ИСЛЯМСКИЯТ АНТИХРИСТ (1-ВА ЧАСТ) МАХДИ: ОЧАКВАНИЯТ МЕСИЯ В ИСЛЯМА

Махди флаг

Откъси от бестселъра на Джоул Ричардсън “Ислямският Антихрист”

Ще бъде ли ислямът наше бъдеще?

ИЗСЛЕДВАНЕ НА БИБЛЕЙСКАТА И ИСЛЯМСКАТА ЕСХАТОЛОГИЯ

Сред големите знамения най-очакваното и централно знамение, което очакват мюсюлманите, е идването на човек, известен като „Махди”. На арабски език ал-Махди означава, „Воденият”. [1] Мюсюлманите-шиити го наричат и Сахиб Ал-Заман или Ал-Махди ал-Мунтадар, което в превод означава „Господарят на времето” и „Воденият/Очакваният”. Махди е първото от големите знамения. Това се потвърждава от Ибн Катир, известен мюсюлмански учен от осми век:

След появата и увеличаването на броя на по-малките знамения за Часа, човечеството ще е достигнало етапа на голямото страдание. След това ще се появи очакваният Махди; Той е първото от по-големите ясни знамения за Часа. [2]

Идването на Махди е най-важният елемент във всички разкази за Последните времена в исляма. Идването на Махди е толкова важно в ислямските есхатологични очаквания, че някои мюсюлмански учени дори не засягат темата за „Малките Знамения” като такива, но вместо това ги причисляват към „Знаменията, придружаващи Махди”. [3] Въпреки че има някои различия във вярванията между сунити и шиити (двете основни направления в исляма – б.пр.) и че определени кръгове сред сунитите напълно го отричат, общото вярване в Махди не е характерен само за отделно направление в исляма въпрос, но това е нещо универсално сред повечето мюсюлмани. Според шейх Мухамад Хишам Кабани, председател на Върховния съвет на мюсюлманите в САЩ:

Идването на Махди е установена доктрина и за мюсюлманите сунити и за мюсюлманите шиити, а всъщност и за цялото човечество. [4]

Аятоллах Бакир ал-Садр и Аятоллах Муртада Мутахари, двама учени от мюсюлманите шиити, в своята книга Очакваният Спасител (The Awaited Savior) описват Махди по този начин:

Фигура, по-легендарна от тази на Махди – Очакваният Спасител, не е виждана досега в историята на човечеството. Нишките на световните събития са изтъкали много прекрасни модели в човешкия живот, но образецът на Махди стои високо над всеки друг образец. Той е визията, която са имали всички визионери в историята. Той е мечтата на всички мечтатели по света. За окончателното спасение на човечеството той е Пътеводната звезда на надеждата, върху която хората са спрели своя поглед… В това търсене на истината за Махди няма разлика между отделните класи, вероизповедания или страни. Това търсене е универсално – точно така, както и Махди е универсален. Той сияе високо над тесните стени, в които човечеството се моделира и разделя. Той принадлежи на всички. И все пак, в крайна сметка, какво точно е Махди? Със сигурност това е големият въпрос, който мислещите хора по целия свят биха искали да зададат. [5]

Всъщност кой точно е този „Очакваният”, за когото копнее ислямският свят, и какво толкова прави той, че да го държи в такова състояние на нетърпеливо очакване? Тази глава ще се опита да даде цялостен отговор на този въпрос, предимно като се позовава на различни ислямски традиции и тълкувания на мюсюлмански учени, които ги изучават. Бих искал да ви насърча да отделите време, за да прочетете всеки един цитат поотделно. Точно в тези препратки намираме очертанието на едно от централните вярвания и горещи желания на голяма част от тези 1,3 милиарда мюсюлмани, с които понастоящем живеем на земята. Тези от нас, които искат едно по-дълбоко разбиране на един от най-съществените духовни фактори, които оказват влияние на света днес, трябва да обърнат още по-голямо внимание на това…

МЕСИЯТА В ИСЛЯМА

Казано с най-прости думи, Махди е Месията в исляма, или Спасителят. Въпреки че истинските термини „Месия” и „Месианизъм” имат много ясни юдео-християнски корени, професор Абдулазиз Абдулхюсеин Сахедина от Университета във Вирджиния се съгласява, че тези термини се използват по подходящ начин в един ислямски контекст, когато се отнасят за Махди. В своя научен труд по тази тема Ислямски Месианизъм (Islamic Messianism), Сахедина доразвива тезата си по този начин:

Терминът „месианизъм” в ислямския контекст често се използва, за да се преведе важната идея за една есхатологична фигурa – Махди, която в *качеството си на предопределения водач „ще се издигне” да започне една голяма социална трансформация, за да възстанови и коригира всички неща под Божието ръководствo. Така Месията в исляма въплъщава стремежите на неговите последователи за възстановяването на чистотата на вярата, което ще донесе истина и непокварено ръководство за цялото човечество, създавайки справедлив социален ред и свободен от угнетение свят, в който откровението на исляма ще бъде нормата за всички народи. [6]

Затова е честно да се каже, че „издигането” на Махди за голяма част от мюсюлманите е това, което е завръщането на Исус за християните. Въпреки че християните чакат завръщането на Исус Месията да изпълни всички Божии пророчески обещания към Божия народ, мюсюлманите чакат появата на Махди да изпълни тези цели. Шейх Кабани също идентифицира Махди като най-важната месианска фигура в исляма:

Евреите очакват Месията, християните очакват Исус, а мюсюлманите очакват и Махди, и Исус. Всички религии ги описват като хора, идващи да спасят света. [7]

МЪЖ ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА МОХАМЕД

Първото и най-често цитирано ислямско вярване по отношение на Махди е традицията, която твърди, че Махди ще произлезе от семейството на Мохамед и ще носи името на Мохамед:

Светът няма да премине, докато мъж от моя дом, чието име ще бъде като моето име, не управлява над арабите. [8]

Пророкът каза: Махди ще бъде от моя дом, от потомците на Фатима [дъщерята на Мохамед]. [9]

УНИВЕРСАЛЕН ВОДАЧ ЗА ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ

Из целия ислямски свят днес има призив за възстановяване на ислямския халифат. Халифът (Калифа) в исляма може да се разглежда като подобна на Папата личност при мюсюлманите. Халифът се смята за наместник на Аллах на земята. Важно е да се разбере, че когато мюсюлманите призовават за възстановяване на халифата, те всъщност призовават Махди. Понеже Махди е очакваният последен халиф на исляма. И като такъв мюсюлманите, където и да са те, ще трябва да последват Махди.

Ако го видите, идете и му се закълнете във вярност, дори ако трябва да пълзите по леда, защото той  е Наместникът (Калифа) на Аллах, Махди. [10]

Той ще проправи път и ще установи управлението на дома [или общността] на Мохамед… Всеки последовател ще бъде длъжен да го подкрепи. [11]

ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СВЕТА

Вярва се, че Махди е бъдещият водач в мюсюслманския свят, който ще владее не само над ислямския свят, но и над немюсюлманския. Говори се, че Махди ще застане начело на една световна революция, която ще установи нов ислямски световен ред по цялата земя:

Махди ще установи честността и справедливостта в света и ще премахне злото и покварата. Той ще се бори срещу враговете на мюсюлманите, които биха победили. [12]

Той ще се появи отново в определен ден и тогава ще се бори срещу силите на злотo, ще застане начело на една световна революция и установи нов световен ред, основан на справедливост, правда и добродетелност…най-после праведните ще вземат управлението на света в свои ръце и ислямът ще победи всички религии. [13]

Той е предвестникът на победата на истината и падането на всички тирани. Той възвестява края на несправедливостта и угнетението и началото на последното изгряване на слънцето на исляма, което никога повече няма да залезе и което ще осигури щастие и възвисяване на човечеството… Махди е едно от ясните знамения на Аллах, което скоро ще бъде явно за всички. [14]

Средствата и методите на Махди за осъществяване на тази световна революция ще включват многобройни военни кампании или свещени войни (джихад). Въпреки че някои мюсюлмани вярват, че голяма част от немюсюлманите по света ще се обърнат към исляма по мирен начин по време на управлението на Махди, повечето традиции описват идването на немюсюлманския свят при исляма като резултат от завладяването му от Махди. Абдуалрахман Келани, автор на Последният Апокалипсис (The Last Apocalypse) описва многобройните битки на Махди:

ал-Махди ще приемa клетва за вярност като Халиф за мюсюлманите. Той ще поведе мюсюлманите в много битки на джихад. Управлението му ще бъде халифат, който следва водителството на Пророка. По време на управлението на Махди ще се състоят много битки между мюсюлманите и неверниците… [15]

Дори Харун Яхя, умерен и много популярен мюсюлмански автор, споменава за нашествията на Махди по много немюсюлмански земи:

Махди ще завладява всички места между Изтока и Запада. [16]

АРМИЯТА НА ЧЕРНИТЕ ФЛАГОВЕ

Казва се, че установяването на господството на Махди ще се предхожда от армия от Изтока, която ще носи черни флагове или бойни знамена. Шейх Кабани уточнява:

Хадисите посочват, че черни флагове, идващи от областта Хорасан, ще отбелязват скорошната поява на  Махди. Хорасан е в днешен Иран и някои учени казват, че този хадис означава, че когато черните флагове се появят от централна Азия, т.е. от посоката на Хорасан, тогава непременно ще се появи и Махди. [17]

Друга традиция посочва:

Пратеникът на Аллах каза: Черните знамена ще дойдат от Изтока и сърцата им ще бъдат твърди като желязо. Който ги чуе, трябва да се присъедини към тях и да се закълне във вярност, дори ако това означава да пълзи по снега. [18]

В исляма има два флага. Единият е бял, а другият е черен. По двата флага са написани на арабски думите: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк”. Белият флаг се нарича Ал-Лива (Al-Liwaa) и служи като знак за предводителя на мюсюлманската армия и това е флагът на ислямската държава. Черният флаг се нарича Ар-Рая (Ar-Raya) и се използва от мюсюлманската армия. Той се нарича още и „флагът на джихад”, и се носи в битката. Единият флаг е държавен, а другият е военен. [19] Когато Мохамед се върнал в родния си град Мека, след като е бил в изгнание осем години, той се върнал като завоевател. С него имало десет хиляди мюсюлмански войници. Те носели черни флагове. На флаговете била написана само една дума на арабски език – наказание. [20]

Веднъж говорех с една група млади мъже мюсюлмани и им зададох няколко въпроса. Попитах ги дали войските на Америка и Израел, които очевидно превъзхождат войската, на която и да е ислямска нация, биха представлявали трудност за повечето мюсюлмани. Тогава един от тези мъже много се ядоса на моя въпрос и каза рязко: „Вие, американците и ционистите по-добре се пригответе, защото черните флагове идват!” По онова време нямах никаква представа за какво говореше той. По-късно научих значението на тези думи.

ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Ислямската традиция описва Махди като личност, която се присъединява към армията от мюсюлмански войници, които носят черните флагове. После Махди ще поведе тази армия към Израел и отново ще го завладее за исляма. Евреите ще бъдат избивани, докато остане само една малка част от тях и Ерусалим ще се превърне в мястото, откъдето Махди ще управлява цялата земя.

Пратеникът на Аллах [Мохамед] каза: „Армии, носещи черни флагове, ще дойдат от Хорасан. Никоя сила няма да може да ги спре и накрая те ще стигнат до Еела (Бейтул Макдас в Ерусалим), където ще издигнат флаговете си”. [21]

Тук е важно да се обърне внимание на горепосочената препратка „Бейтул Макдас”. На арабски език това означава „свещеният дом”. Това се отнася за джамията „Куполът на скалата” и се намира на Храмовия хълм в Ерусалим.

Египетските автори Мохамед ибн Иззат и Мохамед ‘Ариф коментират горепосочената традиция по един особено злобен начин:

Махди ще победи и ще унищожи онези свине и кучета и идолите по това време, така че ще има още един халифат, основан на пророчествата, както посочва хадиса… Ерусалим ще бъде мястото на правилно ръководения халифат и центъра на ислямското управление, начело на което ще бъде имам ал-Махди… Така ще се отмени водачеството на евреите… и ще се сложи край на господството на сатаните, които изсипват зло в хората и пораждат поквара по земята, като ги правят роби на лъжливи идоли и управляват света по закони, които са различни от Шариат [ислямския закон] на Господаря на световете (Курсивът е мой – б.а.). [22]

Има една много известна традиция, която често се цитира в ислямския свят и която говори за военните кампании на Махди срещу Израел. Тази традиция е и противна и много сериозна:

Пророкът каза… Последният Час няма да дойде, докато мюсюлманите не се бият срещу евреите и мюсюлманите ще ги убиват и когато евреите се скрият зад камък или дърво, камъкът или дървото ще кажат: Мюсюлманино, или слуго на Аллах, има евреин зад мен; ела и го убий… (Курсивът е мой – б.а.). [23]

ЧУДОТВОРНИЯТ СНАБДИТЕЛ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ОБИЧАН ОТ ВСИЧКИ

Говори се, че Махди ще има контрол над вятъра, дъжда и реколтата. Под управлението на Махди светът ще живее в благоденствие. Ислямската традиция посочва, че Мохамед е казал:

В последните дни на моята Умма [универсална ислямска общност] Махди ще се появи. Аллах ще му даде власт над вятъра и дъжда и земята ще даде своята растителност. Той ще дава богатството изобилно, стадата ще бъдат в изобилие, и Уммата ще бъде голяма и почитана… [24]

В онези години моята общност ще се радва на време на щастие – такова, каквото никога дотогава хората ми не са преживявали. Небето ще изпрати поройни дъждове  върху тях, земята няма да задържи никое от растенията си, и ще има богатство за всички. Човек ще стане и ще каже: „Дай ми, Махди!” и той ще каже: „Вземи”. [25]

Казва се, че в резултат от многобройните облаги, които ще донесе Махди, всички жители на земята ще бъдат обзети от дълбока любов към него:

Аллах ще посее любов към него в сърцата на всички хора. [26]

Ал Махди се появява, всички говорят само за него, пият любовта към него, и никога не говорят за нещо друго освен за него. [27]

ВРЕМЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МАХДИ

Въпреки че има повече от една традиция по отношение на естеството и времето за идване на власт на Махди, само един определен хадис поставя това събитие по времето на последния мирен договор между арабите и римляните („римляни” трябва да се тълкува като споменаване на християните или казано по-общо, Запада). Говори се, че макар този мирен договор да е направен с „римляните”, той е бил уреден точно чрез посредничеството на един евреин от свещеническото родословие на Аарон. Мирният договор ще бъде сключен за период от седем години.

Пратеникът на Аллах [Мохамед] каза: „Ще има четири мирни договора между вас и римляните [християните]. Четвъртият договор ще се уреди с посредничеството на човек, който ще бъде от потомството на Хадрат Харун  [Почитаемия Аарон – брата на Моисей] и ще бъде сключен за седем години” (Курсивът е мой – б.а.). [28]

Оказва се, че времето на този седемгодишен мирен договор ще бъде и времето на управлението на Махди. Въпреки че има няколко традиции, които уточняват, че Махди ще управлява на земята в продължение на осем или, може би дори девет години, повечето традиции посочват, че времето на неговото управление ще бъде седем години.

Пророкът каза… Той ще разпредели имуществото и ще управлява хората по Суната на техния Пророк и ще утвърди исляма по земята. Той ще остане седем години, после ще умре, и мюсюлманите ще се молят над него (Курсивът е мой – б.а.). [29]

Пророкът каза: „Махди… ще изпълни земята с безпристрастност и справедливост така, както е била изпълнена с угнетение и тирания, и ще управлява седем години”  (Курсивът е мой – б.а.). [30]

АЛ-МАХДИ, ЕЗДАЧЪТ НА БЯЛ КОН

Вярва се, че Махди ще язди бял кон. Трудно е да се каже дали тези думи имат символично или буквално значение. Най-интересното е, че тази традиция е основана на мюсюлманското тълкуване на християнските Писания. Въпреки фактът, че мюсюлманите гледат на Библията като на променена и покварена от евреите и християните книга, те твърдят, че вярват, че някои части от „оригиналните” вдъхновени книги все още се намират в тази „покварена” Библия. По тази причина съществува традиция в ислямското  научно знание, която се стреми да извлече онези части от Библията, които мюсюлманите смятат, че може да не са покварени от неморалното влияние на евреи и християни. Тези юдео-християнски традиции са наречени от мюсюлманите израилят (isra’iliyyat). Един такъв човек, който предава библейски традиции, е мюсюлманският учен Каб ал-Ахбар.  Мюсюлманите гледат на него като на достоверен източник за предаването както на хадис, така и на израилят. [31] Двама много известни египетски автори Мохамед ибн Иззат и Мохамед ‘Ариф, в своята книга Ал Махди и Последните Времена (Al Mahdi and the End of Time) подкрепят възгледа на Каб ал-Ахбар, че това описание на ездача на белия кон,  което се намира в книгата Откровение, всъщност, е на Махди. Иззат и Ариф цитират казаното от  Каб ал-Ахбар:

Открих, че в книгите на Пророците пише за Махди… Например, книгата Откровение казва: „И видях и ето бял кон. Онзи, който яздеше на него…излезе да побеждава и да победи”. [32]

После Иззат и Ариф продължават:

Ясно е, че този мъж е Махди, който ще язди белия кон и ще съди според Корана (със справедливост) и с когото ще има мъже с молитвени знаци по челата им [Знаци по челата им от поклоните в молитва с глави до земята по пет пъти на ден]. [33]

Някои казват, че по тази причина Саддам Хюсеин е бил изобразяван на многобройни стенописи из цял Багдад като мюсюлмански рицар на бял кон с изваден меч, който водел яростна битка срещу неверниците. [34]

АЛ-МАХДИ, ЧУДОТВОРНИЯТ АРХЕОЛОГ

В една последна, много интересна серия от традиции по отношение на Махди откриваме, че за него се казва, че той ще извади някои неоткрити до този момент библейски свитъци и дори Ковчега на завета:

Каб ал-Ахбар казва: „Той ще бъде наречен „Махди”, защото ще води (yahdi)  към нещо скрито и ще извади Тората и Инджила от град, наречен Антиохия”. [35]

Ас-Суюти споменал в ал-Хауи (al-Hawi), че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „той е наречен Махди, защото ще заведе хората до една планина в Сирия, от която ще извади свитъците на Тората, за да обори евреите. Чрез Махди Ковчегът на завета ще бъде  ясно показан от Тивериадското езеро и взет и поставен в Ерусалим”. [36]

Ад-Дани каза, че той е наречен Махди, защото ще бъде заведен до една планина в Сирия, от която ще покаже наяве свитъците от Тората, с които ще спори с евреите и чрез него една група от тях ще станат мюсюлмани. [37]

Както изглежда, целта за намирането на тези „изгубени” части от Стария и Новия завет, както и на Ковчега на завета е те да помогнат на Махди да спечели за своята религия хора от християнството и юдаизма преди да „унищожи” останалите, които не се обърнат към исляма. Ще дискутираме допълнително този аспект от ислямската традиция в следващите глави.

ОБОБЩЕНИЕ

След като разгледахме различните ислямски традиции и мнения на мюсюлманските учени, нека сега да си припомним и да минем отново по точките от списъка на това, което научихме за личността и мисията на Махди според представата, която имат за него повече от 1,3 милиарда мюсюлмани по целия свят.

1. Махди е най-важната месианска фигура в исляма.

2. Той ще бъде потомък на Мохамед и ще носи името на Мохамед (Мохамед бин Абдула).

3. Той ще бъде много благочестив и посветен мюсюлманин.

4. Той ще бъде духовен, политически и военен водач на целия свят и няма да има подобен на него.

5. Той ще се появи след период на голям смут и страдание по земята.

6. Той ще установи честност и справедливост по целия свят и ще премахне тиранията и угнетението.

7. Той ще бъде Халиф и Имам (наместник и водач) на мюсюлманите по целия свят.

8. Той ще застане начело на една световна революция и ще установи нов световен ред.

9. Той ще предприеме военни действия срещу всички онези, които му се противопоставят.

10. Той ще завладее много страни.

11. Той ще сключи седемгодишен мирен договор с евреин от свещеническо родословие.

12. Той ще завладее Израел за исляма и ще поведе „правоверните мюсюлмани” в последното кръвопролитие/битка с евреите.

13. Той ще установи новия ислямски световен център на управление в Ерусалим.

14. Той ще управлява седем години (възможно е да са осем или девет).

15. Той ще направи така, че ислямът да бъде единствената религия, която се практикува по цялата земя.

16. Той ще се появи, яздейки на бял кон (вероятно това е символично).

17. Той ще открие някои неоткрити до този момент библейски ръкописи, които ще използва, за да спори с евреите и да накара някои от тях да се обърнат към исляма.

18. Той ще открие отново и Ковчега на завета в Галилейското езеро и ще го занесе в Ерусалим.

19. Той ще има свръхестествена сила от Аллах над вятъра, дъжда и реколтата.

20. Той ще притежава и разпределя огромни богатства.

21. Той ще бъде обичан от всички хора на земята.

Напред>>Сравнение между библейския Антихрист и Махди

БЕЛЕЖКИ:

1. Shaykh Muhammad Hisham Kabbani, Наближаването на Армагедон? Ислямска Перспектива  (Canada, Supreme Muslim Council of America, 2003), стр. 228.

2. Ibn Kathir, Знаменията преди Съдния Ден (London, Dar Al-Taqwa, 1991), стр. 18.

3. Muhammad ibn Izzat, Muhammad ‘Arif, Ал Махди и Последните времена (London, Dar Al-Taqwa, 1997), стр. 18.

4. Kabbani, стр. 228.

5. Ayatullah Baqir al-Sadr and Ayatullah Muratda Mutahhari, Очакваният Спасител, (Karachi, Islamic Seminary Publications), пролог, стр.1.

6. Abdulaziz Abdhulhussein Sachedina, Ислямски Месианизъм, Идеята за Махди в Шиизма на дванадесетниците, (Albany, State University of New York, 1981) стр. 2.

7. Kabbani, стр. 229.

8. Tirmidhi Sahih, Sunan Abu Dawud, (Sahih), том 5, стр. 207;

също така разказанo от Ali b. Abi Talib, Abu Sa’id, Umm Salma, Abu Hurayra.

9. Sunan Abu Dawud, Книга 36, Номер 4271 разказано от Umm Salamah, Ummul Mu’minin.

10. Ibn Maja, Китаб ал-Фитан #4084 според цитираното от Kabbani, стр. 231.

11. Sunan Abu Dawud, разказано от Umm Salamah, Ummul Mu’minin.

12. Sideeque M.A. Veliankode, Предзнаменования и пророчества за Страшния Съд (Scarborough, Canada, 1999) стр. 277.

13. Al-Sadr and Mutahhari, пролог, стр. стр.4, 5.

14. Izzat and Arif, стр. 4.

15. Abdulrahman Kelani, Последният Апокалипсис, Ислямска Перспектива, (Fustat, 2003), стр. стр. 34-35.

16. Ibn Hajar al-Haythami, Al-Qawl al-Mukhtasar fi’Alamat al-Mahdi al-Muntazar, стр. 50 според цитираното от Харун Яхя, Последните Времена и Махди (Clarkesville Katoons, 2003), стр. 96.

17. Kabbani, стр. 231.

18. Abu Nu’aym и As-Suyuti, разказано от Thawban, според цитираното от Izzat и Arif, стр. 44.

19. Флаговете на ислямската държава http://www.islamic-state.org/resources/flags-of-the-islamic-state.html

20. Ibn Kathir, Началото и Краят, том 2, част 3, стр.288 според цитираното от  Mark A. Gabriel, Исус и Мохамед (Lake Mary, Charisma house, 2004), стр. 60.

21. Tirmidhi според цитираното от Mohammed Ali Ibn Zubair Ali, Знамения за Съдния Ден (Islamic Book Service, New Delhi, 2004), стр. 42  и  Prof. M. Abdullah, Ислямът, Исус, Мехди, Кадияни и Страшният Съд, (Adam, New Delhi, 2004), стр. 54.

22. Izzat and Arif, стр.40.

23. Sahih Muslim Книга 041, Номер 6985.

24. Sahih Hakim Mustadrak, разказано от Abu Sa’id al-Khudri (4:557 and 558), според цитираното от Kabbani стр. 233.

25. At-Tabarani, разказано от Abu Hurayra, според цитираното от ‘Izzat and ‘Arif, стр. 9.

26. El-Kavlu’l Muhtasar Fi Alamet-il Mehdiyy-il Muntazar, според цитираното от Харун Яхя, http://www.endoftimes.net/08mahdiandtheendtimes.html

27. Al-Burhan fi Alamat al-Mahdi Akhir al-Zaman, според цитираното от Харун Яхя, http://www.endoftimes.net/08mahdiandtheendtimes.html

28. Tabarani, разказано от Hadrat Abu Umamah, според цитираното от Zubair Ali, стр. 43 и Abduallah, стр. 55.

29. Sunan Abu Dawud, Книга 36, Номер 4273, разказано от Umm Salamah, Ummul Mu’minin.

30. Sunan Abu Dawud, Книга 36, Номер 4272, разказано от Abu Sa’id al-Khudri.

31. M S M Saifullah, Muhammad Ghoniem, Abu Hudhayfah & Khalid al-Khazraji, За хората, предаващи израилят (юдео-християнски материал) http://www.islamic-awareness.org/Hadith/Ulum/israel.html

32. Izzat and Arif, стр 15.

33. пак там. стр. 15.

34. списание „Тайм”, Michael Elliot, декември 29, 2003, Семиотиката на Саддам.

35. Izzat and Arif, стр. 40.

36. пак там, стр. 16.

37. пак там, стр. 16.

напред>> Сравнение между библейския Антихрист и Махди

 

ИСЛЯМСКИЯТ АНТИХРИСТ (2-РА ЧАСТ) СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БИБЛЕЙСКИЯ АНТИХРИСТ И МАХДИ

Откъси от бестселъра на Джоул Ричардсън “Ислямският Антихрист”

АНТИХРИСТ

Повечето хора, които дори не са чели Библията, са чували за човек, който е известен предимно като „Антихрист”. Казано по най-прост начин, според Библията Антихрист ще бъде най-важният човешки представител на Сатана на земята в Последните времена. Интересен е фактът, че само на едно място в Библията Антихрист е наречен с това специфично име (1 Йоан 2:18). Но за него се използват и други имена. Антихрист се споменава на много места в цялата Библия. Някои от имената, които Библията дава на Антихрист, са: „звярът” (Откровение 13:4), „мерзостта, която докарва запустение” (Матея 24:15), „опустошителят” (Данаил 9:27), „човекът на греха”, „човекът на беззаконието”, „синът на погибелта” (2 Солунци 2), „малкият рог” (Данаил 7:8), „асириецът” (Михей 5:5, Исая 10:5,14:25), „насилникът”, „вавилонският цар” (Исая 14) и дори тайнственият „Гог” (Езекил 38:1, Откровение 20:7). В Библията се използват още няколко имена, които се отнасят за Антихрист.

Но като се оставят настрана всичките му необичайни имена, кой точно е Антихрист? В тази глава ще разгледаме някои от най-важните описания и действия на Антихрист, които определят това кой е той според Библията. Нашето разглеждане ще се фокусира и върху някои много специфични прилики между Антихрист и Махди.

МОЩЕН ПОЛИТИЧЕСКИ И ВОЕНЕН СВЕТОВЕН ВОДАЧ

От Библията научаваме, че в Последните времена Антихрист ще се появи като човек, който ще ръководи една много силна световна империя, подобна на която не е имало в историята на човечеството. Тази силна ръководна роля на Антихрист е описана ясно в Библията най-напред от пророк Данаил. В книгата на пророк Данаил, в седмата глава, откриваме описанието, което дава Данаил на едно свое видение с четири много чудновати и страховити „звяра”. След описанието на първите три звяра Данаил казва за четвъртия:

След това като погледнах в нощните видения и ето пред мен беше четвъртият звяр – страшен и ужасен и много як. Той имаше големи железни зъби; той трошеше и поглъщаше своите жертви и стъпкваше останалото с краката си. Той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога. Докато мислех за роговете, ето пред мен имаше друг рог, малък, който излезе между тях; и три от първите рога бяха изкоренени пред него. Този рог имаше очи като човешки очи и уста, която говореше надменно (Данаил 7:7, 8).

По-нататък, в стихове 15-16, Данаил моли ангела в своето видение да обясни значението на видението с четирите звяра. Ангелът обяснява, че четирите звяра представляват четири много силни царства или империи:

Аз, Данаил, бях обезпокоен в духа и виденията, които минаваха през главата ми, ме смутиха. Приближих се до един от стоящите там и го попитах за истинското значение на всичко това. И той ми проговори и ми даде тълкуванието на тези неща: Тези четири големи звяра са четири царства, които ще се издигнат от земята (Данаил 7:15-17).

Всъщност това е доста прям и ясен отговор. Данаил отново пита ангела конкретно за четвъртия звяр и по-специално за „малкия рог”, който е изкоренил трите рога. Ангелът отново му отговаря с много директно и ясно обяснение:

Той ми даде това обяснение: Четвъртият звяр е четвърто царство, което ще се появи на света. То ще се различава от всичките останали царства и ще погълне целия свят като го стъпква и разтрошава. Десетте рога са десет царе, които ще дойдат от това царство. След тях ще се издигне друг цар, различен от предишните; той ще покори трима царе (Данаил 7:23, 24).

Всъщност ангелът обяснява, че четвъртото царство ще бъде империя, която ще причини голяма разруха по целия свят. Отначало това царство ще се състои от десет царе. След това ще се издигне друг цар, единадесетият, и ще заеме мястото на трима от предишните царе. Този единадесети цар е Антихрист, който отначало се споменава като „малкия рог”. И така, разбираме въз основа на видението, което бе дадено на Данаил, че Антихрист е един бъдещ цар, който отначало ще поеме контрола над три други царства или нации, а след това и над десет и по този начин той ще образува своята бъдеща империя на „звяра” от десет нации. Това ще бъде една империя, която няма да има равна на себе си по сила и жестокост, и която ще „погълне целия свят, като го стъпква и разтрошава”.

В последната част от седма глава на книгата Данаил ангелът описва на Данаил както действията на този цар, така и неговия край:

Той ще говори срещу Всевишния, ще угнетява Неговите светии и ще се опитва да променя установени времена и закони. Светиите ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половина време. Но съдилището ще заседава и властта му ще се отнеме и ще се разруши напълно и завинаги (Данаил 7:25-2).

Казва се, че царят ще угнетява Божиите светии за период от време, за който повечето библейски учени са съгласни, че е три години и половина (време, времена и половина време). Но най-накрая неговата власт ще се отнеме и ще се замени с царството на „Всевишния” Бог.

Триста години по-късно, в книгата Откровение, апостол Йоан описва по подобен начин Антихрист и неговата империя на „звяра” с почти същите думи:

И видях звяр, който идваше от морето. Той имаше десет рога и седем глави, с десет корони на роговете му, а на всяка глава – богохулно име. Звярът, когото видях, приличаше на леопард, но имаше крака като краката на мечка и уста като уста на лъв. Змеят даде на звяра силата си, престола си и голяма власт… Хората се поклониха на змея, защото той бе дал властта си на звяра, поклониха се и на звяра и питаха: „Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него?” И на звяра се даде уста да произнася горделиви думи и богохулства и да упражнява властта си за четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да хули Бога и да клевети името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата. Позволи му се да воюва против светиите и да ги победи. И му се даде власт над всяко племе, народ, език и нация. Всички жители на Земята ще се поклонят на звяра – всички онези, чиито имена не са били записани от създанието на света в книгата на живота, която принадлежи на закланото Агне (Откровение 13:1-8).

Въпреки че символичният език тук е доста наситен, ако разбираме библейската употреба на определени символни термини, то тогава картината е съвсем ясна. „Звярът” отново се отнася за Антихрист, който е цар над тази империя от десет нации. Роговете представляват сила и власт. Десетте рога говорят както за изключително високата степен на власт, така и за броя на нациите и техните царе, които ще се обединят, за да оформят царството на звяра. „Змеят”, който дава властта си на звяра, е Сатана. В Библията за Сатана често се говори като за змей или змия. Световното влияние на тази подобна на звяр империя става ясно от израза: „И му се даде власт над всяко племе, народ, език и нация”. Виждаме и конкретния въпрос, който задават хората по целия свят: „Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него?” Изглежда, че за хората по света този звяр е едно огромно предизвикателство. И отново виждаме същия конкретен период от време, който е даден на звяра да преследва Божиите хора – четиридесет и два месеца. Четиридесет и два месеца са три години и половина. Тази същата времева рамка е дадена в цитирания по-рано пасаж от Данаил 7:25.

И така, видяхме от библейските пророчества, че Антихрист ще бъде политически и военен водач, чиито сила и власт няма да могат да се сравнят с тази на никой друг световен водач в човешката история.

МАХДИ КАТО ВЛАДЕТЕЛ НА СВЕТА

Както видяхме от ислямските традиции и мюсюлманските учени, за Махди, както и за Антихрист, също е пророкувано, че ще бъде политически и военен световен водач, подобен на когото не е имало в цялата човешка история. За Махди се казва, че „ще се бори срещу силите на злото, ще застане начело на една световна революция и установи нов световен ред, основан на справедливост, правда и добродетелност”. [1] В същото време според ислямската традиция се казва, че Махди ще има власт над целия свят като последен халиф на исляма. И, разбира се, както видяхме в последната глава, мюсюлманите ще „вземат управлението на света в свои ръце и ислямът ще победи всички религии”. Без съмнение ислямът вижда Махди като личност, чието управление ще се разпростре по целия свят. Тогава виждаме съвсем ясно, че Антихрист и Махди се описват като политически и военни водачи, подобни на които светът изобщо не е виждал. Много силни водачи са се издигали в хода на световната история, но описанията, които се дават за Антихрист и Махди, надминават всички останали. И Махди, и Антихрист са описани като нещо повече от обикновени политически и военни водачи. Двамата се разглеждат и като върховни религиозни водачи.

АНТИХРИСТ КАТО ДУХОВЕН ВОДАЧ НА СВЕТА

Библията утвърждава факта, че Антихрист ще бъде духовен водач, чиято власт ще бъде призната по целия свят. След като са изследвали ролята на Антихрист като универсален религиозен водач, много учители върху библейските пророчества говорят за идването на „единната световна религия” или „лъжецърквата”, която Антихрист ще създаде и наложи по целия свят. Тази идея за идващата доминираща и демонично вдъхновена световна религия донякъде се дължи на честите споменавания за поклонението, които се свързват с Антихрист в цялата Библия. В книгата Откровение четем, че Антихрист ще предизвиква и изисква поклонение. Това поклонение ще бъде насочено както към Сатана, който се споменава като „змея”, така и към Антихрист, който се споменава като „звяра”:

Хората се поклониха на змея, защото той бе дал властта си на звяра, поклониха се и на звяра и питаха: „Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него?”…. Всички жители на Земята ще се поклонят на звяра – всички онези, чиито имена не са били записани от създанието на света в Книгата на живота, която принадлежи на закланото Агне (Откровение 13: 3, 4, 8).

Освен фактът, че Антихрист установява световно движение на поклонение, друга причина на него да се гледа като на световен духовен водач е тази, че в Библията за него се казва, че ще бъде подпомаган от човек, който се споменава като „Лъжепророка”. Разбира се, самото название Лъжепророка, предполага религиозната природа на този човек. Една от най-важните роли на Лъжепророка е умишлено да прави лъжливи „знамения и чудеса”, които да помогнат за убеждаването на жителите на Земята да се покланят на Антихрист/звяра:

Но звярът беше уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил чудните знамения в негово име (Откровение 19:20).

В такъв случай става ясно, че Библията учи, че Антихрист ще бъде водач на световно религиозно движение за поклонение, който ще се опита да замени и да си присвои поклонението от библейския Бог. Тогава това поклонение ще бъде насочено към самия него и към Сатана – невидимия дух – провокатора и кукловода, който мотивира, дава правомощия и власт на Антихрист да изпълни задачата си по целия свят.

МАХДИ КАТО ДУХОВЕН ВОДАЧ НА СВЕТА

По същия начин (и дори няма нужда да се казва това), Махди от исляма също ще бъде водач на световно движение за поклонение. Това ще бъде движение за поклонение, което ще се стреми да накара всеки, който практикува друга религия освен исляма, да се отрече от вярата си и да се поклони на Алах, бога на исляма. Както видяхме в предишната глава Махди „ще управлява хората по Суната на техния Пророк и ще утвърди исляма по земята”. [2] И „ислямът ще победи всички религии”. [3]

И така, виждаме, че Махди е водачът на една световна революция, която ще установи „нов световен ред”, основан върху религията на исляма. Ислямът ще бъде единствената религия, която ще бъде позволено да се практикува. За Антихрист и Махди се казва, че и двамата са неквалифицирани водачи на световни религиозни движения, които ще отклонят поклонението от библейския Бог и Неговия Син Исус Христос. Както ще видим ясно в следващите глави, присъщо за поклонението към Аллах в контекста на исляма е директното отричане от библейския Бог и Неговия Син Исус Христос. Всъщност това е причината, която разпалва толкова много някои мюсюлмани, когато се говори, че Махди ще „унищожи онези свине и кучета” – християните и евреите, които отказват да се обърнат към исляма. Това е, което ни води към следващата очевидна прилика между Антихрист и Махди.

ЦЕЛЕНАСОЧЕНАТА КАМПАНИЯ НА АНТИХРИСТ СРЕЩУ ЕВРЕИ И ХРИСТИЯНИ

Библията е много ясна в това, че Сатана чрез Антихрист конкретно ще насочи усилията си да унищожи първо евреите, а след това и християните. В книгата Откровение, дванадесета и тринадесета глава, четем друг пророчески пасаж от Библията, чийто език е наситен със символи. Отначало е малко труден за разбиране, но когато се обяснят символите, той става съвсем ясен:

Голямо и чудно знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под нозете ú и на главата ú венец от дванадесет звезди (Откровение 12: 1).

Символично представената „жена” тук е домът или нацията Израел, еврейският народ. Виждаме, че тя има венец от дванадесет звезди. Това представлява дванадесетте сина на Израил, станали дванадесетте племена, които образуват дома или нацията Израел (Битие 35:23-26).

Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. После друго знамение се яви на небето: огромен червен змей със седем глави и десет рога и седем корони на главите му …Змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ú в момента, в който се роди. Тя роди син, мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл. И нейното дете беше грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол (Откровение 12:2-5).

Жената – Израел забременява и ражда „мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл”. Това е ясна връзка с Исус, еврейския Месия (Вижте Псалм 2:9). Споменатият тук змей в стих 9 е идентифициран като „онази старовременна змия, наречена дявол или Сатана, който мами целия свят”. Виждаме, че Сатана иска да убие Исус, но вместо това Исус е „грабнат и занесен при Бога и при Неговия престол”. Тук се споменава за възнесението на Исус на небето след възкресението (Деяния на апостолите 1:8, 9). След това:

Големият змей беше свален – онази старовременна змия, наречена дявол или Сатана, който мами целия свят. Той беше свален на земята и неговите ангели заедно с него…След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете. И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети до мястото, приготвено за нея в пустинята, където щяха да се грижат за нея време, времена и половин време, далече от обсега на змея. Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство — онези, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса (Откровение 12:9, 13, 14, 17).

Виждаме, че Сатана се „разяри против жената (Израел) и отиде да воюва против останалите от нейното потомство — онези, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса”. „Другото потомство” на Израел са онези християни, които наистина „пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса”. Този е единственият пасаж, който дава конкретна препратка за това, че директна мишена на Сатана стават заедно и евреите и християните. А ние знаем, че този пасаж говори конкретно за Последните времена, защото в него два пъти се споменава периодът от три години и половина (1260 дни и „време, времена и половин време”), в който Антихрист ще има власт да воюва против светиите:

И на звяра се даде уста да произнася горделиви думи и богохулства и да упражнява властта си за четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да хули Бога и да клевети името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата. Позволи му се да воюва против светиите и да ги победи. И му се даде власт над всяко племе, народ, език и нация (Откровение 13:5-7).

Пророк Данаил видя също, че Антихрист ще има тази власт, за да води успешна война срещу „светиите”. В някои преводи думата „светии” се превежда като „святите”. Тя се отнася предимно за истинските последователи на Исус, които познават и служат на Единния Истинен Бог.

Той ще говори срещу Всевишния, ще угнетява Неговите светии и ще се опитва да променя установени времена и закони. Светиите ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половина време (Данаил 7:25).

Тук отново виждаме връзката с периода от три години и половина, в който Антихрист ще преследва онези, които му се противопоставят. В такъв случай Библията е ясна, че Антихрист конкретно ще се насочи към онези, които се противопоставят на неговите опити да установи своята религия по целия свят. От книгата Откровение и от книгата на пророк Данаил ние виждаме, че двете групи, срещу които Сатана е разярен най-много, са евреите и християните.

ЦЕЛЕНАСОЧЕНАТА КАМПАНИЯ НА МАХДИ СРЕЩУ ЕВРЕИТЕ И ХРИСТИЯНИТЕ

Интересно е това, че ислямската традиция говори много за специалното призвание на Махди да обръща християните и евреите към исляма, а говори много малко конкретно за обръщението на хора от други религии. Оказва се, че най-важната евангелизационна задача на Махди е обръщането на християните и евреите към исляма. Следният цитат от Аятоллах Ибрахим Амини ясно изразява това виждане:

Махди ще предложи религията на исляма на евреите и християните; ако те я приемат – ще бъдат пощадени, в противен случай – ще бъдат убити. [9]

И разбира се, не можем да забравим противния хадис, който е станал любим на много мюсюлмани антисемити. И обърнете внимание, че отново той говори конкретно за „Последния Час”:

Последният Час няма да дойде, докато мюсюлманите не се бият срещу евреите. И мюсюлманите ще ги убиват, и когато евреите се скрият зад камък или дърво, камъкът или дървото ще кажат: Мюсюлманино, или слуго на Аллах, има евреин зад мен; ела и го убий; но дървото Гаркад няма да каже това, защото то е дървото на евреите. [10]

След коментарите си по този определен хадис няколко мюсюлмански автори ще побързат да посочат един много „интересен” факт, че точно това дърво, „Гаркад” (както изглежда, това е чемширово дърво), сега се засажда в изобилие от евреите в Израел. Основната идея е, че мюсюлманите очакват окончателното унищожение на евреите да стане в сегашната държава Израел. Това, разбира се, съответства на друга много специфична прилика между библейския Антихрист и Махди.

ВОЕННА АТАКА СРЕЩУ ИЗРАЕЛ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ХРАМОВИЯ ХЪЛМ КАТО МЯСТО НА УПРАВЛЕНИЕ

Библията поучава, че Антихрист със своята мултинационална коалиция ще атакува Израел, и конкретно Ерусалим, за да го завладее:

Аз ще събера всички народи в Ерусалим да воюват против него; градът ще бъде превзет, къщите – обрани, а жените – изнасилвани. Половината от града ще отиде в плен, но останалия народ (който се покори на управлението на Антихрист) няма да бъде взет от града (Захария 14:2).

Ти (Гог – името за Антихрист в Езекиил) ще се издигнеш, ще дойдеш като вихрушка; ще бъдеш като облак, който покрива земята, ти и всички твои войски, и многото народи с тебе. Така казва Господ Йехова: Така ще стане в онзи ден, че ще дойдат мисли в ума ти и ще скроиш зъл план и ще кажеш: ‘Ще вляза в страната на неукрепени села! Ще отида при онези, които са в спокойствие и живеят безгрижно, всички те живеят в неукрепени места и нямат лостове и порти’, за да вземеш плячка и да извършиш грабеж, за да обърнеш ръката си против запустелите места, които сега са населени, и против хората (израилтяните), които са събрани измежду народите, които са придобили добитък и имот, които живеят в центъра на света (Езекил 38:9 – 12).

Според Библията след тази атака Антихрист ще постави своя „трон” точно в „Божия храм”. Апостол Павел посочва това много ясно:

Той ще се противи и ще се превъзнася над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава поклонение, така че самият той да се настани в Божия храм, обявявайки себе си за Бог (2 Солунци 2:4).

Мястото на еврейския храм винаги е било на хълма Мория в Ерусалим. Днес храмът, който някога е стоял на хълма Мория, не съществува; бил е разрушен от римския император Тит през 70 г. сл. Хр. според пророчеството на Исус:

И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той им отговори: Виждате ли всичко това? Истина ви казвам, тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине (Матей 24:1, 2).

Днес хълмът Мория, известен понякога като Храмовия хълм или на арабски език като Харам Аш-Шариф, е място на две джамии и се смята за третото най-свещено място в исляма. Има едно непрекъснато изказване на предположения около Храмовия хълм по въпроси, като например: точно къде на хълма е бил разположен някогашният еврейски храм или там ли ще бъде възстановен еврейският храм в бъдеще, или не. Въз основа на горепосочения стих на апостол Павел сякаш категорично се посочва, че наистина ще има възстановяване на еврейския храм в Ерусалим. Апостол Павел казва, че Антихрист ще се „настани в Божия храм” или казано по-буквално „той заема мястото си в Божия храм”. Този израз ни говори не толкова за буквално сядане, колкото за заемане на позиция на власт. И така, виждаме, че Антихрист ще направи хълма Мория и по-конкретно възстановения еврейски храм, специфично място на своето управление. Исус е предупредил за това събитие преди две хиляди години. Във връзка с Антихрист, който се е настанил в еврейския храм и събитията, които ще последват веднага след това, Исус е казал:

Затова, когато видите ‘мерзостта, която докарва запустение,’ за която се говори чрез пророк Данаил, стояща на святото място — който чете, нека разбира — тогава онези, които са в Юдея, нека бягат към планините. Нека никой, който е на покрива на къщата си, да не слиза да вземе нещо от къщата. Нека никой, който е на нивата, да не се връща да вземе дрехата си. Колко ужасно ще бъде в онези дни за бременните жени и майките, които кърмят! Молете се бягството ви да не се случи през зимата или в съботен ден. Защото тогава ще има голямо страдание, равно на което не е имало от началото на света досега — и вече никога няма да има. Ако онези дни не бяха съкратени, никой не би оцелял, но заради избраните онези дни ще се съкратят (Матей 24:15 – 22).

Тук виждаме, че Исус нарича заемането на храма от Антихрист с думите „мерзостта, която докарва запустение”. Запустението е свързано с хаоса и яростното преследване на евреи и християни, което ще последва веднага щом се разкрие истинската същност на Антихрист. След военната кампания срещу Ерусалим Антихрист ще направи своя база на управление самия Храмов хълм. Съвсем ясно е, че по това време злобните чувства на Антихрист към Израел ще се проявят напълно. Те ще бъдат толкова силни, че Исус предупреждава жителите на Ерусалим да побягнат незабавно към планините.

АТАКАТА НА МАХДИ СРЕЩУ ЕРУСАЛИМ И УСТАНОВЯВАНЕТО НА ИСЛЯМСКИЯ ХАЛИФАТ ОТ ЕРУСАЛИМ

По същия начин се говори, че Махди ще атакува Ерусалим и отново ще го превземе за исляма, за да бъде установено от Ерусалим новото ислямско управление по света:

(Армии, носещи) черни флагове, ще дойдат от Хорасан (Иран). Никоя сила няма да може да ги спре и накрая те ще стигнат до Еела („Куполът на скалата” в Ерусалим), където ще издигнат флаговете си. [11]

Ерусалим ще бъде мястото на правилно ръководения халифат и центърът на ислямското управление, начело на което ще бъде имам ал-Махди. [12]

Също така, както видяхме преди малко в горепосочения откъс, Махди няма да приключи своята военна кампания срещу Ерусалим по мирен начин. По отношение на евреите ислямската версия за Последните времена завършва с това как последните няколко оцелели евреи се крият зад камъни или дървета от меча на исляма. Военната кампания срещу Ерусалим и установяването на ислямския халифат там също няма да са резултат от благосклонното управление на Махди над евреите, защото както вече видяхме, последният цитат от горепосочения пасаж продължава така:

… Така ще се отмени водачеството на евреите… и ще се сложи край на господството на сатаните, които изсипват зло в хората и пораждат поквара по земята. [13]

Във връзка с гореописаната атака срещу жителите на Израел има още една много интересна конкретна взаимовръзка между действията на Махди и действията на библейския Антихрист. Докато приликите между Антихрист и Махди, които вече дискутирахме, са доста удивителни, аз вярвам, че спецификата на този следващ паралел е просто невероятна.

СЕДЕМГОДИШНИЯТ ДОГОВОР НА АНТИХРИСТ С ИЗРАЕЛ

След идването му на власт и като подготовка за неговото нахлуване в Израел, за Антихрист се казва, че ще сключи договор с народа на Израел за седем години.

Той ще потвърди завет с мнозина за една ‚седмица‘. В половината на ‚седмицата‘ той ще сложи край на жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време (Данаил 9:27).

Стихът в този контекст ни показва, че Антихрист ще направи „завет” с Израел за седем години. Специфичната еврейска дума, която е използвана в този контекст и е преведена само като „седмица”, е шабуа. Тя буквално означава една седмица, но може да означава „седмица от дни” или „седмица от години”. В еврейското мислене седемгодишният период е подобен на нашето десетилетие. Ние, на Запад, сме склонни да измерваме годините по десетичната система като прибавяме числото десет, а измерваме дните с помощта на числото седем (една седмица). Евреите измерват и дните, и годините с това прибавяне на числото седем. Думата, преведена като „седмица” в Данаил 9:27, се отнася за период от седем години. Това е специфичният период от време, който Антихрист ще определи за своя мирен договор с Израел. По-късно, в половината на този период от седем години Антихрист ще се откаже от своя договор и ще спре приносите и жертвите в еврейския храм, а по-късно не само че ще обяви себе си за владетел на света, но и самият той ще се нарече Бог. Пророк Исая споменава за този „договор” и укорява Израел за това, че го е направил: Той всъщност го споменава като „договор със смъртта” (Исая 28:14 – 15). В този договор израилтяните намират фалшиво чувство за сигурност.

СЕДЕМГОДИШНИЯТ ДОГОВОР НА МАХДИ

И отново за Махди се казва същото, че той ще бъде този, който ще сключи ислямския четвърти и последен договор между „римляните” и мюсюлманите. („Римляни” трябва да се тълкува като християни или Запада като цяло – преди да извършат екзекуцията палачите на Николас Берг се обръщат към президента Буш с думите, „Ти, о куче на римляните)”. Интересен е фактът, че за този четвърти договор се казва, че ще бъде направен с потомък на брата на Моисей – свещеникът Аарон. Такъв потомък би бил Коаним. Това означава, че трябва да е свещеник. Сред всички евреи само на коанимите е позволено да извършват свещенослужителска дейност в храма. Този факт е много важен, тъй като много християнски поучаващи върху пророчествата учители и теолози изказват предположения, че договорът, който Антихрист ще сключи с Израел, ще съдържа споразумение, което дава право на евреите да възстановят своя храм. Може би най-удивителният аспект на договора, който Махди прави с този евреин от свещеническо родословие, е неговата времевата рамка. Специфичната времева рамка, дадена за този договор, напълно съвпада с тази на мирния договор на Антрихрист – седем години! Цитирайки хадиса, който говори за появата и управлението на Махди, Мохамед Али Ибн Зубаир прави връзка с тази удивителна традиция:

Пророкът каза: „Ще има четири мирни договора между вас и римляните. Четвъртият договор ще се уреди с посредничеството на човек, който ще бъде от потомството на Хадрат Аарон [Почитаемия Аарон – брата на Моисей] и ще бъде сключен за седем години. Народът попита, „О, пророк Мохамед, кой ще бъде имамът (водачът) на народа по това време?” Пророкът каза: Той ще бъде от моето потомство и ще бъде точно на четиридесет години. Лицето му ще блести като звезда… [14]

ПРОМЯНА НА ЗАКОНИТЕ И ВРЕМЕНАТА

Друга цел на Антихрист според книгата на пророк Данаил е, че той ще се „опитва да променя установени времена и закони”:

Той ще говори срещу Всевишния, ще угнетява Неговите светии и ще се опитва да променя установени времена и закони. Светиите ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половина време (Данаил 7:25).

Всъщност това е доста голям намек за личността на Антихрист, тъй като по неговите действия виждаме загатване за произхода му. Казва се, че той ще пожелае да промени две неща: времена и закони. Вече видяхме, че Махди ще промени Закона като въведе ислямския закон Шариат по целия свят, но не сме видели никакво доказателство в ислямската апокалиптична литература за това как той променя „времената”. Обаче съществува един простичък въпрос: Кой друг освен някой мюсюлманин би искал да промени „времената и законите”? Освен григорианския календар, който се използва на Запад, има и други видове: еврейски, индуистки и мюсюлмански. Евреите или индусите обаче не са хора, които биха поискали да наложат своите религиозни закони или календари над останалата част от света. Обаче ислямът има и свои собствени закони, и свой собствен календар, които би искал да наложи по целия свят. Ислямският календар се базира на кариерата на Мохамед. Той започва с преселването (Хиджра) на Мохамед от Мека в Медина. Мюсюлманският календар се разглежда като нещо задължително за всички мюсюлмани, с което те трябва да се съобразяват. Д-р Уолийд Маханна изразява ислямската позиция относно ислямския „Хиджра” календар по следния начин:

Смята се за божествена заповед това да се използва (Хиджра) календар с 12 (чисти) лунни месеца без прибавяне, както става ясно от… Свещения Коран. [15]

Ислямът не само че разглежда използването на уникален религиозен календар като божествена заповед, но и си има своя собствена седмица. За разлика от западния ритъм на седмицата, при който дните от понеделник до петък представляват основата на работната седмица, след които идват събота и неделя като уикенд и юдаизмът и християнството използват тези два дни за свои съответни дни за поклонение, ислямът се придържа към петъка като свой свещен ден за молитва. Това е денят, в който мюсюлманите се събират в джамията да се молят и да слушат проповед.

И така, съвсем правдоподобно е библейската връзка с Антихрист, който ще се „опитва да променя установени времена и закони”, да бъде мюсюлманин. Като погледнем към цялата картина, само ислямът съответства на този проект на система, която има свой собствен уникален календар и седмица, базирани на своя собствена религиозна история и ясна система на закон, който желае да наложи по целия свят. Със сигурност ако някога се появи такъв мюсюлманин, който е могъщ колкото се описва, че е Махди, тогава той определено ще се опита да въведе по целия свят както ислямския закон, така и ислямския календар и седмица.

ЕЗДАЧЪТ НА БЯЛ КОН

Последната прилика между Антихрист и Махди, която ще дискутираме в тази глава е фактът, че и Антихрист, и Махди се идентифицират с библейския пасаж, който описва ездач на бял кон. Това може да бъде както буквална, така и най-вероятно символична картина на тези двама мъже. Удивително е, че произходът на библейската традиция за Антихрист на бял кон и произходът на ислямската традиция за Махди на бял кон се приписват на един и същ пасаж в Библията.

Отправната точка за символичната картина и на Антихрист, и на Махди на бял кон е шестата глава на книгата Откровение. Там апостол Йоан описва видението си за хода на събитията, които отбелязват началото на Последните времена. На тази картина е Исус, който държи свитък – от външната страна на този свитък има седем восъчни печата. При счупването на всеки печат започва да се случва специфично и необикновено събитие от Последните времена:

Видях, когато Агнето (Исус) отвори първия от седемте печата. После чух едно от четирите живи същества да казва с глас като гръм: „Ела!” Погледнах, и ето пред мен имаше бял кон! Ездачът му държеше лък и даде му се венец и той излезе като победител, решен да завладява (Откровение 6:1-2).

Печатите след този ездач са:

1. Мирът е отнет от земята.
2. Глад.
3. Мор и смърт.
4. Преследване и измъчване на божиите хора.
5. Страховито земетресение.
6. Божият гняв.

И така, виждаме, че след като този ездач се появява на сцената, светът в основата си се разпада бързо в хаос, който определя Последния час. Тълкуването, което много библейски учени прилагат към този пасаж, е следното:

На ездача се дава бял кон, което е опит за имитация на белия кон, на който се казва, че ще язди Исус при Своето идване (Откровение 19:11). Следователно ездачът е имитация на Христос, един самозванец – Антихрист. Лъкът (без никакви стрели), който носи ездачът, е лъжливия мир. Ездачът е представен като човек, който става известен и с идването си на власт носи лъжливо обещание за мир. Това е в съответствие, а може би директна връзка с лъжливия мирен договор, който Антихрист прави с Израел в началото на седемгодишния период на своето управление. Венецът на главата му е очевидна връзка с позицията на власт и ръководство, която ще му се даде. Разбираме, че истинската мотивация и склонност на този ездач е да завладява. Като имаме предвид идентичността и дейността на този ездач, не сме изненадани да открием, че събитията, които следват появата му на световната сцена не са за запазването на мирното време, но това по-скоро е време на апокалиптичен хаос. Очевидно това не е проблем за ислямските учени, които обикновено одобряват съвсем произволен избор и си избират подход към Библията. Защото с виждането на Антихрист на бял кон с венец и побеждаващ, мюсюлманските учени виждат ясна картина на Махди. Както споменах в една от предишните глави за Махди, цитират се думите на един от ранните мюсюлмани, които предават хадис – Каб ал-Ахбар:

Открих, че в книгите на Пророците пише за Махди… Например, Книгата Откровение казва: „И видях и ето бял кон. Онзи, който яздеше на него…излезе да побеждава и да победи”. [16]

Най-накрая виждаме, че няколко от най-уникалните и характерни особености от личността, мисията и действията на библейския Антихрист удивително съответстват на описанията на Махди, които се намират в ислямските традиции. И нещо повече, виждаме, че мюсюлманските учени всъщност отнасят библейските стихове за Антихрист към техния очакван спасител – Махди. На това трябва да се гледа като на нещо много иронично, ако не и напълно пророческо.

Очакваният Месия в Исляма <<назад><напред>> Мюсюлманският Исус

БЕЛЕЖКИ:

1. Ayatullah Baqir al-Sadr and Ayatullah Muratda Mutahhari, Очакваният Спасител, (Karachi, Islamic Seminary Publications), Пролог, стр. стр. 4, 5.
2. Sunan Abu Dawud, Книга 36, Номер 4273, разказано от Umm Salamah, Ummul Mu’minin.
3. Al-Sadr and Mutahhari, Пролог, стр.стр. 4, 5.
4. Shaykh Muhammad Hisham Kabbani, Наближаването на Армагедон? Ислямска Перспектива (Canada, Supreme Muslim Council of America, 2003), стр. 228.
5. Sunan Abu Dawood.
6. At-Tabarani, както е цитиран в Muhammad Ibn ‘Izzat and Muhammad ‘Arif, Ал Махди и Последните времена, (London, Dar Al-Taqwa, 1997), стр. 15.
7. Sunan Abu Dawud, Книга 36, Номер 4271.
8. Sunan Abu Dawud, Книга 36, Номер 4273.
9. Izzat and‘Arif, стр. 16.
10. Sideeque M.A. Veliankode, Предзнаменования и пророчества за Страшния Съд (Scarborough, Canada, 1999) стр. 358.
11. Ayatollah Ibrahim Amini, Ал-Имам Ал-Махди: Справедливият водач на човечеството, преведена от Dr. Abdulaziz Sachedina, предоставена онлайн: http://al-islam.org/mahdi/nontl/Toc.htm.
12. Sahih Muslim, Книга 041, Номер 6985.
13. Знамения за Съдния Ден от Mohammed Ali Ibn Zubair Ali преведена от M. Afzal Hoosein Elias от оригинала (с препратки): “Aalalaat-e-Qiyyamat aur Nuzul-e-Eesa.” http://members.cox.net/arshad/qiyaama.html
14. Izzat and‘Arif, стр. 40.
15. Пак там.
16. Tabarani според цитираното от Mufti A.H. Elias и Muhammad Ali ibn Zubair Ali, Имам Махди, онлайн статия от, http://www.islam.tc/prophecies/imam.html
17. Dr. Waleed A. Muhanna, Кратко въведение в ислямския (Хиджри) календар, http://fisher.osu.edu/~muhanna_1/hijri-intro.html
18. Izzat and‘Arif, стр. 15.

Очакваният Месия в Исляма <<назад><напред>> Мюсюлманският Исус

ИСЛЯМСКИЯТ АНТИХРИСТ (4-ТА ЧАСТ) СРАВНЯВАНЕ НА ФАЛШИВИЯ ПРОРОК С МЮСЮЛМАНСКИЯ ИСУС

Откъси от бестселъра на Джоул Ричардсън “Ислямският Антихрист”

Удивително е, че общите характеристики между библейските и ислямските разкази за Последните времена не се изчерпват с Антихрист и Махди. Ако беше така, тогава щяхме по-лесно да приемем множеството сходни характеристики като чиста случайност. Паралелът обаче не спира с Антихрист и Махди, а отново съвсем ясно, се простира и до личността, известна от Библията като Лъжепророка, и човека, когото ислямът нарича Иса ал-Месих – Исус Месията.

Конкретният план на Сатана през вековете е представен ясно в Библията. Библията учи, че Сатана ще издигне не един, а двама човека, които ще използва като свои агенти на земята, за да заблуди хората да не се покланят на Единия Истинен Бог. Първият човек, когото Сатана ще използва, е Антихрист. Вече изучавахме неговата роля в пета глава. Вторият човек е познат библейски като Лъжепророка. Сега ще разгледаме неговата роля…

НЕЧЕСТИВОТО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ АНТИХРИСТ И ЛЪЖЕПРОРОКА

По природа взаимоотношението между библейския Лъжепророк и Антихрист е, така да се каже, като между престъпници. Едва в последната книга на Библията научаваме за Лъжепророка. Апостол Йоан беше първият и единствен автор на Писанията, който получи откровението относно този сподвижник на Антихрист. В Откровение, глава тринадесет, Йоан ни представя един човек, описан като „другия звяр“, за когото по-нататък в Откровение се говори като за Лъжепророка:

След това видях друг звяр, излизащ от земята. Той имаше два рога като агне, но говореше като змей. Той действаше с властта на първия звяр и накара земята и нейните жители да се покланят на първия звяр… И извърши велики и чудни знамения, като дори направи така, че огън да слезе от небето върху земята пред погледа на всички хора. Поради знаменията, които му бе дадено да извърши от името на първия звяр, той заблуди жителите на земята… (Откровение 13:11-14).

От този пасаж можем да определим някои неща, свързани с Лъжепророка. Първо, той е наречен „звяр“ – подобно на Антихрист, той е човек, обладан от сатана. Той представлява още една човешка пионка в ръцете на Змея, прокарвайки волята на Змея на земята. Но вместо десет, той има само два рога. Роговете говорят за власт. Силата и властта на Лъжепророка са явни, но далеч не се доближават до тези на Антихрист, за когото се казва, че има десет рога. Виждаме също така, че Лъжепророкът е чудотворец. Сред многото чудеса, за които се твърди, че ще извърши, един се споменава конкретно: Казва се, че ще направи така, че огън да слезе от небето. Главната причина за извършване на чудотворни знаци от страна на Лъжепророка е, за да накара жителите на земята да следват и дори да се покланят на Антихрист. Двамата са обрисувани като отбор, в партньорство с една обща цел – измама, съблазняване и примамване на всеки, който се покланя на Йахве, Бога на Библията.

НЕЧЕСТИВОТО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ МАХДИ И МЮСЮЛМАНСКИЯ ИСУС

По подобен начин в ислямския разказ за последните дни не виждаме само една личност, която да дойде, за да спаси света, а намираме един екип. Откриваме и Махди, и Мюсюлманския Исус. И както в случая с Антихрист и Лъжепророка, установяваме, че единият ясно изпълнява поддържаща роля, докато другият е водач. Докато Махди е ясно представен като „Вице–регента (Халифа) на Аллах” 1, Исус е описан като един, който ще „прегърне каузата на Махди“ 3 и „ще го следва“ 2. Партньорството между Махди и Исус е като между водач и неговия подчинен. Както вече видяхме, и ще продължим да виждаме, партньорството между Махди и Исус е наистина нечестиво – особено ако не си мюсюлманин и нямаш намерение да станеш такъв.  Ако случаят е такъв, ти си обречен на смърт – просто и ясно. Мюсюлманският Исус е изкривен вариант на библейския Исус, който казва:

Защото Аз дойдох от небето не да върша Своята воля, но волята на Този, който ме изпрати. И това е волята Му; да не изгубя нито един от всички, които ми е дал, но да ги възкреся в последния ден. Защото волята на Моя Отец е всеки, който гледа към Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:38-40).

Вместо да прегърне „казузата“ на Отец, мюсюлманският Исус прегръща каузата на Махди. Вместо да спаси вярващите в Него, които Отец е положил под надзора Му, мюсюлманският Исус ще изколи онези, които са останали верени на думите на Исус, намиращи се в Библията. Мюсюлманският Исус не е нежният, но силен пастир, описан в евангелията, а по-скоро е самият Вълк в овчарски дрехи.

ЛЪЖЕПРОРОКЪТ КАТО ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ НА АНТИХРИСТ

Идването на беззаконника (Антихрист) се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог изпраща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата (2 Солунци 2:9-12).

И видях друг звяр, който излизаше от земята… И вършеше голями знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците (Откровение 13:11,13).

В Библията виждаме, че Лъжепророкът ще дойде с „всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за да заблуди онези, които погиват“. Той ще извърши велики и чудни знамения, като дори направи така, че огън да слезе от небето, за да измами земните жители. Но след като чудодейната му сила не успее да обърне всеки човек на земята, главната му цел ще стане да установи система, при която жителите на земята ще имат само два избора: да се поклонят на Антихрист или да бъдат убити. Казва  се, че Лъжепророкът ще създаде някакъв „образ“, вероятно някаква форма на идол или статуя, която ще има способността да „говори“. Предстои да видим точно какъв ще бъде този „образ“.

На него (Лъжепророка) беше дадена власт да даде дишане на образа на звяра, така че той да може да проговори и да направи да бъдат избити онези, които отказаха да се поклонят на образа на звяра (Откровение 13:15).

Има нещо твърде необичайно, свързано с този образ, който „можеше да говори и да направи да бъдат избити онези, които отказаха да се поклонят на образа на звяра“. По някакъв начин самият образ ще има способността да привежда в действие закона на Лъжепророка; ще има способността да прави така, че хората да бъдат убивани. Това изглежда има допирни точки с позорния „белег на звяра“, който е част от системата на Лъжепророка. Всички земни жители „ще бъдат принудени – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби – да сложат знак върху дясната си ръка или челото си, така че никой да не може да купува или продава, освен ако не носи белега, който представлява името на звяра или числото на неговото име“ (Откровение 13:17).

Така, библейски казано, Лъжепророкът е изпълнителят на световното движение за поклонение пред Антихрист. Представете си за момент един извършващ чудеса евангелизатор, който е напълно обладан от сатана и който отказва да приеме „не“ за отговор под заплаха със смърт. Точно това ще представлява Лъжепророкът.

МЮСЮЛМАНСКИЯТ ИСУС КАТО ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МАХДИ

Според исляма по подобен начин фалшивият мюсюлмански Исус ще бъде най-великият евангелизатор, който светът някога ще е виждал. В това отношение той отговаря съвършено на описанието на Лъжепророка! Виждаме, че фалшивият мюсюлмански Исус, подобно на Лъжепророка, идва, за да обърне християнския свят към една нова религия. В случая на мюсюлманския Исус религията, разбира се, е ислямът:

Когато се завърне, Исус лично ще поправи неправилните представи и тълкувания по отношение на своята личност. Той ще потвърди истинското послание, което е бил донесъл във времето си на пророк и ще отрече някога да се е наричал Божий Син. Освен това, при второто си идване Той ще препотвърди това, което беше пророкувал при първото си идване, като свидетелства за най-главния от Пратениците, пророк Мохамед. При второто му идване много не-мюсюлмани ще приемат Исус като слуга на Всемогъщия Аллах и като мюсюлманин и член на Обществото на Мохамед. 4

Макар и базирайки се единствено върху това описание, изглежда, че силата на Исус да обръща хора към друга вяра се основава повече върху елементарния факт на убедителността на неговите думи, присъствие и действия, отколкото върху някакви конкретно споменати чудеса. Точно както Лъжепророка, обаче, мюсюлманският Исус отказва да приеме „не“ за отговор. Както видяхме по-рано, Исус, заедно с Махди, ще постанови ислямския закон по цялата земя и с това ще отмени данъка джизие или харадж, който всички немюсюлмани исторически са имали като вариант да плащат в замяна на „защита“, което много наподобява на „защитата“, която мафиотските босове са изтръгвали от бизнесите в своята област. След като данъкът джизие бъде отменен, „от всички хора ще се очаква да приемат исляма и няма да имат друг избор“. 5 Но какво ще стане, ако някой откаже да смени вярата си? Тогава, както вече видяхме, водачите на така наречената „религия на мира“, Махди и мюсюлманският Исус, ще направят така, че да ги убият.

ЛЪЖЕПРОРОКЪТ КАТО ЕКЗЕКУТОР

От библейското описание на Лъжепророка научаваме, че основният мотив, скрит зад плана за създаване на този „образ в чест на звяра“ е, за да бъдат убити онези, които откажат да му се покланят:

Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меч и оздравя. И му беше позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра (Откровение 13:14,15).

По-нататък има конкретна препратка към точния начин, по който хората ще бъдат убивани:

Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради свидетелството за Исус и заради Божието слово. Те не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ и не бяха приели белега на челото или ръката си (Откровение 20:4).

Библията ни казва, че онези, които откажат да участват в системата, установена от Лъжепророка, и откажат да се покланят на Антихрист или на неговия образ, ще бъдат убити. Конкретният начин, който ни посочва Библията, е обезглавяване. Ще обсъдим този факт по-подробно в някоя от следващите глави. Лъжепророкът ще бъде най-големият палач, който светът някога е познавал.

МЮСЮЛМАНСКИЯТ ИСУС  КАТО ЕКЗЕКУТОР

С какво е по-различен мюсюлманският Исус? Вече изследвахме ислямските традиции, които твърдят, че Исус ще премахне данъка джизие, оставяйки по този начин  на християните и евреите по цял свят само две възможности: да приемат исляма или да умрат.

Исус, синът на Мария, скоро ще слезе сред мюсюлманите като справедлив съдия… Следователно Исус ще отсъжда според ислямския закон… от всички хора ще се изисква да приемат исляма и няма да има друг вариант. 6

Времето и мястото за [данъка на глава] е преди последното слизане на Исус. След последното Му идване единствено ислямът ще бъде приеман от тях, понеже събирането на данъка на глава е в сила само до идването на Исус. 7

Видяхме също така ислямски традиции, които обрисуват Исус като водач на армия, която изколва десетки хиляди евреи, за които се казва, че са последователи на Деджал (Антихрист).

Яхудите (евреите)… ще се основните му последователи. 8

Иса (Исус) убива Деджал при портата Худ, близо до Израелското летище, в долината Ифик.  Ще настъпи последната битка между Яхудите и мюсюлманите ще бъдат победители. 9

В Последния Час мюсюлманите ще се бият с евреите. Тъй като евреите са неразделна част от армията на Деджал, а мюсюлманите са войници на пророка Исус, те ще воюват помежду си и мюсюлманите ще бъдат победоносни, докато дори камъкът и дървото кажат: Ела тук, мюсюлманино, зад мен се крие евреин; убий го. 10

И библейският Лъжепророк, и мюсюлманският Исус са описани като установяващи законова система, която ще наложи масова екзекуция на всеки, който откаже да приеме новата световна глобална религия.

ЗМЕЙ В ОВЧИ ДРЕХИ

Всички сме чували израза „Вълк в овчи кожи“. Повечето хора не знаят, че Исус е авторът на това изказване. Интересното е, че когато Исус въведе този израз, Той имаше предвид конкретно фалшивите пророци. Точната фраза беше: „Пазете се от лъжепророците. Те идват при вас в овчи дрехи, но отвътре са вълци грабители“ (Матей 7:15). По подобен начин Лъжепророкът, пред когото останалите фалшиви пророци са бледа сянка, е описан от апостол Йоан като един, който „имаше два рога като агне, но говореше като змей“ (Откровение 13:11). С това се има в предвид, че Лъжепророкът ще се представя като мек и кротък – личност с подобен на „агне“ характер – но отвътре този човек ще бъде буквално обладан от самия сатана. Той ще е изпълнен с измама, убийство, ярост и омраза. Целта му ще бъде да заблуди колкото се може повече хора да се поклонят на Змея.

Твърде е възможно външното представяне на Лъжепророка като „агне“ да сочи към идеята, че Лъжепророкът буквално ще претендира, че той е Агнето, Исус Христос (Йоан 1:36; Откровение 5:6,13). Това би било логично, ако се вгледаме по-внимателно в предупрежденията, които Исус отправи към Своите последователи в Матей глава 24. Многократно Исус предупреждава Своите ученици за множеството лъжепророци, които ще се появят в Последното време, но в най-първото Си предупреждение, което отправя към тях, когато учениците Му Го питат за характеристиките на последното време преди Неговото завръщане, Той казва: „Внимавайте никой да не ви заблуди. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: „Аз съм Христос“, и ще заблудят мнозина“ (Матей 24:4,5). Макар да не вярвам, че всеки фалшив пророк, който ще се появи в последното време, ще твърди буквално, че е Христос, от този пасаж става ясно, че някои ще твърдят така. И ако Лъжепророкът от Откровение 13 е прототипът и самият модел за всички останали фалшиви пророци, има основание да се смята, че Лъжепророкът ще твърди за себе си, че е самият Исус Христос. Това, разбира се, е идеален и брилянтен (макар и безкрайно зъл) план. Кой според вас би бил по-добър ваш поддръжник и главен служител на пропагандата от някой, за когото по-голямата част от света вярва, че е самият Исус Христос? Изглежда, че именно това Сатана е планирал за Антихрист/Махди.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мюсюлманите много обичат да използват Исус като евангелизаторско средство сред християните. Публикувани са множество мюсюлмански книги, които възхваляват величието на Исус и изразяват дълбока любов към Него. Един мюсюлмански уебсайт дори заявява, че „Исус ме доведе до исляма“. Мюсюлманите използват Исус като примамка, за да привличат християните и да ги убеждават в истината на исляма. Но рекламираният ислямски Исус е много различен от мюсюлманския Исус, който идва да разкрие истинската си самоличност като най-радикалния от мюсюлманите фундаменталисти. Този Исус, който се завръща според мюсюлманската традиция, кара Осама бен Ладен да изглежда като начинаещ. Той е обрисуван като идващ да установи ислямския закон по лицето на земята, с което да узакони екзекутирането на всеки, който откаже да приеме исляма. Той е описан като предводител на армия, която ще избие десетки хиляди евреи, за които се казва, че са последователи на Деджал. Ако някога съществува човек, който с право да бъде описан като „звяр“, тогава със сигурност, мюсюлманският Исус е такъв човек.

Мюсюлманите очакват да дойде човек, който ще твърди, че е Исус Христос. Той ще бъде представен като агне. Ако някога се появи такъв човек, той ще твърди, според ислямската традиция, че е бил жив в небето през последните две хиляди годинив очакване да се завърне на земята, за да завърши живота си и да изпълни своята мисия на земята. Такъв човек ще бъде лъжец. Той ще бъде истински ученик на своя господар, бащата на лъжата. Той ще дойде, за да изпълни това, което Библията представя като най-горещите желания на сатана: или да измами християните и евреите – даже и целия свят, за да му се поклонят, или да ги изколи. В Библията виждаме, че точно това са целите, с които Сатана дава власт на Лъжепророка. Библейското описание на Лъжепророка и ислямското описание на мюсюлманския Исус се припокриват по всички основни точки.

Мюсюлманският Исус <<назад><напред>> Възродената ислямска империя на Антихрист

БЕЛЕЖКИ:

1.      Ibn Maja, Kitab al-Fitan #4084 as quoted in Shaykh Muhammad Hisham Kabbani, The Approach of Armageddon? An Islamic Perspective (Canada, Supreme Muslim Council of America, 2003), p. 231

2.      Ayatullah Baqir al-Sadr and Ayatullah Murtada Mutahhari, The Awaited Savior, (Karachi, Islamic Seminary Publications), prologue, p. 3

3.      Sais I-Nursi, The rays, The Fifth Ray, p. 493, as quoted in Harun Yahya, Jesus Will Return, (London, Ta Ha, 2001), p. 66

4.      Kabbani, p. 237

5.      Mufti Mohammad Shafi and Mufti Mohammad Rafi Usmani, Signs of the Qiyama and the Arrival of the Maseeh, (Karachi, Darul Ishat, 2000), p. 59

6.      Sideeque M.A. Veliankode, Doomsday Portents and Prophecies (Scarborough, Canada, 1999) p. 358

7.      Ahmad ibn Naqib al-Misri, The Reliance of the Traveller and Tools of the Worshipper, a Classic Manuel of Islamic Sacred Law, Translated by Noah Ha Mim Keller, (Amana Publications, Beltsville Maryland, revised 1994) p. 603.

8.      Who is the evil Dajjal (the “anti-Christ”)? by Mohammed Ali Ibn Zubair Ali http://www.islam.tc/prophecies/masdaj.html

9.      Muhammad Ali Ibn Zubair, The Signs of Qiyama, translated by M. Afzal Hoosein Elias from the original (with references): ” Aalalaat-e-Qiyyamat aur Nuzul-e-Eesa.”

10.  Veliankode, p. 218

Мюсюлманският Исус <<назад><напред>> Възродената ислямска империя на Антихрист


 

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (2-РА ЧАСТ) – СЪПОСТАВКА НА МАХДИ С АНТИХРИСТ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчество и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 12

МАХДИ

Можете да смятате това за чисто съвпадение. След като приключа с представянето на десетките прилики между ислямската система и тази на Антихрист, няма да можете да твърдите, че това е просто съвпадение. Можете да съставите графика и по законите на вероятностите да се опитате да пресметнете действителните шансове за случайно съвпадение. Аз лично предполагам, че вероятността за случайност е едно на трилиони. Бихте ли заложили и петдесет стотинки на подобна вероятност? Ако не, тогава защо си играете на хазарт със собствената си душа? Но това, което би трябвало да уплаши много всеки, е, че тази история за Антихрист не е просто кошмарна приказка, която човек чете от някакви древни свещени текстове, а бързо настъпваща действителност направо пред очите ни.

ХАЛИФАТ

Според ислямската традиция, Махди не се появява само като смътен велик религиозен водач; той ще се върне, за да установи наново длъжността на халифа. Ислямът заповядва на своите последователи: „Ако го видите, отдайте му своята преданост, дори ако трябва да лазите по лед, защото той е вице-регента (халифа) на Аллах, Махди”. Защото той ще постеле пътя и ще установи управлението на семейството [или общността] на Мохамед… Всеки вярващ ще бъде задължен да го подкрепя”.

ХАДИС

Накратко, хадисите или сунните са записи на думите и делата на „пророка” Мохамед. С други думи, Коранът е „така казва Аллах”, а хадисите са „така казва Мохамед”. Изключително важно е да се разбират хадисите, когато се дебатира с мюсюлмански апологети. Винаги, когато немюсюлманин повдига въпроса за ислямския тероризъм, стандартният мюсюлмански апологет почти неминуемо ще каже нещо от рода на: „Покажете ми и един стих в Корана, който учи на насилие?” Това е била обичайната техника за отбиване на западняците. Какъвто и стих да се предложи, в последствие той бива обясняван със значението на самоотбрана или като заповеди, които са им били дадени само по конкретен повод. С други думи, всичките заповеди в Корана, които призовават мюсюлманите към джихад, са отживелица и неприложими за днес.

Но това си е чиста проба измама. Публичния образ, спомняте ли си? Първата реакция на подобен въпрос трябва винаги да бъде следният въпрос: „Смятате ли, че Мохамед е най-добрият авторитет за тълкуване на Корана?” С други думи, дали хадисите са авторитетни за всички мюсюлмани? Това води до „шах и мат” в стила на Исус, защото ако един мюсюлманин отрече авторитета на хадисите, значи той отрича авторитета на Мохамед като пророк. Най-често някой глупав мюсюлманин ще каже, че не вярва в много от хадисите (по-конкретно в онези, които вие цитирате в хода на дискусията). Но този спор винаги приключва веднага, щом се даде силният стих от Корана, който гласи: „О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас. И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден…” (Коран 4:59). След това, в съответствие с тази заповед от Аллах, всеки мюсюлманин, който отрича хадисите, отрича не само заповедта на Аллах, но и самия Аллах. Това може да се сравни с това християнин да отрече Новия завет. В действителност повечето глупави мюсюлмани съвсем не отричат хадисите – те ги отричат само пред вас.

Малцина западняци осъзнават, че на мюсюлманите е позволено да скриват истината по този въпрос, когато разговарят с немюсюлмани. Сунната е толкова важна за мюсюлманина, колкото и Новият завет за християнина. „Сунната е всичко извън Корана, което идва от Пратеника на Аллах. Тя обяснява и дава подробности за законите, намиращи се в Корана.” Няма сериозни учени днес, които биха отрекли близо 200-те заповеди, намиращи се в хадисите, които насърчават напълно джихада чрез меч – включително и непровокираните нападения с единствената цел за засилване на поклонението на Аллах.

Никога не забравяйте, че разликата между исляма и християнството може да бъде обобщена с едно изречение – християнството е Голгота, ислямът е кавалерия. Целта на Мохамед, халифа, Махди и всички покорни мюсюлмани, е постигането на една единствена цел – засилване славата само на Аллах като върховен бог чрез джихад; най-напред подкана, след това война, докато не остане нито един, който да не казва: „Няма Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пратеник”. Аллах заповядва на всичките си последователи да се включат в джихад, докато буквално не остане никой на земята, който да не се покланя на Аллах: „Апостолът на Аллах каза: ‘Заповядано ми е да се бия с хората, докато кажат: Никой няма правото да му се покланят, освен Аллах’”.

ХАЛИФ

Исторически погледнато, халифът е висшият политически, военен и административен водач на всички мюсюлмани по целия свят. Опитайте се да разберете това по следния начин: халифът по същество е наместник на Мохамед, както папата е наместник на Христос за католиците по цял свят. Длъжността и управлението на халифа е познато като халифат. Това е единствената форма на управление, която е напълно разрешена и одобрена от ислямското право.

Но от 1924 г. насам, след близо четиринадесет века на „божествено царуване”, длъжността на халифа най-накрая беше премахната. Днес движението сред целия мюсюлмански свят за възстановяване на халифата избухва с вулканична сила. Със заповедта двете седалища на Махди и на халифа да бъдат в едно, Мохамед е казал: „Ще има халиф през последния период от моята умма… Той ще бъде имам Махди”. С други думи, този последен халиф, където и да бъде установен, ще бъде Махди от Последните времена.

МЮСЮЛМАНСКИЯТ ИСУС

Вторият, най-важен мюсюлманския образ от последните времена, е Иса-Алмасих, мюсюлманският Исус. Ислямските разкази относно Исус коренно се различават от историческия и библейския Исус. Ислямският Исус по никакъв начин не е „спасител”, нито изкупител. Той е просто поредният пророк сред цялата върволица от пророци, изпратени от Аллах. Специалното звание на Месия, макар и да е запазено в ислямската традиция, всъщност е лишено от каквито и да било истински библейски месиански качества. Според исляма Исус няма да възвърне нацията на Израел на еврейския народ. Нито целта на Исус ще бъде да спаси и избави верните Си последователи от съществуващото преследване от страна на Антихрист. В исляма Исус се връща като радикален мюсюлманин, за да поведе мюсюлманските армии, да сложи край на християнството и да избие евреите. Колкото и иронично и извратено да звучи, именно това фундаменталните мюсюлмани по целия свят вярват и очакват. Дали апокалиптичните християни също поддържат това учение?

ГЛАВА 17

И ДВАМАТА ТВЪРДЯТ, ЧЕ СА МЕСИЯТА

Махди е за мюсюлманите това, което е Христос за християните – Той е техният очакван спасител: „Фигура, по-легендарна от тази на Махди, Очакваният Спасител, не е била виждана през историята на човечеството. За окончателното спасение на човечеството той е като Полярната Звезда на надеждата, в която човечеството е вперило взор” – пише Аятулах Бакир-Ал-Садр – покойният тъст на скандалния за Ирак Муктада ал-Садр в своята книга „Очакваният Спасител”.

Професорът в Университета на Вирджиния Абдулазиз Абдулхюсеин Сахедина в своя научен труд „Ислямското месианство” е съгласен: „Терминът ‘месианство’ в ислямския контекст често се използва като превод на важното понятие на една есхатологична фигура, Махди, който като предопределен водач „ще се издигне”, за да предприеме една велика социална трансформация с цел да възстанови и подреди всички неща под божествено ръководство. Така ислямският месия въплъщава стремежите на своите последователи за възстановяване на чистотата на Вярата, което ще донесе истинско и непокварено водителство за цялото човечество, създавайки справедлив социален ред и свят, свободен от потисничество, в който ислямското откровение ще бъде норма за всички нации”.

Дори и строгият и умерен Шейх Кабани, любимецът на консервативните американци, очаква този Махди като главна месианска фигура на исляма: „Евреите очакват Месията, християните очакват Исус, а мюсюлманите очакват и двамата – Махди и Исус. Всички религии ги описват като мъже, които идват, за да спасят света”.

Това, което мюсюлманите не осъзнават, е, че  те очакват Антихрист. Исус предупреди: „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, дори и избраните. Ето, предсказах ви” (Матей 24:24-25).

ЮДЕЙСКАТА ПРЕДСТАВА ЗА АНТИХРИСТ

Повечето християни не знаят, че когато става въпрос за дефиницията на Антихрист, юдаизмът е съгласен с тях: „Сатана Армилий, когото неевреите [християните] наричат Антихрист”. Легендата за Армилий, както е наричан, е представена в Мидраш Отот хамашиа Мидрешеи Геулла и е документирана в Таргумите. Почитаемият средновековен юдейски мъдрец Саадия Гаон записва, че през Последните времена – точно преди епохата на изкуплението – една фигура на Анти-Месия (Антихрист) ще се надигне и впусне в битка срещу юдейския Месия. Юдейският Месия ще убие Армилий и по този начин ще въведе Месианската епоха на изкуплението за еврейския народ и света.

Дори сатанинската му връзка е записана от юдейските тълкуватели: „Този Армилий [Антихрист] ще заблуди целия свят да повярва, че той е Бог и ще царува над целия свят. Той ще дойде с десетима царе и заедно ще воюват срещу Ерусалим”.

В светлината на това и когато става въпрос за Антихрист, макар и в спор по основните различия в теологията, християните и юдеите трябва да се обединят в борба срещу махдизма, който е определен да „управлява хората чрез сунната на техния Пророк и да установи исляма на земята”. Те твърдят, че „ислямът ще бъде победоносен над всички останали религии” и само ислямът ще се практикува.

Както можем да видим, всички описания на Махди според исляма съответстват с тези на Антихрист, които се виждат в Библията.

ГЛАВА 19

И ДВАМАТА ВЪРШАТ ЛЪЖЛИВИ ЧУДЕСА

Библията заявява, че Антихрист ще покаже свръхестествени знамения и ще извърши лъжливи чудеса, за да убеди света, че той действително е очакваният Месия: „И тогава ще се яви беззаконният… този, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (II Солунци 2:8-9).

Приликите между Махди и Антихрист тук са явни. Ислямската традиция дори потвърждава следното: „Аллах ще му даде сила над вятъра и дъжда и земята ще се разлисти. Той ще раздава богатство щедро, стадата ще изобилстват, а уммата [империята на исляма] ще бъде огромна и на почит…” За Антихрист се казва, че ще произведе всякакви лъжливи чудеса, докато за Махди се казва, че ще има свръхестествена власт над природата. Това е още една явна аналогия, която да добавим към графиката на вероятността. Но не оставяйте още химикалките си – ние едва започваме.

ГЛАВА 23

И ДВАМАТА ЦАРУВАТ НАД ДЕСЕТ ДУШИ

След като Антихрист дойде на власт, Библията казва, че той ще владее над десет други царе, които ще му предадат властта си: „Десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра. Те имат само една цел – да предадат на звяра своята сила и власт” (Откровение 17:12-13). През 2002 г. беше написан от Абу Канит ал-Шариф ал-Хасани от „Гайдинг Хелпър Фондейшън” (Guiding Helper Foundation) план за повторно установяване на халифата. Планът беше озаглавен „Планът за завръщането на халифата”. Съгласно този план един десетчленен съвет от „Помощник-халифи” ще помага на халифа в неговото управление. Тези помощници или членове на съвета наподобяват министрите в много от съвременните правителства.

През 2007 г. ал-Кайда в Ирак беше ангажирана с опити да установи собствен халифат. Както при плана на Хасани за халифат, така и ал-Кайда назначава десет министри, за които се казва, че ще управляват под ръководството на идващия халиф в Ирак. „Една сунитска въстаническа коалиция в Ирак обяви в понеделник назначаването на министър на образованието на така наречения 10-членен „ислямски кабинет” на групата, съставен през април като предизвикателство към Иракското правителство.”

И така, отново се изправяме пред поредната поразителна прилика между библейското пророчество и ислямската традиция. Макар за халифа на мюсюлманите да се казва, че ще управлява над съвет или над кабинет от десет души, за Антихрист ясно се казва, че ще управлява над десет „царе” или владетели, които му предават властта си. Аналогиите продължават да се разкриват. Сетихте ли си да добавите тази към своята графика на „растящата вероятност”?

ГЛАВА 24

И ДВАМАТА СА ИЗТОЧНИК НА СМЪРТ И ВОЙНА

В Данaил 11:37-38 откриваме, едно почти съвършено обобщение на исляма. Там четем за опитите на империята на Антихрист да установи своя закон, почитането на войнствен бог, незачитането правата на жените и насърчаването на ислямския зекят (задължителелна милостиня за джихада със злато и сребро), всичко това в един сбит пасаж. Този изумителен откъс сам по себе си би трябвало да е достатъчен, за да убеди и най-закоравелия скептик, че Библията е пророкувала идването на исляма.

Като един, който е предан на този войнствен бог, Антихрист, подобно на баща си дявола, е представен като причинител на смърт и разрушение. В Библията Сатана е описан като един, който притежава „властта на смъртта, тоест дявола” (Евреи 2:14).

И все пак, в Корана откриваме, че едно от имената на Аллах е ал-Мумит. Това се счита за едно измежду 99-те красиви имена на Аллах. То означава буквално „този, който притежава властта на смъртта, причинител на смърт, убиецът, този, който отнема живота или този, който унищожава живота”. Това название на Аллах почти съвпада с името, дадено на Сатана в книгата Откровение: „Те (демоните) имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон (унищожителят), а на гръцки името му е Аполион” (Откровение 9:11).

Какво общо още имат сатана и Аллах? Почти всеки път, когато Библията говори за Антихрист, описанието идеално съответства на духа на исляма. Продължете да четете и ще видите.

ГЛАВА 29

И ДВАМАТА ОБЯВЯВАТ СЕДЕМГОДИШЕН ДОГОВОР ЗА МИР

В исляма може да се открие дори седемгодишният договор за „мир,” за който говори Данаил. Съвпадение ли е това? Едва ли! След като се издигне на власт и като прелюдия към нашествието си в Израел, се казва, че Антихрист ще потвърди мирен договор с Израел за седем години: „Той ще потвърди завет с мнозина за една ‘седмѝца’” (Данаил 9:27). В контекста си този стих ни показва, че Антихрист ще „потвърди”, а не „установи” мирен договор, както обичайно се смята. Той може да потвърди мирен договор като Осло или Саудитския план и да ги поднови. Това е съществувало по-рано споразумение, което ще бъде възстановено отново с Израел за период от седем години. Обаче Библията разкрива също, че само след три години и половина Антихрист ще наруши този седемгодишен завет.

Както вече видяхме, Сатана – чрез ислямските пророчества – е подготвил мюсюлманите по света да приемат Антихрист като техния Месия – Махди.

Една ислямска традиция свързва възкачването на Махди с момента на едно финално споразумение за мир между арабите и римляните („римляните” тук трябва да се разбират със значение на християните или по-общо, западняците). Въпреки че това мирно споразумение е сключено с „римляните”, казва се, че то ще бъде постигнато чрез посредничеството на един евреин от свещеническото потекло на Аарон. Мирното споразумение ще бъде сключено за период от седем години: „Расулаллах [Мохамед] каза: ‘Ще има четири мирни споразумения между вас и римляните [християните]. Четвъртото споразумение ще стане с посредничеството на един човек, който ще бъде от потомците на Хазрат Харун [Почитаемия Аарон – брата на Моисей] и ще бъде прието за седем години’”. Друга хадиса говори за „царуването” на Махди по следния начин: „Той ще раздели имота и ще управлява народа чрез сунната на техния Пророк и ще установи исляма по земята. Той ще остане седем години, след което ще умре и мюсюлманите ще се молят над него”. „Махди ще изпълни земята с равенство и справедливост, тъй като е била изпълнена с потисничество и тирания, и ще управлява седем години.”

И така, седемгодишното управление на Махди е предшествано от седемгодишен мирен договор, за който се казва, че ще бъде сключен с един потомък на брата на Моисей, свещеника Аарон. Такъв потомък би бил Коен или свещеник. Само на свещениците е позволено сред евреите да извършват свещеническите задължения в храма. Това е важно, понеже договорът, който Антихрист ще предприеме с Израел, най-вероятно ще включва споразумение, с което се позволява на евреите да построят отново храма си.

Въпросът, който западните християни постоянно задават, е, как евреите ще построят отново храма, ако мюсюлманите заемат Храмовия хълм? Отговорът е, че ислямското пророчество предвижда това, но едва когато се появи Махди.

ГЛАВА 34

И ДВАМАТА РЪКОВОДЯТ ТУРСКО-ИРАНСКО НАШЕСТВИЕ

Кой въвежда Апокалипсиса – християните или мюсюлманите? Библията описва, че в Последните дни Израел ще се бие с една коалиция от различни народности, ръководена от Турция и Иран. В Захария 9:13 Господ заявява: „Ще възбудя децата ти, Сионе, против твоите деца, Яване”. В този откъс се вижда, че Израел воюва срещу Йония или Яван. В няколко Библии тази дума се превежда като „Гърция”. Но Йония/Яван е била просто провинция, разположена на западното крайбрежие на днешна Турция. Това е много важно, защото очевидният контекст на тази битка е завръщането на Христос: „Тогава Господ ще се яви над тях” и ще се бие заради тях. Следователно, в Последните времена, в момента, когато Исус се завърне, евреите (Сион) ще бъдат ангажирани с война с Турция (Яван). В Езекил 38 научаваме, че освен Турция, Иран също ще бъде ключов играч в нападението срещу Израел в Последните времена: „Персия… ще бъде с тях, с щитове и шлемове…” Персия е просто древното име на сегашен Иран. Вече виждаме, че в наши дни Иран вече заплашва Израел. Удивителното е, че ислямската традиция също съдържа пророчества, които обрисуват съвсем точно тези врагове да воюват срещу Израел през Последните времена. Разликата, както обикновено, е, че в ислямския разказ турците и иранците са представени като праведни и водени от Махди, докато евреите, както обикновено, са представени като нечестиви.

Едно ислямско пророчество говори за армия от мюсюлмани, носещи черни знамена с кредото на исляма, изписано през тях: “Няма друг бог освен Аллах, Мохамед е пратеника на Аллах.” Черното знаме винаги е било знамето на джихад. В това предание мюсюлманите тръгват на поход от Иран и се отправят към Израел, за да превземат Ерусалим за своя Махди. След като мюсюлманите завземат Ерусалим, се казва, че Махди ще използва Храмовия хълм за свое седалище на властта, от което ще управлява цялата земя.

Когато Мохамед се върнал от осемгодишното си изгнание от родния си град Мека, той имал със себе си армия от 10 000 мюсюлмани, които носели черните знамена на джихад. Върху тях била написана думата „наказание”. Подобно и Махди, когато нахлуе в Израел, ще бъде придружен от огромна армия, носеща черните знамена на джихад, които днес се виждат по всички видео материали за ислямския джихад и се развяват на всички мюсюлмански митинги по целия свят.

Но важната страна на традицията на черните знамена е, че двете нации, конкретизирани като придружаващи Махди, са Турция и Иран. Абдул Рахман ал-Уахаби в „Деня на гнева” пише: „Последната битка ще се поведе от мюсюлманските правоверни, идващи на гърба на коне… носещи черни знамена. Те ще застанат на източната страна на река Йордан и ще повдигнат война, невиждана дотогава на земята. Истинският Месия, който е ислямският Махди, ще срази Европа, ще поведе своята армия от селджукци [турци]. Той ще владее над света от Ерусалим, защото Мека ще е била разрушена”. Селджукската империя се е състояла от турци и е предшествала Османската империя. Тя обхващала района на Турция, Северен Иран, Сирия, Ирак, Южен Кавказ и Азербайджан. Много ислямски учени смятат, че Махди ще води армия от турци и ще владее над Израел.

Разяснявайки традицията на черните знамена, така нареченият „умерен” Шейх Кабани, любимецът на консервативните американци, заявява, че войските ще дойдат от областта на Иран: „Хадисите сочат, че черните знамена, идващи от областта на Хорасан [Иран], ще означават, [че] появяването на Махди е близо. Хорасан се намира в днешен Иран и някои учени твърдят, че тази хадиса означава, че черните знамена се появяват от Централна Азия, т.е. в посоката на Хорасан (Иран), след което появата на Махди предстои непосредствено”.

Забелязвате ли как „съвпаденията” продължават да се трупат? Но при Бога няма съвпадения, няма случайности и за щастие, няма изненади! Макар Библията да е пророкувала преди хиляди години, че Антихрист ще поведе армия от турци и иранци, ислямската традиция пък заявява, че техният Месиански Махди ще поведе армия от турци и иранци срещу Израел. Пророчеството предсказва разрушаването на Мека. Това би ни дало да прозрем в мисленето на родоначалника на исляма, дявола. Сатана знае, че Арабия ще бъде унищожена, и по-конкретно Мека. Аз ще разгледам това бъдещо пророкувано събитие в по-късните глави. Но за сега е необходимо да запомним, че не бива да се подценява познанието на Сатана за Библията. Библията заявява, че в Последните дни Сатана ще знае, че времето му е кратко (Откровение 12:12). Откъде той знае това? Какъв източник използва, за да открие тази информация? Отново, сатана знае и разбира библейското пророчество по-добре и от нас. Никога не подценявайте врага си, особено когато се подвизава наоколо от хиляди години.

ГЛАВА 41

И ДВАМАТА СА НАРЕЧЕНИ „СИН НА ЗОРАТА”

В Корана Аллах е описан като Господ на Зората и „носител на злото”. „Кажи: Търся прибежище у [Аллах] Господа на Зората от пакостите на злото, което Той [Аллах] е създал… от пакостното зло на Тъмнината, тъй като става много тъмно” (Коран 114:1-3, букв.пр. от англ. – бел.пр.).

Търсейки прибежище у Аллах, Господа на Зората (Утринната Звезда, Зорницата) от злите същества, които той е създал, напомня на това, което шаманите правят, за да прогонят злото. Същият този Син на Зората, на когото Библията приписва цялото зло, хаос и разрушение на земята: „Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите!” (Исая 14:12).

ГЛАВА 47

И ДВАМАТА ЖЕЛАЯТ УНИЩОЖАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Независимо дали говорим за Антихрист, Махди или Иса (мюсюлманския Исус), можем да забележим, че всички те се целят конкретно в евреите и християните за своите кампании на терор. Въпреки това мюсюлманите бързо отговарят, когато ги обвинят в анти-семитизъм, че те не мразят евреите, а просто мразят ционизма. Обичам цитата от Мартин Лутър Кинг младши: „Ти заявяваш, приятелю мой, че не мразиш евреите; просто си ‘анти-ционист’. А аз казвам: нека истината закънти от високите планински върхове, да отекне през долините на Божията раззеленена земя: Когато хората критикуват ционизма, те имат предвид евреите – това е Божията собствена истина”. Ако само можеше повече от днешните водачи на така наречените „човешки права” да последват мъдростта на Кинг по този въпрос.

Ислямът предсказва участта на християните и евреите: „Махди ще предложи религията на исляма на евреите и християните; ако я приемат, те ще бъдат пощадени, в противен случай ще бъдат убити”. Векове преди исляма Библията предрича, че Сатана – чрез Антихрист – ще се прицели предимно в евреите и християните за смърт или обръщане във вярата по време на последното си царуване в терор – че Антихрист ще „воюва със светиите и ще ги убива” (Данаил 7:21). Апостол Йоан отразява видението на Данаил: „И му [на Антихрист] бе позволено да воюва против светиите и да ги победи” (Откровение 13:7). Йоан освен това разказва, че вижда Антихрист да излиза „от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие” (Откровение 11:7).

Интересно е, че мюсюлманският Месия изглежда съответства на библейския Антихрист, който, според исляма, ще избие евреите и жените. Не е чудно, че в исляма евреите и жените заедно следват Антихрист. Според исляма една от главните причини за завръщането на Исус е: „да обори евреите по спорния въпрос, че те са убили Исус. Обаче Исус ще ги убие, в това число и техния водач, Антихрист”. Исус също така няма „да зачита желанието на жените” (Данаил 11:37). „Неговите [на Антихрист] последователи, евреите, ще наброяват 70 000. [Тогава] Исус убива Даджал при портата Худ, близо до израелско, летище в долината ‘Ифик’. Ще настъпи последната война между евреите и мюсюлманите и мюсюлманите ще победят”.

Дали Сатана съвсем конкретно, с постоянство и упорито се цели в евреите преди и над всички останали? Да! Бог обича Израел, а каквото Бог обича, Сатана мрази. Освен това Исус обеща, че няма да се върне преди евреите да се утвърдят в земята си и докато не извикат: „Благословен идващия в името Господно” (Мат. 15:24). Това завръщане в Израел, като евреите заживяват в него, се подчертава от Исус и всеки пророк в Библията. Мнозина претендиращи, че са християни, са критични спрямо Израел и подкрепят установяването на палестинска държава; те твърдят, че никъде в текста на Новия завет нямаме указание за такава държава, наречена Израел. Обаче в Матей 10:23 Исус описва земята като Израел и тя ще бъде като такава точно преди Неговото завръщане. Сатана вярва, че с елиминирането на Израел той ще може да продължи съществуването си, за да царува в този свят и да отложи вечното си осъждение от Бога. Именно поради подобна причина Библията предупреждава за това в Последните Дни – евреите ще бъдат преследвани, за да бъдат унищожени. Анализирайки и изучавайки ислямската есхатология (наука за последните времена-бел.пр.), ние се сблъскваме с още един холокост, далеч по-лош от предишния, който настъпи по времето на нацистите. Говорейки за евреите, Аллах „хвърли вражда и ненавист” срещу тях (Коран 5:64). Те са описани като онези, които постоянно „разпалят огън за война и се устремяват по земята за развала” (пак там). Апологетите твърдят, че тези стихове са ограничени до конкретни исторически случки в кариерата на Мохамед. Ако е така, защо тези заповеди са предвидени за „до Деня на Възкресението (Съдния Ден – букв. от англ., бел.пр.)” (пак там)?

Това не е само временна заповед. Според ислямската традиция, евреите не само предприемат войни, а причиняват общи злини по земята. Аллах така се отвратил от евреите, че ги проклел и буквално превърнал много от тях в „маймуни и свине,” възлагайки им най-ниския „ранг” сред човечеството (Коран 2:65; 7:166, 5:60). Сред по-антисемитски настроените и обичащи да надигат глас мюсюлмани тези стихове са сред най-любимите. Мога да си спомня много истории от детството ми във Витлеем, когато тази отровна омраза към евреите ни биваше набивана в малките ни главички. Сещам се за един случай, когато с класа ми ходихме до зоологическата градина в Ерусалим. Хората, които разглеждаха, хвърляха цигари по една усамотена горила, която се беше научила да взима цигарите и да пуши. Нашият учител мюсюлманин ни каза, че тази горила сигурно първоначално е била от потомството на евреите.

ХИТЛЕР ОБИЧАЛ ИСЛЯМА

Днес обръщам поглед назад към това и се замислям за учението на нацистите. Същата нацистка идеология за „еврейската сган” сега се поучава из целия Среден изток. Въпреки това мюсюлманите твърдят, че Хитлер е бил християнин. Повечето хора на Запад днес не са достатъчно схватливи по отношение на историята, за да забележат, че Хитлер вероятно е бил обладан от Аллах, тъй като е предпочитал исляма пред християнството що се отнася до Германия. В мемоарите си Алберт Шпеер съобщава как Хитлер е излагал възгледите си върху християнството пред една арабска делегация, която била на посещение. Обсъждайки последиците от битката при Тур, когато Чарлз Мартел, германец, разбил настъпващата мюсюлманска армия, Хитлер обяснил надълго и нашироко: „Ако арабите бяха спечелили битката, светът днес щеше да бъде мохамедански. Защото тяхна е била религията, която вярвала в разпространението на вярата чрез меч и поробване на всички народи на тази вяра. Германците щяха да станат наследници на тази религия. Подобно вероизповедание би подхождало идеално на германския темперамент”. Хитлер казал, че завладяващите араби, поради расовата си непълноценност, в дългосрочен план щели да бъдат неспособни да се преборят с по-суровия климат и условията в страната. Нямало да бъдат в състояние да поддържат здрави местни жители и затова в крайна сметка не арабите, а ислямизираните германци щели да застанат начело на тази Мохамеданска Империя. Хитлер приключил тази историческа спекулация с думите: „Виждате ли, за наше злощастие имаме погрешната религия. Защо нямахме религията на японците, които считат жертвата за родината като най-висшето благо? Мохамеданската религия също би била много по-съвместима с нас отколкото християнството. Защо трябваше да бъде християнството с неговата кротост и слабохарактерност?”

Хитлер дори се научил на геноцид от исляма. Адолф Хитлер използвал така наречения днес „арменски холокост” като свой модел за още по-голям холокост. Османските турци разработили техники, които по-късно били използвани от нацистите, като например да струпат 90 души във вагон с вместимост 36 души и да ги държат заключени там дни наред – ужасени, гладуващи и често мъртви.

„Хитлер бил още по-впечатлен от начина, по който турците имали успех с геноцида. На 22 август 1939 г. Хитлер обяснил, че плановете му да нахлуе в Полша включвали сформирането на ескадрони на смъртта, които щели да изтребват мъже, жени и деца. Той попитал: ‘Кой, в крайна сметка, говори днес за изтребването на арменците?’” Хенрих Химлер, високопоставен нацист, заявил: „Нямам нищо против исляма, защото той учи мъжете в тази дивизия вместо мен и им обещава рая, ако се бият и бъдат убити в бой, една съвсем практична и привлекателна религия за войници”.

КОГАТО ПРОТИВОРЕЧИЯТА НЕ СА ПРОТИВОРЕЧИЯ?

Мюсюлманските апологети защитават репутацията на Корана като се позовават на миролюбивите стихове в опит да замажат анти-семитската реторика, която изпълва страниците на Корана. Точно за тази заблуда на змийския „раздвоен език” ни предупреждава Библията по отношение духа на Антихрист, а именно, че: „в мир ще погуби мнозина” (Данаил 8:25). И така, как Аллах заблуждава правоверните и притъпява вътрешната им съвест, за да пренебрегнат целия този мир в Корана? Аллах има скрит коз, вероятно както една отровна змия сменя старата си кожа; Коранът има Насх, херменевтично правило, което отхвърля толерантните и миролюбиви стихове, които ислямът счита за отживелица – Мансук. Ислямът се придържа към идеята, че откровението е постепенно, при което всеки път, когато човек попадне на стихове, които изглеждат противоречиви едни с други, по-новото откровение отменя или анулира по-старите. Всеки, който е израсъл и с най-малкото ислямско образование, разбира това. В ранната кариера на Мохамед като лъжепророк той се опитвал да говори мило за евреите, за да ги спечели, но когато захарта не сполучили, той прибегнал към силно горчивия оцет, който съставлява преобладаващата част от проклятията и осъждението срещу евреите.

Мюсюлманските апологети биха отрекли всичко, когато говорят на английски, включително и това правило. Ако законът за отменянето не съществува, тогава защо на мюсюлманите не е позволено да пият вино, особено след като Коранът го позволява? Въпреки това, всеки мюсюлманин от младостта си е поучаван, че това е един отменен стих. Мохамед е трябвало да намери начин, за да си промени мнението. Как иначе би обхванал всичките противоречия? Отговорът е съвсем прост – те не са противоречия, а са били отменени.

Анти-семитизмът в исляма не се ограничава с Корана; той намира още по-пълно изражение в позорните Хадиси относно последното избиване на евреите. Следният свещен текст се повтаря неспирно в джамиите из целия Среден изток: „Последният час няма да настъпи, докато мюсюлманите не започнат да воюват с евреите и мюсюлманите ще ги избиват, докато евреин не се скрие зад камък или дърво и камъкът или дървото не кажат: ‘О, правоверни мюсюлманино или слуга на Аллах, зад мен има евреин; ела и го убий’”.

Враждебността на исляма към евреите е съществувала от самото му начало и все пак за тази враждебност днес са обвинявани евреите заради това, че са основали Нацията на Израел и са станали причина за „палестинското тежко положение”. Днес все повече се шири мнението, че ако Израел престане да съществува, тогава евреите най-накрая ще бъдат оставени на мира. Ако това е така, тогава защо са били извършени толкова много масови избивания срещу евреи от страна на мюсюлманите още преди основаването на държавата Израел? Ислямът изпълва мюсюлманските сърца с ненавист, която произлиза от самото дъно на ада. Помислете върху думите на Хасан Насрала, ръководителя на „Хизбула”: „Ако те [евреите] се съберат всички в Израел, това ще ни спести усилията да ги преследваме по целия свят”.

КОГАТО СМЕЛИТЕ СА СТАРХЛИВЦИ

И така, няма значение дали евреите не са влизали никога в земята си или са основавали държава. Насрала продължава: „Ако претърсим целия свят за човек по-страхлив, презрян, слаб и с неустойчива психика, ум, идеология и религия, няма да намерим никой, който да се сравни с евреина. Забележете, не казвам израелтянина”. Да наречем евреина страхлив и слаб едва ли отговаря на истината. Ясно си спомням една конкретна проява на насилие в собственото ми село в Бейт Сахур – Витлеем, когато бях тинейджър. Всички носехме ножове и тояги, след  като бяхме чули една революционна песен от „Гласа на палестинското радио” за демонстрациите от предишната вечер. Те бяха пели песни, обявяващи евреите за страхливци, понеже са избягали от камъните. Въпреки това, когато хвърляхме по тях камъни, израелските войници свалиха пистолетите си и тръгнаха към нас с палки, никога няма да забравя тяхната храброст – десетки евреи се приближаваха към стотици мъже. Аз раних един от тях почти смъртоносно. И макар да беше тежко ранен – повален на земята, а на главата му зееше дълбока отворена рана – той пак се изправи. В онзи ден се запитах за песента, която твърдеше, че евреинът е страхливец. Чудех се защо камъните, които хвърляхме, не го накараха да побегне – нали беше страхливец? Всеки път, когато евреите се опитваха да покажат, че не желаят да използват ексцесивна сила срещу нас, макар че със сигурност можеха да го направят, ние смятахме това за страхливост. Не след дълго започнах да осъзнавам, че всъщност ние, които стояхме зад децата, бяхме истинските страхливци.

Ние мразехме евреите, точка. Не само ционистите, както твърдяхме. „Мюсюлманската Студентска Асоциация на Калифорнийския университет на Лос Анджелес” пред американците заявява, че мразят единствено ционизма, и все пак на арабски те припяват пред Израелското консулство „Смърт на евреите”.

И СТРАХЛИВЦИТЕ СА СМЕЛИ

Днес ислямът и мюсюлманският свят са несъмнено единствената най-антисемитски настроена сила на земята. Палестинците в частност използват апокалиптичния модел като основа за голяма част от действията си срещу Израел. Шейх Ибрахим Махди, бившият официално назначен имам на Палестинската власт, заяви съвсем ясно: „Решителната битка ще бъде в Ерусалим и околностите му: ‘Възкресението на мъртвите няма да настъпи, докато не започнете да водите война срещу евреите…’” Не се казва: „Защитавайте се срещу евреите” а „да водите война срещу евреите”. Мюсюлманите вярват, че това последно избиване ще бъде една нападателна битка. Не забравяйте това. Разгледайте следния откъс от една „проповед” на същия Шейх Махди:

„О, Аллах, приеми нашите мъченици в най-високите небеса…
О, Аллах, почерни деня на евреите…
О, Аллах, изтреби евреите и техните поддръжници…
О, Аллах, издигни знамето на джихад по земята…”

Докато светът трепетно очаква и вярва в мирното съвместно съществуване на еврейския и палестинския народи, самите религиозни водачи на палестинския народ – с пълната подкрепа и одобрение на политическото ръководство – постоянно надигат глас за друго окончателно решение. Както мароканският духовен служител ал-Магили (починал 1505 г.) е казал: „Обичта към Пророка [Мохамед] изисква омраза към евреите”.

ГЛАВА 49

НАШИЯТ МЕСИЯ Е ТЕХНИЯТ АНТИХРИСТ И ТЕХНИЯТ МЕСИЯ Е НАШИЯТ АНТИХРИСТ

И така, видяхме, че ислямският Месия съвпада с библейския Антихрист и нещата стават дори още по-лоши. Като мюсюлманин, бях учен, че мъжът, когото християните вярват, че е Месията – този, който ще се завърне от небето, за да защити нацията на Израел – е Антихристът на ислямската есхатология (наука за Последните Времена – бел.пр.). Антихристът е познат като ад-Даджал, който твърди, че е божественият Месия и ще се бие на страната на евреите. Видяхме как ислямското определение за Антихрист включва това, че той ще води 70 000 евреи и християни в битка с Иса, мюсюлманския Исус, който ще убие Антихрист в Луд. Наистина, Сатана не остава и педя земя непокрита.

Както християните са предупреждавани непрекъснато да не следват лъжепророци и лъжливи месии, така и мюсюлманите са били предупреждавани да не се поддават на „измамните” сили на Даджал. За него се казва, че е голям измамник, който ще има чудодейни сили и временно ще има власт над цялата земя: „Пророкът ни предупреждаваше, че през Последните Дни ще има някой, който ще заблуди цялото човечество. Даджал ще притежава власт над този свят. Затова мюсюлманите трябва да са внимателни да не обикнат този свят в сърцето си, за да не изоставят религията си и да Го последват. Той ще може да изцелява болните, помахвайки с ръка над тях, както правеше Исус, но чрез тази заблуда Даджал ще подведе хората надолу по пътя към ада. Следователно Даджал е лъжливия Месия или Антихрист (Масих ад-Даджал). Той ще претендира, че е Месията и ще заблуди хората като им показва изумителни сили”. „…Даджал ще каже на арабски бедуин: ‘Какво ще си помислиш, ако възкреся отново  пред теб баща ти и майка ти? Ще засвидетелстваш ли, че аз съм твоят Господ?’ Бедуинът ще каже: ‘Да.’ Тогава двама дяволи ще приемат външността на неговите баща и майка и ще кажат: ‘О, синко, последвай го, защото той е твоят господ.’” Заблудителните знамения на Даджал целят да накарат хората да повярват, че действително той е техният „господ”. Мюсюлманският апологет Абу Амина Билал Филипс, е казал за Даджал, че той „ще претендира, че е божествен”. Мюсюлманските учени повсеместно са единодушни с Филипс. Поради факта, че Даджал според ислямската традиция е лъжливият еврейски Месия, който твърди, че е Бог, мюсюлманите вярват, че следователно Даджал ще твърди, че е и Исус Христос по име, и Всемогъщия Бог.

Като мюсюлманин, винаги бях учен, че Даджал ще бъде евреин. Ако отидете в ислямските книжарници ще откриете десетки книги, предупреждаващи мюсюлманите за идващия зъл еврейски Антихрист. „Появата на Даджал, Еврейския Цар” от Матлуб Ахмд Казми се продава много добре. Имам Шейх Ибрахим Махди на Палестинските власти е изразил ислямското виждане относно очакването на еврейския народ доста добре в една от своите проповеди: „Евреите очакват лъжливия еврейски Месия, докато ние очакваме с помощта на Аллах… Махди и Исус, мир да бъде на него. Чистите ръце на Исус ще убият лъжливия еврейски месия. Къде? В град Лод, в Палестина. Палестина ще бъде, както е била и в миналото, гробище за ‘нашествениците’”.

Много прокламиращи палестински християни, като Самюел Шахид, твърдят, че Даджал ще бъде „въплъщение на еврейската надежда и копнеж. Неговата армия ще бъде набрана изсред евреите”. Тъжното е, че много християни на Запад вярват, че Антихрист е евреин. Истинският Исус от Библията обаче действително ще дойде като божествен защитник на Израел и Неговите хора като духовните деца на Израел, християните. Можем да видим, че стратегията на сатана е да заслепява умовете на мюсюлманите, за да може, когато истинският Исус се завърне, те да бъдат вече подготвени да го отхвърлят като велик измамник и лъжлив еврейски Месия.

Най-малко шестстотин години преди ислямът изобщо да съществува еврейските пророци и еврейските апостоли са описали събитието на завръщането на Исус в Израел, сразявайки враговете му и спечелвайки най-накрая пълно приемане сред еврейския народ: „В онзи ден (Господ) ще потърси да изтреби всички народи, които идват против Ерусалим. А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си” (Захария 12:9, 10). „И така целият Израел ще се спаси, както е писано: ‘Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков’” (Римляни 11:26).

Когато Исус се завърне, „за да изтреби всички народи, които идват против Ерусалим”, той ще присъства физически в Ерусалим. По това време се казва, че онези евреи, които са живи в Израел, ще осъзнаят, че Той е Този, „Когото прободоха; и ще плачат за Него”. Така признанието за Исус като истинския еврейски Месия и божествен Спасител ще изпълни сърцата им и „така целият Израел ще се спаси”. Но това ще послужи единствено, за да затвърди подозренията на мюсюлманите. Това ще бъде доказателство, че той е Даджал!

Мюсюлманите очакват евреите да признаят Даджал като техен божествен еврейски Месия, като по този начин в ислямското мислене Исус от библейската традиция ще изпълни три основни мюсюлмански очаквания относно Даджал. Очевидно, тези традиции ще бъдат използвани от Сатана не само за да не допусне мюсюлманите по земята да приемат истинския Исус, когато дойде, но и буквално да ги надъха със сили да Го нападнат.

Ислям, пророчество и Библията <<назад><напред>> Христовите войни с мюсюлмански нации

 

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (3-ТА ЧАСТ) – ХРИСТОВИТЕ ВОЙНИ С МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчество и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 52

МЕСИЯТА ЛИЧНО СРАЗЯВА МЮСЮЛМАНИТЕ, ПРЕДВОЖДАНИ ОТ МАХДИ

До тук ясно видяхме исляма като анти-християнски, но дали той действително е антихристката религия? Предстоят още изумителни факти. По-рано вече представихме доста обстоятелствени доказателства. В Част 3 ще изследваме решителния довод в подкрепа на нашата теория.

Когато сравняваме героите на Стария завет с Месията, често се спираме на Йосиф като Месията – страдалец и Давид като Месията Цар. Отхвърлянето на Йосиф от страна на братята му символизира отхвърлянето на Христос от страна на Израел. Давид е типаж на Месията Цар, защото царството на Христос ще бъде установено в Ерусалим. Но онзи библейски герой, на когото практически никога не обръщаме внимание, като прототип на Христос, е Гедеон –  воюващият Месия. Гедеон е изключително важен, ако искаме да разберем какво ще направи Месията по време на военните Си експедиции, след като стъпи на Маслиновия хълм, за да се включи в битката за Ерусалим. Макар и рядко обсъждан, Христос, както и Гедеон, ще се бие срещу „мадиамците”. Библията нарича мадиамците „исмаиляни” (Съдии 8:22, 24). Те са потомците на четвъртия син на Авраам с наложницата му Хетура.

Подобно на Гедеон, Библията представя Христос също да се бори срещу жителите на Арабия: „Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от ръката Му, където се криеше силата Му” (Авакум 3:3-4). Лично Исус се връща от бой от Теман в Арабия. Колко често се говори за това в църквите? Исус ще се завърне физически и ще съди не само жителите на Арабия, но и Куш, който обхваща съвременните ислямски нации на Судан и Сомалия: „Видях шатрите на Куш (Етиопия в бълг. Библия – бел.пр.) наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя” (Авакум 3:7).

Мадиам се отнася за областите на изток от река Йордан и на юг към днешна Саудитска Арабия. Това е сърцето на ислямската територия. Описания на подобни битки, в които Христос се бие срещу мюсюлмански нации, на практика се намират из целия Стар завет. Неприятелите, които тръгват срещу Христос, са описани по следния начин: „Всички идат за насилие; лицата им са насочени напред като източния вятър и събират пленници като пясък. Те се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка” (Авакум 1:9-10). Неприятелите като източния вятър са хищните човеци на Арабия и царете на Изтока.

В случай, че някой си мисли, че това  е незначителна военна експедиция на Месията срещу мюсюлманите и че истинският открит конфликт е с някакъв Европейски Антихрист, разгледайте съдържанието на Авакум. Това е последната битка на Месията срещу Антихрист, който е описан като „най-горделивия” (Авакум 2:4), който нарушава мирното споразумение и обявява война в името на своя бог. „Тогава духът му се изменя; преминава като завоевател и върши нечестие, приписвайки силата си на своя бог” (Авакум 1:11 – букв.превод от англ.). Той нарушава мирния договор, твърдейки, че това не е нечестие; защото така разрешава неговия фалшив бог, който подтиква към насилие – точно каквото ислямът позволява в своята Худна (споразумение за прекратяване на война за ограничен период от време – бел.пр.). Контекстът на видението на Авакум се отнася за Последните времена: „Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време, но накрая ще говори и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее” (Авакум 2:3 – букв.пр. от англ.). Антихрист постоянно си мени мнението и не може да му се има доверие. Той също така използва вино (масло), за да оказва натиск върху народите (Авакум 2:5).

Въпреки че Антихрист е силен, неговите оръжия няма да му помогнат, понеже Бог ще допусне снарядите му да бъдат използвани срещу самия него за собственото му унищожение: „Пронизал си със собствените му копия главите на войните му, които кат вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха” (Авакум 3:14.) Подобно на Данаил, от Авакум също се иска да напише това видение за едно определено време (Авакум 2:3), което всъщност са Последните времена, при идването на Месията.

В случай, че все още не сте убедени, че Христос воюва с мюсюлманите, или смятате, че този пасаж е само незначителен откъс сред многото други, книгата Числа, в едно от най-ранните, най-ясните и най-директните Месиански пророчества в Библията, също говори за идването на Месията с конкретната цел да срази и завладее същите тези народи. Това пророчество беше изречено от Валаам и дадено на Валак, царя на мадиамците: „Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израел; ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци. Едом ще бъде притежаван, също и Сиир, неговият неприятел, също ще бъде притежаван; а Израел ще бъде мощен. Един, произлязъл от Яков, ще завладее и ще погуби останалите от града” (Числа :17-19, букв.пр. от англ.). Месията е представен като потомък на Яков и притежател на „скиптър” – ясно указание за бъдещото му царуване над Израел. Но какво ще постигне той, когато царува над Израел? Той ще унищожи окончателно враговете си, които последователно са също и врагове на Израел. Тези три имена – Моав, Едом и Сиир – всички се отнасят за същите общи народи и същата обща област. Тези народи са живеели на изток и югоизток от Израел. Дали Европа е разположена непосредствено на югоизток от Израел? Или това е разположението на Арабия?

Езекил 35 говори за съда над хълма Сиир (ст. 1) и го свързва с Едом: „Както си се развеселил за това, че запустя наследството на Израелевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом – да! – целият; и ще познаят, че Аз съм Господ” (ст. 15). Великият Едом обхваща земята от от Теман до Дедан, което в наши дни означава  от Йемен до Саудитска Арабия.

Когато Исус се завърне, за да вземе скиптъра си и да порази „неприятелите си”, кои са те? Те са арабските народи на изток от Израел. В Исая тази тема се повтаря: „[Господ] Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това” (Исая 25:8).

Дали това вече се е случило или то се отнася за периода, след като Христос се завърне? Освен ако смъртта вече не е била погълната и аз да съм го пропуснал, това ясно се отнася за завръщането на Христос. „Защото на този хълм (Сион) Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището” (Исая 25:10). Бог не изглежда твърде загрижен да използва учтив и политически коректен език тук. Още веднъж, Месията се завръща, за да стъпче Моав. Описан е застанал, като ръката Му с благословения почива над Израел, докато нозете Му притискат врата на Моав.

За онези, които се придържат към Парадигмата за Европейския Антихрист, защо Бог споменава конкретно Моав, а не някои други нации от Европа? Реално погледнато, кое от двете тълкувания е по-основателно? Този пасаж или сочи към последното поражение през Последните времена на днешните физически и духовни потомци на Моав, или алегорично ни насочва към Европа. Да погледнем реално тук. Библията просто не поучава парадигма за Европейски Антихрист.

ИСАЯ 63 – ЕДНО УДИВИТЕЛНО ПРОРОЧЕСТВО

Пророчеството от Исая 63 завършва с Месията, който идва от Едом, а дрехите му буквално са напоени с кръвта на множествата на онези, които той е избил. Точно така. Виждали ли сте някога Месията, представен по този начин? Той си тръгна като агне, но се връща като могъщ победоносен лъв:

„Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам. Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана” (Исая 63:1-4).

Езекил 25 също разкрива точното отношение на Бога към Едом: „Така казва Господ Бог: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом и престъпиха тежко, като си отмъсти против тях, затова така казва Господ Бог: Ще простра ръката Си върху Едом, ще изтребя от него и човек, и животно и ще го запустя от Теман, и ще паднат от меч до Дедан” (ст. 13).

Теман се намира в Йемен, а Дедан е бил древен град в централна Саудитска Арабия, който днес е известен като Ал-Ула. Поради употребата и на Теман, и на Дедан, следва да разбираме, че цялата територия, простираща се на юг покрай Червено море, чак до централна Саудитска Арабия е в центъра на вниманието. Еврейският Танах превежда този стих така: „от Теман до Дедан”. Това е една масивна територия.

Книгата на Авдий също спира вниманието върху разрушаването на Едом: „В онзи ден, казва Господ, няма ли да погубя мъдрите от Едом и благоразумието – от Исавовия хълм?” (Авдий 8). Както и в предишните пасажи, така и в Авдий, това ясно говори за периода, предшестващ царуването на Христос на земята: „Избавители ще се изкачат на хълма Сион, за да съдят Исавовия хълм; и царството ще бъде на Господа” (Авдий 21).

Следващият пасаж без съмнение ще разгневи много мюсюлмани. След като Исус погуби мюсюлманските нации, пророк Софония съвсем ясно твърди, че останалите израилтяни ще владеят мюсюлманските земи: „Затова, Господ на Силите, Израилевият Бог, [заявява]: Моав непременно ще бъде като Содом, а амонците – като Гомор, място, завладяно от коприви и солници – вечна пустота; останалите от народа Ми ще ги оберат и оцелелите от народа Ми  ще наследят земята им” (Софоний 2:9).

МЕСИЯТА ЛИЧНО ПОРАЗЯВА ЕГИПЕТ

Исая говори много относно деня, когато Месията ще се завърне в слава на облаците, за да извърши съд срещу враговете Си: „Ето, Господ Йехова на Силите ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; високо израсналите дървета ще бъдат отсечени и издигнатите ще се снишат” (Исая 10:33). Отново, кои са тези неприятели? Сред многото изброени, Исая назовава конкретно Египет и Ливан: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет; Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му и сърцето на Египет ще се разтопи сред самия него” (Исая 19:1). Кой идва върху облаците? Това е лично Месията, който идва да порази Египет. Очевидно Египет е мюсюлманска нация.

„Могъщият” в Исая 10:33-34, който погубва Ливан, е Месията, който се бие в Господния ден: „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък; и ще изгори и пояде тръните му и глоговете му в един ден” (Исая 10:17). Египет ще бъде масово поразен: „И Господ ще погуби залива на Египетското Море; и чрез силния Си вятър ще помаха с ръката Си върху реката, и ще я раздели на седем потока” (Исая 11:15). Нил се влива в Средиземно море чрез седем потока. Библията предсказва: „А ще налетят на рамената на филистимците на запад; заедно ще оберат и жителите на изток; ще прострат ръката си върху Едом и Моав; а амонците ще им се покорят” (Исая 11:14).

МЕСИЯТА ЛИЧНО СЪДИ ЛИВАН

В Исая 10:34 се прави едно удивително изявление: „Ливан ще падне чрез Могъщия”. Това е Месията, Който ще осъди анти-израелските елементи вътре в Ливан и целият Ливан ще се поклони пред Него. Виждам как някои спорят, че „Могъщият” тук е Бог Отец на небето, а не Месията на земята. Обаче Исая 19:20 не оставя място за съмнение: „Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави”. Кой е Спасителят? Как е изпратен Той? В Псалмите Месията е представен като войник и боец със същото название: „Могъщият”, „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи, със славата Си и величието Си” (Псалм 45:3). В Софоний 3 този „Могъщ” присъства физически сред Израел: „Господ, твой Бог, е сред тебе – Могъщият, Който ще те спаси” (Софоний 3:17). Ясно е, че това е Месията. Бог Отец е абсолютно трансцендентален. Той не присъства физически в Израел.

Това пророчество по отношение на Ливан е също така съда над Антихрист: „Народе Мой, който живееш в Сион, не се бойте от асириеца, той ще ви удари с жезъл и ще вдигне тоягата си против вас, както над Египет” (Исая 10:24-25). Антихрист ще бъде отговорен за унищожаването на Ливан: „Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни поради кръвта на хората, и насилието, извършено от тебе спрямо земята, града и всичките му жители” (Авакум 2:17). Бог ще накаже исляма за това, което са сторили в Ливан с насилието и ограбването на християните в тази нация.

В книгата на пророк Йоил четем за съда над народите, когато Христос се завърне: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2). Виждате ли защо Христос съди народите? Поради греховете им спрямо Израел. Но кои народи се споменават конкретно като виновни за това престъпление? „И какво имате вие, Тире, Сидоне (Ливан) и всички филистимски предели (Газа)? Искате ли да Ми отмъстите? А ако Ми отмъстите, то Аз, без да се бавя, бързо ще ви върна отмъщението ви върху главите ви” (Йоил 3:4). Много е вероятно дори Хизбула (Тир) и Хамас в Газа да се изправят срещу Месията на Израел. Разбира се, в този момент те ще са били измамени от сатана да мислят, че Той е Даджал, когато в действителност мюсюлманите са тези, които следват фалшивия Месия.

Този модел се открива и в книгата на Еремия, която също описва ясно как Исус излива Своя гняв срещу враговете на Израел в края на епохата: „Защото така ми каза Господ, Израелевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам” (Еремия 25:15). И така, които са народите, върху които Бог казва, че ще излее гнева Си? Следва списъкът. Докато го четете, запитайте се дали ударението е върху Средния изток или Европа:

Египетския цар фараон, със слугите му, първенците му и целия му народ;  всички разноплеменни народи там, всички царе на земята Уз и всички царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот; Едом, Моав и амонците; и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето; Дедан, Тема, Вуза и всички, които са в отдалечени места: всички арабски царе и всички царе на чуждоземни народи, които населяват пустинята; всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидски царе; всички северни царе – близките и далечните, едни с други, и всички царства на света, които са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях. … защото, ето, Аз ще призова меч върху всички земни жители, казва Господ на Силите (ст. 19-26, 29).

Отново, думата, използвана за земя, е „ерец” и не говори непременно за всяка останала нация по цялата земя. Ако беше така, какъв смисъл би имало да се предоставят всички тези имена? Народите, които са изброени, обаче, са всичките мюсюлмански и се намират в Средния изток. Съвпадение ли е това? Разбира се, че не!

Винаги, когато се споменава меча на гнева на Месията, за мюсюлманските се казва, че изтърпяват Божия съд. Защото Исая също така пророкува: „Мечът Ми се опияни в небесата, затова, ето, ще слезе за съд върху Едом. Да! Върху народа, които Аз обрекох на изтребление. Мечът Господен е напоен с кръв, затлъстя от тлъстина, с кръвта на агнетата и яретата, с тлъстините на овнешките бъбреци; защото Господ има жертви във Восора и голямо клане в Едомската земя… Земята им ще се напои с кръв и пръстта им ще затлъстее с тлъстина. Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния за защита на [законната] Сионова кауза. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола!” (Исая 34:3-9).

Мечът на Господния гняв е насочен срещу кого? Още веднъж, това е Едом – мюсюлманските врагове на Израел. Защо Исус съди Едом? За да „защити законната Сионова кауза” (Исая 34:8). Отново и отново, пророк след пророк, за Божия съд се казва, че е насочен конкретно към мюсюлмански нации. Сам Исус повежда битка срещу мюсюлманските армии.

ЗАЩО ЗАПАДЪТ ПРОПУСКА ТОВА?

На Запад е общоприето, когато някой повдигне дискусия относно пророчеството, тя да се обръща направо към книгата Откровение. Дори повечето документални филми относно пророчеството започват и се въртят около алегоричните пасажи от книгата Откровение – последната книга на Библията. Защо да не се започне от началото? Защо да не се започне с множеството буквални стихове и препратки в Библията относно пророчеството?

Вместо да се впускат направо в изследване на различните алегорични видения и сънища за зверове, рогове, змейове и т.н., защо да не се започне с ясното и недвусмисленото? Това би бил много по-разумен подход, не е ли така? Когато прави опити да съставим стабилна Библейска основа за разбиране на системата на Антихрист, човек  трябва да се опира на пълния съвет на Писанието, а не само на последната и най-загадъчна книга в Библията.

Макар пророческите картини, открити в Откровение или книгата на Данаил, да са много важни, те са само малка част от много по-големия резерв от информация, който Библията ни е предоставила. Прекалено много тълкуватели започват с тези няколко картини и когато заключенията им не са подкрепяни от изобилието на другите пророчески пасажи, обикновено те или изопачават тези пасажи така, че да паснат на установените им предположения, или просто изцяло ги пренебрегват.

Ние не можем да възприемем подобен „избирателен” подход. Отново, за да формираме една точна и наистина Библейска гледна точка относно Последните времена, трябва да се опрем на пълния и цялостен съвет на Писанието. За да бъде която и да е теория или позиция убедителна и по-широко приета от Църквата, е необходимо всички нейни пасажи да бъдат достатъчно съгласувани – те трябва да бъдат събрани заедно така, че да образуват едно цяло, за да могат да обрисуват една последователна и логична картина. В следващите глави ще покажем как всички пророчески стихове, свързани с края на времената, ще се впишат в сценария, описан в тази глава.

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 53

ХРИСТИЯНИ СЕ БИЯТ НА СТРАНАТА НА ИЗРАЕЛ

Отново, в Йоил 2 става ясно, че тази армия е в действие: „Нека кажат: Пощади, Господи, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за да ги владеят народите. Защо да кажат между народите: Къде е техният Бог? Тогава Господ поревнува за земята Си и се смили над народа Си” (Йоил 2:17-19).

В края на епохата истинските вярващи би трябвало да имат в сърцата си този ходатайствен вик. Те трябва да бъдат духовни ходатаи и дори политически активисти. С разпространяването  духа на антисемитизма дори и в църквата, Израел се нуждае от приятели, които ще го подкрепят до самия край. И така, именно тези приятели ще се радват на новото начало на Израел. Това са светиите, които обичат Израел и са загрижени за тяхната земя. Псалм 102 ни дава признакът за разпознаване: „Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му” (Псалм 102:14). Това е отношението на християнските поклонници към Израел. Те се радват да отнесат у дома малко от пръстта, праха или маслинова клонка от неговата земя. Това отношение е присъщо на онези, които обичат Израел. Ако ислямът наистина е обичал земята на Израел, тогава защо тя е била безлюдна пустиня преди евреите да започнат да имигрират и да се заселват в нея? На едно про-палестинско християнско мероприятие някой каза, че истинските камъни са били „живите камъни” – „палестинците”. Ако е така, защо Бог не е казал така? Той е щял да ги нарече „палестинци,” но не го е направил. Те са измамени от собствената си бунтовна нагласа.

Не забравяйте, че с продължението на историята в Йоил 3 настъпва съдът над  неприятелите на Израел. Ако някой мрази Израел, той сигурно мрази и Бога и не би изпитвал желание да участва в тази битка срещу Израел в Армагедон. Просто погледнете заключението на Йоил: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел” (Йоил 3:2). Виждате ли удебелената дума? Колко важна е тази дума? Разделянето на Израел и създаването на Палестинска държава ще стане причина за този съд: „защото разпръснаха хората Ми между народите и си разделиха земята Ми” (Йоил 3:2).

Християните не могат да бъдат про-палестински настроени или застъпници на Палестинска държава, което изисква изрязване на Израел с цел да се отслаби тази нация. Разделянето на Израел е в подкрепа на Антихрист, който разделя земята заради изгода. Човек не може да бъде в подкрепа на Христос и в подкрепа на Антихрист едновременно. Въпреки това този дух все повече прониква в определени среди на Църквата днес.

ГЛАВА 55

БОГ ЩЕ ИЗДИГНЕ СЕДЕМ СЪЮЗЕНИ НАЦИИ

В Михей 5 идващият Месия трябвало да бъде конкретно знак за израелтяните, че една епоха била приключила. Те нямало да бъдят изоставяни от Бога повече. Щели да живеят безопасно под ръководството на Месията: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа, своя Бог; и те ще живет в безопасност; защото сега величието Му ще стигне до краищата на земята” (Михей 5:4 – букв.пр. от англ.).

Израел вече нямало да се страхува от неприятелите си. Величието на този Месия щяло да стигне до краищата на земята. Но следващият стих е изключително важен и трябва да бъде разгледан. Защото в него се казва, че този Месия ще избави Израел от нашестващия Антихрист, когото този пасаж свързва с Нимрод, основателя на Вавилон, и го нарича „асириеца”. „И Той [Месията] ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват. Те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той [Месията] ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни” (Михей 5:2-6).

Асириецът (Антихрист) ще нападне Израел. Месията ще го срази и ще установи истински мир. Също така се казва, че сред всичко това „седем пастири, дори осем човека” ще бъдат издигнати от Бога, за да участват в поразяването на Антихрист.

Спомнете си какво казва стихът: „ще повдигнем против него седем пастири и осем човека. Те ще управляват… Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч”.

Те, седемте пастири, ще унищожат Асирия и Нимрод.

Това е изключително важно. Бог ще издигне седем съюзника, за да помогне на Израел в борбата срещу Антихрист. За тези седем пастири  се говори рядко, ако не и никак. Библията описва в много случаи, че Бог ще издигне народи от краищата на земята, далече от Близкия изток, за да унищожи Антихрист. Възможно ли е седем праведни нации да застанат от страната на Христос и Израел в края? Възможно ли е Америка да бъде в списъка с тези праведни защитници?

Много хора са спорили с мен, че „седемте пастири” са изсред Израел. Но в библейската символика “пастирите” са водачи на нации. Един пасаж от книгата на Еремия разкрива това. Да разгледаме най-напред следния пасаж: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват  овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израелевият Бог, против пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте, и не ги посетихте; ето, Аз ще ви накажа за лошите ви дела, казва Господ. И ще събера останалите Си овце от всичките страни, където ги изгоних, и ще ги върна пак в кошарите им, където ще се наплодят и умножат. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма да се плашат вече, нито ще треперят, нито ще загине някоя, казва Господ”. В този пасаж „пастирите” са онези водачи на нациите, които не са се интересували от евреите през многото години, когато са били разпръснати сред езическите народи. В стих 3 Бог казва, че ще събере останалите от стадото Си измежду всичките страни, където ги е бил изгонил. Той ще ги върне отново в кошарите; и те ще се наплодят и умножат. Стих 4 ни казва, че Той ще им даде „нови пастири”, които ще ги пасат, ще се грижат за тях и ще премахнат причината за страховете им.

По време на диаспората (разпръсването на евреите – бел.пр.) Бог е изгонил евреите по всичките езически страни по света. През това време Той ще държи всички тези нации отговорни за благосъстоянието и безопасността на Израел. В този пасаж Той нарича лидерите и правителствата на тези нации „пастири и овчари”. Той предупреждава народите, които са се държали зле с Израел, че „ще ги накаже за лошите им дела”. С други думи, ще ги накаже за начина, по който са се отнасяли с народа Му Израел.

След това Бог обещава да даде на Израел нови пастири, които ще се погрижат добре за него. Как са се отнасяли към евреите, откакто са дошли в Съединените Щати? През цялата история евреите са били преследвани в почти всяка страна по света, но не толкова в Америка. Америка е била първата страна в света, която е дала  на евреите равноправно гражданство. И ние сме благословени поради това. В настоящия момент в Америка живеят повече евреи, отколкото в която и да било друга страна по света, в това число и самата страна Израел. В Америка живеят шест милиона в сравнение с 4,8 милиона там.

Бог действително е дал нови пастири на Израел и го е избавил от страха от преследване в тези страни. В Америка евреите благоуспяват повече, отколкото са благоуспявали през който и да било друг период в цялата си история. Дотолкова, че повечето евреи в Америка нямат желание да се връщат в Израел. Бог ги благославя тук, но има и други страни, където също се отнасят добре с евреите. Ние сме страните (пастирите), които Бог е осигурил, за да благослови евреите. По време на Голямата скръб, с Божията благодат, Съединените Щати ще продължат да защитават Израел срещу Антихрист. Всъщност, ако Америка е сред седемте праведни нации, тогава на практика тя ще участва в борбата срещу Антихрист. Затова той ще извика за помощ от другите страни. През последната част от Голямата скръб Израел ще бъде почти изтребен. Обаче според Данаил 11, Антихрист ще извика някои нации да дойдат и да му помогнат да тръгне срещу Ерусалим за битката при Армагедон. Помислете малко върху това. Всички знаем, че Антихрист ще нахлуе в Израел и ще влезе в храма, за да се обяви за Бог. Тъй като той вече е завладял Израел, защо ще бъде в положение да му се налага да го завладява отново в края на седемте години? Отговорът на този въпрос е, че той ще бъде принуден да напусне Израел някъде между средата и края на седемте години на Голямата скръб. Съюзниците на Израел ще бъдат причината той да претърпи падане. И той ще дойде, за да води война с Америка и с другите страни, които помагат на Израел.

Нека се върнем сега на Михей 5: „И той ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни: и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват, те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни” (Михей 5:5-6).

Седемте пастири са седемте нации, които се грижат за евреите, живеещи в техните предели. Те също така ще се изправят заедно с Израел срещу Антихрист. Осемте мъже, които управляват, са седемте лидери на тези страни, като сам Исус е осмият. Тези стихове твърдят това. В 5-ти стих се казва: „И този мъж ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни”.

Онова, което много хора не осъзнават, е регионалния характер на царството на Антихрист. Центърът на последната империя на Антихрист ще се намира в Близкия изток. Антихрист не само буквално ще управлява всяка от останалите последни нации на земята. Макар че Библията ни представя в общи линии как ще изглеждат последните дни, това не обхваща непременно и най-дребните подробности. Например, не знаем със сигурност какво ще стане с Гренландия или Нова Зеландия. Не можем със сигурност да извадим заключение какво ще стане с Америка, Германия, Англия или Русия по време на Последните Дни. Много американци смятат, че Америка няма да съществува и ще бъде унищожена от Антихрист; те правят този извод от това, че Америка не се споменава в Библията. Но човек би могъл да се запита защо никои от известните нации не се споменават в Библейското пророчество. Това, че не се обсъждат, означава ли непременно, че всички те ще бъдат унищожени, или това се дължи конкретно на факта, че Близкият изток е главното ударение на Библейското пророчество? Все пак, някои западни нации се споменават в Библията – Испания и Рим. Но никога не се споменават конкретно във връзка със съд. Единствените споменати по име нации във връзка с Христовия съд са мюсюлманските нации. Както апостол Павел предупреждава: „Трябва да се научим да не престъпваме границата на онова, което казват Писанията” (I Коринтяни 4:6 – букв. пр. от англ.).

ОТКЪС ОТ ГЛАВА 56

ИСУС ЩЕ СРАЗИ АНТИХРИСТ-МАХДИ

Това сразяване на исляма и Махди-Антихрист с неговите мюсюлмански орди ще стане в Йосафатовата долина (Йоил 3), което книгата Откровение нарича лина на Неговия гняв. Бог най-накрая ще смаже мюсюлманските като грозде: „Ще съкруша асириеца в земята Си
и ще го стъпча на планините Си; тогава хомотът му ще се вдигне от народа Ми и товарът му ще се снеме от плещите им. Това е решението, взето за цялата земя, и тази е ръката, която се простира над всички народи. Защото Господ Всемогъщият взе решение – и кой ще го осуети? И ръката Му е протегната – и кой ще я върне назад?” (Исая 14:25-27).

В Исая 10 Господ обещава, че след като приключи с наказанието на Неговите хора, Той ще „накаже плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи.” (ст. 12). След това „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък” (ст. 17). Кой е Светият Израелев, който ще стане пламенен воин? Това е не друг, а Исус, Воюващият Цар. Но кога Исус е изпълнил това пророчество? Това не се е случвало в досегашната история, но скоро ще стане. Израел също ще воюва: „Светлината на Израел ще стане огън.” Този пасаж много напомня на Авдий 1:18: „Якововият дом ще бъде огън, Йосифовият дом – като пламък; а Исавовият дом – като слама”.

Повечето хора смятат, че Месията ще воюва с Антихрист самостоятелно, нещо като Зоро, който  края на филма се бие на покрива на замъка и убива лошия, който пада и умира, после идва надпис „Край” и всичко приключва. Но Израел ще се бие редом със своя Месия. Така ще постъпят и другите седем пастири, които Бог ще издигне, а също и грабнатите вярващи ще се бият рамо до рамо със Своя Цар. Заедно, всички те в крайна сметка ще унищожат царството на Антихрист. Това е трудно да се възприеме от западните хора. Но всичко, което Бог прави, става с партньорството на Неговите хора. Ще обсъдим по-подробно това по-нататък.

Продължението на този пасаж, стих 26, гласи: „И Господ на силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиам при канарата Орив”. Още веднъж, Исус е наречен Господ Всемогъщия, който ще разбие Антихрист подобно на Гедеон, който срази мадиамците. В Исая 31:4,8 Библията казва, че: „…Господ на силите ще слезе, за да воюва за хълма Сион… тогава асириецър ще падне от меч, който не е човешки, и меч не на човек ще го погуби”. Отново, без да се впускаме в подробности по тази тема, но трябва да я изясним. Исус никога не е водил физически битки срещу Асирия по време на Първото Си идване, тоест това би трябвало да се отнася за Второто пришествие на Христос.

ГЛАВА 57

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ В ИСАЯ ЗА МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА СЪД

Бихте могли да възразите, че непрекъснато говоря за армиите, които воюват с Месията, като за мюсюлмански. Бихте ли искали да ги нарека будистки или европейски пост-модерни пацифистки метро-сексуално агностични? Смятате ли, че всички тези нации, които Библията споменава по име, просто по случайност са мюсюлмански – и съществуват от незапомнени времена – изведнъж ще се обърнат към будизма? – или към някаква друга универсална Единна световна религия, както някои поучават? Можете да възразите, че никой не знае каква ще бъде религията на тези народи. Можете да предложите да изчакаме и да видим.

Отправяте ли предизвикателство и към други книги, които сочат към католиците, Рим или Европа с имената на нации и вероизповедания? Може би те трябва да внесат промени в книгите си? В крайна сметка, никой не знае каква ще бъде религията им, докато не се разиграе пълният този сценарии, нали така?

Извинете! Доводите ми остават, защото разполагам с буквалните имена на буквални нации, докато другите правят предположения след предположения. Няма законно основание за заменяне на Рим с Едом или Испания с Вавилон. Как може човек да получи „Николай Карпатия” от Асирия, Едом, Моав или Мадиам?

Голяма част от книгата Исая е посветена на финалния сблъсък между Месията и Антихрист. И все пак, когато се вгледаме в конкретните нации, срещу които са насочени толкова много от „пророческите предсказания” или „главни теми”, всички те са мюсюлмански. Разгледайте нациите, които са подчертани: Вавилон – Исая  13; Асирия и филистимците (палестинците) – Исая 14; Моав – Исая 15; Дамаск – Исая 17; Куш (Судан и Сомалия) – Исая 18; Египет – Исая 19; Египет и Куш – Исая 20; Вавилон (Ирак и Арабия) и Едом (Арабия) – Исая 21; Тир (Ливан) – Исая 23.

Това звучи ли ви като съставена от десет нации европейска конфедерация? Или ви звучи като коалиция на мюсюлмански нации от Средния изток? Спомнете си, контекстът на тези глави е унищожението на Асирия (Антихрист) и точно както разгромяването на асириеца е в бъдещето, така и присъдите над тези нации са също в бъдещето. Неговото унищожение е описано в Исая 14:25: „ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си”.

ЕГИПЕТ- УНИЩОЖЕН ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 19)

Сам Христос сразява част от армиите на Антихрист в Египет: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет” (Исая 19:1). Това е много важен и ценен стих, тъй като той поставя контекста на Исая 19 в рамките на Второто идване на Месията, понеже Сам Господ слиза „на лек облак и влиза в Египет” (Исая 19:1). Израел също ще бие срещу Египет: „Юдейската земя ще стане ужас за Египет” (ст. 17). Тъй като тази война никога не се е случвала в историята досега, тя трябва да настъпи в бъдещето. Освен това фактът, че текстът ни казва, че Месията ще изпълни тази мисия, очевидно я разполага в бъдещето. Египет също така ще има и гражданска война: „И Аз ще повдигна египтяни против египтяни; всеки ще се бие против брат си и всеки – против ближния си, град против град, царство против царство” (Исая 19:2).

Христос идва да се бие с Египет, защото Антихрист ще е завладял Египет. „И ще затворя египтяните в ръката на жесток господар и свиреп цар ще ги владее, казва Господ на Силите.” (Исая 19:4). Това се потвърждава също и от Данаил 11:42: „[Антихрист] ще простре ръката си  върху страните; и Египетската земя няма да я избегне”.

Христос в крайна сметка ще спаси от Антихрист един остатък от Египет: „В онзи ден ще има пет града в Египетската земя, които ще говорят ханаански език и ще се кълнат в Господа на Силите; единият ще се нарича град Херес (на погубление)” (ст. 18). Много от египтяните ще станат като месианските евреи и ще обичат да говорят на еврейски.

Потиснатите коптски египтяни ще бъдат спасени от Месията: „И той ще бъде за знамение и свидетелство на Господа на Силите в Египетската земя; защото ще извикат към Господа поради потисниците и Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави” (Исая 19:20). Коптските египтяни все повече са потискани от мюсюлманското мнозинство и дори от правителството. Но ако бог смята тяхната кауза за достатъчно важна, за да ги спаси лично, тогава защо ние пазим такова мълчание относно страданието на коптските християни в Египет?

ГОЛЯМОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ (ИСАЯ 24)

В глава 24 на Исая се дава една причина за наказанието на тези нации: „те престъпиха законите, промениха наредбите” (Исая 24:5). Това говори за Антихрист, който се опитва да промени времената и законите (Данаил 7:25).

Коранът също говори за голямо земетресение, но за разлика от Исая, той не предупреждава, че това осъждение ще е срещу мюсюлмански нации. „О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа (или Съдния Ден) е нещо ужасно. В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но Мъчението на Аллах е сурово (върху тях)” (Коран 22:1-2).

Виждате ли колко старателно сатана е заблудил мюсюлманите? Когато видят голямото земетресение, те ще вярват, че Аллах и тяхната книга действат. Но всъщност Бог ще ги наказва.

В Исая Йехова заявява: „основите на земята треперят” (Исая 24:18), „защото прозорците отгоре са отворени” (ст. 18), „земята се разложи съвсем” (ст. 19), „земята ще залита като някой пиян и ще се разтресе” (ст. 20). В Исая съдът се обявява дори върху падналите ангели и земните царе: „И в онзи ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята – земните царе. И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат посетени. Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред древните Си със слава” (Исая 24:21-23).

Хвърлянето на народите в „ямата” е често срещана тема, която трябва да отбележим: „И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата”. Това е описано подробно и в Езекил 31 и 32, като Антихрист бива хвърлен в ямата, а имената на всички народи, които биват хвърлени там заедно с него, са изцяло мюсюлмански нации днес. Наистина мюсюлманите са били заблудени. Молете се още много мюсюлмани да продължават да се събуждат и да се обръщат към Йехова Бог и Неговия Син Йешуа, Месията.

УНИЩОЖЕНИЕ НА МОАВ ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 25)

Моав, подобно на Египет, бива унищожен от самия Месия: „И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го – и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му. Защото в този хълм Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището” (Исая 25:9-10).

Моав е стъпкан под нозете на Месията. Макар ръката на благословение на Месията да почива над главата на Сион, краката Му са върху врата на Моав, като натиска главата му в бунището.

Коментарът, който често чувам, е, че ислямът ще бъде унищожен няколко години преди идването на Христос. Повечето пророчески учители твърдят, че това ще подготви сцената за Европейския Антихрист и Битката при Армагедон.

Моят отговор е, че във всеки изследван досега пасаж Христос лично воюва с нации, които са мюсюлмански. В последния откъс (Исая 25:9-10) по времето на Неговото завръщане виждаме Христос да се бие с Моав. Защо според вас Бог винаги поставя ударение върху мюсюлманските нации? Къде са всичките онези европейски нации, с които Той, както се твърди, ще воюва?

Исая 25 е помиряването между Израел и неговия Месия. Но в тази обстановка Моав бива унищожен. Вместо Моав да унищожи Израел, Бог ще пощади Своя народ от бъдещия гняв. „Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си” (Исая 26:20-21).

АНТИХРИСТ Е ОСЪДЕН

„В онзи ден Господ с жестокия, великия и здрав Свой меч ще накаже левиатан, бързия змей. Да! Левиатан, извиващия се змей; и ще убие змея, който е в морето” (Исая 27:1). Това е съдът над Антихрист, змея, змията, левиатана – дявола. Но за унищожението на Антихрист се говори в контекста на покайващия се остатък от мюсюлманските нации: „И в онзи ден ще затръби голяма тръба; и загиващите в Асирийската земя, и изгонените, които са в Египетската земя, ще се кланят на Господа на святия хълм в Ерусалим” (Исая 27:13).

Народите най-накрая са освободени от хватката на исляма и неговия Антихрист-Махди. Остатъкът от ислямските Асирия и Египет ще дойде, за да се покланя на Господа, не в Мека, а в Ерусалим! Те вече не са мюсюлмани, а като мен, те са бивши мюсюлмани, вярващи в Христос – и говорещи много по-добре еврейски, разбира се.

ЗАВЕТЪТ СЪС СМЪРТТА (ИСАЯ 28)

Заветът със смъртта според описанието в Исая 28 е с двояко значение. Първото е историята на човечеството, което влиза в завет със смъртта в градината. Когато Адам и Ева хапнаха от забраненото дърво, човечеството по същество подписа завет със смъртта. Този завет беше предприет от Сатана; но чрез жертвен принос Бог промисли изходен път.

По подобен начин Антихрист, дяволът, ще предприеме фалшив завет и ще раздели Израел заради облаги: „Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея” (Исая 28:18).

През цялото пророчество на Исая Бог многократно предупреждава Своя народ никога да не се доверява на политически съюзявания, а да уповава единствено на Него. Но подобно на положението в дните на Исая, така ще бъде и в Последните дни. Израел ще се доверява на политически съюзници, мирни договори и обещания за „мир и сигурност”. Библията казва, че Израел с желание ще приеме мирния договор, направен с Антихрист, който „ще потвърди завет с мнозина за една ‘седмица” (Данаил 9:27).

Но след това този Асириец-Антихрист ще изостави своите споразумения и ще нахлуе в земята: „която е била възстановена от меча и чиито хора са били събрани от много племена, върху Израелевите планини” (Езекил 38:8).

Видяхме бившия министър-председател на Израел и бивш кмет на Ерусалим Ехуд Олмерт да прави опити за мирни споразумения – имаше преговори с Газа с надеждата за мир. Какви резултати би дало това? Библията предупреждава: „Вие, присмиватели, които господствате над този народ, който е в Ерусалим. Понеже сте казали: Ние сключихме договор със смъртта и се съгласихме с преизподнята, че когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище и под измама се скрихме… Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея” (Исая 28:14-18).

Асириецът ще ги поразява, докато най-накрая остатъкът от Израел не се обърне към Бога и не се покае за упованието в лъжливи обещания, направени с околните народи.

Това ще се случи най-накрая, когато остатъкът от Израел каже: „Благословен идващият в името Господно”, както Исус пророкува в Матей 23:39. С други думи, остатъкът от Израел ще осъзнае, че наистина детето, Чудесният Съветник, Князът на мира – Исус Месията – е тяхната единствена надежда.

НАМЕСАТА НА ХРИСТОС (ИСАЯ 29-30)

Тук в Исая 29-30 имаме описание на Месията, Който най-накрая сразява исляма. Този разказ може да се сравни с войната на цар Давид с филистимците: „Защото Господ ще стане, както на хълма Ферасим, ще се разгневи, както в долината Гаваон, за да извърши работата Си, пречудната Си работа, и да изпълни делото Си, удивителното Си дело” (Исая 28:21). Заблуди, глад и жажда ще поразят всички врагове, които тръгнат срещу Ерусалим: „И както гладният сънува ясно, че яде, но като се събуди, душата му е празна, или както жадният сънува ясно, че пие, но като се събуди, ето, той е примрял и в душата му има жажда, така ще бъдат множествата на всички народи, които воюват против Сионския хълм” (Исая 29:8). От много години казвам, че цените на храните и недостигът на храна ще бъдат голям проблем в мюсюлманските страни и това явление само ще се засилва.

Това поражение на враговете ще бъде проява на милост. Това, което е лошо, ще бъде превърнато в добро за еврейския народ. Както Холокостът беше нещо лошо и от тази тъмнина се роди Израел. 9/11 беше призив за събуждане, поне за кратко време. Пърл Харбър пробуди Америка за японската заплаха. Грехът и злото са като тор, отначало мирише, но когато слънцето изгрее върху него, изсъхва и накрая спомага за увеличаването на плодовете. Нищо от това, което сатана прави, никога няма да успее – той настройваше тълпата да разпнат Господа, но злото, което той възнамеряваше, Христовото разпъване на кръст, разкъса завесата, така че това, което Сатана започна в градината, се провали. Единственото, което сега остава, е Месията да смаже Сатана.

Понякога, като християни, трябва да виждаме през Божиите лещи. Защото онова, което изглежда като мир, често е проклятие. Мирът с Хитлер беше проклятие; Чембърлейн отиде при Хитлер и заяви: „Мир в наше време!” Но нямаше мир – единствено заблуда. Чърчил беше прав – войната беше решението. Обаче беше обвинен в подстрекаване на война. Има време за мир, но има и време за война. Ще дойде денят, когато ще има истинска война, за да сложи край на всички войни. Без финалната война на Месията срещу нечестивите нации, цялата история на Библията би била история за несправедливостта. Когато кротките на земята обърнат другата си буза, те предават правосъдието и своята кауза на Господа. Докато сам Бог най-накрая не слезе и буквално не защити и не раздаде правосъдие,  цялото обръщане на другата буза е безсмислено и несправедливо. Справедливостта изисква Исус в крайна сметка да поведе война заради Своите хора. Има време за война! Израел е получил своя дял от мирни споразумения; нито едно не е докарало мир. Обаче Израел продължава да предлага милост на народите, които непрекъснато го нападат. Тези мирни споразумения са едни и същи, както Чембърлейн отиде при Хитлер, така Израел ще отиде при Египет, търсейки мир с фараона: „Които отиват, за да слязат в Египет, без да се допитват до Моите уста, за да се закрепят със силата на фараона и да прибегнат под сянката на Египет! Затова фараоновата сила ще ви бъде за срам и прибягването под египетската сянка – за смущение” (Исая 30:2-3).

Мирът на Израел с Египет е фарс. Израел се отказа от Синай заради мира, което му докара единствено експлозиви, внасяни контрабандно през Египет в Газа. Ще има още бъдещи лъжливи мирни споразумения с Египет. И резултатите им ще бъдат също толкова безплодни.

В Исая Ерусалим е споменат сред списъка с народите, които биват съдени. Обаче е важно да разграничим и видим разликата между Божието наказание и Божия съд. Бог наказва онези, които обича, но въздава на Своите врагове. Всички мюсюлмански нации са белязани за сурово осъждение, докато Ерусалим е белязан за Божието също толкова строго поправление. Последната част от Исая 10 ни разказва за крайните резултати и добрите вести, които идват от Божието наказание над Израел: „Останалите от Израел и оцелелите от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израелев. Останалото, останалото от Яков, ще се обърне към Могъщия Бог” (Исая 10:20-21).

Въпреки че ще се доверил на лъжливите обещания на Антихрист за мир, Израел ще уповава на своя Месия, Който ще „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това” (Исая 9:7).

ГЛАВА 58

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА САТАНА И МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ, ХВЪРЛЕНИ В АДА

ОТ ЕЗЕКИЛ 28-32

На Запад хората черпят информация за Антихрист от книгата Откровение, но рядко правят разборен анализ на имената буквалните имена на нациите, които той ръководи със себе си в битката срещу Израел, като накрая биват осъдени и хвърлени в ада (ямата). Езекил 28-32 са може би най-подходящите глави от всичките удивителни буквални библейски стихове за онези мюсюлмански нации, които се мъчат в това страдание редом с Махди-Антихрист. Тези мюсюлмански нации не са унищожени преди Битката при Армагедон, както хората на Запад често твърдят. Те не въвеждат издигането на Антихрист. Те са с него.

За всеки, който библиейското пророчество, Езекил 28-32 включва Антихрист заедно с имената на неговата войска от различни нации, които са хвърлени в ада (Откровение 19:20-21), неговото падане като ангел и възгордяването му и обявяването, че е Бог: „Понеже си поставил сърцето си като Божие” (Езекил 28:6), точно както апостол Павел описва Антихрист: „синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение” (II Солунци 2:1).

Бог предоставя съвкупност от прозвища за Антихрист. В пророчеството на Исая Антихрист е наречен асириеца, но тук, в Езекил, той е наречен “тирския цар” (ливанския цар). Първото загатване, че този пасаж говори за Сатана, който обитава в тялото на Антихрист, доказвайки така, че Езекил 28 не е строго историческа препратка за историческа фигура, е този „тирски цар” в „Едемската градина на Бог” и е наречен „херувим пазител” (ангел-хранител).

„Сине човешки, надигни плач за тирския цар и му кажи: Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше в Божията градина, в Едем” (Езекил 28:12)

Кога тирският цар изобщо е бил в „Едем, градината на Бога?” Сатана обаче със сигурност е бил там. Той е бил ангелът на светлината:

„Ти беше херувим (ангел) пазител, помазан, за да засеняваш; Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие” (Езекил 28:14, 15).

Този пасаж ясно говори за нещо повече от обикновен исторически цар. Помазаният херувим, който някога е ходел по „Божия свят хълм” и сред „огнените камъни”, е бунтовният ангел, не друг, а самият дявол. „От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!” (Езекил 28:16).

Кой друг е изпадал в немилост и е бил изгонен от присъствието на Бога в небето, освен Сатана? И каква стока продава този бунтовен ангел? Бащата н лъжите върти амбулантна търговия с една лъжлива религия, която насърчава насилието – „напълниха всичко сред тебе с насилие”.

Но Езекил потвърждава съвсем ясно, че въпреки самопревъзнасянето на Антихрист, той ще бъде сурово смъмрен от Господа: „Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на Онзи, Който те убива” (Езекил 28:9).
Контекстът на Езекил 28 включва Израел в Последните времена:

„Така казва Господ: Когато събера Израелевия дом от племената, между които са разпръснати, и се осветя чрез тях пред очите на народите, тогава ще живеят в своята земя, която дадох на слугата Си Яков. Ще живеят в нея безопасно, да! Ще построят къщи и ще насадят лозя; и ще живеят безопасно, когато извърша съд върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ, техният Бог” (Езекил 28:25, 26).

Очевидно, Израел е бил събран отново като нация. Дори добива на плодове; Израел днес произвежда изобилие от плодове от лозята си, за да задоволява нуждите на много страни: пшеница, ечемик, грозде, смокини, нарове, маслини, фурми и, разбира се, портокалите на Яфа.

Когато приемем факта, че Езекил 28 се отнася за Антихрист и неговите споразумения с Израел след повторното му събиране като нация, лесно можем да видим, че този пасаж е поредното пророчество за Последните времена.

Антихрист най-накрая е хвърлен „в ямата”:

„Така казва Господ Бог: В деня, когато той слезе в преизподнята, причиних жалеене; покрих бездната за него и направих да престанат реките й, така че големите води се спряха; и направих да жалее за него Ливан и всички дървета на полето повехнаха за него. Направих народите да потреперят при шума на падането му, когато го свалих в преизподнята с онези, които слизат в ямата; и всички едемски дървета, отбраните и добрите ливански дървета, всичките пиещи води, се утешиха в най-дълбоките места на света. И те, и онези, които бяха негова мишца, които живееха под сянката му сред народите, слязоха в преизподнята, подобно на него, при убитите от меч. На кого си се уподобил така по слава и величие между едемските дървета? Независимо от това ще бъдеш свален, както всички други едемски дървета, в най-дълбоките места на света; ще лежиш сред необрязаните, с убитите от меч. Така ще стане с фараона и цялото му множество, казва Господ Бог” (Езекил 31:15-18).

Това е аналогия със Сатана в Исая 14:

„Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова. Онези, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:15-17).

Сатана, мъжът (Антихрист) е свален в „ямата”: „Ще те смъкнат в ямата; и ще умреш, както умират убитите – сред моретата” (Езекил 28:8). „Сред моретата” (символичен термин, използван за обозначаване на народите) ще бъде убит и хвърлен в ямата Антихрист.

МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ ХВЪРЛЕНИ В ЯМАТА НА АДА

Конкретните нации, споменати за съда редом с Антихрист, са изброени подред по-долу. Тъй като древните граници са се променили, има някои припокривания и някои нации се повтарят.

ЛИВАН

Контекстът на Езекил 28 определено са Последните Времена – съседите на Израел вече няма да бъдат за него бодливи храсти или нараняващи тръни в ребрата му. Ракетите, изстрелвани от Ливан, за да бодат Израел ежедневно, най-накрая ще престанат завинаги.

„И Господното слово дойде към мен и каза: Сине човешки, насочи лицето си към Сидон (Ливан) и пророкувай против него, като кажеш: Така казва Господ Бог: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще придобия слава сред теб; и когато извърша съд над него и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ.  Защото ще изпратя в него мор и кръв по улиците му; и убитите ще паднат сред него от меч, дошъл в него отвред; и ще познаят, че Аз съм Господ. И между всички, които са около тях, няма да остане за Израелевия дом бодлив храст или нараняващ трън, каквито им напакостяваха; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог” (Езекил 28:20-24).

ЕГИПЕТ

Антихрист е наречен също и „фараон, египетски цар” (Езекил 29:3) и както и в Езекил 28, не може да има никакво съмнение, че това е Сатана, „великото чудовище, което лежиш сред реките” (Езекил 29:3). Възможно е изразът „реката ми е моя” (ст. 3) да е свързан с блокирането на Израел откъм Тиранския провлак. Това не е нещо ново; аз лично съм бил свидетел на войната през 1967г. На 18 май Египетският президент, Гамал Абдул Насър, поиска изтеглянето на войски на Обединените нации от Газа и Синай; генералният секретар Тант бързо се съгласи и премести мироопазващите сили на ООН. Четири дни по-късно Насер обяви блокада на Израелските кораби при Тиранския проток, действие, което Израел подчертаваше след войната от 1956г., че би било равносилно на обявяване на война. Йордания и Ирак бързо се присъединиха към Сирия във военния й съюз с Египет.

Езекил 29 заключава унищожаването на Египет: „И Египетската земя ще бъде опустошена и пуста; и ще познаят, че Аз съм Господ” (Езекил 29:9). Езекил 30 представя още повече подробности: „Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа, облачен ден; ще бъде времето на езичниците. Меч ще дойде върху Египет и голямо мъчение ще настане в Куш (Етиопия), когато убитите паднат в Египет и когато откарат голямото му богатство и сринат основите му” (Езекил 30:3-4). Те дори ще станат роби на Израел: „Печалбата от труда на Египет и търговията на Куш (Етиопия) и на високите мъже, савците, ще минат към теб и твои ще бъдат” (Исая 45:14).

ЕГИПЕТ„СУДАН, ЛИБИЯ, ТУРЦИЯ И АРАБИЯ

Но този откъс от пророчеството далеч не е съд само над Египет, то е насочено и срещу Судан, Либия, Алжир, Тунис, Мароко, Турция и Арабия: „Куш (Етиопци) и Пут (ливийци), лидийци и всички разноплеменни народи от цяла Арабия, Хув (Либия) и жителите на съюзните земи ще паднат заедно с Египет от меч” (Езекил 30:5-букв.пр. от англ. – бел.пр.). Пут или Фут е препратка към Северна Африка и обхваща областите на запад от Египет. Лидия е била централен западен район на Турция. Всички те ще бъдат унищожени заедно с Антихрист. Тези нации са в „лига” или в „завет” и са съюзени с Антихрист.

СИРИЯ, ИРАК, ИРАН И ТУРЦИЯ

„Там е Асур (Асирия) и цялата му дружина; гробовете му са около него; всички убити, паднали от меч, чиито гробове са поставени в дълбочината на ямата, и дружината му около гроба му; всички убити, паднали от меч – тези, които причиняваха ужас в земята на живите” (Езекил 32:22-23). Асирия и „дружината й” биха могли да включват няколко нации от Средния  изток, в това число Сирия, Ирак, Иран и Турция, както и Египет, Ливан, Йордания и Саудитска Арабия. Те ще бъдат хвърлени в ямата.

ИРАН

„Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от меч, слезли необрязани в най-дълбоките места на света; те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си, както всички други, които слизат в ямата” (Езекил 32:24). Елам обхваща областта на днешен Иран и може би териториите на Афганистан. Отново виждаме, че те също ще „слязат в ямата” заедно с Антихрист.

НО МЮСЮЛМАНИТЕ СА ОБРЯЗАНИ

Някои могат да възразят, че хората, които биват унищожени в този пасаж, са необрязани и следователно не могат да бъдат мюсюлмани, но този довод не е непременно правилен. Да погледнем употребата на думата обрязване. В Езекил 44:7 Бог е разгневен, понеже чужденците, които са „с необрязано сърце и необрязана плът” оскверняват Неговото светилище. Този и много други пасажи разкриват, че има две страни на обрязването: едната е на сърцето (арел леб) и обрязване на плътта (арел басар). В пасажа на Езекил 32 е използвана само думата „арел” и затова е невъзможно да се разграничат двете. Знаем, че обрязването е белег на Божия завет с Авраам и Исаак (Битие 17:19). Тъй като всички мъжки членове на домочадието са били обрязани (Битие 17:12-13), следователно и Исмаил е бил обрязан – въпреки че заветът не е бил сключен с него.

Може също така да отбележим, че някои равински тълкуватели също не смятат, че този стих изключва мюсюлманите. Технически погледнато, ортодоксалните юдеи не считат мюсюлманското обрязване за пълно, тъй като мюсюлманите премахват само препуциума или външното краекожие, докато юдеите премахват също и вътрешното краекожие.

ТУРЦИЯ И ТЮРКСКИТЕ НАРОДИ ЮЖНО ОТ РУСИЯ

Тюркските нации обхващат тези на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан.

„Там са Мосох, Тувал и цялото им множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от меч, защото причиняваха ужас в земята на живите. Те няма да лежат със силните, паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята с бойните си оръжия и сложиха мечовете си под главите си; а техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите” (Езекил 32:26-27).

ЙОРДАНИЯ, САУДИТСКА АРАБИЯ

„Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които, поразени сред силата си, са положени между убитите от меч; те ще лежат с необрязаните и с онези, които слизат в ямата” (Езекил 32:29). Строго погледнато, Едом обхваща южните части на Йордания, но в този текст се казва: „царете му” (мн.ч.). Това включва Арабия. В много пасажи Едом представлява по-голямата част от враговете на Израел, които живеят на юг и на изток от него.

ТУРЦИЯ, ЛИВАН

„Там са всички северни князе и всички сидонци, които слязоха с убитите; въпреки ужаса, който причиняваха заради силата си, те се посрамиха; и лежат необрязани с убитите от меч и понасят срама си, както всички други, които слизат в ямата.” (Езекил 32:30). Всичките „северни князе” се отнасят за Турция и съюзниците й. Сидон още веднъж обозначава Ливан. И двете биват хвърлени „в ямата.”

ВРЪЗКА С КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ

След като вече си изяснихме контекста на Езекил 27-32 – а именно, съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват – сега можем да разберем по-добре някои откъси от книгата Откровение. Повечето западни тълкуватели никога не биха приели Езекил 32 като основа за тълкуване и разбиране на Откровение 19. Въпреки това именно тези пасажи оформят една от първите старозаветни основи за следващия откъс, който заключава Библейското откровение относно съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват: „И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им” (Откровение 19:20, 21).

Някой може да възрази, че тук звярът и лъжепророците са хвърлени живи, докато в другите стихове в Езекил фараонът е убит. Как в такъв случай този египетски фараон би могъл да бъде Антихрист?

Отговорът на това е съвсем простичък – Бог наказва ли мъртвите, когато са мъртви? Бог наказва ли мъртъв труп, забравяйки да накаже душата? Всеки, който бива хвърлен в ада, е физически мъртъв. Но душата му е жива. Как иначе би могъл да бъде наказан? Проблемът при много от тълкуванията е, когато хората се опитват прекалено да анализират Бога и начина, по който Той решава определени дела. Ето защо е безпредметно да влизаме в спор с мюсюлмани относно Троицата. Те обичат да спорят за онова, което човечеството неможе да проумее. Говоря за един непознат Бог и въпреки това очакват от нас почти да снижим Всемогъщия толкова много и да Му направим лабораторен анализ, така че да Го разчленим на три части, за да им докажем, че грешат?

Проблемът при повечето хора е, че се хващат повече за алегорията и неизвестното, а пренебрегват очевидното. Дори научно погледнато, ние наблюдаваме света около нас и не виждаме електро-магнитните вълни, но вярваме, че те съществуват, защото чуваме радиото. Както казва Библията: „Вярата е същественост на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не виждаме” (Евреи 11:1).

ГЛАВА 59

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА БИТКАТА НА ХРИСТОС С ИСЛЯМСКИ СЪЮЗ В ПСАЛМИТЕ

„Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Псалм 82:8).

ХРИСТОС СЕ НАДИГА ОТ СВОЯ ТРОН

Още от самото начало на Псалмите целта на Бога е заявена ясно: „Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им” (Псалм 2:1-3).

Господ отговаря на протестите на езическите народи: „Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание” (Псалм 2:6-8).

Господ говори за Своя Месия: „Аз днес Те родих” (ст. 7) и се обръща към нациите, които чрез коварен съвет замислят заговор срещу Месията и Израел. Нападението върху Израел се възприема от Бога като нападение върху самия Цар. Тези народи се надигат против „Господа и против Неговия Помазаник” (ст. 2). Те богохулстват срещу „Отец и Сина” (I Йоан 2:22).

Тук виждаме друго ясно описание на теологията на Антихрист, която царете на тези народи изповядват. Човек може да ги чуе как колективно заявяват: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник. И Бог няма Син!” На което Господ отговаря: „Вие на практика се осмелявате да се изправите срещу Господа и срещу Неговия Помазаник?” След което се изсмива с презрение и им отправя последно предупреждение: „И така, сега се вразумете, о, царе; научете се, земни управници. Слугувайте на Господа със страх и се радвайте с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блаженни са всички, които се надяват на Него” (ст. 10-12).

Изключително важно е да разберем, че темата на Псалм 79 до Псалм 83 е, че сам Бог се надига от трона Си, за да съди народите, които нападат Израел в края на епохата: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Псалм 82:8).

Исус, Който е седнал отдясно на Отец, слиза за последния сблъсък между Господа и Неговите врагове. Това не е маловажен въпрос и е едно от най-удивителните описания на Бога, Който воюва с народите, които са мюсюлмански:

„Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже; защото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава. Коварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои. Казаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел. Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -шатрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци” (Псалм 83:1-8).

Тази битка не може да бъде историческа. Съществуват няколко причини, намиращи се вътре в текста, които ни показват, че това е една битка с исляма през Последните Времена:

1.    Бог присъства физически на земята: „Нито бивай безмълвен, Боже” (ст. 1), „Стани, Боже” (82:2), „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите” (80:14) – това е същото като молитвата на Израел: „Блажен идващият в името Господно” (Матей 23:39).
2.    Това събитие е причинено от оскверняването на храма на Бога: „Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Твой храм” (79:1).
3.    Библията нарича тези народи Божии врагове. Това се вижда във факта, че псалмистът ги нарича „враговете Ти”, които „направиха съюз против Тебе.” Човек не може да твърди, че е откъм страната на Бога и същевременно срещу Израел. Бог заявява, че враговете на Израел са и Негови врагове: „Излей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;” (79:6).
4.    Враговете, които мразят Бога, са религиозни, а не атеисти: „даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват на покорни пред Него” (Псалм 81:15). Думата „ислям” буквално означава подчинение. Да бъдеш мюсюлманин значи да се подчиняваш на волята на Аллах. Това, че тези хора си мислят, че са в подчинение на Бога, докато в действителност Го мразят и богохулстват против Него, е още един явен белег за характера и религията на тези хора. Богохулството представлява отричане на Божето постановление. Тук Бог заявява, че земята принадлежи на Израел. Да се отрече това е богохулство. Ето колко е важен Израел, когато става въпрос за вярата в Бога.
5.    Това, че Израел е подслонен и скрит, и живее в земята си. Това не е преследването на евреите по време на Диаспората.
6.    Просто няма доказателства за каквото и да е нападение срещу Израел от подобен съюз от араби и Ливан, Газа и Асирия, които са нападали Израел в миналото. Псалм 83 е пророчество за последния решителен сблъсък. Забележете, че това пророчество е съюз или коалиция от няколко нации: „Направиха съюз против Тебе” (83:5). В първи стих враговете на Израел са и Божии врагове, защото замислят заговор срещу евреите: „Твоя народ” (83:3), след което е обявена колективната цел на Божиите неприятели: „Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел” (ст. 3). Бог, ревнувайки за името на Израел, всъщност е ревнив за Своето име.
7.    Удивително е, че Библията дори предсказва с голяма точност, че Филистия (Газа) ще се съедини с жителите на Тир (Ливан): „филистимците с тирските жители” (ст. 7). Виждали сме тези двете групи колективно да бомбардират Израел и да носят знамената си един на друг, и всяка от тях да пуска съгласувано ракети. Когато Хасан Насралах, ръководителят на Хизбула, пускаше своите ракети от Ливан, Хамас го подкрепяше, като пускаше своите ракети „Касам” над всеки град в Израел, който можеха да достигнат.
8.    Това събитие се случва, когато Израел е нация: „Съживи ни” (80:18), „Възстанови ни” (80:19, 80:3) и Израел е спасен: „и ще се спасим” (80:19).
9.    Много араби също така ще се спасят: „Боже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра. Както огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите, така ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си. Покрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи [Йехова]” (Псалм 83:13-16). Божията цел, за да съди тези народи, не е някакво дребнаво отмъщение или омраза; тя е апел към тези нации да се помирят с Бога и да признаят Неговия авторитет: „за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя” (Псалм 83:18).

НАЦИИТЕ ОТ ПСАЛМ 83

На 26 май 1967г., когато една многонационална арабска коалиция беше подготвена, за да нападне Израел, Египетският президент Насър сякаш почти цитираше направо от този Псалм, когато заяви: „Основната ни цел е унищожението на Израел”. Азам Паша, генерален секретар  на Арабската лига, обяви: „Това ще бъде война на изтребване и историческо избиване, за което ще се говори като за монголските кланета и кръстоносните походи.” До ден днешен чуваме да се повтаря изявления, правени от многобройни мюсюлмански лидери, които призовават към унищожаването на Израел. Но онова, което прави този Псалм толкова важен, е, че след като записва съвместните планове на Божиите врагове от Последните времена, той на практика изброява кои точно са тези нации: „Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе ” (ст. 5). Нациите на тази коалиция или съюз са следните:

Едом – който се простира от Йордания до Саудитска Арабия (виж Езекил 25). Едом е описан като разпростиращ се от Теман до Дедан (Арабия)
Моав, Амон, Лотовите потомци – Йордания
Гевал – Според Библейския Речник на Унгер това е Ливан, на 40 км на север от Бейрут
Тир – Отново в Ливан, днес център на Хизбула
Филистия – Газа, днес центъра на Хамас
Исмаилтяните и агаряните – Арабите по принцип
Асирия – това са Ирак, Сирия и Турция. В разцвета си е включвала също Египет и Иран.
Амалик – Йордания, на югозапад от Мъртво Море (Битие 14:7)

И така, имаме коалиция от мюсюлмански нации, състояща се най-малко от Турция, Ирак, Йордания, Египет, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия и Палестина, всичките решени да унищожат Израел. Това е едно почти съвършено предсказване на нациите, чийто боен вик сме чували през последните петдесет години от основаването на еврейската държава насам. Съвсем наскоро дори „скандиранията” на Иранския президент за „смърт на Израел” и изявленията, че Иран щял да „заличи Израел от картата” са почти идеално отражение на този стих. Приликата на това пророчество с онова, което наблюдаваме в съвременния Среден изток е безспорна.

Наистина, в нашето съвремие сме били свидетели на поне частично изпълнение на тези Библейски стихове както в Арабско-Израелската война от 1948г., така и по време на Шестдневната война през 1967г. И в двете войни, срещу значително превъзхождащи противникови сили, Израел триумфира – действително отражение на първото раждане на Израел, когато Исус Навин триумфира на седмия ден след една шестдневна битка. Когато Менахем Бегин посети Стената на плача за пръв път след освобождението през 1967г., молитвата му беше следната: „Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Яков, Господи на Силите, бъди наша помощ. Враговете ни ни обкръжиха; да, обкръжиха ни и се надигнаха да ни изтребят като народ. Но техният съвет беше унищожен и замислите им няма да се осъществят”.

Освен че пророкува за хиляди години напред в бъдещето относно враговете на Израел, каква друга важна информация разкрива този псалм?

Човек трябва да има предвид, че Бог гледа на страданията на Израел като на Свои собствени. Дори самите пророчества за Месията са изцяло аналогия на страданията на Израел: „Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха” (Псалм 22:12). Това определено е пророчество за Месията и все пак говори за силните врагове на Израел, които го обкръжават. Васан конкретно се отнася за Сирия. Но въпреки всичките им нечестиви планове, накрая те ще бъдат унищожени от Израел: „Народите ме обиколиха, но в името Господно ще ги изтребя” (Псалм 118:10).

АРМАГЕДОН И ЛИВАН (ПСАЛМ 29)

В Псалм 29 намерихме явна връзка между Битката при Армагедон и нацията на Ливан: „Гласът Господен троши кедри. Да! Господ троши ливанските кедри” (Псалм 29:5). Мюсюлманският Ливан ще бъде унищожен, но този пасаж говори за Битката при Армагедон: „Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис” (Псалм 29:8). Кадис е долината Мегидо „Хар Меегидо” – Армагедон: „И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон” (Откровение 16:16). Това е събитие от Последните времена: „В храма Му всеки възгласява: Слава!” (ст. 9). „Господ седи като Цар до века” (ст.10). Исус е изобразен ясно тук като Воюващия Месия: „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи” (Псалм 45:3). Този Могъщ е също така и Емануил, Бог с нас: „Господ на Силите е с нас” (Псалм 46:11).

ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Когато бях малко момче в Ерихон, Американското консулство изпрати представители от Ерусалим, когато чуха, че предстои да избухне голяма война. Те започнаха да евакуират всички американци в областта; и тъй като майка ми беше американка, дойдоха, за да я спасят. Баща ми, обаче, отказа предложението да напусне заради любовта си към религията и страната си и понеже не искаше децата му да растат в Америка, за да станат войници във войната с Виетнам.

Шестдневната война започна и евреите завзеха стария Ерусалим и останалата част от Юдея. Израелската победа беше голямо разочарование за арабите и мюсюлманите по целия свят. Спомням си грохота на бомбите и тракането на картечниците, които продължиха шест денонощия. Докато арабите бягаха в страх от израелците и прекосяваха река Йордан, много от близките им съграждани и съседи в Ерихон започнаха да плячкосват магазините и домовете. Израелските войници обявиха, че всеки трябва да постави бял флаг на външната си врата. Израел спечели войната за шест дни и на седмия ден равин Горен наду овчия рог на Стената на плача в Ерусалим, възвестявайки победата.

Мнозина възприемат тази война като аналогия с Исус Навин при Ерихон, когато Исус Навин и израилтяните маршируваха около Ерихонските стени в продължение на шест дни. На седмия ден те обиколиха стените на града седем пъти. Когато на седмия ден свещениците надуха тръбите и хората извикаха в един глас, стените паднаха и израилтяните превзеха града. Арабите са изгубили всяка война, която са повдигали срещу Израел, точно както Библията е пророкувала. Въпреки това след всички тези загуби ние все още сме се надявали на онази единствена победа, която сме вярвали, че е била достатъчна, за да унищожим Израел. Много мюсюлмани в страната твърдят, че Израел е Божието наказание за допускането на лоши правителства, които да управляват ислямския свят. Това убеждение подхранва опитите на повечето мюсюлмански населения да събарят управляващите правителства.

Разгледайте думите на бившия Сирийски президент Хафез Асад: „Арабите са готови да изгубят няколко войни, за да се доберат до Израел. Достатъчно им е да победят Израел само веднъж.” Но Богът на Израел е обещал: „Те няма да бъдат изтръгнати” (Амос 9:15). Арабският и мюсюлманският светове продължават с опитите, но Бог е обещал, че те ще се провалят. Арабите смятат, че Богът на Библията е пристрастен към евреите, но Господ желае всички араби да се обърнат към Него (Единствения Истински Бог). Не би трябвало да пренебрегваме многобройните стихове, които обявяват наказания над Израел. След като евреите отказаха да приемат жертвата на Христос, окончателния принос за грях, храмът беше разрушен и започна голямата „Диаспора.” Евреите бяха разпръснати по цялата земя, отделени от родината им и далече от Ерусалим. Бог допусна те да бъдат убивани и да страдат повече от всеки друг народ по света. Няма друг народ в историята, който да е изпитал агонията на войната и болката повече от евреите; те са истинските бежанци на земята.

ЗНАМЕНИЕ ОТ БОГА

През юли 2006г. в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, по новините из целия свят беше съобщено за едно чудо. Един ирландски строителен работник, който копаел с мотика, случайно забелязал нещо много необичайно в блатистия торф, където се канел да работи. Находката му се оказала 20 страници от древен откъс от псалмите, датиращ от 800-1000г.сл.Хр. Специалистите твърдят, че ръкописът бил лежал в тинята през последните 1000 до 1200 години. Националният Музей на Ирландия направил изявление, в което  се казвало: „От гледна точка на откритията, тази ирландска находка, равносилна на свитъците край Мъртво Море, е приветствана от експертите като най-голямата, открита в европейско тресавище”.

Директорът на музея, Пат Уолъс, нарече находката „чудотворна”, в изказване пред „Асошиейтед Прес”, „невероятно е нещо толкова крехко да оцелее, заровено в тиня, а след това да бъде изровено и забелязано, преди да бъде повредено, е неизмеримо по-изумително”.

Но още по-чудни от характера и начина, по който книгата е била намерена, са моментът на откриването й и естеството на намерения ръкопис. Защото не само че находката била открита в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, но и Псалтирът бил отворен на Псалм 83 – много уместен Псалм, наистина, който да бъде намерен в средата на исторически сблъсък между Израел и Хизбула, който бил подкрепян от Иран и Сирия.

И ДВАМАТА ОСКВЕРНЯВАТ ЕВРЕЙСКИТЕ СВЕТИ МЕСТА

Антихрист ще оскверни еврейските свети места. Духът на антихрист може да се види, когато мюсюлманите оскверняват всички свети еврейски места за поклонение в Юдея. Това ще продължи, докато сам мюсюлманският Антихрист не оскверни Храма. Псалм 74 говори за мюсюлманите, защото те са единствените, които извършват подобни осквернявания. Понякога е трудно за тези, които изучават Библията, да определят пророчествата, които принадлежат към съвременните събития, защото мнозина подсъзнателно възприемат Библията, като че ли говори само за исторически събития. Макар пророците действително да говорят за събития от своето си време, дори и тези исторически събития са съдържали също така сянка от пророчествата за Последните времена. Често, когато някой пророк е говорел за събития, случили се в неговото съвремие, той е залагал в пророческата информация и пласт, касаещ Последните времена.

Псалм 74 започва с: „Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?” Израел е бил отхвърлен заради греховете му и евреите смятат, че Бог ги е пренебрегнал. В Псалм 74:2 чуваме тяхната молба: „Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си за хълма Сион, в който си обитавал”. Хълмът Сион е Храмовия хълм. Псалм 74:3 казва: „Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.” Кой е извършил и ще извърши зло в Божието светилище, освен сегашните окупатори – ислямските тълпи, които ежедневно омърсяват светилището със своите мерзости? Един от най-забележителните примери е проектът за построяването (или по-скоро разрушаването), предприет от Вакъф, мюсюлманската религиозна власт, която контролира Храмовия хълм. Целта на проекта е да създаде втори вход към джамията „ал-Маравани,” която е разположена под югоизточния квадрант на хълма – област, която масово, но погрешно се смята за конюшните на Соломон.

Огромната подземна джамия привлича хиляди поклонници, затова няма съмнение, че втория вход е важен от съображения за сигурност. Обаче решението на Вакъф да превози материал от областта и да го стовари посред нощ в близост до долината Кедрон  е било подложено на атаки като безотговорно разрушение на важен археологически обект. Викът на израелските археолози за професионално и контролирано разкопаване е останал без резултат. Към момента единствената останала възможност е персоналът от Израелските Авторитети по Антиките (IAA) да пресее и проучи купчината в долината Кедрон с надеждата да се сдобие с някакви груби данни, но за съжаление без никакъв контекст. Те изравят скъпоценните еврейски артифакти и ги унищожават, за да попречат на евреите да претендират за мястото на техния храм; те правят това, понеже се покланят на бог, който не е Богът на Израел, единственият истински Бог. Под ръководството на мюсюлманските власти, булдозерите извозват огромни купчини земя от под Храмовия хълм в Ерусалим, едно от най-почитаните и свещени места в света. Израелските археолози с възмущение заявяват, че мюсюлманските власти повреждат вътрешността на източната поддържаща стена на хълма и унищожават безценни исторически данни при тези действия. Мюсюлманите също така са нападали синагоги в Израел и из целия свят, включително Турция и Тунис.

Днес римокатолиците не подпалват синагоги и не нападат еврейски светилища, а евреите не унищожават църкви или джамии. Въпреки това мюсюлманите са стигнали дотам, че оскверняват гробовете на Авраам, Сара, Рахил и Йосиф. „Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения” (ст. 4).

Псалм 74:6 говори за мъжа или мъжете, които отсичат дърветата, изграждащи Божието свещено светилище „с брадви и чукове”. „Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета.” А в Псалм 74:6 ни се казва: „И сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж.” Този стих за изпочупването на ваяните изделия (ст. 6) се изпълнява днес не само с разрушението, извършвано от Вакъф,  но и с унищожаването на гроба на Йосиф в Сихем в днешен Наблус. Палестинците неуморно са удряли по гроба с брадви, кирки и чукове, за да разделят камъните. Мюсюлмански тълпи са изгорили и унищожили гроба на Йосиф, след което са танцували и празнували. Над шестнадесет синагоги в Юдея са били осквернени, буквално всичките синагоги в Юдея. „Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички синагоги на Бога по земята” (ст. 8).

Какво друго би могло да изпълни тези Писания с по-голяма точност от тези прояви на насилие и оскверняване на тези свети места? „Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята” (ст. 7). Мюсюлманите мразят евреите. Когато извършват насилствени актове срещу евреите, те отказват на Бога на Израел Неговото място да приема поклонение. Със своите гласове и знамена те оповестяват, че само Аллах е бог и че те са срещу единствения истински Бог. „Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това” (ст. 9).

Днес евреите в Израел са смутени както никога досега от това колко дълго още ще продължи това насилие. Синагогите са опожарявани, точно както е пророкувано в тези стихове от Писанието. Но евреите в Америка просто искат да издигат паметници и мемориали за Холокоста. Макар да е добре да се заявява, че човек не бива „никога да забравя”, какво да кажем за възпоменаването на евреите, които са все още живи? Въпреки че евреите не бива да забравят разпръсването на целия този изящен кристал по време на „Кристалната Нощ” (стихиен погром над евреите на 09.11.1938г. в Германия и Австрия-бел.пр.), защо са толкова мълчаливи относно разбиването на гроба на техния патриарх Йосиф?

Те мълчат поради пасивност и страх. Такъв страх, който прави мюсюлманите само още по-дръзки. Из цялата Библия страхът е елемент, с който Израел трябва да се справи. Той продължава, докато Моисей, Исус Навин, Гедеон, Давид и толкова много други примери се надигали и спечелвали победи за Израел чрез силата на Йехова.

Израел ще продължава да живее в този страх, докато Месията не дойде да воюва с Голиата на света, мюсюлманския звяр. Страхът ще приключи, когато Месията смаже главата на левиатана, точно както Давид смаза главата на Голиат. Псалм 74 говори за този славен ден. Насилието срещу евреите ще продължава до края на Голямата скръб: „Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.” Седмоглавият звяр от Откровение е унищожен. „Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име. Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни. Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти. Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава (Псалм 74:14-23).

Този пасаж е в съгласие както с Йоил 3, така и с Матей 25. Същността на тази тема е угнетяването на Израел. Бог ще се надигне, както е написано на еврейски: „Кумма Елохим,” „Стани, Боже” и „когато Бог стана да съди” (Псалм 76:9). „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите” (Псалм 80:14), „Планините (народите) се топят като восък от присъствието… на Господа на цялата земя” (Псалм 97:5). Всички тези стихове потвърждават, че Той ще слезе от небето и ще отговори на жестокостта на мюсюлманското множество за това, че са убивали евреите и са разрушавали светите Му места: „Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион” (Псалм 102:13).

Това ще бъде време на духовно съживление в Израел: „Съживи ни” (Псалм 80:18) и „Възстанови ни” (Псалм 80:19). И двете съответстват на Осия 6: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни възстанови; и ще живеем в Неговото присъствие” (ст. 2– букв.пр. от англ.).

Това съживление идва по средата на голямо гонение от страна на исляма, както напомня Бог на Своите хора: „Ще спомена Рахав (Египет) и Вавилон като от онези, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия” (Псалм 87:4).

Те замислят конспирации, всичките – Арабия (Вавилон), Газа (Филистия) и Ливан (Тир) заедно с други ислямски нации, за да унищожат евреите. Те планират да унищожат първо хората на Съботата (евреите), след което хората на Неделята (християните).

Кумма Елохим е един отчаян призив към Бога да се надигне от Своя трон и да дойде на земята, за да воюва с враговете на Израел, както се вижда в Псалм 82:8, който е последван непосредствено от съда над мюсюлманските нации в Псалм 83.

Господ заявява относно Израел: „Горко ми, защото странствам в Мосох, живея в шатри на Кидар! Дълго време живя душата ми с онези, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, те са за бой.” (Псалм 120:5-7). Евреите желаят мир, излезли са от плен, докато враговете им все още искат война и говорят лъжливо за Израел: „Какво ще ти се притури,  измамливи езико” (ст. 3) О, Господи, ела бързо!

Съпоставка на Махди с Антихрист << назад><напред>> Разкриване на алегориите – Рим или ислям?


Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението му да поместим откъси от книгата му “Войната на Бог с терора” на нашия сайт.

ВЯРА В ПРЕДСТОЯЩОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА МАХДИ

Джоул Ричардсън

 

Миналата седмица изследователска фирма пусна резултатите от обширно проучване сред мюсюлманите относно идването на Махди. Сега за първи път беше направено изследване, включващо десетки хиляди мюсюлмани в повече от 23 страни. Те бяха запитани дали вярват, че появяването на Махди предстои и дали ще се случи, докато са живи. Резултатът убедително доказа това, за което бях предупреждавал през цялото време. Почти половината от мюсюлманското население по целия свят вярва в предстоящото завръщане на Махди, докато са още живи. По-долу са данните от изследването, направено от Pew Research firm, нация по нация.  Джоул Ричардсън.