АЛЛАХ И БОГЪТ НА БИБЛИЯТА ЕДИН И СЪЩИ БОГ ЛИ СА?

д-р Джон Анкербърг и д-р Джон Уелдън

КАКВО УЧИ ИСЛЯМЪТ ЗА БОГА И ДАЛИ ТОЙ Е КАТО БОГА НА БИБЛИЯТА? 

Ислямът учи, че истинският Бог е мюсюлманско божество, Аллах. Всички други възгледи за Бога са фалшиви, защото Коранът учи: „Истинската религия за Бога е ислямът”. Коранът поставя ударение върху Аллах: „Няма друг Бог освен него, Живият, Вечният”. Но кой е Аллах? Дали той прилича на Бога от християнската вяра? Както ще видим, мюсюлманският бог е изцяло различен от библейския Бог.   повече…

ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НА АЛЛАХ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ ГОВОРЯТ

A. Името на Бог в Библията

Бог в Стария завет е познат като ЙХВХ (Yahweh), а когато се поставят правилните гласни – Йахве. Това се превежда като „Самосъществуващият” и е производна на еврейската дума хавах, която означава „съществувам”. Както Аллах е името на бога от Свещените Писания на мюсюлманите – Корана, така Йахве е Името на Бога в еврейските писания – Библията. Особено интересен и значим е фактът, че Йахве никога не се появява като име на каквото и да е божество извън Библията. Никъде не е записано за друго племе или религия, които да са се покланяли на Йахве. Еврейското име на Бога е уникално за Библията и за избрания народ. Само от това твърдение можем да направим извода, че името Йахве не е взето от никоя друга култура или религия. Тя се появява единствено в библейското откровение.
повече…

КАКВО УЧИ ИСЛЯМЪТ ЗА СПАСЕНИЕТО?

д-р Джон Анкербърг, д-р Джон Уелдън

Тъй като Коранът [1] учи, че „Истинската религия с бог е ислямът” [2] за мюсюлманите това означава, че спасението се постига само чрез покорство към ученията на Аллах. Следователно спасението в исляма изисква човекът да бъде част от ислямската вяра. „Който пожелае друга религия освен исляма, тя няма да му се приеме; в отвъдния свят той ще бъде сред губещите”. [3] По този начин: „Но онези, които не вярват и умрат неверници — върху тях ще остане проклятието на бог и на ангелите заедно с това на хората; вечно ще пребивават там; наказанието за тях няма да се смекчи; нито ще им се даде отсрочка”. [4] повече…

ПРЕГЛЕД НА ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Джим Крофт

ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата ислям означава „покорство на волята на Бог”. Свързана е с две арабски думи – едната е таслиим, която означава „предавам се” или „покорство”, а другата е салаам, която има смисълът на „мир с Бог и себе си” или едни хармонични междуличностни взаимоотношения и Божии благословения. Моето наблюдение от първа ръка е, че тези „благини” не са толкова често проявление при хората, които живеят в нациите с мюсюлманско управление. В сравнение с християнските нации, ислямските страни имат непропорционално висок брой доклади за нарушение на човешките права на жени, деца и хора с друго вероизповедание. повече…

ИСЛЯМЪТ ПЛАНИРА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАВЛАДЕЕ СТРАНИТЕ-ДОМАКИНИ

Ислямът не е религия, нито е култ. В неговия завършен планиран вид, той е всеобхващаща система на живот. Първоначално той е плагиатствувал религиoзните и теологичните трудове на онова време, за да установи политическа опозиция в обществата в Средния изток на VI-я век

Под господството главно на европейското и азиатско влияния, номадските арабски народи били притеглени към политическото устройство, което им предлагало икономически благоприятни възможности, които можели да бъдат придобити чрез силата на оръжието. Ислямът има законни, политически, икономически, социални и военни компоненти. Религиозният компонент е маскировъчна обвивка за всичките му други същности.

Ислямизирането на обществото започва, когато има достатъчно мюсюлмани в страната, за да агитират за привилегиите на религиозно дискриминираните. Когато политически коректни, толерантни и културно-различни общества се съгласят с мюсюлманските искания за техните религиозни привилегии, някои от другите им прояви са насочени да проникват, разяждайки и заразявайки културата. Ето как историята озаконява прогресията:

Докато мюсюлманското население остане около или под 2% във всяка дадена страна, то ще бъде в по-голямата част зачитано като миролюбиво малцинство и не заплаха за другите граждани. Това е случаят в:

•    САЩ — мюсюлманска 0.6%
•    Австралия — мюсюлманска 1.5%
•    Канада —  мюсюлманска 1.9%
•    Китай — мюсюлманска 1.8%
•    Италия — мюсюлманска 1.5%
•    Норвегия — мюсюлманска 1.8%

От 2% до 5%, те започват да печелят привърженици между другите етнически малцинства и недоволстващи групи, често с вербуване от затворите и измежду улични банди. Това се случва в:

•    Дания — мюсюлманска 2%
•    Германия — мюсюлманска 3.7%
•    Англия — мюсюлманска 2.7%
•    Испания — мюсюлманска 4%
•    Тайланд — мюсюлманска 4.6%

От 5% нататък, те упражняват прекомерно влияние, пропорционално на процента им на население. Например, те ще настояват за въвеждане на халал (чиста по ислямския стандарт – бел. прев.) храна, осигурявайки по този начин работа за мюсюлманите. Те ще увеличат натиска върху супермаркетните вериги да поставят халал на видно място на рафтовете си, заедно с заплаха за „неизпълнено“ (отказ да се подчиниш на официаления ред – бел. прев.).

При това положение те ще действат да постиганат управляващото правителство да им позволи самоуправление (в техните гета) под Шариат, ислямския закон. Най-крайната цел на ислямистите е да установят ислямския закон Шариат над целия свят. Това се случва в:

•   Франция — мюсюлманска 8%
•   Филипините — мюсюлманска 5%
•   Швеция — мюсюлманска 5%
•   Швейцария — мюсюлманска 4.3%
•   Нидерландия — мюсюлманска 5.5%
•   Тринидат и Тобаго — мюсюлманска 5.8%

Когато мюсюлманите достигнат 10% от населението, те имат склонност към увеличаване на беззаконието като средство за оплакване за тяхното обществено състояние. В Париж вече виждаме взривяване на коли. Всяко немюсюлманско действие оскърбява исляма и резултатите са бунтове и заплахи, такива като в Амстердам, с опозиция срещу анимационните филми за Мохамед и исляма. Такава обтегнатост се вижда ежедневно, специално в мюсюлманските квартали в:

•    Гаяна — мюсюлманска 10%
•    Индия — мюсюлманска 13.4%
•    Израел — мюсюлманска 16%
•    Кения — мюсюлманска 10%
•    Русия — мюсюлманска 15%

След като дотигнат 20%, нациите могат да очакват избухване на размирици и бунтове, формиране на джихад войска, спорадични убийства и запалване на християнски църкви и еврейски синагоги, подобно на тези в Етиопия.

•    Етиопия — мюсюлманска 32.8%

При 40%, нациите преживяват широко разпространени масови избивания, продължителни терористически атаки и растящо народно опълчение както в:

•    Босна — мюсюлманска 40%
•    Чад — мюсюлманска 53.1%
•    Ливан — мюсюлманска 59.7%

От 60% нагоре, нациите преживяват неограничено преследване на невярващите от всички други религии (включително непригаждащите се мюсюлмани), спорадично етническо изтребление, геноцид, използването на закона Шариат и джизие (паричен данък наложен на немюсюлманите – бел. прев.), както е случаят в:

•    Албания — мюсюлманска 70%
•    Малейжа — мюсюлманска 60.4%
•    Катар — мюсюлманска 77.5%
•    Судан — мюсюлманска 70%

Над 80%, има ежедневни смущения, заплашване и буен джихад, ръководено от държавата етническо изтребление и даже геноцид, като тези страни изгонват неверниците и се придвижват към 100% ислям. Това се е случвало и продължава в:

•    Бангладеж — мюсюлманска 83%
•    Египет — мюсюлманска 90%
•    Газа — мюсюлманска 98.7%
•    Индонезия — мюсюлманска 86.1%
•    Иран — мюсюлманска 98%
•    Ирак — мюсюлманска 97%
•    Йордания — мюсюлманска92%
•    Мароко — мюсюлманска 98.7%
•    Пакистан — мюсюлманска 97%
•    Палестина — мюсюлманска 99%
•    Сирия — мюсюлманска 90%
•    Таджикистан — мюсюлманска 90%
•    Турция — мюсюлманска 99.8%
•    Обединени арабски емирства — мюсюлманска 96%

При 100% се предполага, че води в мира на Дар ес Салаам – ислямският Дом на мир (ако си мюсюлманин ти си в Дома на мира – Дар ес Салаам, но ако си от друга вяра ти си неверник в Дома на войната – Дар ес Харб и ислямът е във война с теб – бел. прев.). Очаква се да има мир, защото всеки е мюсюлманин. Мадрасите (ислямски религиозни училища – бел. прев.) са единствените училища и Коранът е единственото слово, в страни като:

•    Афганистан — мюсюлманска 100%
•    Саудитска Арабия — мюсюлманска 100%
•    Сомалия — мюсюлманска 100%
•    Йемен — мюсюлманска 100%

За съжаление мирът никога не е постигнат! В изредените по-горе 100% мюсюлмански държави, най-радикалните заплашват, бълват омраза, потъпкват жени и деца и удовлетворяват страстта си за проливане на кръв, убивайки по-малко радикалните мюсюлмани, използвайки благовидни причини и корупция на всяка основна човешка порядъчност. Дали ще е сакатяване на жени или изнасилване на млади момчета, те търсят закрилата на религията  за авторитет. Човек само трябва да си спомни убийството на невинни деца момиченца в Саудитска Арабия от религиозната полиция или зверствата на Талибан, за да осъзнае, че ние сме във война, в която нашия враг не се бие по правилата управляващи цивилизованите нации.

В някои страни с относително малко малцинство мюсюлмани, като Франция (8%), мюсюлманско население живее в гета. В 100% ислямски общности, те живеят по закона на Шариат. Полицията даже не влиза в тези гета. Няма народен съд, който да ги държи отговорни заради обществото, което те искат да променят според тяхната лъжлива и корумпирана идеология. Училищата са ислямски и няма немюсюлмански религиозни учреждения. В тези територии на неправда и религиозен тоталитаризъм, мюсюлманите не се обединяват с обществото като цяло. Те нямат аболютно никакво намерение да асимилират културата, която им е дала икономически възможности, които не се намират, когато ислямските теокрации управляват. Децата посещават мадраса (ислямско религиозно училище – бел. прев.). Те учат само Корана и да мразят неверниците. Даже само да се общува с безверник е престъпление, наказуемо със смърт. В някои области на определени нации, такива като Иран, имамите (имам –  духовен водач – бел. прев.) и екстремистите упражняват повече сила, отколкото мнозинството. Днешните 1.5 милиарда мюсюлмани представляват 22% от световното население. Тъй като раждаемостта при християни, индуси, будисти и всички останали вярващи е като джудже в сравнение с раждаемостта на мюсюлманите, до края на това столетие те ще надминат 50% от цялото население на земята. Ясно способни да доминират чрез неправда, възможността за тези доставчици на зло да победят демокрацията е реална, освен ако бъдат противопоставени от гражданите, безкомпромисно лоялни на абсолютността на закона. След атаката срещу Америка „толерантността е враг на правосъдието” и праведните хора навсякъде трябва да се нетолерантни към неправда, независимо от религиозната или политическа украса. Свободата никога не е свободна!

Статистическите факти включени по-горе са адаптирани от книгата на д-р Питър Хемонд „Робство, тероризъм и ислям: Историческите корени и съвременна заплаха”.

Благодарим на служението „Месиянските евангелисти” за разрешението им да поместим тази статия на нашия уебсайт.

АКУЛАТА ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА ИСЛЯМА

Тероризмът е горната перка на една спотаена голяма заплаха за свободата – Шариата

Джим Крофт

Потвърждения за ислямските несправедливости, които излагам в тази статия, могат да се намерят в интернет на www.faithfreedom.org. Страницата представя свидетелства на бивши мюсюлмани-интелектуалци, които са изоставили исляма заради варварщината от 7-и век. Те са родени и израсли в исляма и познават реалностите, за които говоря. Интернет страницата www.Islamreview.com дава сведение за същите несправедливи практики от християнска перспектива.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

За мюсюлманите Коранът е волята и словото на Аллах, предадено чрез видения на прозрение, дадени на Мохамед от Архангел Гаврaил. Коранът не може да се подлага на съмнение или критика от който и да е. Словата на Мохамед, съдебните постановления и дела са записани в хадис. Законът на Шaриат (ислямският закон) се състои от съвкупността на Корана и хадис. Шариатът е основан на откровенията, словата, съдебните постановления и делата на Мохамед. Мюсюлманите се предполага да почитат Мохамед като събирателен образ на човешко съвършенство в характер, думи и дела. Той е еталон, на който всички мюсюлмани са задължени да подражават. Да се отнасяш с неуважение към Мохамед или да оспорваш Корана, хадис и Шариата е еретично и се наказва със смърт. Смъртната присъда може да се приложи за мюсюлмани, както и за немюсюлмани.

Провокациите към насилие са така неделими от исляма, както мокрото е неделимо от водата. По-горе споменатите свети писания на исляма са изпълнени с възпламеняващи стихове и пасажи, които са подстрекавали мюсюлманите към насилие и варварски действия през последните 1300 години. Доказателството може да се види в случаите, когато в Корана и хадис се появяват думи, провокиращи насилие, в сравнение с появата на същите думи в Стария и Новия завет в Библията. Тези думи са: джихад, битка и война; убивай; копия; лъкове и стрели; ограбване; кръвопролитие; нашествие; убийство; терор; загивам; мъст и отмъщение. Те се намират в светите писания на исляма 25 879 пъти. Явяват се в цялата християнска Библия само 1364 пъти. Това би трябвало силно да намекне, че ислямът е всичко друго, но не и мирна религия.

Вярно ще е да заявим, че в границите на исляма, никой не е в безопасност. Мюсюлмани от противоположни секти; мюсюлмански жени; момиченца; девойки; всеки, обвинен в престъпления и лошо държание; както и хората, обявени за виновни в отстъпничество и блудство, са точно толкова мишени на нечовешки практики и наказания, колкото и немюсюлманите. Мюсюлманите убиват много повече свои съграждани мюсюлмани годишно, отколкото всички, които умират в битка срещу немюсюлманите. В Руанда стотици хиляди мюсюлмани умряха чрез геноцид. Причината била, че мюсюлмани, които не говорели арабски, били пометени от хора, които говорят арабски, защото считат себе си за по-висши. Във войната между Иран и Ирак през 80-те години на XX-ти в. главната причина, която разпалила враждата, била: коя национално преобладаваща секта на исляма е по-автентична. Има повече от един милион случайно убити.

УМЕРЕН МЮСЮЛМАНСКИ МИТ

Не вярвам, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Мнозина, живеещи в западните общества, просто се интересуват от пътеки, които водят до щастие и преуспяване. Същото може да се каже и за много мюсюлмани, които живеят в тъмнината на народите, издигнали ислямски крепости. В същото време същите тези миролюбиви мюсюлмани знаят истината, която нашите либерални политици отказват да признаят.

Умерените схващат, че техният омекотен духовен натиск далеч не представя истински какво означава да бъдеш мюсюлманин и изправен пред исляма. Те напълно разбират, че мюсюлманите, които извършват действия на терор; обезглавяват неверници; мразят евреите; бият жените си; бичуват и убиват с камъни прелюбодейци и режат крайниците на крадците, го правят под диктата на Корана и хадис на пророка Мохамед. Някои мюсюлмани не са шокирани, ако научат, че някой уважаван мъж-роднина практикува „Mufa’khathat” (буквално преведено, означава „пускане между бедрата”– букв. пр.) с някое малко момиченце в семейството. Муфакатат е форма на мастурбация, при тоято мъжкият орган се трие между бедрата на бебе момиченце, за да предизвика еякулация. За щастие има умерени, които се противопоставят на тази практика. Но те се считат за немюсюлмани от онези, които одобряват практиката и могат да се изложат на смъртен риск, ако възникнат противоречия в случаите на муфакатат. Въпреки всичко, това остава като болна извратена педофилска практика, която е напълно легализирана в ученията на исляма. Всичко, което споменах до този момент, е разрешено от закона на Шaриата (ислямският закон). То представлява акула под повърхността на исляма.

РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ

Законът на Шариата, който се насажда у мюсюлманите, формира ума им така, че да имат повече различия, отколкото сходства с юдео-християнските ценности. Западният начина на мислене е, че ако си добър и толерантен към хората от друга вяра, те ще отвърнат със същото. Нашите предположения не важат, когато стане въпрос за исляма. Ние приемаме мюсюлманите да строят джамии в нашите нации. Саудитска Арабия е люлката на исляма. Нашите „приятели”, саудитците, не ни позволяват там да строим църкви върху тяхната свята земя. Криминално престъпление е гражданин на Саудитска Арабия да практикува християнството и единствените домове за поклонение, които съществуват там са джамии. Нашите младежи проливат кръвта си в Ирак от години, за да осигурим на иракчаните по-добър живот. Наши завърнали се ветерани нерядко докладват за случаи, в които са чули и видели мюсюлманите, които те са освободили, да изговарят анти американски речитативи на ислямските празници. Еврейските болници в Израел оказват на палестинци еднаква помощ като на своите ранени служещи. Палестинците гледат с одобрителни възгласи, когато израелци са влачени зад джипове по улиците на Газа.

ЖЕСТОКО И НЕОБИКНОВЕНО – СЪВСЕМ СПОРЕД ШАРИАТА

Американската конституция забранява жестоките и необикновените наказания. Ние полагаме всички усилия да направим наказанията колкото се може по-безболезнени. Юдео-християнските норми отричат умишленото налагане на варварски наказания върху невинните в името на Бог. Но не е така в ислямския закон на Шариата. Болшинството от световните мюсюлмани считат публичното бичуване, убиване с камъни, ампутация на крайници и обезглавяване като праведни и разумни форми на граждансто наказание. Убиването с камъни е вид изкуство. Инициаторите на убиването с камъни настояват камъните да са достатъчно големи, за да раняват, а не прекалено големи да убиват отведнъж. Целта е да направи смъртта на наказаните по-агонизираща и удоволствието на убийците и публиката – по въодушевяващо.

Знам, че западните читатели не могат да си представят реалностите, които излагам. Наивността ги прави да приемат всеки човек като длъжен да споделя тяхната юдео-християнска чувствителност. Мюсюлманите, които иначе са дружелюбни и привлекателни хора, когато са отгледани в места, където царува законът на Шариата, придобиват различен мисловен модел от членовете на другите главни религии по света. Възпитаните в доктрините на Шариата мюсюлмани възприемат продължителните болки, нанесени на виновните за разнородност, отстъпничество, кражба и други, само като награда за греховете им.

Поради диктата на Шариата, тероризмът е само върхът на айсберга, що се отнася до насилието в исляма и негодуванието им срещу човечеството. Наказанията, за които говорих, се раздават всяка седмица в отдалечените места, където мюсюлмански селяни никога не са възнамерявали да стават терористи. И нещо по-лошо, цели села се стичат за случката. Убийствата заради чест, при които мъжете в семейството тайно екзекутират дъщеря, сестра, е предписанието на Шариата за „наказание за грях”. Някакси това не звучи като подбуди, идващи от съчувствителен и прощаващ Бог.

Много хора може да счетат, че преувеличавам степента на ислямските жестокости. Либералната преса и настоящата администрация ви карат да вярвате, че такива инциденти, за които говоря, са редки и изолирани аномалии. Предизвиквам ви да погледнете страниците в интернет на Human Rights watchdog groups (групи на Пазители на Човешки права). Ще откриете, че области с преобладаващо мюсюлманско население на земята имат нарушения, далече надвишаващи броя на всяка друга религиозна група.

ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ ЗА ШАРИАТА

Умерените мюсюлмани не отричат публично престъпленията на фундаменталистите, защото знаят, че според закона на Шариата, именно умерените, а не радикалните са еретици. Онези, които наричаме радикални, фанатици и фундаменталисти, не са налагали исляма. Далече преди тези термини да дойдат на мода, религията, която нашите политици и академици наричат „благородна”, е подстрекавала нечовешки актове в домовете, селата, градовете и народите по целия свят. Болезнената истина е, че мюсюлмани, които вършат тези зверства, действат в границите на закона на Шариата.

Западните християни възприемат исляма просто като една религия. Това е съществена грешка. Мюсюлманите не възприемат исляма като религия по начина, по който американците възприемат християнството, индуизма, юдаизма и други като форми на вяра, които човек може да спазва според индивидуалните си предпочитания и духовни нужди. Мюсюлманите гледат на исляма като на цялостен начина на живот. Той е политическа система, която засяга всеки аспект от живота на човека; социални практики; образование и управление на нация. За ислямистите главната цел е да въведат закона на Шариата като единствен закон за управление над жителите на цялата планета, независимо дали те са мюсюлмани или не.

Ислямистите знаят, че могат да си поставят обръщането на хората към исляма като второстепенна цел, защото веднъж щом се въведе Шариата, той в крайна сметка ще принуди масите да станат мюсюлмани. Ислямската програма е законът на Шариата да стане закон на земята в САЩ. За наивните американци е неизвестно, че законът на Шариата програмира мюсюлманите да възприемат всичко, свързано с демокрация и с възможността да изразяват свободно избора на своята религия, като поругание с волята на Аллах и неговия пророк Мохамед. Естеството на Шариата за 100% владеене над всеки аспект на индивидуалния и културния живот има за цел да изкорени по брутален начин всички възможности за продължителното съществуване на каквито и да е видове религии. Юдеите и християните някога са се покланяли свободно в Арабия. Днес тя е 100% мюсюлманска. Ливан някога беше преобладаващо християнска нация. Днес тя е под палеца на исляма. Християните-копти някога са процъфтявали в Египет. Понастоящем коптите са силно преследвано малцинство. Дъщерите им са изнасилвани и отвличани от мюсюлмани без репресивни мерки от страна на правителството. Унижението е с цел да принуди момичетата да приемат исляма. Коптите не могат да реставрират съществуващите църкви без одобрението на общината. Не могат да строят нови църкви без заповед от президента. Много рядко е копти да си намерят добре платена работа. В повечето случаи, независимо колко интелигентен е коптът, той не може да заеме позиция, по-висока от мюсюлманите в повечето занаяти. Това са белезите от ухапване от акулата – Шариат. Тя плува под повърхността на исляма и чака да погълне свободата на всеки народ, достатъчно глупав да настанява мюсюлмани навсякъде.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Когато Мохамед за първи път въвел исляма в древна Мека в Арабия, той се отнасял към нея като към нова висша религия, която се надявал да замести политеизма, християнството и юдаизма. Той се опитвал да спечели последователи чрез мирни средства на убеждение за исляма. Прозелитските усилия на Мохамед били абсолютен провал. След много години той успял да спечели няколко последователи. Това разгневило тъй наречения пророк на Аллах. За да осигури оцеляването на исляма, Мохамед преместил щаба си в Медина, Арабия. Измамлив демон, в образа на архангел Гавраил водел Мохамед. Адското подобие започнало да дава на Мохамед откровения, че начинът, по който може да покори хората на закона на Шариата, е чрез насилие. Това дало началото на войната Джихад.

Народ след народ били доведени до покорство под закона на Шариата. Съдбата, очакваща покорените, не била завидна. Първият избор бил обръщане към исляма. Пленниците, които не приели исляма, е трябвало да бъдат със смели сърца, за да издържат участта си.

Местните юдеи и християни, които отказвали да станат мюсюлмани, били превърнати във второкласни жители. Арабският термин за такива хора е дхимис. Те трябвало да плащат джизие, допълнителен данък. Не можели да имат професия с титла, която да е по-висша от мюсюлманите; трябвало да носят дрехи, които ги отличавали от мюсюлманите; и не можели да строят или да възстановяват молитвени домове за съответните си религии. Именно християните, юдеите и приелите мюсюлманството хора в покорените нации, спомогнали ислямът да процъфти по време на така наречената Златна ера на исляма, между 7-и и 12-и век.

Ислямът плячкосал нации като Египет, Персия, Сирия и Ирак, които имали богата история на открития в областта на математиката и науката. Нововъведенията вече се прилагали преди мюсюлманите да завладеят земите им. Въпреки това ислямът твърди, че изключителните постижения са техни. А всъщност втората класа дхимис и мюсюлманите, които не били араби в тези култури, били тези, които вършели работата. Знакът за верността на това твърдение се вижда във факта, че всички нови изобретения в нациите крепости на исляма, внезапно спират след 12-и век. Смъртоносната схватка на исляма в крайна сметка угасила креативността и брилянтните умове на местните египтяни, перси, сирийци и иракчани и те престанали да творят. В много отношения тези нации се върнали към невежеството на арабите от 7-я век. Понастоящем прогресът, импортиран от християнските нации, ги прави да изглеждат като модерни култури.

Много от покорените народи били поробени. В исторически план ислямските нации винаги са били най-големите трафиканти в търговията с роби. Мюсюлмански пирати от крайбрежието Barberry Coast пленили европейски, дори и американски жени и ги продали в робство в хареми на шейхове в Близкия изток. Идеята черни африканци да станат мюсюлмани като отмъщение за робството на белите е неблагоразумна. Вътреплеменното робство е било практика в Африка от незапомнени времена. Араби-мюсюлмани, търговци на роби, се възползвали от ситуацията и купували роби от племенните вождове и царе. И пак мюсюлмани съответно продавали черните на търг на търговци с кораби за роби, като ги изпращали в двете Америки.

Гражданите от превзетите страни, които не приемали исляма; тези, които не приемали дхимитуд (ислямска система за контролиране на немюсюлмани); и които не ставали роби, били екзекутирани. Мохамед лично обезглавил поне 600 пленени евреи в Медина в един ден. Младежи от завоюваните страни били или обезглавявани, или сведени до евнуси след полово съзряване.

ПРОГРАМАТА НА АКУЛАТА

За европейците и американците е важно да разберат, че значителен брой от тяхното мюсюлманско население иска да ги изманипулира да се покорят на закона на Шариата и задушаващите последствия от него. Ето какво можем да наблюдаваме в настоящия им дневен ред: Ако мюсюлманското население в дадена християнска нация е под 5%, мюсюланите ги считат, че са в неизгодно и слабо положение. През това време много активисти на Шариата се представят като миролюбиви граждани, които просто искат да се радват на предимствата на свободното общество. Обаче в момента, в който достигнат 5% от населението, те вече не се считат за слаби, а силни. Тогава те се активизират и започват да упражняват политическа сила, като използват политически некоректните предположения от християнизираните нации срещу тях. С други думи, ислямистите използват американските либерални закони, за да се сдобият с положение в обществото, което в крайна сметка ще им даде възможност да наложат закона на Шариата в скелетo на управлението.

Понастоящем мюсюлманското население в Америка е около 0.6%. Но те правилно са забелязали, че не е нужно да чакат, докато стигнат идеалните 5% от нашето население, за да започнат да упражняват политически и социален натиск. Нашите закони са толкова либерални, че позволяваме на мюсюлманите да поставят началото на халал (диетичните) закони на Шариата и разрешение на места за измиване за молитва в държавните училища. Строят се джамии и ислямски образователни центрове навсякъде в САЩ. Наскоро издадената президентска заповед НВ 1388 отдава на хамаски палестински имигранти 20 милиона долара от данъците на американските, за да се устроят в САЩ. Хамас е добре известна терористична организация, финансирана от Иран. Мюсюлманските активисти са наясно, че колкото повече американците свикват да виждат ислямски одежди и институции, толкова по-лесно ще приемат малки хапки от закона на Шариата. Ще си затворим очита за реалността, че призивите от минаретата по 5 пъти дневно заглушават църковните камбани. През всичкото това време либералната програма на нашите политици и усилията на Американския съюз за граждански свободи карат символи на християнството да изчезнат от американския пейзаж.

Ако не осъзнаем заплахата от акулата на Шариата, която дебне под повърхността на исляма, децата на децата ни ще бъдат мюсюлмани и димми (немюсюлмани живеещи под закона на Шариата). Законът за земята в САЩ ще бъде законът на Шариата. И накрая акулата на Шариата ще погълне всичко дори и най-малко свързано с онази Америка, която някога сме познавали и обичали. Присъщо на Америка е да се отнасяме с уважение към хората с различна вяра. Но ако сме прекалено толерантни с исляма, ще се окажем, че плуваме в едни води с акулата на Шариата.

ПЛЪЗГАВА АКУЛА

Законите на Шариата не са изредени по ред в Корана и в хадис, както ние изброяваме членовете на нашата конституция и Закона за правата. Законите на Шариата са пръснати из светите книги на исляма и са основани на откровения, поговорки, действия и съдебните разпоредби на Мохамед. По-голямата част от законите на Шариата се приемат повсеместно от мюсюлманите от всички нации. Има няколко закона, които са конкретно за една определена нация, защото са измислени спонтанно, тъй като ислямските лидери видели нужда от нов удобен закон на Шариата. Пример на един такъв скалъпен закон виждаме в режима на иранския Хомейни. В затвора Евин в Иран, ако бивша мюсюлманка-девица приеме християнството, както и тези, които нарушат други закони на Шариата, систематично се изнасилват от охранителите. Същите тези охранители след това си отиват у дома и се наслаждават да прекарват време със своите жени и деца. Изнасилванията са обявени за праведни дела. Как така? Според една хитра интерпретация на пасаж от Корана, 4:24-25, от арабски, според закона на Шариата – девица не може да отиде в ада. Насилието над нея подсигурява факта, че престъпните жени ще отидат в ада, когато умрат, а не в рая.

Примери за Шариатски закони, приети от мюсюлманите навсякъде, са шестте разклонения на исляма, които включват мюсюлманската изповед на вярата шахада и джихад. Съществуват още два шариатски принципа, познати на всички мюсюлмани и на всеки, който е запознат с исляма. Първият е ал такийя. Той се намира в глава 3:28 на Корана. Той дава право на мюсюлманите да лъжат немюсюлмани, без да извършват грях. Вторият закон се отнася до обреците и клетвите. Намира се в глава 2:225. Той дава възможност на мюсюлманите да не спазват споразуменията, обреците, клетвите, които са направили, ако не са изговорени от сърце и с чисти намерения. Всички обреци, направени по необходимост, включително и служебни клетви, които не са изговорени чистосърдечно, могат да се нарушат без угризения на съвестта. Сигурен съм, че двата шариатски принципа дават власт на корумпирани работници в държавите и градските управи на Иран и Афганистан да ограбват милиарди от финансирането, което Америка отпуска за строежа на инфраструктурите на съответните народи. За тези мюсюлмани американските политици за просто изгодни идиоти. Напълно отхвърлям тази част от концепцията, в която ги считат за изгодни.

Ето ви! Ислямският тероризъм е просто гръбначната перка на изяждащата свободата акула, наречена „закон на Шариата”. Всеки път, когато се налага да минем през мудните проверки за сигурност на летищата, нека те ви напомнят един важен факт: ако не са подстрекателствата на свещените книги на исляма и на мюсюлмански ентусиасти да наложат закона на Шариата глобално, мюсюлманите не биха имали каквито и да са мотиви да се превръщат в терористи-самоубийци. Ако принужденията законът на Шариата да се приведе в действие във всяка част на планетата се извади от „мюсюлманското уравняване”, ислямът може да еволюира в мирна религия.

Специални благодарности на Джим Крофт за разрешението му да поместим тази статия на нашия уебсайт.

ИСЛЯМСКИЯТ АНТИХРИСТ (6-ТА ЧАСТ) ДУХЪТ НА АНТИХРИСТ В ИСЛЯМА

Откъси от бестселъра на Джоул Ричардсън “Ислямският Антихрист”

ДУХЪТ НА АНТИХРИСТ

Макар че вече обсъдихме действителната личност на Aнтихрист, Библията говори още и за антихристки дух. Освен директното споменаване на Антихрист в Библията, има още четири други примера, когато тази дума е употребена в по-общ смисъл от апостол Йоан. Във всеки от случаите тя е свързана с конкретен дух. Този дух се определя с отричането на някои съвсем конкретни аспекти на естеството на Исус и Неговата връзка с Бог Отец. Тук следват стиховете, които описват този „антихристки” дух:

По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога. а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста,  за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света (1 Йоан 4:2,3).

Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича и от Отца, и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца (1 Йоан 2:22,23).

Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист (2 Йоан 1:7).

От тези стихове научаваме, че антихристът е дух, който е определен като „лъжец” и „измамник” и който конкретно отрича следното:

1. Че Исус е Христос/Месията (Спасителят/освободителят  на Израел и на света).
2. Отец и Сина (Троицата или това, че Исус е Синът на Бога).
3. Че Исус дойде в плът (Въплътяването – че Бог стана човек).

ДУХЪТ НА АНТИХРИСТ В ИСЛЯМА

Религията на исляма, повече от всяка друга религия, философия или система от вярвания, отговаря на описанието за духа на Антихрист. Ислямската религия има за един от главните си приоритети да отрича съвсем конкретно всички гореспоменати факти по отношение на Исус и Неговата връзка с Отец. На практика съвсем обективно може да се каже, че ислямът буквално е пряка полемична реакция срещу горните основни християнски доктрини. Що се отнася до горните точки обаче, мюсюлманите много бързо ще започнат да спорят, че ислямът учи, че Исус наистина е Месията. Но това на практика е просто хитруване. Макар да е вярно, че ислямът действително запазва титлата „Месия” за Исус, когато човек помоли някой мюсюлманин да даде определение какво всъщност означава званието „Месия”, дадените определения винаги са неясни и напълно лишени от всякакво месианско съдържание. При исляма Исус е само един пророк в една много дълга редица от пророци. Ако говорим библейски обаче, ролята на Месията, наред с другите неща, е свързана с това да бъде Божествен Свещенически Спасител, Освободител и Цар на евреите. Както видяхме в по-предните глави относно мюсюлманския Исус, вместо да бъде Месия, който спасява или освобождава Израел и всичките му верни последователи по всякакъв начин, в ислямските традиции Исус, напротив, се връща, за да поведе враговете на Израел срещу самия Израел в битка, и да убие или смени вярата на всички юдеи и християни. Това би било равносилно да наречем Адолф Хитлер, а не Моисей, избавител на Израел. Засега виждаме, че апостол Йоан ни осведомява, че точно преди да настъпи последният час, един съвсем конкретен „дух” ще властва над земята. Този дух ще отрича много от основните библейски доктрини, свързани с това кой е Исус и какво е дошъл да направи. Ислямът идеално въплъщава този дух.

ТАУХИД И ШИРК

За да разберем правилно духа на Антихрист на исляма, има две доктрини, които първо трябва да разберем. Първата се нарича таухид. Това е най-същественото вярване при исляма. Таухид е свързан с вярването в абсолютното единство на Бога. Ислямът се придържа към възможно най-стриктната форма на унитарния (отричащ светата троица-бел.пр.) монотеизъм. При исляма Бог е абсолютно сам. За да разбере обаче таухида, човек трябва да разбере, че той е нещо повече от една доктрина. При исляма вярването в таухид е абсолютна заповед. И ако придържането към таухид е най-висшата и важна заповед в исляма, то най-големият грях се нарича ширк. Ширкът е противоположното на таухид. По същество представлява идолопоклонство. От информационното писмо „Покана за ислям”, публикувано от една мюсюлманска група от Торонто, четем едно много показателно твърдение, което ни помага да разберем точно как мюсюлманите възприемат ширка:

Убийство, изнасилване, малтретиране на дете и геноцид. Всичко това са някои ужасяващи престъпления, които се случват в нашия свят днес. Мнозина биха си помислили, че това са възможно най-тежките нарушения, които биха могли да бъдат извършени. Обаче съществува нещо, което надминава всички тези престъпления, взети заедно: това е престъплението на ширка.[1]

Ето защо мюсюлманите считат, че да вярват в Троицата или да приписват божественост на Исус са сред възможно най-големите грехове. Всъщност вярата в тези основни християнски доктрини е нещо повече от обикновен грях; тя е най-ужасното от всички престъпления! В мюсюлманската представа ширк е свързан не само с вярванията на политеистите, или езичниците, но и с основните исторически доктрини на християнската вяра. По-надолу ще изследваме тези три основни доктрини и как конкретно ислямът ги отрича.

ИСЛЯМЪТ ОТРИЧА СИНОВСТВОТО НА ХРИСТОС

Ислямската религия има като едно от основните си вярвания директно отричане на Исус като Син на Бога. Това отричане се среща няколко пъти из целия Коран:

Богохулстват онези, които казват, че Бог е Христос, синът на Мария. Сура 5:17 (Юсуф Али).

Рекоха: „Бог се сдоби със син!” – Слава на Него! Той е самодостатъчен!  Негови са всички неща на небесата и на земята!  Нямате довод за това! Нима говорите за Аллах, каквото не знаете? Сура 10:68 (Юсуф Али).

И рекоха: „Всемилостивият се сдоби със син!”. Вие изрекохте ужасно богохулство. Небесата биха се разтърсили и земята – разцепила, и планините – сгромолясали в руини. Защото приписват на Всемилостивия да има син. Не подобава на Всемилостивия да има син. Сура 19:88-92 (Рашад Халифа).

…и рекоха християните: „Христос е синът на Аллах”. Това те го изричат, приличат в думите на невярващите от преди. Проклятието на Аллах да бъде върху тях: как така те се подлъгват далече от истината! Сура 9:30 (Юсуф Али).

Коранът буквално произнася проклятие върху онези, които вярват, че Исус е Син на Бога. Хората  които казват такива неща, произнасят „ужасно богохулство” или са оприличени на „невярващи” или неверници. Следователно несъмнено в това отношение ислямът е религиозна система на Антихрист. Спомняте ли си коментарите на Джим Хастингс от първата глава? Той е бил стажант свещеник, който се обърнал към исляма. „Нещото, което винаги съм разбирал, е, че има един Бог, той няма равни, той няма нужда от син, който да дойде и да му свърши работата.” Ислямът се опитва да създаде една приемлива форма на монотеистично поклонение, но не само изхвърля най-съществените аспекти от спасителното взаимоотношение с Бога, но и буквално съществува, за да се противопоставя директно на тези неща и дори ги нарича най-висши форми на богохулство. „Далеч да бъде от Бога, че трябва да има Син!” Тези думи обкръжават вътрешността на джамията Купола на Скалата в Ерусалим. Това е същото място, където от векове Божиите хора, евреите, са се покланяли в Храма си в очакване на своя Месия. Това е също така и мястото, откъдето Исус, Синът на Бога и еврейският Месия един ден ще царува над земята. Ислямът буквално е построил монумент на крайно незачитане на тази бъдеща реалност.

ИСЛЯМЪТ ОТРИЧА ТРОИЦАТА

Същото твърдение, че богохулстват, се отнася и за онези, които вярват в Троицата:

Вършат богохулство онези, които казват: Аллах, това е третият от Троицата: защото няма друг Бог освен Единствения Аллах. И ако не престанат да говорят това слово (на богохулство), болезнено мъчение ще сполети богохулнициге сред тях. Сура 5:73  (Юсуф Али).

По този начин вярата в Троицата също е определена като богохулство. Но кое е „болзененото мъчение”, което ще сполети онези, които вярват в такива неща? Е, както видяхме в предишните глави, много мюсюлмани по ирония очакват техния вариант на Исус да се завърне и всъщност да убие тези „политеистични, вярващи в Триединството християни”.

Но Коранът не спира само с отричането, че Исус е Син на Бога или че Бог съществува като Троица.

ИСЛЯМЪТ ОТРИЧА КРЪСТА

Със сълзи на очи апостол Павел предупреждава филипяните, че: „мнозина живеят като врагове на Христовия кръст” (Филипяни 3:18).  Следователно не би трябвало да ни учудва, че ислямът отрича също така най-централното събитие от цялата история на изкуплението: разпъването на Исус на кръст. Говорейки за евреите от дните на Исус, Коранът казва:

И изричаха (самохвално): „Ние убихме Христос Исус, сина на Мария, Пратеника на Аллах”; но не го убиха и не го разпнаха, а само така им бе направено да изглежда. И които са в разногласие за това, са пълни със съмнения и нямат никакво (сигурно) знание, а само предположение, което да следват, защото със сигурност не го убиха те: Да, възнесе го Аллах при Себе Си; и Аллах е Всемогъщ, Премъдър. Сура 4:157-8 (Юсуф Али).

Сред специалистите по исляма всъщност има множество противоречащи си теории по отношение на точно какво се е случило с Исус. (Защото по ирония по този въпрос именноте са тези, които имат само „предположение, което да следват.”) Но въпреки неспособността на мюсюлманите да постигнат някаква форма на споразумение по отношение на това, което се е случило с Исус, те са доста единодушни поне по един въпрос: Той не е бил разпнат! Този откъс от Корана показва съвсем ясно поне това.

КАК ВЛИЯЕ ДУХЪТ НА АНТИХРИСТ НА ИСЛЯМА ВЪРХУ МЮСЮЛМАНИТЕ?

И така, виждаме, че ислямът съвсем конкретно и съвсем целенасочено отрича и трите специфични доктрини, които апостол Йоан установява като определящи за духа на Антихрист. А Коранът не само отрича тези доктрини, но в действителност изразява крайно презрение към тях, като проклина онези, които вярват в тези неща. И ги обвинява в богохулство. Но как тези становища се отразяват върху мюсюлманите? Това твърдение може да изглежда доста силно, но през всичките ми години на евангелизиране, диалог с хора от различна вяра и свободни разговори с хора, които не са християни, двете групи, на които лично аз съм свидетелствал и които изразяват най-силно презрение и подигравка към благовестието, са били сатанистите и мюсюлманите. (Да, вярвате или не, съм имал доста ангажирани разговори с повече от няколко сатанисти.) А сега, искам да заявя съвсем ясно, че по никакъв начин не се опитвам да оприлича мюсюлманите със сатанистите в каквото и да било отношение. Срещал съм множество чудесни и много порядъчни мюсюлмани, които никога не са изразявали под каквато и да било форма явно незачитане на християнската доктрина, дори и тайно да са имали такова отношение. Но говоря истината, когато казвам, че от гледна точка на личния ми опит с набезите над свидетелството на евангелската вест, само сатанисти и мюсюлмани са изразявали такава силна степен на злобно отблъскване. Въпреки че наистина има много религии и системи от вярвания, които не са съгласни с доктрините на християнството, много от тях дори не вярват в Бога, единствено ислямът играе ролята на религия, чиято цел на съществувание е да отрича основни християнски вярвания. И, разбира се, следвайки водителството на Корана, трите доктрини, които мюсюлманите най-остро и често нападат и подиграват,  са доктрините за триединството, божественото въплъщаване и изкупителната жертва/разпване на Исус. Наскоро видях предложението на един мюсюлманин от група за дискусии по интернет за стикер за кола. То гласеше: „Божествена лудост: Бог умря на кръста, за да спаси собственото си творение от собствения си гняв”. Един мюсюлмански приятел настояваше да наричат Исус „сандвичът бог-човек”. Издържал съм безброй обвинения, че вярвайки в историческия християнски Бог, по нищо не се различавам от един езически политеистичен идолопоклонник. Много пъти са ми казвали, че доктрината за изкупителната жертва на Исус е толкова архаична и езическа, колкото принасянето на човешки жертви на някакъв „бог вулкан”. Бил съм обвиняван, че вярвам в Бог, който е „садистичен и малтретира деца”. Виждал съм опити да се оприличи Исусовата смърт на кръста с бомбено самоубийство. Понасял съм дори подиграване на християнския Бог като „кръвожаден вампир”.

Ако сте християни и обичате Бога, сигурен съм, че тези твърдения ви наскърбяват така, както наскърбяват и мен, и се извинявам, че ги разказвам. В никакъв случай не споделям за тези нападки, за да предизвикам лоши чувства срещу мюсюлманите. Моля ви, не изпадайте в подобни чувства! Причината да разкажа тези примери е да ви запозная с очевидния дух на Антихрист, който обитава в религията на исляма и който много мюсюлмани в резултат проявяват. При това положение не би следвало да ни изненадва откритието, че едно от описанията на Антихрист е, че той ще се радва да изговаря ужасни богохулства срещу Бога на Библията:

Царят ще действа според волята си. Той ще… говори надменно против Бога на боговете (Данаил 11:36).

Той ще говори думи против Всевишния и ще угнетява светиите Му (Данаил 7:25).

Самият Коран изказва подобни богохулства. Като човек, който постоянно води разговори с много мюсюлмани от цял свят, мога да свидетелствам, че отявленият дух на Антихрист, който видяхме изразен в горните пасажи от Корана, доста често избухва в открито пренебрежение и крайно презрение не само към християнските вярвания, но и към самите християни. Макар че не винаги случаят е такъв, трябва ли наистина да се изненадваме, когато мюсюлмани извършват актове срещу онези, които Коранът проклина като идолопоклоннически и неверни богохулници? И ако сме реалисти, трябва ли да очакваме бъдещето на исляма да се даде на онези мюсюлмани, които се отъждествяват с присмеха на Корана към християните, или на онези, които проявяват добронамерено отношение, въпреки проклятията на собствената си свещена книга?

И накрая, що се отнася до това дали ислямът е конкретно въпросната система на Антихрист, за която говори Библията, няма никакво съмнение, че тази втора по големина и най-бързо растяща религия в света е и е била от самото си начало квинтесенцията на самия дух на Антихрист, за който ни предупреждава апостол Йоан.

БЕЛЕЖКИ:

1. http://www.troid.org/articles/islaamicinfo/Islaamingeneral/shirk/theultimatecrime.htm

Възродената ислямска империя на Антихрист <<назад><напред>> Тъмната същност на откровенията на Мохамед

СЪПОСТАВКА НА ХРИСТИЯНСКИЯ БОГ С АЛЛАХ НА ИСЛЯМА

Абдула Ал-Араби
Както християните, така и мюсюлманите вярват в суверен Бог, който е един и е дух, обитава в небесата, създател е на небето и на земята и е съдия на цялото човечество. Християните го наричат „Бог”, а мюсюлманите „Аллах”. От всичко това следва да се предположи, че и атрибутите на Бог и на Аллах са едни и същи. Едно внимателно проучване на този въпрос ще ни доведе до извода, че това не е така. повече…

ИЗРАЕЛ, ИСЛЯМ И АРМАГЕДОН

През 485 година пр. Хр. земята на Израел, завзета от вавилонците, беше необитавана пустош с изключение на няколко селяни, които едва свързваха двата края. Това беше земята, която Бог обеща на Авраам, Исаак и Яков и на техните потомци завинаги:

“Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века…” (Битие 13:15).

“Земята да не се продава трайно, понеже земята е Моя…” (Левит 25:23).

Някога гордите жители на обещаната земя бяха избити, разпръснати и отведени във Вавилон, където прекараха 70 години, както Йеремия беше пророкувал:

“И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години” (Йеремия 25:3-11).

Много евреи се върнаха в Йерусалим, за да построят храма отново – но градът все още е разрушен, неговите стени са съборени и портите му – изгорени.

В този безнадежден час Бог говори чрез Захария – едно от най-забележителните пророчества, записвани някога. Това се отнасяше до така наречените в Библията “последни дни”:

“Ето, Аз правя Йерусалим омайна чаша… ще направя Йерусалим тежък камък за всички племена” (Захария 12:2-3).

През 1948 светът видя изпълнението на това пророчество, последвано от изумителното възраждане на Израел. Точно както Библията предсказва, не Ню Йорк, Берлин или Москва, но Йерусалим е най-големият световен товар. И учудващо е това, че Съветът за сигурност към Организацията на обединените нации е посветил почти една трета от своите дебати на Израел, който има само една хилядна част от земното население!

Йерусалим нямаше да е проблем номер едно за ООН, ако можеха да се разпоредят с Израел, но неговата армия е най-добрата в света:

“В онзи ден ще направя Юдовите началници… като запален факел сред снопове; те ще погълнат всички околни племена… Господ ще защити йерусалимските жители” (Захария 12:6, 8).

Точно както е пророкувано, Израел погълна своите нападатели, като печелеше всяка война с изумително превъзходство над тях.

Ангел Гавраил каза на Даниил, че Йерусалим ще бъде съграден отново, че 483 години по-късно ще дойде Месията, че Неговият собствен народ ще го отхвърли и разпъне и че градът и храмът ще бъдат разрушени отново – така и стана.

“И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погуби града и светилището…” (Даниил 9:26).

Исус яздеше към Йерусалим в пророкувания ден, беше приветстван като Месията и след това отхвърлен. Исус пророкуваше:

“Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине” (Матей 24:2).

“И те (евреите) ще бъдат откарани в плен между всички народи” (Лука 21:24).

През 70-а година сл. Хр., точно както Исус предсказа, римските армии под управление на Тит ограбиха Йерусалим и не оставиха камък върху камък от храма на Ирод. Повече от милион евреи бяха убити, а останалите бяха разпръснати по всички народи.

“Ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да завладеете. Господ ще те разпръсне между всички племена – от единия край на света до другия край на света…” (Второзаконие 28:63-64).

Израелските пророци също предсказаха антисемитизма, който ще преследва евреите навсякъде.

“И ще станеш за учудване, обект на поговорка и поругание за всички племена” (Второзаконие 28:37; Йеремия 29:18).

Разпръснати по всяка нация, евреите бяха мразени, преследвани и убивани като никой друг народ, докато пустеещите земи на Израел продължиха да скърбят. През 1867, по време на визитата си там, Марк Твен пише:

“Витлеем… където ангелите пееха, е без никакво живо създание…

Палестина е в дълбока скръб… пуста и злощастна…”

В друго забележително пророчество Исус заявява:

“Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците” (Лука 21:24).

За Йерусалим се е борила всяка една мощна сила в историята. Най-напред вавилонците са владеели земята, после Мидия и Персия. Александър Велики е завладял Палестина през 333 г. пр. Хр. По-късно египтяните и сирийците са я имали до римляните. Ислямските нашественици са поели контрола, като по-късно са били заместени от кръстоносците. По-късно ислямските мамелюци от Египет завзели Йерусалим. Тогава за около 400 години го завладяла Отомано-турската империя. И през всичките тези векове юдеите са живели там и са страдали.

Изпълнените библейски пророчества относно Израел, Йерусалим и Юдея ни дават доказателства за Божието съществуване и за това, че Библията е вярна.

Много хора мислят, че римокатолическите кръстоносци освобождават святата земя за юдеите. Фактически те са колели юдеите и завзели страната за католическата църква. Папа Урбан II, който организира първият поход, подтиква кръстоносците да тръгнат по пътя към Святия гроб, за да изтръгне тази земя чрез нечестива борба и да я държи в подчинение на себе си.

Орди от доброволци под знамето на кръста избиват Христовите земни братя – юдеите, по пътя за Йерусалим. Водачът на кръстоносците Годефроа дьо Булон се заклева да отмъсти на юдеите за кръвта на Исус, като не остави нито един жив от тях. Когато завземат града на Давид, кръстоносците подгонват юдеите към синагогата и я подпалват.

Успешните папи третират юдеите като прокажени без права, между тях са Пий VII, Лъв ХII, Пий VIII, Григорий ХVI.

Хитлеровата злоупотреба с германските евреи, водеща постепенно до Втората световна война, не скрива разпалващия се антисемитизъм, който всъщност става световен. Океанският лайнер “Сейнт Луиз”, претъпкан с 1100 еврейски бежанци, беше връщан от всяко пристанище в Южна, Централна и Северна Америка. Макар че 700 от тях имаха валидни документи за влизане в Американските щати, президентът Рузвелт ги изпрати обратно да загинат в Хитлеровите пещи. Даже швейцарците върнаха бягащите юдеи при техните убийци и действаха като Хитлеровите банкери, донесли милиони долари за нацистите, приемайки злато и пари, откраднати от еврейските жертви.

В края на Втората световна война Божието обещание да върне Своя избран народ обратно в страната му изглежда по-абсурдно, отколкото преди. Шест милиона юдеи загинаха в Хитлеровия Холокост – факт, който мнозина продължават да отхвърлят. Сега Адолф Ейчмън в своите спомени, писани в затвора, нарича избиването на юдеите “най-ненормалното престъпление, най-големия танц на смъртта в историята на човечеството”.

Невероятно… стотици “живи скелети”, оцелели от лагерите на смъртта, след освобождаването им в края на войната са били убивани из цяла Европа.

Но Божиите обещания все още бяха сигурни. От 1945 до 1948, независимо от жестоката британска морска блокада, десет кораба прекараха контрабандно 70 000 юдеи в обещаната земя. Един от тях разказва:

“Беше по-добре да рискуваме опасността по море и британския флот, отколкото да стоим в Европа… За първи път ние имахме цел – да създадем юдейската държава.”

Милиони юдеи се върнаха в Израел от повече от 100 държави. Със сигурност съществуването на Израел днес в Обещаната земя е Божие действие!

“Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света… Който разпръсна Израел, Той ще го събере…” (Йеремия 31:8-12).

През ноември 1947 г. Обединените нации приемат Резолюция 181. Тя разделя Палестина, като дава 18% на юдеите и 82% на арабите и прави Йерусалим международен град, който да не бъде никога под юдейски контрол – както настоява и Ватикана.

Арабският свят отхвърля това решение, като изисква цялата Палестина. Дори и днес нито една арабска карта не посочва съществуването на Израел.

На 14 май 1948 г. Израел обявява независимост. Той беше нападнат веднага от шест арабски нации. Техните армии надхвърляха многократно броя на юдейските заселници и имаха превъзходство в оръжия, танкове и самолети.

Получил от Обединените нации само тясна ивица земя и атакуван от врагове, решени да го изтребят, Израел е трябвало да бъде унищожен. Но за учудване на наблюдаващия свят, който приветствал противниковата страна, израелските заселници изненадващо победиха техните евентуални унищожители, точно както Бог обеща. И така имало война след война, като атаките на враговете с цел унищожаване на Израел продължавали. Да, крайната им цел е била унищожение! Мюсюлманите имат религиозното задължение да унищожат юдеите. Те мечтаят да заличат Израел и да празнуват в чест на убийците на невинни израелски граждани. Ислямският фундамендализъм сега помита света. Самият Мохамед декларира:

“Последният час няма да дойде, преди мюсюлманите да се бият с юдеите и да ги убият.”

Сега медиите наричат мюсюлманските терористи радикали и екстремисти. Всъщност те просто са верни на исляма. Коранът заявява:

“Не вземай за приятели юдеи и християни… Коли идолопоклонниците (немюсюлманите), където и да ги намериш… Побеждавай ги и приготвяй за всеки един от тях засада” (Сура 5:51; 9:5).

Хитлеристки заплахи постоянно се сипят от мюсюлманските религиозни и политически лидери по телевизията и радиото, както и от високоговорители в джамиите и по улиците. Когато Кадафи вика: “Битката с Израел ще бъде такава, че… Израел ще престане да съществува!”, той говори за всички. Унищожението на Израел се прелива в мюсюлманите с тяхното майчино мляко.

Един сирийски министър на образованието пише:

“Омразата, която ние втълпяваме в умовете на нашите деца от рождение, е свещена.”

В учебник за 9 клас в Египет се заявява:

“Израел няма да живее, ако арабите стоят твърдо в тяхната омраза.”

В учебник за 5 клас се казва:

“Арабите няма да престанат да действат за унищожението на Израел.”

Израел е безумен да въдворява мир с такива врагове – но натискът по целия свят го принуждава да прави това.

По време на войната, започната на празника Йом Кипур през 1973 г., хиляди танкове бяха разположени едновременно по цялата Синайска планина в Египет до Голан в Сирия в добре координирана коварна атака. Израелските военни сили празнуваха най-святият от юдейските религиозни празници и им отне три дена за пълна мобилизация. 300 000 израелтяни се биха срещу 1.2 милиона араби. Когато достигнаха до ръба на поражението, последствията за Израел изглеждаха много тежки. Но в изпълнение на удивителното пророчество на Захарий: “Юдейските сили ще бъдат като огън, който ще погълне обкръжаващите нации”, Израел се справи с враговете си.

Като отмъщение срещу Израел 61 нации скъсаха дипломатическите си отношения с държавата, но никой не смъмри арабите за тяхната коварна атака. Израелската отчаяна и скъпо струваща защита е описвана постоянно като необуздана агресия срещу нейните миролюбиви съседи.

Антисемитизмът мотивира световните медии, които се ръководят главно от петролните интереси на страните. Нито една критика не се появява в отговор на повтарящите се арабски закани за унищожението на Израел.

Когато Израел депортира 400 терористи на “Хамас” и “Ислямски джихад”, които убиха и осакатиха стотици израелски граждани, имаше шумен протест от страна на световните медии и осъждане от Обединените нации. Но когато Кувейт депортира 300 000 палестинци, повечето от които бяха невинни цивилни граждани, медиите едва-едва реагираха, а Обединените нации напълно го пренебрегнаха.

Обединените нации са очевидно проарабска и антиизраелска организация. Омиротворителните сили на Обединените нации в Ливан подслониха терористи на ООП. Разрешиха им да използват техните бази за обучение, дадоха им военна екипировка и подпомогнаха терористични отряди по пътя им за атакуване на Израел. Когато Израел в отчаянието си най-накрая нахлу в Южен Ливан, за да го прочисти от ООП, в зоната на Обединените нации бяха разкрити тайни складове с достатъчно оръжие да обезпечи нахлуването на един милион души.

Обединените нации повече от 370 пъти са осъждали Израел, който е защищавал себе си, но никога не са осъждали терористите и агресорите, които са го атакували. Две години след като ООП уби 12 израелски атлети по време на Мюнхенските олимпийски игри, терористичният лидер Арафат беше поканен от Генералната асамблея да се обърне към Обединените нации и да приветства героите, макар че той говори за края на израелското съществуване.

Главният секретар на Обединените нации Бутрос Гали заяви:

“Юдеите трябва да се откажат от техния статус като нация и от Израел като държава и да се претопят като общност в Арабския свят.”

Хълмът на храма на планината Мория е най-високата част и сърцето на Йерусалим. Този парцел от около 140 дка земя повдига такъв яростен гняв, че може да причини трета световна война по всяко време.

Там Авраам в покорност издига олтар и завързва сина си Исаак, за да го принесе в жертва на Бога, но Бог го възпира и го снабдява с овен на мястото на Исаак. 900 години по-късно – преди 3000 години, цар Давид купува тази свещена земя от евусееца Орна, за да построи там олтар на Бога. И на същото това място Соломон построи първия храм.

Юдейският храм, два пъти разрушаван, го няма вече. На негово място се намира Куполът на скалата – монумент на ислямския бог на луната – Аллах, който мрази юдеите.

Завземането на Източен Йерусалим от Израел през 1967 г. и заедно с това на Хълма на храма, изглежда като да контрастира на Христовото пророчество, че Йерусалим ще бъде тъпкан под краката на езичниците до Неговото завръщане. Но, невероятно, Израел веднага предаде Хълма на храма обратно под грижата на йорданския крал Хюсеин, който го предаде през 1994 г. на Ясер Арафат и неговата ООП. Сърцето на Йерусалим остава в езически ръце… и езическите нации искат световен контрол.

Най-важното за средноизточния конфликт днес е проблемът с така наречения палестински народ. Организацията за освобождение на Палестина – ООП, оглавявана от Ясер Арафат от 1969 г., претендира да представлява палестинците. ООП заявява:

“Борбата с ционисткия враг не е борба относно израелските граници, а относно съществуването на Израел.”

ООП, както всеки един трябва да знае, е ислямска терористична организация. Тя обучаваше бандите на Иди Амин, които убиха около 300 000 черни християни в Уганда. Повечето терористични организации по света са били обучавани от ООП. Арафат е извършил първото си убийство, когато е бил на 20 години. Под негово водачество ООП става най-голямата, богата, покварена и изпълнена с кръв терористична организация, позната някога.

До 1970 г. ООП има 55 бази в Йордания и нейният непрекъснат тероризъм срещу йорданските цивилни бил толкова жесток, че крал Хюсеин вдигнал своите бедуински войски срещу тях и след седмици на кървава битка ги изгонил към Ливан. Там ООП помита християнските градове Дамур, Бейт Малат, Тал Абас и други. Нейното управление на терор в Ливан… остава неизвестно. Международната преса замълчава поради страха от убийство на този, който посмее да каже истината, като Лери Бучман и Сийн Тулан от Ей Би Си, Марк Траян от Свободното белгийско радио, Робърт Пфефър от Дер Шпигел и други. Около 300 000 цивилни ливанци са били убити и повече от 100 000 оцелели млади момичета са изоставени бременни в резултат на изнасилвания от членове на ООП, преди израелтяните да ги изгонят от страната. Но Израел отново беше набеден като негодник.

Всяко мирно споразумение с ООП е с намерение Израел да бъде измамен. Примерът, който мюсюлманите следват днес, им е даден от Мохамед. През 622 година в Мека той сключил мирен договор с неговото собствено племе кураиши. Две години по-късно той атакувал Мека, изклал всички мъже и взел жените и децата в робство. Арафат публично заяви:

“В името на Аллах… аз не считам това (израелския мирен договор с ООП) за нещо повече от съгласието, подписано между нашия пророк Мохамед и кураишкото племе… За нас мир означава унищожение на Израел.”

Първата стъпка е да претендира за мир с цел да притежава територии вътре в Израел, от които да насочи своето финално унищожение.

Невероятно, Арафат и неговите убийци от ООП са представяни като уравновесени, със здрав разум и са обкръжени с особено внимание от световните медии. На този безскрупулен садистичен престъпник бе дадена Нобелова награда за мир и той бе почетен като борец за справедливост за потиснатия палестински народ.

Палестинци? Никога не е имало палестински народ, нация, език, култура, религия или икономика. Прокламациите за потомци на палестинския народ, които предполагаемо са живели хиляди години на земя, наречена Палестина, определено са лъжа! Тази земя се е наричала Ханаан, населявана от ханаанци. Това, което е било земята на Ханаан, е станало земя на Израел, когато Бог я дава на Своя народ. Но ревизираната история, която крие истината, е представена в най-добрите енциклопедии и справочници, даже и в християнски публикации…

Тези, които днес наричат себе си палестинци, са араби по рождение, език, ислямска религия и култура.

Името Палестина идва от филистимците, главните врагове на Израел в древността.

130 година след Христос римляните възстановяват Йерусалим като езически град с храм на Юпитер на мястото, където е стоял юдейският храм. Подбудени към бунт, около 500 000 юдеи са били убити и хиляди продадени в робство. Разгневени римляните преименуват земята на Израел в Сирия-Палестина. Ето откъде идва името.

Оттогава юдеите, живеещи там, са станали известни като палестинци. По време на Втората световна война британската армия е имала палестинска бригада, съставена изцяло от юдейски доброволци. Палестинският симфоничен оркестър е бил целият юдейски и вестник “Палестин Поуст” е бил юдейски вестник.

В 1948 г. арабите, които са избягали от Израел, започнали да обявяват себе си за истински палестинци и да твърдят, че Израел винаги е принадлежал на тях. Световните медии силно поощрявали тази лъжа. Истината е, че през 1948 г. арабите притежавали едва 3% от така наречената Палестина.

Израелските претенции за страната датират от около 4000 години, от Авраамовата придобивка на пещерата Махпелах при Хеврон. Там Авраам погребва своята жена Сара и там са били погребани Авраам, Исаак, Ревека, Лия. В Хеврон Давид е бил коронясан за цар. Това съкровено юдейско място няма никаква връзка с арабите или исляма. Сега мюсюлманите, независимо от продължаващото 3000 г. юдейско присъствие там, заявяват, че Хеврон е тяхна собственост, строят джамия и са решили  да изгонят всеки юдейски жител.

В последните 50 години светът се сблъска с проблема за стотици и хиляди така наречени палестински бежанци от войната за независимост през 1948 г. Типично за техните лъжи световните медии обвиняват юдеите за безскрупулно изселване на местното население.

Фактически арабското главно командване спешно предупреждава арабите по радиото да излязат от Палестина, докато те колят юдеите. Около 350 000 бягат, но голяма част не. Тези, които остават, са израелски граждани и днес представляват около 60% от гласоподавателите в Израел.

Йордания анексира обозначената от Обединените нации палестинска територия, изгонва всички юдеи, разрушава всички юдейски храмове на поклонение и преименува области, каквито от библейски времена са били Юдея и Самария, на “Западния бряг”.

Независимо от милиардите долари приходи от петрол и огромната земя, 700 пъти по-голяма от тази на Израел, арабските нации отказват да приемат всякакви бегълци от 1948 г. и да ги устроят към нормален живот. Сега, наброяващи милиони поради високата раждаемост и населяващи позорните бежански лагери в Газа, Йордания, Ливан, Сирия и по Западния бряг, тези нещастни заложници предвидливо са пазени за показ.

Противоположно на това новосъздадената държава Израел, по това време с население от 600 000, прие 820 000 юдейски бежанци от арабските земи, където за 1300 години съществуване на исляма юдеите редовно са били заплювани в магазините и по улиците. Стотици са измъчвани и убивани в произволни изблици на насилие от разгневени тълпи мюсюлмани, а тяхната собственост е била отнемана.

Раждането отново на Израел подсигурило благоприятно убежище, към което те побягнали.

Израел приел милиони емигранти. Повече от милион палестинци в бежански лагери попаднали под израелски контрол по време на шестдневната война през 1967. Израел им предлага място в провинцията, електричество, канализация, улици и училища и построява девет комплекса от къщи за настаняване в тях на 10 000 семейства. Арабските народи силно опонират на помощта, която Израел предлага на бежанците. Нещо още по-невероятно, Обединените нации приемат следните смайващи идеи:

Общото събрание иска Израел да спре презаселването на палестински бежанци в ивицата Газа.

Общото събрание на ООН призовава Израел още веднъж да се въздържа от всякакви действия, които водят до презаселване на палестински бежанци в Западния бряг.

Ако се върнем 3000 години назад, Йерусалим винаги е бил столица на Израел при управлението на неговите царе. Съвременният Израел настанява своя Кнесет там. Но световните нации откриват своите посолства другаде. По време на посещението в Йерусалим през 1998 г. ватиканският министър на външните работи нарича израелското присъствие в Източен Йерусалим “нелегална окупация”. През март 1999 г. Израел е бил отново уведомен, че Европейският съюз “не признава израелския суверенитет” над Йерусалим. В папската була от 2000 юбилей Йоан Павел II още веднъж отхвърля израелския суверенитет над Йерусалим.

ИСЛЯМ

д-р Норман Гайслер
(от Енциклопедия по християнска апологетика, Бейкър, 1999)

Ислям означава „подчинение”. Последователят на тази религия се нарича мюсюлманин, „покорен”. Мохамед, основателят на ислямската вяра е бил арабски търговец от Мека, роден около 570 г. и умрял през 632 г. И както християните измерват историята от раждането на Христос, така и мюсюлманите определят за повратна дата в историята 622, годината, в която Мохамед избягал от Мека в Медина. Тази Хиджра (хиджра означава „бягство”, „преселване” на арабски език), отбелязва преломния момент, в който Мохамед се покорил на Бог и обявил новото си откровение от Бог. Мюсюлманите вярват, че Мохамед е последният пророк от Бога, който превъзхожда Христос, пророкът, който е дошъл преди него. повече…