сред многото други, книгата Числа, в едно от най-ранните, най-ясните и най-директните Месиански пророчества в Библията, също говори за идването на Месията с конкретната цел да срази и завладее същите тези народи. Това пророчество беше изречено от Валаам и дадено на Валак, царя на мадиамците: „Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израел; ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци. Едом ще бъде притежаван, също и Сиир, неговият неприятел, също ще бъде притежаван; а Израел ще бъде мощен. Един, произлязъл от Яков, ще завладее и ще погуби останалите от града” (Числа :17-19, букв.пр. от англ.). Месията е представен като потомък на Яков и притежател на „скиптър” – ясно указание за бъдещото му царуване над Израел. Но какво ще постигне той, когато царува над Израел? Той ще унищожи окончателно враговете си, които последователно са също и врагове на Израел. Тези три имена – Моав, Едом и Сиир – всички се отнасят за същите общи народи и същата обща област. Тези народи са живеели на изток и югоизток от Израел. Дали Европа е разположена непосредствено на югоизток от Израел? Или това е разположението на Арабия?

Езекил 35 говори за съда над хълма Сиир (ст. 1) и го свързва с Едом: „Както си се развеселил за това, че запустя наследството на Израелевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом – да! – целият; и ще познаят, че Аз съм Господ” (ст. 15). Великият Едом обхваща земята от от Теман до Дедан, което в наши дни означава  от Йемен до Саудитска Арабия.

Когато Исус се завърне, за да вземе скиптъра си и да порази „неприятелите си”, кои са те? Те са арабските народи на изток от Израел. В Исая тази тема се повтаря: „[Господ] Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това” (Исая 25:8).

Дали това вече се е случило или то се отнася за периода, след като Христос се завърне? Освен ако смъртта вече не е била погълната и аз да съм го пропуснал, това ясно се отнася за завръщането на Христос. „Защото на този хълм (Сион) Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището” (Исая 25:10). Бог не изглежда твърде загрижен да използва учтив и политически коректен език тук. Още веднъж, Месията се завръща, за да стъпче Моав. Описан е застанал, като ръката Му с благословения почива над Израел, докато нозете Му притискат врата на Моав.

За онези, които се придържат към Парадигмата за Европейския Антихрист, защо Бог споменава конкретно Моав, а не някои други нации от Европа? Реално погледнато, кое от двете тълкувания е по-основателно? Този пасаж или сочи към последното поражение през Последните времена на днешните физически и духовни потомци на Моав, или алегорично ни насочва към Европа. Да погледнем реално тук. Библията просто не поучава парадигма за Европейски Антихрист.

ИСАЯ 63 – ЕДНО УДИВИТЕЛНО ПРОРОЧЕСТВО

Пророчеството от Исая 63 завършва с Месията, който идва от Едом, а дрехите му буквално са напоени с кръвта на множествата на онези, които той е избил. Точно така. Виждали ли сте някога Месията, представен по този начин? Той си тръгна като агне, но се връща като могъщ победоносен лъв:

„Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам. Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана” (Исая 63:1-4).

Езекил 25 също разкрива точното отношение на Бога към Едом: „Така казва Господ Бог: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом и престъпиха тежко, като си отмъсти против тях, затова така казва Господ Бог: Ще простра ръката Си върху Едом, ще изтребя от него и човек, и животно и ще го запустя от Теман, и ще паднат от меч до Дедан” (ст. 13).

Теман се намира в Йемен, а Дедан е бил древен град в централна Саудитска Арабия, който днес е известен като Ал-Ула. Поради употребата и на Теман, и на Дедан, следва да разбираме, че цялата територия, простираща се на юг покрай Червено море, чак до централна Саудитска Арабия е в центъра на вниманието. Еврейският Танах превежда този стих така: „от Теман до Дедан”. Това е една масивна територия.

Книгата на Авдий също спира вниманието върху разрушаването на Едом: „В онзи ден, казва Господ, няма ли да погубя мъдрите от Едом и благоразумието – от Исавовия хълм?” (Авдий 8). Както и в предишните пасажи, така и в Авдий, това ясно говори за периода, предшестващ царуването на Христос на земята: „Избавители ще се изкачат на хълма Сион, за да съдят Исавовия хълм; и царството ще бъде на Господа” (Авдий 21).

Следващият пасаж без съмнение ще разгневи много мюсюлмани. След като Исус погуби мюсюлманските нации, пророк Софония съвсем ясно твърди, че останалите израилтяни ще владеят мюсюлманските земи: „Затова, Господ на Силите, Израилевият Бог, [заявява]: Моав непременно ще бъде като Содом, а амонците – като Гомор, място, завладяно от коприви и солници – вечна пустота; останалите от народа Ми ще ги оберат и оцелелите от народа Ми  ще наследят земята им” (Софоний 2:9).

МЕСИЯТА ЛИЧНО ПОРАЗЯВА ЕГИПЕТ

Исая говори много относно деня, когато Месията ще се завърне в слава на облаците, за да извърши съд срещу враговете Си: „Ето, Господ Йехова на Силите ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; високо израсналите дървета ще бъдат отсечени и издигнатите ще се снишат” (Исая 10:33). Отново, кои са тези неприятели? Сред многото изброени, Исая назовава конкретно Египет и Ливан: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет; Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му и сърцето на Египет ще се разтопи сред самия него” (Исая 19:1). Кой идва върху облаците? Това е лично Месията, който идва да порази Египет. Очевидно Египет е мюсюлманска нация.

„Могъщият” в Исая 10:33-34, който погубва Ливан, е Месията, който се бие в Господния ден: „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък; и ще изгори и пояде тръните му и глоговете му в един ден” (Исая 10:17). Египет ще бъде масово поразен: „И Господ ще погуби залива на Египетското Море; и чрез силния Си вятър ще помаха с ръката Си върху реката, и ще я раздели на седем потока” (Исая 11:15). Нил се влива в Средиземно море чрез седем потока. Библията предсказва: „А ще налетят на рамената на филистимците на запад; заедно ще оберат и жителите на изток; ще прострат ръката си върху Едом и Моав; а амонците ще им се покорят” (Исая 11:14).

МЕСИЯТА ЛИЧНО СЪДИ ЛИВАН

В Исая 10:34 се прави едно удивително изявление: „Ливан ще падне чрез Могъщия”. Това е Месията, Който ще осъди анти-израелските елементи вътре в Ливан и целият Ливан ще се поклони пред Него. Виждам как някои спорят, че „Могъщият” тук е Бог Отец на небето, а не Месията на земята. Обаче Исая 19:20 не оставя място за съмнение: „Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави”. Кой е Спасителят? Как е изпратен Той? В Псалмите Месията е представен като войник и боец със същото название: „Могъщият”, „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи, със славата Си и величието Си” (Псалм 45:3). В Софоний 3 този „Могъщ” присъства физически сред Израел: „Господ, твой Бог, е сред тебе – Могъщият, Който ще те спаси” (Софоний 3:17). Ясно е, че това е Месията. Бог Отец е абсолютно трансцендентален. Той не присъства физически в Израел.

Това пророчество по отношение на Ливан е също така съда над Антихрист: „Народе Мой, който живееш в Сион, не се бойте от асириеца, той ще ви удари с жезъл и ще вдигне тоягата си против вас, както над Египет” (Исая 10:24-25). Антихрист ще бъде отговорен за унищожаването на Ливан: „Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни поради кръвта на хората, и насилието, извършено от тебе спрямо земята, града и всичките му жители” (Авакум 2:17). Бог ще накаже исляма за това, което са сторили в Ливан с насилието и ограбването на християните в тази нация.

В книгата на пророк Йоил четем за съда над народите, когато Христос се завърне: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2). Виждате ли защо Христос съди народите? Поради греховете им спрямо Израел. Но кои народи се споменават конкретно като виновни за това престъпление? „И какво имате вие, Тире, Сидоне (Ливан) и всички филистимски предели (Газа)? Искате ли да Ми отмъстите? А ако Ми отмъстите, то Аз, без да се бавя, бързо ще ви върна отмъщението ви върху главите ви” (Йоил 3:4). Много е вероятно дори Хизбула (Тир) и Хамас в Газа да се изправят срещу Месията на Израел. Разбира се, в този момент те ще са били измамени от сатана да мислят, че Той е Даджал, когато в действителност мюсюлманите са тези, които следват фалшивия Месия.

Този модел се открива и в книгата на Еремия, която също описва ясно как Исус излива Своя гняв срещу враговете на Израел в края на епохата: „Защото така ми каза Господ, Израелевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам” (Еремия 25:15). И така, които са народите, върху които Бог казва, че ще излее гнева Си? Следва списъкът. Докато го четете, запитайте се дали ударението е върху Средния изток или Европа:

Египетския цар фараон, със слугите му, първенците му и целия му народ;  всички разноплеменни народи там, всички царе на земята Уз и всички царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот; Едом, Моав и амонците; и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето; Дедан, Тема, Вуза и всички, които са в отдалечени места: всички арабски царе и всички царе на чуждоземни народи, които населяват пустинята; всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидски царе; всички северни царе – близките и далечните, едни с други, и всички царства на света, които са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях. … защото, ето, Аз ще призова меч върху всички земни жители, казва Господ на Силите (ст. 19-26, 29).

Отново, думата, използвана за земя, е „ерец” и не говори непременно за всяка останала нация по цялата земя. Ако беше така, какъв смисъл би имало да се предоставят всички тези имена? Народите, които са изброени, обаче, са всичките мюсюлмански и се намират в Средния изток. Съвпадение ли е това? Разбира се, че не!

Винаги, когато се споменава меча на гнева на Месията, за мюсюлманските се казва, че изтърпяват Божия съд. Защото Исая също така пророкува: „Мечът Ми се опияни в небесата, затова, ето, ще слезе за съд върху Едом. Да! Върху народа, които Аз обрекох на изтребление. Мечът Господен е напоен с кръв, затлъстя от тлъстина, с кръвта на агнетата и яретата, с тлъстините на овнешките бъбреци; защото Господ има жертви във Восора и голямо клане в Едомската земя… Земята им ще се напои с кръв и пръстта им ще затлъстее с тлъстина. Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния за защита на [законната] Сионова кауза. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола!” (Исая 34:3-9).

Мечът на Господния гняв е насочен срещу кого? Още веднъж, това е Едом – мюсюлманските врагове на Израел. Защо Исус съди Едом? За да „защити законната Сионова кауза” (Исая 34:8). Отново и отново, пророк след пророк, за Божия съд се казва, че е насочен конкретно към мюсюлмански нации. Сам Исус повежда битка срещу мюсюлманските армии.

ЗАЩО ЗАПАДЪТ ПРОПУСКА ТОВА?

На Запад е общоприето, когато някой повдигне дискусия относно пророчеството, тя да се обръща направо към книгата Откровение. Дори повечето документални филми относно пророчеството започват и се въртят около алегоричните пасажи от книгата Откровение – последната книга на Библията. Защо да не се започне от началото? Защо да не се започне с множеството буквални стихове и препратки в Библията относно пророчеството?

Вместо да се впускат направо в изследване на различните алегорични видения и сънища за зверове, рогове, змейове и т.н., защо да не се започне с ясното и недвусмисленото? Това би бил много по-разумен подход, не е ли така? Когато прави опити да съставим стабилна Библейска основа за разбиране на системата на Антихрист, човек  трябва да се опира на пълния съвет на Писанието, а не само на последната и най-загадъчна книга в Библията.

Макар пророческите картини, открити в Откровение или книгата на Данаил, да са много важни, те са само малка част от много по-големия резерв от информация, който Библията ни е предоставила. Прекалено много тълкуватели започват с тези няколко картини и когато заключенията им не са подкрепяни от изобилието на другите пророчески пасажи, обикновено те или изопачават тези пасажи така, че да паснат на установените им предположения, или просто изцяло ги пренебрегват.

Ние не можем да възприемем подобен „избирателен” подход. Отново, за да формираме една точна и наистина Библейска гледна точка относно Последните времена, трябва да се опрем на пълния и цялостен съвет на Писанието. За да бъде която и да е теория или позиция убедителна и по-широко приета от Църквата, е необходимо всички нейни пасажи да бъдат достатъчно съгласувани – те трябва да бъдат събрани заедно така, че да образуват едно цяло, за да могат да обрисуват една последователна и логична картина. В следващите глави ще покажем как всички пророчески стихове, свързани с края на времената, ще се впишат в сценария, описан в тази глава.

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 53

ХРИСТИЯНИ СЕ БИЯТ НА СТРАНАТА НА ИЗРАЕЛ

Отново, в Йоил 2 става ясно, че тази армия е в действие: „Нека кажат: Пощади, Господи, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за да ги владеят народите. Защо да кажат между народите: Къде е техният Бог? Тогава Господ поревнува за земята Си и се смили над народа Си” (Йоил 2:17-19).

В края на епохата истинските вярващи би трябвало да имат в сърцата си този ходатайствен вик. Те трябва да бъдат духовни ходатаи и дори политически активисти. С разпространяването  духа на антисемитизма дори и в църквата, Израел се нуждае от приятели, които ще го подкрепят до самия край. И така, именно тези приятели ще се радват на новото начало на Израел. Това са светиите, които обичат Израел и са загрижени за тяхната земя. Псалм 102 ни дава признакът за разпознаване: „Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му” (Псалм 102:14). Това е отношението на християнските поклонници към Израел. Те се радват да отнесат у дома малко от пръстта, праха или маслинова клонка от неговата земя. Това отношение е присъщо на онези, които обичат Израел. Ако ислямът наистина е обичал земята на Израел, тогава защо тя е била безлюдна пустиня преди евреите да започнат да имигрират и да се заселват в нея? На едно про-палестинско християнско мероприятие някой каза, че истинските камъни са били „живите камъни” – „палестинците”. Ако е така, защо Бог не е казал така? Той е щял да ги нарече „палестинци,” но не го е направил. Те са измамени от собствената си бунтовна нагласа.

Не забравяйте, че с продължението на историята в Йоил 3 настъпва съдът над  неприятелите на Израел. Ако някой мрази Израел, той сигурно мрази и Бога и не би изпитвал желание да участва в тази битка срещу Израел в Армагедон. Просто погледнете заключението на Йоил: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел” (Йоил 3:2). Виждате ли удебелената дума? Колко важна е тази дума? Разделянето на Израел и създаването на Палестинска държава ще стане причина за този съд: „защото разпръснаха хората Ми между народите и си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2).

Християните не могат да бъдат про-палестински настроени или застъпници на Палестинска държава, което изисква изрязване на Израел с цел да се отслаби тази нация. Разделянето на Израел е в подкрепа на Антихрист, който разделя земята заради изгода. Човек не може да бъде в подкрепа на Христос и в подкрепа на Антихрист едновременно. Въпреки това този дух все повече прониква в определени среди на Църквата днес.

ГЛАВА 55

БОГ ЩЕ ИЗДИГНЕ СЕДЕМ СЪЮЗЕНИ НАЦИИ

В Михей 5 идващият Месия трябвало да бъде конкретно знак за израелтяните, че една епоха била приключила. Те нямало да бъдят изоставяни от Бога повече. Щели да живеят безопасно под ръководството на Месията: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа, своя Бог; и те ще живет в безопасност; защото сега величието Му ще стигне до краищата на земята” (Михей 5:4 – букв.пр. от англ.).

Израел вече нямало да се страхува от неприятелите си. Величието на този Месия щяло да стигне до краищата на земята. Но следващият стих е изключително важен и трябва да бъде разгледан. Защото в него се казва, че този Месия ще избави Израел от нашестващия Антихрист, когото този пасаж свързва с Нимрод, основателя на Вавилон, и го нарича „асириеца”. „И Той [Месията] ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват. Те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той [Месията] ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни” (Михей 5:2-6).

Асириецът (Антихрист) ще нападне Израел. Месията ще го срази и ще установи истински мир. Също така се казва, че сред всичко това „седем пастири, дори осем човека” ще бъдат издигнати от Бога, за да участват в поразяването на Антихрист.

Спомнете си какво казва стихът: „ще повдигнем против него седем пастири и осем човека. Те ще управляват… Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч”.

Те, седемте пастири, ще унищожат Асирия и Нимрод.

Това е изключително важно. Бог ще издигне седем съюзника, за да помогне на Израел в борбата срещу Антихрист. За тези седем пастири  се говори рядко, ако не и никак. Библията описва в много случаи, че Бог ще издигне народи от краищата на земята, далече от Близкия изток, за да унищожи Антихрист. Възможно ли е седем праведни нации да застанат от страната на Христос и Израел в края? Възможно ли е Америка да бъде в списъка с тези праведни защитници?

Много хора са спорили с мен, че „седемте пастири” са изсред Израел. Но в библейската символика “пастирите” са водачи на нации. Един пасаж от книгата на Еремия разкрива това. Да разгледаме най-напред следния пасаж: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват  овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израелевият Бог, против пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте, и не ги посетихте; ето, Аз ще ви накажа за лошите ви дела, казва Господ. И ще събера останалите Си овце от всичките страни, където ги изгоних, и ще ги върна пак в кошарите им, където ще се наплодят и умножат. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма да се плашат вече, нито ще треперят, нито ще загине някоя, казва Господ”. В този пасаж „пастирите” са онези водачи на нациите, които не са се интересували от евреите през многото години, когато са били разпръснати сред езическите народи. В стих 3 Бог казва, че ще събере останалите от стадото Си измежду всичките страни, където ги е бил изгонил. Той ще ги върне отново в кошарите; и те ще се наплодят и умножат. Стих 4 ни казва, че Той ще им даде „нови пастири”, които ще ги пасат, ще се грижат за тях и ще премахнат причината за страховете им.

По време на диаспората (разпръсването на евреите – бел.пр.) Бог е изгонил евреите по всичките езически страни по света. През това време Той ще държи всички тези нации отговорни за благосъстоянието и безопасността на Израел. В този пасаж Той нарича лидерите и правителствата на тези нации „пастири и овчари”. Той предупреждава народите, които са се държали зле с Израел, че „ще ги накаже за лошите им дела”. С други думи, ще ги накаже за начина, по който са се отнасяли с народа Му Израел.

След това Бог обещава да даде на Израел нови пастири, които ще се погрижат добре за него. Как са се отнасяли към евреите, откакто са дошли в Съединените Щати? През цялата история евреите са били преследвани в почти всяка страна по света, но не толкова в Америка. Америка е била първата страна в света, която е дала  на евреите равноправно гражданство. И ние сме благословени поради това. В настоящия момент в Америка живеят повече евреи, отколкото в която и да било друга страна по света, в това число и самата страна Израел. В Америка живеят шест милиона в сравнение с 4,8 милиона там.

Бог действително е дал нови пастири на Израел и го е избавил от страха от преследване в тези страни. В Америка евреите благоуспяват повече, отколкото са благоуспявали през който и да било друг период в цялата си история. Дотолкова, че повечето евреи в Америка нямат желание да се връщат в Израел. Бог ги благославя тук, но има и други страни, където също се отнасят добре с евреите. Ние сме страните (пастирите), които Бог е осигурил, за да благослови евреите. По време на Голямата скръб, с Божията благодат, Съединените Щати ще продължат да защитават Израел срещу Антихрист. Всъщност, ако Америка е сред седемте праведни нации, тогава на практика тя ще участва в борбата срещу Антихрист. Затова той ще извика за помощ от другите страни. През последната част от Голямата скръб Израел ще бъде почти изтребен. Обаче според Данаил 11, Антихрист ще извика някои нации да дойдат и да му помогнат да тръгне срещу Ерусалим за битката при Армагедон. Помислете малко върху това. Всички знаем, че Антихрист ще нахлуе в Израел и ще влезе в храма, за да се обяви за Бог. Тъй като той вече е завладял Израел, защо ще бъде в положение да му се налага да го завладява отново в края на седемте години? Отговорът на този въпрос е, че той ще бъде принуден да напусне Израел някъде между средата и края на седемте години на Голямата скръб. Съюзниците на Израел ще бъдат причината той да претърпи падане. И той ще дойде, за да води война с Америка и с другите страни, които помагат на Израел.

Нека се върнем сега на Михей 5: „И той ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни: и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват, те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни” (Михей 5:5-6).

Седемте пастири са седемте нации, които се грижат за евреите, живеещи в техните предели. Те също така ще се изправят заедно с Израел срещу Антихрист. Осемте мъже, които управляват, са седемте лидери на тези страни, като сам Исус е осмият. Тези стихове твърдят това. В 5-ти стих се казва: „И този мъж ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни”.

Онова, което много хора не осъзнават, е регионалния характер на царството на Антихрист. Центърът на последната империя на Антихрист ще се намира в Близкия изток. Антихрист не само буквално ще управлява всяка от останалите последни нации на земята. Макар че Библията ни представя в общи линии как ще изглеждат последните дни, това не обхваща непременно и най-дребните подробности. Например, не знаем със сигурност какво ще стане с Гренландия или Нова Зеландия. Не можем със сигурност да извадим заключение какво ще стане с Америка, Германия, Англия или Русия по време на Последните Дни. Много американци смятат, че Америка няма да съществува и ще бъде унищожена от Антихрист; те правят този извод от това, че Америка не се споменава в Библията. Но човек би могъл да се запита защо никои от известните нации не се споменават в Библейското пророчество. Това, че не се обсъждат, означава ли непременно, че всички те ще бъдат унищожени, или това се дължи конкретно на факта, че Близкият изток е главното ударение на Библейското пророчество? Все пак, някои западни нации се споменават в Библията – Испания и Рим. Но никога не се споменават конкретно във връзка със съд. Единствените споменати по име нации във връзка с Христовия съд са мюсюлманските нации. Както апостол Павел предупреждава: „Трябва да се научим да не престъпваме границата на онова, което казват Писанията” (I Коринтяни 4:6 – букв. пр. от англ.).

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 56

ИСУС ЩЕ СРАЗИ АНТИХРИСТ-МАХДИ

Това сразяване на исляма и Махди-Антихрист с неговите мюсюлмански орди ще стане в Йосафатовата долина (Йоил 3), което книгата Откровение нарича лина на Неговия гняв. Бог най-накрая ще смаже мюсюлманските като грозде: „Ще съкруша асириеца в земята Си
и ще го стъпча на планините Си; тогава хомотът му ще се вдигне от народа Ми и товарът му ще се снеме от плещите им. Това е решението, взето за цялата земя, и тази е ръката, която се простира над всички народи. Защото Господ Всемогъщият взе решение – и кой ще го осуети? И ръката Му е протегната – и кой ще я върне назад?” (Исая 14:25-27).

В Исая 10 Господ обещава, че след като приключи с наказанието на Неговите хора, Той ще „накаже плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи.” (ст. 12). След това „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък” (ст. 17). Кой е Светият Израелев, който ще стане пламенен воин? Това е не друг, а Исус, Воюващият Цар. Но кога Исус е изпълнил това пророчество? Това не се е случвало в досегашната история, но скоро ще стане. Израел също ще воюва: „Светлината на Израел ще стане огън.” Този пасаж много напомня на Авдий 1:18: „Якововият дом ще бъде огън, Йосифовият дом – като пламък; а Исавовият дом – като слама”.

Повечето хора смятат, че Месията ще воюва с Антихрист самостоятелно, нещо като Зоро, който  края на филма се бие на покрива на замъка и убива лошия, който пада и умира, после идва надпис „Край” и всичко приключва. Но Израел ще се бие редом със своя Месия. Така ще постъпят и другите седем пастири, които Бог ще издигне, а също и грабнатите вярващи ще се бият рамо до рамо със Своя Цар. Заедно, всички те в крайна сметка ще унищожат царството на Антихрист. Това е трудно да се възприеме от западните хора. Но всичко, което Бог прави, става с партньорството на Неговите хора. Ще обсъдим по-подробно това по-нататък.

Продължението на този пасаж, стих 26, гласи: „И Господ на силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиам при канарата Орив”. Още веднъж, Исус е наречен Господ Всемогъщия, който ще разбие Антихрист подобно на Гедеон, който срази мадиамците. В Исая 31:4,8 Библията казва, че: „…Господ на силите ще слезе, за да воюва за хълма Сион… тогава асириецър ще падне от меч, който не е човешки, и меч не на човек ще го погуби”. Отново, без да се впускаме в подробности по тази тема, но трябва да я изясним. Исус никога не е водил физически битки срещу Асирия по време на Първото Си идване, тоест това би трябвало да се отнася за Второто пришествие на Христос.

ГЛАВА 57

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ В ИСАЯ ЗА МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА СЪД

Бихте могли да възразите, че непрекъснато говоря за армиите, които воюват с Месията, като за мюсюлмански. Бихте ли искали да ги нарека будистки или европейски пост-модерни пацифистки метро-сексуално агностични? Смятате ли, че всички тези нации, които Библията споменава по име, просто по случайност са мюсюлмански – и съществуват от незапомнени времена – изведнъж ще се обърнат към будизма? – или към някаква друга универсална Единна световна религия, както някои поучават? Можете да възразите, че никой не знае каква ще бъде религията на тези народи. Можете да предложите да изчакаме и да видим.

Отправяте ли предизвикателство и към други книги, които сочат към католиците, Рим или Европа с имената на нации и вероизповедания? Може би те трябва да внесат промени в книгите си? В крайна сметка, никой не знае каква ще бъде религията им, докато не се разиграе пълният този сценарии, нали така?

Извинете! Доводите ми остават, защото разполагам с буквалните имена на буквални нации, докато другите правят предположения след предположения. Няма законно основание за заменяне на Рим с Едом или Испания с Вавилон. Как може човек да получи „Николай Карпатия” от Асирия, Едом, Моав или Мадиам?

Голяма част от книгата Исая е посветена на финалния сблъсък между Месията и Антихрист. И все пак, когато се вгледаме в конкретните нации, срещу които са насочени толкова много от „пророческите предсказания” или „главни теми”, всички те са мюсюлмански. Разгледайте нациите, които са подчертани: Вавилон – Исая  13; Асирия и филистимците (палестинците) – Исая 14; Моав – Исая 15; Дамаск – Исая 17; Куш (Судан и Сомалия) – Исая 18; Египет – Исая 19; Египет и Куш – Исая 20; Вавилон (Ирак и Арабия) и Едом (Арабия) – Исая 21; Тир (Ливан) – Исая 23.

Това звучи ли ви като съставена от десет нации европейска конфедерация? Или ви звучи като коалиция на мюсюлмански нации от Средния изток? Спомнете си, контекстът на тези глави е унищожението на Асирия (Антихрист) и точно както разгромяването на асириеца е в бъдещето, така и присъдите над тези нации са също в бъдещето. Неговото унищожение е описано в Исая 14:25: „ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си”.

ЕГИПЕТ- УНИЩОЖЕН ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 19)

Сам Христос сразява част от армиите на Антихрист в Египет: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет” (Исая 19:1). Това е много важен и ценен стих, тъй като той поставя контекста на Исая 19 в рамките на Второто идване на Месията, понеже Сам Господ слиза „на лек облак и влиза в Египет” (Исая 19:1). Израел също ще бие срещу Египет: „Юдейската земя ще стане ужас за Египет” (ст. 17). Тъй като тази война никога не се е случвала в историята досега, тя трябва да настъпи в бъдещето. Освен това фактът, че текстът ни казва, че Месията ще изпълни тази мисия, очевидно я разполага в бъдещето. Египет също така ще има и гражданска война: „И Аз ще повдигна египтяни против египтяни; всеки ще се бие против брат си и всеки – против ближния си, град против град, царство против царство” (Исая 19:2).

Христос идва да се бие с Египет, защото Антихрист ще е завладял Египет. „И ще затворя египтяните в ръката на жесток господар и свиреп цар ще ги владее, казва Господ на Силите.” (Исая 19:4). Това се потвърждава също и от Данаил 11:42: „[Антихрист] ще простре ръката си  върху страните; и Египетската земя няма да я избегне”.

Христос в крайна сметка ще спаси от Антихрист един остатък от Египет: „В онзи ден ще има пет града в Египетската земя, които ще говорят ханаански език и ще се кълнат в Господа на Силите; единият ще се нарича град Херес (на погубление)” (ст. 18). Много от египтяните ще станат като месианските евреи и ще обичат да говорят на еврейски.

Потиснатите коптски египтяни ще бъдат спасени от Месията: „И той ще бъде за знамение и свидетелство на Господа на Силите в Египетската земя; защото ще извикат към Господа поради потисниците и Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави” (Исая 19:20). Коптските египтяни все повече са потискани от мюсюлманското мнозинство и дори от правителството. Но ако бог смята тяхната кауза за достатъчно важна, за да ги спаси лично, тогава защо ние пазим такова мълчание относно страданието на коптските християни в Египет?

ГОЛЯМОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ (ИСАЯ 24)

В глава 24 на Исая се дава една причина за наказанието на тези нации: „те престъпиха законите, промениха наредбите” (Исая 24:5). Това говори за Антихрист, който се опитва да промени времената и законите (Данаил 7:25).

Коранът също говори за голямо земетресение, но за разлика от Исая, той не предупреждава, че това осъждение ще е срещу мюсюлмански нации. „О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа (или Съдния Ден) е нещо ужасно. В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но Мъчението на Аллах е сурово (върху тях)” (Коран 22:1-2).

Виждате ли колко старателно сатана е заблудил мюсюлманите? Когато видят голямото земетресение, те ще вярват, че Аллах и тяхната книга действат. Но всъщност Бог ще ги наказва.

В Исая Йехова заявява: „основите на земята треперят” (Исая 24:18), „защото прозорците отгоре са отворени” (ст. 18), „земята се разложи съвсем” (ст. 19), „земята ще залита като някой пиян и ще се разтресе” (ст. 20). В Исая съдът се обявява дори върху падналите ангели и земните царе: „И в онзи ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята – земните царе. И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат посетени. Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред древните Си със слава” (Исая 24:21-23).

Хвърлянето на народите в „ямата” е често срещана тема, която трябва да отбележим: „И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата”. Това е описано подробно и в Езекил 31 и 32, като Антихрист бива хвърлен в ямата, а имената на всички народи, които биват хвърлени там заедно с него, са изцяло мюсюлмански нации днес. Наистина мюсюлманите са били заблудени. Молете се още много мюсюлмани да продължават да се събуждат и да се обръщат към Йехова Бог и Неговия Син Йешуа, Месията.

УНИЩОЖЕНИЕ НА МОАВ ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 25)

Моав, подобно на Египет, бива унищожен от самия Месия: „И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го – и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му. Защото в този хълм Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището” (Исая 25:9-10).

Моав е стъпкан под нозете на Месията. Макар ръката на благословение на Месията да почива над главата на Сион, краката Му са върху врата на Моав, като натиска главата му в бунището.

Коментарът, който често чувам, е, че ислямът ще бъде унищожен няколко години преди идването на Христос. Повечето пророчески учители твърдят, че това ще подготви сцената за Европейския Антихрист и Битката при Армагедон.

Моят отговор е, че във всеки изследван досега пасаж Христос лично воюва с нации, които са мюсюлмански. В последния откъс (Исая 25:9-10) по времето на Неговото завръщане виждаме Христос да се бие с Моав. Защо според вас Бог винаги поставя ударение върху мюсюлманските нации? Къде са всичките онези европейски нации, с които Той, както се твърди, ще воюва?

Исая 25 е помиряването между Израел и неговия Месия. Но в тази обстановка Моав бива унищожен. Вместо Моав да унищожи Израел, Бог ще пощади Своя народ от бъдещия гняв. „Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си” (Исая 26:20-21).

АНТИХРИСТ Е ОСЪДЕН

„В онзи ден Господ с жестокия, великия и здрав Свой меч ще накаже левиатан, бързия змей. Да! Левиатан, извиващия се змей; и ще убие змея, който е в морето” (Исая 27:1). Това е съдът над Антихрист, змея, змията, левиатана – дявола. Но за унищожението на Антихрист се говори в контекста на покайващия се остатък от мюсюлманските нации: „И в онзи ден ще затръби голяма тръба; и загиващите в Асирийската земя, и изгонените, които са в Египетската земя, ще се кланят на Господа на святия хълм в Ерусалим” (Исая 27:13).

Народите най-накрая са освободени от хватката на исляма и неговия Антихрист-Махди. Остатъкът от ислямските Асирия и Египет ще дойде, за да се покланя на Господа, не в Мека, а в Ерусалим! Те вече не са мюсюлмани, а като мен, те са бивши мюсюлмани, вярващи в Христос – и говорещи много по-добре еврейски, разбира се.

ЗАВЕТЪТ СЪС СМЪРТТА (ИСАЯ 28)

Заветът със смъртта според описанието в Исая 28 е с двояко значение. Първото е историята на човечеството, което влиза в завет със смъртта в градината. Когато Адам и Ева хапнаха от забраненото дърво, човечеството по същество подписа завет със смъртта. Този завет беше предприет от Сатана; но чрез жертвен принос Бог промисли изходен път.

По подобен начин Антихрист, дяволът, ще предприеме фалшив завет и ще раздели Израел заради облаги: „Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея” (Исая 28:18).

През цялото пророчество на Исая Бог многократно предупреждава Своя народ никога да не се доверява на политически съюзявания, а да уповава единствено на Него. Но подобно на положението в дните на Исая, така ще бъде и в Последните дни. Израел ще се доверява на политически съюзници, мирни договори и обещания за „мир и сигурност”. Библията казва, че Израел с желание ще приеме мирния договор, направен с Антихрист, който „ще потвърди завет с мнозина за една ‘седмица” (Данаил 9:27).

Но след това този Асириец-Антихрист ще изостави своите споразумения и ще нахлуе в земята: „която е била възстановена от меча и чиито хора са били събрани от много племена, върху Израелевите планини” (Езекил 38:8).

Видяхме бившия министър-председател на Израел и бивш кмет на Ерусалим Ехуд Олмерт да прави опити за мирни споразумения – имаше преговори с Газа с надеждата за мир. Какви резултати би дало това? Библията предупреждава: „Вие, присмиватели, които господствате над този народ, който е в Ерусалим. Понеже сте казали: Ние сключихме договор със смъртта и се съгласихме с преизподнята, че когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище и под измама се скрихме… Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея” (Исая 28:14-18).

Асириецът ще ги поразява, докато най-накрая остатъкът от Израел не се обърне към Бога и не се покае за упованието в лъжливи обещания, направени с околните народи.

Това ще се случи най-накрая, когато остатъкът от Израел каже: „Благословен идващият в името Господно”, както Исус пророкува в Матей 23:39. С други думи, остатъкът от Израел ще осъзнае, че наистина детето, Чудесният Съветник, Князът на мира – Исус Месията – е тяхната единствена надежда.

НАМЕСАТА НА ХРИСТОС (ИСАЯ 29-30)

Тук в Исая 29-30 имаме описание на Месията, Който най-накрая сразява исляма. Този разказ може да се сравни с войната на цар Давид с филистимците: „Защото Господ ще стане, както на хълма Ферасим, ще се разгневи, както в долината Гаваон, за да извърши работата Си, пречудната Си работа, и да изпълни делото Си, удивителното Си дело” (Исая 28:21). Заблуди, глад и жажда ще поразят всички врагове, които тръгнат срещу Ерусалим: „И както гладният сънува ясно, че яде, но като се събуди, душата му е празна, или както жадният сънува ясно, че пие, но като се събуди, ето, той е примрял и в душата му има жажда, така ще бъдат множествата на всички народи, които воюват против Сионския хълм” (Исая 29:8). От много години казвам, че цените на храните и недостигът на храна ще бъдат голям проблем в мюсюлманските страни и това явление само ще се засилва.

Това поражение на враговете ще бъде проява на милост. Това, което е лошо, ще бъде превърнато в добро за еврейския народ. Както Холокостът беше нещо лошо и от тази тъмнина се роди Израел. 9/11 беше призив за събуждане, поне за кратко време. Пърл Харбър пробуди Америка за японската заплаха. Грехът и злото са като тор, отначало мирише, но когато слънцето изгрее върху него, изсъхва и накрая спомага за увеличаването на плодовете. Нищо от това, което сатана прави, никога няма да успее – той настройваше тълпата да разпнат Господа, но злото, което той възнамеряваше, Христовото разпъване на кръст, разкъса завесата, така че това, което Сатана започна в градината, се провали. Единственото, което сега остава, е Месията да смаже Сатана.

Понякога, като християни, трябва да виждаме през Божиите лещи. Защото онова, което изглежда като мир, често е проклятие. Мирът с Хитлер беше проклятие; Чембърлейн отиде при Хитлер и заяви: „Мир в наше време!” Но нямаше мир – единствено заблуда. Чърчил беше прав – войната беше решението. Обаче беше обвинен в подстрекаване на война. Има време за мир, но има и време за война. Ще дойде денят, когато ще има истинска война, за да сложи край на всички войни. Без финалната война на Месията срещу нечестивите нации, цялата история на Библията би била история за несправедливостта. Когато кротките на земята обърнат другата си буза, те предават правосъдието и своята кауза на Господа. Докато сам Бог най-накрая не слезе и буквално не защити и не раздаде правосъдие,  цялото обръщане на другата буза е безсмислено и несправедливо. Справедливостта изисква Исус в крайна сметка да поведе война заради Своите хора. Има време за война! Израел е получил своя дял от мирни споразумения; нито едно не е докарало мир. Обаче Израел продължава да предлага милост на народите, които непрекъснато го нападат. Тези мирни споразумения са едни и същи, както Чембърлейн отиде при Хитлер, така Израел ще отиде при Египет, търсейки мир с фараона: „Които отиват, за да слязат в Египет, без да се допитват до Моите уста, за да се закрепят със силата на фараона и да прибегнат под сянката на Египет! Затова фараоновата сила ще ви бъде за срам и прибягването под египетската сянка – за смущение” (Исая 30:2-3).

Мирът на Израел с Египет е фарс. Израел се отказа от Синай заради мира, което му докара единствено експлозиви, внасяни контрабандно през Египет в Газа. Ще има още бъдещи лъжливи мирни споразумения с Египет. И резултатите им ще бъдат също толкова безплодни.

В Исая Ерусалим е споменат сред списъка с народите, които биват съдени. Обаче е важно да разграничим и видим разликата между Божието наказание и Божия съд. Бог наказва онези, които обича, но въздава на Своите врагове. Всички мюсюлмански нации са белязани за сурово осъждение, докато Ерусалим е белязан за Божието също толкова строго поправление. Последната част от Исая 10 ни разказва за крайните резултати и добрите вести, които идват от Божието наказание над Израел: „Останалите от Израел и оцелелите от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израелев. Останалото, останалото от Яков, ще се обърне към Могъщия Бог” (Исая 10:20-21).

Въпреки че ще се доверил на лъжливите обещания на Антихрист за мир, Израел ще уповава на своя Месия, Който ще „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това” (Исая 9:7).

ГЛАВА 58

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА САТАНА И МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ, ХВЪРЛЕНИ В АДА

ОТ ЕЗЕКИЛ 28-32

На Запад хората черпят информация за Антихрист от книгата Откровение, но рядко правят разборен анализ на имената буквалните имена на нациите, които той ръководи със себе си в битката срещу Израел, като накрая биват осъдени и хвърлени в ада (ямата). Езекил 28-32 са може би най-подходящите глави от всичките удивителни буквални библейски стихове за онези мюсюлмански нации, които се мъчат в това страдание редом с Махди-Антихрист. Тези мюсюлмански нации не са унищожени преди Битката при Армагедон, както хората на Запад често твърдят. Те не въвеждат издигането на Антихрист. Те са с него.

За всеки, който библиейското пророчество, Езекил 28-32 включва Антихрист заедно с имената на неговата войска от различни нации, които са хвърлени в ада (Откровение 19:20-21), неговото падане като ангел и възгордяването му и обявяването, че е Бог: „Понеже си поставил сърцето си като Божие” (Езекил 28:6), точно както апостол Павел описва Антихрист: „синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение” (II Солунци 2:1).

Бог предоставя съвкупност от прозвища за Антихрист. В пророчеството на Исая Антихрист е наречен асириеца, но тук, в Езекил, той е наречен “тирския цар” (ливанския цар). Първото загатване, че този пасаж говори за Сатана, който обитава в тялото на Антихрист, доказвайки така, че Езекил 28 не е строго историческа препратка за историческа фигура, е този „тирски цар” в „Едемската градина на Бог” и е наречен „херувим пазител” (ангел-хранител).

„Сине човешки, надигни плач за тирския цар и му кажи: Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше в Божията градина, в Едем” (Езекил 28:12)

Кога тирският цар изобщо е бил в „Едем, градината на Бога?” Сатана обаче със сигурност е бил там. Той е бил ангелът на светлината:

„Ти беше херувим (ангел) пазител, помазан, за да засеняваш; Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие” (Езекил 28:14, 15).

Този пасаж ясно говори за нещо повече от обикновен исторически цар. Помазаният херувим, който някога е ходел по „Божия свят хълм” и сред „огнените камъни”, е бунтовният ангел, не друг, а самият дявол. „От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!” (Езекил 28:16).

Кой друг е изпадал в немилост и е бил изгонен от присъствието на Бога в небето, освен Сатана? И каква стока продава този бунтовен ангел? Бащата н лъжите върти амбулантна търговия с една лъжлива религия, която насърчава насилието – „напълниха всичко сред тебе с насилие”.

Но Езекил потвърждава съвсем ясно, че въпреки самопревъзнасянето на Антихрист, той ще бъде сурово смъмрен от Господа: „Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на Онзи, Който те убива” (Езекил 28:9).
Контекстът на Езекил 28 включва Израел в Последните времена:

„Така казва Господ: Когато събера Израелевия дом от племената, между които са разпръснати, и се осветя чрез тях пред очите на народите, тогава ще живеят в своята земя, която дадох на слугата Си Яков. Ще живеят в нея безопасно, да! Ще построят къщи и ще насадят лозя; и ще живеят безопасно, когато извърша съд върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ, техният Бог” (Езекил 28:25, 26).

Очевидно, Израел е бил събран отново като нация. Дори добива на плодове; Израел днес произвежда изобилие от плодове от лозята си, за да задоволява нуждите на много страни: пшеница, ечемик, грозде, смокини, нарове, маслини, фурми и, разбира се, портокалите на Яфа.

Когато приемем факта, че Езекил 28 се отнася за Антихрист и неговите споразумения с Израел след повторното му събиране като нация, лесно можем да видим, че този пасаж е поредното пророчество за Последните времена.

Антихрист най-накрая е хвърлен „в ямата”:

„Така казва Господ Бог: В деня, когато той слезе в преизподнята, причиних жалеене; покрих бездната за него и направих да престанат реките й, така че големите води се спряха; и направих да жалее за него Ливан и всички дървета на полето повехнаха за него. Направих народите да потреперят при шума на падането му, когато го свалих в преизподнята с онези, които слизат в ямата; и всички едемски дървета, отбраните и добрите ливански дървета, всичките пиещи води, се утешиха в най-дълбоките места на света. И те, и онези, които бяха негова мишца, които живееха под сянката му сред народите, слязоха в преизподнята, подобно на него, при убитите от меч. На кого си се уподобил така по слава и величие между едемските дървета? Независимо от това ще бъдеш свален, както всички други едемски дървета, в най-дълбоките места на света; ще лежиш сред необрязаните, с убитите от меч. Така ще стане с фараона и цялото му множество, казва Господ Бог” (Езекил 31:15-18).

Това е аналогия със Сатана в Исая 14:

„Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова. Онези, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:15-17).

Сатана, мъжът (Антихрист) е свален в „ямата”: „Ще те смъкнат в ямата; и ще умреш, както умират убитите – сред моретата” (Езекил 28:8). „Сред моретата” (символичен термин, използван за обозначаване на народите) ще бъде убит и хвърлен в ямата Антихрист.

МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ ХВЪРЛЕНИ В ЯМАТА НА АДА

Конкретните нации, споменати за съда редом с Антихрист, са изброени подред по-долу. Тъй като древните граници са се променили, има някои припокривания и някои нации се повтарят.

ЛИВАН

Контекстът на Езекил 28 определено са Последните Времена – съседите на Израел вече няма да бъдат за него бодливи храсти или нараняващи тръни в ребрата му. Ракетите, изстрелвани от Ливан, за да бодат Израел ежедневно, най-накрая ще престанат завинаги.

„И Господното слово дойде към мен и каза: Сине човешки, насочи лицето си към Сидон (Ливан) и пророкувай против него, като кажеш: Така казва Господ Бог: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще придобия слава сред теб; и когато извърша съд над него и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ.  Защото ще изпратя в него мор и кръв по улиците му; и убитите ще паднат сред него от меч, дошъл в него отвред; и ще познаят, че Аз съм Господ. И между всички, които са около тях, няма да остане за Израелевия дом бодлив храст или нараняващ трън, каквито им напакостяваха; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог” (Езекил 28:20-24).

ЕГИПЕТ

Антихрист е наречен също и „фараон, египетски цар” (Езекил 29:3) и както и в Езекил 28, не може да има никакво съмнение, че това е Сатана, „великото чудовище, което лежиш сред реките” (Езекил 29:3). Възможно е изразът „реката ми е моя” (ст. 3) да е свързан с блокирането на Израел откъм Тиранския провлак. Това не е нещо ново; аз лично съм бил свидетел на войната през 1967г. На 18 май Египетският президент, Гамал Абдул Насър, поиска изтеглянето на войски на Обединените нации от Газа и Синай; генералният секретар Тант бързо се съгласи и премести мироопазващите сили на ООН. Четири дни по-късно Насер обяви блокада на Израелските кораби при Тиранския проток, действие, което Израел подчертаваше след войната от 1956г., че би било равносилно на обявяване на война. Йордания и Ирак бързо се присъединиха към Сирия във военния й съюз с Египет.

Езекил 29 заключава унищожаването на Египет: „И Египетската земя ще бъде опустошена и пуста; и ще познаят, че Аз съм Господ” (Езекил 29:9). Езекил 30 представя още повече подробности: „Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа, облачен ден; ще бъде времето на езичниците. Меч ще дойде върху Египет и голямо мъчение ще настане в Куш (Етиопия), когато убитите паднат в Египет и когато откарат голямото му богатство и сринат основите му” (Езекил 30:3-4). Те дори ще станат роби на Израел: „Печалбата от труда на Египет и търговията на Куш (Етиопия) и на високите мъже, савците, ще минат към теб и твои ще бъдат” (Исая 45:14).

ЕГИПЕТ„СУДАН, ЛИБИЯ, ТУРЦИЯ И АРАБИЯ

Но този откъс от пророчеството далеч не е съд само над Египет, то е насочено и срещу Судан, Либия, Алжир, Тунис, Мароко, Турция и Арабия: „Куш (Етиопци) и Пут (ливийци), лидийци и всички разноплеменни народи от цяла Арабия, Хув (Либия) и жителите на съюзните земи ще паднат заедно с Египет от меч” (Езекил 30:5-букв.пр. от англ. – бел.пр.). Пут или Фут е препратка към Северна Африка и обхваща областите на запад от Египет. Лидия е била централен западен район на Турция. Всички те ще бъдат унищожени заедно с Антихрист. Тези нации са в „лига” или в „завет” и са съюзени с Антихрист.

СИРИЯ, ИРАК, ИРАН И ТУРЦИЯ

„Там е Асур (Асирия) и цялата му дружина; гробовете му са около него; всички убити, паднали от меч, чиито гробове са поставени в дълбочината на ямата, и дружината му около гроба му; всички убити, паднали от меч – тези, които причиняваха ужас в земята на живите” (Езекил 32:22-23). Асирия и „дружината й” биха могли да включват няколко нации от Средния  изток, в това число Сирия, Ирак, Иран и Турция, както и Египет, Ливан, Йордания и Саудитска Арабия. Те ще бъдат хвърлени в ямата.

ИРАН

„Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от меч, слезли необрязани в най-дълбоките места на света; те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си, както всички други, които слизат в ямата” (Езекил 32:24). Елам обхваща областта на днешен Иран и може би териториите на Афганистан. Отново виждаме, че те също ще „слязат в ямата” заедно с Антихрист.

НО МЮСЮЛМАНИТЕ СА ОБРЯЗАНИ

Някои могат да възразят, че хората, които биват унищожени в този пасаж, са необрязани и следователно не могат да бъдат мюсюлмани, но този довод не е непременно правилен. Да погледнем употребата на думата обрязване. В Езекил 44:7 Бог е разгневен, понеже чужденците, които са „с необрязано сърце и необрязана плът” оскверняват Неговото светилище. Този и много други пасажи разкриват, че има две страни на обрязването: едната е на сърцето (арел леб) и обрязване на плътта (арел басар). В пасажа на Езекил 32 е използвана само думата „арел” и затова е невъзможно да се разграничат двете. Знаем, че обрязването е белег на Божия завет с Авраам и Исаак (Битие 17:19). Тъй като всички мъжки членове на домочадието са били обрязани (Битие 17:12-13), следователно и Исмаил е бил обрязан – въпреки че заветът не е бил сключен с него.

Може също така да отбележим, че някои равински тълкуватели също не смятат, че този стих изключва мюсюлманите. Технически погледнато, ортодоксалните юдеи не считат мюсюлманското обрязване за пълно, тъй като мюсюлманите премахват само препуциума или външното краекожие, докато юдеите премахват също и вътрешното краекожие.

ТУРЦИЯ И ТЮРКСКИТЕ НАРОДИ ЮЖНО ОТ РУСИЯ

Тюркските нации обхващат тези на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан.

„Там са Мосох, Тувал и цялото им множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от меч, защото причиняваха ужас в земята на живите. Те няма да лежат със силните, паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята с бойните си оръжия и сложиха мечовете си под главите си; а техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите” (Езекил 32:26-27).

ЙОРДАНИЯ, САУДИТСКА АРАБИЯ

„Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които, поразени сред силата си, са положени между убитите от меч; те ще лежат с необрязаните и с онези, които слизат в ямата” (Езекил 32:29). Строго погледнато, Едом обхваща южните части на Йордания, но в този текст се казва: „царете му” (мн.ч.). Това включва Арабия. В много пасажи Едом представлява по-голямата част от враговете на Израел, които живеят на юг и на изток от него.

ТУРЦИЯ, ЛИВАН

„Там са всички северни князе и всички сидонци, които слязоха с убитите; въпреки ужаса, който причиняваха заради силата си, те се посрамиха; и лежат необрязани с убитите от меч и понасят срама си, както всички други, които слизат в ямата.” (Езекил 32:30). Всичките „северни князе” се отнасят за Турция и съюзниците й. Сидон още веднъж обозначава Ливан. И двете биват хвърлени „в ямата.”

ВРЪЗКА С КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ

След като вече си изяснихме контекста на Езекил 27-32 – а именно, съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват – сега можем да разберем по-добре някои откъси от книгата Откровение. Повечето западни тълкуватели никога не биха приели Езекил 32 като основа за тълкуване и разбиране на Откровение 19. Въпреки това именно тези пасажи оформят една от първите старозаветни основи за следващия откъс, който заключава Библейското откровение относно съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват: „И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им” (Откровение 19:20, 21).

Някой може да възрази, че тук звярът и лъжепророците са хвърлени живи, докато в другите стихове в Езекил фараонът е убит. Как в такъв случай този египетски фараон би могъл да бъде Антихрист?

Отговорът на това е съвсем простичък – Бог наказва ли мъртвите, когато са мъртви? Бог наказва ли мъртъв труп, забравяйки да накаже душата? Всеки, който бива хвърлен в ада, е физически мъртъв. Но душата му е жива. Как иначе би могъл да бъде наказан? Проблемът при много от тълкуванията е, когато хората се опитват прекалено да анализират Бога и начина, по който Той решава определени дела. Ето защо е безпредметно да влизаме в спор с мюсюлмани относно Троицата. Те обичат да спорят за онова, което човечеството неможе да проумее. Говоря за един непознат Бог и въпреки това очакват от нас почти да снижим Всемогъщия толкова много и да Му направим лабораторен анализ, така че да Го разчленим на три части, за да им докажем, че грешат?

Проблемът при повечето хора е, че се хващат повече за алегорията и неизвестното, а пренебрегват очевидното. Дори научно погледнато, ние наблюдаваме света около нас и не виждаме електро-магнитните вълни, но вярваме, че те съществуват, защото чуваме радиото. Както казва Библията: „Вярата е същественост на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не виждаме” (Евреи 11:1).

ГЛАВА 59

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА БИТКАТА НА ХРИСТОС С ИСЛЯМСКИ СЪЮЗ В ПСАЛМИТЕ

„Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Псалм 82:8).

ХРИСТОС СЕ НАДИГА ОТ СВОЯ ТРОН

Още от самото начало на Псалмите целта на Бога е заявена ясно: „Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им” (Псалм 2:1-3).

Господ отговаря на протестите на езическите народи: „Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание” (Псалм 2:6-8).

Господ говори за Своя Месия: „Аз днес Те родих” (ст. 7) и се обръща към нациите, които чрез коварен съвет замислят заговор срещу Месията и Израел. Нападението върху Израел се възприема от Бога като нападение върху самия Цар. Тези народи се надигат против „Господа и против Неговия Помазаник” (ст. 2). Те богохулстват срещу „Отец и Сина” (I Йоан 2:22).

Тук виждаме друго ясно описание на теологията на Антихрист, която царете на тези народи изповядват. Човек може да ги чуе как колективно заявяват: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник. И Бог няма Син!” На което Господ отговаря: „Вие на практика се осмелявате да се изправите срещу Господа и срещу Неговия Помазаник?” След което се изсмива с презрение и им отправя последно предупреждение: „И така, сега се вразумете, о, царе; научете се, земни управници. Слугувайте на Господа със страх и се радвайте с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блаженни са всички, които се надяват на Него” (ст. 10-12).

Изключително важно е да разберем, че темата на Псалм 79 до Псалм 83 е, че сам Бог се надига от трона Си, за да съди народите, които нападат Израел в края на епохата: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Псалм 82:8).

Исус, Който е седнал отдясно на Отец, слиза за последния сблъсък между Господа и Неговите врагове. Това не е маловажен въпрос и е едно от най-удивителните описания на Бога, Който воюва с народите, които са мюсюлмански:

„Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже; защото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава. Коварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои. Казаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел. Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -шатрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци” (Псалм 83:1-8).

Тази битка не може да бъде историческа. Съществуват няколко причини, намиращи се вътре в текста, които ни показват, че това е една битка с исляма през Последните Времена:

1.    Бог присъства физически на земята: „Нито бивай безмълвен, Боже” (ст. 1), „Стани, Боже” (82:2), „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите” (80:14) – това е същото като молитвата на Израел: „Блажен идващият в името Господно” (Матей 23:39).
2.    Това събитие е причинено от оскверняването на храма на Бога: „Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Твой храм” (79:1).
3.    Библията нарича тези народи Божии врагове. Това се вижда във факта, че псалмистът ги нарича „враговете Ти”, които „направиха съюз против Тебе.” Човек не може да твърди, че е откъм страната на Бога и същевременно срещу Израел. Бог заявява, че враговете на Израел са и Негови врагове: „Излей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;” (79:6).
4.    Враговете, които мразят Бога, са религиозни, а не атеисти: „даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват на покорни пред Него” (Псалм 81:15). Думата „ислям” буквално означава подчинение. Да бъдеш мюсюлманин значи да се подчиняваш на волята на Аллах. Това, че тези хора си мислят, че са в подчинение на Бога, докато в действителност Го мразят и богохулстват против Него, е още един явен белег за характера и религията на тези хора. Богохулството представлява отричане на Божето постановление. Тук Бог заявява, че земята принадлежи на Израел. Да се отрече това е богохулство. Ето колко е важен Израел, когато става въпрос за вярата в Бога.
5.    Това, че Израел е подслонен и скрит, и живее в земята си. Това не е преследването на евреите по време на Диаспората.
6.    Просто няма доказателства за каквото и да е нападение срещу Израел от подобен съюз от араби и Ливан, Газа и Асирия, които са нападали Израел в миналото. Псалм 83 е пророчество за последния решителен сблъсък. Забележете, че това пророчество е съюз или коалиция от няколко нации: „Направиха съюз против Тебе” (83:5). В първи стих враговете на Израел са и Божии врагове, защото замислят заговор срещу евреите: „Твоя народ” (83:3), след което е обявена колективната цел на Божиите неприятели: „Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел” (ст. 3). Бог, ревнувайки за името на Израел, всъщност е ревнив за Своето име.
7.    Удивително е, че Библията дори предсказва с голяма точност, че Филистия (Газа) ще се съедини с жителите на Тир (Ливан): „филистимците с тирските жители” (ст. 7). Виждали сме тези двете групи колективно да бомбардират Израел и да носят знамената си един на друг, и всяка от тях да пуска съгласувано ракети. Когато Хасан Насралах, ръководителят на Хизбула, пускаше своите ракети от Ливан, Хамас го подкрепяше, като пускаше своите ракети „Касам” над всеки град в Израел, който можеха да достигнат.
8.    Това събитие се случва, когато Израел е нация: „Съживи ни” (80:18), „Възстанови ни” (80:19, 80:3) и Израел е спасен: „и ще се спасим” (80:19).
9.    Много араби също така ще се спасят: „Боже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра. Както огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите, така ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си. Покрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи [Йехова]” (Псалм 83:13-16). Божията цел, за да съди тези народи, не е някакво дребнаво отмъщение или омраза; тя е апел към тези нации да се помирят с Бога и да признаят Неговия авторитет: „за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя” (Псалм 83:18).

НАЦИИТЕ ОТ ПСАЛМ 83

На 26 май 1967г., когато една многонационална арабска коалиция беше подготвена, за да нападне Израел, Египетският президент Насър сякаш почти цитираше направо от този Псалм, когато заяви: „Основната ни цел е унищожението на Израел”. Азам Паша, генерален секретар  на Арабската лига, обяви: „Това ще бъде война на изтребване и историческо избиване, за което ще се говори като за монголските кланета и кръстоносните походи.” До ден днешен чуваме да се повтаря изявления, правени от многобройни мюсюлмански лидери, които призовават към унищожаването на Израел. Но онова, което прави този Псалм толкова важен, е, че след като записва съвместните планове на Божиите врагове от Последните времена, той на практика изброява кои точно са тези нации: „Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе ” (ст. 5). Нациите на тази коалиция или съюз са следните:

Едом – който се простира от Йордания до Саудитска Арабия (виж Езекил 25). Едом е описан като разпростиращ се от Теман до Дедан (Арабия)
Моав, Амон, Лотовите потомци – Йордания
Гевал – Според Библейския Речник на Унгер това е Ливан, на 40 км на север от Бейрут
Тир – Отново в Ливан, днес център на Хизбула
Филистия – Газа, днес центъра на Хамас
Исмаилтяните и агаряните – Арабите по принцип
Асирия – това са Ирак, Сирия и Турция. В разцвета си е включвала също Египет и Иран.
Амалик – Йордания, на югозапад от Мъртво Море (Битие 14:7)

И така, имаме коалиция от мюсюлмански нации, състояща се най-малко от Турция, Ирак, Йордания, Египет, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия и Палестина, всичките решени да унищожат Израел. Това е едно почти съвършено предсказване на нациите, чийто боен вик сме чували през последните петдесет години от основаването на еврейската държава насам. Съвсем наскоро дори „скандиранията” на Иранския президент за „смърт на Израел” и изявленията, че Иран щял да „заличи Израел от картата” са почти идеално отражение на този стих. Приликата на това пророчество с онова, което наблюдаваме в съвременния Среден изток е безспорна.

Наистина, в нашето съвремие сме били свидетели на поне частично изпълнение на тези Библейски стихове както в Арабско-Израелската война от 1948г., така и по време на Шестдневната война през 1967г. И в двете войни, срещу значително превъзхождащи противникови сили, Израел триумфира – действително отражение на първото раждане на Израел, когато Исус Навин триумфира на седмия ден след една шестдневна битка. Когато Менахем Бегин посети Стената на плача за пръв път след освобождението през 1967г., молитвата му беше следната: „Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Яков, Господи на Силите, бъди наша помощ. Враговете ни ни обкръжиха; да, обкръжиха ни и се надигнаха да ни изтребят като народ. Но техният съвет беше унищожен и замислите им няма да се осъществят”.

Освен че пророкува за хиляди години напред в бъдещето относно враговете на Израел, каква друга важна информация разкрива този псалм?

Човек трябва да има предвид, че Бог гледа на страданията на Израел като на Свои собствени. Дори самите пророчества за Месията са изцяло аналогия на страданията на Израел: „Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха” (Псалм 22:12). Това определено е пророчество за Месията и все пак говори за силните врагове на Израел, които го обкръжават. Васан конкретно се отнася за Сирия. Но въпреки всичките им нечестиви планове, накрая те ще бъдат унищожени от Израел: „Народите ме обиколиха, но в името Господно ще ги изтребя” (Псалм 118:10).

АРМАГЕДОН И ЛИВАН (ПСАЛМ 29)

В Псалм 29 намерихме явна връзка между Битката при Армагедон и нацията на Ливан: „Гласът Господен троши кедри. Да! Господ троши ливанските кедри” (Псалм 29:5). Мюсюлманският Ливан ще бъде унищожен, но този пасаж говори за Битката при Армагедон: „Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис” (Псалм 29:8). Кадис е долината Мегидо „Хар Меегидо” – Армагедон: „И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон” (Откровение 16:16). Това е събитие от Последните времена: „В храма Му всеки възгласява: Слава!” (ст. 9). „Господ седи като Цар до века” (ст.10). Исус е изобразен ясно тук като Воюващия Месия: „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи” (Псалм 45:3). Този Могъщ е също така и Емануил, Бог с нас: „Господ на Силите е с нас” (Псалм 46:11).

ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Когато бях малко момче в Ерихон, Американското консулство изпрати представители от Ерусалим, когато чуха, че предстои да избухне голяма война. Те започнаха да евакуират всички американци в областта; и тъй като майка ми беше американка, дойдоха, за да я спасят. Баща ми, обаче, отказа предложението да напусне заради любовта си към религията и страната си и понеже не искаше децата му да растат в Америка, за да станат войници във войната с Виетнам.

Шестдневната война започна и евреите завзеха стария Ерусалим и останалата част от Юдея. Израелската победа беше голямо разочарование за арабите и мюсюлманите по целия свят. Спомням си грохота на бомбите и тракането на картечниците, които продължиха шест денонощия. Докато арабите бягаха в страх от израелците и прекосяваха река Йордан, много от близките им съграждани и съседи в Ерихон започнаха да плячкосват магазините и домовете. Израелските войници обявиха, че всеки трябва да постави бял флаг на външната си врата. Израел спечели войната за шест дни и на седмия ден равин Горен наду овчия рог на Стената на плача в Ерусалим, възвестявайки победата.

Мнозина възприемат тази война като аналогия с Исус Навин при Ерихон, когато Исус Навин и израилтяните маршируваха около Ерихонските стени в продължение на шест дни. На седмия ден те обиколиха стените на града седем пъти. Когато на седмия ден свещениците надуха тръбите и хората извикаха в един глас, стените паднаха и израилтяните превзеха града. Арабите са изгубили всяка война, която са повдигали срещу Израел, точно както Библията е пророкувала. Въпреки това след всички тези загуби ние все още сме се надявали на онази единствена победа, която сме вярвали, че е била достатъчна, за да унищожим Израел. Много мюсюлмани в страната твърдят, че Израел е Божието наказание за допускането на лоши правителства, които да управляват ислямския свят. Това убеждение подхранва опитите на повечето мюсюлмански населения да събарят управляващите правителства.

Разгледайте думите на бившия Сирийски президент Хафез Асад: „Арабите са готови да изгубят няколко войни, за да се доберат до Израел. Достатъчно им е да победят Израел само веднъж.” Но Богът на Израел е обещал: „Те няма да бъдат изтръгнати” (Амос 9:15). Арабският и мюсюлманският светове продължават с опитите, но Бог е обещал, че те ще се провалят. Арабите смятат, че Богът на Библията е пристрастен към евреите, но Господ желае всички араби да се обърнат към Него (Единствения Истински Бог). Не би трябвало да пренебрегваме многобройните стихове, които обявяват наказания над Израел. След като евреите отказаха да приемат жертвата на Христос, окончателния принос за грях, храмът беше разрушен и започна голямата „Диаспора.” Евреите бяха разпръснати по цялата земя, отделени от родината им и далече от Ерусалим. Бог допусна те да бъдат убивани и да страдат повече от всеки друг народ по света. Няма друг народ в историята, който да е изпитал агонията на войната и болката повече от евреите; те са истинските бежанци на земята.

ЗНАМЕНИЕ ОТ БОГА

През юли 2006г. в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, по новините из целия свят беше съобщено за едно чудо. Един ирландски строителен работник, който копаел с мотика, случайно забелязал нещо много необичайно в блатистия торф, където се канел да работи. Находката му се оказала 20 страници от древен откъс от псалмите, датиращ от 800-1000г.сл.Хр. Специалистите твърдят, че ръкописът бил лежал в тинята през последните 1000 до 1200 години. Националният Музей на Ирландия направил изявление, в което  се казвало: „От гледна точка на откритията, тази ирландска находка, равносилна на свитъците край Мъртво Море, е приветствана от експертите като най-голямата, открита в европейско тресавище”.

Директорът на музея, Пат Уолъс, нарече находката „чудотворна”, в изказване пред „Асошиейтед Прес”, „невероятно е нещо толкова крехко да оцелее, заровено в тиня, а след това да бъде изровено и забелязано, преди да бъде повредено, е неизмеримо по-изумително”.

Но още по-чудни от характера и начина, по който книгата е била намерена, са моментът на откриването й и естеството на намерения ръкопис. Защото не само че находката била открита в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, но и Псалтирът бил отворен на Псалм 83 – много уместен Псалм, наистина, който да бъде намерен в средата на исторически сблъсък между Израел и Хизбула, който бил подкрепян от Иран и Сирия.

И ДВАМАТА ОСКВЕРНЯВАТ ЕВРЕЙСКИТЕ СВЕТИ МЕСТА

Антихрист ще оскверни еврейските свети места. Духът на антихрист може да се види, когато мюсюлманите оскверняват всички свети еврейски места за поклонение в Юдея. Това ще продължи, докато сам мюсюлманският Антихрист не оскверни Храма. Псалм 74 говори за мюсюлманите, защото те са единствените, които извършват подобни осквернявания. Понякога е трудно за тези, които изучават Библията, да определят пророчествата, които принадлежат към съвременните събития, защото мнозина подсъзнателно възприемат Библията, като че ли говори само за исторически събития. Макар пророците действително да говорят за събития от своето си време, дори и тези исторически събития са съдържали също така сянка от пророчествата за Последните времена. Често, когато някой пророк е говорел за събития, случили се в неговото съвремие, той е залагал в пророческата информация и пласт, касаещ Последните времена.

Псалм 74 започва с: „Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?” Израел е бил отхвърлен заради греховете му и евреите смятат, че Бог ги е пренебрегнал. В Псалм 74:2 чуваме тяхната молба: „Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си за хълма Сион, в който си обитавал”. Хълмът Сион е Храмовия хълм. Псалм 74:3 казва: „Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.” Кой е извършил и ще извърши зло в Божието светилище, освен сегашните окупатори – ислямските тълпи, които ежедневно омърсяват светилището със своите мерзости? Един от най-забележителните примери е проектът за построяването (или по-скоро разрушаването), предприет от Вакъф, мюсюлманската религиозна власт, която контролира Храмовия хълм. Целта на проекта е да създаде втори вход към джамията „ал-Маравани,” която е разположена под югоизточния квадрант на хълма – област, която масово, но погрешно се смята за конюшните на Соломон.

Огромната подземна джамия привлича хиляди поклонници, затова няма съмнение, че втория вход е важен от съображения за сигурност. Обаче решението на Вакъф да превози материал от областта и да го стовари посред нощ в близост до долината Кедрон  е било подложено на атаки като безотговорно разрушение на важен археологически обект. Викът на израелските археолози за професионално и контролирано разкопаване е останал без резултат. Към момента единствената останала възможност е персоналът от Израелските Авторитети по Антиките (IAA) да пресее и проучи купчината в долината Кедрон с надеждата да се сдобие с някакви груби данни, но за съжаление без никакъв контекст. Те изравят скъпоценните еврейски артифакти и ги унищожават, за да попречат на евреите да претендират за мястото на техния храм; те правят това, понеже се покланят на бог, който не е Богът на Израел, единственият истински Бог. Под ръководството на мюсюлманските власти, булдозерите извозват огромни купчини земя от под Храмовия хълм в Ерусалим, едно от най-почитаните и свещени места в света. Израелските археолози с възмущение заявяват, че мюсюлманските власти повреждат вътрешността на източната поддържаща стена на хълма и унищожават безценни исторически данни при тези действия. Мюсюлманите също така са нападали синагоги в Израел и из целия свят, включително Турция и Тунис.

Днес римокатолиците не подпалват синагоги и не нападат еврейски светилища, а евреите не унищожават църкви или джамии. Въпреки това мюсюлманите са стигнали дотам, че оскверняват гробовете на Авраам, Сара, Рахил и Йосиф. „Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения” (ст. 4).

Псалм 74:6 говори за мъжа или мъжете, които отсичат дърветата, изграждащи Божието свещено светилище „с брадви и чукове”. „Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета.” А в Псалм 74:6 ни се казва: „И сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж.” Този стих за изпочупването на ваяните изделия (ст. 6) се изпълнява днес не само с разрушението, извършвано от Вакъф,  но и с унищожаването на гроба на Йосиф в Сихем в днешен Наблус. Палестинците неуморно са удряли по гроба с брадви, кирки и чукове, за да разделят камъните. Мюсюлмански тълпи са изгорили и унищожили гроба на Йосиф, след което са танцували и празнували. Над шестнадесет синагоги в Юдея са били осквернени, буквално всичките синагоги в Юдея. „Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички синагоги на Бога по земята” (ст. 8).

Какво друго би могло да изпълни тези Писания с по-голяма точност от тези прояви на насилие и оскверняване на тези свети места? „Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята” (ст. 7). Мюсюлманите мразят евреите. Когато извършват насилствени актове срещу евреите, те отказват на Бога на Израел Неговото място да приема поклонение. Със своите гласове и знамена те оповестяват, че само Аллах е бог и че те са срещу единствения истински Бог. „Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това” (ст. 9).

Днес евреите в Израел са смутени както никога досега от това колко дълго още ще продължи това насилие. Синагогите са опожарявани, точно както е пророкувано в тези стихове от Писанието. Но евреите в Америка просто искат да издигат паметници и мемориали за Холокоста. Макар да е добре да се заявява, че човек не бива „никога да забравя”, какво да кажем за възпоменаването на евреите, които са все още живи? Въпреки че евреите не бива да забравят разпръсването на целия този изящен кристал по време на „Кристалната Нощ” (стихиен погром над евреите на 09.11.1938г. в Германия и Австрия-бел.пр.), защо са толкова мълчаливи относно разбиването на гроба на техния патриарх Йосиф?

Те мълчат поради пасивност и страх. Такъв страх, който прави мюсюлманите само още по-дръзки. Из цялата Библия страхът е елемент, с който Израел трябва да се справи. Той продължава, докато Моисей, Исус Навин, Гедеон, Давид и толкова много други примери се надигали и спечелвали победи за Израел чрез силата на Йехова.

Израел ще продължава да живее в този страх, докато Месията не дойде да воюва с Голиата на света, мюсюлманския звяр. Страхът ще приключи, когато Месията смаже главата на левиатана, точно както Давид смаза главата на Голиат. Псалм 74 говори за този славен ден. Насилието срещу евреите ще продължава до края на Голямата скръб: „Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.” Седмоглавият звяр от Откровение е унищожен. „Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име. Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни. Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти. Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава (Псалм 74:14-23).

Този пасаж е в съгласие както с Йоил 3, така и с Матей 25. Същността на тази тема е угнетяването на Израел. Бог ще се надигне, както е написано на еврейски: „Кумма Елохим,” „Стани, Боже” и „когато Бог стана да съди” (Псалм 76:9). „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите” (Псалм 80:14), „Планините (народите) се топят като восък от присъствието… на Господа на цялата земя” (Псалм 97:5). Всички тези стихове потвърждават, че Той ще слезе от небето и ще отговори на жестокостта на мюсюлманското множество за това, че са убивали евреите и са разрушавали светите Му места: „Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион” (Псалм 102:13).

Това ще бъде време на духовно съживление в Израел: „Съживи ни” (Псалм 80:18) и „Възстанови ни” (Псалм 80:19). И двете съответстват на Осия 6: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни възстанови; и ще живеем в Неговото присъствие” (ст. 2– букв.пр. от англ.).

Това съживление идва по средата на голямо гонение от страна на исляма, както напомня Бог на Своите хора: „Ще спомена Рахав (Египет) и Вавилон като от онези, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия” (Псалм 87:4).

Те замислят конспирации, всичките – Арабия (Вавилон), Газа (Филистия) и Ливан (Тир) заедно с други ислямски нации, за да унищожат евреите. Те планират да унищожат първо хората на Съботата (евреите), след което хората на Неделята (християните).

Кумма Елохим е един отчаян призив към Бога да се надигне от Своя трон и да дойде на земята, за да воюва с враговете на Израел, както се вижда в Псалм 82:8, който е последван непосредствено от съда над мюсюлманските нации в Псалм 83.

Господ заявява относно Израел: „Горко ми, защото странствам в Мосох, живея в шатри на Кидар! Дълго време живя душата ми с онези, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, те са за бой.” (Псалм 120:5-7). Евреите желаят мир, излезли са от плен, докато враговете им все още искат война и говорят лъжливо за Израел: „Какво ще ти се притури,  измамливи езико” (ст. 3) О, Господи, ела бързо!

Съпоставка на Махди с Антихрист << назад><напред>> Разкриване на алегориите – Рим или ислям?


Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението му да поместим откъси от книгата му “Войната на Бог с терора” на нашия сайт.

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (4-ТА ЧАСТ) РАЗКРИВАНЕ НА АЛЕГОРИИТЕ – РИМ ИЛИ ИСЛЯМ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 65

РАЗКРИВАНЕ НА АЛЕГОРИИТЕ

СЕДЕМТЕ ГЛАВИ НЕ СА РИМ

В книгата Откровение апостол Йоан ни дава много живо описание на звяра от Последните времена: „Видях… червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога” (Откровение 17:3). Седемте глави са седем империи, които са съществували през историята, но се възраждат наведнъж в края.

Както обикновено, винаги когато някое библейско пророчество съдържа символика, Библията осветлява и ни обяснява съответния пасаж: „Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои; и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел” (Откровение 17:9-11).

Съществуват няколко причини защо Откровение 17 не може да говори за Рим или Европа, а по-скоро за Ислямската империя.

Седемте глави не са Рим или Ватикана. Те са седем глави и са наречени седем хълма и седем царе. Хълмовете, както видяхме, символизират царства или империи. Връзката между “царете” и “царствата” ни кара да разглеждаме хълмовете – по-буквално като „планини” или „възвишения” – с най-естествено тълкуване, като царства или империи, вместо да се опитваме да откриваме в случая буквално споменаване на хълмове.

Въпреки че този пасаж широко се тълкува като препратка към Рим, „града на седемте хълма”, действителният контекст не допуска подобна интерпретация. Как Рим  би могъл да бъде разположен върху седем хълма, които да са и седем царе, всеки от които да е покрит с богохулни имена? Това просто няма смисъл. Опитът да се открие в този пасаж препратка към Рим почива върху безотговорна херменевтика (наука за тълкуването – бел.пр.).

Този откъс ни дава да прозрем факта, че преди Исус да се завърне ще е имало общо осем империи на „Звяра”. Осмата империя ще бъде управлявана от Антихрист, звярът, който беше и го няма, е осмият цар.

Как този пасаж може да ни помогне да прозрем самоличността на последната Империя на Антихрист? Първо, виждаме, че по времето, когато той е бил писан, пет от империите вече са били паднали. Това се вижда от израза „петима паднаха”. Тези империи са:

  1. Египетската империя
  2. Асирийската империя
  3. Вавилонската империя
  4. Персийската империя
  5. Гръцката империя

След тези пет, ангелът казва на Йоан, че единият хълм (империя) „е”. По времето, когато Йоан е писал Книгата Откровение, това е била Римската империя. Тя владеела Близкия изток, Северна Африка и голяма част от Европа.

  1. Римската империя

Целта на това пророчество е да представи състава на последната империя и поредицата империи до седмата, за да изтъкне точно тази империя и съживяването й като осма под управлението на Антихрист. В общи линии това е обобщението на една библейска загадка.

И така, седмата империя на практика е тази, която трябва да определим.

Според горния стих, осмата империя ще бъде възкресен или съживен вариант на седмата империя. „Звярът, който беше и го няма, той е осмият цар”. Позволете само за яснота да перифразирам този откъс:

„Седмият звяр (империя), който ще дойде в съществувание, а после ще престане да съществува, ще се завърне като осмата и последна империя.”

В дните на Йоан седмата империя все още не е съществувала. Това би отхвърляло империята, под чието управление е живял Йоан: Римската империя.

Седмата Империя трябва да изникне от Египетската, Асирийската, Вавилонската, Персийската или Гръцката империи, и все пак да включва всички тях; седмата ще ги обхваща. Това ще важи и за осмата, която е възраждане на седмата.

И така, ако сега сме в очакване на последната, осмата империя, то коя е била седмата? Коя империя е последвала Римската?

Най-разпространеното убеждение, поддържано почти всеобщо от библейските учители, е, че Империята на Антихрист ще бъде възродена Римска империя. При тази теория съществуват някои очевидни проблеми:

Първо, Рим е бил шестата империя. Ако Рим е бил шестата и се появява и като седмата, тогава какво да правим с осмата? Нима имаме три възраждания на Римската империя?

Тази теория има голяма празнина. Нима Рим е шестата, седмата и осмата империи? Нито Писанието, нито историята, нито здравият разум подкрепят тази идея. И въпреки това мнозина учители на пророчеството пренебрегват този крещящ проблем.

Второ, всяка една от предходните шест империи е владеела Близкия изток, в това число и Ерусалим. Това е изключително важно. Не бива да забравяме, че Библията е основно центрирана около Ерусалим. Тя не е центрирана около Америка, нито около Европа. Според библейското виждане за нещата, Ерусалим е центърът на земята. Това всъщност е всеобщият контекст на Писанието. Не бихме могли да подчертаем достатъчно този факт. Всяка теория, която се върти около някаква съживена Римска империя, базирана в Европа – например, Европейския общ пазар – е чужда на Библията идея.

Третият изключително важен момент е, че ако разгледаме първите шест империи, общо взето, всяка следваща империя или е унищожавала, или е поглъщала предходната. Налице е една съвсем естествена последователност. Ако погледнем всяка от империите, виждаме, че всички те изпълняват тези две характеристики: владели са над Ерусалим и са унищожавали или поглъщали предшественичката си.

Египетската империя е владеела целия Египет, както и Израел. Асирийската империя е победила Египетската и подобно е владеела над голяма част от Близкия изток, включително и Израел. След това Вавилонската империя е сразила Асирийската и се е разширила повече от предшественичката си, отновно, владеейки над Ерусалим. Пододбен е моделът с всяка последваща империя: Мидо-Персийската империя наследила Вавилонската, само за да отстъпи мястото си на Гръцката империя. Гръцката империя на свой ред била изместена от Римската империя – което ни води към седмата империя.

Кой завладял Римската империя? Ето това трябва да открием.

 ГЛАВА 66

ПАДАНЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

През 395 г.сл.Хр. Римската империя се разделила на две части, източна и западна. Източната част станала известна като Византийската империя. „От ранните си дни като монархия, през Републиката и Римската империя, Рим е живял едно хилядолетие… или две. Тези, които избират тезата за двете хилядолетия, определят за дата на падането на Рим 1453г., когато османските турци превземат Византия (Константинопол). Тези, които поддържат тезата за едното хилядолетие, се съгласяват с римския историк Едвард Гибон. Едвард Гибон определя за дата на падането 4 септември 476г.сл.Хр., когато един така наречен варварин на име Одоакър (германски офицер в Римската армия), свалил от власт последния император на Източната империя, Ромул Августул, който вероятно бил отчасти от германско потекло. Одоакър считал Ромул за толкова незначителна зплаха, че дори не си направил труда да го убие, а го изпратил в уединено място.”

Някои твърдят, че Рим не е падал и че все още съществува, но повечето историци са съгласни, че той отдавна си е отишъл. Големият историк Едвард Гибон в „Падането на Рим” описва края на Римската империя на Изток: „Вече проследих от Траян до Константин, от Константин до Ираклий, обичайната поредица на римските императори; и вярно представих успехите и неблагоприятните съдби на тяхното царуване. Вече са изминали пет века от упадъка и рухването на империята; но все още един период от  над осемстотин години ме делят от края на моя труд, превземането на Константинопол от турците… Вече отбелязах първата поява на турците; имената на родоначалниците, Селджук и Осман, разграничават двете последователни династии на нацията, която е възникнала през единадесети век от Скитската пустиня. Първите от споменатите основали величествено и силно царство от бреговете на Окс (Амударя-бел.пр.) до Антиохия и Ница; първият поход бил предизвикан от нахлуването в Ерусалим и заплахата на Константинопол. От съвсем скромен произход, османците се надигнали като бич и ужас за християнството. Константинопол бил обсаден и превзет от Мехмед II и неговият триумф унищожава остатъците, образа и името на Римската империя на изток… На изток победоносните турци били разпространили от Персия до Хелеспонт (Дарданелите-бел.пр.) властта на Корана и Полумесеца: Западът бил завладян от смелото мъжество на норманите; и в моментите на мир Дунавът избълвал нови пълчища, които били превзели, с науката на войната, онова, което били изгубили, по най-жесток начин.” Според Библията, всяко падане бележи началото си със загубата на рога. Погледнато така, Римската империя в действителност пада напълно, едва когато Източната част на империята най-накрая рухва през 1453г.сл.Хр. от мюсюлманските турци, предвождани от Мехмед II.

Аналогично Ислямският Халифат на Умар Ибн ал-Хатаб превзема Ерусалим през 637г. По този начин виждаме, че именно Ислямската империя – със своя връх, Османската империя – наследява Римската империя и е господствала над целия Близък изток, започвайки от Ерусалим, в течение на повече от хиляда и триста години и продължила до 1924г.

През 1453г. мюсюлманските турци въвеждат използването на барут в битките, докарват оръдията си пред портите на Константинопол и щурмуват християнската столица след една обсада. Гръцкият император бива убит; съкровищата на великата църква „Света София” са плячкосани, а тя е превърната в джамия.

Мехмед II преименува града на Истанбул. За да прослави още повече града, той построил джамии, дворци, монументи и система от акведукти. Градът бил официално обявен за ислямски. За победените били въведени нови правила и разпоредби. Гърците сформирали общности в рамките на империята, наречени „миллети”. На християните било позволено да практикуват религията си, но били длъжни да се обличат в отличително облекло и не можели да носят оръжия, и така дошъл краят на великия град Константинопол и на Римската империя.

Заслужава си да се отбележи, че именно битката с исляма причинила европейската загуба на достъпа до Черно море, лишавайки я от сухоземен път към Индия. Търсенето на нови пътища довело до откриването на Новия свят и, като такава, се родила Америка.

Тъй като американската търговия в Средиземноморието бива унищожена от мюсюлманските пирати, Континенталният Конгрес се споразумява през 1784г. да преговаря за мир с четирите Варварски държави. Конгресът назначава специална комисия, състояща се от Джон Адамс, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин, за да надзирава преговорите.

Лишени от способността да защитят търговските си кораби в Средиземноморието, новото американско правителство се опитва да умиротвори мюсюлманските поробители, съгласявайки се да плаща данък (джизие) и откупи, за да си възвърне завзетите американски кораби и да купи свободата на поробените моряци.

Адамс привежда доводи в полза на плащането на данъка като най-евтиният начин да се раздвижи отново американската търговия в Средиземноморието. Джеферсън се противопоставя. Той вярвал, че исканията за данъци няма да имат край и искал въпросът да бъде уреден „посредством война.” Той предложил лига от търгуващи нации да сложи с помощта на сила край на мюсюлманското пиратство.

През 1786г. Джеферсън, тогавашният американски посланик във Франция, и Адамс, американският посланик по онова време във Великобритания,  се срещат в Лондон със Сиди Хаджи Абдул Рахман Аджа, посланика във Великобритания.

Американците искали да преговарят за мирно споразумение въз основа на гласуването на Конгреса за умиротворяване. По време на срещата Джеферсън и Адамс попитали посланика защо мюсюлманите изпитвали такава враждебност към Америка, една нация, с която не са имали никакви предишни отношения.

На една по-късна среща с Американския Конгрес двамата бъдещи президенти докладвали, че посланикът Сиди Хаджи Абдул Рахман Аджа отговорил, че ислямът „бил основан на Законите на техния Пророк, че в техния Коран било написано, че всички нации, които не признавали техния авторитет били грешници, затова тяхно право и дълг били да воюват с тях навсякъде, където могат да ги срещнат, и да превръщат в роби всички, които можели да хванат като затворници, и че всеки мюсюлманин, който бивал убит в Битка, бил сигурен, че отива в рая.”

През следващите 15 години американското правителство плаща на мюсюлманите милиони долари заради безопасното преминаване на американските кораби или за връщането на американските заложници. Повечето американци не знаят, че плащанията на откуп и на данъка джизие възлизали на  20 процента от годишния доход на правителството на Съединените Щати през 1800г.

Скоро след втсъпването в длъжност на Джеферсън като президент през 1801г. той изпраща група фрегати, за да защитават американските интереси в Средиземноморието, и уведомява Конгреса.

Заявявайки, че Америка ще похарчи „милиони за защита и нито стотинка за данък”, Джеферсън притиска въпроса, като разгръща американски морски пехотинци и много от най-добрите американски военни кораби на мюсюлманското Варварско крайбрежие.

Там се били корабите „ЮСС Конститюшън”, „ЮСС Констелейшън”, „ЮСС Филаделфия”, „ЮСС Чесапийк”, „ЮСС Аргъс”, „ЮСС Сайрън” и „ЮСС Интрепид”.

През 1805г. американски пехотинци прекосяват пустинята от Египет в Триполитания, като със сила принуждава Триполи да се предаде и  освобождава всички американски роби.

По време на администрацията на Джеферсън мюсюлманските Варварски държави рухнали в резултат на усилената военноморска бомбардировка и крайбрежните нападения на морските пехотинци. Най-накрая те се съгласили официално да се откажат от робството и пиратството. Победата на Джеферсън над мюсюлманите продължава да живее и днес в морския химн в стиха: „От хълмовете на Монтесума до бреговете на Триполи ще водим битките на нашата страна по суша и море.” Едва през 1815 г. проблемът бик напълно уреден чрез пълното поражение на всички мюсюлмански пирати – търговци на роби.

Скоро след това християнският свят нанесъл значителен удар върху исляма през 1924г. след падането на Османската империя. Длъжността на халифа била премахната. Така, макар Ислямската империя на практика да наследила Римската империя, християнският Запад нанесъл на исляма поредица от поражения, които довели до отсичането на неговата глава, длъжността на халифа, през 1924г. Единствената империя, която изпълнява моделите, необходими, за да бъде считана за седмата империя, е Ислямската империя, чийто връх е Турската/Османска империя.

Това, разбира се, съответства напълно със списъка на Езекил от нации с такова голямо ударение върху Турция.

На следващите страници има осем карти; карта на Обещаната земя и седемте библейски световни империи във връзката им с Обещаната земя. На всяка карта са отбелязани и линиите на съвремените национални граници.

СЪОТВЕТСТВИЕТО ИМ Е ПЪЛНО

Като наложим всяка буквална препратка, разгледана в Част III, върху алегоричната картина на седемте хълма или планини, установяваме, че те си съответстват напълно. Ето само няколко примера:

Египетската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Исая 19.

Асирийската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Михей 5, Исая 14.

Вавилонската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу Вавилонския цар в Еремия 49-51.

Персийската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Езекил 38, 39.

Гръцката империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Захария 9:13,14 и Езекил 38.

Източната Римска Византийска империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тези области в Захария 9:13, 14 и Езекил 38.

Мюсюлманската империя – обхваща всички изброени по-горе.

А сега разгледайте следните карти:

 

Обещаната земя

 

Египетска империя: 3100 г.пр.Хр. – 1070 г.пр.Хр.

 

Асирийската империя 1800 г.пр.Хр. – 609 г.пр.Хр.

 

Вавилонска империя: 1764 г.пр.Хр. – 689 г.пр.Хр.

 

Мидо-Персийска империя: 550 г.пр.Хр. – 330 г.пр.Хр.

 

Македоно-Гръцка империя: 350 г.пр.Хр. – 64 г.пр.Хр.

 

Римска империя: 27 г.пр.Хр. – 1453 г.сл.Хр.

 

Ислямска империя: 700 г.сл.Хр. – 1924 г.сл.Хр. – до днес

 

Виждаме, че с всяка следваща империя контролираните области все повече се разширяват. В крайна сметка, Ислямската империя започва да контролира цялата област, очертана на картата. Това по някакъв начин е точно описание на осмата и последната, империята на Антихрист.

Буквалното и алегоричното си съответстват напълно – като ръка и ръкавица.

 ГЛАВА 67

ОТКЛЮЧВАНЕ НА ДАНАИЛ 2

СТАТУЯТА НА НАВУХОДОНОСОР

Според разказа на библейската история, вавилонският цар Навуходоносор сънувал една огромна статуя, която била изработена от различни метали. Царят бил решен да разбере значението на този сън, но нито един от вавилонските свещеници, астролози или мъдреци не могъл да му помогне. Накрая Данаил, един от еврейските заточеници,  бил извикан пред царя, за да направи това, което никой друг не успял. Бог не само открил по свръхестествен начин на Данаил съдържанието на съня, но и му дал способност да разбере неговото значение.

Нашето изследване на този пасаж започва с обяснението на Данаил пред царя на значението на този сън: „Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана през лятото; вятърът ги е отнесъл и от тях не е останала следа. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Данаил 2:31-35).

По-натам Данаил обяснява на Навуходоносор, че всяка съставка на образа или статуята представлява царство или империя, която ще наследи неговата. „Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава… Ти си онази златна глава.” Но след Вавилон последвали други царства. Досега преобладаващото мнение из цялата история на еврейски и християнски тълкуватели е, че този сън обрисува следните четири царства: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим.

Макар първите три от поредицата да са точни, има някои много сериозни проблеми с приемането на Рим като четвъртото. По-надолу ще обясня защо. Изключително важно е да разберем, че статуята представлява минали царства, всички от които биват унищожени при завръщането на Христос: „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.” Камъкът е Месията.

Все пак, Библията несъмнено ни учи, че Месията разрушава наведнъж всички части на статуята (златната, сребърната, медната, желязната и глинената), когато идва. „Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана през лятото; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Данаил 2:35).

ТОВА Е БЪДЕЩЕТО, НЕ ИСТОРИЯТА

Камъкът в този момент установява царството на Месията; той се превръща в голяма планина (царство). Когато Исус се завърне, той ще унищожи всички тези империи – едновременно, както текстът булвално твърди (ст. 34). Това биха били Ирак и Арабия (Вавилон), Иран (Персия), Турция и Близкия изток (Гърция), и, разбира се, Ислямската империя, която включва всички тях.

Ако статуята представлява древните Вавилон, Персия, Гърция и Рим, както обикновено се смята, тогава защо виждаме всички тези империи унищожени в края, когато Христос се завърне? Ако Данаил 2 говори за миналата история, как златото, което съвсем точно представлява древния Вавилон, сега бива унищожено от Месията, когато Той дойде? Библейското твърдение е съвсем ясно: „[Той] ги е строшил едновременно” (англ. Библия-бел.пр.).

Освен това имате и желязо. Текстът подчертава, че желязото строшава всичките предишни метали. Въпреки това мнозина на запад смятат, че желязото е Рим. Нима Римската империя е смазала древен Вавилон/днешен Ирак? Не. В продължение едва на няколко месеца през 116г.сл.Хр. по времето на император Траян Римската империя някога е разпростирала териториите си към Вавилон. Но почти веднага били отблъснати. Римската империя и Вавилонската империя на практика не се припокриват. Римската империя е значително по на запад. Някога Римската империя да е простирала контрола си върху областите на Персия/днешен Иран? Отговорът е: никога. По този начин, ако Римската империя щеше да бъде разрушена накрая, голяма част от останалите империи би останала невредима. Текстът обаче ясно твърди, че когато четвъртата империя бъде разрушена, това ще включва и всички останали.

ИБН ЕЗРА – ЧЕТВЪРТАТА Е МЮСЮЛМАНСКАТА

Не можем да изучим пророчеството, без да разберем двойната природа на неговото изпълнение. Данаил 2 може и ще съответства на древни събития, но книгата в крайна сметка се занимава с Последните времена. Данаил 2 говори за надигането на 10 пръста в последните дни, които ще възникнат от 4 древни империи, които ще съставляват империята  на Антихрист.

Четирите империи, описани в този пасаж, не са тези, които смятат западните изследователи, те са:

  1. Вавилонската империя
  2. Мидо-Персийската империя
  3. Гръцката империя (или вероятно Гръко-Римската империя)
  4. Ислямската империя

Под Ислямска империя имам предвид различните проявления на Ислямския халифат, чиято кулминация е била Османската империя. Позицията, която изразявам, не е нещо уникално, а е била поучавана най-първо от класическите еврейски мъдреци и равини. Сред най-известните мъдреци и равини, поддържащи този възглед, са Ибн Езра, един от най-изтъкнатите еврейски автори от Средновековието; равин Йехиел Хилел бен Алтшулер, автор на известните „Метзудос”, и, в някакъв модифициран вариант, от преподобния равин Саадия Гаон (който счита, че четвъртият звяр се състои от Арабската и от Римската империи). Според Ибн Езра: „Рим е включен в третото царство като родственици на гърците. Римляните са считани, че са Китим, за който се споменава в Числа 24:24. В Битие 10:4 Китим са синовете на Яван (Гърция).”

Ибн Езра твърди, че макар да има основания да се разбере защо Рим да не бъде споменат в съня, пълното пропускане на могъщото и обширно Арабско царство просто е прекалено голям пропуск, който би трябвало да бъде обяснен от онези, които подкрепят тълкуванието, свързано с Рим. Съгласен съм с това.

Четвъртото царство, според Ибн Езра, е Арабското мюсюлманско цараство.

Идеята, че Рим е включен в третото царство, може да бъде подкрепена от виждането на мнозина историци, които разглеждат Римската империя като продължение на Гръцката, а не като отделна и самостоятелна единица. Не забравяйте, че текстът подчертава, че бедрата (третата единица), са медни. Това е била Гръцката империя и тя е свързана с железните крака. Железните крака са продължение на Гръцката (медта). С други думи, желязото излиза от медта. Това би елиминирало Западна Европа. Мнозина определят дадена нация по нейния език, граници и култура. Римската и Гръцката империи в много отношения са споделяли всички тези неща, както и обща религия. Възможно е също така Римската империя сама по себе си изобщо да не е спомената в този откъс.

„БЪДЕЩАТА ИСТОРИЯ” НА ВАВИЛОН

Една от причините да разгледаме идеята, че Римската империя не се изтъква в този пасаж, е просто заради самия му контекст. Макар Римската империя да е следвала след Гръцката, това е така, само ако разглеждаме този пасаж от западна гледна точка. Вече обсъдихме факта, че Библията е основно центрирана около Ерусалим. Но не бива да забравяме контекста на книгата Данаил и по-точно на този конкретен пасаж и този конкретен сън. Този пасаж е свързан със сън, който бил даден на Навуходоносор, вавилонския цар, владетеля на цяла древна Месопотамия. Отново, нашите фокусирани върху запада обективи са ни накарали да пропуснем очевидното: краткосрочното приложение на първата част на това двойно пророчество. Бог не обясняваше на Навуходоносор толкова „бъдещата история” на Западния свят, а по-скоро „бъдещата история” на регионите, над които той бил владетел, а именно, Вавилон и по-великата Месопотамия. Този сън бил описание на бъдещето на Вавилонската империя и главните империи, които щели да управляват над нея след Навуходоносор.

Макар Рим да е със сигурност важна империя в световната история, действителното й значение за областта на Месопотамия всъщност е съвсем минимално. Дори в периода на най-голямото разширение по посока на изток на Римската империя, тя никога не са могли да си осигури пълен контрол над районите източно от р. Ефрат. През 116г.сл.Хр. по времето на император Траян римляните извършили няколко нашествия в определени части на Месопотамия. Но само след няколко месеца, през 117г.сл.Хр. след смъртта на Траян, римляните изгубили южна Месопотамия и се оттеглили изцяло от региона. Те не успели да установят някакъв съществен контрол над областта на изток от р. Ефрат.

Сънят на Навуходоносор обхващал период от хиляда и триста години и бил свързан само със значими завоаевателни империи. Следователно, Римската империя е само маловажно събитие във Вавилонската/Месопотамската история; и така, тя не била изтъкната в съня на Навуходоносор. Но главните империи, които на практика завладели и царували над Вавилон, са изцяло изброени в съня.

Рим никога не е завладявал предходните империи. Навярно най-очевидният недостатък в това тълкувание е отделното описание, използвано за да се дефинира това четвърто царство: „Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко” (Данаил 2:40). Когато човек се опитва да определя коя империя е най-подходящият кандидат за четвъртата империя, този пасаж е най-явният критерий.

Отново, Рим някога завладявал ли е всички други империи? Смазвал ли е Вавилонската империя (Ирак), Мидо-Персийската (Иран) и Гръцката империи? Очевидният отговор е: не, не е. Почти е изненадващо, че такъв широк кръг от тълкуватели са пренебрегвали този факт толкова дълго време. Четвъртата империя щяла да строши и раздроби всичките три други империи.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА МЕСОПОТАМИЯ

След неговото царуване, империята на Навуходоносор първо била завладяна от персите по времето на Кир, след което от Александър Велики. След смъртта на Александър през 323г.пр.Хр. неговата империя се разделила и областта на Вавилон и Персия била дадена на един от неговите генерали на име Селевк. Селевк и неговите последователи владели областта грубо 130 години до 190г.пр.Хр., когато персите (наричачи парти) се надигнали отново и завзели контрола над бившата си империя. По този начин, след като били управлявани от гърците повече от сто години, персите отново придобили власт над областта.

По-късно, след Партската империя, друг персийски народ, Сасанидската династия, се надигнала и завзела контрола над региона. По време на целия парто-сасанидски период хората поддържали силна смесица от елинистична (гръцка) и персийска самоличност и култура. Поради тази причина в съня на Навуходоносор не е било направено разграничение между Персийската и Гръцката империи и по-късния Партски или Сасанидски период. Едва когато могъщият ислямски халифат идва и завладява целия регион, сънят описва следващата фаза на статуята.

По време на периода на Римското управление областта на изток от р. Ефрат (Месопотамия) бил управляван от Партската империя, а не от римляните: „Войните между Рим и Партската империя, които настъпили грубо от 53г.пр.Хр. до 217г.сл.Хр., били един уникален епизод в класическата история. Въпреки че Рим завладял почти целия цивилизован свят около Средиземноморието, Рим така и не успял да завладее Партското царство.”

Разгледайте следното описание на партите според разказа на „История на света” от Юстин: „Партите, в чиито ръце сега е империята на изтока, след като разделиха света, какъвто е бил, с римляните по произход били изгнаници от Скития… След като били нападани от римляните, също така, в три войни, под предводителството на най-големите генерали и в най-процъфтяващия период на републиката, сами, измежду всички нации, не само били достойни техни противници, но и излезли победители.”

Въпреки че император Траян наистина прекосил р. Ефрат и спечелил контрол над малка част от Месопотамия, в рамките на една година той починал и неговата победа и контрол постепенно се изгубили.

ЗАВЛАДЯЛ ЛИ Е РИМ ВАВИЛОНСКАТА ИЛИ ПЕРСИЙСКАТА ИМПЕРИИ

Отново, Римската империя контролирала древния град Вавилон само няколко месеца. Въпреки че Рим действително завладял по-голямата част от Западна Европа и района около Средиземноморието, никога не би могло да се твърди за някакъв значителен контрол над регионите, които били главната крепост на Вавилонската империя, а именно, районите на изток от р. Ефрат, днешни Ирак и Иран. Партизанската война на племенните народи на Партското царство, просто се оказала прекалено трудна, за да й противостоят римските войници. Рим със сигурност не е „строшил” Вавилонската империя и в действителност никога не се е доближавал на повече от няколкостотин километра от столиците на Персия.

СТРОШИЛ ЛИ Е РИМ ГРЪЦКАТА ИМПЕРИЯ

Макар Римската империя наистина да добила контрол  над някои от районите, които някога били контролирани от елинистичната Гръцка империя на Александър, всъщност елинистичната/гръцката култура започнала да преобладава в Римската империя. Новият Завет, който бил написан по време на Римския период, бил написан на гръцки, а не на латински. С други думи, Римската империя може да била добила контрол над някои от западните области, контролирани преди това от Гръцката империя, обаче със сигурност не я е „строшила”.

Разгледайте следните карти:

В Мидо-Персийска империя забележете местополженията на Екбатана, Суза и Персеполис, столиците на Мидийската и Персийската империи. Рим никога не е завладявал тези градове.

 

Римската и Партската империи във върховото си източно разширяване – малкият отрязък, простиращ се към Персийския залив, бил владян само за няколко месеца.

Почти цялата област, включена в тази карта на Близкия изток, била завладяна от исляма.

ИСЛЯМЪТ СТРОШАВА ВСИЧКИ

Въпреки че Римската империя не изпълнявала необходимите изисквания, за да бъде счетена за четвъртата империя на Данаил 2, имало е една империя, която ги изпълнявала. Ислямската империя изпълнявала напълно тези изисквания. Ислямът завладял и трите предходни империи – Вавилонската, Мидо-Персийската и Гръцката. Не забравяйте, че ислямът също така завладял и Римската империя, която била престанала да съществува в Европа. Откровение 13 твърди, че четвъртият звяр съставлявал трите предходни империи. Това трябва да изключва Европа. Ислямът завладял цялата източна Византийска Римска империя и големи части от онова, което представлявало Западната Римска империя. Това включвало Ирак (Вавилон) и Иран (Персия). Римската империя не може да има такава претенция и по този начин само ислямът изпълнява библейския критерий на Данаил 2:40.

 ГЛАВА 68

АРАБИЗАЦИЯ

Изключително важно е за хората на Запад да разберат, че основният дълг на исляма е да арабизира света – да обедини човечеството под един език, едно правителство и една религия: исляма. Това е опит да се върне назад онова, което Бог стори на Вавилонската кула.

В случая с ислямския Халифат, „строшаване” със сигурност е най-подходящото описание за онова, което се е случило, когато ислямът е завладявал някоя област. Спомнете си: език, граници, култура. Ислямът е грубо погазвал всички тях. Точно това означава да „строшиш”. Вавилон сменил езика си с арабски, а религията си с исляма. Персия също изгубила религията си, възприела арабската азбука и запазила езика й. Другите нации, като Египет, също изгубили напълно древната си религия и език и възприели арабския. Всички тези цивилизации били изгубени от исляма и само няколко запазили езика си. Всъщност, ще са необходими томове, за да се разкаже за цялата история, култура и религиозно влияние, които са били почти заличени от повече от хилядолетното ислямско господство.

АРАБИЗЪМ

Учените на запад насочват вниманието си към Данаил 2:41, което говори за естеството на двата материала (желязо и глина) като отчасти слаби и отчасти силни, но стих 43 рядко бива разглеждан в пълнота: „И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.”

Трябва да се отбележи и другото значение на загадката в този стих; подчертаните думи „смесено” и „размесят” всъщност са едни и същи думи, преведени различно от арамейски, оригиналния език на по-голямата част от книгата на Данаил. Думата всъщност е „араб.” Конкордансът на Стронг потвърждава това:

„мАраб [ар-аб’]; от ‘араб’ (6150) в преносен смисъл на безплодие; Араб (т.е. Арабия), страна на изток от Палестина:–Арабия.” „или мереб (3 Царе 10:15), (с представка за членуване), [ех’-реб]; от ‘араб’ (6148); мрежата (или напречни нишки на плат); също така смесица, (или смесена раса):–Арабия, смесен народ, смесени (множество), тъкан.”

Следователно този пасаж може да се чете така: „И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се смесят (арабизират) с потомците на други родове хора (чрез смесени бракове); но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.”

м’арав – „смесени” или „размесени”

арав – „Араб”

В Данаил 2:43: „те ще се смесят, но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.” Арамейският израз ла Мута’арреб означава също така „не се арабизират”. Това арабско-смесено царство няма да стане напълно арабизирано. Тази двоякост на значението и тълкуванието (смесване и арабизиране) не е само моя – Ибн Езра, един от най-уважаваните еврейски автори, я е подкрепял: „Ибн Езра е на мнение, че Гръцкото царство, представено чрез леопарда, включва Римската империя, защото етнически римляните се родеели с гърците. Китим, определен като потомците на римляните, бил сроден с Яван (Гърция)… Четвъртият звяр следователно представлява управлението на арабите.”„Равин Саадия Гаон [вярва, че] четвъртият звяр във видението включва и Римската, и Арабската империи.” „Ибн Езра е смутен от отсъствието на царството на Исмаил, т.е. арабите и турците, които били много могъщи по негово време. Затова той заключава, че… четвъртото царство е царството на Исмаил. Мезудат Давид поддържа това виждане.”

Ако човек настоява за единичната употреба на Мута’ареб само като смесване без арабизиране и анализът на нашата двоякост би трябвало да се отхвърли, тогава би следвало да се отхвърли и един друг общоприет пример за игра на думи в книгата на Данаил – божествения ръкопис на стената. В Данаил 5 на Валтасар, последния вавилонски цар, се казва, че империята му ще бъде разделена (перес) на мидийци и персийци (арамейски: Парас). Четейки думата перес (означаваща разделен): „Перес – твоето царство се раздели и се даде на мидийците и персийците” (Данаил 5:28).

И така, кой раздели вавилонците? Библията ни казва, че Перес (Персия), което буквално всъщност е означавало „да се разделят,” да „се смесят с потомците на други родове хора.” Ако човек отхвърли значението на думата „Мута’арреб” като „арабизирам” и настоява, че тя означава единствено „смесвам”, пак щяхме да заключим, че смесването на потомците на хората би означавало изгубване на етническата принадлежност чрез смесени бракове. (RSV, ESV, NTL) Опитът да се смесят нациите чрез смесени бракове и да се обедини светът, докато се обръща назад разказа за Вавилонската кула, е бил безплоден. Той частично е сполучил в Близкия изток, където египтяни, сирийци, ливанци и много други се считат за араби и говорят арабски, докато турци, персийци, индонезийци и други все още държат на своя език, култура и етническа принадлежност. Никоя друга империя не е извършвала това.

Целта на исляма от най-ранните му дни е била да арабизира целия свят чрез исляма.

Обаче персийците и турците, които дошли от медните (Гръцко-Римско) царства никога не са били напълно арабизирани. Поради това, че различните потомци на Исмаил и Исав са били сключвали смесени бракове сред различните пустинни племена, всъщност те са били станали известни като „смесените”. Данаил 2:43 говори за вида на смесените народи, които щели да съставляват последната империя, тази на Антихрист. Както видяхме в разказа за ръкописа на стената, това не е без прецедент в книгата на Данаил.

На други места Библията използва думата „играя” с думите Ебер или Абар. Думата, използвана за „еврейски”, буквално означава „да пресечеш, да преодолееш, да преминеш от другата страна”. Това е подходящ термин в светлината на преминаването на Моисей и израилтяните през Червено море, преминаването на Исус Навин и израилтяните през реката Йордан и тръгването на Авраам от Ур и преминаването му в Обещаната земя. Но да бъде някой арабин означавало, че бил от смесен народ, които били изгубени и разпръснати скитници.

РАЗДЕЛЕНО ЦАРСТВО

Освен че ще бъде арабска империя или опит да бъде направена такава, за империята от Последните дни също се казва, че ще бъде разделена (пелег). Разделението, разбира се, за което говори този пасаж, е наистина подходящо описание на ислямския свят, откакто е съществувал от най-ранните си дни до днешно време с различните си сектантски подразделения. „А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство” (Данаил 2:41).

Човек трябва само да погледне сунитските и шиитски сектантски битки, за да забележи колко разделен в действителност е ислямският свят. Това разделение на последната империя на Антихрист се вижда също и от факта, че дори по времето, когато атакуват Израел, те няма да са в състояние да устоят на собствените си спорове. Така Езекил ни казва: „Мечът на всеки човек ще бъде против брат му” (Езекил 38:21). Отново, това напомня точно на онова, което човек открива днес в Палестинските територии, Ирак и голяма част от мюсюлманския свят.

 ГЛАВА 69

ДАНАИЛ 2

ЧЕТИРИ ИЛИ ПЕТ ИМПЕРИИ: ИЛИ И ДВЕТЕ?

Когато разглеждахме Откровение 17, видяхме, че Империята на Антихрист беше уточнена като осмата империя – или възраждане на седмата империя, която щяла да с надигне, след като бъде изцелена от „смъртоносна рана в главата.” И така, колко империи има – седм или осем?

Е, и двете са верни – осмата е пресъздаване на седмата. Именно това се опитва да ни каже текстът.

Идеята за възраждане на една империя се намира също и в Данаил 2. В статуята имаме 4 части и все пак, имаме и 5 – и двете са верни, тъй като петата е възпроизвеждане на четвъртата.

Тук ще видим, че сънят на Навуходоносор също си съответства напълно с Откровение 17. Последната империя в съня на Навуходоносор се състои от две отделни фази на една и съща империя. Те са сродни, но са и разграничени. Тези две империи съответстват на седмата и осмата империи на Откровение 17. Първият ключ за разглеждане на тази двукратна фаза на последната империя се вижда в следния откъс на горния пасаж:

„Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.” (Данаил 2:32-33). Въпреки че много съвременни преводи биха могли да замъглят този момент, ако човек изследва действителния арамейски текст, най-буквалният възможен превод би гласял следното:

Образ – Глава – Чисто – Злато – Гърди – Ръце – Сребро – Корем – Бедра – Мед – Крака – Желязо – Ходила – Част – Желязо – Част Глина

Сега ще ги подредим малко по-различно, но в точния ред, в който се появяват в стиха. Онова, което ще видим, е, че са налице пет различни елемента, откъдето и пет отделни съставни части на статуята:

                                                        О Б Р АЗ 

 

 

Глава                        Чисто злато                            Първа

Гърди Ръце               Сребро                                        Втора

Корем, Бедра           Мед                                             Трета

Крака                         Желязо                                     Четвърта

Ходила                      Част Желязо, Част Глина   Пета

Следвайки текста, лесно се вижда, че няма четири, а по-скоро пет фази. Имайки предвид, че четвъртата е възраждане на четвъртата, имаме чисто злато, сребро, мед, желязо и смес от желязо и глина. Пасажът продължава: „Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава. След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят. Ще има и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.” (Данаил 2:36-40).

Забелязваме няколко важни неща, които трябва да изтъкнем тук. Първо, трябва да отбележим категоричното описание на четвъртото царство: „ще има четвърто царство, яко като желязо”. Четвъртото царство няма да бъде отчасти силно и отчасти слабо. То просто е описано „яко като желязо”. Обаче, когато погледнем описанието на ходилата и пръстите им, те са напълно различни. В тези описания царството е само частично силно – и в същото време частично крехко. Сравнете описанията по-долу:

Крака: „Ще има и четвърто царство, яко като желязо” (Данаил 2:40).

Ходила: „царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко” (Данаил 2:42).

На онези, които биха спорили, че статуята съдържа само четири фази, трябва да бъде зададен също така въпросът: Как едно и също царство може да бъде описано в едно изречение като „яко като желязо” и в същото изречение да е описано само като имащо „нещо от силата на желязото в себе си” и „отчасти яко и отчасти крехко”?

При разглеждането на този пасаж човек трябва да зключи, че има както четири, така и пет участъка в статуята. Но тъй като съществува приемственост между краката и ходилата, която се вижда в елемента на желязото, има основание също така да се смята, че тези последни две империи, всъщност, са сродни.

Много съвременни тълкуватели основателно признават факта, че последната империя в съня на Навуходоносор се състои от един двукратен участък. Разбира се, повечето от тези изследователи и учители на Библията твърдят, че четвъртата империя е Римската империя и че петата империя е някакъв възроден през Последните дни вариант на Римската империя. Отново, в светлината на всичко онова, което вече научихме, ни е известно, че тази последна дву-фазна империя не може да бъде Римската, а по-скоро представлява две отделни фази на една Арабско-Ислямска империя. Отново, в Откровение 17 последната империя (седмата-осма империя) последва и е разграничена от Рим.

Четвъртото царство в съня на Навуходоносор представлява различните проявления на Ислямската империя, които са съществували в продължение на повече от хиляда и триста години, достигайки своя връх в Османската империя. Тази империя е била по същество смъртоносно ранена през 1924г. с премахването на Халифата и разделянето и колонизирането на Близкия изток от Западните сили. Петата империя от съня на Навуходоносор представлява възраждане на Ислямската империя, която понастощем наблюдаваме да се надига на фракции пред очите ни.

Знам, че някой би възразил с думите, че Западните сили, които са наранили исляма, биха се квалифицирали да бъдат следващата империя в пророчеството; но Библията ни представя прекъсването при седмата в Откровение 17 и четвъртата в Данаил 2. Също така е необходимо да имаме на разположение някой, който да нарани смъртоносно тази империя, за да се изпълни това пророчество. Така Британската империя, която я е наранила, не може да бъде и тази, която е наранена. Това би било нелогично.

В обобщение, империите от съня на Навуходоносор са следните:

Глава                            Злато Вавилонска                   Ирак и Арабия

Гърди-ръце               Сребро Мидо-Персийска          Иран

Корем-бедра                Мед Гръцко-Римска               Турция- Среден изток

Крака-Желязо                       Ислямска                        Османска империя

Ходила-Пръсти Смесица    Ислямска – Възродена    Османска Възродена

Данаил 2 потвърждава онова, което вече научихме относно последната империя в Откровение 17, тази на Антихрист. В Откровение 17 последната империя на Антихрист е възроден вариант на седмата  империя, която ние разпознахме като Ислямската империя. И така, тук, в Данаил 2, последната империя е двукратната, четвърта-пета империя, която също така е Ислямската империя. Парче по парче, пасаж по пасаж, когато религията на исляма се постави в пъзела, всяко парче пасва идеално. Няма насилване или прегъване на парчетата, които се изискват.

ГЛАВА 71

ВИДЕНИЕ ЗА ЧЕТИРИТЕ ЗВЯРА
(МЮСЮЛМАНСКИ, НЕ ЕВРОПЕЙСКИ)

Данaил 7 описва едно „нощно видение” с четири странни същества; всяко едно от тях излиза от морето (народи и нации). Повечето учени са на едно мнение, че тези четири царства съответстват точно на четирите царства в съня на Навуходоносор. Въпреки това, темата (както Данаил 2) е предимно пасаж, отнасящ се за последните времена.

„Първият беше като лъв

1.    и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха и той се вдигна от земята, и беше заставен да се изправи на два крака като човек, и му бе дадено човешко сърце. След това, ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка,
2.    който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му казваха така: Стани, изяж много месо! След това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард,
3.    който имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави; и му бе дадена власт. След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни
4.    зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога” (Данaил 7:4-7).

МЕДТА ИЛИ БРОНЗЪТ

Медните нокти в Данaил 7:19 сочат към един гръцки, а не римски Aнтихрист. „Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всички други и беше много страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който поглъщаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с краката си” (Данаил 7:19).

Имаме текстово доказателство за гръцкия характер на царството на Aнтихрист. „Медните му нокти” трябва да загатват за връзка с десетте пръста на Гръцката империя. Този извод се прави, понеже медта – както е прието от изследователите на Библията – представлява Гърция, третия метален елемент на статуята в Данaил 2. Никой не привежда доводи, че медта не е Гърция. Но Гръцката империя е била предимно Близкоизточна, а не Европейска. Макар мнозина да са убедени, че железните крака на статуята от Данaил 2 представляват Римската империя, малцина вземат предвид факта, че краката са продължение и произтичат от медните бедра, което отново е Гръцката империя. Сравнявайки Ислямската империя с Гръцката империя, виждаме, че те са почти идентични. Обаче Римската империя, сравнена с Гръцката империя, се различават значително, със съвсем дребно припокриване. Докато Гръцката империя се е простирала чак до Индия, най-отдалеченото разширение на Римската империя на изток едва покривало река Ефрат.

Макар мнозина да твърдят, че желязото е Римско, това е неправилно предположение. Писанията не потвърждават Желязото като Римско. Но дори и да приемем, че Желязото действително представлява Рим, би трябвало да се признае също и, че този пасаж най-малкото загатва за един Гръцко-Римски Aнтихрист, по-конкретно от гръцките части на Римската империя. Що се отнася до останалите метали, няма никакъв спор.

И така, когато виждаме желязото, не можем да го изолираме. Медта е в него; това съответства на мнението на Ибин-Езра и други, които са видели един комбиниран гръцко-римски Aнтихрист.

Когато разглеждаме Данaил 7, четвъртото царство, не можем да го отделим от стих 19 (медните нокти). От тях произлизат десетима царе, представени във видението чрез десет рога. „След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога” (Данaил 7:7).

Това са същите десет рога, които вече видяхме в Откровение 17. Десетимата царе ще бъдат победени от един друг цар – единадесети (малкия рог) – който е Антихрист, владетелят над цялото четвърто царство. „Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно… Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън” (Данaил 7:8, 11).

След като видяхме, че четвъртото царство в съня на Навуходоносор (Данаил 2) и четвъртият звяр (Данаил 7) са едно и също, спокойно можем да заключим, че четвъртият звяр е Ислямската империя. Докато четвъртият звяр представлява Ислямската империя, чието начало е поставено от Мохамед през седми век, десетте рога и „малкият рог” или единадесетият рог представляват бъдещата и крайна фаза на Ислямската империя, която ще изпълни библейските пророчества относно Антихрист и неговата империя.

ГЛАВА 72

ОТКРОВЕНИЕ 17

И ЗВЕРОВЕТЕ ОТ ДАНАИЛ

Откровение 17 ни позволява да вникнем в установяването на самоличността на единадесетия рог: последната империя на Aнтихрист. Първо, виждаме, че по времето, когато това е било писано, пет от империите вече са били паднали. Това включва 8 рога и още 2 след Гръцката империя:

1. Египетска империя                                 1 рог, изскубнат от асирийците
2. Асирийска империя                                1 рог, изскубнат от вавилонците
3. Вавилонска империя                              1 рог, изскубнат от персите
4. Персийска империя                                1 рог, изскубнат от гърците
5. Гръцка империя                                       4 рога, изскубнати от римляните
6. Римска империя                                      1 рог, изскубнат от мюсюлманите
7. Ислямска империя                                  1 рог, изскубнат от Запада

                                                                           10 рога

8. Осма (съживяване на седмата)    11-ти рог, изскубнат от Исус

Забележете, че империята на Александър е завоювала 4 царства.

ДАНАИЛ 2 И ДАНАИЛ 7 – ЕДНИ И СЪЩИ

Първата очевидна причина да смятаме, че четвъртото царство от статуята на Навуходоносор и четвъртият звяр от нощното видение на Данaил са едно и също, е просто, защото всички други царства във всеки от съответните пасажи си съответстват идеално. Следователно има основание да се смята, че и четвъртите царства, подобно на всичките други предишни царства, аналогично ще си съответстват. Второ, и в двата случая се изтъква конкретно елементът на желязото като значителен аспект от тяхната физическа конструкция. И трето, и за двете царства конкретно се казва, че сломяват и стъпкват всичките три империи, които са дошли преди тях. Разгледайте поразителните прилики между двете описания. В статуята на Навуходоносор виждаме „четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко” (Данaил 2:40).

В нощното видение на Данаил виждаме „четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си” (Данаил 7:7).

Очевидно, имаме работа със същото царство. Но окончателната причина да разглеждаме двете четвърти царства като едно и също се крие в същността на упадъка и на двете. И двете царства в крайна сметка биват унищожени окончателно и напълно при завръщането на Христос. В съня на Навуходоносор виждаме, че когато камъкът – представляващ Божието царство – удари статуята и унищожи последната империя, всички други империи биват смазани и се отвяват като прах. „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък [Божието царство], не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Данaил 2:34-35).

Забележете, че първите три империи и четвъртата биват разбити едновременно „изведнъж”. След падането на четвъртата империя, всичките останали три също престават да съществуват. По същия начин в Данaил 7:11-12 ни се казва, че унищожаването на четвъртия звяр ще бъде пълно и окончателно. „Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът [четвъртият] беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им обаче бе продължен до време и година” (Данaил 7:11-12).

Мнозина са тълкували неправилно този стих, твърдейки, че той означава, че след като царството на четвъртия звяр бъде унищожено от Бога, тогава на другите три царства ще бъде отнета властта, но ще им бъде позволено да живеят за определен период от време. Обаче този стих просто сравнява начина на упадъка, който първите три царства ще претърпят, в контраст с внезапното, окончателно унищожение, което ще понесе четвъртият звяр. С други думи, докато всяка от първите три империи продължила да живее в империите, които ги последвали, смъртта на четвъртата империя щяла да бъде пълна и окончателна, когато Христос се завърне. Никакви тлеещи остатъци от живот нямало да продължат да съществуват, „Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край” (Данaил 7:26).

Четвъртата империя нямало да залезе постепенно и да крета бавно, както предшественичките си. Нито щяла да бъде погълната от друга империя, която да я завладее. Точно такъв бил случаят с другите три империи. Например, когато Кир превзел Вавилон, той отнел властта на вавилонския цар. Но вавилонските граждани и култура в много отношения продължила да живее под властта на мидо-персийското управление.

Същото може да се каже и за Мидо-персийската империя, след като била победена от Александър, както и за Гръцката империя, след като я завладели римляните. Като важна странична забележка трябва да се изтъкне също така, че Римската империя претърпяла много бавна смърт.

Само по себе си, най-вероятно не може да се каже – както твърдят претеристите – че четвъртият звяр, който ще бъде напълно, окончателно и безвъзвратно унищожен, би намерил абсолютното си осъществяване в историческата Римска империя. Този пасаж е доста съкрушителен за претеризма. Империята, за която говори този пасаж, ще намери пълното си и абсолютно прекратяване при Божието съдилище в края на тази епоха. И не само последното царство, а всичките четири – ще бъдат унищожени едновременно и изведнъж. Това доказва, че последната империя ще обхваща предишните три. След това време Божието царство и всичките земни царства ще бъдат дадени на светиите на Всевишния. „А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват” (Данаил 7:26-27).

ГЛАВА 73

РАЗКРИВАНЕ НА ДАНAИЛ И МАЛКИЯ РОГ

ВИДЕНИЕТО ЗА ОВЕНА И КОЗЕЛА

Следващата картина от последната империя на Антихрист идва от книгата на Данаил. Това видение всъщност е било дадено на Данаил известно време след видението с четирите звяра. „В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Данаил, след онова, което беше ми се явило преди това” (Данaил 8:1).

Този път Данаил вижда две животни: първото е овен с два рога. „И така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво” (Данaил 8:2-4).

След това ни е представен козел с един дълъг рог: „А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила. И видях, че се приближи към овена и се разсвирепи против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и на мястото му излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрища” (Данaил 8:5-8). Тези стихове се отнасят за надмощието над Мидо-персийската империя, „Овена с двата рога,” на империята на Александър Велики Македонски, „Козела”. След това козелът само с един рог бива счупен, което символизира смъртта на Александър Велики. После неговите генерали се борили, докато останали живи само четирима. Тези четирима в крайна сметка призовали за временно примирие и разделили империята на четири части: северна, южна, източна и западна, като всяка от тях била наречена на името на съответния владетел, както следва:

1-Северно      Селевк             Централна Турция, Сирия, Иран и Централна Азия
2-Южно          Птолемей         Египет и Северна Африка
3-Западно      Касандър         Гърция и Юго-Източна
4-Източно      Лизимах           Западна Турция

И така, четирите рога представляват четирите подразделения на Гърция след Александър. Това съответства на третия звяр от последното видение – четириглавия леопард.

Интересното в този пасаж е, че е пророчески толкова точен, че мнозина либерални или атеистични учени са се борили с нокти и зъби, за да докажат некоректността на времето му, настоявайки, че пророчеството е било написано много след случването на тези събития.

След сблъсъка между овена и козела ни се представя един друг рог, подобен на малкия рог от Данаил7. Този рог също така е описан като „друг рог”, който започнал като съвсем малък: „И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано. И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя” (Данaил 8:9-12).

Учените всеобщо посочват Антиох IV Епифан от подразделението на Селевк като изпълнение на този пасаж. Обаче, макар това да е вярно, Антиох е бил също прототип. Неговата мощ и влияние се разраснали „на юг и на изток към Прекрасната Земя” – Израел. Това ясно говори за Антихрист от последните времена. Данаил каза: „Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А това, че той се строшил и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от този народ, но не със сила като неговата. И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. Неговата мощ ще бъде голяма, но не със своята сила; и ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си, и ще покорява силния и свят народ. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с човешка ръка” (Данаил 8:19-25).

Ясно е, че „малкият рог” е Антихрист от Последните времена, който стана причина една трета от ангелите да паднат, и „Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано” (Данаил 8:10-11). Антиох не може да бъде хвърленият на земята заедно с небесните звезди (паднали ангели).

Но има и още един важен аспект на това пророчество: малкият рог от Данaил 7 и Данaил 8 и в двата случая сочат към Антихрист. Това са просто различни погледи върху една и съща картина, видяна от различни ангели. Едната изобразява Антихрист да се появява от четвъртия звяр, докато втората представя Антихрист да се появява от Селевкидското подразделение на Гръцката империя. Но онези, които твърдят, че четвъртият звяр е Римската империя, са принудени да заемат очевидно непоследователното становище, че „малкият рог” в Данаил 7 е Антихрист, докато малкият рог в Данаил 8 не е. Те са принудени да го направят, понеже погрешното им предположение, че Антихрист ще дойде от Европа не се подкрепя от това, че Антихрист произлиза от областите на Селевкидското подразделение на Гръцката империя. И така, какво правят те? Както обикновено, правят подбор и си избират подход. Те приемат пасажите, които като че ли подкрепят техните становища, след което пренебрегват или не зачитат онези, които не ги подкрепят. Мнозина изкуствено налагат тезата за преселване на Антихрист от Гърция в западна Европа.

Когато човек възприема звяра от Данаил като Ислямска империя, от която се появява Антихрист, асоцииран с малкия рог на буйния козел като Селевкидското подразделение на Гръцката империя, тогава всички парчета съвсем гладко си пасват заедно напълно. А това със сигурност е нещо, за което теоретиците на Европейската Римска империя никога не могат да претендират.

ГЛАВА 74

РАЗКРИВАНЕ НА ДАНAИЛ 11

И МАЛКИЯ РОГ

Тайната на разкриването на голяма част от Библията е в това да се разгледа двойствеността и изпълненията на прототипите. Няма как да наблегна достатъчно силно на това. Когато четете Писанието, опитайте се да откриете повтарящи се теми и ще установите колко богато всъщност е Божието Слово. Намираме това в Данаил 11:21-35, което се съсредоточава върху Антихрист (северния цар). В Данаил 11 северният цар, точно както „малкия рог” в Данаил 8, извършва жестоко гонение срещу еврейския народ и установява окончателната мерзост, която докарва запустение:

„От него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! – крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (ст. 31). И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи (ст. 32) И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване (ст. 33). А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства (ст. 34). Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време. (ст. 35). Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни (ст. 36). И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях (ст. 37). А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали (ст. 38). С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата (ст. 39). И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине (ст. 40). Ще влезе и в славната земя и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците (ст. 41). Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да я избегне (ст. 42). Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопците ще бъдат заставени да го следват по стъпките му (ст. 43). Но известия от изток и север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление (ст. 44). И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне (ст. 45)” (Данaил 11:31-45).

„И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата (ст. 1). Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение (ст. 2) Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове (ст. 3) А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава (ст. 4) Тогава, като погледнах, аз, Данаил, ето, стояха двама други – един на брега отсам реката и един на брега оттам реката (ст. 5) Единият каза на облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса? (ст. 6) И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ (ст. 7). И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това? (ст. 8). А той отговори: Иди си, Данаиле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето (ст. 9). Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат (ст. 10). И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни (ст. 11). Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни (ст. 12). Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си (ст.13)” (Данаил 12:1-13).

Стиховете, отбелязани с наклоненият шрифт, вече бяха показани, че съответстват на исляма. Изследователите на Библията на Запад, които подкрепят повторното установяване на Израел и вярват, че Бог е назначил архангел Михаил да бди над Израел, са съгласни, че тези стихове се отнасят за преследването на Израел и светиите от страна на Антихрист. Най-вече антиизраелските групи са тези, които все още ги възприемат като история. По този начин се нанася умишлено определена степен на насилие или върху пасажа, или върху историята, ако човек тълкува този откъс от пасажа през претеристка призма. Очевидно, това изопачено виждане не може да избегне недвусмисления текст: „И ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни” (Данаил 11:36). Това се отнася за Последните времена (времето на гнева) точно преди завръщането на Христос и събитията преди възкресението на мъртвите. „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение” (Данаил 12:1-2).

Претеристите (хората, които вярват, че по-голямата част от библейските пророчества са били изпълнени през първи век) изглежда пренебрегват следния откъс: „Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни. И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях. А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали. С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата” (Данаил 11:36-39).

Не е имало налице събития в живота и кариерата му, които могат да бъдат открити и които исторически да се свързват с това Антиох „да се е възвеличавал над всеки бог.” Също така той не е отричал боговете на бащите си. Напротив, Антиох се е покланял на същия пантеон от гръцки богове, както и много гърци. Всъщност, Антиох дори е издигнал олтар на Зевс в светилището на еврейския храм. Освен това, Данаил казва, че Антиох би трябвало да срещне смъртта си в Израел. Историята обаче е записала, че Антиох в действителност е умрял в Персия. Въпросът, който търси отговор за погрешното обвинение към Антихрист, че е евреин: „Защо Бог би избрал Антиох (един езичник) за преобраз на Aнтихрист, а след това да избере евреин?”

Богът на Aнтихрист е различен от този на Антиох. На пръв поглед този пасаж като че ли твърди, че този зъл човек няма да зачита нито един бог, а ще възвеличи себе си над всички богове. От друга страна обаче за него се казва, че почита „бога на крепостта” и че ще използва силата на „един чужд бог”. Той не е атеист, както твърдят някои. Просто отхвърля всички богове, с изключение на своя чужд бог на войната (бог на крепостта). Това би съответствало идеално на идеологията на Мохамед и Махди, на които е заповядано да развиват каузата на Аллах под знамето „Няма друг бог освен Аллах”.

Онази част от видението, която е свързана с Последните времена, започва в Данаил 11:21: „Ще се издигне един нищожен човек, на когото няма да отдадат царска почит, а той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство (интрига-англ. Библия, бел.пр.).”

Бог вижда Антихрист като „нищожен човек.” Той се издига на власт мирно с помощта на интриги – хитър замисъл и политика. В Турция по времето, когато тази книга се пише, ислямистката партия не е приета от предшествениците си и опитът на бившата да възстанови отново халифатът е отхвърлен. Това скоро ще се промени, тъй като Антихрист набира подкрепа миролюбиво и чрез хитрост (ст. 22), но в последствие използва сила, за да смаже опозицията си, закрепявайки собствената си позиция. От Данаил 9:26-27 знаем, че Антихрист сключва мирно споразумение; следователно, „началникът на началниците” очевидно е Антихрист.

Тази лига или споразумение прилича на мирно съглашение, както и на някакъв вид религиозен пакт – вероятно такъв, който се заема с щекотливия въпрос за съвместното съществуване между евреи, мюсюлмани и християни в Близкия изток и чрез който Ерусалим би могъл да бъде обявен за международен град със свободен и равен достъп, гарантиран за хора от всички вероизповедания. Това споразумение би могло също така да разчисти пътя за евреите, за да могат най-накрая да възстановят своя храм на хълма Мория в Ерусалим и да подновят жертвоприношенията на животни на неговия олтар – нещо, което не се е случвало, откакто последният храм бива разрушен през 70 г.сл.Хр. В Данаил 11:31, Антихрист слага край на ежедневните или вечни жертви, затова те очевидно би следвало да бъдат възстановени в периода между сегашния момент и тогавашния, и подписването на споразумението е един вероятен момент това да стане.

„Защото ще излезе и ще надделее само с малко хора” – или „малки хора”. Антихрист се издига на власт чрез своята популярност сред „малките” или бедни хора по света, масите, които откликват на неговия политически и икономически курс. Или пък се издига с помощта на „малка” елитна група вътрешни хора.

„Ще раздели между тях грабеж, плячка и имот” (ст. 24). Това би отговаряло на исляма идеално. Ако човек изследва исляма за „гхана’ем”, това звучи сякаш този човек ще разпредели богатството, за да спечели подкрепата на бедните в страните, които завладее. Аналогично е и с израза, намиращ се в стих 29, където се казва, че той ще „раздели земята срещу заплата” – неговото главно престъпление с разделянето на Израел. „Ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му.” Подобно на експанзиите и геройствата на Мохамед, след него Омар и в последствие Салах ад-Дин, Махди ще направи същото. Той ще разшири ислямското царство, настъпвайки в Египет, Либия и Судан. Това се вижда от стих 25: „Той (Антихрист) ще повдигне силата си и множеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но няма да може да устои, защото (Антихрист и неговите сили) ще измислят хитрости против него.”

Звучи така, сякаш във въпросния момент южният цар има по-голяма сила отколкото Антихрист. Ходът на битката се обръща, когато южният цар (Египет) бива предаден от някои от собствените си хора. „Да! Онези, които ядат от изрядните му ястия, ще го погубят; и от войската му макар да е многобройна като потоп, мнозина ще паднат убити” (ст. 26). Видяхме Ануар Садат, покойният египетски президент, че беше предаден и убит от ислямистите и това е сходно, понеже мнозинството от египтяните са мюсюлмани фундаменталисти.

ГЛАВА 75

МАЛКИЯТ РОГ И ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СТИХА СИ ПАСВАТ ИДЕАЛНО

Малкият Рог трябва да дойде от Селевкидското подразделение на Гръцката империя. Това категорично оставя настрана всяка европейска римска същност.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С АНТИХРИСТ В ДАНАИЛ

Библията заявява в Данаил 8:9, че „от единия от тях (4-те Гръцки рога) излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя”, той ще дойде от Гръцката империя – източната част на Гръцката империя и северно от Израел. Тъй като отива на юг, той би трябвало да идва от северните области по отношение на Израел, точно както е конкретизирано в Езекил 38 и Йоил 3.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С ГОГ

Всичко се свързва. Дори и моето твърдение, че Гог е Антихрист не може да бъде избегнато. Той идва от източната част на Римската империя, гръцката страна; същото прави и малкият рог, излизащ от 4-те Гръцки рога. Подобно на Антиох Сирийски, Гог също се свързва с династията на Селевкидите. Селевк става цар на източните провинции – повече или по-малко днешни Афганистан, Иран, Ирак, Сирия и Ливан, заедно с части от Турция, Армения, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА СЪС ЗВЯРА ОТ ОТКРОВЕНИЕ 13

Откровение 13 описва звяра от последните времена от гледна точка на регионите:
Леопард (гръцка), Лъв (вавилонска) и Мечка (мидо-персийска).

И трите империи са владеели областта на Мала Азия, т.е. Селевкидската част от Гръцката империя. Писанието разполага земята на Гог на север от Израел, а Мала Азия е на север от Израел. Всичките пророчески писания трябва да уточняват областта и наистина, те я прецизират.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С МАТЕЙ 24:15

Собствените думи на Исус се виждат ясно в Данаил. Мерзостта, която докарва запустение, е тази, която е описана от  Данаил (11:31) с по-нататъшно споменаване в Данаил 12:11 на нейната поява на святото място. Данаил 9:27 съдържа трета препратка, както и Данаил 8:13.

Библията нито веднъж не споменава бъдещ водач, който ще дойде от запад. Данаил 11:31 описва един последен нечестив владетел, „северния цар”, който поставя „мерзостта, която докарва запустение” и слага край на жертвоприношенията в храма.

Следователно, в съответствие с Матей 24:15 и Данаил 8:9, трябва да заключим, че Антихрист е „от единия от видните рогове излезе един малък рог, чиято сила порасна твърде много. Той се разпростря към юг, към изток и към славната земя на Израел.”

Дори древните коментатори са съгласни. Един от отците на ранната църква, Йероним, в своите коментари върху Данаил пише: „Повечето от нашите коментатори свързват този пасаж с Антихрист и твърдят, че онова, което се е случило по времето на Антиох, е било само като преобраз, който ще бъде изпълнен по времето на Антихрист.”

ГЛАВА 76

РАЗКРИВАНЕ НА ДАНАИЛ 9 И ЗЛИЯ КНЯЗ, КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ
(МЮСЮЛМАНСКИ, А НЕ ЕВРОПЕЙСКИ)

Следващият много важен пророчески пасаж за разкриване произхода на Антихрист е последната част на Данаил 9:26. Конкретният стих, който ще изследваме, е разположен в средата на един много показателен пророчески пасаж. Той разглежда конкретен период от време, наречен „седемдесет седмици.” Тук ще се спрем предимно на стих 26. Нека започнем като го разгледаме в непосредствения му контекст: „И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем „седмици” и шестдесет и две „седмици”; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две „седмици” Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат” (Данаил 9:25-26).

Този откъс от пророчеството говори за Исус – княза Месия – който беше „посечен” при разпъването на кръста. От тук пророчеството прескача напред към разрушаването на храма – „светилището” – в Ерусалим през 70 г.сл.Хр „Народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището” (Данаил 9:26).

За да разрешим тази загадка и да открием правилното парче от пъзела, касаещо произхода на Антихрист, обърнете внимание на следните подчертани с наклонен шрифт и номерирани думи: „И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Данаил 9:25-27).

Твърдението, свързано с Римския Антихрист произтича от непълен анализ на стих 26, който предполага, че „народът на княза” трябва да са римляните. В крайна сметка, именно римляните са разрушили храма, нали така? Макар определено да е разбираемо как един бърз прочит на този стих би могъл да доведе до това заключение, когато човек се загледа под повърхността, този стих всъщност забива пирон в ковчега на тази теория. Първите неща, които трябва да анализираме, са самоличностите на народа на княза, княза, той, този, който потвърждава завета за седем години.

1.    Кой е този „княз”? Кога е дошъл? Дошъл ли е вече? Ако не е, кога?
2.    Кои хора са „народът на княза”?

Щом отговорите на тези въпроси и прочетете текста отново, ще разберете.

1. КОЙ Е ТОЗИ КНЯЗ? КОГА Е ДОШЪЛ?

Нека допуснем, че „князът” е идвал и да отговорим на някои погрешни предположения. Мнозина западни изследователи на пророчеството допускат, че князът вече е идвал, понеже римският генерал Тит е бил този, който е разрушил храма. По този начин Тит често е отъждествяван с „княза”, който ще дойде.

Но това никога не може да бъде, защото „той” в стих 27 („И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица”) не може да се отнася за Тит, който никога не се е ангажирал със седемгодишен мирен договор.

Освен това Тит не е извършвал мерзост, която докарва запустение. „И един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите.”

Някои дори стигат до там, че поставят необоснована пролука, заключавайки, че „той” действително е Антихрист и унищожителят на храма, но князът би трябвало да е Тит.

Тит никога не може да бъде този „той”.

Единственият начин това тълкувание да бъде точно, би било Тит да се върне от мъртвите. Това ли очакват тези тълкуватели?

Това би било крайно абсурдно. „Той” се отнася за княза. Точка по въпроса. Не можем да пренебрегваме граматиката. Князът трябва да бъде този, който установява този седемгодишен мирен договор. Няма как да се избегне това.

Следователно, правилният и единственият отговор на въпроса е, че князът е Антихрист.

Той все още не е дошъл.

Западните учители върху пророчеството по принцип са съгласни, че князът трябва да бъде антихрист. Томас Айс се съгласява: „Този княз трябва да бъде някой, който идва след Христос. Единствените две приложими възможности са, че това би могло да се отнася или за Римски княз, който е разрушил Ерусалим през 70 г.сл.Хр, или за един бъдещ Антихрист.” Джон Уолвурд, Дуайт Пентекост и повечето учители върху пророчеството са съгласни, че князът трябва да бъде Антихрист.

Има и някои странни тълкувания, обаче. Дъг Бечълър, пастор от Адвентистите на седмия ден, заявява: „Той (Месията) ще потвърди завет с мнозина за една седмица. Но в средата на седмицата ще сложи край на жертвоприношението. Когато той умря на кръста, какво стана? Завесата се раздра и той сложи край на системата на жертвоприношенията. Това не е Антихрист, това е Исус. Изумявам се, когато чуя евангелистите да твърдят, че това е Антихрист. Това е йезуитско учение. Това, че то  е намерило път в протестантските църкви, това е просто мерзост, която докарва запустение!”

Бечелър упреква евангелистите и католиците за това, което той смята за погрешно тълкувание. И все пак тълкуванието, че този „княз” е Антихрист, предшества както евангелистите, така и католиците. Павел заявява: „Той седи като бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:4). Това се потвърждава от Ириней, Климент, Ориген и Иполит.

Това тълкувание обаче не устоява само поради това, че отците на Църквата са го казали. Един индуктивен анализ ще покаже, че то се споменава и в други части на Библията. Логически погледнато, как би могъл Месията да извърши мерзост?

2. КОИ ХОРА СА НАРОДЪТ НА КНЯЗА?

Стигнахме до втората част на тази загадка. Тъй като князът трябва да бъде антихрист, тогава кои са неговите хора? Кога са разрушили храма? Щом започнете да подреждате този пъзел, картината е доста изумителна.

Храмът е бил разрушен през 70 г.сл.Хр Кои са били хората, които са го унищожили?

Спомнете си, че има причина текстът да казва „народът на княза.” Бог иска вие да откриете кои са тези хора, защото те ще бъдат „народът” на Антихрист. Също така, има причина текстът да казва: „който ще дойде” – това говори за бъдещето. Тези хора ще унищожат храма, накратко. Те са от рода на Антихрист, князате са „народът на княза.” Негов род и негови предшественици. И така, кои са били хората, които са разрушили храма през 70 г.сл.Хр?

Да, те са били римски легиони и ромски граждани. Следователно, много изследователи погрешно заключават, че те са европейски потомци и наследници.

Но в тази картина има нещо повече от очевидното на пръв поглед. Ако погледнем по-задълбочено, бързо ще открием, че макар хората, които съставлявали римските легиони, разрушили Ерусалим, да са били предимно източно римски граждани, те не са били европейци. Всъщност, те са били предимно от Близкия изток – араби, сирийци и турци.

Изключително важно е да отбележим, че Тит е предвождал Източните легиони на Римската империя, а не западните. След като Весапсиан се издига като глава на източните легиони, за да предизвика Вителий, Юлий Александър, префектът на Египет, тогава обявява Весапсиан за император. Той и Тит станали консули през 70 г.сл.Хр.

И така, нека прочетем пасажа в неговия контекст: „народът (предците) на княза (Антихрист), който ще дойде (по време на Голямата скръб), ще разграбят Ерусалим и храма.” С други думи, народът са прадедите на княза, който ще донесе седемгодишен мирен договор.

През 70 г.сл.Хр. римският генерал, който предвождал войските, които нападнали Ерусалим и разрушили храма, обкръжил града с три легиона от западната страна и четвърти на Маслиновия хълм на изток. Тит затруднил снабдяването с храна и вода, като допуснал на хиляди пилигрими (поклонници) да влязат в града, за да празнуват пасха, след което не им позволил да напуснат. Много от гражданите се борели смело и в даден момент Тит едва не бил пленен. Но накрая голяма част от населението било избито, разпръснато или поробено. Градът бил поголовно разрушен, а храмът – унищожен. Четирите легиона, които били конкретно под властта на Тит, били: XV Аполонов легион, V Македонски легион,  XII Мълниеносен легион и X Железен легион.

По някаква причина, вероятно поради факта, че столицата на Римската империя била в Рим – и следователно в Европа – мнозина изглежда забравят, че Римската империя обхващала също и обширна част от Близкия изток. Тъй като повечето войници били наемани от провинциите, където били разположени гарнизоните, легионите, които били настанени в Средния изток, били предимно арабски и по-конкретно сирийски и турски.

Коментирайки преобладаващия сирийски състав на Римските гарнизони в региона, еврейският историк Йосиф Флавий заявява: „Най-голямата част от Римския гарнизон бил събран от Сирия; бидейки свързан по този начин със сирийската част, те били готови да му съдействат.” „Затова Веспасиан изпратил сина си Тит от Ахая, където той бил с Нерон, в Александрия, за да върне от там със себе си пети и десети легиони, докато сам той, след като бил посетил Хелеспонт (Дарданелите – бел.пр.) пристигнал по суша в Сирия, където събрал римските войски със значителен брой помощни части от съседните царе.”

Относно разрушаването на храма историкът Тацит разказва: „В началото на тази година Тит Цезар, който беше избран от баща си да довърши покоряването на Юдея… Той откри в Юдея три легиона, 5-ти, 10-ти и 15-ти, всички от старите войски на Веспасиан. Към тях той добави 12-ти от Сирия и някои мъже, принадлежали на 18-ти и 3-ти, които беше изтеглил от Александрия (Египет). Тази войска беше придружена от двадесет кохорти съюзнически войски и осем кавалерийски ескадрона, от двамата царе Агрипа и Сохемус, от помощните войски на цар Антиох, от един силен контингент от араби, които ненавиждаха евреите с обичайната съседска омраза, и, накрая, от много хора, доведени от столицата и от Италия с личните надежди да си осигурят все още неангажираната привързаност на княза. С тази войска Тит навлезе във вражеската територия, спазвайки строг ред в своя поход, разузнавайки всяко място и винаги готов за битка. Най-накрая установи лагера си близо до Ерусалим.”

Йосиф Флавий разказва как са били събрани армините: „Колкото до Тит, той преплува на кораб от Ахая до Александрия и то по-рано, отколкото обикновено зимният сезон позволява; и така, той взе със себе си войските, за които беше изпратен, и отправяйки се на поход с голяма експедиция, внезапно пристигна в Птолемая и там, като намери баща си, заедно с двата легиона, пети и десети, които бяха най-прочутите измежду всички, той ги присъедини към петнадесетия легион, който беше с баща му; осемнадесет кохорти следваха тези легиони; също така дойдоха и пет кохорти от Кесария (Кападокия, Турция) с един отряд конници и още пет други конни отряда от Сирия. Тези десет кохорти имаха няколко хиляди пешаци, но другите тринадесет кохорти имаха по не повече от шест стотин пешаци всеки, със сто и двадесет конници. Събраха се също така и значителен брой  помощни войски, които дойдоха от царете Антиох, Агрипа, Сохемус, като всеки от тях допринесе по хиляда пешаци, които бяха стрелци, и по хиляда конници. Също и Малх, царят на Арабия, изпрати хиляда конника, освен още петстотин пешаци, по-голямата част от които бяха стрелци; така цялата армия, в това число и помощните войски, изпратени от царете, конници и пешаци, когато се събраха всички заедно, възлязоха на шестдесет хиляди, освен слугите, които, тъй като следваха и бяха многочислени, затова, понеже бяха обучени във война заедно с останалите, не следваше да бъдат разграничавани от бойците; защото, както бяха служили на господарите си в мирно време, така претърпяваха и опасностите заедно с тях във време на война, дотолкова, че не стояха по-долу от никого, нито по умение, нито по сила, само дето бяха подчинени на господарите си.”

Отново,говорейки за огромната вражда, която сирийците изпитвали към евреите в Ерусалим, Йосиф Флавий разказва, че сирийците и арабите, които били разположени на лагер извън Ерусалим, на практика изкормили повече от две хиляди евреи, които били избягали, за да търсят злато, което те евентуално били глътнали. „Множествата от араби заедно със сирийци посичали тези, които идвали като молители, и претърсвали стомасите им. Струва ми се, че по-ужасно нещастие не е сполетявало евреите, тъй като за една нощ близо две хиляди от тези дезертьори бяха разсечени и претърсени по този начин.”

Наистина, по-голямата част от „римските” войници, които разрушили Ерусалим, били араби, сирийци и турци. Когато разглеждаме четирите римски легиона, които били под ръководството на Тит по време на обсадата срещу Ерусалим, виждаме, че те са били от източната част на империята и предимно са били от Сирия или източна Турция. По-долу са изброени четирите легиона, които са били под ръководството на Тит по време на еврейско-римската война, както и разположението на гарнизоните им според историческите архиви:

Легион 10 Железен                 Турция, Сирия
Легион 15 Аполонов                Сирия
Легион 12 Мълниеносен        Мелитена: Източна Турция, Сирия
Легион 5 Македонски             Мизия: Сърбия, България

Тези четири легиона до един участвали в разрушаването на Ерусалим и храма.

В частност, легионът, който минал през пролома в стената и подпалил храма, бил известен като X Железен или Десети легион. Именно този легион съборил целия храм и превърнал Храмовия хълм в своя нова база. Картата по-долу показва къде е бил разположен гарнизонът на Десети легион и откъде били войниците.

X Железен легион: гарнизон, разположен край Антиохия

Трябва също така да се изтъкне, че всеки Легион се състоял от по-малки „кохорти.” По-долу е представен списък с кохортите, съставляващи Десети легион, и откъде дошли първоначално:

А. Тракум: Сирия (сирийци)
Б.  IV кохорта Тракия: България и Турция (турци)
В.  Сирия Улпия Петра: Петра в Едом (набатейски араби)
Г.  IV кохорта Арабия (араби)

Отново, те били смесица от сирийци, турци и араби. Макар хората, които разрушили храма, да били наистина римски граждани, те не били предимно европейци или италианци, а хора, които през първи век живеели в Сирия и Източна Турция. Този стих е свързан с наследниците или родословието на хората според ограничението от текста „народа на княза”, а не според тяхната преданост към Рим. Ето защо текстът е написан по този начин. Той набляга на тази връзка. Отново Библията ни завежда към същия регион. В рамките на контекста, „народът на княза” са просто хората на Антихрист; еврейското „Ам” за народ представлява личности, членове на нечий народ, сънародници, земляци, родственици и кръвни роднини (Речник на Стронг 5971).

Дори да вземем значението на „Ам” като „нация,” каква ще бъде логиката на фразеологията на този стих с подобно значение? „Нацията на Антихрист.” Това е изцяло футуристично. Как може човек да заключи, че Антихрист е римлянин при тази интерпретация? Тя не доказва нищо, тъй като нацията на Антихрист не би била позната от подобен израз. Единственият логически израз за контекста на „Ам” е „роднините” на Антихрист – неговите предци, неговите родственици.

Антихрист ще произлиза измежду хората, които все още живеят в Близкия изток – тези, които са унищожили града и светилището по времето на Тит. Това е естественият начин за прочит на текста, особено тъй като свързването на хората с княза е прието широко.

ДАНАИЛ Е ГОВОРИЛ ЗА КРАЯ

Причината да мога уверено да заема подобна нетрадиционна позиция най-вероятно не се дължи на някаква свръх интелигентност или мистична надареност за тълкуване на Библията, разбира се, че не. Нито приемам несериозно натрупаната до сега мъдрост на западните християни или на древните тълкуватели. Също така не коригирам огромния обем на библейското пророчество, защото аз също вярвам в Грабването, Голямата скръб, Милениума, възпроизвеждането на Израел, 144 000 свидетелстващи евреи в Израел, Отстъплението, идването на антихрист, идването на двамата свидетели, тяхната смърт на улиците на Ерусалим и още много други.

Всъщност, западните тълкуватели са съгласни, че ислямът има участие. Въпросът, който поставям, обаче, е: „Дали ислямът играе главната роля?” Или някоя от главните роли. Всички сме съгласни най-малкото за последното.

Причината да може да се изрази подобна увереност относно тълкуванията, предложени тук, е съвсем проста: днес разполагаме с по-голямо предимство, отколкото хората в миналото, защото Бог много точно обеща: „А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава” (Данаил 12:4).

Пророчеството на Данаил е запечатано и се отнася за „края на времето.” Бог ще отключи за Църквата книгата на Данаил. Исак Нютон, Матю Хенри и много от онези преди нас са разбирали, че книгата на Данаил, в допълнение и книгата Откровение, няма да бъдат разбрани напълно, докато не настъпи „краят на времето.”

Претендирам ли, че аз я „отключвам”? Не. Запечатана означава запечатана. Колкото повече приближаваме, толкова повече ще разбираме Данаил, чийто фокус е върху края: „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата. Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове” (Данаил 12:1-3).

Някои твърдят, че ангелът говори само за периода около и след служението на Исус при слагането на началото на Божието царство. Но този пасаж не говори точно за това. Той казва, че „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.” Това не говори за „последните времена” в по-широк и общ смисъл, а за абсолютните и крайни „последни дни,” когато ще настъпи възкресението на мъртвите. Ангелът продължава: „А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава… И аз (Данаил) чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това? А той отговори: Иди си, Данаиле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат… Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си” (Данаил 12:4-13).

И така, трябва да се зададе въпросът: Бог е заявил ясно, че тази книга ще бъде заключена и запечатана, докато настъпи краят на времето. Защо тогава толкова много хора се придържат към най-широко приетите и най-популярни тълкувания на тази книга? Ако книгата действително е била запечатана до края на времето, тогава има основания да смятаме, че най-популярното и най-общоприетото тълкувание (теорията за Римската империя) е също така и най-малко вероятното значение на пророчеството.

Всъщност най-традиционните исторически интерпретации на различните пророчества с най-малка вероятност биха предложили завършено и точно тълкувание. Точно както изпълненията на пророчества за Месията са били разбирани само от малцина, така е и с пророчествата относно завръщането Му. Но ако тълкуванието, предложено в тази книга, а именно, че ислямската, а не Римската империя, е изпълнението на пророчествата на Данаил, то тогава има основания също така да се смята, че книгата е била разпечатана и че „последните дни,” които винаги досега са били на хоризонта, в действителност вече са при нас.

ГЛАВА 77

РАЗКРИВАНЕ НА ОТКРОВЕНИЕ 12 И 13

ИСЛЯМСКИЯТ СЕДМОГЛАВ ЗВЯР

Следващата показателна картина от последната империя на звяра се намира в книгата Откровение, глави 12 и 13. Този пасаж се свързва с няколко от предишните пророчески картини, като използва сходна символика. В Откровение 12 най-напред ни е представена жена, която е на път да роди. Разбирането относно тази жена е, че тя представлява еврейския народ, който като цяло е довел на света Месията. Но веднага след като ни е представена жената, виждаме, че докато тя се кани да ражда, един страшен и убийствен червен змей дебне край нея. Змеят, разбира се, представлява сатана. „След това в небето се яви и друго знамение – огромен червен змей със седем глави, десет рога и седем диадеми – по една на всяка от главите му. Опашката му повлече една трета от звездите на небето и ги хвърли на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, защото искаше да изяде детето й веднага щом се роди. Тя роди момче, син, определен да управлява всички народи с железен жезъл. Детето й обаче беше грабнато и отнесено при Бога и неговия престол” (Откровение 12:3-5).

Детето, което бива грабнато при Бога и до Неговия престол, очевидно е препратка към възнасянето на Исус след разпъването Му на кръста.

След това ни се казва, че на войната е имало война, при която „големият змей – тази древна змия, наричана дявол и сатана, която заблуждава целия свят – беше свален от небето. Изхвърлиха го на земята заедно с ангелите му” (Откровение 12:9). Това съответства на гръцкия Aнтихрист: „И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка” (Данаил 8:10).

След това змеят Сатана преследва еврейския народ, както и „нейното потомство” – езичниците-последователи на Месия, които са известни под името християни. „Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството за Исус” (Откровение 12:17).

Когато разгледаме 13-та глава, виждаме, че змеят е показан да стои на морския бряг. Тогава, като мрачен магьосник, той призовава ужасен звяр от дълбините на океана „И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена. Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт” (Откровение 13:1-2).

Първото интересно наблюдение, което можем да направим относно този звяр, е, че тялото му е съставено от части от всеки от предишните четири звяра, които разгледахме в Данаил 7. Звярът има тяло на леопард, крака на мечка и уста на лъв. При това положение можем да допуснем, че последната империя на звяра ще бъде до известна степен конгломерат от Лъва, Вавилонската империя (Ирак), Мечката, Мидо-персийската империя (Иран), и Леопардът, Македонската Гръцка империя (Турция).

Това е показателно. Звучи ли това като Европейски звяр? Или е Близкоизточен/ ислямски звяр? Отново, виждаме идеално съответствие с останалата част от нашия анализ на Писанието.

Виждаме също така, че звярът дели някои много сходни характеристики със змея. Подобно на змея, звярът също има седем глави и десет рога. Тук имаме идеален пример за това как разбирането на по-предишен пасаж ни помага да разберем по-късен откъс. Десетте рога представляват десетима владетели, които ще се издигнат от последната империя на звяра; броя на роговете от всяка империя. Това ни е известно, тъй като ангелът го заявява съвсем ясно в Данаил 7, и точно както Данаил беше пътна карта за древните, за да разпознаят Антиох, Откровение е пътна карта за нас, за да разпознаем Антихрист. Всичко ще се изпълни до последната точка и запетайка. Седемте глави, от друга страна, представляват власти или правителство, (както например в израза: държавен глава). Седемте глави представляват седемте империи на звяра, които са преследвали народа на Израел и в неговото възпроизведено състояние ще преследват нейното потомство – християните. И така, само ще припомним, че седемте глави са следните:

Египетска империя
Асирийска империя
Вавилонска империя
Мидо-Персийска империя
Македонска Гръцка империя
Римска империя
Ислямска империя

РАНЕНАТА ИМПЕРИЯ

След това обаче ни се дава една ключова информация относно една от империите: „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя” (Откровение 13:3).

Една от главите, а това значи една от седемте империи на звяра, беше с наранена глава. Отново, вече научихме от разглеждането на предишните картини на империята на звяра, че конкретната империя, която страда с наранена глава – явна смърт – е Ислямската империя. Това нараняване в главата може да се разбира като премахването на Халифата, което стана през 1924 г. Понастоящем обаче Ислямската империя отново се надига. Тя наново обединява силите си и развива нови връзки на единство. Скоро главата – Халифатът – ще бъде съживен, изцелен и възстановен.

Следователно, въз основа на този пасаж, онова, което можем да очакваме да се появи в близко бъдеще, е десет управници или лидери от ислямския свят, които да сформират някакъв вид партньорство, лига, съюз или коалиция. Когато това партньорство възникне, тогава участниците в него ще бъдат десетимата царе, споменати както в Данаил, така и тук, в Откровение 13. След това ни се казва, че ще се издигне друг цар и ще измести трима от тези царе, заемайки в крайна сметка лидерска позиция над разпокъсаната империя. Тази личност ще бъде разпознавана поне от част от мюсюлманския свят или като халиф, или като имам Махди, или като двете. Това ще бъде Антихрист. Макар да има все още множество конкретни обстоятелства, които трябва да настъпят и да си дойдат на мястото, за да стане действителност целият този сценарий, истината е, че този сценарии не е немислим. Десетки обстоятелства в света изглежда вече възникват и водят към това този сценарий да се осъществи.

Когато този сценарий действително се изпълни, Библията казва, че реакцията на останалата част от света ще бъде удивление и дълбока уплаха. „И цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?” (Откровение 13:3-4).

По-късно е представено подобно описание, свързано с появата на съживената Ислямска империя: „И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма вече, но пак ще дойде” (Откровение 17:8).

Глава 13 завършва с някои ярки описания на това, което Антихрист и неговата империя ще извършат и как ще постъпват, когато бъдат съживени и се съединят. Описанията отново много напомнят на онова, което вече открихме в книгата на Данаил: „И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата. И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе. И ще се поклонят на звяра всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на Агнето, заклано от създаването на света” (Откровение 13:5-8).

Христовите войни с мюсюлмански нации <<назад><напред >> Белегът на звяра

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (5-ТА ЧАСТ) БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ДИЛЕМАТА

Бисмиллах (В името на Аллах)

Бисмиллах (В името на Аллах)

Измежду всички загадки, с които изследователите на Библията са се борили векове наред, Белегът на Звяра навярно е най-упоритата и непреклонна от всички. От най-ранните дни на християнската църква вярващите са се мъчели да разберат естеството на Белега на Звяра. Какъв точно е този белег? И каква е връзката му със скандалното число 666? Стиховете, които говорят за тези неща, са съвсем малко и са загадъчни. Намират се единствено на страниците на книгата Откровение – „загадка в енигмата,” както казват.

В най-ранните дни на Църквата някои са се опитали да използват Гематрия – мистична форма на нумерологията – с цел да разгадаят тази мистерия. Надявали са се да открият числото 666 закодирано в имената на заклетите врагове на Църквата, като различни ересиарси или преследвачите Римски цезари.

СТРАННИ СЪВРЕМЕННИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

През последния век са възникнали множество странни и дори смешни спекулации по тази тема. В началото на 70-те години на миналия век различни протестантски трилъри, свързани с Последните времена, са популяризирали идеята, че през Последните дни действителното число 666 ще бъде видимо татуирано върху главите или китките на хората като белег, че са се покорили на Антихрист. В тези дни на небивал технологически напредък, в които съществуват микрочипови импланти и невидими татуирани баркодове, някои християни с тревога очакват деня, когато от всички хора ще бъде изискано да получат микрочипов имплант или невидима татуировка на Универсален Продуктов Код на китките или челата си.

И ако поддръжниците на тази идея не са достатъчно разтревожени, през последните години имплантирането на микрочипове е достигнало широкоразпространена употреба за домашни животни. Възможно е и да има нещо в идеята, че пророкуваният „белег” ще бъде някаква форма на технологична система за лично идентифициране, но аз не смятам така. Не казвам, че тази технология няма в крайна сметка да бъде използвана широко по целия свят – по същия начин, както дебитни и кредитни карти обикновено се използват из цял свят. Но аз сериозно се съмнявам, че някога ще има повсеместно прилагане на тази технология за религиозни цели. Вероятно в този сценарий има известна логика за онези, които не знаят нищо за живота извън високотехнологичния Запад, но в много части на света – особено тези, на които спира вниманието си библейското пророчество – има все още прекалено много хора, живеещи в прединдустриални общества. Промяната в културната им парадигма, за да се приспособи към сложната технология би била почти невъзможна. Наистина ли можем да очакваме съвременни технологии, като невидимите татуировки на бар кодове, да проникнат във всяко кътче на света? Аз не виждам никакво основание да смятам, че Универсалният Продуктов Код (UPC code) или микрочиповият имплант е онова, което Библията нарича Белегът на Звяра.

ПРОСТИЧЪК ПОДХОД

Както казах в началото на тази книга, целта ми е да помогна на читателя да види нещата в различна светлина, през очите на Изтока – през очите на един говорител, роден арабин и бивш мюсюлманин.

Винаги съм бил на мнение, че нашите тълкувания и идеи за бъдещето, видяно чрез библейско прорчество трябва да отговарят на един съвсем истински свят. Смущават ме много от различните пророчески сценарии, които звучат като нискокачествени научно-фантастични измислици или съмнителни комични книги. Аз мисля, че след като приключите тази част от изучаването, ще се съгласите, че в това, което аз предлагам, има логика или развенчава тайната по темата. То със сигурност е по-правдоподобна и приемлива алтернатива в сравнение с много от сензационните идеи относно Белега на Звяра, които се предлагат днес.

ГЛАВА 79

РАЗКРИВАНЕ НА ИМЕТО НА ЗВЯРА

БЕЛЕГЪТ Е ИМЕТО НА ЗВЯРА

Белегът на звяра се определя в Откровение 13 като „белегът, който съответства на името на звяра.” Най-напред трябва да разберем, че в Библията „име” не винаги означава буквално име според съвременните представи на Западния ум за този термин. В Библията „името” на някого по същество е препратка за природата, характера и мисията на онзи, който го носи. Не е задължително само по себе си то да обозначава буквално име, както е прието да се смята на Запад.

Разгледайте, например, следните препратки за Исус: „и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово” (Откровение 19:13). Или: „И на дрехата и на бедрото му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите” (Откровение 19:16). Има също и един известен пасаж в Матей от пророчеството на Исая: „И ще го нарекат Емануил, което значи: Бог с нас” (Матей 1:23). Във всички тези откъси „имената” на Исус не са буквални имена.

Ако Исая е пророкувал, че Неговото Име ще бъде наречено Емануил и ние настояваме за буквалното име Емануил, тогава Исус не би бил Месията, защото неговото буквално име е Йешуа, а не Емануил. Трябва да разсъждаваме отвъд повърхността.

Грешката от неприлагането на същата тази идея към Звяра не е толкова драстична. Все пак, можете ли да видите проблема с разпознаването на политическите фигури с Името на Звяра?

Този метод на прилагане на буквални имена би бил фатален за случая с Месията. Ето защо трябва да прилагаме херменевтично тълкуването на думата „Име” в алегоричен смисъл от по-рано изпълнени пророчества, а не някое буквално тълкуване.

ИМЕТО Е СИМВОЛ НА ВЯРАТА

И така, в случая на Месията, Мария и Йосиф не са го нарекли Емануил, нито приятелите на Исус са го наричали „Божието Слово”. Вместо това всички тези са титли и/или описания, които говорят конкретно за природата и характера на Исус.

Освен това кредото, или заявяването на вярата, в този Месия съответства на Неговото име: защото ние вярваме в Бог, че е с нас, и че Словото беше Бог, и Той е наречен също така Всемогъщият Бог. (Исая 9:6). Онези, които наричат Исус с тези имена, потвърждават, че те се покланят на „Бога, Който се отнася благосклонно към човека” и Който „заради нашето спасение слезе от небето и беше въплътен чрез Святия Дух и Дева Мария” (Никейския символ на вярата). Той е „словото, което стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1). В заключение, името е символ на вярата, догма, параграф на вярата или изявление на вярата.

ИМЕТО НА БОГОХУЛСТВОТО

Значението на Името на Звяра е, че то е Името на Богохулство. (Откровение 13:1). От гледна точка на Библията, богохулството е дума или дело, насочени анти-Йахве или анти-Христос – да претендира за качествата на Бог, да претендира, че е Месията, да отрича Святия Дух, да отрича Троицата, кръста и дори да отрича Божиите заповеди и изявления – всичко това е богохулство. Сатана богохулства, когато каза: „Ще бъда като Всевишния” (Ис. 14:14).

Сатана винаги е желаел да бъде като Бога. Той иска да бъде считан за равен или за по-велик от Йахве. Името „Аллах” в исляма се използва винаги във връзка с думата Та’ала, Всевишния. Ако погледнем отново този стих, виждаме, че Името на Звяра не е просто някакво богохулно име, а е самото име на богохулството. То е най-висшето и типичното богохулство – то претендира да притежава характеристиките или природата на Йахве, Бога на Библията. Като такова, Името на Звяра е претенция да бъде равен или по-велик от Бог и Месията. Името на Звяра ще съдържа или означава някаква форма на доктринален или свързан с убежденията на вярата език, насочен анти-Йахве и анти-Христос, който ще издига някой друг над Йахве.

Знаем, че Антихрист ще бъде главният представител на една вяра, която се покланя не на Бога на Библията, а на противника, Сатана, преструващ се на Бог. Този бог на Антихрист не само ще бъде главният враг на Бог, но и ще се маскира като Всевишния Бог. Тази преструвка служи на двойна цел. Първо, разбира се, тя изпълнява желанието на Сатана да бъде като Бог. Второ, тя обърква и заблуждава човечеството да принася своето поклонение на него, а не на Бога.

ШАХАДАТА: ИСЛЯМСКИЯТ БОГОХУЛЕН СИМВОЛ НА ВЯРАТА

Както вече видяхме, богословието на исляма съвсем подробно – и дори систематично – изпълнява всички определящи елементи на едно насочено анти-Йахве и анти-Христос богословие, описано от апостол Йоан в първото му послание. Освен че отрича Троицата, ислямът също така отрича Божественото Въплъщаване на Исус Христос като Божий Син, както и Неговите смърт, погребение и възкресение. Но освен всичко това, ислямът е ознаменувал своето анти-Йахве и анти-Христос насочено богословие в една конкретна свързана със символа на веруюто формула.

Шахадата е ислямският символ верую или декларация на вярата. На арабски тя гласи следното:

Ла илаха ил Аллах, Мухаммадан Расул-Аллах.
Това означава: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Единственият, изпратен от Аллах [Пратеникът на Аллах]”

Двата елемента в този символ на вярата са следните:

Аллах е Единственият Истински Върховен Бог и Мохамед (Хвàления) е печатът и последният пратеник на Аллах.

Тези две съставни части на шахадата много сбито, навярно много по-добре, отколкото което и да било изявление на символ на вярата, изпълнява идеално и двете измерения на определението за богохулство, което току що обсъдихме. Първо, то се опитва да претендира, че един друг бог, различен от Йахве, е Единственият Истински Бог.

И второ, шахадата е богохулна спрямо Бога на Библията, защото тя се опитва да постави Мохамед в позиция, която само Исус Месията може да заема. Мюсюлманите разпознават Мохамед като Ал-Инсан Ал-Камел, съвършния мъж; Рахматан-лил-А’ламин, милост за цялото човечество; Ал-расул Ал-А’дам, най-великият от всички изпратени от Бога; Шафи, изцелител; Мунджи, спасител; Махди, насочваният/избавител; Мустафа, избран; Амир, принцът; Авал, първият; Ахер; последен; Расул Ал-Малахим, пратеникът на битките от Последните дни; и накрая, Мохамед, хваленият.

Такива са богохулните имена на Мохамед.

И въпреки това, независимо от типичната богохулна природа на шахадата, тя се рецитира в ушите на всяко мюсюлманско дете още в мига на раждането му. Тя е устното изразяване, външният знак за обръщането към исляма. Съгласно библейското богословие, шахадата е възможно най-богохулна.

ПРИЗНАК ЗА ПРЕДАНОСТ

Следващото очевидно и важно наблюдение, което трябва да направим, е, че и четирите елемента – Белегът, Името, Числото и Образът на Звяра – са показатели за преданост и подчинение пред Звяра. „Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и останат верни на Исус” (Откровение 14:9-12).

Казано най-просто, Белегът на Звяра по същество е емблемата, символът или определящият белег за настъпването на царството на Звяра. Надявайки този белег, хората ще се отъждествяват с Царството на Звяра и с ценностите и убежденията, които това царство представлява.

Следващият момент е много важен: Белегът на Звяра (определящият символ на Царството на Антихрист) не е нещо, което човек би могъл по случайност да приеме или получи. То е външен показател за вътрешна преданост или подчинение пред Звяра. То е нещо, което човек трябва да избере да приеме.

Писанията съвсем ясно казват, че всеки, който приеме Белега на Звяра, ще прекара вечността в ада. Човек не може да приеме Белега на Звяра, без изрично да се отрече от Христос. От библейска гледна точка само отричането от или отхвърлянето на Христос и Неговото Евангелие може да стане причина човек да завърши в ада. За жалост, в действителност съм разговарял с няколко души, които, макар да не оставят никакво място в живота си за Христос, твърдо заявяват, че никога няма да приемат Белега на Звяра! Белегът на Звяра не е някаква клауза – вратичка или задна врата, която Сатана ще използва, за да заобиколи нормалните библейски стандарти на Бога за правосъдие, с цел да подхлъзне случайно колкото се може повече хора. И все пак, колкото и глупаво да звучи, има много хора, които възприемат Белега на Звяра именно по този начин. В приемането на Белега на Звяра има едно подразбиращо се пълно приемане и отъждествяване с едно съвсем конкретно, насочено срещу Йахве и Христос богословие.

ГЛАВА 80

РАЗКРИВАНЕ НА ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА

В цялото разнообразие от опити да се обясни значението на числото 666 през цялата история на Църквата нито един не е бил достатъчно логичен, за да спечели в някаква степен всеобщо признание. Някои изследователи твърдят, че числото 666 представлява пълнотата на падналото и бунтовно човечество. Но тази теория не обяснява защо има Име, Белег, Число и Образ на Звяра. Защо Бог ни дава различни характеристики? Този символ представлява нещо абсолютно богохулно и това мъгляво обяснение на практика с нищо не ни помага да определим каквато и да било конкретна система на Антихрист или нейния лидер. Навярно най-широко приеманото тълкувание е, че числото 666 трябва да бъде решено с помощта на една мистична форма на еврейска нумерология, наречена гематрия. Обаче Библията категорично ни увещава да използваме мъдрост, за да разпознаем този въпрос: „Тук е нужна мъдростта” (Откровение 13:18). Как би могла подобна озадачаваща нумерологична символика да изрази такава мъдрост?

Накратко, гематрията е мистична форма на нумерология, която приписва числена стойност на всяка буква от дадено име. След сумирането на числата на всички букви крайният резултат е числото на името на дадения човек. Ако ви звучи странно, причината е, че то наистина е странно. Всъщност употребата на геметрията се корени тясно в една форма на еврейски кабалистичен мистицизъм – практика, която мнозина са окачествили като окултизъм. Американската популярна звезда Мадона – която не е точно модел за подражание за библейска добродетелност, за когото и да било – е голяма поклонничка на една популярна форма на Кабала. Във всички случаи, заради възможните окултни измерения на тази практика, някои тълкуватели предполагат, че този пасаж в Откровение няма нищо общо с гематрията.

Гематрията е била използвана от някои, за да създадат безчет Антихристи: американските президенти Уилиям Джеферсън Клинтън, Роналд Уилсън Рейгън и Джордж У. Буш, както и Бил Гейтс, Михаил Горбачов и почти всеки друг световен лидер или забележителен влиятелен човек, който можете да си представите. На всички тях имената са били манипулирани по различни начини, за да се приравнят на 666. Само че никой не знае дали тази гематрия трябва да се използва на английски, еврейски, латински или гръцки език. Библията също не ни дава никакво указание какво би трябвало да използваме. Дали да използваме гръцки, понеже книгата Откровение е била написана на гръцки?

Някои изследователи, в това число римо-католическият свещеник Луис Марачи и английският учен Хъмфри Придо, според сведения, са намерили във византийското име Маометис, числото на Звяра:

М(40)А(1)О(70)М(40)Е(5)Т(300)И(10)С(200) в гръцката геметрия се равнява общо на 666.

Или да използваме еврейския, понеже той е оригиналният библейски език? Тъй като на практика еврейският не използва гласни, това би било трудно. Например, на еврейски Георги се пише буква по буква „Горг” или дори „Грг”. Дали да използваме бащиното име или само личното и фамилното? В случая на президента Клинтън, стои въпросът дали да се използва Бил или Уилям? Дали титлата „президент” би трябвало да се запази или не? Дали цялото име трябва да се сумира като 666 или всяко от имената – личното, бащиното и фамилното – да се сумира поотделно като 6, което да води до три шестици? Започвате ли да виждате множеството проблеми при този подход?

Други са предполагали, че числото 666 ще служи единствено като потвърждаващ фактор, след като Църквата вече ще е решила загадката. Но това определено изглежда доста неотговарящо на очакванията. Ако случаят е такъв, каква  е истинската цел на този пасаж? Защо има толкова силна заповед да се разпознае това число?

Има и други проблеми при този метод. Най-старият библейски фрагмент, който съдържа този пасаж, Оксиринхският папирус LVI 4499 няма числото 666. Вместо това той съдържа числото 616.

Фигура 1: Най-новият свитък на Оксиринхските папируси (П.Окс. LVI 4499). Най-ранното известно свидетелство за този конкретен откъс от Книгата Откровение (края на трети/началото на четвърти век).
Числото – хи (хексакосиай – 600), йота (дека – 10), сигма (хекс – 6) – е на третия ред на фрагмента.

 

В своя труд „Против еретиците”, Ириней споменава, че познава няколко текста от книгата Откровение, които съдържат числото 616, а не 666. Ириней твърди, че присъствието на 616 се дължало на грешка при писането. Независимо от всичко, от този запис научаваме, че Оксиринхският фрагмент е нещо повече от обикновена аномалия. Явно числото 616 е било широко прието в определени среди на ранната църква. Освен това Ириней не споменава това като единствен вариант на четиво, а като „различни четива” – в множествено число. Дори и в ранната църква е имало повече от един вариант. Доказателството на ръкописите ни дава най-малко още един ранен текст, където се среща числото 665 вместо 666 или 616.

Възможно ли е някои книжници да са виждали онова, което са мислели за трите гръцки букви (Хи Кси Сигма), когато в действителност това са били три завъртулки или чуждестранни символи? Може би затова не са успели да решат точно на кои гръцки букви са приличали те.

Едно нещо знаем със сигурност – което и да е това гематрично „число”, то трябва също така да има връзка и с онова, което знаем за Името на Звяра – неговият богохулен, насочен против Йахве и Христос символ на вярата. Ако приемете всички доказателства, които представих относно това, че ислямът е Антихрист, тогава този символ трябва да се разбира чрез езика на исляма – арабския език.

ПРЕЗ ИЗТОЧНИТЕ ОЧИ – ТОВА Е ИСЛЯМСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА

Като бивш мюсюлманин, най-напред забелязах, когато четях тези пасажи, че те отблизо отразяват определени обичаи на моя народ, които слагат на челата и ръцете си знаци, надраскани богохулни изявления със същите тези символи. Всъщност, те носят тези знаци със същите символи на всяка мюсюлманска демонстрация или събиране. Те правят това в покорство към Корана, който говори за Последните дни относно „звяра на земята” и как този звяр ще бележи всички мюсюлмани на челото, за да ги отличи от не-мюсюлманите (Коран 27:82). Тази информация ме доведе до това да повярвам, че ислямът е липсващото звено в този пророчески пъзел. Но все пак беше необходимо да изследвам текста колкото се може по-назад. Въпреки че Ватиканският кодекс технически не съдържа Откровение, той е допълнен с една негова по-късна версия. Следователно съществува Книга Откровение, която е част от Ватиканския кодекс, но тя не датира от толкова рано, както останалата му част. Аз обаче изследвах няколко стари ръкописа. Очаквах да открия някакъв вид на ислямско изявление. Щом започнах да изследвам гръцкия текст на книгата Откровение от стари ръкописи, веднага забелязах, че предполагаемите гръцки букви (Хи Кси Сигма), използвани за превода на числото 666, много напомняха на най-разпространения символ на вярата на исляма Бисмиллах (или Басмалах), написан на арабски. Бисмиллах буквално означава „Името на Аллах” и е последвано от символа на кръстосаните саби, който всеобщо се използва из целия мюсюлмански свят за обозначаване на исляма.

Като имате предвид, че арабският се чете и пише от дясно на ляво, да разгледаме всяка от думите:

 

Бисми (Името на)

 

ллах (Аллах)

 

 

Само първите две думи (Бисм, Аллах  ) са необходими, за да се състави Басмалах. Ал-Рахман и Ал-Рахим обикновено се добавят.

 

Фигура 2: Cтар ръкопис. Бисмиллах (В името на Аллах) се вижда ясно. Думата „Аллах” е под отиващ нагоре ъгъл, а двата меча са съвсем очевидни. Това, че Аллах е изписан в отиваща нагоре посока не би следвало да е проблем. Това е често срещано, тъй като на много ислямски знаци, знамена или монети такива думи са изписвани странично или са следвали кръга на полумесеца и други подобни.

 

Фигура 3 е монета от мюсюлманската епоха на Омаядите, като думата “Аллах” се вижда вертикално от дясно; вертикалното “Аллах” може да се забележи и от лявата страна на монетата и е подобно на написаното в един стар ръкопис, както се вижда горе в средната дума на Фиг. 2 или в думата, която се вижда на Фиг.4

 

 

Фигура 4: Бисмиллах с думата “Аллах” е разположена хоризонтално, както се чете арабският език.

 

 

Фигура 5: На горния ред сме разположили действителните думи (от дясно на ляво) Бисм (В името на ), после “Аллах”, последователно от кръстосаните саби на исляма, взети от една ислямска емблема. Под тях са гръцките букви Хи Кси Сигма. Забележете поразителните сходства между буквите, думите и символите. Разбира се, най-явните прилики са името на Аллах и символа на джихад.

 

 

Фигура 6: Тук сме представили гръцкото Кси точно както се появява в ръкописа на Ватиканския Кодекс до едно веещо се Аллах.

 

 

Фигура 7: За сравнение с Фигура 4, от дясно на ляво, първата буква „Бисм”.

 

Арабски в персийски ръкопис
В името на Аллах
(Бисмиллах) Всемилостивия Всемилосърдния

 

 

Бисмиллах (В името на Аллах) е най-често използваният израз из целия ислямски свят, дори повече от самото изявление на вярата – шахадата. То се пише или цитира в началото на всяко писмо, всяка церемония, всяка реч, всяко свещено рецитиране, всяка глава на Корана и преди убиването на всяко животно.

В светлината на това, възможно ли е апостол Йоан, докато е получавал своето божествено откровение, да не е видял гръцките букви, а свръхестествено да са му били показани арабски думи и един ислямски символ, които след това той съвсем точно да е записал?

Възможно ли е години след като Йоан е записал тези образи, книжниците, натоварени със задачата да препишат текста, да не са успели да разпознаят чуждестранните думи и символи и от там да са ги помислили за гръцки букви? Възможно ли е това да е причината някои текстове да са ги записали различно?

Не забравяйте, библейското изискване Името и символът (белегът), и двете да отговарят на едно и също значение – Името на Богохулството или името на Аллах. Тъй като Името на Звяра е също така Името на Богохулството, значи този белег е сходно богохулно име и лозунг – на бога, на който ще се покланя последната империя, тази на Антихрист. Ако това е така, как би гласял английският превод на Откровение 13:18?

Най-напред нека погледнем как преводачите са се справили с този стих. Най-вероятно той е бил преведен дума по дума, след което му е било приписано най-логичното за неговия контекст тълкувание:

Ходе                             тук
Ести                              е
София                           мъдрост
Ехо                                нека той да
Ноус                              разбиране
Псефизо                       смята /решава/преценява
Аритмос                       числото/множеството
Терион                          на звяра
Гар                                защото
Ести                              то е
Аритмос                       число/множество
Антропос                      на човек
Каи                                и
Аутос                             негово
Аритмос                        число/множество
Хи Кси Сигма                666                                                       (Откровение 13:18)

А сега разгледайте алтернативния превод, който би се получил от Теорията за Аллах. Гръцката дума Псефизо, преведена по-горе като „пресмята”, може също съвсем естествено да означава „счита” или „да решава”. Аналогично гръцката дума Аритмос, преведена по-горе като „число”, може да означава също и „безкраен брой или множество” – „множество” в случая на повече от един брой, като например множество от хора. Като имате това предвид, разгледайте следващия превод, тъй като в него има доста голям смисъл:

„Ето тук мъдростта. Нека този, който има разбиране, да сметне (или реши, разпознае) множеството на звяра, защото то е множеството на човек [тоест, Мохамед и или Махди-Антихрист] и неговото множество [се разпознава по следното] „В Името на Аллах и двата меча (или джихад).””

В действителност, най-малко един превод е използвал подобна фразеология. “The Restoration Scriptures True Name Edition”, широко използван Месиански превод на Библията, е превел следния стих като: „И да не може никой човек да купува или продава, освен този, който има белега, или името на звяра, на дясната си ръка, дори множеството, което има неговото име.” (Откровение 13:17). Това са множество от (мюсюлмански) последователи на човек (Махди/Антихрист).

Четейки Месианската Библия на Възстановяването, в нея има доста здрав смисъл. Тя като че ли използва с по-голяма точност индуктивното приложение. Употребата на „множество” за хора всъщност се подкрепя из цялото Писание. Сравнете този възможен превод със следния пасаж, отнасящ се за множеството на Звяра: „Каза ми още: Водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици” (Откровение 17:15).

Блудницата, седяща върху звяра, контролира „множествата”, които са народи и нации, част от Империята на Звяра. Освен това, според книгата на Данаил, тези „множества” ще се поклонят на един „бог на крепостите” – или казано по-ясно, бог на войната. Със сигурност това е най-доброто описание, което би могло да се използва, за да се обрисува Аллах, богът на исляма. Относно Антихрист и неговото множество (последователи) Езекил също потвърждава: „Така ще стане с фараона и цялото му множество, казва Господ Йехова” (Езекил 31:18).

Аналогично, при това положение не съм изненадан да видя многото сходства между символите на различните ислямски групи на джихад и символите, които току що изтъкнах като отличителните имена и символи на Звяра. Следващото знаме на исляма не е нищо ново. То дори включва шахадата, което отговаря и на двете изисквания от Библията за белег и име. Двете саби заедно с шахадата са били също така белега на ислямския джихад през вековете, включително Арабия, откъдето той произхожда.

 

 

Емблема на Хамас

 

 

 

Като интересна подробност, дори в думите на песента в стил рок-енд-рол „Бохемска рапсодия” „Бисмиллах” е използвано във връзка с Веелзевул (Ва’ал на мухите или Господ на мухите). Веелзевул, съгласно Писанието, е друго име за Сатана. Думите на тази песен са:

Но аз съм само едно бедно момче и никой не ме обича
Той е просто бедно момче от бедно семейство
Пощади го, живота му, от тази чудовищност
Лесно идва, лесно си отива – ще ме пуснеш ли да си тръгна
Бисмиллах! Не – няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете го да си тръгне
Бисмиллах! Няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете го да си тръгне
Бисмиллах! Няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете ме да си тръгна
Няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете ме да си тръгна (никога)
Никога няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете ме да си тръгна
Никога няма да ме пуснете да си тръгна
Не, не, не, не, не, не, не –
О, мама миа, мама миа, мама миа, пуснете ме да си тръгна
Веелзевул е заделил дявол за мен, за мен, за мен…

Фреди Меркюри, авторът на тази песен, хомосексуалист и последовател на зороастризма, възприема Бисмиллах от своето иранско наследство. Но определено е интересно, че той го свързва със Сатана, а не с Аллах. В тази песен Сатана (Веелзевул) е назначил за него дявол, който няма да го пусне да си тръгне.

Мюсюлманите истински вярват в съответствие с техния пророк Мохамед, че по един дявол е отреден и дори обитавал във всеки мюсюлманин. Абу Та’лабах ал-Хушани е казал: „Пратеникът на Аллах каза: ‘Джиновете [дяволите] са три вида: един вид, който има крила, и те летят в небето; един вид, които изглеждат като змии и кучета; и един вид, който спира за почивка, а после продължава отново пътя си.’” Пратеникът на Аллах е казал: „Няма никой сред вас, с когото да няма легион отсред джиновете (дяволите). Те (Сподвижниците) казали: Пратенико на Аллах, и с теб също ли? На което той отговорил: Да, но Аллах ми помага срещу него и затова съм в безопасност от ръката му и той не ме управлява освен за добро.”

Във филма „Небесното царство” Саладин (Салах ад-Дин) носи на ръцете си знака на исляма „Бисмиллах” с думите Ал-Рахман Ал-Рахим (всемилостивия всемилосърдния). Режисьорът на филма е държал педантично на историческата точност. Мюсюлманите преди са носели този символ като отличителен знак. Ако човек търси буквално някакво име, „Бисм” в действителност означава „име”. Ако търсим името за този Сатана, „Аллах” определено е такова – то отговаря и на символ на вярата, и на буквално име. Защо трябва да прекарваме безкрайни часове в опити да използваме някаква странна еврейска нумерология, за да се мъчим да изчисляваме дали нечие име се равнява на 666, когато вече имаме налице идеално изпълнение на Белега на Звяра точно пред очите си?

ГЛАВА 81

РАЗКРИВАНЕ НА БЕЛЕГА НА ЗВЯРА

ПЪРВО ИЗПИТВАЙТЕ ДУХОВЕТЕ

И така, каква е опасността от приемането на белега? Какъв е проблемът, ако приемете Аллах и Мохамед в сърцето си? Е, проблемът е вечното осъждение. Изборът е ваш. Ако сте мюсюлманин, това е вашият шанс да дойдете при Христос и да бъдете спасени преди това маркиране с белега да се осъществи.

Дали разпространявам страх? Със сигурност да. По същия начин, по който плаша децата си тийнейджъри, когато им казвам, че безразборният секс може да стане причина да се заразят със СПИН. Моногамният брак може да ги спаси от много адски мъки. Ислямът предлага смъртоносна чаша, пълна с богохулство. Мюсюлманите твърдят, че вярата в Бога изисква от нас да изговорим формулата: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник.” Най-напред, изразът има един основен проблем – думата „Аллах”. Идеята, че Аллах просто означава „бог”, е абсолютна лъжа, която е лесно да се обори. Аллах никога не може просто да означава „бог”, дори и думата да е произлязла от широко разпространената и употреба в арабския език. Аллах е името на божество, точно както Йехова е име на друго, различно божество.

Арабската дума за Бог е „Ал-Илах” (Богът) или „Ал-Раб” (Господ). Фактът, че Аллах е име, може да се види при разглеждането на най-често срещания израз, използван от мюсюлманите: „Бисмиллах” или „БисмАллах”, което означава „В името на Аллах”. В много английски варианти на Корана, той се намира в началото на всяка глава, неправилно преведен като „В името на Бога.” За да проверите моето твърдение, че Аллах никога не може да означава Бог, следващия път, когато попаднете на мюсюлманин, го попитайте какво трябва да направите, за да се обърнете във вярата на исляма. Той ще се въодушеви, разбира се, след което бързо ще ви отговори: „Просто кажете символа на вярата: няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник.” Тогава го попитайте какво означава „Аллах”. Той с радост ще каже: „Бог.” Попитайте го: „Ако Аллах просто означава Бог, защо тогава се настоява да заявявам, че ‘Няма друг Бог освен Аллах’? Защо не мога да кажа просто: ‘Няма друг Бог освен Бог’? Защо трябва да изричам този символ на вярата на арабски?” Кажете му, че настоявате да кажете само израза: „Няма друг Бог освен Бог.” Той ще настои, че това не е приемливо за обръщане във вярата на исляма. Попитайте го: „Защо? В крайна сметка, Аллах не означава ли просто „Бог”? Нали така каза?” Шах и мат – в стила на Исус.

Християните нямат проблем, когато някой казва на зъл човек: „неговият Бог е дяволът” или: „Богът на Дейвид Кореш трябва да е дяволът.” Нека посмее човек от запада да каже на някой „умерен” мюсюлманин, че Аллах на Осама Бин Ладен е дяволът. Опитайте, но преди да го направите, се уверете, че кракът ви е стъпил на педала на газта.

Ако Бог Аллах и Бог Йехова са един и същи, защо е цялото това разпространение на джихад и войните срещу християнските нации, принуждавайки със сила хората да избират символа на вярата или острието на ножа? Аллах е името на един самозванец. Недейте да пиете от неговата чаша, а пийте от чашата на Христос. Уверете се, че името ви е записано в Книгата на Живота.

БЕЛЕГЪТ

Гръцката дума харагма, използвана за „белег” означава „щемпел, отпечатан белег” (Речника на Стронг 5480). Следователно последователят на Антихрист ще има печат върху някакъв материал като знак, който да бъде поставен на челото или ръката. По времето на Йоан употребата на „харагма” е била запазена за робите в така наречния „знак за робство” (Речника на Стронг 5482). И така, това е знак, който обявява робство и притежаване от господаря и последователите го използват, за да покажат предаността си към този господар. Това би подхождало на исляма, тъй като съгласно ислямското богословие мюсюлманите са „роби на Аллах”. Ислямът е религия на подчинението.

Тези последователи имат избор да поставят този знак за робство или на челото, или на ръката си. Западните анализатори смятат, че белегът се поставя на ръката. Това не е задължително единственото място. Това ни е известно от гръцката дума дексиос, която би могла да бъде преведена също и като „дясна страна”, „дясна ръка” или „дясно рамо”.

За да стане мюсюлманин (което буквално означава подчинен), човек трябва да изповяда изявлението на шахадата, за да покаже предаността и робството си към Аллах и Мохамед. Това подчинение винаги е съчетано с посвещение да се бие със света: „Мъже, знаете ли с какъв обет се обвързвате, заклевайки се в преданост към този мъж? ‘Да. Заклевайки се в преданост към него, ние даваме обещание, че ще водим война срещу цялото човечество’” (Исхак:204). „Ние твърдо вярваме в Него. Имаме Пророк, чрез когото ще завоюваме всички хора” (Исхак:471). „С вярата аз не се страхувам от армията на съдбата. Той ни даде да пием кръвта на най-добрите им мъже, когато поведохме армията си срещу тях. Ние сме велика армия с лют дъх. И нападаме постоянно, навсякъде, където врагът ни се намери” (Исхак:574).

Този манталитет може да се забележи в много от отличителните знаци по ръцете и лентите за глава, които те носят. Тези предмети съдържат ислямски девизи, символи на вярата, думи и символи, които изпълняват заповедите на Писанието. Често на носените на челото ленти се чете: „Няма друг бог освен Аллах, Мохамед е неговият пратеник”. Друг предпочитан знак е ислямският полумесец, включен в „Ислямската Организация”. Всички те отговарят на богохулното естество на Белега на Звяра.

ИСЛЯМЪТ СЛАГА СЪС СИЛА ЗНАКА НА ЧЕЛАТА

Удивително и напълно в тон с предсказаното преди толкова много време от Библията относно звяра и неговия белег, знакът всъщност е ислямска заповед от самия пророк: „Аллах ще спаси човек от моята нация над цялото творение в Съдния Ден. Пред него ще се положат 99 описа за неговите грехове. Всеки опис ще бъде дълъг докъдето поглед стига. Тогава го попитат: ‘Отричаш ли се от някой от тези?’ Той казва: ‘Не, о, Господи.’ Тогава го питат: ‘Имаш ли някакво извинение?’ Той отговаря: ‘Не, Господи.’ Тогава му казват: ‘Ти имаш само едно добро дело и за теб няма да има осъждане днес.’ Донася се знак. През средата е украсен с думите: ‘Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник.’ Тогава го карат да донесе делата си. Той пита: ‘О, Господи, какъв е този знак, който е с тези описи?’ Казват му: ‘Няма да получиш осъждение.’ Делата се слагат в едната ръка, а знакът – в другата. Тогава описите ще полетят и знакът ще натежи повече от тях.” (Тирмизи 2639).

За да обобщим, „Името на Звяра” заедно с разновидностите на името на Аллах, се носи като знак за подчинение на дясната ръка или челото. Ислямът е подчинение и преданост към един чужд бог, шахадата е богохулна, знакът, носен от мюсюлманите на челото – всички тези неща отговарят на библейските изисквания за Белега на Звяра.

И просто в случай, че все още се съмнявате, дори онази част от Библията, която предрича, че звярът ще бележи челата, се среща в Корана и хадисите: Дабат Ал-Ард (буквално Звярът, излизащ от Земята) е ислямски вариант на разказа за „Звярът, който излизаше от Земята” в Откровение 13:11. Но за разлика от Библията, в която този звяр е лош, Коранът му приписва свещена мисия да съживи исляма и да сложи белег на челата на всички истински мюсюлмански вярващи.

Според ислямската традиция Звярът се появява през Последните дни: „И когато се сбъдне за тях словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения” (Коран 27:82). „Пророкът на исляма е заявил: ‘Първото от знаменията, които ще дойдат, е изгряването на слънцето от мястото на залязването му и появата на Звяра при хората. Което и от тези двете да се случи преди другото, другото е веднага след него.’”

Защо мюсюлманите бележат челата си със знаци за подчинение пред Аллах? Това идва от тяхното вярване, че часът е близо: „Задачата на Звяра ще бъде да разграничи вярващите от невярващите, с жезъла на Пророк Моисей той [звярът] ще начертае линия на челото на всеки [мюсюлмански] вярващ, от което лицето му ще светне и засияе, а с пръстена на Соломон ще запечата носа на всеки невярващ, от което цялото му лице ще почернее. По този начин ще има пълно разграничаване между мюсюлманина и немюсюлманина, така че ако много хора седнат на една маса за вечеря, мюсюлманинът и немюсюлманинът ще се различават.”

Можете ли да си представите изумлението ми, когато изучавах Библията? Бяха ме учили, че Звярът щял да дойде „от Земята” и да бележи челата на всички истински мюсюлмани. Виждате ли как Сатана е обърнал за мюсюлманите всичко с главата надолу? Като мюсюлманин, аз исках Белега на Звяра! Нищо чудно, че според ислямската традиция този Звяр излиза от Мека. „Звярът ще излезе от Ал-Масджит Ал-Харам в Мека.” „Пророкът ме заведе на едно място в пустинята, близо до Мека. Това беше сухо място, заобиколено от пясък. Пророкът каза: ‘Звярът ще излезе от това място.’ Това беше съвсем малка площ.” Както религията на Звяра от Последните дни е възникнала от Мека, при исляма Звярът също идва от Мека.

Удивително е, че в Библията ангелът взема Йоан и го отвежда в пустинята, за да види „жената” или „блудницата”, яздеща на звяр, който най-вероятно идва от Арабската пустиня. Мека е „най-свещеното” и най-централно местоположение на целия ислямски свят. Онова, което според нас е зло, за тях е свято. Според ислямската традиция: „Звярът е някаква форма на ултра-конгломерат от множество различни животни.”

КЛЕТВА ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ЗВЯРА

В ранните дни на кариерата на Мохамед той често искал от онези, които изразявали желание да го следват, да дадат обет за преданост или подчинение към него. Този обет е известен като байа. Той е външен израз на клетва или обет, обещаващи вярност – дори пълно подчинение – към владетеля.

След смъртта на Мохамед тази практика на даване на обет била продължена по времето на Халифата. Мюсюлманите давали клетва за вярност към Халифата, а по същия начин халифът давал клетва за вярност към Аллах да управлява строго според ислямския закон. Много от съвременните ислямистки книги и статии, които говорят за възстановяването на Халифата, представят даването на байа (обет за преданост) като доста често срещана тема.

Подобно на развълнувани деца в очакване и планиране на Рождествената утрин, мнозина ревностни ислямисти очакват с нетърпение деня, когато от всички граждани на Дар-ал-Ислям (регионите и земите под властта на Халифата) ще бъде поискано да дадат байа или обет за вярност към Халифа. Съгласно ислямската традиция онези, които не дадат тази клетва, ще умрат със смъртта на идолопоклонник: „Онзи, който оттегли ръката си от покорството пред Владетеля (Емира), няма да намери доводи в своя защита, когато застане пред Аллах в Съдния Ден, и онзи, който умре без да се е обвързал с обет за вярност (байа) към Емира, ще умре със смъртта на човек, принадлежащ към дните на Джахилия (предислямско невежество и идолопоклонство).”

Подобно и при Антихрист, всеки, който откаже да се закълне във вярност, ще бъде убит. Доказателствата за малтретирането на християните и евреите в ислямската система са огромни, но те, естествено, само ще нарастват с приближаването на деня. Точно за това предупреждава Библията, когато заявява, че всеки, който не приеме Белега на Звяра, ще бъде убит.

ГЛАВА 82

РАЗКРИВАНЕ НА ОБРАЗА НА ЗВЯРА

Вероятно повлияни от лазерните светлинни шоута и Стар Трек, много анализатори на пророчеството се опитват да приемат буквално откъса в Откровение 13:15. Така мнозина очакват Антихрист да създаде буквална подвижна статуя, която ще говори и на която всички ще бъдат задължени със заповед да се поклонят: „И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра”. Но всеки път, когато човек превежда пасаж, който е предвиден да бъде алегоричен, или алегоричен пасаж, който е предвиден да се превежда буквално, той попада в един обичаен капан. Пророчествата, свързани със завръщането на Израел в земята му винаги са били предвидени да бъдат възприемани буквално, но въпреки това десетилетия наред Църквата е приемала алегорично тези пасажи и ги е тълкувала като отнасящи се за самата нея. Седемте хълма в Откровение 17 са друг голям пример за символика, която е била неправилно тълкувана буквално. Представете си що за тълкувание получаваме, ако буквално приемем буквално: „змеят се разяри на жената”. Библията би се превърнала в детска приказка. Как може някой да приеме буквално: „и видях един звяр да излиза от морето”? Ами: „една от главите на звяра беше имала смъртоносна рана, но смъртоносната рана беше оздравяла”? Мнозина тълкуват този пасаж в смисъл, че Антихрист ще умре от смъртоносна рана в главата, след което отново ще се съживи. Но ако този сценарий е верен, то това би означавало, че Сатана би дарявал живот; тази идея е абсурдна.

Разглеждайки тези абсурди, можем да видим необходимостта от това да се разровим по-дълбоко в алегоричното значение на дадени пасажи. Как би трябвало да разбираме следния пасаж: „И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра”? Очевидното тълкувание е, че по-раншното царство на звяра, което е било ранено, отново ще се съживи. Това е просто възраждане на едно ранено царство – не на отделен човек.

Когато изследваме Писанието, най-напред трябва да се посветим на известно по-задълбочено проучване и след това да позволим на Библията сама да разтълкува себе си. Идеята за съживяването и създаването на някакъв образ на Звяра е нещо, за което Писанията ни предоставят достатъчно информация, за да го разберем правилно. Ако потърсим из цялата Библия различните случаи на употреба на думата „образ”, ще получим значително прозрение за естеството на това, за което в действителност говори този пасаж. Съществуват няколко аспекта на значението на този „образ”:

1. ОБРАЗЪТ КАТО ПРЕДМЕТ ОТ ХРАМА

Библията описва един „образ” като религиозен или национален символ, установен в храма: „Защото израилтяните ще останат за дълго време без цар и началник, без жертвеник и идолски стълб, без ефод и домашни богове (образ – англ. Библия, бел.пр.)” (Осия 3:4). Когато Израел беше унищожен като царство, той изгуби всичко. Изгуби централизираната си религиозна институция с разрушаването на храма (жертвеник, ефод), изгуби също така и националните си символи – ковчега на завета, менората и останалите предмети от храма.

Ислямът също има храм на Аллах (Ка’ба или Кааба) заедно с храмови предмети (Черния камък), както по-късно ще разгледаме подробно. Предметите на храма на Йехова в Ерусалим са били сянка на по-великите неща, които предстояло да дойдат – Месията, докато предметите в храма на Аллах (Черният камък) приличат на сянка на идването на Сатана – Антихрист.

2. ОБРАЗЪТ КАТО НАЦИОНАЛНА ЕМБЛЕМА

Пример за това би бил образът на Кесаря, отпечатан върху монетите, който представлявал Римската империя. Белегът на Звяра би могъл да бъде емблема или символ на Империята на Звяра, който носи със себе си елемент на богохулно верую. Официалният образ или емблема на едно царство му придава чувство за национална самоопределеност: „Като казваше на живеещите по земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя” (Откровение 13:14). Този „образ” на Звяра (империята) би се състоял от копие на древното чудовище – безмилостната Ислямска империя, която е паднала.

Това е главното значение на този стих. Обаче това не е единственото обяснение за всеки стих, съдържащ думата „образ”. Да се направи или носи образ, флаг или емблема на нещо, е сродно с това да се показва подкрепа и преданост към онова, което образът или емблемата представляват. Тоест, последователите на Звяра ще заявят своята подкрепа и подчинение към Империята на Звяра и всичко, което тя символизира. Последователите ще прегърнат нейната цел, нейната идеология или доктрини и нейните стремежи. Тези емблеми, които преди са умрели заедно със старото царство, са съживени отново, както виждаме при исляма. Образът би могъл да бъде белег на Сатана, който отличава последователите му. По този начин Антихрист ще бележи своите последователи с богохулен символ на вярата.

3. ОБРАЗЪТ КАТО ИДОЛ

Образът би могъл също да представлява идол – посредник, който представлява живо същество. Човек би могъл да издигне един идол като бог. Цар Навуходоносор издигна голям образ (мъртъв идол) на самия себе си и изиска от всичките си поданици да му се поклонят. Това е пример за идолопоклонство. Той би могъл лесно да се отнесе към Сатана, който е наречен Ваал, Вил или Веелзевул. Човек би могъл да издигне образ на Ваал (Сатана), който да служи като посредник и символ за поклонение пред Сатана. Този вид образ обаче не се ограничава само до статуи; той може да бъде дори и камък, какъвто е черният метеоритен камък в Кааба в Мека: „Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на падналия от небето идол?” (Деяния 19:35).

Образът на Диана не е бил представен от статуя, а от Черния камък, на който са се покланяли в Ефес и разпознаван като Образа на Диана. Въпреки това тези образи са символи на поклонението пред Сатана: „Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете” (1 Коринтяни 10:19-20). Сатана поставя идоли като символи на самия него, докато слезе на земята и установи себе си като Антихрист в човешка форма.

4. ОБРАЗЪТ КАТО ПОДОБИЕ

„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя” (Римляни 8:29). В този случай „образът” е със значението на подобие.

5. КРАЙНИЯТ ОБРАЗ

Крайният образ би бил самият Антихрист, което ще бъде проявлението на Луцифер в човешки образ. Накрая живият образ на Сатана ще се опита да измести Христос – това е Антихристът.

УНИЩОЖАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИ ОБРАЗИ

Ислямът иска да унищожи всеки образ, който представя Йехова. Ето защо мюсюлманите искат да унищожат еврейските и християнските символи. Но причината мюсюлманите да искат да унищожат християнските и еврейските „образи” е, понеже ислямът желае да унищожи изцяло християнството и юдаизма. Според ислямската традиция, когато Исус се завърне, той не само идва, за да обърне повечето християни в исляма, а буквално за да заличи християнството. Можем да разберем това, когато анализираме една много известна традиция, която гласи, че когато Исус се завърне, той ще „счупи кръста, ще избие свинете и ще премахне данъка джизие. Аллах ще погуби всички религии с изключение на исляма.” Трите действия са базирани на идеята, че Исус ще нападне всички символи на христянството с цел да го заличи като религия. Шафи и Усмани обясняват, че да „счупи кръста” означава да „премахне поклонението пред кръста”. Мюсюлманите вярват, че Исус ще счупи или премахне всички кръстове от покривите и камбанариите на църквите по цялата земя. Това действие се разбира като явно изявление относно Исусовото неодобрение на идеята, че някога е бил разпъван на кръст. Избиването на „свинете” е с цел „християнското вярване за неговата законност да бъде опровергано”. Причината за премахването на данъка джизие (принудителен данък на глава от населението, който немюсюлманите трябва да плащат, за да живеят на мюсюлманска земя) се основава на идеята, че когато Исус се завърне, данъкът джизие вече няма да бъде приемлив. Единственият избор, който християните ще имат, е да приемат исляма или да умрат. Както заявява Сидик М. А. Велианкод в „Знамения и пророчества за Съдния Ден”: „Исус, синът на Мария, скоро ще слезе сред мюсюлманите като справедлив съдия. Затова той ще съди според закона на исляма… от всички хора ще се изиска да приемат исляма и няма да има друга възможност за избор.”

Харун Йахия в своята книга „Исус ще се завърне” твърди, че „Исус ще премахне всички системи на неверие в този период. Класическите мюсюлмански юристи също потвърждават тези тълкувания. Разгледайте, например, постановлението на Ахмад ибн Накиб ал-Мисри (поч. 1368г.) от „Упованието на пътника”, класически шафиитски наръчник по ислямско право: „…времето и мястото за данъка върху глава от населението е преди последното слизане на Исус (на когото да бъде мир). След последното му идване единствено ислямът ще бъде приемлив за тях, защото взимането на данък на глава е в сила само до слизането на Исус (мир да бъде на него и на нашия Пророк).”

УНИЩОЖАВАНЕ НА ИСЛЯМСКИ ОБРАЗИ
ПОЛУМЕСЕЦЪТ – ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА

И така, макар ислямската традиция да твърди, че Исус ще се завърне и ще унищожи всички символи на християнството, налице са важни паралели в Псалом 83 и Съдии 8:21, които казват, че Той в действителност ще унищожи символите на исляма. Псалом 82-83 твърди, че ще има война между Месията и Антихрист. Месията-Гедеон или Воюващият-Месия, Който идва, за да спаси Израел, ще изпълни една важна задача: „Стори им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон, които загинаха в Ендор, като станаха тор на земята. Направи благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман, които казаха: Да усвоим Божиите заселища” (Псалм 83:9-12).

След като изрежда няколко мюсюлмански нации, които сформират съюз през Последното време за унищожаването на Израел, псалмистът се моли: „Направи благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман”. Но какво се случва в историята на Зевей и Салман? Отговорът се намира в Съдии 8:21: „Тогава Завей и Салман казаха: Стани ти и ни напрадни, защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им” (Псалом 83:11).

По-късно, в стих 26, Библията казва, че мадиамските царе са носели същите украшения с полумесеци около врата си. След като Гедеон свалил всички такива украшения с форма на полумесец от убитите царе, хората и камилите, той претопил златото. Историята на Гедеон е история за Месията. Тя е също така история и на Давид и Голиат – аналогия на сблъсъка между Христос и Антихрист, който хули Бога на Израел и за когото се заявява: „Ето, Аз съм против тебе, о, горделиви” (Еремия 50:31).

Давид, със съвършено точно бомбардиране, забива камък в челото на Голиат. Точно това  се случва и с Вавилон и Антихрист. „Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, който не се връща празен” (Еремия 50:9). Това е съвременното точно бомбардиране. Нито един снаряд няма да пропусне целта си. Вал, богът на луната, също ще бъде унищожен и всички идоли на полумесеца ще бъдат махнати. „Вил се посрами, Меродах бе разрушен, посрамиха се изваяните му, строшиха се идолите (образите- англ. Библия, бел.пр.) му” (Еремия 50:2). Вил, или Ваал, култът на полумесеца, най-накрая бива унищожен. Вил винаги е бил представян със символа на полумесеца.

Псалом 83 ни дава обобщение на сблъсъка с исляма, при който Бог ще направи на враговете на Израел това, което Гедеон стори на мадиамците. Много е важно да разберем, че Гедеон като съдия на Израел е пророчески преобраз на Исус. Той символизира воюващия Месия. Йосиф символизира страдащия Месия, а Давид – Царя Месия. Затова, ако искаме да научим повече за това, което Христос прави, когато идва, за да съди, трябва изучаваме Гедеон.

Вместо мюсюлманският Исус да дойде, за да унищожи кръстовете, виждаме, че едно много по-древно библейско пророчество разкрива, че когато Исус се завърне, Той ще унищожи всички езически изображения на полумесеца на исляма. По същия начин както Израел, в различни моменти, е трябвало да премахне ашерите по високите места, така по време на царуването на Месията ще бъдат премахнати полумесеците от високите места (минаретата).

ПОЛУМЕСЕЦЪТ Е СИМВОЛ НА САТАНА

В Съдии 8:21 думата, използвана за полумесеца е сахрон, което буквално означава „лунен сърп”. Тя произлиза от кореновата дума сахар, която е използвана буквално за име на Сатана в Исая 14 като Хилал бен Сахар.  Хилал, или хейлал, е думата, което преводът на Кинг Джеймс на Библията превежда като Луцифер. Целият израз в действителност означава „утринна звезда/лунен сърп”, който е същинският символ на исляма. С други думи, символът на исляма и името на Сатана са едно и също. това е показателно и много ясно подсказване за духовните корени на исляма и Антихрист.

И така, виждаме, че древните врагове на Израел са се кланяли на бог, който е бил символизиран чрез образа на полумесеца. До ден днешен това не се е променило. Всъщност, всички доказателства сочат към факта, че Аллах просто е друго име за Вил или Ваал, което означава „господ” и освен това е препратка към вавилонския бог на луната. Римляните са имали същия бог, както и гърците, които се покланяли на Гог (Гигес), божество на войната, наречено Мен. Това е същия бог, който Авраам изоставя заради Йехова, Единствения Истински Бог. В такъв случай не е чудно, че Исус нарича Сатана Веелзевул (Ваал Тубаб, арабски) (Матей 12:24-27). Енциклопедията на религията и етиката на Хастингс потвърждава факта, че арабското име „Аллах” е свързано с Вил: „Аллах е предислямско название… съответстващо на вавилонския бог, известен като Вил”.

Гедеон бил наречен „Ероваал”, един, който се сражава с Ваал, бога на луната. Гедеон бил преобраз на воюващия Месия, защото се бил с Ваал. Аналогично Христос, абсолютният Ероваал, ще се бие с Ваал в плътта и ще смаже главата му, изпълнявайки обещаното в Битие 3:15.

Д-р Артър Джефри, професор по ислямски и близкоизточни въпроси в Колумбийския университет и един от най-изтъкнатите в света специалисти по исляма, пише, че името „Аллах” и неговата женска форам „Аллат” са били добре известни в предислямска Арабия и се срещали в надписи, открити в Северна Африка. Според Джефри Аллах „е собствено име, отнасящо се само за техния собствен бог”. Той добавя, че „Аллах е предислямско име, съответстващо на вавилонския бог, познат като Вил.” „Вил просто означава ‘господ’ и това е коленопреклонна титла за бога на луната Син.”

Но може би не сте прозрели значението на всичко това. Навярно Исая може да добави решаващото и убедително последно парче за завършване на този пъзел от причини защо това е богът на луната на исляма. Исая ни представя една ярка картина на това, което Вил (наречен още Аллах) ще  направи в края на тази ера. Повечето хора на Запад пропускат подсказката в прочутия пасаж: „В Себе Си се заклех, праведна дума излезе от устата Ми и няма да се върне, че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене” (Исая 45:23-46:1). Този стих по-късно отеква в Новия завет: „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, … че Исус Христос е Господ” (Филипяни 2:8-10). Няколко стиха след това Исая ни казва конкретно за едно същество, което е сред тях: „Прегъна се Вил, наведе се Нево; идолите им са натоварени на животни и на добитък” (Исая 46:1). Вил ще се поклони пред Бога. Това не е  нищо друго освен образа на Аллах-Сатана, полумесеца.

В най-чистата форма на идеална справедливост, демоничният бог на исляма ще се поклони ниско пред Исус, Мощния на Израел. Исус ще премахне символа, който животните са носели около врата си: „идолите им са натоварени на животни и на добитък” – самия символ, който Гедеон премахна – полумесеца в Съдии 8:21.

УНИЩОЖАВАНЕТО НА ВАВИЛОН OT МЕСИЯТА

Връзката на това с Блудницата Вавилон може да се открие в контекста на Исая 45-47. „господарка на царствата” (Исая 47:5); място, което живее сред удоволствия (Исая 47:8); което никой не вижда и се върши грях тайно (Исая 47:10). Подобни стихове могат да се свържат с Блудницата Вавилон в Откровение 17. За разлика от Запада, който върши грях открито, Арабия практикува греховете си тайно. Но Богът на Пророчеството предизвиква исляма: „Помнете предишните дела от древността; защото Аз съм Бог – и няма друг; Аз съм Бог – и няма подобен на Мене. Който от началото изявявам края и от древните времена – нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще се изпълни и ще извърша всичко, което Ми е угодно” (Исая 46:9-10). Ако ислямът е верен, тогава защо на Израел се връща славата, както Бог заявява: „и славата Си – на Израел” (Исая 46:13).

Бог заявява на езическите мюсюлмани, че Месията ще слезе, за да унищожи техния Вавилон чрез Сина Си: „Онзи, Когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон и мишцата Му ще бъде над халдейците” (Исая 48:14). Божията „мишца” е Месията.

ХРИСТОС КОНФРОНТИРА ИСЛЯМА С ТРОИЦАТА

Говорейки за тази блудница, „господарка на царствата” и с предизвикателство към исляма, Господ Исус Христос обявява това, което ислямът отрича – Неговата част в Троицата: „Приближете се към Мене, чуйте това: отначало не съм говорил скришно; откакто стана това, Аз бях там; и сега ме прати Господ Бог и Духът Му” (Исая 48:16). Исус им разказва (на Тайнствения Вавилон) за Своето естество и Своите характеристики, които те са отричали. В един строен стих виждаме, че: „Откакто стана това (в началото беше Словото), Аз бях там; и сега Ме (Сина) прати Господ Бог (Отец) и Духът Му (Святия Дух).”

Изненадващо е, че много малко хора на Запад виждат контекста на това – как Месията изобличава Тайнствения Вавилон и това, че тя отрича Троицата. Той конфронтира вавилонския дух на антихриста в Йоан 2:22.

ПОЛУМЕСЕЦЪТ – ОБРАЗ И ТИТЛА НА АНТИХРИСТ

В Исая 14 намираме историята за греха и падането на Сатана. Онова, което ще открием, когато анализираме малко по-отблизо този пасаж, са някои много показателни моменти. Пасажът гласи следното: „Как си паднал от небето, ти, Деннице (Луцифер- англ. Библия, бел.пр.), сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:12-14).

В този пасаж ни е дадено името Луцифер, което през вековете е означавало Сатана. Всъщност пасажът не ни дава толкова някакво определено собствено име, колкото ни предоставя описание на това кой действителност е Сатана. На еврейски името на този Луцифер се състои от три думи: Хейлал Бен Шахар. Преведно напълно, това означава: „Сияещият Един Син на Зорницата” или „Сияещият Блестящ”. „От етимологична гледна точка еврейското ‘Хелел’ съответства на угаритското ‘хлл’, което се среща в следните изрази: бнт хлл сннт, Дъщери на Блясъка, лястовици или евентуално ‘Блестящите’, както и бнт хлл б’л гмл, ‘Дъщери на Блясъка, Господ на Полумесеца’.”

Хилал е арабска дума, която означава „Полумесец”. Когато сглобим целия израз, Хейлал Бен Шахар просто означава „Полумесец, Син на Зорницата” (или Зората) – или, казано по-просто, полумесец с висяща звезда над него. Разбира се, това е същинският символ и образ на исляма. Спомнете си, че обсъждахме „образа” на Звяра. Почти всяко ислямско знаме носи този символ. Почти всяка джамия показва този символ на върха на кубето и/или минаретата си. Замислете се за изводите от това. Ислямът прилага към себе си самото описание, което Библията използва, за да обрисува Сатана. Що се отнася до исляма, всичко е обърнато обратно. Но онова, което е толкова изобличаващо относно исляма, е, че Хилал е било самото име на Господа на Ка’ба, според Ибн Хишам, биографа на Мохамед. Той признава, че езическото племе кинана и курейшите (племето на Мохамед) наричали ръководния бог на Кааба ИХЛАЛ. Те наричали Кааба „Бейт-Аллах”, дома на Аллах!

ГЛАВА 83

И ДВЕТЕ ГРУПИ СЕ КЛАНЯТ НА ОБРАЗ

 

„ЧЕРНИЯТ КАМЪК” И АФРОДИТА

И последователите на Антихрист, и мюсюлманите се кланят на образ. Великият идол на исляма, Черният камък, и поклонението пред него са съществували от незапомнени времена. Въпреки съвсем явните съответствия, малцина анализатори на пророчествата са свързвали това с вече казаното в книгата Деяния на апостолите: „Кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол (чийто образ ни падна от небето-англ. Библия, бел.пр.)?” (Деяния 19:35). Образът на Артемида поразително напомня на образа на метеоритния камък в Мека, на който Аллах заповядва на 1,3 милиарда мюсюлмани, буквално да се кланят и да се просват на земята в посока към него най-малко по седемнадесет пъти през петте си ежедневни молитви.

Йоан Дамаскин (676г.-749г.), който живял по време на възникването на исляма, служил в двора на Халифа и бил подробно запознат с исляма от неговото начало, пише в своя труд „За ересите”: „И така, те били идолопоклонници и почитали зорницата и Афродита, която в действителност наричали на своя език Акбар, което означава ‘велика’.” Ислямската връзка с Афродита е очевидна в мюсюлманския вик: „Аллах Акбар” (Аллах е Велик). Афродита всъщност е Аллат, женския корен на името „Аллах”. Също и гръцкият историк Херодот, който писал през 5-ти век пр. Хр., считал Аллат за еквивалент на Афродита: „Асирийците наричат Афродита Милита, арабите – Алилат.” Според „Книгата на Идолите” („Китаб ал-Аснам”) от Хишам б. Ал-Калби, предислямските араби вярвали, че Аллат обитава в Ка’аба и освен това имали идол за нея вътре в светилището: „Курейшите, както и всички араби, имали обичай да почитат Аллат. Те също така кръщавали децата си на нея, наричайки ги Зайд-Аллат и Тайм-Аллат.”

Библията също потвърждава този стил на кръщаване. Името Санавалат (Неемия 2:19) е производна на две думи: Син (бога на Луната) и Аллат (Афродита), женския род на Аллах и една от трите му дъщери. Такива имена са съществували дълго преди Мохамед, чийто баща се казвал Абд-Аллах, което означава „роб на Аллах,” бога на Луната. За Санавалат е известно, че заедно с амонеца Товия и арабина Гисам смущавали Израел, докато те се опитвали да възстановят Храма. Нищо не се е променило. Днес същите хора с една по-развита форма на същата религия продължават да смущават Израел и са главната пречка за възстановяването на Храма.

ЧЕРНИЯТ КАМЪК КАТО ЗВЕЗДАТА И ОБРАЗА НА САТАНА

Какво представлява всичко това, свързано с поклонението пред един астероид? Какъв е смисълът на целия този образ? Предупреждава ли ни Библията за това? Библията е съвсем категорична при разкриването на този въпрос. Йехова просто иска да се разровим по-дълбоко. Образът на Луцифер е обрисуван в Откровение 8 и 9 и показва Сатана, който иска да му се покланят. Той е звезда, която пада от небето: „След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която беше даден ключът от бездънната пропаст” (Откровение 9:1). Това „която” не може да бъде предмет, а по-скоро самият Сатана, живо същество или някой, който е изхвърлен от небето, както е описано в Исая 14  и Откровение 8:10.

Най-важният стих в Корана, описващ Аллах, е съвсем точно отразен в Исая 14. В Исая 14 именно Сатана или Луцифер е описан като Носител на Светлина, а в Корана Аллах е описан като светилник (светлина, факел). В главата за Светлината четем: „Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда” (Коран 24:35). Сравнете това с Откровение 8:10: „След като затръби третият ангел, от небето падна голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху една трета част от реките и върху водните извори”.

Забележете това, че смъртта на една трета от земното население настъпва по време на издигането на осмата империя, която ще бъде някаква ислямска империя. Сатана, който е падналата звезда, и унищожителят, който бива пуснат, ще предшества „хълма” (империята), който ще стане причина една трета от човечеството да умре. Черният Камък в Мека дължи репутацията си на преданието, че е паднал от „небето”. Подобно на Черния Камък на Афродита, Черният Камък на Мека също очевидно е „образ” на Сатана. Но сатанинският образ, който е създаден от Звяра в Откровение 13:15 и който може да говори и става причина всички, които не му се покланят да бъдат убити, е споменат от Мохамед като нещо свято. В едно ислямско предание, чиято автентичност е удостоверена от Ал-Тирмизи,  Ал-Абани отбелязва: „Аллах ще издигне камъка [Черния Камък] в Съдния Ден и той ще има две очи, с които ще вижда, и език, с който ще говори, и ще засвидетелства в полза на всички, които са го докоснали с истина.” Според мюсюлманските традиции Черният Камък е дори изкупителят на мюсюлманите. Ал-Тирмизи отбелязва, че преди много години Черният Камък е бил: „по-бял от мляко; едва по-късно станал черен, след като погълнал греховете на всички, които го докосвали.”

Богохулството не спира до тук. Черният Камък, образът на Сатана, Падналата Звезда, която се опитва да заеме мястото на Христос, Великия Изкупител, е наречен от Мохамед „сина на гибелта Ямин Аллах”. Това означава, че той е „дясната ръка на Аллах”, с която „той докосва слугите си”. Той е видимата дясна ръка на невидимия Аллах. Той е дори Славата Шекина, която обитава във всички вярващи. Почитането му и обикалянето седем пъти около него ще очисти мюсюлманите от всичките им предишни грехове.

Почитането на Сатана чрез това действие на обикаляне около един образ на идол се споменава дори в Библията и рядко се разбира от западните анализатори. Езекил 31:3-4 заявява: „Ето, асириецът (Антихрист, Сатана в плът) беше кедър в Ливан с хубави клони, с дебела сянка и висок ръст; и върхът му беше сред гъсти клончета. Водите го хранеха, бездната го отрастваше с реките си, които течаха около посаждението му; и изпращаше каналите си по всичките дървета на полето”. Ако упражним това, което научихме в Част IV (как да тълкуваме алегоричните символи), можем да приложим наученото в следната тълкувателна парафраза: „Ето, Сатана, красив ангел, облечен в красиво покривало, високопоставен ангел. Народи и множества от всички нации са го хранели и са го направили велик, а подземният свят го е издигнал високо с множествата си, обикалящи около неговия идол, изпращал е всички хора до всички идоли, които са били установени за него.” Точно това виждаме при мюсюлманското поклонение Хадж, което мюсюлманите предприемат всяка година, за да се простят греховете им от дясната ръка на Аллах. Те се стичат от цял свят в Кааба и бродят там. Като допълнение, Еремия 51:44 ни казва: „Аз ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал; народите няма да се съберат вече при него.” Народите няма да се стичат във Вавилон и Вил, богът на Луната, ще бъде посрамен в него. Народите вече няма да се стичат в Мека да се покланят на Сатана. Това наказание не е историческо; то се отнася за Ерусалим и нахлуването в Храмовия хълм: „чужденци влязоха в светилищата на дома Господен” (Еремия 51:51).

В Последните дни ще има два противоположни дома, единият посветен на Йехова, а другият – на Сатана. „Дебелата сянка” в Езекил 31:3 би могла да бъде черното наметало, което покрива блудницата Кааба в Мека, а каналите или потоците навярно говорят за пълчищата от хора от целия свят, които идват да се покланят на Сатана, като милиони тичат около неговия идол и му се покланят.

ХАДЖ (ПОКЛОННИЧЕСТВОТО)

В центъра е Кааба. Човек може да види множествата от хора, които обикалят около него. Когато завършат обиколките си (7 обиколки), от  външните тълпи влизат други, които продължават обикалянето.

Препратката с проститутка в Откровение 17 по отношение на „Блудницата Вавилон” не е случайна: „Жената (блудницата) беше облечена в пурпур и червено” (ст. 4) като че ли почти се съвокуплява с Черния Камък на Кааба, който исторически погледнато е бил посветен на Афродита, богинята проститутка, която била наречена „Афродита Порне” (Афродита Проститутката), „богинята, украсявана в червено”, подобно на описанията, дадени в Откровение 17:4.

Йоан Дамаскин отбелязва: „След като поклонението Хадж било реформирано от Мохамед, ‘търкането и целуването на [Черния Камък]… било изпълнено с изключителна страст.’” Мюсюлманската традиция дори увековечава богохулството, че „върху него Авраам е имал полово сношение с Агар” (Сахас. Ереси. Страници 88-89). Франсис Бъртън (Том 3, стр. 295) пише относно Кааба, че „частта от покривалото (Кисва), покриваща вратата, е наречена [бурка] точно като воала, който арабските жени носят пред лицето си… всъщност арабските мистици дори сравняват Кааба с девица, украсена с най-пищната си сватбена премяна.” Дори и днес по време на поклонничеството си Хадж мюсюлманите целуват, търкат и галят Черния Камък.

Преди да срещне ангела на светлината в пещерата Хира, Мохамед се занимавал с така наречения в Арабия Таханут (религиозно поклонение пред езически идоли). „Пратеникът се молел в уединението на Хира всяка година в продължение на един месец, за да практикува Таханут, какъвто бил обичаят на курейшите в езическите дни. След като се молел в усамотение, той обикалял около Кааба седем пъти.” С други думи, Мохамед бил езичник и ислямският стълб, който изисква пости през месец Рамазан, бил чисто езическа традиция, както и обикалянето около Черния Камък.

Днес ислямът все още практикува Таханут, а заедно с него и себеоправдание и медитиране през езическия свещен месец Рамазан. Нищо ново; само че вместо да го наричат Таханут, те просто го наричат Хадж. Има цял списък с доказателства, че черните камъни били обект на всеобщо поклонение в арабския свят. През 190г.сл.Хр. Климент Александрийски споменава: „Арабите се кланят на камъни.” Той имал предвид черния камък на Душара в Петра. През 2-ри век Максим Тирски пише: „Арабите отдават почит на един бог, който аз не познавам и който те представят чрез четириъгълен камък.” Максим е говорел за Кааба (Кубът), който съдържа Черния Камък. Дори древното поклонение към Сибела, която се произнася Кибела, по интересен начин съвпада с думата, която мюсюлманите използват относно посоката на молитва, гледаща към Черния Камък, наречена Кибла. Камъкът, свързван с поклонението към Кибела, най-вероятно произхожда от Песинунт (Песинт, Песинус) в Пергам или от Ида планина, „малък тъмен свещен камък, неоформен в никакъв иконографски образ, който бил паднал в светилището на Песинус от небето”.

Редом с Изида, Кибела запазила видно място в сърцето на Римската империя до пети век, когато камъкът бил изгубен. Култът към нея процъфтявал из цялата империя и се говори, че всеки град или село останали верни на поклонението пред Кибела.

Ислямът се зародил като еретичен арабски християнски култ, насочен към Афродита и Зорницата. Това било потвърдено в онази епоха от Йоан Дамаскин (676г.-749г.), който нарекъл исляма „суеверие сред исмаилтяните, което е предтечата на Антихрист.” Според Йоан, мюсюлманите били „идолопоклонници, [които] се кланяли на зорницата и на Афродита, която всъщност те наричали Акбар.” Днес те наричат този идол Аллах, но същият сатанински дух, на който се покланяли тогава, все още е обект на поклонение и днес. Сатана се изявява по много начини, но най-голямото му проявление днес на Земята е чрез „бога”, познат  като Аллах, на когото се покланят повече от 1,3 милиарда души.

Разкриване на алегориите – Рим или ислям <<назад<>напред>>Вавилон – майката на блудниците

 

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (6-ТА ЧАСТ) РАЗКРИВАНЕ НА ТАЙНСТВЕНИЯ ВАВИЛОН – МАЙКАТА НА БЛУДНИЦИТЕ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 84

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С АРАБИЯ

 

Саудитска Арабия

В течение на много години учението, че Блудницата от Откровение е Рим или Католическата църква, е царувало сред множество протестантски среди. Днес повечето западни анализатори се разграничават от тази теория и имат основание. Проблемът обаче да се намерят други варианти оставя мнозина в тъмнина – повечето западни анализатори гледат за някаква глобална Блудница, която да обединява всички религиозни системи и да е от политически характер, какъвто например е бил Рим. И все пак, нито Рим, нито тази „комбинирана световна религия” като Блудница, не отговарят на повечето от най-основните библейски описания на Блудницата. Аз съм събрал седем основания, за да докажа следното твърдение. Блудницата, описана в Библията, трябва да е Арабия.

ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАЯ СРЕЩУ ВАВИЛОН

Блудницата трябва да бъде свързана с Арабия, а не с Рим или Ню Йорк, нито някоя друга нация или град. В Исая 21:9, Исая излага едно пророческо предсказание: „Падна, падна Вавилон”. Това е същото изявление като в Откровение 18:1-2. И все пак, това пророчество не се отнася окончателно за древен Вавилон (Ирак), а за Тайнствената Блудница от Откровение. Древният Вавилон е бил просто преобраз на Вавилон от Последните дни. Имената в това пророчество са изцяло области в Арабия:

„Пророчеството срещу Дума” (Исая 21:11- Протестантски превод на Библията, 1940г.).
„Пророчеството срещу Арабия” (Исая 21:13).
„Ще изчезне всичката слава на Кидар” (Исая 21:16).

Дума и Кидар са в Арабия, както показва текстът: „Ще изчезне всичката слава на Кидар” (ст. 16). Всички споменати в Исая 21 области, са в Арабската пустиня – района, описан в Откровение 17, който е заобиколен от много води (морета). В действителност Арабия е наричана от всички мюсюлмани Ал-Джазира Ал-Арабия, което буквално означава Арабския остров или Арабския полуостров, или „Пустинята на Морето” (ст. 1). Дори „Нейшънъл Джеографик” и Бърнард Луис я разпознават като такава.

Исая 21 също така съответства на много пасажи от Еремия и Откровение, които говорят за Вавилон. Противниците на това тълкувание трудно биха оборили съвсем директните библейски стихове. Имената, използвани в тези пасажи, съвсем ясно показват, че препратката не е към Рим или буквалния Вавилон край реката Ефрат. Нито веднъж те не говорят за Рим, Ниневия, Ур, Вавилон, Ерех, Акад, Сумер, Асирия, Халне, Мàри, Карана, Елпи, Еруду, Киш или Тикрит. Всички тези буквални местности се намират в Арабия, която е била част от древната Вавилонска империя.

Съществуват множество догадки, касаещи Тайнствения Вавилон. Някои твърдят, че Вавилон е Съединените Американски Щати или Ватикана. Нито една от тези теории обаче не се подкрепя от текста. Изследователите на Библията или изграждат модел въз основа на Писанията, или пригаждат Писанията, така че да паснат на техните теории. Наистина това  са единствените два избора, които съществуват. Щом прочетем текста в Исая 21, става съвсем ясно: „Изявеното за пустинята на морето пророчество” (Исая 21:1). Тук не се говори за реките Тигър и Ефрат в Ирак, а за буквално море, обградено от водите на Персийско-Арабско море, Индийския океан и Червено море. Смята се, че „морето” би могло също така да се отнася за пустинята Нефуд, представляваща на практика океан от огромни пясъчни дюни. Камилата е била наричана „кораба на пустинята“, единственото чудесно средство за транспорт през морето от пясъци.

ИСАЯ 21

1) Изявеното за пустинята на морето пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.  2) Тежко видение ми се откри: Коварният коварства и грабителят граби. Излез, Еламе; обсади, Мидийо; спрях всичките й въздишки.  3) Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.  4) Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; дрезгавината (нощта на веселието – Протестантски превод, 1940г. – бел.пр.), която пожелах, се превърна в страшилище за мене.  5) Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! Излъсквайте щитове!  6) Защото Господ ми каза така: Иди, постави страж и нека известява каквото види.  7) Той видя дружина конници по двама, ездачи на осли и ездачи на камили; тогава се вгледа внимателно.  8) После извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражевата кула през деня и оставам на стражата си цели нощи.  9) Но ето! Тук идва дружина мъже, конници по двама! И той, като проговори, каза: Падна, падна Вавилон и всички изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!  10) Сине мой и ти, произведение на хармана ми, явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израелевия Бог.  11) Изявеното за Едом (Еврейски: Дума, Протестантски превод, 1940г.-бел.пр.) пророчество: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?  12) Стражът каза: Утрото идва, също и нощта; ако искате да питате, питайте; елате пак, елате.  13) Изявеното пророчество за Арабия: Привечер ще слезете в гората да пренощувате, о, дедански кервани.  14) Жителите на теманската земя донесоха вода за жадния, посрещнаха бежанците с хляба си.  15) Защото побегнаха от мечовете, от оголения меч, от опънатия лък и от лютостта на войната.  16) Защото Господ ми каза така: В продължение на една година, каквито са годините на наемник, ще изчезне цялата слава на Кидар;  17) и останалият брой на стрелците, силните мъже на кидарците, ще бъде малко; защото Господ, Израелевият Бог, е изговорил това.

Някои могат да спорят, че контекстът на Исая 21 е само исторически. Обаче е трудно да се пренебрегнат множеството споменавания из цялата книга на Исая – на Кидар, Теман, Дедан и Дума. Дума се намира в Саудитска Арабия близо до Ятриб (Медина) и днес е позната като „Думат ел-Джандал”. Дума, един от синовете на Исмаил, се свързва също така с Едом и Сиир в Исая 21:11. Мнозина считат, че Кидар, още един от синовете на Исмаил, е родът, от който е дошъл Мохамед. Има вероятност Мека да е „славата на Кидар”, за която се споменава в стих 16. Историците по принцип отъждествяват Дума с народа Адириан Адумату. От тези и от други препратки можем да заключим, че Дума символизира Арабия.

Също така ще изследваме изключително важния текст от Исая 34 относно разрушаването на Едом, включително и неговия петрол. Би било невъзможно Исая 37 да се възприеме като историческа препратка, защото целта на разрушението срещу Едом там, е при последната битка за Ерусалим, в която Сам Господ ще присъства и ще воюва. В Авакум 3 това става в „Мадиамската земя”, която се намира в Арабия. Псалмите също ни предлагат директно споменаване на Едом като дъщерята на Вавилон (родена от Вавилон): „Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена” (Псалм 137:7-8).

Арабия определено е дъщеря на Вавилон, тъй като е била направена такава от Набонид, който разширил Вавилон до Ятриб (Медина). Това е добре документиран исторически факт, според който вавилонците са се кланяли на бога на Луната, който бил въведен в Арабия от Набонид.

Във всички тези старозаветни пророчества относно окончателното разрушение на Вавилон не е възможно да се говори за древния град Вавилон, понеже той е бил населяван в течение на близо петстотин години, след като пророчествата са били дадени, до около 141г.пр.Хр., когато Партската империя превзела областта и градът бил обезлюден. След това градът бавно западнал. Но никога досега не е претърпявал участ, която макар и отдалеч да наподобява окончателното разрушение, което понесли Содом и Гомор – с валежите от огън от небето, както много от тези пророчества описват.

ГЕОГРАФСКИЯТ ЛОКАТОР

Като става дума за разрушението на Тайнствения Вавилон, четем: „Нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще отправят стадата си да почиват там” (Исая 13:20). Това не може да бъде приписано на Рим, както твърдят някои. Арабите никога не са разпъвали шатрите си там. Окончателното изпълнение на този стих е разрушаването на Вавилон от Последните дни. Това ни е известно, тъй като пасажът говори за „деня Господен” (ст. 9) и „небесните звезди и съзвездия няма да дадат светлината си” (ст. 10). Това не е исторически насочено, а се отнася за Последните времена.

Когато Блудницата бъде унищожена, димът от нейния съд ще се вижда отдалече. Човек веднага си припомня сцената от Манхатън на 11 септември, когато новинарските камери показваха кадри от Световния търговски център от отсрещното пристанище. Човек можеше да види как димът и отломките от погубването на Кулите се носеха в небето и над океана. Аналогично, въз основа на всичко, което четем относно Блудницата, тя също има дълга и видима крайбрежна ивица, която може да се наблюдава от отсрещни земи и от кораби в морето. Къде се намират тези капитани, когато чуват и виждат това разушение? Еремия ни казва, че те ще бъдат в Червено море: „От слуха за разорението им земята се тресе; издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море” (Еремия 49:21).

Нима Рим, буквалният Вавилон, или Америка са разположени на Червено море? Червено море е географският индикатор за мястото, на което ще бъде разположен Вавилон от Последните дни. Погледнете Мека на която и да е карта и ще видите, че тя се намира близо до Червено море. Някои могат да възразят, че Еремия 49 говори за Едом, който е разположен главно в днешна Йордания. Обаче в Езекил 25, „Едом” се простира „от Теман (Йемен) до Дедан (Саудитска Арабия)” (ст. 13). По-големият Едом е обхващал целия западен бряг на Арабския полуостров.

Обърнете внимание на описанието на нейното унищожение: „Както при разорението на Содом и Гомор, и близките им градове, казва Господ, така никой човек няма да живее там, нито човешки син ще бъде пришълец там” (Еремия 49:18). Как са били унищожени Содом и Гомор? Не беше ли чрез огън, който падаше като дъжд от небето? Бил ли е древен Едом някога напълно унищожаван по такъв начин през историята? Еремия 49 в основата си говори за съда от Последните дни над Тайнствения Вавилон, който е свързан с Едом. Из цялата Библия единствено Тайнственият Вавилон е аналогично описан като напълно и окончателно унищожаван по подобен начин. Освен това този пасаж посочва конкретно, че областта, с която си имаме работа, обхваща градовете от Теман до Дедан, които са съвсем близо до Ирак, или някогашен Вавилон.

Библията също така ни казва, че кюрдите (мидийците) ще бъдат против Вавилон. Това е най-вероятно двойно изпълнение, тъй като днес кюрдите са мразени от всичките си съседи: „Ето, ще подбудя против тях мидяните, които няма да смятат среброто за нищо, а колкото до златото – няма да се наслаждават на него. А с лъковете си ще смажат юношите; и няма да се смилят над плода на утробата, окото им няма да пощади децата” (Исая 13:17-18).

ГЛАВА 85

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С ПУСТИНЯ

Блудницата Вавилон е описана като намираща се в конкретна пустинна местност: „И така, той  [ангелът] ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр” (Откровение 17:3). В такъв случай не е чудно, че Исус ни предупреди, че преди Той да дойде, от пустинята ще излязат религиозни самозванци: „И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте” (Матей 24:26). Мнозина коментатори пренебрегват това буквално описание на Блудницата.

Повечето се съгласяват, че Звярът е управленческият аспект на империята на Антихрист, както и че жената-град, Блудницата, е духовният подбудител на този механизъм на Звяра. И така, ангелът отвежда Йоан в една пустиня, за да наблюдава Блудницата. Там, в пустинята, тя е видяна да „седи над много води (народи)”. Тя е духовният източник, който оказва влияние на тези различни етнически народи. Но по-късно, в стих 15, ангелът обяснява на Йоан, че „водите”, над които седи Блудницата, трябва да се разбират алегорично като представляващи „народи и множества, племена и езици.” Жената оказва силно духовно влияние над едно голямо смесено множество, състоящо се от разнородни етнически групи и езици.

Съчетанието от тези описания (град, пустиня, седяща върху много води) съответства също така и на Исая 21, където Вавилон е описан като „Пустинята на морето”.

Макар някои да твърдят, че някои от Библейските описания на Блудницата от Последните дни, може би сочат известни прилики с Рим, Ню Йорк или Америка, когато ги четат западните умове, въпросът е, че трябва да бъдат изпълнени всички библейски описания, а не само някои от тях. Каквото и крайно решение да вземе човек относно този  пъзел, то трябва да бъде основателно и да е съобразено с всички свързани със съответния въпрос библейски Писания. Нима Рим, Съединените Щати или Ню Йорк седят в буквална пустиня? Ако не, тогава тези обекти не могат да бъдат изпълнение на тези библейски пророчества. Обаче Саудитска Арабия отговаря точно на това описание.

ГЛАВА 86

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С ПЕТРОЛ

След като установихме връзката на Тайнствения Вавилон с Арабия в пустинята, можем да приложим буквалните си открития към алегоричните стихове. Библията ни представя някои алегорични насоки относно тази Блудница като доставяща вино, което опива народите (Откровение 17:2). Мнозина западни библейски учители свързват виното, което блудницата държи в чаша, с католическата църква и златния потир, използван по време на причастие. Това заключение едва ли е благонадеждно от гледна точка на херменевтиката. Въпреки че много от старозаветните пророци са говорили относно Тайнствения Вавилон, нито един пасаж в Библията не говори конкретно за Блудницата, така както Откровение 17 и 18. В началото на Откровение 17 на Йоан бива представена Блудницата:

„И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над много води; с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване. И така, той ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване. А на челото й имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици… И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откровение 17:1-6,18).

Тук на преден план изпъкват две много важни описания на Блудницата. Първо, географски тя съществува в пустинен район. Второ, виждаме, че „земните царе” в преносен смисъл прелюбодействат с нея, за да се сдобият с „вино” в замяна на предателство към Божиите хора. Кое пустинно „вино” опива земята и е причина този пустинен регион да забогатява? Коя фалшива религия учи, че кръвта на християните и евреите трябва да се пролива? Коя пустинна нация днес е географската утроба, от която се е родила тази фалшива блудническа религия?

ВИНОТО В ЙОИЛ 3

Удивително е, че в Йоил 3 Библията говори и за това вино, и за блудницата, като включващи причината за Божието осъждение над народите:

„Защото, ето, в онези дни и в онова време, когато върна Юдовите и ерусалимските пленници, ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми и хвърлиха жребий за народа Ми; даваха момче за блудница и продаваха момиче, за да пият вино” (Йоил 3:1-3).

Тъжно е, че повечето наричащи себе си християни не знаят, че разделянето на Израел и отношението към евреите е главната основа, на която Исус ще съди народите. И все пак, мнозина ще носят позора на непознаването на едни от най-важните стихове в Писанието. Едновременно възхитително и плашещо е да видим толкова познати елементи от съвременната близкоизточна политика описана от това древно пророчество за Последните времена. Сред различните престъпления, които народите извършват срещу Бога и Неговите хора, те са виновни, че „си разделиха земята Ми (на Бога).” Точно това наблюдаваме днес, когато Израел е подлаган на непрекъснат натиск да „изрежат” Юдея – самото сърце на Израел, за да се създаде Палестинска държава и в крайна сметка в опит да се унищожи Израел.

В характерната еврейска проза виждаме цената, платена за това продаване на Израел, когото Бог нарича „народа Ми”: „И хвърлиха жребий за народа Ми; даваха момче за блудница и продаваха момиче, за да пият вино” (Йоил 3:3). Виждаме, че народите ще разпродават Израел, за да глезят Блудницата и да се сдобият с нейното вино. Времевият контекст на този пасаж са Последните времена: „в онова време, когато върна Юдовите и ерусалимските пленници” (Йоил 3:1).

Аз ви предлагам, че Блудницата използва исляма и петрола като свое „вино”, чрез които съблазнява народите по света да извършват духовно блудство с нея и да правят компромис с Израел. Естествено, това вероятно е съвсем нова парадигма за много западни изследователи на Библията, но на изток новообърналите се от исляма я схващат – и то бързо. Това вино не може да бъде маловажен въпрос: „Защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване” (Откровение 18:3).

Вавилон е осъден поради нейното „разпалено” влияние, което е използвало петрола , за да обърне много народи срещу Израел. Под „разпалено” текстът има предвид безразсъдна омраза, която изпълва сърцата на онези, които съучастват в нейните идолопоклоннически учения. Както духът на исляма днес кара хората да се разпалват от омраза и ярост, така виждаме и че религията на Блудницата има същия резултат. В Новия Завет, когато човек стане последовател на Исус, той се изпълва със Святия Дух и принася съответния плод в живота си – любов, радост, търпение, благост, мир и т.н. Ислямът поражда обратното.

Освен духовната страна на влиянието на Блудницата (исляма), виждаме също така и финансово измерение – петролът се използва като средство, за да се оказва натиск и дори да се изнудват народите. Днес живеем в свят, който е пристрастен към петрола. За в бъдеще ще станем свидетели на истинските „разпалващи” последствия от въздействието на Блудницата, когато нейното „вино” бъде държано като примамка на клечка за нейните пристрастени към петрола клиенти. Съвсем наскоро ОПЕК обявиха, че са решили да не увеличават производството на петрол в Саудитска Арабия. Целта на това очевидно е да се нанесат щети на Съединените Щати. През 1970-те видяхме последствията от ембаргото на ОПЕК, когато Саудитска Арабия първа се събуди за своята власт. Трябва ли да се изненадваме, че веднага след сформирането на ОПЕК, следващата организация, която се създаде, беше ОАПЕК (Организацията на арабските страни износителки на петрол), чиято цел беше да оказва натиск върху Запада, по-конкретно върху неговата подкрепа за Израел?

В идните години ще станем свидетели колко отчаяни могат да станат пристрастените, когато Саудитска Арабия отново употреби „виното” си, за да повлия върху политиката на чуждите държави. В обобщение, човек би трябвало да се запита, коя арабска, ислямска, пустинна нация днес – както идеологически, така и финансово – подкрепя износа на фундаменталния ислям (религията на Антихрист) по света? Коя арабска нация е най-вероятно да използва влиянието си с петрола, за да влияе върху политиката на други държави? Нетният износ и продукция на петрол на коя нация са над три пъти по-високи от тези на която и да е друга арабска страна-членка на ОПЕК?

Спомнете си, Библията казва, че: „…земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош” (Откровение 18:3). Земните търговци са забогатели благодарение на изобилието на деликатеса, който тя предлага: „О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, краят ти дойде” (Еремия 51:13).

БУКВАЛНО ПЕТРОЛ – ИСАЯ 34

Мнозина все пак могат да спорят, че Откровение 17 е просто една алегория за нещо духовно. Когато обаче започнем да изучаваме Исая 34, вече няма да имаме никакви съмнения. На почти същия език, както този, на който вече четохме относно Тайнствения Вавилон в Откровение 17 и 18, четем:

„Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния за Сионова отплата. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола.  Няма да угасне нито нощем, нито денем; димът й ще се издига непрестанно” (Исая 34:8-10).

Невероятно е, но почти три хилядолетия преди откриването на петролното гориво, Исая предсказва изгарянето на същото нещо, което е било използвано във Вавилон, за да изгради име за бунтовните – смолата. Смолата е битум (вид асфалт-бел.пр.) и катран, което технически погледнато представлява просто нерафиниран петрол. Запитвали ли сте се някога защо Бог нарича Антихрист „Нимрод” в Михей 5? Неговите корени произлизат от Вавилон.

Забележете, че земята няма да бъде „като” пламтяща смола, а действително ще стане пламтяща смола – тук не става въпрос за сравнение. Това пророчество може да се изпълни единствено в земя, богата на петрол. Думата за „потоци” (начал) не се отнася за водни потоци, а за „течение”, „долина на порои”, „пустинен поток/долина”, „мина” или „тунели”, като по този начин не е нужно да се разбира строго като потоци от вода. Ясно е, че водата никога не може да гори като смола, така както заявява този стих. Обрисуваната картина представлява буквално земя, която се превръща в река от пламтящи извори (тунели) от петрол. Това се потвърждава също и в Откровение 18 по отношение на блудническия град:

„И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й” (Откровение 18:9). „И викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град?” (Откровение 18:18).

Спомняте ли си петролните полета по време на Войната в Залива, когато Саддам Хюсеин запали всички петролни кладенци? Дори през деня небето беше черно от дима. Точно така пророк Исая описва съда от Последното време над Вавилон. В Откровение четем, че Бог ще й отплати „двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте” (Откровение 18:4-7). Тази чаша на Тайнствения Вавилон е същата като в Еремия 51: „Господ… ще му отдаде отплата. В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха” (Еремия 51:6-7). Когато Бог извършва съд, Той връчва тази чаша на Блудницата и я кара да пие от същата чаша, с която преди е утвърждавала влиянието си, от изобилието на своето петролно богатство, тя ще бъде наситена с двойно наказание от самия продукт, който е използвала, за да утвърди себе си и своята сила чрез собственото си изгаряне с него. Макар да е спонсорирала износа на този погубител Абадон (на гръцки Аполион-бел.пр.), наричан от Запада „радикален ислям”, и терористите, които преобърнаха света наопаки, така в крайна сметка радикалните ислямисти ще нападнат Саудитска Арабия и ще й въздадат нещо двойно по-лошо от всичко, което е виждала всяка друга нация. Тя ще бъде изгорена – в един час тя ще падне. Затова земните царе ще плачат и ридаят заради своя петрол, но той ще избухне в пламъци. Всичко това е заявеното от Библията: „въздаянието на Господа и годината на отплатата за [легалния] спор за Сион.” Това не може да бъде древният Вавилон. Сам Бог ще извърши най-накрая съд заради Израел и то с голяма разруха. Същото въздаяние се намира и в Еремия 51:11: „въздаянието за храма Му”. Отново, този съд срещу „Едом” се простира от Теман до Дедан:

„Така казва Господ Бог: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом и престъпи тежко, като си отмъсти против тях, затова така казва Господ Бог: Ще простра ръката Си върху Едом, ще изтребя и човек, и животно и ще го запустя до Теман, и ще паднат от меч до Дедан” (Езекил 25:12-13).

Теман е име на място и означава „дясна страна”, тоест „южна”. Едомците са били клан, произлязъл от Исав (Битие 36:11, Битие 36:15; 1 Летописи 1:36). Теман е бил град, свързван с едомците (Еремия 49:7, Еремия 49:20; Езекил 25:13; Амос 1:12; Авдий 1:9; Авакум 3:3). Теман често е бил отъждествяван с Тавилан, на 80 км южно от Червено море, точно на изток от Петра, въпреки че археологическите доказателства не потвърждават мястото като главен град на южен Едом. Други смятат, че Теман обозначава южен Едом в най-общи линии. Според други пък връзката с Дедан (Еремия 49:7; Езекил 25:13) навежда на мисълта за Тема на Арабския полуостров. Тъй като Библията решава да отъждестви Теман с Дедан, трябва да приемем, че Теман е в южната част на централна Арабия в Йемен. Дедан е добре определен и е бил древен град в централна Саудитска Арабия, който сега е известен като Ал-Ула. Господ е представил географското местоположение на Тайнствения Вавилон съвсем ясно за всеки, който би се поинтересувал от него.

РАЗМЕРА НА РАЗРУШЕНИЕТО НА АРАБИЯ

Това разрушаване на Арабия е пълно и отговаря на описанието, дадено от няколко пророка, чиито пророчества са свързани с Исая 34:

„Затова в един ден ще дойдат напастите й мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти!… И всеки морски капитан, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град?” (Откровение 18:8-10,17-18).

Корабите от Червено море лесно могат да видят разрушението на Арабия. Блудницата ще бъде унищожена яростно и бързо, „в един ден”, и с такова насилие тя ще „изгори в огън”. Съдът над Блудницата е вечен. В този град няма да се чуят никога вече звук от музика или музиканти. Работници никога няма да възстановят града. Звукът на търговец никога вече няма да се чуе или види в него. Цялото селско стопанство ще спре. Няма да има сватби. Всякакви признаци на човешко обитаване ще бъдат премахнати завинаги. Извън Содом и Гомор, този вид пълна разруха не е виждан в никой друг град, включително Хирошима и Нагасаки. След разрушението си Вавилон ще бъде само „жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица” (Откровение 18:1-2).

Това съответства на древното източно схващане, че безлюдните пустинни земи са били обиталище на демони и нечисти духове. Тук се подчертава това, че след разрушаването на Вавилон в него няма да има никога повече човешки живот. Еремия е съгласен с това; той описва следното: „Затова зверове от пустинята и хиени живеят там – и щрауси ще живеят там; и няма да бъде населен вече довека, нито обитаем от род в род” (Еремия 50:39). Исая потвърждава подобна участ: „И ще бъде заселище на чакали” (Исая 34:13). И отново, по-късно, унищожаването на Вавилон е описано като пълно и окончателно. Исая говори за това събитие: „Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, и ще излича от Вавилон име и всичко останало  –  и син, и внук, казва Господ… и ще го помета с метлата на погибелта” (Исая 14:22-23). Метлата на погибелта? Всеки, който е виждал кадри на ядрен взрив, е виждал бушуването и силата на зловещия облак, който помита всичко по пътя си. Възможно ли е този стих да описва ядрен взрив? „И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълбове от дим” (Йоил 2:30). Възможно ли е стълбовете от дим да са арената на облаците под формата на гъба в резултат на ядрен взрив?

КАК МОЖЕ ЗВЯРЪТ ДА УНИЩОЖИ БЛУДНИЦАТА

Откровение 17 ни казва, че Звярът мрази Блудницата. Накрая той ще се нахвърли върху нея, ще я убие, ще я разкъса и ще изгори тялото й с огън:

„И десетте рога, които си видял, и звярът ще намразят блудницата и ще я опустошат и направят гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог вложи в сърцата им желание да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи. И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откровение 17:16-18).

Как е възможно това? Някои могат да твърдят, че мюсюлманите никога не биха нападнали такива ислямски „свети” места като Мека и Медина. Ако приемем западното виждане, че Рим е Блудницата, човек би могъл да спори със същото – как би могла Европа да изгори и унищожи Рим?

И все пак, когато става въпрос за Мека, много мюсюлмани са нападали града и преди. В края на 7-ми век Ал-Хаджадж бин Юсеф Ал-Такафи (мюсюлманин) обсажда Мека и разрушава голяма част от Кааба с камъни, изстреляни от катапулти. През Първата световна война Саудитска Арабия на практика е била окупирана от османските турци. Турците дълбоко негодували от арабския империализъм, който се бил разпространил из обширната ислямска империя, и направили сериозни опити да ограничат арабската култура и език из цялата своя империя. Тази вражда и съпротива била толкова силна, че арабите били убедени от англичаните в лицето на техния дипломатически пратеник Т. Е. Лоурънс (известен още като „Лоурънс Арабски”) да възстанат срещу Османската окупация и да помогнат на съюзниците. Турците бомбардирали джамията на Кааба, най-свещеното място на целия ислям. Един снаряд всъщност ударил Кааба, прогорил дупка в „святия килим” и убил девет араби, които били коленичили в молитва.

В по-съвременните дни е било наблюдавано същото незачитане на Мека от страна на мюсюлмани. На 20 ноември 1979г. над 500 бойци заедно със своя водач нападнали фалшивия ислямски Махди, Джухайман ибн Мохамед ибн Саиф ал Утаиба. През 1980-те на няколко пъти последователите на Аятолах Хомейни разстройвали ежегодния хадж или поклонението в Мека. По-голямата част от тези смутове били потушени с помощта на строги мерки за контрол, но през юли 1987г. над 400 души загинали в резултат на сериозен бунт, предизвикан от хиляди ирански поклонници. Три години по-късно, по време на Първата война в Залива, Саддам Хюсеин изпратил множество ракетни снаряди, прелитащи над Саудитска Арабия, без да обръща внимание на високия риск да внесат объркване в ислямската „свята земя”.  Не е имало протести от страна на мюсюлманските нации. А през 2003г. трима бойци на „Алкайда” се взривиха по време на една атака в Мека. Идеята мюсюлмани да нападат Мека или Саудитска Арабия далеч не е невъзможна. Наближава денят, когато надигащата се Империя на Звяра, предвождана от Турция и Иран, ще нападне Мека и ще унищожи арабската Блудница.

РАЗРУШАВАНЕТО НА МЕКА И
МЕДИНА В ИСЛЯМСКОТО ПРОРОЧЕСТВО

Потвърждение на казаното от Библията относно унищожаването на тази Блудница от Звяра, на който тя язди, е едно ислямско пророчество, което предсказва разрушаването на своята невяста, Мека, от мюсюлмански нации: „Последната битка ще се води от мюсюлмански правоверни, които ще дойдат на гърба на коне… и ще носят черни знамена. Те ще застанат на източния бряг на река Йордан и ще поведат война, каквато земята дотогава не е виждала. Истинският Месия, който е ислямският Махди,… ще срази Европа… и ще поведе тази армия от селджуки, той ще владее над света от Ерусалим, защото Мека ще бъде разрушена…” („Йом Ал-Гадаб” [„Деня на гнева”], Сафар Алхуоли).

Медина не е имунизирана срещу това унищожение: „Цветущото състояние на Ерусалим ще бъде, когато Ятриб (Медина) бъде в руини, разрухата на Ятриб ще бъде, когато Великата Война дойде, а избухването на Великата война ще бъде при завладяването на Константинопол, а завладяването на Константинопол – когато Даджал (Антихрист) се издигне. Той (Пророкът) удари бедрото или рамото си с ръка и каза: „Това е вярно така, както че вие сте тук или че седите.” Ятриб е другото име за Медина, градът на пророка Мохамед, вторият най-свещен град за исляма. Константинопол е Истанбул в Турция. Множество радикални мюсюлмани смятат, че Истанбул е бил под властта на светски лицемерни мюсюлмани до момента на наскорошното си възвръщане в ръцете на ислямистите. Така според това пророчество, след падането на Истанбул в ръцете на истинските мюсюлмани (което при наскорошните избори през 2007г. се случи) Медина ще бъде разрушена.

През Последните дни коалиция от радикални ислямски нации ще нападне и унищожи Саудитска Арабия. Пророчествата, чрез които живеят радикалните мюсюлмани, диктуват точно такова събитие. Така, ако настъпи денят, в който радикални мюсюлмани действително разрушат Саудитска Арабия, също толкова вероятно е това пророчество да ги одързости и да ги направи да си мислят, че действат според плана на Аллах.

ГЛАВА 87

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С ФАЛШИВА РЕЛИГИЯ

Блудницата в много отношения може да се оприличи на д-р Франкенщайн. Звярът е чудовището, което Блудницата е създала.

Звярът е коалиция от десетима царе, представляващи седемте царства в миналото, под властта на Антихрист. Блудницата е различен и отделен географски определим обект, който представлява главният религиозен източник на религията на Антихрист. Блудницата седи върху червен Звяр. Този звяр е последната ислямска империя, тази на Антихрист, която вече разгледахме подробно. Тази близка, както изглежда символична връзка между ездач и кон, не би следвало да се отхвъри като маловажна съставна част от тази картина. Самотният ездач имаше своя кон Силвър, а Блудницата има Звяра. Това е много близко взаимоотношение, което е очевидно между двамата. Като оставим настрана факта, че Блудницата язди Звяра, налице са и други прилики, които двамата делят и които заслужават да се отбележат. Първо, жената е облечена в червено; Звярът също е описан като червен – двете си съответстват. Второ, както Звярът-империя ще обезглавява Божиите хора, така и Блудницата се е опила от кръвта на светиите. И двамата съучастват във вината за кръвта на Божия народ.

Вече изследвахме какво означава „Тайнственият Вавилон”, но трябва да разберем също така значението и на останалата част от нейното название „майка на блудниците и на земните гнусотии” (Откровение 17:5). Първото, което трябва да разберем е, че тази титла е характерен източен тип фразеология, каквато използва Ахмадинежад, когато казва, че ислямът ще бъде над върха на всички планини. Спомняте ли си коментарите на Саддам Хюсеин в дните, които предшестваха Първата война в Залива? Той заяви, че САЩ и Ирак щели да се впуснат в „майката на всички битки”. Естествено, в типичния мегаломански стил на хитро говорене, той заяви също така, че Америка щяла да преживее „майката на всички поражения”. Терминът „майката на” е просто източен начин за изразяване на суперлатив или превъзходна степен; той означава – най-големият, най-лошият, най-ненадминатият и най-значимият от всички.

Изтъквам това, понеже мнозина неправилно тълкуват в този случай „майката на” като източника или родоначалника на всички форми на идолопоклонство. Читателят, който има източна мисловна нагласа, обаче веднага разпознава, че целта на този израз е да изобрази Великата Блудница като най-голямото проявление на духовна изневяра, съществувала някога през цялата история на света, срещу Бога на Библията. И така, Блудницата е най-голямата от всички духовни блудници, но тя не е непременно източника на всички останали фалшиви религии. През цялата история са съществували и все още съществуват много „блудници” или фалшиви религии, но Великата Блудница е представена като далеч по-значима от всички тях. Фалшивата религия на Блудницата е също така загадка с оглед на това, че за разлика от всяка друга езическа религия тя е възникнала от смесица от еретичен християнски култ и езическа религия на бога на Луната, която се е опитала да се прикрие с някои юдейски и християнски елементи с цел да изглежда като библейска вяра и законен приемник на юдео-християнската традиция.

Когато воалът се отметне, истинската природа и езически произход на исляма става явен – той е религия, която отрича същността на Бога, противоречи на Неговия характер и похулва Неговите присъщи качества.

ГАЛАТЯНИ 4 – ДВАТА ЗАВЕТА

Галатяни 4 говори за два завета – единият е истински, а другият – фалшив: „защото тези… представляват два завета”. Първият е от голямо значение за нашето изследване: „И това е иносказание, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия” (Галатяни 4:24-25).

Заветът на робството е представен алегорично чрез планината Синай, обаче буквалното определение за тази препратка е Арабия. Духовната битка, съгласно Галатяни 4, е между Арабия (Агар) и Ерусалим (Сара):

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с децата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички; защото е писано: ‘Весели се, неплодна, която не раждаш; възкликни и извикай, ти, която не си била в родилни болки, защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.’ А ние, братя, както Исаак, сме деца на обещание. Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Обаче какво казва Писанието? ‘Изгони слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.’ Затова, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната” (Галатяни 4:21-31).

Повечето историци са съгласни, че Синай е в Египет, защо тогава този текст настоява за местоположението в Арабия? Библията твърди, че една религия на робство (ислям означава буквално подчинене) е произлязла от пустинята на Арабия чрез Агар (кръвната линия на Исмаил). Дори името Синай произлиза от името на бога на Луната „Син”. Пустинята е „Пустинята на Син” или „Пустинята на бога на Луната”. В старозаветните времена Набонид (555г.пр.Хр.-539г.пр.Хр.), последният цар на Вавилон, построил Тема в Арабия като център за поклонение към бога на Луната. Според твърдението на Сегел, историк, изследващ древния Близък изток: „Главната религия на южна Арабия винаги е била доминирана от бога на Луната в различни разновидности.”

БОГАТАТА ЦАРСТВЕНА БЛУДНИЦА

Блудницата е облечена в червени и пурпурни дрехи, блестящи от бижута, бисери и злато. Пурпурното е цветът на царствеността. Когато Исус бил взет като затворник, римските стотници Го облекли в пурпурна дреха (Матей 27:28), за да се подиграват с Неговата „царственост”. Пурпурните и червени дрехи на Блудницата също означават царственост. Тъй като те буквално блестят от злато, скъпоценности и бисери, тя е счетена и за извънмерно богата.

Има обаче още едно значение на пурпурния цвят. Пурпурното символизира греховността. „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18). Разбира се, това напълно съответства на естеството на тази покварена и дишаща убийство блудница.

Коя ислямска пустинна нация е управлявана от кралска монархия, която е известна по цялата земя като баснословно богата и крайно покварена? Кое място е отрупано със злато, сребро и скъпоценни камъни?

КАКВО СЕ ИМА ПРЕДВИД ПОД „ГОЛЕМИЯ ГРАД”

Блудницата е описана като велик град, който царува над земните царе. От това научаваме, че тя е политически и географски определим обект, който упражнява значително влияние из целия свят. Главната цел обаче е не толкова да се ограничи Блудницата до някакъв буквален град, а по-скоро тя да бъде противопоставена на друг главен град от Откровение – „Святия Град”, Новия Ерусалим. Единият град е описан като „Голям” и е представен като гнусна блудница, докато другият град е „Свят” и е обрисуван като непорочна невяста, украсена за сватбения си ден. Преднамереният контраст е съвсем очевиден: „И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога…, приготвен като невеста, украсена за мъжа си” (Откровение 21:10,2). „Ела, ще ти покажа… голямата блудница… И така, той ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр… И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откровение 17:1,3,18).

Както вече обсъдихме, Галатяни 4 говори за два града – горния Ерусалим (Откровение 21:10) и робството от една буквална Арабия, която виждаме символично в Откровение 17:1,3,18. Тайнственият Вавилон е пълна противоположност и най-големият антагонист на всичко, което Ерусалим е призван да бъде – и ще стане.

Кой град на земята би могъл да се разглежда като най-значимият религиозен и идеологически антагонист на един идеализиран Ерусалим? Кой пустинен град се е опитвал да узурпира положението на Ерусалим като духовния Капитолий на света? Докато е бил в плен във Вавилон, пророк Данаил се кланял в молитва по няколко пъти на ден към Ерусалим. Към кой друг град голяма част от хората на земята се кланят днес? Коранът буквално е отклонил посоката от Ерусалим към Мека и е отменил Ерусалим като посока за поклонение.

„ИЗЛЕЗ ОТ НЕЯ, НАРОДЕ МОЙ!”

 

„И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й; защото греховете й стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала. Да! Платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте” (Откровение 18:4-7).

Бог предупреждава хората Си, които живеят във Вавилон, да „излязат от нея” – да бягат, защото тя ще бъде сурово осъдена. Тук откриваме пряко загатване за едно друго старозаветно пророчество относно Вавилон. Еремия 50 и 51 многократно споменава необходимостта да се бяга от Вавилон със същите изрази, както в Откровение. „Бягайте от Вавилон, излезте от земята на халдейците и бъдете като козли пред стадо” (Еремия 50:8). „Бягайте отсред Вавилон, за да отървете всеки живота си; да не загинете в беззаконието му; защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата” (Еремия 51:6). „Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците” (Еремия 51:9).

Обърнете внимание, че на тези, които са предупредени се казва да бягат „всеки в страната си”. Това е важно. Както древния Вавилон, така и Вавилон от Последните дни е пълен с чужденци и емигранти. Коя арабска ислямска пустинна страна е пълна с многочислена работна ръка, състояща се от чужденци, използвани само за труд, без да им се предложи гражданство?

ГЛАВА 88

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С РОБСТВОТО, РАЗТОЧИТЕЛНИ ВНОСНИ СТОКИ И ТАЕН ГРЯХ

„Горко, горко, велики граде, облечен във висон, пурпур и червен плат и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство!” (Откровение 18:16, 17). „На кого ще Ме оприличите и с кого ще Ме сравните и съпоставите, за да бъдем подобни? Онези, които изсипват злато от чувалчето и претеглят сребро с везни, те наемат златар и го правят на бог, пред който падат и се покланят” (Исая 46:5-6).

Мюсюлманите обсипват идола на черния камък, който те оприличават на Бог, със злато и сребро и падат пред него, както е предсказал Исая. Мека и Медина са отрупани с много злато, скъпоценни камъни и бисери. Арабия е известна също така със своите пазари на злато или сук. Молът на Арабия е база на Златния Сук, който помещава над 450 магазини за бижутерия и злато на едно място. Тайнственият Вавилон се гордее с подобни вносни стоки: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор; и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души” (Откровение 18:11-13).

Забележително е, че това са същите вносни стоки на Саудитска Арабия днес. Артикулите могат да бъдат разделени в три категории – но всички те са неща, които тя сама не може да произведе. Трите категории са луксозни стоки, хранителни стоки – добитък и продукти – и човешки роби.

Саудитска Арабия внася хора поради различни причини; някои може би са основателни и законни, но други очевидно не са. По-горе видяхме, че ще има много чуждестранни работници, които ще живеят в Тайнствения Вавилон и които ще имат свободата да избягат. Обаче в същото време ни се казва и че в него ще има много роби. Очевидно те няма да имат свободата да избягат. Макар на мнозина да им се иска да мислят, че робството е отживелица от миналото, то процъфтява в различни форми в много части на света днес. Тайнственият Вавилон внася мъже, жени и деца, несъмнено с цел да поддържа и подкрепя прекомерно разкошния си и греховен начин на живот. Саудитска Арабия е била неколкократно осъждана от многобройни групи, които следят за човешките права, заради ужасното им отношение спрямо огромната си чуждестранна работна сила. Многократно е била докладвана за сериозни проблеми с внасянето на млади жени и деца като сексуални роби. Как би могло това описание да се пригоди, за да подхожда на Рим?

ТАЕН ГРЯХ И ДРЪЗКА ЦАРИЦА

В пророчеството на Исая и в потвърждение на Откровение 18 относно Блудницата на Вавилон, виждаме, че сред целия й грях и нечестие тя смята, че никой не я вижда: „Понеже си била дръзка в нечестието си и си казала: Никой не ме вижда” (Исая 47:10). Откровение 18 също описва Блудницата като крайно дръзка. В сърцето си тя се хвали: „Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя” (Откровение 18:7). Това е потвърдено също и в Исая 47:7-8: „Довека ще бъда господарка… Аз съм – и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная какво е да остана без деца.” Нейното унищожение „ще дойде върху тебе внезапно, в един ден.” Това никога не се е случвало с древния Вавилон. Неговият упадък и окончателна разруха са били много бавни и постепенни в течение на стотици години.

Прекомерният разкош и поквара на Вавилон от Последните дни, които по мнението на Блудницата никой не забелязва, са характерни за Саудитската монархия, която е известна със своя лицемерен външен живот на публично благочестие и тайна поквара.

ГЛАВА 89

ВЪЗРАЗЯВАМ, ВАША ЧЕСТ

Постоянно получавам голям брой възражения от автори, които не искат да се отрекат от предишните си учения. Някои от тях са написали по няколко книги за това, че Рим или Европа е фокусът на библейското пророчество за Последното време. Според тяхното виждане Рим е най-подходящото изпълнение на пророчествата за Тайнствения Вавилон, понеже е разположен върху седем хълма. Истината обаче е, че дори и да възприемем седемте хълма, за които се говори в Откровение 17, като буквални, днешният Рим в действителност обхваща повече от седем хълма. Хълмът на Ватикана не е бил смятан като един от първоначалните седем. Но защо да ограничаваме това определение до Рим? Древният Вавилон наистина е имал седем изкуствени хълма отвътре стените си. Константинопол често е наричан „Вторият Рим” и също има седем хълма в границите на територията си.

Тези хълмове обаче не бива да бъдат възприемани буквално. Контекстът на пасажа ясно показва, че тези „хълмове” (по-точен превод е „възвишения” или „планини”) са царства. „Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седем царе” (Откровение 17:9). Царете управляват царства, а не планини. Планината е царство, не хълм.

Друго възражение, което често чувам е, че гръцката дума, използвана за мястото, на което бива отведен Йоан, е Еремон и не означава буквална пустиня. Йоан бил отведен в Духа на това място, просто за да види едно видение; мястото било само сцена за това видение. Обаче „Еремон” според речника на Стронг всъщност означава „пустиня, пустош, пусти места, безлюдни райони, необработена област, подходяща за пасбище.” Онези, които се опитват да твърдят, че пустинята е била само арена за Йоан, за да види видението, са изкарали тази част от Божието Слово като напълно странична и несъществена. Според това тълкувание Йоан би могъл да бъде отведен на Марс или на Луната, за да види видението и това с нищо не би променило смисъла на пасажа. Това е чисто и просто глупаво. Пустинната местност, на която беше отведен Йоан, не е несъществена. В действителност тя е ключов аспект на видението. Пустинята е важно описание на мястото, където жената – Тайнствения Вавилон – може да се открие.

Мека е разположена в една пустееща долина заобиколена от планини. Еремон е най-подходящият термин за обрисуване на Мека и е използван из цялото Писание за описване на пустини: „И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята (еремон) – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте” (Матей 24:26). Това от само себе си подсказва, че смут и фалшиви месии ще дойдат от някаква пустиня. Освен това Йоан не беше отведен в пустинята, за да гледа филм (видение), а за да види една жена/град. Йоан не би бил отведен на място, което да е лишено от връзка със събитието.

Това важи и за други подобни случаи на употреба в Писанието: „Господната ръка беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух, и ме постави сред поле, което беше пълно с кости” (Езекил 37:1). Полето не беше декор, а място, където се случи действителното събитие – в една обширна долина, пълна с мъртви сухи кости на евреи. Видението за бъдещия храм също съдържаше място на действие, свързано със събитието: „И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога” (Откровение 21:10). Планината не беше декор, а мястото, където новият град е разположен – на планина. Същото важи и за Езекил 40: „Чрез Божиите видения ме заведе в Израелевата земя и ме постави върху една много висока планина, на която имаше към юг нещо като здание, подобно на град” (Езекил 40:2). Господ заведе Езекил на най-важната планина за Израел, Храмовия хълм. Той не го отведе на място, което не е свързано със събитието.

Накрая, може би най-силният аргумент срещу това, че Рим е въпросният град-блудница, е фактът, че някои европейски страни (Рим, Испания) са споменати конкретно в Библията, но за никоя от тях няма нито един стих, споменаващ за разрушение. Защо ли?

Испания е спомената в Римляни 15:24,28, а Рим в Деяния 2:10, 18:2, 19:21, 23:11, 28:14, 28:16; Римляни 1:7, 1:15; Галатяни 6:18; Ефесяни 6:24; Филипяни 4:23; Колосяни 4:18; 2 Тимотей 1:17, 4:22 и Филипяни 1:25. Пророците никога не са споменавали разрушаването на Рим по име. Нима Всемогъщият е забравил да го спомене буквално? И все пак, Той никога не е забравял Арабия по име; тя е спомената в многобройни пасажи. Трябва ли просто да забравим всички тези пасажи, само защото не искаме да противоречим на ученията в толкова много книги относно пророчествата?

Арабия действително има огромно влияние над земните царства и предлага една пристрастяваща и опиваща стока – петрол. Рим няма такова пристрастяващо вещество, което е необходимо на Блудницата, за да гори вечно.

Другият довод, които някои изтъкват в полза на Рим е, че продуктите, изброени в Откровение, са стоки, които Рим изнася. Рим произвежда мрамор, злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери, лен и т.н. Мнозина смятат, че списъкът от стоки съдържа неща, които градът-Блудница произвежда – мрамор, скъпоценни камъни, фини дрехи. Обаче един по-близък поглед към текста разкрива, че градът -Блудница не произвежда нито едно от тези неща. Всъщност тя е вносител на тези стоки, а не производител: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им…” Откровение 18:11. Това са продуктите, които градът-Блудница купува от търговците в морето, които наблюдават нейното разрушаване от Червено море.

Това е изключително важно, понеже то анулира доводите в полза на Рим. Защо Рим би внасял същите стоки, които той вече произвежда? Всъщност всички саудитски стоки се внасят през Червено море и списъкът на тези стоки отговаря на вносните саудитски стоки напълно – злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери, лен, съдове от слонова кост, изящни дървени и медни или бронзови изделия, желязо, мрамор, подправки, парфюми, спиртни напитки, овце, коне, роби и човешки души. Градът-Блудница внася роби, коне и дори слонова кост. Арабия внася всички тези стоки, но Рим – не. Между другото, ако смятате, че Саудитска Арабия не внася вино заради ислямската забрана, помислете отново. Само защото се прави тайно, това не значи, че не се случва.

И така, какво ще правят поддръжниците на теорията за Рим, след като изследват Откровение 81:17? Дали ще се отрекат от теорията си? Определено се надявам да стане така.

АРАБИЯ ОТГОВАРЯ, А РИМ НЕ ОТГОВАРЯ НА УСЛОВИЯТА

Арабия има огромна чужестранна работна сила, а Рим няма. Освен това Арабия не позволява гражданство за имигрантите, а Рим позволява. Арабия преследва светиите, а Рим не ги преследва. Също така Арабия подкрепя обезглавяването, а Рим – не: „и видях душите на светиите, които бяха обезглавени”. Исторически погледнато, Рим предимно е практикувал изгаряне, удавяне или разпъване на кръст, докато Арабия винаги е обезглавявала вярващите. Налице в Писанието са множество аналогии. Йоан Кръстител, който викал в пустинята, бил обезглавен заради това, че изявил на показ истината. Така ще бъде и преди Христос да дойде отново. „Йоановците Кръстители” на този свят (християните) ще бъдат жертвани и малцина ще жалеят за тях. Кой днес желае да ни обезглави? Кои са тези едомци-Иродовци от Последните дни? Къде извършват те своите убийства? Кого представлява Саломе, тази Блудница, дъщеря на едомеца? Къде е библейският Едом? Мека упражнява по-голямо духовно влияние с фалшива теология върху повече хора в сравнение с всеки друг град на земята. Днес големи университети като Харвард, Кембридж, Джорджтаун и много други са били купени от саудитите, за да се създадат благосклонни ислямистки програми за системно обучение.

Саудитска Арабия изнася радикален ислям до всяка страна в света. Защо днес имаме толкова проблеми с радикалния ислям? Защото Саудитска Арабия е изнесла уахабизма из цял свят. Днес имаме над един милиард души, които се кланят ежедневно към едно изображение в Арабия, докато никой не се кланя към Рим или дори към Ерусалим. Арабия е разположена върху пустиня; Рим не е. Арабия има петрол, а Рим няма. Арабия внася роби; Рим не внася. Арабия внася всичките търговски стоки, конкретно споменати в Откровение 18; Рим не ги внася.

И така, направихме пълен кръг. По всички точки изследването ни до този момент ни отведе в една посока. Единствената нация на земята, която точно отговаря на всички описания, необходими за да се квалифицира като Тайнствения Вавилон, е съвсем очевидно, царството на Саудитска Арабия.

Белегът на звяра <<назад >><<напред>>Турция като нация на Антихрист

Благодариме на Уалид Шоебат за разрешението му да поместим откъси от книгата му “Войната на Бог с терора – ислямът, пророчества и Библията” на нашия сайт.

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (7-МА ЧАСТ) – ТУРЦИЯ КАТО НАЦИЯ НА АНТИХРИСТ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 90

ТУРЦИЯ  КАТО  НАЦИЯ  НА  АНТИХРИСТ

Седем доказателства от Писанията

ЕЗЕКИЛ 38-МА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

От изложените в книгата Езекил пророчества видяхме, че на Турция е обърнато значително внимание. От осемте местоположения, изброени в пророчеството на 38 глава на Езекил за Гога, пет със сигурност се намират в Турция. Магог, Мосох, Тубал, Тогорма и Гомор са области, които се намират в границите на съвременна Турция. Фактът, че на Турция се обръща такова сериозно внимание, не трябва да бъде пренебрегван. Бог е подчертал Турция с определена цел. Важно е обаче тази теория да бъде потвърдена също така и от други пасажи.

Магог, Мосох, Тубал, Тогорма и Гомор – всички те се намират в границите на съвременна Турция

 

2.    ОТКРОВЕНИЕ 17-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

От 17-та глава на Откровение заключихме, че ислямската империя, кулминираща в Турската Османска империя е седмата империя на библейския звяр. Столицата на Османската империя е била Истанбул, а Константинопол е бившата столица на източната Римо-византийска империя. Днес Истанбул е разположен в северозападния край на Турция. Причината, поради която местоположението на столицата на последната империя на звяра може да е важна е, защото, като глава на империята на последния звяр, е възможно да получи „фаталната рана в главата”, която ще се възстанови и ще удиви света: „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра” (Откровение 13:3).

Константинопол и Истанбул: Столица, както на Византия, така и на Османската империя

3.    ДАНАИЛ 9-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

Ние изучихме също така 9-та глава на Данaил, където се казва, че „народът на княза, който ще дойде”, ще разруши еврейския храм. С други думи, етническите народи, чиито лидер ще бъде бъдещият Антихрист, ще разрушат еврейския храм. Ние видяхме, че основната група, нанесла това разрушение, е десети легион на Римската армия (Десети железен Легион), който е бил установен в Антиохия. Антиохия е била също така мястото, от което десети легион набирал повечето си наемници. Тези войници са били предимно сирийци и араби. Днес Антиохия се намира в границите на Турция, в югоизточния край на Турция близо до Сирия. Това е още едно потвърждение на идеята, че Антихрист ще дойде от района на съвременна Турция.

Антиохия, където Десети Римски легион е имал гарнизон през по-голямата част от първи век

 

4.    ДАНАИЛ 11-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

Нашето четвърто потвърждение се намира в 11-та глава на Данаил, където видяхме, че Антихрист е предвещан от Антиох IV Епифан, „Царят на севера” или владетеля на окръга на селевкидите на гръцката империя. Ние можем да очакваме да видим Антихрист да се появи някъде от областта на бившата империя на селевкидите. Империята на селевкидите покрива голяма част от днешна Турция.

Карта на окръга на селевкидите в Гръцката империя

 

5.    КНИГИТЕ ИСАЯ И МИХЕЙ ПОТВЪРЖДАВАТ АСИРИЙСКАТА РОЛЯ

Ние също така изучихме голямото ударение, което поставят пророците Исая и Михей на бъдещия конфликт между Месията и асириеца, който е прототип на Антихрист. Тези пророчества ни насочват към регионите на бившата Асирийска империя, която включва голяма част от територията на днешна Турция.

Асирийската империя

 

6.    ЗАХАРИЯ ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

9-та глава на Захария ясно изброява Яван/Йония (Турция) като основния играч в атаката срещу Израел в последните дни. Мнозина биха пропуснали това пророчество поради широко разпространения и все пак водещ в погрешна посока превод: „И ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио, (Яван, Йония).” Ключовата страна на този пасаж е споменаването на синовете на място, наречено Сион (евреите), които се борят срещу синовете на място, наречено Яван (турците). Яван е потомък на Ной, който се заселил на западния бряг на Мала Азия или днешна Турция, в областта, позната като Йония. Вижте също Йоил 3:6. Захария 9-та глава говори ясно с език, който може да се отнася единствено за последните дни и връщането на Исус Месията: „Йехова ще им се яви.” След това Месията ще управлява Израел и земята му ще бъде много по-велика от това, което е днес:

„Той (Месията) ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море и от Ефрат до земните краища. А колкото до теб Израелю, по причина на кръвта на сключения от теб завет с Мен, Аз изведох затворниците ти от безводния ров. Върнете се в крепостта, вие, обнадеждени затворници; още днес възвестявам, че ще ти отплатя двойно; защото ще запъна Юда за Себе Си като лък, ще сложа Ефрем като стрела; и ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио [Яван, Йония], и ще те направя като меч на силен мъж. Господ ще се яви над тях и стрелата Му ще излезе като мълния; и Господ Йехова ще затръби и ще върви с южни вихрушки. Господ на Силите ще ги защищава; и те ще погълнат противниците, и ще ги повалят с камъни от прашка… И в онзи ден Господ, техният Бог, ще ги избави като Свой народ, за да бъдат Негово стадо; понеже ще бъдат като камъни на корона, блестящи над земята Му. Защото колко велика е благостта Му и колко голяма красотата Му!” (Захария 9-та глава).

Яван/Йония

 

7.    ПРЕСТОЛЪТ НА САТАНА Е В ТУРЦИЯ

В Откровение 2-ра глава Исус говори до седем исторически църкви, които до една са били разположени по западния бряг на Мала Азия или днешна Турция: „До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч: Зная къде живееш, там, където е престолът на сатана” (Откровение 2:12-13).

Пергам, мястото на „престола на сатана”

За мнозина това може да бъде странен въпрос: Имало ли е действително географско място, където Сатана е имал „престол”? В определен смисъл – да. Този стих се отнася за една масивна постройка на върха на един висок хълм в Пергам. Гърците издигнали тази гигантска постройка през 2-ри век пр. Хр. като храм, посветен на Зевс. Само по себе си това е интересно. Съществува някаква приемственост между различните богове на империите на звяра. Например, в древен Египет са се покланяли на Ра, бога на слънцето. Във Вавилон е имало Мърдок, богът на слънцето и греха и богът (или богинята) на луната. Гърците се покланяли на множество богове, но гледали на Зевс – бога на небето и гръмотевиците – като на  цар над всички останали астрални божества.

По-късно римляните също се покланяли на Зевс под името Юпитер. Има съществени доказателства, за да смятаме мюсюлманския Аллах за аналог на Ваал, Син, Зевс или Юпитер. В пред-ислямските времена поклонението на Аллах, както и на Ваал, са били астрални религии, в смисъл, че са включвали поклонение към слънцето, луната и звездите.

Обърнете внимание обаче, че Исус не нарича олтара в Пергам престол на Зевс, а престола на Сатана. Можем да предположим, че Исус е направил това по определена причина. Докато империите на различните зверове се покланят на една група богове под различни имена, Исус споменава Зевс – главния бог на управляващата империя на звяра – като Сатана. Зевс е Сатана, облечен в гръцка тога. Тази гледна точка е от изключително значение в опита ни да разберем естеството на работата на сатана на земята в последните дни. Ние вече идентифицирахме повторното надигане на ислямската империя като последната империя на звяра. Сега можем също така да идентифицираме Аллах като Сатана. Този път той се е дегизирал като Бога на Библията.

Исус не само приравни Зевс (или Юпитер) със Сатана, но също така заяви, че „престолът” на Сатана, или духовната му база, географски бил разположен в Турция. Колкото и необичайно да звучи, Сатана може действително да установява някаква географска крепост или духовна столица. Това не е изненадващо. До 19-ти век този престол остава в Турция, както и разположението на столицата на Османската империя. Освен това Пергам е относително близо до Йония (само на стотина мили на север). Вземайки предвид всички фактори, този пасаж, назовавайки Турция като място на престола на Сатана, също потвърждава значителната роля на Турция в империята на Антихрист от Последните дни.

НОВИЯТ ДОМ НА САТАНА?

При две експедиции, започвайки през 1879 г., престолът на Сатана, или както днес е наричан Пергамския олтар, е изкопан от германски археологически екип. Олтарът е превозен с кораб от първоначалното си място в Османската империя и е реконструиран в музея на Пергам в Берлин през 19-ти век. Днес олтарът все още се намира в Берлин, където може да бъде видян наред с други монументални конструкции като портата на Иштар от Вавилон.

През 1934 г. Адолф Хитлер става диктатор в Германия. Хитлер поръчва построяването на трибуната на площада Цепелин в Нюремберг специално за целите на своите нацистки събрания. Няколко тома са описали с подробности дълбоката окултна природа на нацисткия режим. Не е чудно тогава, че нацисткият архитект на Цепелинската трибуна, Алберт Спиър, всъщност е използвал Пергамския олтар като модел за това, което по същество се превръща в амвона на нацисткия премиер. Подиумът на Фюрера се намирал в средата на копието на Пергамския олтар. В светлината на безочливия антисемитски дух на Хитлер и ужасите на Холокоста, които съпровождат неговата кариера, можем да заключим единствено, че Хитлер всъщност е призовал известна мярка от сатанинския дух, който присъствал в Пергам.

САТАНА СЕ ПРИБИРА У ДОМА В ТУРЦИЯ

Още нещо интересно във връзка с това е, че през март 2006 г., след като Турция се проваля в опитите си да убеди Германия да върне олтара, решава да построи отново съвършено копие на древния олтар на същия древен хълм в Бергама, мястото на древния Пергам. През март 2006 г. турският министър на културата и туризма Атила Кок заявява, че: „Няма шанс да накараме да върнат олтара от Германия, защото нямаме легални права. Но сега имаме нов проект. Точни копия (дубликати) на историческите артефакти ще бъде построено на първоначалните им места.”

Това със сигурност ни кара да се запитаме дали същият тъмен антисемитски дух, който изглежда е последвал този древен сатанински олтар до Германия, ще намери сега благоприятна почва у дома в Турция. Всъщност има много причини да вярваме, че това вече се случва.

Нека изследваме съвременната нация на Турция, за да видим дали тя отговаря на няколко други важни политически и военни изисквания, за да се квалифицира като водач на коалицията на Антихрист.

НЕОБХОДИМИ КВАЛИФИКАЦИИ, ЗА ДА БЪДЕШ АНТИХРИСТ

Първото изискване, на което главната нация в империята на Антихрист трябва да отговаря,  е политическата  столица да изпълнява ролята на посредник и гарант на един обширен мирен договор между Израел и заобикалящите го нации, които представляват заплаха за него. „Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица” (Данаил 9:27).

За да може да бъде посредник за подобно споразумение или договор, тази нация трябва да има репутация на умерена и да се ползва с доверието на израелците и света. Библията казва, че Израел ще разчита на тази нация и ще се чувства сигурен чрез обещанията и условията, установени в мирното споразумение. Библията казва, че след завръщането на Христос: „И в оня ден останалите от Израел и избавените от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израелев” (Исая 10:20).

Знаем, че Израел ще вярва на Антихрист, защото Библията казва за него следното: „Така казва Господ Йехова: В онзи ден ще дойдат мисли в ума ти и ще скроиш лоши намерения, като кажеш: Ще вляза в земята на неукрепени села! Ще отида при онези, които са в спокойствие и живеят безгрижно, всички, които живеят в неукрепени места, без лостове и порти,  за да ги обереш и да вземеш плячка, за да обърнеш ръката си против запустели места, сега населени, и против събраните измежду народите хора, които са придобили добитък и имот и живеят в най-отбраната страна на света”(Езекил 38:10-13) .

Друг знак, който би трябвало да търсим, е скрита или явна склонност към радикален ислямизъм. Макар да знаем, че Антихрист първоначално ще се появи като умерен и достоен за доверие, в крайна сметка той ще покаже истинската си същност. Неговият успех ще дойде чрез измама и хитрост: „И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силния и свят народ. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с човешка ръка.” (Данаил 8:23-25).

Сега нека сравним всички библейски изисквания, изброени по-горе, с днешната нация на Турция.

ГЛАВА 91

 ТУРЦИЯ

ПОСРЕДНИКЪТ

Съвременна Турция изпълнява изискванията за посредническа нация много по-добре от всяка друга страна в света. Турция е основен световен посредник и мост във взаимоотношенията по следните начини:

Културно и географски разположена между Изтока и Запада;
Културно и географски разположена между Близкия изток и Европа;
Политически стои между Израел и мюсюлманския свят;
Политически и религиозно се намира между измамния (умерен ислям) и по-радикалните мюсюлмански нации.

ТУРЦИЯ КАТО ГЕОГРАФСКИ И КУЛТУРЕН МОСТ

Европа, Турция и Близкия изток

Турция винаги се е радвала на известно глобално значение поради географското си местоположение, като мост или врата между Европа, Близкия изток и Азия. Но през изминалия век този мост е бил повече от географски. След Втората световна война Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на съвременната политическа държава Турция, създава и въвежда радикални светски реформи за една нация, която в продължение на стотици години е била глава на (ислямската) Османска империя. Реформите на Ататюрк са влезли в историята като дело на политически гений. Чрез на пръв поглед съвсем проста система от известен брой проверки и баланси, Ататюрк подсигурява Турция да бъде управлявана само от демократично светско правителство в продължение на много години за в бъдеще, въпреки преобладаващо мюсюлманското й общество.Поради това през по-голямата част от 20-ти век Турция е стояла като единствената мюсюлманска нация с изключително светски и дори западни ценности. Но може би още по-уникалното е, че в морето на често враждебно настроените мюсюлмански нации Турция стои като солиден приятел и съюзник на Израел и Съединените щати. И въпреки че тези приятелства претърпяват захлаждане през последните няколко години, засега правителствата на Израел и Съединените щати изглежда спокойно разчитат на факта, че Турция все още е напълно заслужаващ доверие съюзник.

Обаче приятелството на Турция е разширило границите си през последните няколко години. Турция е съюзник не само с Израел и Съединените щати, но също така с Иран, Сирия, Пакистан, Афганистан и почти всички други важни нация. В широката пропаст, която съществува между толкова различни в религиозно и културно отношение нации като Съединените щати и Иран, Турция се явява като нация, която може да се отнесе и към двата свята и да бъде мост между тях.В това отношение Турция е уникална в света. Усещайки ветровете на промяната, които започват да духат из целия свят и възможностите, които това носи, правителството на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган и президента Абдула Гюл полагат огромни усилия да позиционират и представят Турция като миротворец и посредник в почти всеки появил се конфликт в Близкия изток през последните няколко години. Това не е преувеличение.

Най-яркият пример за наскорошните опити на Турция да се прояви като глобален миротворец, строител на мостове и в общи линии повсеместен добротворец откриваме в така наречената инициатива на Обединените нации за Алианс на цивилизациите. Според официалната им интернет страница, инициативата съ-спонсорирана от испанския президент Хосе Луис Родригес Запатеро и турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган се обобщава в следните условия: „Инициативата отговаря на широко единодушие сред нации, култури и религии, че всички общества са взаимно зависими, взаимно свързани в своето развитие и сигурност и в своето екологично, икономическо и финансово благосъстояние. Алиансът има за цел да оформи колективна политическа воля и да мобилизира съгласувани действия на ниво институции и гражданско общество за преодоляване на предразсъдъците, неразбирателството и поляризирането, които пречат на подобен консенсус. Алиансът цели да… установи една парадигма на взаимен респект между цивилизациите и културите.”

ТУРЦИЯ – ИСЛЯМИСТ И ПОСРЕДНИК

В книгата Данаил 9:27 пише, че Антихрист ще сключи договор с мнозина – тази сделка не е само с Израел, но е мирен съюз с множество нации в региона. Макар да е далече от обещанията да породи каквато и да било месианска утопия, Алиансът на цивилизациите със сигурност е един от най-амбициозните, на високо равнище и международни опити в историята да се построи мост на единство между Запада и мюсюлманските нации.

В светлината на всичко, което изследвахме и което очакваме по отношение нацията на Турция, не бива да се изненадваме от откритието, че те са начело на подобна инициатива. Заемайки ролята на ключова посредническа нация, Турция се позиционира като подходящ кандидат приемане  в Европейския съюз и същевременно увеличава своето регионално значение и сила. Професор Рубен Сафрастиан е професор по  международни отношения в Ахарийския Университет в Ереван, Армения. Той е също така директор на Отдела по турцистика в Института по Ориенталски науки в  Арменската Национална академия на науките.

В статия, озаглавена „Турция като посредник и миротворец по време на конфликта в Близкия изток”, професор Сафрастян обобщава причините зад настоящия изключителен стремеж за посредническа роля в Близкия изток: „Правителството на проислямска партия за развитие и справедливост, която дойде на власт през 2002 г.,  преструктурира… основните насоки в международната  политика на Турция… Външното министерство на страната беше инструктирано да подобри своите взаимоотношения с арабските държави и Иран, като в същото време запази съюзническите си отношения с Израел на доста спокойно ниво. В резултат на това Турция ще има възможността да поеме посредническа роля както при конфликта в Близкия изток, така и при някои спорни отношения  между някои държави от Близкия изток и Запада. Така Турция ще стане ключова държава в региона, което ще увеличи нейното значение за Европейския съюз и ще ускори процеса на приемане на Турция в тази организация.”

Този обрат в Турската политика беше публично обявен в Картум, Судан, на събрание на конференция на Арабската лига през 2006 г. В статия, озаглавена „Може ли Турция да бъде мост в пропастта между исляма и Запада?”, Йигал Шлайфър от „Крисчън Сайънс Монитър” (Christian Science Monitor) съобщава следното: „Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган изнесе реч при откриването  на срещата на Арабската лига в Картум, Судан, в която на Турция за първи път беше даден статут на постоянен гост от организацията. Появата на министър-председателя на срещата – за първи път се случва турски лидер да присъства – е последната брънка в една поредица от озадачаващи политически ходове… Въпреки че тези ходове карат страните от Израел до Ирак, чак до САЩ и Европейския съюз, към който Турция се надява да се присъедини, да настръхнат, анализаторите твърдят, че това не са толкова гафове, а отражение на забележителна промяна във външната политика на Турция по отношение на Близкия изток. „Турция желае да бъде вестоносец от ислямския свят към Запада” – казва Хюсеин Багси, професор по международни отношения в Техническия университет на Средния изток в Анкара. „Правителството наистина вярва, че може да бъде мост между Изтока и Запада и такава е външната политика… В това отношение Турция има още едно важно качество и то е, че има взаимоотношения с всички [в региона]. Ние можем ефективно да предаваме съобщения. Имаме доверието и на двете страни в множество конфликти. След десетилетия държане на арабските и мюсюлмански страни от Средния изток на ръка разстояние, сега Турция се опитва да укрепи взаимоотношенията си със своите съседи, като същевременно си придава ролята на посредник в региона.”

През последните няколко години Турция е била наблюдавана да посредничи или да предлага посредничество в почти всеки значим Близкоизточен или централноазиатски конфликт. Турското правителство  предложи съдействие като един вид посредник между Европейския съюз и ислямския свят, когато бяха публикувани спорните карикатури на пророк Мохамед. Турция също така предложи своите връзки със Запада и подобряващи се взаимоотношения с Иран, за да й помогнат да послужи като посредник в дипломатическата криза, свързана с дискутираната ядрената програма на Техеран. По време на конфликта между Израел и Хамас в ивицата Газа през лятото на 2006 г. Турция незабавно предложи доброволно посредничеството си за постигане на мирно споразумение между двете враждуващи страни. Същият вид доброволничество беше предложено по време на конфликта между Израел и Хисбула в Ливан същото лято, което в крайна сметка завърши с разполагането на турски умиротворителни войски в Ливан. След твърде драматичното падане на Газа в ръцете на Хамас през лятото на 2007г. Уалид Салем, директор на „Панорама”, Палестинския център за разпространяване на демокрация и обществено развитие в Ерусалим, предложи подробен план за възстановяване на мрачната ситуация в Газа. Съвсем очаквано, предложените решения включваха бойкот на Хамас, като единственото изключение беше „опита да бъде повлияно на техните позиции, ако това все още е възможно, чрез съответни държави, като Турция.” И когато Пакистан и Афганистан имаха спор относно незаконното пресичане на границите, къде отидоха водачите им, за да уредят този спор? Познахте – в Турция.

Пакистанският президент генерал Первез Мушараф и афганистанският президент Хамид Карзаи се срещнаха в Турция с посредничеството на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Мушараф казва, срещата с Карзаи е била проведена с посредничеството на Ердоган, който „се е опитвал да посредничи”  между Пакистан и Афганистан в конфликта, свързан с преминаването на границата при военни действия.

През март 2007 г., когато 15 британски моряци бяха заловени и задържани като пленници от Иран, кой предложи своето посредничество? Отново познахте – Турция. „Опитите на Турция да посредничи в засилващите се кризи между нейния източен съсед Иран и НАТО-вския съюзник  Британия отразява амбициите [на Турция] да служи като мост между Изтока и Запада” – казват анализатори в петък. „Като страна, която има доверието и на двете страни (Иран и Британия), Турция се опитва да успокои кризата” – казва Арзу Селалифер, изследовател в  базата на УСАК в Анкара.

Следващата история е направо невероятна, имайки предвид целта на нашето изследване. През февруари 2007 г. мюсюлмани по целия свят изразиха открито своята обида, заявявайки, че Израел осквернява или саботира Храмовия хълм чрез своите археологически разкопки при портата на Мугхараби. След поредица от срещи в Турция същия месец, кой беше извикан, за да посредничи в кризата и да проучи мястото? Израелският министър-председател Ехуд Олмерт се съгласи да позволи турска делегация да инспектира мястото на археологическите разкопки.

„Олмерт показа [на турския министър-председател Ердоган] снимки на строителните работи в близост до Храмовия хълм по време на двудневния престой на министър-председателя в Турция. Обаче турският министър-председател заяви, че Олмерт не е успял да го убеди, че работата там няма да навреди на светите места… Олмерт заяви, че всеки, който желае да дойде и види работата, която се извършва на мястото, е добре дошъл и че Израел „няма нищо за криене”. Случаят привлече огромно внимание в мюсюлманска Турция и преди Олмерт да посети Ердоган, той предупреди Израел да не засилва напрежението, свързано с разкопките, заявявайки, че това ще доведе до силно брожение в ислямския свят.”

Помислете върху това: за да могат израелтяните да извършват каквато и да било археологическа дейност около Храмовия хълм, древния дом на собствения им свят храм, в собствената им държава, те трябваше да минат през Турция, за да получат разрешение. Действително политическите усилия на Турция да се утвърди като главен посредник сред страните в региона са свършили добра работа.

В по-глобален аспект, когато положението в Ирак започна да изглежда, че няма да може да бъде стабилизирано от САЩ, към кого се обърнаха експертите? Според доктор Мохамед Шамсадин Мегаломатис, експерт по Близкия изток, който пише за „Америкън Хроникъл”, Турция е „единственият достоен изход за Америка от Ирак”. Според Мегаломатис: „Само Турция може да предотврати избухването на вулкан от ислямски терор в Ирак… Турция може да предотврати надигащата се сила на Иран и… да наложи ред и демокрация в Ирак… Турция може да помогне да се установи Ред, Свобода, Демокрация и Справедливост в Ирак… благодарение на своята вековна практика, със своя опит от Османската империя, самокритичност и правилно разбиране за опасността на Уахаби за цялото човечество, със своята Кемалска версия на Светска демокрация за мюсюлмани, с милионите киркаси, тюркмени, тюрки и азари в Ирак и Иран като нейни естествени съюзници.”

Може би Мегаломатис е прав; може би накрая Турция ще бъде тази, която ще помогне на САЩ да напусне Ирак и да се възстанови реда в региона. Но цената ще бъде висока, Турция ще спечели позиции като регионална супер сила и ще засили искането си за придобиване на ядрени оръжия. Всеки път, когато Западът е зависел от мюсюлманска държава за неутрализирането на друга, неутрализиращата държава накрая се е превръщала в звяр грабител. Афганистан и Ирак са отлични примери. Избавянето на света от комунистическа  Русия, използвайки Афганистан, приключи със създаването на талибаните. Помощта на Ирак за неутрализирането на Иран завърши с война в Ирак, с която Западът все още трябва да се справя.

Реджеп Тайип Ердоган
12 ноември 2007 г.

Гледайки към Близкия изток, а не към Запада, Турция играе ролята на посредник
Израелският президент Шимон Перес се среща с турския министър-председател
От Йигал Шлайфър

Анкара, Турция (JTA) – Изглежда, че напоследък дипломатическият трафик в Близкия изток си е намерил нова улица: турската столица. В понеделник президентите на Израелските и Палестинските власти се обърнаха към турския парламент, отбелязвайки първият път, когато израелски държавен глава говори пред законодателната власт на мюсюлманска страна.

Дни по-рано кралят на Саудитска Арабия Абдула беше в града. Това е второто посещение в Турция на саудитски монарх през последните 40 години. Това посещение стана само няколко седмици след официалната визита в Анкара на Башар Асад – първият сирийски президент, посетил Турция.

Всичко това би изглеждало немислимо само до преди няколко години.

В продължение на десетилетия Турция е държала арабските и мюсюлмански държави в Близкия изток на една ръка разстояние, фокусирайки се върху заздравяването на съюза си със Запада и отдалечавайки се от ислямското минало на Османска империя. Но сега Турция, водена от либералната ислямската партия за справедливост и развитие, известна под съкращението AKP, се опитва да заздрави своите връзки със съседите си, като в същото време възприема ролята на посредник в региона.

“Това винаги е било част от плана им” – казва професор Хенри Барки, експерт по Турция от Лехайския университет в Истън, Пенсилвания. „Партията AKP винаги е смятала, че Турция е играела под своето ниво в международен план, че е била прекалено нерешителна и е седяла в ъгъла.”

Сега АКР популяризира Турция в ролята на посредник за мир.

В своята реч пред 550-членния парламент в Анкара израелският президент Шимон Перес предположи, че нарастващото регионално участие на Турция й дава роля, която да изиграе в помощ за решаването на близко-източния конфликт.

„Турция може да има уникален принос като глобален архитект и местен” – заяви Перес.

„Ние можем да казваме различни молитви, но очите ни са обърнати към едно и също небе и към еднакво виждане за Близкия изток” – каза той на иврит с превод на турски.

Перес и палестинският президент Махмуд Абас дойдоха в Анкара, за да подпишат споразумение, създавайки съвместен индустриален парк на западния бряг на израелската граница, който ще бъде задействан с помощта на Турция.

Чингиз Кандар, водещ турски политически анализатор, казва, че проектът за индустриалния парк е показателен за ролята на нишата, която Анкара, имайки силни връзки с Израел, както и със Сирия и Иран, би искала да създаде за себе си в региона.

„Цялото това занятие е израз на оказваната от Турция „мека сила” в Средния изток” – казва Кандар. „Турция може да играе ролята на сътрудник.”

Анализаторите  предупреждават, че новата енергична външна политика на Турция спрямо Близкия изток крие рискове.

Нейната репутация на Капитолия пострада сериозно през февруари 2006 г., когато страната беше домакин на Хамаския лидер в изгнание Халед Мешал. Израел и членове на Американския Конгрес веднага осъдиха визитата.

На домашния фронт, разрастващите се взаимоотношения на Анкара с мюсюлманските й съседи доведе до някои критики от страна на светската върхушка в Турция, които обвиниха правителството в преследване на „ислямска” външна политика в Близкия изток, която би преориентирала Турция към Изтока.

„У дома битуват както вълнение, така и загриженост относно тази нова външна политика в Близкия изток” – твърди Мурад Йеткин, базиран в Анкара журналист на „Радикал”, водещ ежедневник. „Вълнението произтича от преоткриването на една географска област, с която преди сте били познати. От друга страна, налице е загриженост, че можем да се обвържем твърде много.”

За Израел, въпреки забележителното посещение на Перес в парламента, новият подход на Турция към Средния изток поражда смесени чувства.

Макар да предлага възможности, като тази Анкара да играе ролята на посредник между Ерусалим и Дамаск, този подход също така намалява известната близост, на която Турция и Израел са се радвали в миналото като изолирани съюзници в един предимно недружелюбен регион.

През последните няколко години  правителството на АКР често е било по-критично към действията на Израел, в сравнение с предишните турски правителства.

„Турско-Израелските отношения са далеч по-неудобни за Израел отколкото преди шест–седем години” – казва Алон Лиел, бивш израелски дипломат в Турция, който по-късно стана председател на Турско-Израелската Търговска камара.

Лиел приписва промяната на появата на определени фигури като турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган и президента Абдула Гюл, за които Лиел казва: „Те са много по-балансирани във взаимоотношенията си с арабския свят отколкото техните предшественици.”

В крайна сметка, всяка разширяваща се роля, която Анкара желае да играе в Близкия изток, особено тази на посредник в aрабско-израелския конфликт, ще принуди Турция да поддържа силните си взаимоотношения с Израел, твърди Лехай Барки.

„Турците имат потенциална роля, която да изиграят” – казва той. – „Нещо много умно, което АКР са разбрали, е че, ако искаш да имаш влияние сред арабските страни, трябва да имаш добри взаимоотношения с Израел.”

ГЛАВА 92

ТУРЦИЯ

ВОЕННАТА МОЩ

Една от главните причини, поради които западняците вярват, че Антихрист ще дойде от запад, е, че той трябва да има голяма военна мощ, а само западните нации отговарят на това условие. Все пак неколцина на Запад са наясно с факта, че Турция има една от най-големите и силни войски в света. Сред 26-те страни-членки на НАТО, Турция има втората по големина армия, втора само след Съединените Щати. Турската армия далеч превъзхожда армиите на Германия, Испания, Италия и Англия взети заедно.

Докато Съединените Щати имат грубо 4 милиона войници в своите комбинирани сили от активно служещ персонал и запасни групи, турската армия има над 2 милионна войска.

Поради разположението си в жизнено важен и предизвикателен географски регион, за Турция винаги е било също толкова жизнено важно да има силна и ловка армия. Турция се намира в центъра на Кавказ, Близкия изток и Балканите – най-нестабилния регион в света. Това е също така и център, където се пресичат международни гео-стратегически линии и маршрути.

Турция контролира стратегическия турски  пролив; нещо повече, тя е добре разположена така, че да контролира Суецкия канал, а оттам и морския трафик в региона. Освен всичко това, в тази епоха на несигурност, заплахата  за сигурността на Турция не се състои просто в различните режими и военни сили в региона, но също така и в политическата, икономическа и социална нестабилност, гранични спорове и тероризъм. В светлината на всичко това, турската армия остава винаги силна и боеспособна.

Що се отнася до второто изискване, на което трябва да отговаря нацията, която ще доведе царството на Антихрист, Турция отново го изпълнява идеално. Турция със сигурност има военния капитал, необходим да подкрепи всеки обширен план за мир в Близкия изток. Турция също така има нужната военна мощ, за да атакува и победи всички други нации в региона, независимо от техния брой. Разбира се, възможностите на Турция да атакува Израел ще бъдат значително по-високи, ако към нея се присъединят няколко други нации.

ГЛАВА 93

ТУРЦИЯ

НЕПРИЯТЕЛЯТ

АНТИ-СЕМИТСКИ И АНТИ-ХРИСТИЯНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Исторически погледнато, съвсем доскоро се изчисляваше, че турците са избили  около 2,8 милиона християни. Стенли Коен, професор по криминология в Еврейския университет в Ерусалим, пише:

„Най-близкият успешен пример [за колективно отричане] в съвременната  епоха са 80-те години на официален отказ от страна на последователните турски правителства да признаят геноцида от 1915-17 г. срещу арменците, при който 1,5 милиона души изгубиха живота си. Този отказ е бил подкрепен от умишлена пропаганда, лъжи и прикриване, фалшифициране на документи, укриване на архиви и подкупване на учени. Съвсем наскоро, през 1974 г., светска и както се твърди модерна Турция окупира Кипър, наложи мюсюлманите и заповяда на гърците да се изнесат в рамките на 24 часа.  Църквите бяха запалени или превърнати в джамии. Седемдесет процента от индустрията й сега е под турски контрол.”

Въпреки връзките на Турция със Запада, нейната история  е белязана от дълбоко подчертан анти-християнски и анти-семитски дух. Западната политика на отстъпки относно исляма в Турция се крепи на лъжовното предположение, че Турция, със своите кемалистки възгледи, е умерена. Тези възгледи провокираха боевете срещу християните сърби и македонци, за да се подкрепят босненските и албански мюсюлмани в Босна и Косово. Ирански ислямисти и чеченци подпомагаха тези групи в опита за реислямизиране на Балканите. И въпреки предполагаемото приятелство, съществувало между Америка и Турция през по-голямата част на последните няколко десетилетия, това взаимоотношение е взело драматичен обрат в друга посока.

Точно преди войната в Ирак Турското велико народно събрание наложи вето на законопроект за разрешаване на преминаването на около 60 000 американски войници през турска територия, за да влязат в северен Ирак. Американците бяха озадачени, защото турците винаги са били считани за надежден приятел и партньор. Турците обаче прецениха, че Америка бе пренебрегнала чувствителни моменти относно положението на северен Ирак, който граничи с Турция и често е използван като стартова площадка от кюрдските сепаратисти, които проникват в Турция и извършват терористични нападения.

Като добавка към това разделение, няколко месеца по-късно турско-американските взаимоотношения отново претърпяха сериозен удар, когато единадесет офицера от турските специални части на наблюдателна мисия в северо-иракския град Сюлеймания бяха арестувани от американските сили и отведени в Багдад. Това стана известно под името „инцидента с качулките”, защото турците са били видени да бъдат превозвани с черни, подобни на качулки, торби на главите. Повечето американци не обърнаха много внимание на това. Турците обаче, които се гордеят изключително много с армията и страната си, бяха унижени и се разгневиха  на Съединените Щати заради опозоряването на техните войници. В очите на много турски граждани това бе непростим акт и беше запомнено с голямо презрение. Не беше отправено никакво официално извинение, освен една дипломатическа нота, подписана от секретаря на отбраната Доналд Ръмсфийлд, в която се казваше, че Америка съжалява за инцидента. Това вбеси хората в Турция и в резултат на това турско-американските взаимоотношения пострадаха.

НАРАСТВАЩА ОМРАЗА

Един турски филм, озаглавен „Долината на вълците – Ирак” дебютира през 2006 г., разкривайки турските чувства към Америка. Историята започва със споменаване на „инцидента с качулките”. Според сюжета, един от арестуваните турски офицери се самоубива от срам и оставя бележка за своя приятел Полат Алемдар, главния герой, с която го моли да отмъсти за позора му. Съобразявайки се с желанията на своя приятел, Алемдар преследва американския командир – християнски фундаменталист, отговорен както за инцидента с качулките, така и за масовото избиване на хиляди  невинни цивилни иракски граждани. Филмовата звезда Гари Бъсей играе ролята на еврейско-американски лекар, който събира органи от иракчаните, за да бъдат продавани в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив. Този филм стана един от най-касовите турски филми за всички времена. Хората се редяха на опашка пред  кината, за да го гледат отново и отново. Турската омраза към Америка и Израел нараства с всеки изминал ден. Много турци вярват, че този филм представя истината за Америка и Израел.

Други примери за нарастващото анти-семитско и анти-християнско отношение се виждат в две от най-продаваните книги в Турция. „Моята борба” от Адолф Хитлер, която е била субсидирана и продавана много евтино от различни издателства и в различни преводи,  наскоро се превърна в бестселър там. Друг бестселър е озаглавен „Атакувайте папата: Кой ще убие папата в Истанбул?” На корицата на книгата е изобразен човек, който хвърля гранатомет по папа Бенедикт. Едно изследване на надигащия се анти-семитизъм в Турция проведено, от Института „Стивън Рот” за съвременни изследвания на анти-семитизма и расизма посочва, че е нещо обичайно в най-различни главни вестници да се четат анти-семитски обиди и конспиративни теории, които представят като демони евреите. Отричането на Холокоста също е широко разпространено. Според това изследване „Преводи на класически анти- семитски трактати като „Протоколите на Сионските мъдреци” и „Международното еврейство” на Хенри Форд се продават във видни книжарници.

Очевидно в Турция се надигат анти-семитски и анти-християнски настроения.

ГЛАВА 94

ТУРЦИЯ
В РЪЦЕТЕ НА ИСЛЯМИСТИТЕ

В моята книга „Защо напуснах джихад” аз цитирам Серж Трифкович, директор на Центъра за международни въпроси, който коментира относно Турция:

„Къкрещият ислямистки вулкан в селата на Анадола и бедните квартали на разпръснатите градове ни карат да се чудим не „дали”, а „кога”. Ако и когато Турция стане напълно развита демокрация, в същия момент тя ще стане ислямска.”

Цитирал съм също така Стенли Коен, професор в Еврейския университет в Ерусалим, който казва:

“Все още се смята за част от НАТО и „приятел” на САЩ, независимо че миналото на Турция се възражда, като от ранен звяр се превръща в плячкосващо чудовище. Не е чудно, че през 1997 г. държавният доклад на работната група на ЦРУ определи Турция като нация, застрашена от колапс. Западът трябва да осъзнае, че Турция не е демокрация и че всички усилия за установяване на демокрация в нея ще се окажат фатални, тъй като демокрацията, подобно на опитите в Ирак, ще бъде използвана единствено за избирането на ислямска шериатски ориентирана система.”

Думите и на Брифкович и на Стенли чудесно предвидиха ситуацията – днес Турция е под властта на ислямистите и не е ли удивително да видим Стенли, един светски човек, да използва фразата „ранен звяр”, за да опише Турция? Точно така Библията описва ранената отмряла Османска империя, която ще се съживи в края на времената. За Съединените Щати ще бъде почти невъзможно да се справи едновременно с ядрените оръжия на Иран, войната в Ирак и с накланянето на Турция към ислямизма. И все пак в момента Америка се изправя точно пред това. По времето, когато пиша това, август 2007 г., ислямистката партия АКР в Турция по най-демократичен начин спечели крайните избори, необходими й да вземе контрол над цялото турско правителство. Това е изумително. Най- продължителната светска демокрация в мюсюлманския свят падна в ръцете на ислямистката партия.

Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган и новоизбраният президент Абдула Гюл сега оглавяват АКР. Също така, понастоящем АКР държи мнозинството от парламентарните места. Следователно една открито ислямистка партия управлява турското правителство и оказва влияние върху системата от проверки и баланси в Турция изцяло в своя полза. Сега единственото, което им трябва, е да вземат контрол над армията. За да осъзнаем напълно важността на това, трябва да разберем кои са тези лидери и какво представляват исторически в светската мюсюлманска нация на Турция.

Елизабет Ивс от списание „Форбс” обяснява: „Всичко започна на 27 април [2007г.], когато турският парламент, доминиран от управляващата партия за Справедливост и развитие, или АКР, номинира министъра на външните работи Абдула Гюл за президентския пост. Гюл, както и лидерът на АКР Реджеп Тайип Ердоган, има своите корени в ислямисткото движение в Турция. През последните години АКР е предприела действия, разглеждани като религиозно подбудени, като например опита да се забрани  прелюбодейството и да се насърчат религиозните училища. Въпреки че Гюл придвижи напред преговорите с Европейския съюз и е широко възприеман като прозападен и дипломатичен, опонентите му в Турция го смятат за ислямист, а оттам и заплаха за светското правителство. ”

За да стане ясно колко сериозно е поемането на управлението на  турското правителство от ислямистка партия, разгледайте някои от коментарите, направени от напускащия турски президент Ахмет Недждет Сезер в прощалната си реч. Покрай съвсем трезвите си  предупреждения Сезер заяви  следното:

„Политическият режим в Турция е под безпрецедентна заплаха… Политическият ислям са налага на Турция като модел … Осъществява се заговор, с ясно определени срокове във времето, срещу турските въоръжени сили. Външните сили – както и вътрешните с цел да обслужват собствените си интереси – под претекста на „демокрацията”, която се опитва да промени светската турска република  и да създаде модел на „умерена ислямска република”, трябва да служат като пример, който ислямските страни да следват. „Умереният ислям” би означавал, че държавната социална, икономическа, политическа и правна система до известна степен ще отразява религиозните закони. Според това определение, „умереният ислямистки модел” може да представлява „напредък” за ислямските страни, но за Турция, това означава „регресия”. Това е модел на „фундаментализъм”, [който Турция  отхвърля].”

Сезер заяви също, че е само въпрос на време преди едно „умерено” ислямско правителство да стане радикално. По подобен начин д-р Мегаломатис, също привърженик на светското управление в Турция, използва още по-силен език, за да опише сериозността на ислямисткото поемане на властта: „В Турция, истинският враг е ислямисткото движение с похотливите и недодялани министър-председател и министър на външните работи, които се опитват да разработят своите симулативни кроежи за ислямизация, вулгаризиране и варваризиране на Турция. Играейки си с поделения на цивилизованата политическа институция на Турция, използвайки несъответствията в избирателния закон и разчитайки на коварната подкрепа на най-лошите външни врагове на Турция, Ердоган и Гюл съставляват заплаха номер едно за цялата страна.”

Ако се съмнявате в изказванията на Сезер и Мегаломатис, то тогава разгледайте някои от коментарите, направени от архитекта  на наскорошното нашествие във властта, самия министър-председател Ердоган. Въпреки безкрайните публични изявления на Ердоган, че е за Европейския съюз, про-демократично, про-американски и про-израелски настроен, за мира и за глобалното единство, Ердоган беше уловен да прави следният позорен цитат: „Демокрацията е като трамвай. Возиш се на нея, докато стигнеш целта си и тогава слизаш.”

Съобщава се също, че заместник-министърът на Ердоган заявил, че е необходимо да се замени секуларизма и републиканството с по-голямо участие на ислямска система. При друг случай, в рядък момент на откровеност, Ердоган рецитира следния откъс от радикално ислямско стихотворение, написано от него, в което пише:

„Джамиите са нашите казарми, куполите им – нашите каски, минаретата им – нашите щикове, вярващите – нашите войници. Тази свята армия пази моята религия. Всемогъщи, нашето пътуване е нашата съдба, краят е мъченичеството.” Ако тези коментари идваха от Осама бин Ладен или Махмуд Ахмадинеджад, те биха  изглеждали на място; обаче те идват от един от най-влиятелните мюсюлмански водачи в Близкия изток. Следователно, те трябва да обезпокоят силно всички световни лидери по света. Освен това тези коментари са и противоречиви. Те звучат така, сякаш са дошли от устата на един радикален самоубийствен бомбохвъргач, само че те идват от човек, на когото Америка и Израел имат пълно доверие. Тези коментари идват от човек, който спомогна за разработването на „Алианса на цивилизациите” на ООН и който често е чуван да цитира Meвлана Джалалудин Руми, известния миролюбив суфи мюсюлмански мистик.

И така, кой е истинският Ердоган – мюсюлманския Ганди или превъплъщение на Гигес? В светлината на доказателствата, че вероятно Ердоган е нещо повече от това, което виждаме по телевизията, не трябва да се изненадваме да чуем професор Рубен Сафрастиян да го нарича някой, който е „много умел в политическите манипулации.”

Писанието предупреждава, че „един нищожен човек… ще дойде мирно и ще завладее царството чрез ласкателство (интриги)” (Данаил 11:21).

И така, още едно необходимо изискване спрямо водача на царството на Антихрист е намерило изпълнението си в Турция. Скрити или по-явни тенденции към антисемитски и антихристиянски настроения се откриват във все по-големи размери в съвременна Турция. Далеч по-важно е, че една потенциално дремеща в летаргия бойна група и едно замаскирано радикално ислямистко правителство е завзело контрола над това, което исторически погледнато беше най-умерената и светска мюсюлманска нация в света.

Ако Турция продължава по пътя, който е поела, последиците за Запада ще бъдат унищожителни. Както заяви британският журналист Джон Хупър още през 1996 г.: „размахът на конфликта, ако Турция, подобно на Иран, стане „ислямска”, би бил огромен.” Въпреки това, ако Турция действително обедини сили с Иран и няколко други ислямистки страни, както твърди Библията, тогава думата „огромен” ще бъде прекалено слаба, за да опише разрушителното влияние, което това би донесло за Израел и Америка.

ГЛАВА 95

ТУРЦИЯ В ИСЛЯМСКИТЕ ПРОРОЧЕСВА
МЮСЮЛМАНСКО ПРОРОЧЕСТВО ПРЕДСКАЗВА

ПАДАНЕТО НА ТУРЦИЯ ПОД ВЛАСТТА НА ИСЛЯМИСТИТЕ

Веднъж участвах в дебати по Ирландската национална телевизия с Анджем Чудари, лидер на вече несъществуващата  терористична организация „Ал-Мухаджирун” в Англия. Чудари започна да бълва омраза към Кемал Ататюрк, наричайки го подставено лице, който е унищожил халифата. Той заяви, че ислямът трябва да бъде възстановен там, където е наранен. Днес мечтата на Чудари се сбъдва – превземането на турското правителство от ислямистка политическа партия има сериозно пророческо значение сред апокалиптично настроените мюсюлмани.

Сатана, който разбира Библията, е заложил свои собствени пророчества относно първия и втория възход на Турската империя. Сред многобройните ислямски традиции съществува поредица от пророчества, които говорят за падането на Константинопол под властта на исляма. Когато Мехмед II, предводителят на мюсюлманските армии, завладява Константинопол през 1453 г., той изтъквал тези пророчества пред своите войски, като им вдъхвал еуфорично чувство за божествена цел. „Аллах ще завладее Константинопол (Истанбул) за народа на Неговите най-обичани приятели”– казвал той, – „Наистина ще завладеете Константинопол. Колко прекрасен ще бъде неговият лидер и колко прекрасна ще бъде тази армия!”

И все пак, Второто завладяване на Константинопол от исляма се очертава на хоризонта. За него се казва, че ще бъде постигнато чрез мирни средства, точно преди края на света. Великата война, както я нарича ислямът, ще настъпи веднага след завладяването на Константинопол. „Разцветът на Ерусалим ще бъде, когато Ятриб (Медина) бъде в руини, разрушаването на Ятриб ще стане, когато настъпи Великата война, избухването на Великата война ще бъде при завладяването на Константинопол, а завладяването на Константинопол ще бъде, когато Даджал (Антихрист) се появи. Той (пророкът) удари бедрото или рамото си с ръка и каза: Това е вярно, колкото е вярно това, че сте тук или че седите.”

Точно както повторното превземане на Ерусалим от Израел през 1967 г. повдигна християнския дух по целия свят, така повторното завладяване на Константинопол от исляма ще вдъхне сила на мюсюлманите. Няколко години преди падането на Турция под властта на ислямистката партия мюсюлманският апокалиптичен писател Сидик Велианкод (Sidheeque Veliankode) коментира, че „първото превземане на Константинопол от Мехмед II е било просто подготвителна война преди действителното му завладяване в последния час. Въпреки това, хадиските коментатори предполагат, че свалянето на държавното управление в Константинопол след падането на ерата на ислямския халифат потвърждава връщането на същото управление – по Божия воля – в ръцете на мюсюлманите.”

Когато издирва Антихрист, човек не трябва да гледа към хора от сорта на Ахмадинеджад или Осама по света, а напротив – към някой с умерена маска, поне в началото. Неговата зловеща, неистова омраза към евреите и християните няма да се разкрие, докато не примами овцете в бърлогата си. Всеки в Близкия изток знае кой е Абдула Гюл, чието име буквално означава: „слуга на демона Аллах”.

Ислямската парадигма, както изглежда от нашето изследване, е един от най-важните ключове, за да отключим древните пророчества на Библията. Сатана познава Библията от кора до кора и затова се опитва да разклати лековерните, като взема истински пророчества и изкривява крайния им резултат. Израел победи въпреки всички лоши шансове, за да не бъде изтръгнат никога повече от земята си (Амос 9:15) – всичко, което трябваше да направя, когато бях мюсюлманин, беше да се разконцентрирам на погрешния канал. Ето защо самият Христос ни предупреди: Бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите.

<<назад: Разкриване на Тайнствения Вавилон – майката на блудниците

 

 

 

 

Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението да публикуваме откъси от книгата му на нашия уебсайт.