ПРЕГЛЕД НА ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Джим Крофт

ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата ислям означава „покорство на волята на Бог”. Свързана е с две арабски думи – едната е таслиим, която означава „предавам се” или „покорство”, а другата е салаам, която има смисълът на „мир с Бог и себе си” или едни хармонични междуличностни взаимоотношения и Божии благословения. Моето наблюдение от първа ръка е, че тези „благини” не са толкова често проявление при хората, които живеят в нациите с мюсюлманско управление. В сравнение с християнските нации, ислямските страни имат непропорционално висок брой доклади за нарушение на човешките права на жени, деца и хора с друго вероизповедание. повече…

АКУЛАТА ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА ИСЛЯМА

Тероризмът е горната перка на една спотаена голяма заплаха за свободата – Шариата

Джим Крофт

Потвърждения за ислямските несправедливости, които излагам в тази статия, могат да се намерят в интернет на www.faithfreedom.org. Страницата представя свидетелства на бивши мюсюлмани-интелектуалци, които са изоставили исляма заради варварщината от 7-и век. Те са родени и израсли в исляма и познават реалностите, за които говоря. Интернет страницата www.Islamreview.com дава сведение за същите несправедливи практики от християнска перспектива.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

За мюсюлманите Коранът е волята и словото на Аллах, предадено чрез видения на прозрение, дадени на Мохамед от Архангел Гаврaил. Коранът не може да се подлага на съмнение или критика от който и да е. Словата на Мохамед, съдебните постановления и дела са записани в хадис. Законът на Шaриат (ислямският закон) се състои от съвкупността на Корана и хадис. Шариатът е основан на откровенията, словата, съдебните постановления и делата на Мохамед. Мюсюлманите се предполага да почитат Мохамед като събирателен образ на човешко съвършенство в характер, думи и дела. Той е еталон, на който всички мюсюлмани са задължени да подражават. Да се отнасяш с неуважение към Мохамед или да оспорваш Корана, хадис и Шариата е еретично и се наказва със смърт. Смъртната присъда може да се приложи за мюсюлмани, както и за немюсюлмани.

Провокациите към насилие са така неделими от исляма, както мокрото е неделимо от водата. По-горе споменатите свети писания на исляма са изпълнени с възпламеняващи стихове и пасажи, които са подстрекавали мюсюлманите към насилие и варварски действия през последните 1300 години. Доказателството може да се види в случаите, когато в Корана и хадис се появяват думи, провокиращи насилие, в сравнение с появата на същите думи в Стария и Новия завет в Библията. Тези думи са: джихад, битка и война; убивай; копия; лъкове и стрели; ограбване; кръвопролитие; нашествие; убийство; терор; загивам; мъст и отмъщение. Те се намират в светите писания на исляма 25 879 пъти. Явяват се в цялата християнска Библия само 1364 пъти. Това би трябвало силно да намекне, че ислямът е всичко друго, но не и мирна религия.

Вярно ще е да заявим, че в границите на исляма, никой не е в безопасност. Мюсюлмани от противоположни секти; мюсюлмански жени; момиченца; девойки; всеки, обвинен в престъпления и лошо държание; както и хората, обявени за виновни в отстъпничество и блудство, са точно толкова мишени на нечовешки практики и наказания, колкото и немюсюлманите. Мюсюлманите убиват много повече свои съграждани мюсюлмани годишно, отколкото всички, които умират в битка срещу немюсюлманите. В Руанда стотици хиляди мюсюлмани умряха чрез геноцид. Причината била, че мюсюлмани, които не говорели арабски, били пометени от хора, които говорят арабски, защото считат себе си за по-висши. Във войната между Иран и Ирак през 80-те години на XX-ти в. главната причина, която разпалила враждата, била: коя национално преобладаваща секта на исляма е по-автентична. Има повече от един милион случайно убити.

УМЕРЕН МЮСЮЛМАНСКИ МИТ

Не вярвам, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Мнозина, живеещи в западните общества, просто се интересуват от пътеки, които водят до щастие и преуспяване. Същото може да се каже и за много мюсюлмани, които живеят в тъмнината на народите, издигнали ислямски крепости. В същото време същите тези миролюбиви мюсюлмани знаят истината, която нашите либерални политици отказват да признаят.

Умерените схващат, че техният омекотен духовен натиск далеч не представя истински какво означава да бъдеш мюсюлманин и изправен пред исляма. Те напълно разбират, че мюсюлманите, които извършват действия на терор; обезглавяват неверници; мразят евреите; бият жените си; бичуват и убиват с камъни прелюбодейци и режат крайниците на крадците, го правят под диктата на Корана и хадис на пророка Мохамед. Някои мюсюлмани не са шокирани, ако научат, че някой уважаван мъж-роднина практикува „Mufa’khathat” (буквално преведено, означава „пускане между бедрата”– букв. пр.) с някое малко момиченце в семейството. Муфакатат е форма на мастурбация, при тоято мъжкият орган се трие между бедрата на бебе момиченце, за да предизвика еякулация. За щастие има умерени, които се противопоставят на тази практика. Но те се считат за немюсюлмани от онези, които одобряват практиката и могат да се изложат на смъртен риск, ако възникнат противоречия в случаите на муфакатат. Въпреки всичко, това остава като болна извратена педофилска практика, която е напълно легализирана в ученията на исляма. Всичко, което споменах до този момент, е разрешено от закона на Шaриата (ислямският закон). То представлява акула под повърхността на исляма.

РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ

Законът на Шариата, който се насажда у мюсюлманите, формира ума им така, че да имат повече различия, отколкото сходства с юдео-християнските ценности. Западният начина на мислене е, че ако си добър и толерантен към хората от друга вяра, те ще отвърнат със същото. Нашите предположения не важат, когато стане въпрос за исляма. Ние приемаме мюсюлманите да строят джамии в нашите нации. Саудитска Арабия е люлката на исляма. Нашите „приятели”, саудитците, не ни позволяват там да строим църкви върху тяхната свята земя. Криминално престъпление е гражданин на Саудитска Арабия да практикува християнството и единствените домове за поклонение, които съществуват там са джамии. Нашите младежи проливат кръвта си в Ирак от години, за да осигурим на иракчаните по-добър живот. Наши завърнали се ветерани нерядко докладват за случаи, в които са чули и видели мюсюлманите, които те са освободили, да изговарят анти американски речитативи на ислямските празници. Еврейските болници в Израел оказват на палестинци еднаква помощ като на своите ранени служещи. Палестинците гледат с одобрителни възгласи, когато израелци са влачени зад джипове по улиците на Газа.

ЖЕСТОКО И НЕОБИКНОВЕНО – СЪВСЕМ СПОРЕД ШАРИАТА

Американската конституция забранява жестоките и необикновените наказания. Ние полагаме всички усилия да направим наказанията колкото се може по-безболезнени. Юдео-християнските норми отричат умишленото налагане на варварски наказания върху невинните в името на Бог. Но не е така в ислямския закон на Шариата. Болшинството от световните мюсюлмани считат публичното бичуване, убиване с камъни, ампутация на крайници и обезглавяване като праведни и разумни форми на граждансто наказание. Убиването с камъни е вид изкуство. Инициаторите на убиването с камъни настояват камъните да са достатъчно големи, за да раняват, а не прекалено големи да убиват отведнъж. Целта е да направи смъртта на наказаните по-агонизираща и удоволствието на убийците и публиката – по въодушевяващо.

Знам, че западните читатели не могат да си представят реалностите, които излагам. Наивността ги прави да приемат всеки човек като длъжен да споделя тяхната юдео-християнска чувствителност. Мюсюлманите, които иначе са дружелюбни и привлекателни хора, когато са отгледани в места, където царува законът на Шариата, придобиват различен мисловен модел от членовете на другите главни религии по света. Възпитаните в доктрините на Шариата мюсюлмани възприемат продължителните болки, нанесени на виновните за разнородност, отстъпничество, кражба и други, само като награда за греховете им.

Поради диктата на Шариата, тероризмът е само върхът на айсберга, що се отнася до насилието в исляма и негодуванието им срещу човечеството. Наказанията, за които говорих, се раздават всяка седмица в отдалечените места, където мюсюлмански селяни никога не са възнамерявали да стават терористи. И нещо по-лошо, цели села се стичат за случката. Убийствата заради чест, при които мъжете в семейството тайно екзекутират дъщеря, сестра, е предписанието на Шариата за „наказание за грях”. Някакси това не звучи като подбуди, идващи от съчувствителен и прощаващ Бог.

Много хора може да счетат, че преувеличавам степента на ислямските жестокости. Либералната преса и настоящата администрация ви карат да вярвате, че такива инциденти, за които говоря, са редки и изолирани аномалии. Предизвиквам ви да погледнете страниците в интернет на Human Rights watchdog groups (групи на Пазители на Човешки права). Ще откриете, че области с преобладаващо мюсюлманско население на земята имат нарушения, далече надвишаващи броя на всяка друга религиозна група.

ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ ЗА ШАРИАТА

Умерените мюсюлмани не отричат публично престъпленията на фундаменталистите, защото знаят, че според закона на Шариата, именно умерените, а не радикалните са еретици. Онези, които наричаме радикални, фанатици и фундаменталисти, не са налагали исляма. Далече преди тези термини да дойдат на мода, религията, която нашите политици и академици наричат „благородна”, е подстрекавала нечовешки актове в домовете, селата, градовете и народите по целия свят. Болезнената истина е, че мюсюлмани, които вършат тези зверства, действат в границите на закона на Шариата.

Западните християни възприемат исляма просто като една религия. Това е съществена грешка. Мюсюлманите не възприемат исляма като религия по начина, по който американците възприемат християнството, индуизма, юдаизма и други като форми на вяра, които човек може да спазва според индивидуалните си предпочитания и духовни нужди. Мюсюлманите гледат на исляма като на цялостен начина на живот. Той е политическа система, която засяга всеки аспект от живота на човека; социални практики; образование и управление на нация. За ислямистите главната цел е да въведат закона на Шариата като единствен закон за управление над жителите на цялата планета, независимо дали те са мюсюлмани или не.

Ислямистите знаят, че могат да си поставят обръщането на хората към исляма като второстепенна цел, защото веднъж щом се въведе Шариата, той в крайна сметка ще принуди масите да станат мюсюлмани. Ислямската програма е законът на Шариата да стане закон на земята в САЩ. За наивните американци е неизвестно, че законът на Шариата програмира мюсюлманите да възприемат всичко, свързано с демокрация и с възможността да изразяват свободно избора на своята религия, като поругание с волята на Аллах и неговия пророк Мохамед. Естеството на Шариата за 100% владеене над всеки аспект на индивидуалния и културния живот има за цел да изкорени по брутален начин всички възможности за продължителното съществуване на каквито и да е видове религии. Юдеите и християните някога са се покланяли свободно в Арабия. Днес тя е 100% мюсюлманска. Ливан някога беше преобладаващо християнска нация. Днес тя е под палеца на исляма. Християните-копти някога са процъфтявали в Египет. Понастоящем коптите са силно преследвано малцинство. Дъщерите им са изнасилвани и отвличани от мюсюлмани без репресивни мерки от страна на правителството. Унижението е с цел да принуди момичетата да приемат исляма. Коптите не могат да реставрират съществуващите църкви без одобрението на общината. Не могат да строят нови църкви без заповед от президента. Много рядко е копти да си намерят добре платена работа. В повечето случаи, независимо колко интелигентен е коптът, той не може да заеме позиция, по-висока от мюсюлманите в повечето занаяти. Това са белезите от ухапване от акулата – Шариат. Тя плува под повърхността на исляма и чака да погълне свободата на всеки народ, достатъчно глупав да настанява мюсюлмани навсякъде.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Когато Мохамед за първи път въвел исляма в древна Мека в Арабия, той се отнасял към нея като към нова висша религия, която се надявал да замести политеизма, християнството и юдаизма. Той се опитвал да спечели последователи чрез мирни средства на убеждение за исляма. Прозелитските усилия на Мохамед били абсолютен провал. След много години той успял да спечели няколко последователи. Това разгневило тъй наречения пророк на Аллах. За да осигури оцеляването на исляма, Мохамед преместил щаба си в Медина, Арабия. Измамлив демон, в образа на архангел Гавраил водел Мохамед. Адското подобие започнало да дава на Мохамед откровения, че начинът, по който може да покори хората на закона на Шариата, е чрез насилие. Това дало началото на войната Джихад.

Народ след народ били доведени до покорство под закона на Шариата. Съдбата, очакваща покорените, не била завидна. Първият избор бил обръщане към исляма. Пленниците, които не приели исляма, е трябвало да бъдат със смели сърца, за да издържат участта си.

Местните юдеи и християни, които отказвали да станат мюсюлмани, били превърнати във второкласни жители. Арабският термин за такива хора е дхимис. Те трябвало да плащат джизие, допълнителен данък. Не можели да имат професия с титла, която да е по-висша от мюсюлманите; трябвало да носят дрехи, които ги отличавали от мюсюлманите; и не можели да строят или да възстановяват молитвени домове за съответните си религии. Именно християните, юдеите и приелите мюсюлманството хора в покорените нации, спомогнали ислямът да процъфти по време на така наречената Златна ера на исляма, между 7-и и 12-и век.

Ислямът плячкосал нации като Египет, Персия, Сирия и Ирак, които имали богата история на открития в областта на математиката и науката. Нововъведенията вече се прилагали преди мюсюлманите да завладеят земите им. Въпреки това ислямът твърди, че изключителните постижения са техни. А всъщност втората класа дхимис и мюсюлманите, които не били араби в тези култури, били тези, които вършели работата. Знакът за верността на това твърдение се вижда във факта, че всички нови изобретения в нациите крепости на исляма, внезапно спират след 12-и век. Смъртоносната схватка на исляма в крайна сметка угасила креативността и брилянтните умове на местните египтяни, перси, сирийци и иракчани и те престанали да творят. В много отношения тези нации се върнали към невежеството на арабите от 7-я век. Понастоящем прогресът, импортиран от християнските нации, ги прави да изглеждат като модерни култури.

Много от покорените народи били поробени. В исторически план ислямските нации винаги са били най-големите трафиканти в търговията с роби. Мюсюлмански пирати от крайбрежието Barberry Coast пленили европейски, дори и американски жени и ги продали в робство в хареми на шейхове в Близкия изток. Идеята черни африканци да станат мюсюлмани като отмъщение за робството на белите е неблагоразумна. Вътреплеменното робство е било практика в Африка от незапомнени времена. Араби-мюсюлмани, търговци на роби, се възползвали от ситуацията и купували роби от племенните вождове и царе. И пак мюсюлмани съответно продавали черните на търг на търговци с кораби за роби, като ги изпращали в двете Америки.

Гражданите от превзетите страни, които не приемали исляма; тези, които не приемали дхимитуд (ислямска система за контролиране на немюсюлмани); и които не ставали роби, били екзекутирани. Мохамед лично обезглавил поне 600 пленени евреи в Медина в един ден. Младежи от завоюваните страни били или обезглавявани, или сведени до евнуси след полово съзряване.

ПРОГРАМАТА НА АКУЛАТА

За европейците и американците е важно да разберат, че значителен брой от тяхното мюсюлманско население иска да ги изманипулира да се покорят на закона на Шариата и задушаващите последствия от него. Ето какво можем да наблюдаваме в настоящия им дневен ред: Ако мюсюлманското население в дадена християнска нация е под 5%, мюсюланите ги считат, че са в неизгодно и слабо положение. През това време много активисти на Шариата се представят като миролюбиви граждани, които просто искат да се радват на предимствата на свободното общество. Обаче в момента, в който достигнат 5% от населението, те вече не се считат за слаби, а силни. Тогава те се активизират и започват да упражняват политическа сила, като използват политически некоректните предположения от християнизираните нации срещу тях. С други думи, ислямистите използват американските либерални закони, за да се сдобият с положение в обществото, което в крайна сметка ще им даде възможност да наложат закона на Шариата в скелетo на управлението.

Понастоящем мюсюлманското население в Америка е около 0.6%. Но те правилно са забелязали, че не е нужно да чакат, докато стигнат идеалните 5% от нашето население, за да започнат да упражняват политически и социален натиск. Нашите закони са толкова либерални, че позволяваме на мюсюлманите да поставят началото на халал (диетичните) закони на Шариата и разрешение на места за измиване за молитва в държавните училища. Строят се джамии и ислямски образователни центрове навсякъде в САЩ. Наскоро издадената президентска заповед НВ 1388 отдава на хамаски палестински имигранти 20 милиона долара от данъците на американските, за да се устроят в САЩ. Хамас е добре известна терористична организация, финансирана от Иран. Мюсюлманските активисти са наясно, че колкото повече американците свикват да виждат ислямски одежди и институции, толкова по-лесно ще приемат малки хапки от закона на Шариата. Ще си затворим очита за реалността, че призивите от минаретата по 5 пъти дневно заглушават църковните камбани. През всичкото това време либералната програма на нашите политици и усилията на Американския съюз за граждански свободи карат символи на християнството да изчезнат от американския пейзаж.

Ако не осъзнаем заплахата от акулата на Шариата, която дебне под повърхността на исляма, децата на децата ни ще бъдат мюсюлмани и димми (немюсюлмани живеещи под закона на Шариата). Законът за земята в САЩ ще бъде законът на Шариата. И накрая акулата на Шариата ще погълне всичко дори и най-малко свързано с онази Америка, която някога сме познавали и обичали. Присъщо на Америка е да се отнасяме с уважение към хората с различна вяра. Но ако сме прекалено толерантни с исляма, ще се окажем, че плуваме в едни води с акулата на Шариата.

ПЛЪЗГАВА АКУЛА

Законите на Шариата не са изредени по ред в Корана и в хадис, както ние изброяваме членовете на нашата конституция и Закона за правата. Законите на Шариата са пръснати из светите книги на исляма и са основани на откровения, поговорки, действия и съдебните разпоредби на Мохамед. По-голямата част от законите на Шариата се приемат повсеместно от мюсюлманите от всички нации. Има няколко закона, които са конкретно за една определена нация, защото са измислени спонтанно, тъй като ислямските лидери видели нужда от нов удобен закон на Шариата. Пример на един такъв скалъпен закон виждаме в режима на иранския Хомейни. В затвора Евин в Иран, ако бивша мюсюлманка-девица приеме християнството, както и тези, които нарушат други закони на Шариата, систематично се изнасилват от охранителите. Същите тези охранители след това си отиват у дома и се наслаждават да прекарват време със своите жени и деца. Изнасилванията са обявени за праведни дела. Как така? Според една хитра интерпретация на пасаж от Корана, 4:24-25, от арабски, според закона на Шариата – девица не може да отиде в ада. Насилието над нея подсигурява факта, че престъпните жени ще отидат в ада, когато умрат, а не в рая.

Примери за Шариатски закони, приети от мюсюлманите навсякъде, са шестте разклонения на исляма, които включват мюсюлманската изповед на вярата шахада и джихад. Съществуват още два шариатски принципа, познати на всички мюсюлмани и на всеки, който е запознат с исляма. Първият е ал такийя. Той се намира в глава 3:28 на Корана. Той дава право на мюсюлманите да лъжат немюсюлмани, без да извършват грях. Вторият закон се отнася до обреците и клетвите. Намира се в глава 2:225. Той дава възможност на мюсюлманите да не спазват споразуменията, обреците, клетвите, които са направили, ако не са изговорени от сърце и с чисти намерения. Всички обреци, направени по необходимост, включително и служебни клетви, които не са изговорени чистосърдечно, могат да се нарушат без угризения на съвестта. Сигурен съм, че двата шариатски принципа дават власт на корумпирани работници в държавите и градските управи на Иран и Афганистан да ограбват милиарди от финансирането, което Америка отпуска за строежа на инфраструктурите на съответните народи. За тези мюсюлмани американските политици за просто изгодни идиоти. Напълно отхвърлям тази част от концепцията, в която ги считат за изгодни.

Ето ви! Ислямският тероризъм е просто гръбначната перка на изяждащата свободата акула, наречена „закон на Шариата”. Всеки път, когато се налага да минем през мудните проверки за сигурност на летищата, нека те ви напомнят един важен факт: ако не са подстрекателствата на свещените книги на исляма и на мюсюлмански ентусиасти да наложат закона на Шариата глобално, мюсюлманите не биха имали каквито и да са мотиви да се превръщат в терористи-самоубийци. Ако принужденията законът на Шариата да се приведе в действие във всяка част на планетата се извади от „мюсюлманското уравняване”, ислямът може да еволюира в мирна религия.

Специални благодарности на Джим Крофт за разрешението му да поместим тази статия на нашия уебсайт.

ИСЛЯМСКИЯТ АНТИХРИСТ (7-А ЧАСТ) ТЪМНАТА СЪЩНОСТ НА ОТКРОВЕНИЯТА НА МОХАМЕД

Откъси от бестселъра на Джоул Ричардсън “Ислямският Антихрист”

 

Започваме нашето допълнително критическо изследване на исляма с личността на Мохамед и неговите откровения, тъй като точно оттам е започнало всичко. Ако имаме намерение точно да разпознаваме духа на исляма, тогава трябва да започнем с основата му, трябва да разгледаме семето. Мохамед е създателят на исляма и мюсюлманите вярват, че той е единственият човешки инструмент, който е „получил” думите на Корана директно от Аллах. Тази глава ще разгледа същността на духовните неочаквани срещи на Мохамед, които са довели до кариерата му на „пророк“ и раждането на религията, която сега задържа вниманието на света.

РАЖДАНЕТО НА КОРАНА

Мюсюлманите вярват, че когато Мохамед е получавал откровенията, които са събрани, за да съставят Корана, той ги е получавал дума по дума директно от Аллах. По този начин се смята, че Аллах e действителният автор на Корана. Коранът е предназначен да се чете по такъв начин, сякаш Аллах говори директно в първо лице. На Мохамед се гледа просто като на човешки пратеник или пратеник на Аллах (rasul-allah). Както е казал един мюсюлмански теолог: „Пророкът е бил съвсем пасивен – всъщност не е бил в съзнание: Книгата в никакъв случай не е негова, нито мислите в нея, нито езикът, нито стилът: всичко е било от Бог, а пророкът само е бил записващ химикал”. [1] Тук има разлика с християнската гледна точка за същността и вдъхновеността на Библията. Християнското разбиране е, че Бог наистина е вдъхновявал авторите на Писанията да предадат Неговите мисли и думи, но всеки един автор е внесъл в тези Писания своя собствен индивидуален човешки стил и личност. Бог е използвал човешки представители като Свои съдове, но Той изобщо не ги е обсебвал. Както ще видим, не такъв е бил случаят с откровенията на Мохамед.

Карън Армстронг, известен и силно симпатизиращ на исляма и Мохамед автор, дава това описание за начина, по който е станала първата среща на Мохамед с това, което мюсюлманите вярват, че е било Гавраил (Джибрил) – „ангелът” в пещерата на Хира:

Мохамед бил откъснат от съня си в своята пещера на планината и се почувствал завладян от поразяващо божествено присъствие. По-късно той обяснил това неописуемо преживяване като казал, че един ангел го обгърнал в ужасяваща прегръдка и той се почувствал така, сякаш въздухът му е бил изтръгнат от тялото. Ангелът му дал кратка команда: „Икра!” (Цитирай!). Мохамед възразил, че не може да цитира; той не бил кахин (един от екстатичните пророци в Арабия). Но, казал той, ангелът просто отново го прегърнал, докато точно както си помислил, стигнал предела на силите си, и открил, че от устата му се изливат божествено вдъхновените думи на новото Писание. [2]

Армстронг обаче нарочно не споменава, че всъщност три пъти „ангелът” е задушавал Мохамед, искайки той да започне да цитира и Мохамед започнал да го прави чак след третия път.[3] Тази среща е в пълно противоречие с обичайния начин, по който протичат ангелските и божествените срещи в Библията, при които ангелите (или самият Господ) почти винаги започват разговора с утешителната фраза: „Не бой се” (Битие 15:1, 26:24, 46:3, Данаил 8:15-19, 10:12, 19, Матей 28:5, 10, Лука 1:13, Лука 1:26-31, 2:10, Откровение 1:17).

В такъв случай не трябва да се изненадваме, когато научим, че след тази ужасяваща и пълна с насилие среща на Мохамед с духа в пещерата, той повярвал напълно, че е обладан от демон. Мохамед бил толкова объркан, че дори поискал да се самоубие. От превода, който Гилауме е направил на известната ранна биография на Мохамед от Ибн Ишак (Sirat-Rasul), четем:

И така, аз [Мохамед] започнах да цитирам, и той [Джибрил] се отдалечи от мен. Събудих се от съня си, и сякаш тези думи бяха записани на сърцето ми… За мен не е имало по-омразно Божие създание от [екстатичен] поет или обладан човек: Дори не можех да ги погледна. Помислих си: „Горко на мен, поет или обладан – Кураиш [племето и рода на Мохамед] никога няма да каже това за мен! Ще отида на върха на планината и ще се хвърля оттам, за да се убия и да намеря покой”. И аз тръгнах да направя така и когато вече бях стигнал до половината на пътя към планината, чух глас от небето, който ми каза: „О, Мохамед! Ти си Пратеник на Бог, а аз съм Джибрил (Гавраил)”. [3]

Споменаването на израза „поет или обладан” идва от схващането, което са имали Мохамед и неговите арабски съвременници. Те вярвали, че поетите създавали своята поезия под вдъхновението на демони. Ат-Табари, един от най-високо уважаваните ранни историци в исляма, казва: „Предислямските араби вярвали в демона на поезията и мислели, че великият поет е бил директно вдъхновяван от демони…” [4]

След това ужасно преживяване Мохамед се върнал вкъщи при жена си Хадиджа. Мохамед все още бил ужасно обезпокоен от тази среща:

Тогава Пратеникът на Аллах се върнал с вдъхновението, мускулите на врата му потрепвали от ужас, докато влязъл при Хадиджа и казал: „Покрийте ме! Покрийте ме!” Покрили го, докато минал страхът му, и после казал: „О, Хадиджа, какво става с мен? После ú разказал всичко, което станало, и казал: „Страхувам се, че нещо може да ми се случи”. [5]

Но не само Мохамед подозирал демоничния източник на своите откровения, очевидно много от съвременниците на Мохамед също вярвали, че неговите преживявания с откровенията са демонични и той е обладан от демон:

Те се отметнаха от него и казаха: „Подучен (от други), обладан човек!”  Сура 44:14 (Юсуф Али).

И казваха: „Какво! Да се откажем ли от боговете си заради един обладан поет?” Сура 37:36 (Юсуф Али).

Очевидно дори е било необходимо Аллах да дойде, за да защити Мохамед и да отговори на критиците му в самия Коран:

Не, вашият сънародник [Мохамед] не е луд. Той видя него [Джибрил] на ясния хоризонт. Той не укрива тайните на невидимото, нито това е слово на прокълнат сатана (Сура 81:22-25).

Той [Коранът] не е реч на поет: малка е вярата ви! Той не е предсказание на гадател: колко малко размишлявате! Това е откровение от Господа на вселената (Сура 69:41, 42).

В такъв случай не е изненадващо това, че след прочитането на коментарите, които съвременниците на Мохамед са правели за него, както и след изучаването на същността на свързаните с откровения преживявания на Мохамед, много учени са се убедили, че Мохамед е бил или епилептик, или обладан от демон, или и двете.[6] След като дискутира някои от конкретните физически феномени на преживяванията на Мохамед, Джон Гилкрайст, южноафрикански християнски автор и много известен авторитет по исляма, завършва своя анализ на различните физически феномени, които придружавали свързаните с откровения преживявания на Мохамед:

Трябва да се отбележи, че хората могат да бъдат подвластни на различни видове пристъпи, които много приличат на епилепсия. По време на живота на Исус при него доведоха едно младо момче, което беше „епилептик” (Матей 17:15) и което страдаше от крайни форми на епилепсия (неочаквано падаше на земята, гърчеше се и не можеше да говори). Няма никакво съмнение обаче, че тази епилепсия не е била обикновена, но причинена от демон, тъй като и на трите места, където е записана случката (в Матей 17, Марк 9 и Лука 9) се казва, че Исус изгони нечистия дух в детето и изцели момчето. Без да се налага осъждение върху Мохамед, въпреки това нека да се каже, че никой, който е подвластен на окултни влияния не може да осъзнае, че пристъпите, подобни на епилептични припадъци, са се случвали на определено време и вместо да причинят загуба на паметта, са имали точно обратния ефект и са оставяли силно въздействащи впечатления в ума на реципиента. Мисионерите навсякъде по света разказват случаи от точно такова естество. И до ден днешен подобни феномени не са нещо необичайно сред ориенталските екстатици и мистици и се разказват навсякъде. [7]

И така, докато апостол Петър описва преживяването на авторите на библейското Писание, като споменава за човеци, които са „говорили от Бога”,  като са били, „движени от Святия Дух” (2 Петрово 1:21), преживяването на Мохамед е било много по-директно, екстатично и мрачно преживяване. Важно е да се отбележи, че никой от библейските пророци никога не се е съмнявал в източника на своите откровения. Преживяването на Мохамед се доближава много повече до преживяването на някой спиритист или човек, който се свързва с духове, отколкото до това на библейски пророк.

ДРУГИ СТРАННИ ФЕНОМЕНИ

Плашещите духовни срещи на Мохамед не приключили с гореописаните примери. При друг случай Мохамед бил „омагьосан”, като наистина вярвал, че има сексуални връзки с жените си, когато всъщност не е правел нищо подобно. Гилауме отбелязва как един мюсюлмански учен казва, че тази магия продължила цяла година. Този епизод от живота на Мохамед е добре документиран в ислямските свещени традиции. Предадено от Айша (Една от жените на Мохамед): „Магия действаше върху Пратеника на Аллах, тъй като той си мислеше, че има сексуални връзки с жените си, докато всъщност той нямаше”. [8]

Тази съвсем странна част от живота на Мохамед би трябвало да е достатъчна, за да накара да се замисли всеки човек, който може да е смятал Мохамед за истински пророк на Бог – или пък за най-великия от всички пророци, както твърдят мюсюлманите. Човек може да си направи извода, че Мохамед, за да изпадне в такова състояние на заблуда, всъщност, или наистина е бил обладан от демон, или е бил сериозно болен, или и двете. Като се имат предвид окултните случки, които определят началните „свързани с откровения” преживявания на Мохамед, не е трудно за човек с истинско духовно разпознаване да си направи някои изводи. Разбира се, тук контрастът е толкова ясен, когато погледнем към живота на Исус, който вместо да се поддава на някаква форма на демонично влияние, освобождаваше много хора от всякакви подобни форми на опресия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И в последните изводи виждаме, че откровенията на Мохамед – семената, от които е поникнал ислямът, са започнали сред пълната с насилие и мрак духовна среща на Мохамед с някакво духовно същество в пещерата на Хира. Видяхме, че животът на Мохамед е съдържал периоди или на голяма заблуда, или на очевидна духовна опресия. Точно на това измерение от живота на Мохамед всъщност трябва да се обърне внимание, когато разработваме по-голямата тема в тази книга. Също така при опитите да се разпознае първоначалния духовен източник на исляма е важно не само да се види мрачната същност на първото семе, от което е изникнал ислямът, но дори и крайната му визия за бъдещето – неговият напълно узрял „плод”. Демоничните и антибиблейски откровения, които са започнали в пещерата на Хира, достигат своята кулминация с убийството на всеки евреин, християнин и немюсюлманин по света.

БЕЛЕЖКИ:

1. W.H.T. Gairdner, Осъждане на Исляма, (Foreign Mission Committee of the Church of Scotland, 1911) стр. 158.
2. Karen Armstrong, Мохамед: Биография на Пророка (Harper Collins Books, 1993), 46.
3. A. Guillaume, Животът на Мохамед, (Oxford University Press, 2001) стр. 106.
4. At-Tabari Том. 9, стр 167, бележка 1151.
5. Sahih Bukhari Том 6, Книга 60, Номер 478.
6. John Gilchrist, Исус за мюсюлманите, 1986, Benoni, Republic of South Africa. Онлайн версията озаглавена Мохамед и Религията на Исляма също е предоставена онлайн на адрес:
http://answering-islam.org/Gilchrist/Vol1/3b.html
Също така за едно полезно разглеждане на демоничната дейност в живота на Мохамед вижте статията Мохамед и демоните, от Silas:  http://www.answering-islam.org/Silas/demons.htm
7. Пак там. (Gilchrist).
8. Sahih Buhkari Том 7, Книга 71, Номер 660.

Духът на Антихрист в исляма <<назад

 

Цялата нигата е достъпна за безплатно четене на английски онлайн: Will Islam Be Our Future? A Study of Biblical and Islamic Eschatology онлайн: http://answering-islam.org/Authors/JR/Future/

Джоул Ричардсън е съпруг, баща, художник, защитник на човешките права, бестселинг автор и говорител. Джоул има дългогодишна практика в достигане на мюсюлманската общност. Той е автор на сравнителен анализ на библейска и ислямска есхатология, озаглавен Ислямският Антихрист, съредактор на колекция за човешките права Защо напуснахме исляма: Бивш мюсюлманин говори открито и съавтор с Уалид Шоебат на книгата Войната на Бог с терора: ислям, пророчество и библията. Джоул е участвал в множество радио, телевизионни канали и новини по целия свят, включително Глен Бек, Гордън Лиди Шоу, Денис Милер Шоу, Чикагското Народно Радио, Стив Малзберг шоу, Сид Рот Шоу, Еврейският Глас Днес, Ню Йорк Дневни Новини, Уърлд Нет Дейли, Фронт Пейдж Магазин и много други. Посетете уебсайта на Джоул Ричардсън: http://www.joelstrumpet.com

Специални благодарности на Джоул Ричардсън – авторът на книгата „Ислямският Антихрист” за разрешението му да я поместим на нашия уебсайт.


КУЛТЪТ НА ЛУННИЯ БОГ

Не е чудно, че думата „Аллах” не е била въведена от Мохамед или представена за пръв път като откровение от Корана.

Известният учен от Близкия изток Х. А. Р Гиб отбелязва, че причината Мохамед никога да не се налага да обяснява кой е Аллах в Корана е тази, че неговите последователи са били чували за Аллах дълго преди Мохамед да се роди (Мохамеданството: Историческо проучване, Ню Йорк: Ментор Букс, 1955, стр.38).

Д-р Артър Джефри, един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на исляма на запад и професор по ислямистика и изучаване на Близкия изток при Колумбийския университет, твърди:

Името  „Аллах , за което самия Коран свидетелства е било добре познато в предислямска Арабия. В действителност името в женски род – Аллат и в мъжкия род Аллах са често срещани сред надписи с божествени имена в Северна Африка (Ислям: Мохамед и неговата религия, Ню Йорк: The Liberal Arts Press, 1958, стр. 85).

Думата Аллах идва от арабската съставна дума „ал-ила”. „Ал” е определелителният член, а „ила” е арабската дума за „бог”. Думата не е чуждица. Тя дори не е древносирийската дума за бог, а е чисто арабска (Ето една интересна дискусия за произхода на Аллах в „Арабски лексикографски сборници” от Дж. Блау, Списанието за семитология, том. XVII, #2, 1972, pp. 173-190).

Аллах не е нито еврейска, нито гръцка дума за Бог, като тези от Библията. Аллах е чисто арабски термин, използван за арабско божество. В Енциклопедията на етиката и религиите I:326, T & T Clark на Хастингс се казва:

Аллах е лично име, което може да се употребява само за специфичния арабски бог.

Според Енциклопедията на религията:

„Аллахе предислямско име. . . съответстващо на вавилонския Бел (Енциклопедията на религията, I:117 Вашингтон ДС, Corpus Pub., 1979).

За тези, които не могат да повярват, че Аллах е било езическо име за определено арабско езическо божество от предислямските времена, вероятно следващите цитати ще са от полза:

Откриваме Аллах. . . в арабски надписи от предислямския период (Енциклопедия Британика, I:643).

Арабите преди Мохамед са приемали и са се покланяли, според обичая, на върховен бог наречен Аллах (Енциклопедия на исляма, I:302, Leiden: E.J. Brill, 1913, Houtsma).

Аллах е бил познат на арабите от предислямския период…; той е бил едно от божествата на Мека (Енциклопедия на исляма, I:406, ed. Gibb).

Илах . . . се появява в предислямската поезия. Според честотата на употреба, ал-илах е свързано с Аллах, като често се отнася към предислямската поезия (Енциклопедия на исляма, III:1093, 1971).

Името „Аллах датира преди Мохамед (Енциклопедия на световната митология и легенди, I:41, Антони Меркантене, Ню Йорк, The Facts on File, 1983).

Корените на името „Аллах датират от предислямските времена. Аллах не е безлично име, означаващо „бог” и мюсюлманите трябва да използват друга дума, ако искат да назоват някое друго божество (Енциклопедия на етиката и религиите, I:326, Хастингс).

Към свидетелството на горната стандартна справочна литература можем да добавим и твърденията на учени като Хенри Пресървд Смит от Харвардския университет:

Аллах вече е бил познат на арабите по име (Библията и исляма: или, Влиянието на Стария и Новия завет върху религията на Мохамед, Ню Йорк, Charles Scribner’s Sons, 1897, p. 102).

Д-р Кенет Краг, бивш издател на престижния научен журнал „Мюсюлмански свят”  и един забележителен западен изследовател на исляма, чиито трудове са публикувани главно в Оксфордския университет, коментира:

Името Аллах е също така видно от археологически и литературни сведения от предислямска Арабия (Призивът от Минарето, Ню Йорк: Окфордски университеска преса, 1956, p. 31).

Д-р Монтгомари Уот, който е професор по арабистика и ислямистика при Единбургския университет и гостуващ професор по ислямистика при Колеж де Франс, Джорджтаун университета и Университета на Торинто, e автор на значим труд върху концепцията за Аллах от периода преди исляма. Той заключава:

В последните години ставам все по-убеден, че за едно по-адекватно разбиране на работата на Мохамед и корените на исляма, от изключително значение е съществуващото в Мека поклонение на Аллах като „върховен бог”. В определен смисъл това е форма на езичество, но то е толкова по-различно от разпространеното понятие за езичество, че заслужава различен подход (Уилям Мотнгомари Уот, Мека на Мохамед, p. vii. Вижте също статията му„Вяра във върховен Бог в предислямска Мека”, Журнал по семитология, Том. 16, 1971, pp. 35-40).

Цезар Фарах в своята книга за исляма завършва дискусията си за предислямското значение на Аллах, като казва:

Затова няма причина да се смята, че мюсюлманите са приели Аллах от евреите и християните (Ислям: вярвания и наблюдения, New York, Barrons, 1987, p. 28).

Според изследователя на Близкия изток Е. М. Уери, чиито преводи на Корана все още се използват и днес, в предислямските времена поклонението на Аллах, както и поклонението на Ваал са били астрални религии, които са включвали и поклонение на слънцето, луната, звездите (Цялостен коментар на Корана, Оснабрук: Ото Зелер Верлаг, 1973, p. 36).

АСТРАЛНИ РЕЛИГИИ

В Арабия божеството, представляващо слънцето било богиня, а луната – мъжко божество. Както е посочено от много изследователи като Алфред Гилюм, Лунният бог имал различни имена, едно от които било Аллах! (Ислям, p. 7).

Името Аллах било използвано като лично име за Лунния бог в допълнение на другите му титли.

Аллах, Лунният бог, бил женен за слънчевата богиня. Заедно създали три богини, които били наричани „дъщерите на Аллах”. Тези три богини се казвали ал-Лат, ал-Узза и Манат.

Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и слънчевата богиня, били смятани за „върховни” божества. Това означава, че са оглавявали пантеона от арабски божества.

Заедно с поклонението на Аллах вървяло и поклонението на по-нисши божества и „дъщери на Аллах” (Енциклопедия на световната митология и легенди, I:61)”.

СИМВОЛЪТ НА ПОЛУМЕСЕЦ

Символът на поклонението на Лунния бог в арабската култура и навсякъде в Близкия изток бил полумесецът.

Археолозите са открили безброй статуетки и надписи с йероглифи, където бил поставен полумесец над главата на божеството, за да символизира поклонението на Лунния бог. По същия начин слънчевият диск бил поставян над главата на египетското божество.

Докато луната била почитана главно като богиня в Древния изток, то арабите са възприемали луната като мъжко божество.

БОГОВЕТЕ НА КУРЕЙШИТЕ

Племето Курейши, в което Мохамед бил роден, било особено посветено на Аллах, Лунния бог и особено на трите му дъщери, които били смятани за посредници между хората и Аллах.

Поклонението на трите богини Ал-Лат, Ал-Узза и Манат играело важна роля в поклонението при Кааба в Мека. Първите две дъщери на Аллах имали имена, които представлявали женски род на думата Аллах.

Името на бащата на Мохамед на арабски буквално било Абд-Аллах. Името на чичо му било Обеид-Аллах. Тези имена разкриват личното посвещение на  езическото семейство на Мохамед спрямо Лунния бог.

МОЛИТВА В ПОСОКА НА МЕКА

Идол на Аллах бил поставен наред с останалите идоли в Кааба. Езичниците се молили в посока на Мека и Кааба, защото там са се намирали боговете им.

Имало смисъл да се молят само ако са се обърнали в посока към мястото, където е богът им. Тъй като идолът на Лунния бог Аллах бил в Мека, то те се обръщали в тази посока за молитва.

Поклонението към Лунния бог достига далеч извън пределите на поклонението към Аллах от арабите. Целият плодороден полумесец бил въвлечен в поклонението на луната.

Това отчасти обяснява ранния успех на исляма сред арабските племена, които традиционно вече се покланяли на Лунния бог.

Използването на полумесеца като символ за исляма и поставянето му върху националните флагове на ислямските нации и върху джамиите и минаретата е връщане към дните, когато Аллах е бил почитан като лунен бог в Мека.

Докато това може да звучи учудващо за много християни, които неправилно са смятали Аллах за друго име на Бог от Библията, то за образованите мюсюлмани този въпрос принципно е ясен.

ЕДИН ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР МЮСЮЛМАНИН

По време на едно пътуване до Вашингтон ДС бях въвлечен в разговор с шофьора на таксито, който беше от Иран.

Когато го попитах: „Откъде идва символът на полумесеца в исляма?” той отговори, че бил древен езически символ, използван в целия Близък изток и че възприемането на този символ помогнал на мюсюлманите да привличат хора за своята вяра из целия Близък изток.

Когато посочих, че самата дума Аллах е била използвана от култа на Лунния бог в предислямска Арабия, той се съгласи.

После подхвърлих, че религията и Коранът на Мохамед могат да се обяснят с помощта на предислямската култура, обичаи и религиозни идеи. Той се съгласи и с това!

Той продължи и ми обясни, че е мюсюлманин с университетско образование, който на този етап от живота си се опитва да разбере исляма от гледна точка на учен. В резултат на това започнал да губи вярата си в исляма.

Значимостта на предислямските източници за името Аллах не може да бъде пренебрегвана.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В областта на сравнителните религии се приема, че всяка от главните религии на човечеството има своя специфична идея за божество. С други думи, религиите не почитат един и същ бог с различни имена.

Да се игнорира съществената разлика между религиите, която всъщност ги разделя е обида за уникалността на световните религии.

Коя от световните религии се придържа към християнската концепция за един вечен Бог в 3 лица? Когато индуизмът отрича личността на Бог, кои религии не се съгласяват с това? Очевидно всички хора се покланят на различни богове или богини.

Забележка: Християните не разбират „особената концепция за един Бог в три личности”, а по-скоро един вечен Бог с три основни проявления или дейности.

Концепцията за бог в Корана е възникнала въз основа на предислямската езическа религия от поклонението на Аллах. Тя е толкова типично арабска, че не може да бъде просто редуцирана до еврейските или християнските вярвания.

БРАК, РАЗВОД, ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО И ПОЛИГАМИЯ

В личния си живот Мохамед имал две големи слабости. Първата била алчност. От грабежа на кервани и еврейски селища той натрупал огромно богатство за себе си, семейството и племето си (Али Дащи, 23 години, p. 86-87; Енциклпедия Британика, 15:648).

Когато погледнем живота на Мохамед, ние откриваме, че той открито е убивал и обирал хора в името на Аллах, според Корана. Той учел учениците си чрез примера си, чрез заповеди и наставления, че те могат и трябва да убиват и обират в името на Аллах и трябва да принуждават всеки да се обърне към исляма.

Втората му голяма слабост била жените. Въпреки че в Корана той ограничил броя на съпругите на последователите си до четири, самия той имал повече от четири съпруги и наложници.

Въпросът за броя на жените с които Мохамед е имал сношение е ставал причина за спорове с евреите по времето на Мохамед. Али Дащи коментира:

Всички коментари са съгласни, че стих 57 от Сура 4 (за Неса) бил даден свише в отговор на еврейските критики по отношение апетита на Мохамед за жени, като заявявал, че той нямало какво друго да прави освен да си взима жени (Али Дащи, 23 Years, pp. 120-138).

Тъй като полигамията била практикувана в Стария завет от такива патриарси като Аврам, то самия факт, че Мохамед е имал повече от една съпруга не бил достатъчен сам по себе си, за да бъде разконспириран като пророк. Това обаче не отрича факта, че въпросът за разбирането на „мъжествеността” на Мохамед е станал исторически.

Това поставя и логически проблем пред мюсюлманите. След като Коранът в Сура 4:3 забранява влизане в брак с повече от четири жени, то Мохамед изпадал в грях като се е женел за повече.

Един мюсюлмански апологет, с когото разговарях, изтъкна следния аргумент:

Мохамед е бил безгрешен. Коранът заклеймява женитбата за повече от четири жени и затова Мохамед не е можел да има повече от четири съпруги. Защо? Защото Мохамед бил безгрешен.

Аз посочих, че въпросът за това колко съпруги е имал Мохамед, трябва да бъде разрешен на базата на историческите източници и писмени доказателства, а не чрез сляпа вяра.

Мюсюлманският учен и държавник Али Дащи дава следния списък на жени от живота на Мохамед:

1. Хадиджа 12. Хинд
2. Севда 13. Асма (от Саба)
3. Аиша 14. Зайнеб (от Хозейма)
4. Ом Салама 15. Habla
5. Халса 16. Асма (от Номан)
6. Зайнеб (от Джаш) 17. Мария (християнка)
7. Джауария 18. Раяна
8. Omm Habiba 19. Omm Sharik
9. Сафия 20. Маймуна
10. Маймуна(от Харет) 21. Зайнеб (трета)
11. Фатима 22. Хаула

Трябва да дам няколко пояснения за горния списък:

Първите шестнайсет жени били съпруги. Седемнайсетата и осемнайсетата били робини или наложници.

Последните четири не били нито съпруги, нито наложници, а посветени мюсюлманки, които се „отдали” на Мохамед, за да задоволят сексуалните му желания.

Зайнеб от Джаш била първоначално съпруга на доведения син на Мохамед. Фактът, че Мохамед я е взел за себе си, станал проблем за не малко хора, някой от които и мюсюлмани (Бог не престъпва словото си и никога не променя ума си. Прочетете Сура 33:36-38).

Доказаният пророк Моисей учеше според Старият завет, че свещеник може да се ожени само за девица или за вдовица на друг свещеник (Левити 21:13-15). Потвърденият пророк Исус поучаваше в Новия завет, че един апостол, пророк, евангелист, пастор или учител може да се ожени само за девица във вярата, защото той е прототип на Христос.

Всеки пророк като се започне от Адам, поучава че всяка жена, която има повече от един жив съпруг, е прелюбодейка и нейния последен съпруг поставя  първия й съпруг в позиция на прелюбодейство, тъй като полигамията е била позволена само за мъже (Битие 3:16; Рим. 7:1-3).

Аиша е била само на 8, когато Мохамед е започнал да спи с нея. Според хадисите тя все още си играела с кукли. Този аспект от сексуалния апетит на Мохамед е особено тревожен за западняците.

Докато в мюсюлманските страни бракът с осем или деветгодишно момиче с възрастен мъж е нормална практика, то на запад това е скандално (Въпреки че се толерира от еврейския Талмуд).

Този аспект от личния живот на Мохамед е още една тема, която учените отбягват, за да не наранят чувствата на мюсюлманите. Все пак историята не може да бъде пренаписана, за да избегнем конфронтацията с факта, че Мохамед е имал нездрав интерес към малките момиченца.

Накрая, Мария, която била коптска християнка, отказала да се ожени за Мохамед, тъй като не искала да се отрече от християнството и да приеме исляма. Тя смело предпочела да стане робиня, вместо да се помохамеданчи.

Документацията за жените от харема на Мохамед е толкова обширна и е била представяна толкова много пъти от авторитетни изследователи, че само хора с невъзприемчив тип на мислене могат да възразят.

БЕЗГРEШНОСТ

Според Новия завет Исус Христос е водил съвършен и безгрешен начин на живот (2 Коринтяни 5:21). Когато враговете му дошли да го обвиняват пред Пилат и Ирод, те трябвало да си измислят обвиненията, понеже никой не можел да намери нищо в което да Го обвини.

Когато обаче погледнем на живота на Мохамед, откриваме че той е бил съвсем нормално човешко същество, подвластен на същите грехове като нас. Той лъжел, мамел, пожелавал, не държал на думата си и така нататък. Не е бил нито съвършен, нито безгрешен.

ГРЕШЕН МОХАМЕД?

След като бях изнесъл лекция върху исляма в Университета в Тексас (Оситн) през 1991г., бях предизвикан от няколко студенти мюсюлмани да докажа греховността на Мохамед.

Първият ми отговор беше, че задачата с доказване се пада на тях, а не на мен. После ги попитах: „Къде в Корана се твърди, че Мохамед е бил безгрешен?”

Те не можаха да ми посочат нито един стих, където дори да се намеква за безгрешността на Мохамед.

Те настояваха да им покажа от Корана цитат, където се твърди че Мохамед е бил грешник. Отговорих на предизвикателството като им цитирах няколко текста от Корана, къде открито се твърди, че Мохамед е бил грешен.

МОХАМЕД ОТ КОРАНА

В Сура 18:110, както и навсякъде другаде, Мохамед получава команди от Аллах:

Кажи им: Аз съм човек като всички вас.

Никъде в Корана не се казва, че Мохамед е безгрешен. Вместо това Аллах кара Мохамед да признае, че не е по-различен от останалите.

Мюсюлманите, които твърдят че Мохамед е безгрешен явно пропускат да забележат Сура 40:55, където Аллах казва на Мохамед да се покае от греховете си!

Мохамед Пиктал превежда Сура 40:55 така:

Помоли за прошка на греховете си.

Единственият начин да разтълкуваме този текст от гледна точка на твърдението за безгрешност на Мохамед, е да решим, че Аллах е сбъркал, като го е накарал да се покае!

Преводът на Пиктал на Сура 48:1, 2 гласи:

Ето, ние ти дадохме (О Мохамед) победа, така че Аллах да може да ти прости миналите и бъдещите прегрешения и да може да усъвършенства благоволението си към теб и да те води в правия път.

Не само че на Мохамед е било заповядано да се покае от греховете си, но също така му е било напомнено за миналите му грехове, които Аллах вече му е простил и за бъдещите грехове, за които тепърва ще му трябва прошка!

Мохамед не е бил безгрешен според Корана. Бил само още един грешник, нуждаещ се от прошка и изкупление.

РАЗЛИЧНИ ПРОЧИТИ НА КОРАНА

Мюсюлманите нападат Библията въз основа на някои различия в изказа от различните ръкописи, но това е типичен случай за Корана. Има много противоречащи си текстове в Корана, които Артър Джефри е демонстрирал в книгата си „Материал за историята на текстовете от Корана” (Ню Йорк, Ръсел Ф. Мур, 1952).

На едно място Джефри посочва 90 страници с несъответстващи текстове. Например в Сура 2 има над 140 противоречия спрямо текста в Корана.

Всички западни и мюсюлмански изследователи признават, че има несъответстващи текстове в Корана (Дащи, 23 години, p. 28; Мандуди, Значение на Корана, pp. 17-18; Макклинток and Стронг, Cyclopedia, V152).

Гилюм посочва, че в Корана в началото имало „доста противоречиви текстове със съмнителна значимост” (Ислям, p. 189).

Интересно е да се отбележи, че в научните мюсюлмански журнали с нежелание започва да се признава фактът, че съществуват противоречиви текстове в Корана (Един пример затова е  Сала ал-Уахайлу, „Проучване на седем варианта на Корана”. Международен журнал на ислямски и арабски изследвания, Том. V (1989), #2, pp. 1-57).

ЛИПСВАЩИ СТИХОВЕ

Професор Гилюм твърди в своята книга „Ислям” (pp.191ff.), че някои от оригиналните стихове на Корана са изгубени.

Примерно една от сурите е имала в началото 200 стиха по времето на Аиша. Когато направили стандартизацията на текстовете от Корана по времето на Отоман, същата Сура вече имала само 73 стиха! Общо 127 стиха са били изгубени и никога не са били възстановени.

Шиитските мюсюлмани твърдят, че Отоман е махнал 25% от оригиналните стихове на Корана по политически причини (МакКлинток и Стронг, Cyclopedia, V:152).

Това, че има премахнати стихове от версията на Отоман, е всеобщо признат факт (Кратка Енциклопедия на исляма, pp. 278-282; Гилюм, Ислям, p. 191; Уиири, Цялостен коментар на Корана, pp. 110-111).

Книгата на Джон Бъртън „Съставянето на Корана”, публикувана от Университета в Кеймбридж, документира как такива стихове са били изгубени (London University Press, 1977, pp. 117ff. вж. Артър Джефри, Ислям: Мохамед и неговата Религия, Ню Йорк; Liberal Arts Press, 1958, pp. 66-68).

Относно твърдението на мюсюлманите, че Коранът е перфектен, Бъртън казва:

Мюсюлманските отчети за историята на текстовете от Корана са пълни с объркване, противоречияи несъответствия (Бъртън, Колекция, p. 231).

ПРОМЕНИ В КОРАНА

Един интересен начин, по който някои стихове от Корана са претърпявали промени, е намесата на един от последователите на Мохамед, Абдула Сарх, който предлагал перифразиране, добавяне или премахване на думи от сурите. Мохамед често следвал съвета на Сарх.

Али Дащи обяснява какво се е случило:

Абдула се отрекъл от исляма, поради това че ако едно откровение е от Бог, то подбудите на един няма как да променят думите Му. След отстъплението си той отишъл в Мека и се присъединил към Курейшите (Дащи, 23 Years, p. 98).

Не чудно, че когато Мохамед покорил Мека, Абдула бил един от първите които убил, понеже той знаел твърде много и често си позволявал да говори.

ОТМЕНЯНЕ НА НЯКОИ СТИХОВЕ

В процеса на отсяване на стихове, за който говорихме по-рано, всичко противоречащо на мюсюлманската вяра и практика се е премахвало от текстовете, като такива били „сатанистките строфи” в които Мохамед одобрявал поклонението на трите богини, дъщерите на Аллах.

Арабистът Е. Уиири коментира:

Когато има противоречиви текстове в Корана, учителите-мохамедани се справяли с всички възражения, използвайки доктрината за отменяне на стихове. Според тях някои неща, които Бог заповядал някога, по-късно могат да бъдат отменени с основателна причина (Цялостен коментар на Корана, p. 110).

Уиири е документирал няколко примера за отменени стихове от Корана.

Кенън Шел в своята творба „Историческо развитие на Корана” също коментира тази практика на отмяна на стихове от Корана, които са проблематични:

За нас е смайващо как такава компромисна процедура е била допусната в системата от приятели и врагове (Мадрас: Diocesan Press, 1923, pp. 36-37).

ДОБАВЕНИ СТИХОВЕ

Не само стихове от Корана са били загубени, но и цели глави. Примерно Обай имал няколко сури в своя ръкопис, които липсвали в стандартизираната версия на Отоман.

Имало е версии на Корана отпреди стандартизацията на Отоман с допълнителни откровения от Мохамед, които или не са били открити, или не са били одобрени от Отоман, за да бъдат включени в неговата версия.

НЯМА ОРИГИНАЛИ

Що се отнася до твърдението, че оригиналният ръкопис на Корана все още съществува, ние вече посочихме, че един ръкопис на Корана не е съществувал.

Цезар Фара в своята книга за исляма твърди:

Когато Мохамед умрял, не е имало единен кодекс на сакралния текст (Цезар Фара, „Исляма: Вярвания и Наблюдения”, Ню Йорк; Barrons, 1987, p. 28).

Кратката Енциклопедия на исляма коментира:

Единственото сигурно нещо, което е признато и от традицията, а именно, че по времето на Мохамед не е имало колекция от откровения в своята завършена форма, понеже докато той е бил жив, винаги са добавяли нови откровения към вече съществуващите (p. 271).

НЯКОИ ОТ ПРЕДИСЛЯМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА МАТЕРИАЛ НА КОРАНА

АРАБСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Коранът повтаря фантастични арабски приказки така, сякаш те са били реалност.

Арабски легенди за приказни джинове запълват страниците (G.G. Pfander, Balance of Truth, pp. 283).

Историята за женската камила, която скочила от една скала и станала пророк, е била известна още преди Мохамед (Сура 7:73-77, 85; 91:14; 54:29).

Историята за хората от едно село, които били превърнати в маймуни, понеже не пазили съботата, а ловели риба, била популярна легенда в дните на Мохамед (Сура 2:65; 7:163-166).

Историята за дванайсетте бликащи извора, която откриваме в Сура 2:60, е част от предислямските легенди.

Историята тип „Рип Ван Уинкъл”, в която седем човека и техните животни спали 309 години в една пещера, след което се събудили в идеална форма (Сура 18:9-26)!

Тази легенда може да бъде открита както сред гръцки и християнски басни, така и сред арабските мъдрости.

Приказката за частите на четирима мъртви, насечени на парчета птици, които полетели, е била известна по времето на Мохамед (Сура 2:260).

Съвсем ясно е, че Мохамед е използвал такава предислямска литература като „Саба Малакат от Имраул Кайс” в своята композиция на сури 21:96; 29:31,46; 37:59; 54:1, и 93:1.

ЕВРЕЙСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Много от историите в Корана са заимствани от еврейския Талмуд, Мидраш и много апокрифни произведения.

Това е посочено от Ейбрахам Гайгер през 1833 г. и по-късно е документирано от еврейския изследовател, д-р Ейбраха Катц  от Университета на Ню Йорк през 1954 г. (Краткият Речник на исляма, p. 229; Jomier, Библията и корана – Henry Regency Co., Chicago, 1959, 59ff; Sell, Studies, pp. 163ff.; Guillaume, Islam, p. 13).

1. Източникът на Сура 3:35-37 е фантастичната книга наречена „Протоевангелието на Яков Малкия”.

2. Източникът на сура 87:19 е „Заветът на Аврам”.

3. Източникът на сура 27:17-44 е „Вторият Таргум (тълкование) на Естир”.

4. Фантастичната басня как Бог направил така, че един човек да „умре за 100 години”, като нямало неблагоприятни последствия за храната му, запасите за пиене или на магарето му, била еврейска (Сура 2:259ff).

5. Идеята, че Моисей е бил възкресен и друг подобен материал идва от еврейския Талмуд (Сура 2:55, 56, 67).

6. Историята в Сура 5:30, 31 също може да бъде открита в предислямски творби от Пирке Раби Елеазар, „Тълкованието на Йонатан Бен Узия” и „Тълкованието на Йерусалим”.

7. Приказката за избавлението на Аврам от Нимродския огън идва от Мидраш Раба (вж Сура 21:51-71; 29:16, 17; 37:97, 98).

Трябва да отбележим, че Нимрод и Аврам не са живели по едно и също време. Мохамед честото бъркал идентичността на хора в Корана, които не са били съвременници.

8. Небиблейските подробности от посещението на Савската царица в Сура 27:20-44 идва от „Втория таргум (Тълкувание) на Книгата на Естир”.

9. Източникът за Сура 2:102 без съмнение е Мидраш Ялкут (глава 44).

10. Историята как Бог вдига планината Синай и я държи над главите на евреите, заплашвайки да ги смаже, ако не приемат закона, която откриваме в Сура 7:171 е взета от еврейската книга  Абода Сара”.

11. Историята за изработването на златното теле в пустинята, чийто образ изскочил от огъня напълно оформен и даже измучал (Сура 7:148; 20:88), идва от Пирке Раби Елеазар.

12. Седемте небета и адът, описани в Корана, идват от Зоар и Хагига.

13. Мохамед използва Завета на Аврам да учи, че в деня на страшния съд ще се използва кантар или везни, за да се претеглят добрите и лошите дела при определянето кой ще отиде в рая или в ада (Сура 42:17; 101:6-9).

ЕРЕТИЧНИ ХРИСТИЯНСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Едни от най-документираните и подронващи авторитета на Корана факти е употребата на еретични „християнски” гностични евангелия и други басни като материал за Корана.

Енциклопедия Британика коментира:

Той (Мохамед) явно е имал представа за евангелието само от апокрифни и еретически източници (15:648).

Това е било посочвано много пъти от различни учени (Ричард Бел, Introduction to the Quran, pp. 163ff. вж.: Бел, „Възникването на исляма в християнска среда”, pp. 110ff, 139ff; Sell, Studies, pp. 216ff. вж. също Тисдал и Фандер).

Например в Сура 3:49 и 100:11O, бебето Исус проговаря от люлката! По-късно Коранът представя случка, в която детето Исус прави птичка от глина и тя оживява.

Библията ни разкрива, че първото чудо на Исус било на сватбата в Кана (Йоан 2:11).

САВСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Мохамед вмъква в исляма части от религията на сабеите (Енциклопедия на исляма (ed. Eliade), pp. 303ff.; International Standard Bible Encyclopedia, pp. 1:219ff.).

Той усвоил такива езически ритуали, като:

-Поклонението при Кааба;

-Молитва пет пъти на ден в посока Мека (Мохамед избрал молитвата да бъде пет пъти, точно както савите се молили);

-Пост за част от денонощието за един цял месец.

ИЗТОЧНИ РЕЛИГИОЗНИ ИЗТОЧНИЦИ

Мохамед извлякъл някои от идеите си от източни религии като зороастризма и индуизма. Всички тези неща съществували далеч преди той да се роди.

Коранът приписва следните случки на Мохамед, които реално са били познати отпреди него (Сел, Studies, pp. 219ff.):

-Историята за пътешествие – полет през седемте небета;

-Хуриите от рая;

-Азазел и други духове излизащи от ада;

-„Светлината” на Мохамед;

-Мостът на Сират;

-Раят с вино, жени и песни (от Персите);

-Царят на смъртта;

-Историята за пауна.

АРАБСКИ РАСИЗЪМ

Според буквалния арабски превод на Сура 3:106, 107 в Деня на великия Съд ще бъдат спасени само хора с бели лица. Хора с черни лица ще бъдат осъдени. [Това е плътско възприемане на един популярен израз. Арабските изрази „ибядат ууджухахум”, с буквално значение „лицата им побеляха” , както и „исуадат ууджухум”, което е „лицата им почерняха” са изрази употребявани с фигуративно значение, които масово са били използвани от араби и християни и се отнасят до доброто или лошото поведение, добрите нрави и лошите нрави].

ПЛЪТСКИ РАЙ

Коранът обещава рай, пълен с вино и свободен секс (Сура 2:25; 4:57; 11:23; 47:15).

Ако злоупотребата с алкохол и секс се счита за грях на земята, как така е допустима за рая?

Коранът рисува картина на рая, която отговаря на фантазиите на един арабин езичник от седми век.

Плътската концепция за харем от красавици и толкова вино, колкото можеш да поемеш, са в пълен разрез с духовността и святостта в библейската концепция за рай (Откровение 22:12-17).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Докато посветеният мюсюлманин вярва с цялото си сърце, че ритуалите и доктрините на исляма са с напълно небесен произход и затова не могат да имат никакви земни източници, то учените от Близкия изток са демонстрирали отвъд всяко съмнение, че корените на всеки ритуал и всяко вярване от исляма могат да бъдат проследени в предислямската арабска култура.

С други думи, Мохамед не е проповядвал нищо ново. Всичко, което е поучавал е било вече вярвано и практикувано в Арабия дълго преди той да се роди. Дори идеята за „единствен бог” е била заимствана от евреите и християните.

Повече за „Богът на Луната” ще прочетете в Аллах – Лунният бог и  Истината за произхода на Аллах

Благодарим на Антони Григор Скат за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт.

 

ИСЛЯМ

д-р Норман Гайслер
(от Енциклопедия по християнска апологетика, Бейкър, 1999)

Ислям означава „подчинение”. Последователят на тази религия се нарича мюсюлманин, „покорен”. Мохамед, основателят на ислямската вяра е бил арабски търговец от Мека, роден около 570 г. и умрял през 632 г. И както християните измерват историята от раждането на Христос, така и мюсюлманите определят за повратна дата в историята 622, годината, в която Мохамед избягал от Мека в Медина. Тази Хиджра (хиджра означава „бягство”, „преселване” на арабски език), отбелязва преломния момент, в който Мохамед се покорил на Бог и обявил новото си откровение от Бог. Мюсюлманите вярват, че Мохамед е последният пророк от Бога, който превъзхожда Христос, пророкът, който е дошъл преди него. повече…