ПРЕГЛЕД НА ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Джим Крофт

ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата ислям означава „покорство на волята на Бог”. Свързана е с две арабски думи – едната е таслиим, която означава „предавам се” или „покорство”, а другата е салаам, която има смисълът на „мир с Бог и себе си” или едни хармонични междуличностни взаимоотношения и Божии благословения. Моето наблюдение от първа ръка е, че тези „благини” не са толкова често проявление при хората, които живеят в нациите с мюсюлманско управление. В сравнение с християнските нации, ислямските страни имат непропорционално висок брой доклади за нарушение на човешките права на жени, деца и хора с друго вероизповедание. повече…

ИСЛЯМЪТ ПЛАНИРА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАВЛАДЕЕ СТРАНИТЕ-ДОМАКИНИ

Ислямът не е религия, нито е култ. В неговия завършен планиран вид, той е всеобхващаща система на живот. Първоначално той е плагиатствувал религиoзните и теологичните трудове на онова време, за да установи политическа опозиция в обществата в Средния изток на VI-я век

Под господството главно на европейското и азиатско влияния, номадските арабски народи били притеглени към политическото устройство, което им предлагало икономически благоприятни възможности, които можели да бъдат придобити чрез силата на оръжието. Ислямът има законни, политически, икономически, социални и военни компоненти. Религиозният компонент е маскировъчна обвивка за всичките му други същности.

Ислямизирането на обществото започва, когато има достатъчно мюсюлмани в страната, за да агитират за привилегиите на религиозно дискриминираните. Когато политически коректни, толерантни и културно-различни общества се съгласят с мюсюлманските искания за техните религиозни привилегии, някои от другите им прояви са насочени да проникват, разяждайки и заразявайки културата. Ето как историята озаконява прогресията:

Докато мюсюлманското население остане около или под 2% във всяка дадена страна, то ще бъде в по-голямата част зачитано като миролюбиво малцинство и не заплаха за другите граждани. Това е случаят в:

•    САЩ — мюсюлманска 0.6%
•    Австралия — мюсюлманска 1.5%
•    Канада —  мюсюлманска 1.9%
•    Китай — мюсюлманска 1.8%
•    Италия — мюсюлманска 1.5%
•    Норвегия — мюсюлманска 1.8%

От 2% до 5%, те започват да печелят привърженици между другите етнически малцинства и недоволстващи групи, често с вербуване от затворите и измежду улични банди. Това се случва в:

•    Дания — мюсюлманска 2%
•    Германия — мюсюлманска 3.7%
•    Англия — мюсюлманска 2.7%
•    Испания — мюсюлманска 4%
•    Тайланд — мюсюлманска 4.6%

От 5% нататък, те упражняват прекомерно влияние, пропорционално на процента им на население. Например, те ще настояват за въвеждане на халал (чиста по ислямския стандарт – бел. прев.) храна, осигурявайки по този начин работа за мюсюлманите. Те ще увеличат натиска върху супермаркетните вериги да поставят халал на видно място на рафтовете си, заедно с заплаха за „неизпълнено“ (отказ да се подчиниш на официаления ред – бел. прев.).

При това положение те ще действат да постиганат управляващото правителство да им позволи самоуправление (в техните гета) под Шариат, ислямския закон. Най-крайната цел на ислямистите е да установят ислямския закон Шариат над целия свят. Това се случва в:

•   Франция — мюсюлманска 8%
•   Филипините — мюсюлманска 5%
•   Швеция — мюсюлманска 5%
•   Швейцария — мюсюлманска 4.3%
•   Нидерландия — мюсюлманска 5.5%
•   Тринидат и Тобаго — мюсюлманска 5.8%

Когато мюсюлманите достигнат 10% от населението, те имат склонност към увеличаване на беззаконието като средство за оплакване за тяхното обществено състояние. В Париж вече виждаме взривяване на коли. Всяко немюсюлманско действие оскърбява исляма и резултатите са бунтове и заплахи, такива като в Амстердам, с опозиция срещу анимационните филми за Мохамед и исляма. Такава обтегнатост се вижда ежедневно, специално в мюсюлманските квартали в:

•    Гаяна — мюсюлманска 10%
•    Индия — мюсюлманска 13.4%
•    Израел — мюсюлманска 16%
•    Кения — мюсюлманска 10%
•    Русия — мюсюлманска 15%

След като дотигнат 20%, нациите могат да очакват избухване на размирици и бунтове, формиране на джихад войска, спорадични убийства и запалване на християнски църкви и еврейски синагоги, подобно на тези в Етиопия.

•    Етиопия — мюсюлманска 32.8%

При 40%, нациите преживяват широко разпространени масови избивания, продължителни терористически атаки и растящо народно опълчение както в:

•    Босна — мюсюлманска 40%
•    Чад — мюсюлманска 53.1%
•    Ливан — мюсюлманска 59.7%

От 60% нагоре, нациите преживяват неограничено преследване на невярващите от всички други религии (включително непригаждащите се мюсюлмани), спорадично етническо изтребление, геноцид, използването на закона Шариат и джизие (паричен данък наложен на немюсюлманите – бел. прев.), както е случаят в:

•    Албания — мюсюлманска 70%
•    Малейжа — мюсюлманска 60.4%
•    Катар — мюсюлманска 77.5%
•    Судан — мюсюлманска 70%

Над 80%, има ежедневни смущения, заплашване и буен джихад, ръководено от държавата етническо изтребление и даже геноцид, като тези страни изгонват неверниците и се придвижват към 100% ислям. Това се е случвало и продължава в:

•    Бангладеж — мюсюлманска 83%
•    Египет — мюсюлманска 90%
•    Газа — мюсюлманска 98.7%
•    Индонезия — мюсюлманска 86.1%
•    Иран — мюсюлманска 98%
•    Ирак — мюсюлманска 97%
•    Йордания — мюсюлманска92%
•    Мароко — мюсюлманска 98.7%
•    Пакистан — мюсюлманска 97%
•    Палестина — мюсюлманска 99%
•    Сирия — мюсюлманска 90%
•    Таджикистан — мюсюлманска 90%
•    Турция — мюсюлманска 99.8%
•    Обединени арабски емирства — мюсюлманска 96%

При 100% се предполага, че води в мира на Дар ес Салаам – ислямският Дом на мир (ако си мюсюлманин ти си в Дома на мира – Дар ес Салаам, но ако си от друга вяра ти си неверник в Дома на войната – Дар ес Харб и ислямът е във война с теб – бел. прев.). Очаква се да има мир, защото всеки е мюсюлманин. Мадрасите (ислямски религиозни училища – бел. прев.) са единствените училища и Коранът е единственото слово, в страни като:

•    Афганистан — мюсюлманска 100%
•    Саудитска Арабия — мюсюлманска 100%
•    Сомалия — мюсюлманска 100%
•    Йемен — мюсюлманска 100%

За съжаление мирът никога не е постигнат! В изредените по-горе 100% мюсюлмански държави, най-радикалните заплашват, бълват омраза, потъпкват жени и деца и удовлетворяват страстта си за проливане на кръв, убивайки по-малко радикалните мюсюлмани, използвайки благовидни причини и корупция на всяка основна човешка порядъчност. Дали ще е сакатяване на жени или изнасилване на млади момчета, те търсят закрилата на религията  за авторитет. Човек само трябва да си спомни убийството на невинни деца момиченца в Саудитска Арабия от религиозната полиция или зверствата на Талибан, за да осъзнае, че ние сме във война, в която нашия враг не се бие по правилата управляващи цивилизованите нации.

В някои страни с относително малко малцинство мюсюлмани, като Франция (8%), мюсюлманско население живее в гета. В 100% ислямски общности, те живеят по закона на Шариат. Полицията даже не влиза в тези гета. Няма народен съд, който да ги държи отговорни заради обществото, което те искат да променят според тяхната лъжлива и корумпирана идеология. Училищата са ислямски и няма немюсюлмански религиозни учреждения. В тези територии на неправда и религиозен тоталитаризъм, мюсюлманите не се обединяват с обществото като цяло. Те нямат аболютно никакво намерение да асимилират културата, която им е дала икономически възможности, които не се намират, когато ислямските теокрации управляват. Децата посещават мадраса (ислямско религиозно училище – бел. прев.). Те учат само Корана и да мразят неверниците. Даже само да се общува с безверник е престъпление, наказуемо със смърт. В някои области на определени нации, такива като Иран, имамите (имам –  духовен водач – бел. прев.) и екстремистите упражняват повече сила, отколкото мнозинството. Днешните 1.5 милиарда мюсюлмани представляват 22% от световното население. Тъй като раждаемостта при християни, индуси, будисти и всички останали вярващи е като джудже в сравнение с раждаемостта на мюсюлманите, до края на това столетие те ще надминат 50% от цялото население на земята. Ясно способни да доминират чрез неправда, възможността за тези доставчици на зло да победят демокрацията е реална, освен ако бъдат противопоставени от гражданите, безкомпромисно лоялни на абсолютността на закона. След атаката срещу Америка „толерантността е враг на правосъдието” и праведните хора навсякъде трябва да се нетолерантни към неправда, независимо от религиозната или политическа украса. Свободата никога не е свободна!

Статистическите факти включени по-горе са адаптирани от книгата на д-р Питър Хемонд „Робство, тероризъм и ислям: Историческите корени и съвременна заплаха”.

Благодарим на служението „Месиянските евангелисти” за разрешението им да поместим тази статия на нашия уебсайт.

АТЕНТАТОРИТЕ-САМОУБИЙЦИ, ТЪРСЕЩИ ОТСЪСТВАЩИЯ БАЩА

Джейми Глейзъв

Последният изблик на насилие и ярост в Израел включи отново още един пореден самоубийствен атентат. Миналата седмица, в събота, палестинец се самовзриви в претъпканото от хора градинско кафе от другата страна на улицата, където е укрепения двор и жилището на министър-председателя Ариел Шарон. Той уби единайсет души.

Защо мъжете мюсюлмани се самовзривяват сред невинни хора?

Да, първата жена мюсюлманка наскоро се самоуби в своята елегантна дреха в Ерусалим, но цялостно това явление е било винаги свързано с мъжкия пол в исляма.

Анти-американски и анти-израелски групировки биха искали да вярваме, че атентаторите-самоубийци действат така от отчаяние и безнадеждност, отреагирайки на американския и израелски империализъм.

Неправилно!

Атентаторите-самоубийци са прегърнали желанието за смърт, поради кошмарната реалност, че ислямската култура и религия са ги измамили.

В исляма „джихад” (святата война срещу неверниците) изпълва празнотата на отсъстващия баща в живота на младия мюсюлманин. Изразен чрез самоубийство, джихад също позволява младият мюсюлманин да накаже себе си за агонизиращото чуство на вина, което укрива заради неговите сексуални чуства към жените, превърнати в демон в исляма. Още повече, че самоубийството предлага на младия мюсюлманин финално съединяване с Аллах, като слага край на живота на младия мъж, който цял живот е търсил образа на бащата в живота си.

Цялата история на исляма е история за липсващия баща. Това е била реалноста в живота на самия пророк Мохамед.

Без баща, детската способност да изгради здрава самоличност е сериозно ощетена. В условията на тази трагична изоставеност, обществена структура винаги ще липсва. Историята и емпиричната реалност (емпиричен – основан на опита – бел. прев.)  са доказали, че има един вид „семейство”, което е склонно да произвежда буйни мъже – това, в което жената управляваи и мъжете са невидими.

Момче без баща упреква жената (женския пол) за неговото мъчение. Момчета, които са отгледани от техните бащи и които виждат тяхната бащина природа винаги почитат майките си повече от тези, които са без бащи.

Това основание за омраза към жената е наторено от отровното женомразство присъщо за самата ислямска религия. В исляма мъжете са учени да контролират страстта (шахуа). Жените са въплащение на „шахуа”. Шахуа идва от дявола. По тази причина става ясно защо връзката между шахуа, дявола и жената е широко разпространена във всяка ислямска религиозна литература.

Мюсюлманинът мрази жените, защото те са символи на тяхната собствена сласт и ограничавана сексуалност. В резултат на това мъжете трябва да подтискат и омаловажат предмета на тяхната лъст. Но това не означава, че естественото мъжко привличане към срещуположния  пол изчезва. Резултатът е острата сексуална страст и чуство за вина.

Проблемът е, че където мъжете потискат и презират жените, колективна форма нa самоубийствено поведение излиза на повърхността. В мюсюлманския арабски свят обществото е толкова паталогично, че самоубийството придобива буквална форма.

Това обяснява защо ислямските терористи яростно нападат американската свобода по същия начин по който нападат собствените си жени: те мразят това, което стимулира техните страсти и вина. Наказвайки Америка те наказват техните собствени греховни пориви. И не е случайност, че в много интервюта с провалили се атентатори-самоубийци, мюсюлманите признават, че са били мотивирани от това как проливането на тяхната собствена кръв би произвела прощението на техните грехове.

Интересно, тези млади мъже също потвърждават, че са действали така заради търсенето през целия си живот на любов и желание да бъдат с Аллах. В този случай, атентаторите-самоубийци ясно търсят (несъзнателно) техния отсъстващ, липсващ баща. Те желаят да се харесат на бащите си и да получат одобрението и вниманието от тях, за което са копнеели през целия си живот.

Затова самоубийството предлага на мюсюлманина средство, с което да се самонакаже – също да накаже тези, които са го направили да чуства непреодолимо чуство за вина. Убивайки себе си заедно с враговете на Аллах той е способен да осъществи неговата пожизнена мечта – да бъде с бащата, чиято любов и присъствие никога не е познавал.