МЮСЮЛМАНИ СТАВАТ ХРИСТИЯНИ

Енчо Тодоров

ПОСЕЩАВАХ ДЖАМИИТЕ И ИЗУЧАВАХ МЮСЮЛМАНСКИЯ ЗАКОН

Д-р Имад-уд-дин

Моето семейство и моите отци са от града Ханси, в който град са дванадесетте религиозни светии, чиито красиви гробове са изградени от царе и съществуват до днес.

В дните на шах Иахан, моите прародители са били в цветущо състояние, но по времето на английската власт, материалното положение на дядо ми се разклатило и имотът ни е бил конфискуван.  След това ние съсредоточихме вниманието си към науката, за да станем учители. По-късно се преселихме в Панипут, заедно с други знатни семейства, усърдни и строги ревнители на мюсюлманския закон. Един от братята ми е писател в Северна Индия и училищен инспектор. Другият ми брат е също интелигентен и учен човек. Аз съм най-малкият брат и още на петнадесет години отидох да уча в Агра. Имах голяма жажда да науча повече за Аллах и затова посещавах джамиите и изучавах мюсюлманския закон. Дотогава не знаех нищо за християнството. След като започнах да се срещам с християни, в мен се появиха някои съмнения относно истинността на мюсюлманството. Реших да проуча всичко сам. Започнах да чета денем и  нощем и това продължи близо десет години. Четях с убеждението, че всяко знание ме запознава с Аллах, а времето, което употребявах за това, считах за служба на Бога. Започнах по-малко да говоря, по-малко да ям, да живея самотно, измъчвах тялото си и нощно време бодърствах, като четях Корана. Постоянно изпълнявах писаното в Марашба Мажахида и повтарях Корана с всичките предписания.  Затварях очите си и стоях наведен, като мислех, че така ще се напише името Божие на моето сърце. Седях при гробовете на святите човеци с надежда да приема някакво откровение. Отивах в обществото на старците, очакващ да получа благодат от голямата им вяра. Освен молитвите ми пет пъти на ден и молитвите ми през нощта, повтарях поклоните на Мохамед и изповедта на вярата. Бях усърден във всичко това, но нищо не придобих и се чувствах като измамен.

На всичко отгоре, назначиха ме да проповядвам Корана и традициите в царската джамия в Агра. Изпълнявах тази служба три години. Следният стих от Корана смущаваше сърцето ми: “Всеки смъртен трябва да отиде един път в ада; Бог е длъжен да изпрати всички човеци един път в ада и след това той може да опрости, когото поиска.” Когато мислех върху това, изпадах в голямо смущение. За това се предавах на постоянно богослужение. Затварях се в стаята и с сълзи на очи се молех Бог да прости моите грехове. Правех всичко възможно да намеря Бога. Дори написах името на Бога 125 000 пъти. Започнах да обикалям от село на село и от град на град. Имах вече ученици, които ме следваха и ме смятаха за светия. Проповядвах Корана по улиците, в домовете и в джамиите. Мнозина гледаха на мен като на светия и някои идваха, за да се докоснат до мен. Но чувствах, че в душата си не намирам покой и всеки ден в мен се надигаше едно отвращение от мюсюлманския закон. Когато се завърнах в дома си, четенето на Корана и моята религия започнаха да ми стават безразлични. През тези десет години и примерът на мюсюлманските старци, светии и други, чийто морален характер знаех, тесногръдието им, хитростта и измамите им, започнах да мисля, че истинска религия няма на света. Преди мислех, че мюсюлманството е най-добрата от всичките религии на света, а християнството е фалшиво. Тогава се научих за обръщането в християнство на Мулви Сувдар Али, което ме учуди много. За известно време не можех да говоря спокойно за него и много лоши мисли пълнеха главата ми. Питах се, как така той се е решил да напусне мюсюлманството. Реших да започна писмен спор с него. За да бъде спорът на твърда и истинска почва, се снабдих с Библията. Започнах да чета Новия завет на английски език. Когато стигнах до Матей седемнадесета глава, в мен започнаха да се явяват съмнения към истините на мюсюлманството. Аз бях толкова усърден, че иждивявах цели дни и нощи в четене и проверяване на книгите от Библията. В продължение на една година проучих цялата материя и открих, че религията на Мохамед не е от Бога, и че мюсюлманите са измамени и в заблуда и че спасение има само при Исус Христос. След като открих това, разказах го на моите приятели и последователи мюсюлмани. Някои от тях се разсърдиха, но други идваха да ме слушат в моята стая. След тези разговори някои от тях заявиха открито, че религията на Мохамед не е истинска и че вярват, че Христос е истинският Ходатай между човека и Бога. Самият аз отидох в Умритсур, където бях кръстен от служител на англиканската църква. След това написах книга “Изпитването за истинската вяра”. Сега пиша и друга книга, от която се чувства голяма нужда и се моля Бог да ми помогне.

Откак приех благодатта на Господ Исус Христос, имам душевен мир. Умственият смут и неспокойствие изчезнаха. Възстанови се и здравето ми, след като се успокоих духовно. С четенето на Божието Слово, намерих радост в живота си. Страхът от смъртта и гроба, които по-рано бяха за мен болест, сега не ме безпокоят. Аз се радвам в Господа и чувствам, че душата ми расте в благодатта. Бог даде мир на душата ми. Много от приятелите ми, учениците и последователите ми ми станаха неприятели. Аз се моля за тях и за моите братя и баща, Бог да им дава благодат и да отвори очите им и умовете им, за да станат участници във вечното спасение чрез благодатта на Господ Исус Христос.

КАК ЕДИН МЮСЮЛМАНИН НАМЕРИ МИР

Един млад човек загубил баща си още в детството си, а по-късно и майка си, която умряла, когато бил едва десетгодишен. Когато младият човек размишлявал върху живота колко е преходен, това го подбудило да търси Бога по-усърдно. Започнал да изучава Корана и други мюсюлмански книги в продължение на девет години. Резултатът от такова дълго изследване било убеждението, че мюсюлманството не може да му даде тази виделина. Трябвало непрекъснато да отделя преданията от истината, но това било трудна работа. Достигнал до извода, че спасение може да получи като следва следните пет постановления, относно: молитви, пост, посещение на святи места и проповядване на Мохамед. Всичко това младият човек продължавал да изпълнява, но “страхът от смъртта и последният съд” изпълвали с ужас душата му.

В същия град Тунис била настанена една християнска мисия. Един ден в книжарницата на Мисията дошъл един мюсюлманин, който поискал да му се плати за превода на един текст на арабски от Писанията. Текстът бил: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя”. Книжарят заплатил за превода и поставил текста на прозореца.

Случило се, чрез Божието провидение, този млад човек, за когото става дума по-горе, да мине точно покрай същата книжарница и да прочете текста. Влязъл вътре с думите: “Аз търся успокоение!” Книжарят и помощниците му упътили човека как може да се спаси и той повярвал в Господ Исус Христос. Младият човек започнал да изучава Писанията с благоговение и усърдие, както правел по-рано с Корана и открил истините за загубеното състояние на човека, за любовта на Бога, изкуплението и очистващата сила на Христовата кръв, които станали за него една действителност. Скоро той започнал да свидетелства и на други за своята вяра и това възбудило духовете на мюсюлманите. Бил изгонен от семейството си и животът му не бил в безопасност. Мисионери от Северна Африка се погрижили за него и го изпратили да учи в Англия, за да се подготви за мисионер сред сънародниците си.

Той разказва за своето обръщение: “За единадесет години бях заблудена овца, но Добрият пастир ме намери, прегърна ме, сложи ме на рамото Си и изцели нараненото ми сърце с чудните си думи и верни обещания. Благодаря на Бога за неизказания му дар.”

КАК ИМАМ СТАНА ХРИСТИЯНСКИ ПРОПОВЕДНИК

Марк Габриел е уволнен от университета “Ал Ажaр” заради еретични мисли и е изтезаван в полицията

През 1994 год., по времето когато Робърт Хюсеин влиза в църква в Кувейт сити и приема кръщение, един друг мъж, бивш преподавател по история на исляма в египетския университет “Ал Ажар”, бяга от родината си, отлъчен от своето семейство и обществото. Това е Марк Габриел. Роден в заможно и авторитетно семейство със 7 деца, на 12 години той рецитирал наизуст целия Коран, състоящ се от 6346 стиха в 114 сури и вече знаел, че един ден ще стане имам. По-късно в книгата си “Ислямът и тероризмът” си спомня, че първите съмнения във вярата, в която е израсъл, го споходили като студент в първи курс. Един ден той попитал своя преподавател, сляп шейх, защо на лекциите говорят само за убийства на неверници, а никога не споменават любовта и прошката между хората. Разгневен, шейхът отвърнал: “Джихадът и унищожаването на неверниците са същността на нашата вяра. Ако ги изключим, все едно отрязваме главата на исляма.”

Името на този сляп шейх, комуто било поверено обучението на студентите, е Омар Абдел Рахман. През 70-те години на миналия век Рахман е сред духовните водачи на “Ислямски джихад”, групата, която на 6 октомври 1981 г. уби президента Ануар Садат заради подписания мирен договор с Израел. От началото на 80-те години Рахман, заедно с Айман ал Зауахири, е начело на “Ал Джамаа ал исламиа”, друга въоръжена група за джихад, която се бори срещу светския режим в Египет. Тя организира няколко масови убийства на “неверници”, включително и кървавия атентат в Луксор през 1997 г., при който загинаха над 57 туристи от Европа, сред които и една българка. Рахман преминава през войната срещу руснаците в Афганистан през 80-те години и в началото на 90-те се установява в САЩ, където организира силна терористична клетка. През 1996 г. слепият шейх бе осъден на доживотен затвор, заедно с още 9 свои съмишленици, заради атентата в Световния търговски център през 1993 г.

Марк Габриел (който не желае мюсюлманското му име да се споменава дори като биографичен факт) завършва с отличие университета “Ал Ажар” в Кайро, най-авторитетната теологична институция в ислямския свят. Понеже е втори по успех сред 6000-те абсолвенти, веднага го назначават за преподавател по История на исляма, а в почивните дни работи като имам в джамията в Гиза.

По това време светското египетско правителство вече е “санирало”, по израза на Габриел, обучението по ислям с оглед на политическия си дневен ред. Убийството на Ануар Садат, заради което в страната е обявено извънредно положение, продължило 25 години, и мирът с Израел, заради който пък САЩ плащат на Египет по $1,7 милиарда на година и до днес, задължават Кайро да поддържа, поне формално, представата, че се бори с фундаментализма.

Санираната версия, която Габриел нарича “християнизиран ислям”, изключва или перифразира почти цялото учение на пророка за джихад, което иначе заема 60% от Корана. Тази политика обаче се оказва безсилна, клерикали като Омар Абдел Рахман разпространяват автентичното послание на Аллах. А то е, че неверниците трябва да приемат исляма или да станат роби на мюсюлманите, като междувременно плащат данък джизя, за да практикуват вярата си.
Трудно може да се намери някакво друго, по-облагородено значение на сурите от Корана, които повеляват: “Сражавайте се с дарените с Писанието (християни и юдеи б.а.), които не вярват в Аллах и не изповядват правата вяра, докато не дадат данък джизя безусловно и с покорство! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори!”

“Египет бе залят от насилие срещу неверниците, убийствата на християни – копти и взривяването на църкви бяха ежедневие. Един мой приятел, химик, беше член на група за джихад. Попитах го защо избиват християните”, разказва Габриел. Привърженикът на джихада отговорил: “От всички мюсюлмани ти най-добре трябва да знаеш защо. Те не приемат зова на исляма, а вече не плащат и джизя. Коранът казва, че в такъв случай трябва да изпитат меча на ислямския закон.”

Пред Габриел, който по това време завършил доктората си по История на исляма, имало два пътя – или да продължава да преподава “християнизирания”, политически коректен ислям, за да не загуби работата и положението си, или, ако иска да бъде верен на духа на исляма, да стане член на някоя от многобройните въоръжени групи за джихад.

“Ислямът прелива от дискриминация към жените и особено към немюсюлманите, с които Аллах иска да “засели ада” (сура 32:13). Не можех да говоря пред студентите, че Коранът проповядва мир, след като самият пророк е живял като военен диктатор, нападал всеки, който не му се подчинява, опустошавал села и градове, грабил, за да финансира империята си. Разбирах, че историята на исляма, моята тясна специалност, може да се оприличи единствено на река от кръв”, пише Марк Габриел. Не се боял да споделя тези си мисли пред студентите, някои от които били членове на групи за джихад и, естествено, доложили на ректората, че той “напада Корана”.
През декември 1991 г. го извикали да даде обяснение. “Не мога да ги лъжа, че Коранът е словото на Аллах. Това не може да бъде откровение на истинския Бог”, директно отговорил преподавателят, за да съкрати процедурата по отстраняването си. Един от присъстващите се изплюл в лицето му. Бил уволнен мигновено. В 3 часа същата нощ в огромната триетажна къща на баща му нахлули 20 въоръжени мъже и го повели в неизвестна посока. Габриел бил в ръцете на тайната египетска полиция. Последвали дни без храна и вода, после разпити и мъчения с нажежен ръжен и бой с пръчки, чиито следи носи до днес. Искали да признае, че се е покръстил. Марк отговарял: “Не съм изменил на исляма, той е моята кръв, моя живот. Но аз съм доктор по теология. Аз изследвам исляма, следователно мога да обсъждам всичко, включително да изразявам съмнения.”

Една нощ го оставили в бетонна кула с вода, която достигала до раменете му, и много плъхове. “Те се качваха по раменете ми, играха си с косата ми, но нито един не ме ухапа”, спомня си днес ужаса Габриел и с насмешка добавя: “И сега, като видя плъх, усещам прилив на симпатия.” После бил затворен гол в една стая с гладен, настървен пес, който по замисъла на мъчителите му трябвало да го разкъса. “Седнах в средата на стаята и започнах да се моля от цялото си сърце. Животното направи няколко кръга около мен, помириса ме, после седна от дясната ми страна. Не зная кога съм заспал. Когато се събудих, то стоеше в единия ъгъл”, разказва Габриел. Тогава за първи път му хрумнало, че някаква добра сила го пази. След 15 дни бил освободен с ходатайството на чичо си, депутат в египетския парламент.

От полицията обяснили на семейството му, че са получили донос от университета “Ал Ажар”. Смятали, че тайно се е покръстил, но следствието не намерило доказателства за това. Бащата приел, че колеги са наклеветили сина му от завист. Марк Габриел започнал работа във фабриката на баща си. Последвала една година “без вяра”, най-мъчителната в живота му. Имал непрекъснато главоболие, ниска кръвна захар и често посещавал аптека, собственост на християнско семейство. Една вечер аптекарката го запитала: “Какво стана с вас? Бяхте известен професор.” Габриел разказал, че бил уволнен, защото открил фалшификации в Корана. “Сега живея без бог, без вяра, без път”, заключил той. Жената му дала един екземпляр на Новия Завет и го посъветвала да прочете няколко страници, преди да си вземе лекарствата. И, както става не само в приказките, Габриел се прибрал, отворил на произволна страница и попаднал на Евангелие от Матей: “Слушали сте, че е било казано “око за око и зъб за зъб”. Аз пък ви казвам да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, дай му горната дреха. Слушали сте, че е било казано “Обичай ближния си и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат. Защото, ако обикнете, които вас обичат, каква награда ви се пада? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?” (Матей 5:38-42).

Марк Габриел разбрал, че пред него е истинския Бог. Същата година, при едно пътуване до Южна Африка, той се покръстил. Върнал се в Кайро с кръстчето, което южноафриканският свещеник закачил на врата му. Когато разбрал какво е станало, баща му поискал да го убие. Марк потърсил убежище в дома на сестра си. Тя му дала колата си, малко пари и в същия ден, 28 август 1994 г., той завинаги напуснал родината си. Пресякъл Северен Египет, Либия, Чад, Камерун и, болен от малария, спрял в Конго. След няколко месеца се добрал до Америка.

“Минаха близо 10 години, откак Господ Исус Христос ме повика. Оттогава не съм спирал да плача за моя мюсюлмански народ. Моля Бога да го избави от мрака на исляма. Тази книга ще ви покаже колко дълбок е този мрак”, пише Марк Габриел, днес доктор по християнска теология и протестантски проповедник, в книгата си “Ислямът и тероризмът” (изд. “Каризма хаус”, Калифорния, 2002 год.). В нея той обяснява защо ислямът генерира тероризъм и анализира политическата конюнктура, заради която в християнския свят се разпространява лъжата за някаква “мирна”, “традиционна” форма на исляма. Широко известни са и книгите му “Исус и Мохамед” и “Ислямът и евреите”. Д-р Марк Габриел е особено популярен сред мюсюлманските общности в Западна Европа и САЩ, пред които често прави сравнителен анализ на двете религии.

“След 11 септември стотици хиляди мюсюлмани се отказаха от исляма. За няколко години в християнството преминаха повече мюсюлмани, отколкото през последното столетие. Но много други в момента водят тежка борба със себе си. За един мюсюлманин да приеме християнството не е лесно. Те имат нужда от помощ, за да намерят пътя към Исус”, пише той.
Марк Габриел непрекъснато получава заплахи, има и няколко опита за покушение срещу него.

МЮСЮЛМАНИ СТАВАТ ХРИСТИЯНИ, СЛЕД КАТО ИСУС ИМ СЕ ЯВЯВА НАСЪН

12 Април 2010 г., Иран, Техеран

През последните месеци няколко хиляди мюсюлмани в иранската столица се обръщат към Христос. Те се събират в нелегални домашни църкви. Това споделя иранката Махим, която е била пастор в родната си страна, но заради вярата си сега живее в изгнание във Франкфурт на Майн.

„Иранското правителство иска да унищожи християнството“, твърди Махим. Тя си обяснява бума на новопокръстени християни с политическия натиск на ислямския режим в Иран: „Колкото по-голям е натискът, толкова по-убедени са хората, че искат да посветят живота си на Исус.“ Нейни приятели дори са споделили пред нея, че „Исус им се е явявал насън“. Новоповярвали биват освободени от зависимостта си към дрогата, а болни внезапно оздравяват. Все повече млади християни, които са повярвали съвсем наскоро, се осмеляват да говорят публично за своята вяра. По думите на Махим, само в иранската столица Техеран живеят повече от 100 хил. такива християни.

„Като цяло интересът към християнството в ислямската република се засилва, въпреки че отричането от исляма е забранено. Християните, които имат добро образование, не могат да се борят за професионална кариера нито в държавните, нито в частните фирми. Кръщенията в страната са забранени. Арест очаква всеки, който дръзне да наруши забраните. Без никакво обяснение, бившите мюсюлмани са отвличани и измъчвани, а някои изчезват безследно“, разказва иранката.

МЮСЮЛМАНИН ВИЖДА ИСУС В БОЛНИЦА В ТОРОНТО, КАНАДА!

До 34-годишна възраст, Насир Сидики, успешен бизнесмен, е направил първия си милион, но парите не означават нищо за него на смъртния му одър. Диагностициран с най-лошия случай на херпес зостер, който някога е съществувал в болницата в Торонто, имунната система се срива и лекарите очакват той да умре.

На следващата сутрин се събудих в стерилна стая на осмия етаж на болницата, кожата ми пареше така, сякаш някой ме беше залял с бензин и драснал клечка кибрит след това. Усетих огън от отвътре навън.

Лекарят ми пристигна и ме погледна в почуда. “Мехурите се умножават така бързо, буквално мога да ги видя как растат, каза той. Твоето тяло не може да се пребори.”

На следващата сутрин, в допълнение към херпес зостер, аз се обринах с варицела от главата до петите. Бях поставен в строга изолация. Същата вечер температурата ми достигна до 107,6 градуса (не знам колко градуса по целзий е това) – достатъчно висока, за да бъде мозъка ми постоянно объркан.

През следващите дни продължих да се влошавам. Моите нервни окончания станаха много възпалени, а до края на седмицата, аз бях вече в критично състояние.

Моята последна надежда

В живота си бях смел, уверен в себе си и поемащ рискове. Но пред смъртта, бях ужасен. Нямах представа какво може да ме очаква от другата страна. Бях отгледан като мюсюлманин в Лондон, Англия, и аз разбрах, Аллах не е бог, който лекува.

Единствената ми надежда е в медицината

Аз, в крайна сметка, бях толкова близо до смъртта,  можех да  чуя лекарите, когато ме преглеждаха и казваха: “Имунната му система просто е вън от строя.”

“Той умира” потвърди друг лекар. “Имунната му система трябва да бъде компрометирана от СПИН.”

Аз нямам СПИН! Исках да крещя, но не можех да произнеса нито дума. След това някой ме удари. Той каза, че умирам!

Лекарите казаха тихо на моя колега Анита. “След няколко часа той ще бъде мъртъв”, “Ако по някакво чудо оживее, той вероятно ще бъде сляп с дясното си око, глух с дясното си ухо, парализиран от дясната му страна, както и със сериозни мозъчни увреждания от високата температура.”

Тогава те ме оставиха

Те ме оставиха тук, за да умра! Чувствах се като удавник за трети път. Събрах всичката си възможна сила и прошепнах в молитва: “Боже, ако Ти Си истински, не позволявай да умра!”

В негово присъствие

По време на най-мрачния час на нощта се събудих и видях един човек в подножието на леглото ми. Лъчи от светлина се излъчваха от Него, позволявайки ми да видя очертанията Му. Не можех да видя лицето Му, защото Той беше твърде ярък. Нямаше нужда някой да ми казва, че това беше Исус Христос.

В Корана се споменава Исус, мюсюлманите вярват, че Той е съществувал, но не като син на Бога, а като добър човек и пророк. Знаех, че това не е Мохамед. Знаех, че това не е Аллах. Исус беше в стаята ми. Нямаше никакъв страх, а само мир.

“Защо си дошъл за един мюсюлманин, когато всички останали ме оставиха да умра?” – чудех се аз.

Без думи, Той разговаряше с мен. “Аз съм Бог на християните. Аз съм Бог на Авраам, Исаак и Яков.”

Това е всичко, което Той каза. Той не спомена за моето заболяване. Той не спомена за предстоящата ми смърт. Както внезапно се появи, така внезапно изчезна.

На следващата сутрин, същите двама лекари пристигнаха, за да ме прегледат. “Мехурите са спрели да растат!” – удивиха се те…

“Ние не знаем какво се е случило, но вируса на херпес зостер е отишъл в ремисия.”

На следващия ден, все още с болки и покрит с мехури, аз бях изписан от болницата с куфар, пълен с лекарства. “Да не напускаш дома, – предупреди лекарят. – Може да минат месеци преди мехурите да изчезват напълно, но ще останат бели петна и белези по кожата. Болката може да продължи с години.”

Излизайки навън, на сутрешното слънце, аз изглеждах като кръстоска между прокажен човек и слон. Когато хората ме зърваха, те отиваха от другата страна на улицата. Въпреки това, аз не мислех за моя външен вид, мислите ми бяха насочени към Исус. Нямаше съмнение в съзнанието ми, че присъствието на Исус в моята стая е спряло вируса на херпес зостер. Каквото и друго да беше Исус, аз осъзнах, че в Неговото присъствие се случват чудеса.

Този факт ме остави с един въпрос: Исус Синът на Бога ли е, както християните казват, или той е само пророк, както аз си мислех?

У дома тази вечер, независимо от лекарствата, болката и сърбежа бяха толкова тежки, че почти трябваше да връзват ръцете ми. Аз изпаднах в неспокоен сън, и продължавах да се чудя кой е Исус Христос.

Учейки се да живея

На следващата сутрин се събудих рано и пуснах телевизията. Превключвайки каналите, аз замръзнах, когато видях следните думи на целия екран: Исус Синът на Бога ли е?

Слушах внимателно, тъй като двама мъже обсъждаха тази тема, – отговаряйки на всички мои въпроси. Преди шоуто да започне, един от мъжете водеше телевизионната аудитория в молитва. Тялото ми пламтеше от болка, но аз коленичих на пода на всекидневната ми. Сълзи се стичаха по лицето ми, аз повторих молитвата и поканих Исус в сърцето ми.

Веднага ненаситен духовен глад възниква в мен. Аз трябваше да науча повече за Исус. Въпреки нарежданията на доктора ми да остана вкъщи, на следващия ден излязох и си купих Библия. Първо прочетох книгите на Матей, Марко, Лука и Йоан. Все още ненаситен, аз започнах с “Битие” и прочетох Библията по време на моите безсънни нощи.

Междувременно, Анита ми донесе книги и дискове, обясняващи Евангелието. Аз буквално ги погълнах, докато продължавах да се уча на Божието Слово. Тъй като моята вяра започна да расте, аз намерих моя снимка как съм изглеждал преди да се разболея и се помолих Бог да ме направи да изглеждам по този начин отново.

Насир и Анита – Исус Моят Лечител

Една седмица след изписването ми от болницата, се събудих и видях, че възглавницата ми е покрита с мехури. Трябва да съм ги изтръгнал с нокти в съня си, помислих си аз. Изпълзях от леглото и влязох в банята. Каквото беше започнало на възглавницата ми, сега завърши под душа. Всеки мехур падна от тялото ми!

Вместо да бъда покрит с петна от бяла съединителна тъкан, кожата ми просто бе червена и груба. Аз бавно бях изцелен, връщайки се към нормалното си състояние преди херпес зостер. Когато бях изцелен, аз не само изглеждах нормално, но бях същият както преди да се разболея, с изключение на белезите, които все още имах на гърдите си.

Нито едно от мрачните предсказания на лекарите не се сбъдна. Зрението ми е 20/20. Слухът ми е нормален. Моята реч е ненакърнена. Не съм претърпял мозъчно увреждане.

Моето лечение беше чудно, бързо и пълно. Никога след това не съм страдал от някаква болка или друго усложнение. Не само че имах най-лошия случай на херпес зостер, който някога са лекували в болницата в Торонто, но имах и най-чудотворно възстановяване.

Исус, Бог на християните, се появи в болничната стая на умиращ мюсюлманин, и ме изцели. Но това не е най-голямото чудо, което Той извърши. Трансформацията, която започна в сърцето ми е още по-драматична, от тази на тялото ми.

Слава на Господ за това чудо!

Свидетелството достига до Вас благодарение на Калинка Заркова и Донита

КАК ЕДИН МЮСЮЛМАНИН ОТКРИВА ИСТИНСКИЯ БОГ И ИСУС

Израснах в мюсюлманско семейство. Родителите ми не бяха стриктни мюсюлмани. Но аз станах много, много ревностен мюсюлманин. Дължеше се на силното ми желание да познавам Създателят на този свят. Преди мислех, че името на този създател е Аллах. Защото на това ме научи семейството ми. Затова стриктно спазвах законите на исляма. Никога не ми е минавало през ума, дори за секунда, че ислямът не е истината. Бях 100% сигурен, че трябва да се държа добре, за да отида на небето. В противен случай ме очакваше ада. Обичах много Бог. Аз наистина исках да го познавам и затова започнах да си купувам книги за исляма. Някои мюсюлмани ми казаха, че ако чета Корана отново и отново и отново, или ако ставам по-рано сутрин, за да го чета, това ще ме приближи повече до Бог. Тогава започнах да чета Корана много често. Но мога да кажа, че това никога не ме приближи до Бог. А аз бях толкова гладен за Него. Копнеех да Го познавам и да имам лични взаимоотношения с Него. Това продължи 12 години, докато се уморих и се отказах. Бях разочарован.

Отидох в един хотел и на рецепцията видях една книга. Приближих се и видях, че е Библия. Почувствах силно желание да я прочета. Попитах мъжа на рецепцията, дали може да ми я даде за няколко дена. Той ми отвърна, че ми я подарява. Това ме изненада. След това отидох в стаята си. И започнах да я чета. Четейки я, забелязах, че името Исус блясваше постоянно в нея. На третия ден откакто бях почнал да я чета, открих, че Библията определя Исус като Бог. Това ме ядоса толкова много, че хвърлих Книгата на земята. Мюсюлманите вярват, че Библията е фалшива.

През следващите три години дори не я приближих. Никой не ми говори за Исус. Бяха минали три години, когато моята учителка започна да ми говори за Исус. Тя ми сподели за любовта на Исус. И че Исус е Бог и затова Той може да прости греховете ми, защото Бог е любов. Аз не можех да възприема идеята, че Бог е любов. Защото никога не бях получавал любов от Бога. По скоро аз бях роб на бог, който не искаше нито да ми говори, нито да ми отговори. Дори в мечтите си аз не можех да си представя, че Бог е любов. Това за мен нямаше смисъл.

Една вечер докато говорех с една приятелка на моята учителка, почувствах от дъното на сърцето си желание да се моля на Исус. И я попитах: Как да се моля на Исус? Каза ми, че трябва да кажа: „Исусе, приемам те за Господ на моя живот, приемам Твоята прошка и изповядвам, че Ти си Божият Син.”

Това ме притесни, понеже бях чакал Бог 12 години. Тогава я попитах, дали мога да се помоля на моя роден език. Понеже, когато бях мюсюлманин, трябваше да се моля на арабски. Тя ми отговори, че мога.

Започнах да се моля и бях много честен с Исус. Казах Му: „Исусе, аз не вярвам, че Ти си Божият Син, но ако Ти наистина си Божият Син… тогава те моля да влезеш в сърцето ми.”

„Не вярвам също, че Твоята кръв има някаква сила да прости греховете ми, но ако наистина има сила, то тогава приемам. Ако Ти, Исус, можеш да създадеш връзка между мен… и Бога, Който е създал света… и на Който Ти казваш, че си Син… тогава разбира се, че Те приемам в моето сърце… и ти давам пълен контрол над моя живот.”

От този ден започнах да ходя на църква. Не отивах като християнин, а като мюсюлманин, който е разочарован от Бог. Отивах на църква с разбито сърце. Но в църквата се чувствах много добре. Бях докоснат от Бог. Започнах да плача от радост. И когато отидох за трети път на църква… закъснях и трябваше да седна на първия ред. Пред 5000 души. Но просто не можех да намеря друго свободно място. И това беше мястото, където имах среща с Исус. Пасторът проповядваше, но аз не разбирах нищо, защото не познавах Библията. Стоях си седнал, гледайки наоколо и малко отегчен. Внезапно видях един мъж да върви зад пастор. Започнах да го гледам, впечатли ме. Запитах се, кой е този мъж, и един глас вътре в мен ми каза, че това е Исус. Чух този глас със скептицизъм.

Изведнъж този човек влезе в мен и почувствах огън вътре в мен. Цялото ми тяло сякаш изгаряше. Този огън докосна сърцето ми и започнах да плача.

Моята приятелка ме попита, дали сега вярвам, че Исус е Божият Син? Аз й отвърнах: Не, не го вярвам. А тя ме попита, защо? Отговорих й, че сега вярвам, че Исус е жив и ми се откри, но сега трябва да ме убеди, че е Божият Син.

Изведнъж видях Исус в небето и беше седнал отдясно на Божия престол и започна да излива прекрасния си Дух в мен. Така Исус ме убеди, че Той е Божият Син, без да ми каже нито една дума. Моето сърце знаеше, че е Той.

Тогава казах: О, Боже мой, Той е единствения път! Той е единствения път! Тогава скочих отпред, без някой да ме е канил, коленичих и започнах да хваля Исус. Това беше най-прекрасния момент в моя живот. От този момент получих мир и любов към другите. Несъмнено този мир беше, който изпъкваше в живота ми. Никога преди не съм имал мир. Ако ти нямаш мир, нито радост, ако ти не си сигурен, че си спасен, и ако никога не си получавал любов от Бог, тогава отиди при Исус. Той ще ти даде Мир, Радост и Любов.

Ако търсиш Исус… Той ще се изяви и на теб. Той се открива по различен начин, например чрез сънища. Но резултатът е винаги същият: Любов, Радост и Мир.

Ако умра днес, знам, че Исус ме очаква и когато Го видя ще се хвърля върху Него! Знам, че не е нужно да съм перфектен, за да Го прегърна. Ако Господ ми даде още години живот… знам, че сърцето ми ще е по-чисто. Но никога няма да стана перфектен. Колкото повече изчистваме сърцето си, толкова повече Божията любов се проявява в живота ни. Но ако умра днес, знам, че няма да видя Исус и да Му кажа: „О, Исус, Ти си толкова свят.” Не, но ще се хвърля на раменете Му. Ще скачам, ще танцувам с Него. Защото Исус е най-близкият ми приятел. Може ли един приятел мюсюлманин да мисли да подскача в Божиите ръце?

Знам, че е трудно да се откажем от нашите вярвания, защото сме много свързани със семейството. Всичко, което идва от семейството за нас е лесно. Лесно е, понеже го повтаряме и повтаряме и ни става удобно. Но ако ти нямаш мир, тогава смени вярванията си с Исус. Той ще благослови живота ти. Той ще изпълни живота ти с любов.

ВЯРВАХ В МОХАМЕД

Аз съм циганин и вярвах в Мохамед. Всяка година принасях курбан за дъщеря ми, защото често боледуваше от сърце, но успех нямаше. Жена ми повярва в Господ Исус Христос през 1979 г. и аз се чудех на нейната вяра. Чух, че този Бог може да прави чудеса. Един ден пиех алкохол в един ресторант. Имам три деца и двете дойдоха да ме викат, че на сестричката им й било много лошо. Скочих и още на излизане почувствах, че нещо в сърцето ми взе да се движи като живак надолу нагоре, докато си отида вкъщи. Щом влязох вкъщи, видях дъщеря ми легнала на пода от болки и не даваше никой да се допре до нея. Стреснах се много и казах на жената: “Ако се обърна и повярвам в Исуса, Той ще изцели ли детето?” “Ще се молим заедно и Бог ще ни чуе!” – отвърна тя. Това беше на 31.01.1980 г.

На 02.02.1980 г. Бог ме кръсти със Святия Дух. На 14.06.1980 г. сключих завет с Бога чрез водно кръщение. Почувствах и вярвах, че Бог иска да ме употребява. През 1989 г. бях ръкоположен за дяконско служение. Виждах чудесата на Бог с очите си. Освен дъщеря ми, аз самият бях изцелен от Бога! От 1993 г. съм ръкоположен за проповедник. На 25.07.1997 г. ме ръкоположиха за пастор и продължавам да съм такъв. Проповядвам в Евангелската църква в Ямбол.
Диньо Маринов

МОХАМЕД НЕ МИ ПОМОГНА

Казвам се Айше и съм родена в Крумовград. Бях мюсюлманка. Сега живея в град Кърджали, където съм женена. Имам три деца. Малката ми дъщеря беше на седем години и не можеше да приказва. Приготвихме документите за училището за неми. Предложиха ни училището в Пловдив или в Ивайловград. Аз избрах Ивайловград, защото съм от този край. Тогава беше 8 септември. На 9 и 10 септември 1991 г. дойдоха много хора от всякъде и имаше евангелизации в Кърджали. Те хвалеха Бога по улиците, молеха се и пееха песни. Събраха се в старата църква. Като чух, че Исус Христос изцерява, закарах малкото си дете да се молят за него. Вярващите направиха кръг. Аз бях проста мюсюлманка и не разбирах молитвите им, но те поставиха ръцете си на детето и то веднага падна на земята. Почна да прави гърчове и пяна излизаше от устата му . Уплаших се и си помислих, че детето ми умира. Някои от вярващите казаха, че ням демон излиза от него. По едно време детето се успокои и отвори очите си. Цялото беше в пот. Уплашено го гледах и то като ме видя викна: „Вода, искам вода, майко.” Вода – първата дума, която изговори. Дадохме й вода. Аз не знаех в този момент какво й се случи.

Имам и друга дъщеря, на която левият крак беше по- тънък и  къс и накуцваше. На следващия ден на същото място докарахме и нея. Наджи, един брат от Турция, постави ръка. Аз мислех, че ще й дърпа краката като чакръкчия. Обаче те пак почнаха да се молят. В този момент детето издигна голям глас и крясък и в този момент чух как коляното пукна и кракът се удължи. И в този момент се покаях и извиках: „Господи Исусе, Ти Си истинският Аллах. Заради Теб давам душата си. Господи, тук  намерих истинския Аллах, защото изцели и двете ми деца. От сега нататък давам живота си на теб. От сега нататък каквото искат, това да ме правят хората. Ако искат да ме мерят с камъни, но няма да оставя Твоя път.”  И така и стана.

След две седмици  всички комшии и всички мюсюлмани бяха против мен, че съм дала вярата на Исус Христос. Започнаха да ме обвиняват, че заради пари съм дала вярата си. Виждаха, че децата ми са изцерени. Комшийката събираше камъни и караше децата да ме мерят. Аз отивам на работа и те ме гонят с камъни. И ме плюеха, че от мюсюлманска съм минала на християнска вяра. Бог не допусна дори едно камъче да ме удари. Говорили на бабата, но тя им отговорила, че където искам там ще вярвам. После казаха и на полицията за мен. Тогава нямаше Библии, но аз исках да се кланям на Бога истински. Казвах на хората: ”Исус Христос е истинският Аллах, елате! Двете ми деца са изцерени от Него. Мохамед не ми помогна.”

Един от нашите комшии каза на МВР-то, че аз съм бунтувала хората и съм ги карала да приемат християнската вяра. И дойдоха от МВР-то и ме закараха в участъка. Кой можеше да ме спре. Святият Дух работеше. Започнах да хваля Бога пред полицаите. „Ако искате, убийте ме, но Исус Христос е истинският Аллах. Той ми изцери децата. Каквото искате направете с мен. Ако искате ще ви покажа документите. Детето ми беше нямо, другото ми дете беше инвалид. Господ ги изцери. Защо не ги изцери Мохамед? Колко години служех на Мохамед, пет пъти на ден се кланях на него, защото дядо ми беше имам и погребваше мъртвите от мюсюлманите. Аз от дете се покланях на Мохамед.”

И така, полицаят започна да плачи, като слушаше моето свидетелство. Попита: „Кой докара тая жена? Виждате ли какво Бог направи за тая жена?”

Моите роднини не ме искаха, че съм напуснала мюсюлманството и съм минала към християнството и не ме пускаха на село. Всички бяха против мен, защото съм ги излагала, а  дядо ми е бил ходжа.

Мъжът ми беше постоянно пиян. Биеше ме, колеше ме, защото в кръчмата казвали – жена ти даде вярата си. Като переше пералната, той буташе главата ми вътре в нея. Но слава на Бога, нищо не ставаше. Господ ме пазеше и мъжът ми виждаше как стават чудеса.

И така, дойде моментът, когато мъжът ми се покая и много бързо се промени. Комшиите започнаха да се учудват. И моите роднини в Крумовград повярваха. Продължавам да работя с турците и помаците в този край. Много болни хора Исус изцери. И сега обикаляме четири села. Там подготвяме работници за Бога. Учим ги с мъжа ми. Сега във всяко село има лидер, които се грижат за съседните села.
Айше Мурадова, Кърджали

АЗ БЯХ ХОДЖА

Как Юсеин намира истинския Бог

Казвам се Юсеин. От дете бях посветен на исляма. Спечелих първо място в международна надпревара по изучаване на Коран. Знаех го от кора до кора наизуст. Наградата ми беше да отида на обучение в най-големите джамии на света – “ал-Харам” в Мека и “ал-Мунауара” в Медина, Саудитска Арабия. Там прекарах 5 години от живота си. Когато се върнах отново в Хасково, вече бях ходжа.

През това време майка ми имаше сериозни проблеми. Беше епилептичка. Получаваше тежки припадъци. Когато си тръгвах за България взех за нея “изцелителна вода” от Мека, с надеждата да й помогне. Нищо не се случи… Използвах контактите си с влиятелни хора от мюсюлманския свят и успях да доведа при нея известни ходжи от Саудитска Арабия, за да се молят за изцеление. Отново нищо…

Един ден някой казал на майка ми за Исус и я поканил на църква. Аз полудях. Казах й никъде да не ходи. Та нали аз бях ходжа! Ако някой трябваше да се моли за нея, това бях аз. По-късно разбрах, че майка, заедно с двете ми сестри, тайничко са отишли в християнска църква. Там имало един мисионер, който от вратата й казал: “Заповядай, жено, тебе чакаме.” Още на първото богослужение майка ми повярвала в Исус и получи пълно изцеление. По-късно разбрах за това и реших да ги проследя. Пред църквата ме срещна мой приятел и ме покани да вляза вътре. Аз отказах, понеже имах голямо самочувствие. Стоях отвън, но слушах. Нищо не усетих, но нещо явно ме докосна. Реших от време на време да ходя и да слушам.

Въпреки, че видях какво се случи с майка ми – не повярвах. По-късно обаче ми се роди дете, което също имаше тежък здравословен проблем. Бях много изплашен. Трябваше да търся помощ, но не знаех вече откъде. Трябваше да призная, че Aллах не помогна на майка ми, Мохамед също. Чувствах годините, прекарани в исляма като напразни.

В същото време станах свидетел как Исус тотално промени, не само здравето на майка ми, но и целия живот на хората около мен. Казах си: Ще Го потърся! От тогава насам не съм същият. Бог ме промени напълно, излекува детето ми и сега съм мисионер за Евангелието, заедно с екип от още бивши мюсюлмани от нашата църква. Бог използва познанията ми от Корана, за да мога да помагам и на други да намират Пътят, Истината и Живота.

Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14:16).

БОГ НА РАБОТА В ЙЕМЕН

По пътя си към Галилея, край кладенец, близо до един самарийски град Сихар, Исус срещнал една жена и тази среща, определена от Бога, променила живота й завинаги. Библията не споменава какво се е случило с нея след тази среща, но ми се иска да вярвам, че един ден, със същата тази жена, ще седим заедно на Господната сватбена трапеза.

Подобно на Исус, неведнъж Бог прави така, че определени от Него хора да прекосят пътя ни и ние на тях или те на нас да послужат по важен за Бога начин, за да се осъществи съвършената Му воля в живота на всеки един от нас.

Малко преди да замина за Йемен, един брат в Господа ми подаде листче, на което бе изписано Йоан 4:1-42. Той спомена, че когато се молил за мен, този пасаж изплувал в съзнанието му. Във връзка с това искам да ви разкажа една кратка история, чийто край ще научим, когато един ден отидем при Господа. Тази история обаче отразява борбите и страховете на мюсюлманите в ислямските страни, които искрено търсят истината за Бога, но винаги са изправени пред дилемата да продължат да живеят с измамата или да рискуват живота си за истината, нещо което е толкова далечно и непонятно за нас, европейските християни, поне за сега.

Историята е за една млада, образована, красива арабска жена (без преувеличение). За арабите тези качества са като проклетия, а не благословение, когато са притежавани от жена. Тя израства в едно средно статистическо арабско семейство, в столицата. Още от самото начало на запознанството ни забелязах, че тя е различна от другите – опитваше се да мисли самостоятелно, а това не е позволено в Исляма. В началото беше много резервирана и предпазлива спрямо мен. Подобно на много други мюсюлмани, идеята й за християните беше изключително изкривена. Неусетно и за двете ни, познанството ни се превърна в едно много истинско и красиво приятелство.

Един ден тя дойде при мен, за да ми каже, че се виждаме за последен път, тъй като семейството й е разбрало за приятелството ни и го забранява само поради това, че съм християнка. Натъжих се много, но нямах голям избор и се примирих със ситуацията. Не след дълго обаче, тя ме потърси отново, макар и тайно от семейството си. Тя не можеше да си обясни това странно привличане към мен, но вярвам, че Божият Дух е този, който я привличаше към Бога неудържимо чрез връзките на любовта Си (Осия 11:4а).

Тя ми помагаше да се уча да чета на арабски език, като използвахме Библията ми за учебник, а това ни предразполагаше за много интересни дискусии относно вярата. Осъзнавах, че тя ме наблюдава и анализира постоянно. Вярвам, че не аз, а Този, който живее в мен, я впечатли. Покрай мен тя се запозна и с други посветени християнки, които също й предложиха приятелството си.

Един ден тя ме помоли да я заведа на църква. Моят отказ бе едно от най-трудните неща, които бях правила в живота си. Така ми се искаше да можех да я заведа сред събранието на Бога, но не можех, защото знаех по-добре от йеменската си приятелка, че ако го направя, има опасност тя да бъде арестувана, аз да бъда екстрадирана, а църквата затворена. Тя не повтори молбата си повече.

Подготвяйки се да се завърна в България, в сърцето ми се породи голямо желание да подаря арабската си Библия на тази моя скъпа приятелка, като най-ценен подарък. Споделих го с човека, който отговаряше за мен в страната, а той ме посъветва да бъда сигурна в това, което чувствам и вярвам, че трябва да направя, след като се допитам до Бога. Той ме предупреди за риска, който поемам, ако го направя в случай на шпионаж, както за себе си, така и за другите християни там. Ако някой откриеше Библията в приятелката ми, тя също можеше да пострада сериозно. След много вътрешни борби и молитви, накрая убеждението ми се потвърди.

При последната ни среща, докато се сбогувахме с йеменската ми приятелка, аз извадих арабската си Библия и й я подадох. Предложих й своята свята книга, като скъпоценен подарък, а тя я грабна от ръцете ми, прегърна я и каза, че я иска много.

След като се завърнах в България тя ми писа за около две години, след което неочаквано спря. Направих много опити да се свържа отново с нея, но те останаха безуспешни. Вчера получих имейл от наша обща позната, тя също е изгубила всякакъв контакт с нея. Но и тя, подобно на мен, останала малко изненадана, че след големия й интерес към евангелието се е оттеглила изведнъж от всякакви контакти с християни. Нашата обща позната предполага, че просто се е изплашила от цената, която се очаква от нея да плати, ако се отзове на Христовият призив. Въпреки всичко и двете се надяваме и се доверяваме на Бога, че Той ще продължи делото си в тази млада жена и искрено се надяваме, че един ден тя ще стои сред йеменското събрание от светии пред трона на Бога.

Това е историята на една млада йеменска жена, търсеща истината за Бога. Моля, подкрепете я в молитва, когато Духът ви напомни за нея!

Когато хората говорят за Йемен, те си мислят само за вероятната земя на Савската царица, строг ислям, за жени покрити от горе до долу с черни балта и фереджета, за бащата на Осама Бен Ладен, за терористични лагери на ислямски фундаменталисти, за терористични актове и т. н. Това обаче е само част от истината за Йемен. Тя включва и арабите, които ни предложиха закрилата си, когато всички останали от народа им ни искаха мъртви или вън от страната. Истината за Йемен обгръща и съседната на дома ни къща, където живееха две момичета от едно голямо арабско семейство, което живееше и работеше там. Едното, по-малкото, оставяше играта си на улицата пред къщата, и винаги ме поздравяваше по обичайния за Йемен начин, като целуваше ръката ми, а дванадесет годишната й сестричка бе продадена от баща им на много по-възрастен от нея мъж за булка (при узнаването на което тя се поболя сериозно).

С умиление си спомням и за специалните грижи, които полагаха за мен хората в хранителните магазини, в които редовно пазарувах. Понякога те ми даваха по някой шоколад към покупките за подарък и ми предлагаха най-доброто от плодовете и зеленчуците си, като ми предлагаха и някое от момчетата, работещи при тях, да ми ги отнесат до вкъщи.

Липсват ми шумните им и колоритни сватби, при които мъжете празнуваха отделени от жените. Жените обличаха новите си пищни рокли, правеха си сложни прически, окичваха се целите в злато (нещо, което се счита за знак на съпружеска любов) и се втурваха в красивите си танци до забрава. Очароваше ме тяхната простосърдечност и бълбукаща радост. В Йемен дори и начинът, по който си обичан от хората, е специален. Понякога с тъга се питах, какъв ли щеше да бъде народът на Йемен, ако не исляма, а Христос им бе предложен пръв, но оставам без отговор.

Един наш брат ми разказа веднъж, как споделил евангелието с един местен младеж. Той бил толкова докоснат и развълнуван, че попитал нашия брат дали има много хора в така наричания християнски свят, които знаят за тази добра вест на евангелието. Когато християнинът отговорил положително, арабският младеж възкликнал: “Защо са си мълчали досега?” Оставям и вас с този въпрос? Защо сме си мълчали досега? Една френска поговорка казва, че Бог често ни посещава, но ние не винаги сме си у дома.” Дали защото Бог ви е призовал да отидете, но вие сте избрали да останете. Дали защото Бог ви е призовал да отделите от финансите си, за да подкрепите някой друг да отиде, но вие сте решили с поверените ви от Бога финанси да си купите нова кола. Дали защото Бог очаква от вас да подкрепите някой друг, който е отишъл, в молитва, а вие сте решили, че има по-важни неща от това. Открийте отговора за себе си и бъдете верни на Господа, както Той е верен към вас във всичко!

От една Господна дъщеря

ИСТОРИЯТА НА ГЮЛШАН ЕСТИР

Преразказана от Телма Сангстер

Срещата на една бивша мюсюлманка, болна и парализирана на легло, с Исус; нейното изцеление, промяната в живота й и нейното посвещение на делото на благовестието за нашия Спасител и Изцелител Исус Христос.

– Не е честно аз, саката и безполезна, да съм жива, а той да е мъртъв – мислех си аз. – Боже, не мога да живея така вероятно още тридесет години. Моля Те, вземи ме при татко.
Защо Бог беше толкова далеч и така мълчалив? Може би предците ми са направили голям грях. Може би Бог искаше да види в мен повече търпение… да, но аз бях търпелива и въпреки това все още бях болна. Ако Той не ми помогне, щях да намеря друг начин да се освободя от немощното си тяло. Но как? Да се обеся? С единствената ми ръка би било невъзможно. Да се отровя? От къде да намеря отрова? Ако можех да намеря нож или ножици… бяха заключени. Тези мисли бяха заменени от друга:- Никога няма да бъдеш в Рая с татко и мама, ако сложиш край на живота си.
Като член на фамилия Саид имах правото да вляза в Рая дори и ако не успеех да спазя петте стълба на исляма, но самоубийството щеше да ми отнеме това право. Тогава сигурно никога няма да бъда изцелена. Сърцето ми се сви и от очите ми потекоха сълзи. Точно тогава в своята безпомощност започнах да говоря на Бог, наистина да Му говоря – не като мюсюлманин, който използва заучени молитви и се обръща към Бога като през дълбока пропаст. Подтикната от огромната празнота вътре в мен, се молех, сякаш говорех на Един, Който знае нуждите ми и обстоятелствата, в които се намирах.
– Искам да умра – повтарях аз. – Не искам да живея повече и това е последната ми дума.
Не мога да обясня как, но съм сигурна, че думите ми биваха чути. Сякаш се вдигна някаква завеса, която ме делеше от източника на мир. Увих се добре в шала си, за да не ми е студено, и продължих да се моля още:
– Но какъв ужасен грях съм сторила, че си ме оставил да живея по този начин? – проплаках аз. – Още когато съм се родила, майка ми е починала, след това си ме направил инвалид, а сега взе и баща ми. Кажи ми, защо си ме наказал така жестоко?
Тишината беше толкова дълбока, че чувах как бие сърцето ми.
– Няма да те оставя да умреш, ще опазя живота ти!
Беше тих, нежен глас, подобен на полъх, който мина над мен. Сигурна съм, че чух глас, че той говореше на този език и че с него дойде нова свобода да се обръщам към Бога, най-висшето Същество, който дотогава с нищо не ми беше показал, че знае за съществуването ми.
– Какъв е смисълът да ме опазиш жива? – попитах. – Парализирана съм. Докато татко беше жив, споделях всичко с него. Сега всяка минута ми се струва като сто години. Отне баща ми и ме остави без надежда, без причина да живея.
Отново чух гласа, звучен и тих:
– Кой отвори очите на слепите, кой изцели болните, кой освободи прокажените и кой възкреси мъртвите? Аз съм Исус, син на Мария. Прочети за мен в Корана.
Не знам колко дълго продължи разговорът – 5 минути, половин час…
Вечерта, когато всички утихнаха, отворих зелената копринена подвързия и извадих Корана на урду. За момент задържах книгата в ръка. Много исках отново да чуя гласа, който ме уверяваше, че молитвите ми са чути и има надежда за изцеление. Инстинктивно разбирах, че за да го чуя отново, трябва да го послушам и да чета. И така, изпълнена с любопитство и тъга и без ни най-малка представа колко важно нещо правех, казах: “Бисмиллах”, отворих книгата и започнах да чета:
“Ангелите рекоха: “О, Мариам! Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените на Аллах. И той ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, ще бъде от праведниците.” (сура 54-55).
– О, Исусе, сине на Мария, в свещения Коран се казва, че си възкресявал мъртви, изцелявал си прокажени и си вършил чудеса. Изцели и мен!
Когато се молех с тази молитва, вярата ми се усилваше. Странно, но през всичките години, докато отправях мюсюлмански молитви, не се почувствах сигурна, че ще бъда изцелена. Взимах броеницата, която донесох от Мекка, започвах с Бисмиллах всяка молитва, а в края добавях: “О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме!” Постепенно молитвата ми се променяше, докато накрая казвах: “О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме!” Колкото повече се молех, толкова повече ме привличаше тази неясна, второстепенна личност в свещения Коран, притежаваща власт, за която дори Мохамед не е претендирал. Къде пишеше, че Мохамед е изцелявал болни и е възкресявал мъртви?
– Само ако можех да говоря с някого – въздишах аз, но нямаше с кого. Затова продължих да се моля на пророка Исус, очаквайки да разбера повече.
Една сутрин, както обикновено, ме събудиха в 3 часа. Седях в леглото и четях стиховете, запечатали се вече в сърцето ми. Четях думите, а сърцето ми се молеше: “О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме!” Изведнъж спрях и на висок глас изговорих мисълта, която напираше в ума ми:
– Вече толкова дълго се моля, а още съм парализирана.
Чух как някой бавно стана от леглото, за да приготви водата за ритуалното умиване преди сутрешната молитва. След малко леля щеше да дойде да ме види. Съзнавах всичко това, но мислите ми бяха изцяло съсредоточени върху моя проблем. Защо не получавах изцеление, въпреки че се молех вече три години?
– Виж, Ти си жив и Си на небето, а в свещения Коран пише, че Си изцелявал хора. Можеш да изцелиш и мен, а аз все още съм парализирана.
Защо нямаше отговор, а само тази каменна тишина като подигравка на молитвите ми?
Произнесох отново името Му и с отчаяние Го помолих да облекчи състоянието ми. Пак нямаше отговор. Тогава извиках, разтреперана от болка:
– Ако можеш, изцели ме – ако не, кажи ми.
Нямах сили да продължавам така. Трудно ми е да опиша с думи какво се случи после. Цялата стая се изпълни със светлина. В началото си помислих, че е от нощната лампа до леглото. Ала видях нейната едва мъждукаща светлина. Може би изгревът? Беше прекалено рано за него. Светлината ставаше все по-ярка; накрая стана по-светло от ден. Покрих се с шала. Много се уплаших.
После ми хрумна, че може градинарят да е включил външните лампи, за да освети дърветата. Правеше го понякога, за да опази зрелите мангови плодове от крадци или да полее на прохлада.
Надникнах изпод шала. Вратите бяха плътно затворени, прозорците – закрити с пердета и капаци. Различих фигури в дълги роби, застанали в средата на светлината на няколко крачки от леглото ми. Имаше дванадесет фигури в редица, а фигурата в средата, тринадесетата, беше по-голяма и по-светла от останалите.
– О, Боже! – извиках аз и пот изби по челото ми. Наведох глава и се помолих:
– О, Боже, кои са тези хора и как влязоха тук през затворените прозорци и врати?
Изведнъж чух глас:
– Стани. Това е пътят, който търсеше. Аз съм Исус, Синът на Мария, Комуто се молеше. Сега стоя пред теб. Стани и ела при Мен!
Започнах да плача.
– О, Исусе, саката съм. Не мога да стана.
Той каза:
– Стани и ела при Мен! Аз съм Исус.
Докато се двоумях, Той повтори същите думи. Продължавах да се съмнявам и Той каза за трети път:
– Стани!
Аз, Гюлшан Фатима, парализирана и прикована на легло в продължение на деветнадесет години, почувствах как в замъртвелите ми крайници потича нова сила. Стъпих на пода и се изправих. Направих няколко крачки и паднах в подножието на видението. Къпех се в пречиста светлина, а тя грееше като слънцето и луната, взети заедно. Светлината освети сърцето и ума ми и в този момент много неща ми станаха ясни.
Исус постави ръка на главата ми и аз видях в нея дупка, през която върху дрехите ми се спускаше лъч светлина и правеше зелената ми рокля да изглежда бяла.
Той каза:
– Аз съм Исус. Аз съм Емануил. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Жив съм и идвам скоро. От днес ти си Мой свидетел. Това, което видя с очите си, предай го на Моя народ. Народът Ми е твоят народ. Остани вярна и им предай това.
Исус каза:
– Сега пази тази дреха и тялото си неопетнени. Където и да отидеш, ще бъда с теб. От днес ще се молиш така: “Отче наш, Който Си на небесата, да се свети името Ти. Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин.”
Накара ме да повторя молитвата и тя влезе дълбоко в сърцето и ума ми. Съдържаше едновременно красива простота и дълбочина и много се различаваше от молитвите, които бях учила от малка. В нея Бог се нарича “Отец” – това име се запечата в сърцето ми и изпълни празнотата в него.
Исках да остана там, в нозете на Исус, да се моля и да изговарям новото име на Бог – “Отче наш”… но Исус имаше да ми каже и друго:
– Чети в Корана, Аз съм жив и идвам скоро.
Това го бях учила и затова вярата ми в чутото порасна.
Исус каза още много неща. Изпълних се с радост. Не мога да я опиша.
Погледнах ръката и крака си. По тях имаше плът. Ръката ми не беше съвършена, но въпреки това имаше сила, не беше вече суха и закърняла.
– Защо не я направиш съвсем невредима? – попитах аз.
Получих любящ отговор:
– Искам да бъдеш мой свидетел.
Фигурите се издигнаха нагоре и изчезнаха. Исках Исус да остане още малко и извиках натъжена. После светлината си отиде и се озовах сама в средата на стаята, облечена в бяла дреха, с натежали от ослепителната светлина очи. Сега дори нощната лампа ги дразнеше и клепачите ми тежко се спускаха върху тях. Слепешком се приближих към шкафа до стената. В едно чекмедже намерих слънчеви очила – носех ги в градината. Сложих ги и вече спокойно можех да отворя очи.
Внимателно затворих чекмеджето, обърнах се и огледах стаята. Изглеждаше, както когато се събудих. Часовникът продължаваше да тиктака на масичката до леглото; показваше почти 4 часа. Вратата беше плътно затворена; на прозорците висяха пердетата, пуснати докрай. И въпреки всичко очевидно не си бях въобразила случката, защото имах доказателство в тялото си. Направих няколко стъпки и още няколко. Ходех от стена до стена, напред-назад, напред-назад. Крайниците на парализираната половина от тялото ми бяха несъмнено здрави. О, каква радост изпитвах!

СИН НА ПАЛЕСТИНСКИ ТЕРОРИСТ – ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА ХРИСТОС

29 Март 2010 г.

Палестинецът Мосаб Хасан Юсеф има защо да се страхува за живота си. Неговото провинение е, че е станал християнин, загърбил е мюсюлманската вяра и отгоре на всичко шпионира за Израел. Но Юсеф, който днес живее в Сан Диего, Калифорния, е нещо повече от обикновен вероотстъпник – баща му е член на палестинската ислямистка групировка „Хамас“.

По време на ареста си в Израел 32-годишният сега Юсеф бил привлечен от тайните служби като шпионин. По време на втория си престой в Палестина агентът Юсеф, подвизаващ се под кодовото име Зеленият принц, успял да се добере до повече от 2000 сведения, съдържащи свръхсекретна информация. Той съдействал на израелските тайни служби да предотвратят десетки самоубийствени атентати, както и да заловят едни от най-високопоставените палестински лидери, съобщава израелският вестник „Хаарец“. Самият Юсеф определя като невъзможна идеята за мир между „Хамас” и Израел.

„Хамас” не биха си позволили наивността да сключат мир с Израел. Този ход би бил в противоречие с нещата, които Аллах им казва. Мирът с невярващи е невъзможен, това е само едно временно примирие и никой не го знае по-добре от мен – подчертава палестинският християнин. – „Хамас“ носят отговорност за смъртта на палестинците, а не евреите. Палестинците ли? Та те не се колебаят, когато трябва да изколят богомолците в джамия или да хвърлят хора от 15-ия етаж на някоя сграда, както всъщност го правят и по време на атентатите в Газа. Твърдя най-категорично, че израелците се безпокоят за своите палестински съседи далече повече, отколкото членовете на „Хамас“ или „Фатах“, изтъква Юсеф.

Когато преди 9 години тогавашният палестински мюсюлманин Мосаб Хасан Юсеф се запознал случайно с британски мисионер, веднага се почувствал привлечен от християнската вяра и тайно започнал да изучава Библията. С решението си да обърне гръб на родния си град Рамала и на исляма Юсеф изложил на опасност не само собствения си живот – той трябвало да напусне майка си и седемте си сестри, което превърнало дните им оттук нататък в непрекъснато изпитание.

„Майка ми плаче всеки път, когато й се обадя“, разказва Юсеф. Баща му, Шейх Хасан Юсеф, не знаел нищо за конспиративната дейност на сина си.

„Баща ми беше в затвора, когато го уведомих за решението си. Това беше най-лошата новина в живота му“, спомня си Юсеф. Той разкрива, че палестински духовници подтикват баща му да лиши от наследство своя „син предател“ и да го опозори.

„Това би помогнало на терористите да ме убият“, смята младият мъж. Той е решен да издигне гласа си срещу насилието въпреки смъртните заплахи на ислямистите.

„За мен най-важната християнска заповед е „Обичай враговете си“. Те могат да погубят живота ми, но не могат да убият онова, в което вярвам“, убеден е Юсеф.

Книгата на Мосаб Хасан Юсуф Син на Хамас е завладяващ разказ за терор, предателство, политически интриги и невероятни решения.

Мосаб Хасан Юсуф е изключителен млад човек с необикновена история. Той се ражда в Палестина, на окупираната от Израел територия Западен бряг. Баща му е един от най-влиятелните лидери на военизираната организация Хамас. Мосаб Хасан Юсуф израства в ислямско семейство със строги традиции.

Преди години бяга от Рамала, където е семейството му и намира подслон в общежитие в САЩ. Тази книга разказва как протича животът му досега – един завладяващ разказ, без значение дали сте съгласни с гледната точка, от която описва своята история.

“Аз вярвам, че всички стени, които ислямът е издигнал през последните 1400 години, вече се сриват. Ислямистите не признават това. Стените се издигат от страх да не загубят неграмотните си последователи.

Относно най-важните въпроси на живота ислямът не дава отговори и избягва разискването им. Като малък бях прекалено любопитен и въпросите, които задавах объркваха близките ми.” – М.Х.Ю, из интервю, което дава на Джонатан Хънт за Фокснюз.

ИСУС В ДНЕШНА ПАЛЕСТИНА

Доколко Арафат е познавал Исус?

Арафат е мъртъв. Почина на 11-ти ноември 2004 г. Къде ли е сега? Дали е познавал евангелието на Христос? “Неведнъж съм имал възможността да се срещна с Арафат и да му обяснявам евангелието” – казва брат Андрю, известният контрабандист на Библии, евангелизатор и основател на Мисия “Отворени врати”. Андрю подарил на Арафат Библия по повод първия рожден ден на дъщеря му и получил разрешение да отвори магазин за Библии на палестинска земя. Стотици мюсюлмански фундаменталисти, които днес лично се познават с брат Андрю, са си купили от магазина Библия или видеокасета с филма “Исус”. Как е възможно?

Исус обича терористите

В последната си книга “Силата на светлината: Вълнуващ разказ за църквата, намираща се в центъра на средноизточния конфликт”, която е написал заедно с Ал Янсен, брат Андрю описва подробно как Бог му е отворил врати да стигне чак до Арафат. Янсен и брат Андрю подчертават, че чрез любовта на Исус е възможно да докоснеш сърцето на всеки, пък бил той и терорист от групировката “Хамас”. “Понякога се съмнявам, че християните действително вярват в това – казва Янсен. – Казваме, че Бог обича целия свят, но когато чуем, че някоя терористична организация е извършила престъпление, веднага скачаме: “Тези заслужават смъртно наказание!” Представяме си някакъв безименен “враг”, но не и човешко същество, което може би отчаяно се нуждае от отговори.”

Терорист, изучаващ Библията

“Очите ми се отвориха, когато се заговорих с човека, който по-късно ни свърза с “Ислямски джихад” – спомня си Янсен. – Той каза: “Прекарах 15 години в затвора и прочетох и Библията, и Корана. После реших да стана посветен мюсюлманин.” Той ми зададе няколко много конкретни въпроса относно Стария Завет – например за съсипването на юдеите в книгата на Захария. Питаше ме за пророчествата и изведнъж си помислих: “Чакай малко! В момента съм с представител на “Ислямски джихад” и му обяснявам Библията, говорим за Захария, за който половината християни, които познавам, не са и чували!” Тогава осъзнах, че Бог работи в живота на този човек. Брат Андрю му даде арабско издание на своята автобиография “Божият контрабандист”. На следващия ден човекът беше я преполовил и попита: “Имате ли и други книги? Донесете ми всичко, което може!”

Там, където другите не смеят да отидат

“Ако никой не отиде да каже на терористите за Исус, как ще чуят?” – казва брат Андрю, който обича да отива там, където никой друг не иска. За себе си той казва: “Щом аз – обикновен датчанин без пълно средно образование – мога да имам такова служение, значи всеки може!” През 1992 г. 415 членове на “Хамас” са депортирани от Израел и настанени в планински лагер в Южна Либия. Андрю ги посещава, за да види как са. “Бяха хора като всички останали. По време на посещенията ни успяхме да създадем трайни връзки с тях и аз можах да говоря със стотици хамаски терористи за евангелието.” Вероятно той е единственият евангелски християнин, който е говорил за християнството в Ислямския университет в Газа, и то по покана на лидера на “Хамас”. “Ние не сме отговорни за начина, по който тези хора ще отвърнат на нашето послание, но поне успяхме да им кажем благата вест. Днес Палестинското библейско дружество и Израелското библейско дружество вършат чудесна работа сред палестинците” – казва Янсен.

Християнството съществува в Святата земя от 2000 години. През 1948 г., когато е създадена държавата Израел, 15% от арабското население са християни. Много от тях са бизнесмени и с настъпването на конфликтните времена голяма част от тях бягат в САЩ и Европа. Така броят на християните значително намалява – до 2% от палестинското население. Брат Андрю обобщава: “По моя преценка в Израел има около 7 000 християни, а вярващите палестинци са около 70 000, т. е. десет пъти повече. Това може да изненада много хора, които не осъзнават колко много от палестинците са християни. И в двата народа християните са малцинство, намиращо се в центъра на конфликта. Бихме искали повече части на Христовото тяло да знаят за проблемите на тази част от Тялото.”
Източник: Open Doors, www.opendoors.org
Превод: Росица Петрова

КАКВО МОХАМЕД НЕ БЕ СПОСОБЕН ДА НАПРАВИ

В началото на 50-те години бях пастор на църква, която спонсорираше един мисионер в Индия. Плащахме му заплата и той прекара там 30 дълги години. Един ден обаче, той ми каза, че е живял 30 години в Индия, но все още не е видял и един мохамеданин да се новороди. Отказах да го подкрепям. Казах си: Що за вложение правя? Ние инвестираме пари и подкрепяме този човек в Индия, за да проповядва Евангелието, а дори и една душа не е била спасена. Време е да пренаредим приоритетите си. Тогава заминах за Индия, за да се запозная с тамошната ситуация. За първи път посетих Индия през 1956 г. и тогава проповядвах на 50 000 души. Обиколих всички пазари. Видях просяци, видях слепи, видях и такива, които не могат да ходят. Не бях виждал толкова много болни хора. Индия е сред най-бедните страни в света. В нея живеят много хора без дом и без средства. Вложихме хиляди долари в строежа на едно здание, което да предпазва хората от горещото слънце, така че да могат там да чуят Евангелието. На откриването бях много развълнуван.

Проповядвах в продължение на два часа и моят преводач превеждаше два часа – общо четири часа. Хората искаха да продължавам, но когато направих призив за покаяние, истински се разочаровах.
Проповядвах на петдесет хиляди, но дори и един човек не дойде да приеме Исус.

Спомних си за мисионера и казах: “О, Господи!” Знаех, че Бог ни е призовал не само да проповядваме Словото Му. Той ни е призовал да демонстрираме Евангелието.

Въпреки че никой не дойде да приеме Исус и хората очевидно бяха готови за закриване на службата, аз си казах: “Все още не съм свършил. Бог казва, че знамения следват Словото Му. Направих това, което Бог ме е призовал да правя. Сега ще Му позволя да направи това, което Той обеща, че ще направи.” Поканих трима души от публиката да дойдат напред – те бяха просяци. Познавах ги. Единият беше слепец, а другият беше глухоням. Третата бе саката жена, която никога през живота си не е могла да върви изправена. Тя вървеше хоризонтално по земята, като се подпираше на петите и дланите на ръцете си. Имаше заболяване, което не й позволяваше да върви изправена. Петдесет хиляди души наблюдаваха. Най-напред положих ръце на сляпата жена. Казах: “В името на Исус, заповядвам на тези слепи очи да прогледнат!” Бог мигновено отвори очите й, тя се втурна в публиката, като викаше: “Аз виждам! Аз виждам!” Отидох при глухонемия. Пъхнах пръстите си в ушите му, а палецът си поставих върху неговия език. Казах: “В името на Исус, заповядвам на този глухоням дух да напусне.” Духът моментално излезе и само за няколко минути човекът проговори на английски. Той не познаваше собствения си език. До този момент той беше глухоням, но Бог отвори ушите му и развърза езика му. Дойде време да се моля и за сакатата жена. Казах: “Сега ще положа ръце на тази жена в името на Мохамед. Ще му дам същото време, за да извърши изцелението.” Преводачът не искаше да преведе това изказване. “Ще правите това, което аз ви кажа, мистър. Вие сте мой преводач, аз съм човек на Бога.”

Никой от присъстващите не очакваше тя да се изправи, защото всички знаеха, че Мохамед е мъртъв. Казах им: “Това е разликата между бога, на който вие служите и Бога, на Който аз служа. Не съм дошъл тук да събарям вашия бог, дошъл съм да издигна моя. Вие посещавате гробницата на вашия бог, а аз на моя, но гробницата на моя Бог е празна, защото Той вече не е там. Това е разликата между гробниците. Дошъл съм тук, за да ви кажа, че моят Исус не е мъртъв. Той е жив и Той е същият днес, какъвто беше и вчера.” Положих ръце на жената в името на Мохамед и казах: “Стани и ходи в името на Мохамед.”

По-късно някой ме попита какво щях да направя, ако тя беше станала. Предполагам, че тогава щях да сменя вярата си. Но тя не стана. Така че, аз казах: “Сега ще използвам името, което е над всяко друго име, името на Исус – Агнето, което беше заклано за света. Исус умря за хората в Индия и в целия свят.” Тази жена 58 години не е могла да направи дори и една стъпка изправена. Положих й ръце в името на Исус от Назарет и казах: “В името на Исуса, стани и ходи!” Тя се изправи и започна да върви за първи път в живота си, защото Исус Христос е Бог! Знаете ли какво се случи? Хората започнаха да скачат от дърветата и една тълпа се втурна към мен. Скочих зад моя преводач. Помислих си, че искат да ме линчуват и изгонят от страната си. Не бях виждал такава тълпа от хора. Те с всичка сила крещяха нещо. Попитах преводача си: “Какво казват те?” Той отвърна: “Те викат: Исус е жив. Исус Христос е Бог! Те идват напред, за да се спасят.” Колко вълнуващо! Нито един не дойде, докато проповядвах, а дойдоха тогава, когато видяха Евангелието да се потвърждава.

Бог е призовал Църквата да демонстрира Неговата сила. Не сте ли щастливи, че днес Той е жив? “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всички и виждаха знаменията, които вършеше” (Деяния 8:5-6).

“ВРАГ № 1” НА ИСЛЯМА

Реймънд Ибрахим

Както вече е известно на читателите на Православие.БГ, коптският свещеник Закария Ботрос – наречен “Враг № 1” на исляма от арабския вестник “Ал Инсан ал Джадид” – предизвиква вълнение из ислямския свят.

Заедно с други мисионери – предимно бивши мюсюлмани, приели християнството – той често се появява по арабския канал “Ал Хаят” (“Телевизия Живот”), където повдига спорни въпроси от богословско естество – без да бъде ограничаван от цензурата, наложена от ислямските власти или самоналожена поради страх от репресии. Коментарите на Ботрос върху малко известни, но смущаващи аспекти на ислямския закон и предание са станали трън в очите на ислямските водачи из целия Близък изток.

О. Закария Ботрос е необичайна фигура на екрана: облечен в расо, с голям кръст на гърдите, той е седнал, а пред него са поставени на еднакво удобно разстояние Библията и Коранът. Египетските копти – членове на една от най-старите християнски общности в Близкия изток – в много отношения са станали олицетворение на унизителната ислямска институция “дхимитуд” (която изисква покорство от немюсюлмани според Коран 9:29). Но пламенният Ботрос не се покорява и не пести думи.

Резултатът? Масово обръщане към християнството – макар и тайно. Публичното приемане на християнството от известния италиански журналист Магди Алам – който беше кръстен от папа Бенедикт в Рим по време на пасхалното богослужение тази година – е само върхът на айсберга. Действително, ислямският духовник Ахмад ал Катани заяви пред телевизия “Ал Джазира” преди известно време, че около шест милиона мюсюлмани се обръщат в християнството годишно, като мнозина от тях са повлияни от общественото служение на о. Закария Ботрос. Няколко фактора допринасят за феномена Ботрос.

Първо, новите медии – особено сателитната телевизия и интернет (основните канали за телевизия “Ал Хаят”) – направиха възможно да се поставят на обществено обсъждане въпроси относно исляма без страх от репресии. Безпрецедентно е да се чуят мюсюлмани от целия мюсюлмански свят – дори от Саудитска Арабия, където внесените в страната Библии се конфискуват и изгарят – които се обаждат, за да спорят с о. Закария и неговите сътрудници, и които понякога приемат Христос.

На второ място, предаванията на о. Закария са на арабски – езикът на около 200 милиона души, повечето мюсюлмани. Въпреки че няколко западни автори публикуваха убедителни критики на исляма, техните аргументи остават до голяма степен незабелязани в ислямския свят. Съвършеното владеене на класическия арабски позволява на о. Закария не само да достигне до по-широка аудитория, но му дава възможност също и дълбоко да навлезе в обемната арабска литература – голяма част от която е недокосната от западните автори, които разчитат на преводи – и така да осведоми средния мюсюлманин за несъответствията и оскърбленията на нравствения здрав разум, които се откриват в този огромен корпус.

Трета причина за успеха на Ботрос е, че неговата полемична техника се е оказала непобедима. Всяко от неговите предавания има тема – от актуални до езотерични – често изразена под формата на въпрос (напр. “Задължителен ли е джихад за всички мюсюлмани?” “Жените по-ниско ли стоят от мъжете в исляма?” “Казал ли е Мохамед, че прелюбодейните женски маймуни трябва да бъдат убивани с камъни?” “Пиенето на урината на пророците полезно ли е според шериата?”). За да отговори на въпроса, о. Закария цитира най-добросъвестно – като винаги дава източници и номерация – от авторитетни ислямски текстове по въпроса, започвайки от Корана; след това от каноничните слова на пророка – Хадис; и накрая от изказванията на известни мюсюлмански богослови от миналото и днес – видните улема.

Обикновено представеният от о. Закария ислямски материал е достатъчно детайлен, за да покаже спорната тема като неразривен аспект на исляма. И все пак, колкото и убедителни да са неговите доказателства, той не приключва с едно категорично заключение, че например всеобщият джихад или по-нисшето положение на жените са основни принципи на исляма. Той оставя въпроса отворен – и смирено кани улема, почитаните тълкуватели на закона на шериата, да отговорят и да покажат грешката в неговата методология. Той настоява обаче техният отговор да се основава на “ал далил уе ал бурхан” – “факти и доказателства”, една от неговите любими фрази – а не на надвикване или софистика.

В повечето случаи отговорът от улема е оглушително мълчание – което прави о. Закария и “Телевизия Живот” още по-привлекателни за зрителите мюсюлмани. Онези улема, които все пак са оспорили публично заключенията на о. Закария, често се оказват принудени да се съгласят с него – което е довело до някои забавни и неловки моменти на живо по арабската телевизия.

О. Закария отдели три години, за да доведе до вниманието на широката общественост един скандален – и автентичен – хадис, който твърди, че жените трябва да “кърмят” непознати мъже, с които им се налага да прекарат определено време. Един изтъкнат специалист по хадиси, Абд ал Мухди, беше провокиран с този въпрос в шоуто на живо на популярната арабска телевизионна водеща Хала Сирхан. Придържайки се към истината, Ал Мухди потвърди, че извършването на движенията на кърмене на възрастни мъже според шериата е легитимен начин омъжените жени да станат “забранени” за мъжете, с които са принудени да бъдат в контакт – логиката е, че, като бъдат “кърмени”, мъжете стават като “синове” за жените и следователно не могат вече да имат сексуални намерения спрямо тях.

Нещата още повече се влошиха, когато Езат Атийя, ръководител на отдел “Хадис” в университета “Ал Ажар” – най-авторитетната институция на сунитския ислям – стигна дотам, че издаде фетва, узаконяваща “Рида ал Кибир” (термина в шериата за “кърмене на възрастен”), което предизвика такова възмущение в ислямския свят, че впоследствие тя беше отменена.

О. Закария изигра ключова роля, за да бъде поставен този неясен и неудобен въпрос и да бъдат принудени улема да отговорят. Един друг гост в шоуто на Хала Сирхан, Абд ал Фатах, загатна многозначително, че цялата полемика е предизвикана от о. Закария: “Аз знам, че всички вие [участници в предаването] гледате онзи канал и онзи свещеник и че никой от вас [посочвайки Абд ал Мухди] не може да му отговори, тъй като той винаги документира източниците си!”

Тъй като са неспособни да оборят о. Закария, единствената стратегия, която остава на улема, (като изключим слуховете за 60 милиона щ. д. за главата му) е да не му обръщат внимание. Когато се спомене неговото име, те го обявяват за лъжец-подстрекател, който е подкрепян от – кой друг? – международното “еврейство”. Те лесно биха опровергали неговите тези, заявяват те, но няма да благоволят да го направят. Тази стратегия може и да задоволява някои мюсюлмани, но други изискват ясни отговори от улема.

Най-драматичният пример за това е от друго известно шоу по международната станция “Икра”. Водещата Басма – консервативна мюсюлманка в пълен хиджаб – помоли двама видни улема, единият от които шейх Гамал Кутб, някогашен велик мюфтия на университета “Ал Ажар”, да обяснят законността на стиха от Корана (4:24), който позволява на мъжете свободно да се съвкупяват с пленени жени. Тя многократно задаваше въпроса: “Според шериата сексът с робини все още ли е валиден?” Двамата улема не можеха да дадат ясен отговор – на места хитруваха, на други се отплесваха. Басма оставаше непреклонна: Младежите мюсюлмани са смутени и се нуждаят от отговор, тъй като “има един определен канал и един определен човек, който е разисквал този въпрос повече от двадесет пъти и не е получил отговор от вас”.

Обърканият шейх Кутб изрева: “На нищожества като това не трябва да се обръща никакво внимание!” и напусна гневно студиото. По-късно той се върна, но отказа да признае, че ислямът действително позволява робини за секс, като вместо това използва времето си, за да напада о. Закария. Когато Басма каза: “Деветдесет процента от мюсюлманите, включително самата аз, не разбираме въпроса за конкубината [извънбрачното съжителство] в исляма и ни е трудно да го преглътнем”, шейхът отговори: “Не ви трябва да разбирате.” Що се отнася до мюсюлманите, които гледат или са повлияни от о. Закария, той изкрещя: “Толкова по-зле за тях! Ако синът ми е болен и избере да отиде при автомонтьор, а не при лекар – това си е негов проблем!”

Но основната причина за успеха на о. Закария е, че – за разлика от западните критици, които критикуват исляма от политическа гледна точка – неговият главен интерес е спасението на душите. Той често започва и завършва своите предавания, като казва, че обича всички мюсюлмани като свои ближни и иска да ги отклони от лъжата и да ги насочи към Истината. За тази цел той не просто излага обезпокоителни аспекти на исляма. Преди да завърши всяко предаване, той цитира подходящи стихове от Библията и приканва всички свои зрители да дойдат при Христос.

Подбудите на о. Закария Ботрос не са да настройва Запада срещу исляма, да прокарва “израелските интереси” или да “демонизира” мюсюлманите, а да ги насочи от мъртвия легализъм на шериата към духа на християнството. Много западни критици не могат да разберат, че, за да се обезсили радикалният ислям, на негово място трябва да се предложи нещо теоцентрично и духовно удовлетворяващо – а не секуларизъм, демокрация, капитализъм, материализъм, феминизъм и пр. Истините на една религия могат да бъдат предизвикани и заменени само от истините на друга. (nationalreview.com)
Уебсайтът на о. Закария: http://www.islam-christianity.net/
Превод: Божидар Питев

НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ НЕВЕРНИК НА СВЕТА

Джоел Розенберг

Ал Кайда обяви коптския свещеник Закария Ботрос за “един от най-търсените неверници на света” и предлага 60 милиона щ. д. за главата му.

Вероятно никога не сте чували за отец Закария Ботрос. Но трябва да научите неговата история. Той е без съмнение най-гледаният и най-ефективният арабски проповедник на Евангелието, който благовества на мюсюлманския свят, и определено е най-дискутираният. Той е забавен, енергичен, блестящ, неотстъпващ и провокативен. И враговете му не просто искат да му затворят устата. Те искат да го ликвидират.

Преди две седмици имах честта да взема интервю от о. Закария по телефона от сигурното му тайно убежище в САЩ, където пребивава. Той ми каза, че току-що е научил, че един уебсайт на Ал Кайда е публикувал негова снимка и го е нарекъл един от “най-търсените” неверници на света. Радикалните ислямисти дори са обявили награда за главата му. Christian Broadcasting Network съобщава, че цифрата е повече от 60 милиона щ. д., о. Закария не знае със сигурност. Но за сравнение наградата, която предлага САЩ за главата на Осама бин Ладен, е “само” 25 милиона щ. д.

Защо радикалните ислямисти са толкова вбесени от възрастния коптски свещеник от Египет, който вече надхвърля 70-те? Защото о. Закария води ефирна война с тях и ги побеждава.

Използвайки най-модерна сателитна технология, за да заобиколи опитите на ислямските правителства да заглушат гласа на Евангелието в своите страни, о. Закария директно оспорва твърденията, че Мохамед е пророк и че Коранът е Божие слово. Той систематично разнищва живота на Мохамед, разказ по разказ, като посочва недостатъци на характера и греховно поведение. Той старателно разнищва Корана, стих по стих, като цитира противоречия и непоследователни твърдения. И не просто обяснява без извинение какво смята, че е погрешно в исляма, но продължава нататък, като учи мюсюлманите от Библията защо Иисус Христос ги обича и защо е готов да им прости и да ги приеме в Своето семейство без значение кои са или какво са извършили.

Ако о. Закария правеше това в някое затънтено място или по някой кабелен канал, където никой не го гледа или не му обръща внимание, нещата щяха да бъдат различни. Но неговото 90-минутно предаване – което съчетава проповед, излагане на учение и отговори на въпроси от (често разгневените) зрители, които се обаждат от цял свят – се е превърнало в “задължително телевизионно време” из целия мюсюлмански свят. То се повтаря четири пъти седмично на арабски, неговия роден език, по сателитна телевизия, наречена “Ал Хаят” (“Телевизия Живот”). Тя може да се гледа във всяка страна в северна Африка, Близкия изток, централна Азия, както и из цяла Северна Америка, Европа, Австралия и Нова Зеландия. Предаването не само може да се гледа на толкова много места, то се гледа – от около петдесет милиона мюсюлмани дневно.

В същото време многобройните сайтове на различни езици на о. Закария имат милиони посещения. Там мюсюлманите могат да четат неговите проповеди и да разглеждат архив с отговори на често задаваните въпроси. Те могат да се включат също в чатрум на живо, наречен “Приятелски разговор”, където не само имат възможност, но са насърчавани да задават и най-трудните въпроси на обучени онлайн консултанти, много от които са бивши мюсюлмани, приели християнството, които разбират откъде точно са хората и каква борба им се налага да водят.

В резултат на това името на о. Закария – който е в ефира от 2003 г. – на практика е станало известно на всички в мюсюлманския свят. Един арабски вестник го е нарекъл “обществен враг № 1” на исляма. Милиони го мразят със сигурност, но го гледат. И го слушат. Те мислят върху това, което казва той, и разговарят за него със своите приятели и семейства. Когато о. Закария предизвиква радикални ислямски духовници да отговорят на многобройните му опровержения на исляма и да защитят Корана, милиони зрители чакат да видят как ще отговорят фундаменталистите. Но те рядко го правят. Предпочитат да нападат о. Закария, отколкото да му отговарят. Обаче колкото повече го нападат радикалните ислямисти, толкова по-известен става той. Колкото по-известен става, толкова повече мюсюлмани се чувстват принудени да го гледат. А като го гледат все повече мюсюлмани, все повече достигат до заключението, че о. Закария е прав, и на свой ред избират да последват Иисус Христос. О. Закария изчислява, че поне 1000 мюсюлмани месечно се молят да приемат Христос при разговорите с неговите телефонни консултанти. Някои от тях се молят да приемат Христос по време на предаванията на живо с о. Закария. И това със сигурност е само видимата част на айсберга, тъй като представя само онези, които са успели да се свържат по претоварените телефонни линии. Просто няма достатъчно обучени консултанти в момента, които да поемат всяко едно обаждане.

О. Закария се е зарекъл да не спира да проповядва Евангелието до последния дъх, който му даде Господ. “Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” Този стих – Иоан 3:16 – вдъхновява о. Закария. Той страстно вярва, че Бог обича целия свят, включително всеки един мюсюлманин. Той е убеден, че “всякой”, който вярва в Иисус Христос като Господ – бил той евреин или мюсюлманин – ще получи вечен живот. Той не счита, че всички мюсюлмани са радикални ислямисти, но смята, че всички мюсюлмани са духовно изгубени, и отчаяно иска да им помогне да намерят своя път към опрощението и помирението с Бога, Който ги е сътворил и ги обича.

“Вярвам, че това е Божията десница”, ми каза о. Закария. “Той ме направлява. Той ми посочва какво да кажа. Той ми посочва какво да напиша… в сайтовете. Той все повече и повече ми посочва как да използвам технологиите, за да достигна до хората с Неговото слово за изкуплението.” (orthodoxytoday.org)

Уебсайтът на о. Закария: http://www.islam-christianity.net/
Превод: Божидар Питев

СВИДЕТЕЛСТВА ОТ РОДОПИТЕ (ПЪРВА ЧАСТ)

п-р Енчо Тодоров

КАКВО СТАВА В РОДОПИТЕ?

ЗАКУПУВАНЕТО на сграда и организирането на Мисионерски дом в Родопите е едно чудо. Ние не разбирахме защо трябваше Домът да бъде точно в Девин, но сега откриваме колко е важен този район за Бога. От Близкия изток се изпращат милиони долари за строеж на джамии в Родопите, където живеят близо един милион мюсюлмани. Но Божият план е България да стане врата за християнството към Близкия изток, а не врата за исляма към Европа.

Ние нямахме опит и не знаехме как да работим с мюсюлмани. Затова започнахме с молитва. Сутрин от 7 до 9 часа имахме специално време за общение с Бога и молитва за благословение на мюсюлманите. Месеци наред нищо не се случваше, но когато постоянствахме в молитвата, през юли и август, 1994 година, за кратко време, повече от 20 души мюсюлмани в района приеха християнската вяра. Оттогава, Бог продължава да ни изпраща нови души, които се покайват и приемат християнството. повече…

СВИДЕТЕЛСТВА ОТ РОДОПИТЕ (ВТОРА ЧАСТ)

п-р Енчо Тодоров

ЖИВЕЕХ В МЮСЮЛМАНСКО СЕМЕЙСТВО

Силвия Стефанова Далакова, с. Змеица, общ. Доспат

Родена съм в град Гоце Делчев. Омъжена съм в село Змеица. Живеех в мюсюлманско семейство. Ожених се и попаднах също в такова семейство. Преселихме се, за да работим в Панагюрските колонии. Повярвах в Исуса чрез една моя колежка готвачка. Най-напред тя ми даде Библията и аз я прочетох с голямо желание цялата.

Веднъж отидохме на гости в Гоце Делчев при майка ми. Случи се нещо, което няма да забравя никога. Спахме в таванската стая и сънувах сън. От облаците слиза човек с бял халат, бос и с руса коса, до раменете дълга. Влиза през прозореца и ме вдига, като ми казва: “Ще дойдеш ли с мен да ти покажа нещо в небесата?” И ето аз съм пред Него и заедно полетяхме по небето. Каза ми, че ме е избрал да Му служа, да повярвам, че е жив и да видя какво има в небето. Най-напред ме заведе в една огромна пропаст и имаше огромен огън и хора, които скърцаха със зъби и плачеха. Аз ги съжалих, но Господ ми каза, че те са си заслужили това място.

След това ме закара на една голяма поляна с красиви сгради и много цветя и много хора, които бяха чудесно облечени и пееха и говореха само за Господ. Той ми каза: “Ето, Аз те доведох да видиш кое е по-хубавото”. И ми каза: “Мястото за теб ще е тук, но ти трябва да повярваш, че Аз съм жив и да ми служиш”. След това ми каза, че има още време, докато дойда тук, политнахме и ме заведе обратно в леглото. В същия момент аз се сепнах и от този момент нататък почувствах Неговата сила. Когато сядах да се моля, аз не бях сама, но силата на Святия Дух беше върху мен. Досега Господ се грижи за нас и промисля за всички наши нужди. Моят дом е отворен винаги, когато идват вярващи от Девин, за да ни посещават. Аз съм много благодарна на вярващите от Девин, които ми помогнаха в много нужди и трудности.

БЯХ ГОЛЯМ ГОНИТЕЛ НА ХРИСТИЯНИТЕ

Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин

Преди да познавам Господ Исус Христос и Неговата милост, аз бях закоравял фанатик, наклонен към мюсюлманското изповедание. Току що бяхме погребали първородния ми син и бяхме в голямо огорчение и притеснение с моята съпруга. Мислехме си, че Аллах ни е наказал, затова започнах да търся ходжи, които да ми дадат да науча стихове от Корана, за да мога да угодя на този жесток и безмилостен Аллах. Започнах да уча мюсюлманството. Сестрата на съпругата ми, току що повярвала християнка, изповядваше своята вяра в Исус Христос, а аз бях голям гонител. Един път настроих баща й да вземе да я набие, за да се откаже от този път, защото тя нямала право да си сменя вярата. И той я вкарал в банята, пуснал душа, за да заглуши виковете й и започнал да я бие. След побоя тя започнала да се моли за мен и за семейството ми да бъдем спасени.

Ето че се роди второто ми дете, дъщеря ми Динка и ние радостни със съпругата ми, след загубата на първородния ни син, бяхме много щастливи. Мислехме си, че Аллах вече няма да ни наказва. Аз се стремях да му угодя с почти всички изисквания. Когато закарахме детето ни на преглед в град Пловдив за локсация, лекарите установиха обаче, че детето ни има такава и ни дадоха мярка за каишки. Съпругата ми започна да плаче и не беше съгласна. Казваше ми: “Нали сега служим вярно на Аллах, защо ни наказва пак?” Не искаше да купува каишки на детето.

И така с рентгеновата снимка ние се прибрахме. Когато разказахме на сестрата на Фанка, Албена, какво се случи с детето, тя каза, че ще се моли на Господ Исус Христос и детето ще бъде изцелено. Аз не можех да проумея нейната вяра в свръхестественото, но моята съпруга е била докосната и точно за това беше против купуването на каишки за детето. Когато се прибрахме в Осиково, нашият лекар поиска да види снимката. Каза, че ще я занесе на по-голям специалист в град Девин и той да си даде мнението, но когато погледна снимката, каза че детето наистина има локсация. На другия ден вечерта доктора се прибра от Девин, идва при мен и ми казва: “Ти трябва да черпиш. Носих снимката на специалист. Той я видя и каза, че на детето му няма нищо”.

На другия ден хванах кола и с детето и съпругата ми отидохме отново в Пловдив. Когато влязох отново при същите специалисти и същите доктори, те проверяваха детето, гледаха снимката и бяха изумени за чудото, което беше извършил нашия Бог. Оказа се, че локсацията не съществуваше вече в детето, даже и на снимката. Моята съпруга започна да плаче и с радост да благодари, но този път на Господ Исус Христос. Аз бях докоснат от великото чудо и точно тук беше кулминацията в моя живот. В мен се породи едно голямо желание да почна да чета и изследвам Библията. Слава на Бога за Неговата милост! Той ми се разкри чрез Писанията, а после преживях и лична среща с Него. Сега от гонител се превърнах в ревностен последовател на Господ Исус Христос.

Това чудо ме размекна и тогава Бог ми се разкри. Преди това не давах да се спомене името на Господ Исус Христос. Точно тази промяна в снимката ме шокира и ме накара да търся Бога.

БЯХМЕ ИЗГОНЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ

Момчил Ивов Калканов, с.Осиково, общ. Девин

Роден съм през 1968 година в село Михалково, но живея в Осиково, родопско село недалеч от Михалково. Селото ни е населено от българомохамедани. Моята баба се е занимавала с окултни неща и по-точно с леене на куршуми и с баене. Това нещо от нейна страна е донесло проклятие на целия ни дом. Това го разбрах и осъзнах, че е било грях, след като повярвах в Господ Исус. Поради нещата, които е правила и е служила на Сатана, аз съм имал много проблеми в моя живот от самото ми рождение.

Много често съм боледувал от разни болести и много бели са ме намирали. Спомням си в първи и втори клас ме боляха често зъбите и ушите. В шести клас бяхме в двора на моя братовчед и когато си играехме с футболната топка и с един нож се мъчех да я пробия, по погрешка прободох бедрото си с ножа. Това е едно от нещата, които не съм разбирал защо стават с мен. В осми клас ме сполетя и друга болест, която беше тежка. Наложи се да оперират белия ми дроб заради кучешка тения. Имам около 20 конеца от дясната страна на гърдите. Чудех се защо става това, като не сме имали кучета в двора ни. Непрекъснато идваха проблеми, болести и проклятия и не знаех защо става това с мен.

Когато отидох да уча в Девин, 9 и 10 клас, заедно с другите момчета, започнахме да се отдаваме на светски неща – пушене, пиене. След това продължих в Чепеларе в УПК. Но в Чепеларе не можах да завърша училището, защото направихме едни поразии, хулигански истории и бяхме изгонени от училището. Тогава ме приеха в механото в Смолян. Но и там не можах да завърша. Бях навита глава и не обичах да ми се командва, било учител или директор. Изключиха ме и от там. Алкохолът и цигарите ме завладяха съвсем и почти всяка седмица бяхме с компании в Пампорово.

Продължавах да пия и да пуша. На 25 годишна възраст, през зимата, февруари месец, неочаквано се разболях от хепатит. Постъпих в болницата в Устово, за да ме лекуват. Пред очите ми едно младо момче, на около 30 години, почина от същата болест. Видях как младата му жена плачеше и осъзнах колко страшна е смъртта, когато почине някой. Лекарите бяха безпомощни и този човек си отиде.

Когато ме изписаха от болницата, имаше една лекарка, която отговаряше за отделението, д-р Карагяурова. Тя ми каза, че от днес трябва да спра пушенето и пиенето, ако искам да живея. Аз се съгласих с нея и се върнах в Осиково. Но след като се прибрах, въпреки страха от смъртта, продължих да пуша. Моят баща, когато ме виждаше, че правя това, ми казваше, че е по-добре да не го правя, защото съм още млад. Той е имал братовчед в същото положение като мен и е умрял съвсем млад. Аз не приемах съветите му и нещо ме караше да правя това. Имах нагласата, че вече не съществувам на този свят и че съм се отрекъл от живота. Бях се примирил със смъртта. Нищо не ме радваше.

Но дойде моментът в моя живот, когато чух Благата вест. Чух за Господ Исус Христос, как отварял очите на слепите и как куци прохождали, от моя приятел Велин. Той проповядваше Благата вест в Смесения магазин. Много пъти спорех с него, но винаги това, което съм говорил, се е оказвало невярно. Исус си го представях по съвсем друг начин. Знаех за Него, че Исус е български Бог.

Една вечер имах отново проблеми със здравето си и от проповядването на Велин разбрах, че имам нужда от Господ Исус Христос. Същата вечер бях в леглото си, и се помолих и Той чу молитвата ми. Това беше срещата ми с Господ Исус Христос. Аз Го почувствах в сърцето си, че Той е жив и отговаря на молитвите ни. И оттогава съм ново създание в Христос Исус. Благодаря Му, че Той ме освободи от цигарите и от алкохола и съм съвършено изцелен от всяка една болест и немощ, защото Словото ни казва, че “Той понесе нашите немощи и болести на кръста”.

ТЪРСЕХ ЩАСТИЕТО

Асен Бодуров, с. Осиково, общ. Девин

След като познах истината, вече обичам всеки един човек на планетата Земя. Аз съм от с.Осиково, общ. Девин, обл. Пловдивска. Казвам се Асен Иванов Бодуров и съм на 24 години. През моя досегашен живот аз търсех щастието и как бих могъл да бъда най-щастлив. Първоначално поех пътя на образованието и си мислех, че човек като го завърши и заеме висок пост в обществото, това ще бъде ключът към неговото щастие. От училище още обичах биологията, химията и физиката.

Така аз реших да следвам медицина. Приеха ме, но с всеки изминат курс, виждайки какво става в обществото, все повече разбирах, че няма справедливост на тази земя. От всякъде те притискат и виждаш, че едни хора си живеят разкошно, а други тънат в мизерия. Като гледах на другите, които успяват само с кражби, далавери, лъжи, власт и т.н., реших, че истинският живот се състои в това, колкото се може повече да вкусиш от удоволствията на този свят. И аз започнах! Първо с кражби, като разбивах западни коли, крадох касетофони и ги продавах, за да печеля пари. Наслаждавах се на жени и груповия секс. Гледах видеокасети с порнография, употребявах алкохол и пушех вносни цигари, а също така ходех и по скъпи заведения. Но каквито и удоволствия да имах, в крайна сметка бях само един нещастник.

Веднъж в хирургиите на Пещерско шосе видях да раздават нови завети и аз си взех един, но тъй като не можех да го разбера, го изхвърлих през прозореца, пред един мой колега от медицинските общежития. След няколко месеца в стаята на общежитието е идвал Васил Петлешков, един мой стар приятел заедно със съпругата си, и ми оставили Библия, като написали на първата страница: “Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”, както и стиха: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава.”

Започнах да чета. След време пожелах да посетя някои църкви и да науча нещо повече. Ходил съм в Православна, Католическа и Евангелска църква. За моя най-голяма изненада, когато отидох в Евангелската църква, която се намира на ул.”Перуника” 22, гр. Пловдив, почувствах една атмосфера на любов между хората. Преди това съм минавал покрай същата сграда, чувал съм, че се свири отвътре, но съм си мислил, че това са сектанти и наркомани. Дойде времето, когато и аз започнах да посещавам тази Църква. Когато слушах проповедите и четях Библията започнах да разбирам, че всичко това е истина и че аз, като грешник заслужавам смърт. Но Исус Христос умря вместо мен за греховете ми и чрез Него имам вечен живот. Той е, който е смисълът на живота ми, и че всяко дадено добро е от Бога. Разбрах още, че Мохамед, за който се говори в Корана, е една голяма заблуда и че не може да ни даде душевен мир или вечен живот, така както Исус би го направил. Като мюсюлманин разбрах, че съм ходил в неправилния път.

Един ден, тъй като бях новоповярвал, отидох в Православната църква, която се намира под паметника “Альоша”, за да се кръстя. Платих 215 лв., купих 2 кърпи, 1 бутилка олио и един сапун. При това си потърсих и кръстница. Свещеникът ме поръси с малко вода, отряза ми един кичур коса и го взе. Изглежда всичко, като че ли беше на майтап за него, дори се шегуваше. После разбрах, че това не е истинско кръщение, а само една подигравка с Бога и религиозно християнство. Отидох в град Кричим и там взех водно кръщение. Кръщение преведено от гръцки означава потапяне.

Хората, които ходят на православната църква, са просто привидни религиозни християни. Не разбират същността на истината и не са спасени, тъй като не са приели Исус като Господ в сърцето си. Благодаря на Бога, че ме избави от мръсната кал и ме дари с нов живот. Виждам как Бог Исус върши чудеса в моя живот. Аз също се лъжех през целия си живот, но благодаря на Бога, че Го приех като Спасител и Бог, и така аз спрях да лъжа, и започнах да говоря само истината. Как съм се лъгал и съм бил един лицемер, а сега съм истински щастлив. И вече обичам всеки човек. Тази любов човек я получава, когато разбере Библията.

КРАЧЕНЦЕТО НА ДЕТЕТО ЗАПОЧНА ДА РАСТЕ

Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин

Като новоповярвал християнин у нас в село Осиково дойдоха братя и сестри от Кричим и от Корея. В моя дом се събраха много хора, за да слушат благата вест. Всички те приеха Господ Исус Христос за свой Спасител. Тогава ние започнахме да се молим за болните и Бог започна да се прославя. На мой първи братовчед детенцето беше се родило с увреждане в единия крак, който беше по-къс с 3-4 см.

Детето беше на повече от година, но не беше проходило още. Когато сестрата от Корея започна да се моли за него и ние всички я подкрепяхме в молитва, стаята се изпълни с Божието присъствие и в същия момент пред очите на всички стана чудото от Бога. Тези, които присъстваха видяха Божията слава, как краченцето на детето започна да расте и се изравни по дължина с другото. Всички започнахме да хвалим Бога със сълзи и радост, за това, че Той е жив и наистина е между нас. Само след 3-4 дни детето проходи.

НИКОГА ПОВЕЧЕ ТЕЗИ КРАКА НЯМА ДА ТЕ БОЛЯТ

Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин

Бог показа чудна милост на една възрастна жена от село Осиково, въпреки че дълги години е практикувала окултизъм.

Почти всеки ден, когато идваше в магазина, тя се оплакваше от силни болки в краката. Един следобед, когато отворих магазина за работа, тя влезе вътре и започна пак да се оплаква, че краката така силно я болят, че не може вече да ходи. В този момент сърцето ми се изпълни с голяма вяра в Господ Исус Христос, състрадание и любов към тази жена. Посочих с пръст към нея и казах: “В името на Господ Исус Христос никога повече тези крака няма да те болят”.

Слава на Бога, тази Ясена и до сега разказва, че от момента, когато е чула думите, болестта се е отрязала като с нож. И до ден днешен тя не чувства никакви болки в краката си. Слава на Господ Исус Христос.

ИЗЦЕЛЕН ХОДЖА В РОДОПСКО СЕЛО

Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин

Когато за първи път осъзнах пълната истина за Бога и Той ми се откри на сърцето, усетих призванието от Исус да проповядвам за Него между населението. Разбрах, че именно затова съм сътворен, да изпълня Божията воля и да разкажа колко голяма е любовта на Бога и към нас, българомохамеданите или както ни наричат помаци.

Тогава ходжата започна да идва при мен. Работех в смесен магазин в Осиково. Той започна с един тон на каране, за да ме убеди, че това не е правилно, но аз продължих да му благовествам Евангелието на Господ Исус и той постепенно започна да приема Словото. Бог започна да работи в неговото сърце. Интересното е, че сутрин, когато отивах да отварям магазина, той стоеше пред вратата и ме чакаше. Аз влизах вътре и той ме молеше да отворя Библията и да чета. Той страдаше от парализа на лявата ръка и левия крак, които бяха неподвижни. И когато слушаше за чудесата на Исус, се просълзяваше през цялото време и с течение на времето се съгласи с всичко, което проповядвах и сега той има вече вяра в сърцето си.

На сватбата на Слави от Осиково и Албена от Кричим, защото и тя е от същия произход, родителите й като фанатизирани мюсюлмани й заповядаха, когато дойде в Осиково да извика ходжата и да й направи “никях”. Пратиха и свидетели от техните роднини и близки, та когато този ритуал приключи, те да потвърдят, че това наистина се е осъществило. Ние през цялото време пребъдвахме в молитва и искахме от Бога това да не се случи. И когато пристигнахме в Осиково, аз отидох при ходжата и го извиках, и той дойде. Ние, християните, му обяснихме, че това за нас е грях да го направим и е обида за нашия Бог. Казахме му, ако може да ни разбере и да говори със свидетелите, които са дошли от Кричим, за да може “никяха” да не се осъществи.

Бог започна да работи чудно. Ходжата повика двамата свидетели и им каза: “Ако сте пили алкохол, по-добре е да не присъствате тука.” Те наистина бяха пили алкохол и отидоха в другата стая, където празнуваха. Ходжата помоли да се затвори вратата и останахме само младоженците и ние, християните. И той пожела отново да чуе от нас благовестието за Исус Христос. Ние започнахме да му четем от Божието Слово и го попитахме, дали иска да приеме Исус като личен Спасител и Господ и той пожела. В същата минута той го изповяда като Господ и Спасител. Тогава го попитахме дали иска да бъде изцелен и дали вярва, че Исус може да го изцели. Той падна на колене: “Аз вярвам, че Исус може да ме изцели.” Ние започнахме да се молим. Той започна да се моли заедно с нас. И тогава е почувствал силни тръпки в лявата му страна и ръката му. След като благодари на Бога, стана и си тръгна.

На другия ден, докато работех в магазина и обслужвах клиентите, гледам, че ходжата идва отсреща, без да влачи крака си, без тояга и без лявата му ръка да бъде свита. Той вдигна ръката си, която е била парализирана и каза със сълзи на очите пред всички хора: “Цяла Европа да се изправи срещу мен, не може да ме убеди, че Исус Христос не съществува.” Той получи съвършено изцеление и сега ходи за дърва с брадвата и коси сено за животните. Неговата баба също прослави Исус. Бабата заяви пред хората: “Моят дядо беше толкова болен и откак християните се молиха за него, сега и дръвца ми бере и сено ми кара и се грижи за семейството ни.”

Това свидетелство е за слава на Господ Исус Христос, защото Той обича всички хора на земята и не прави разлика между националностите, а всеки е добре дошъл в Неговото славно царство. “Дойдете при Мен всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя” (Матея 11:28).

РОДИТЕЛИ И РОДНИНИ МЕ ОБВИНЯВАХА

Ерай Шукриев, Кричим

В началото на 1993 година мой приятел, с когото сме учили заедно, ми благовества за първи път за Господ Исус Христос. Четяхме заедно от Словото и посетихме църквата в Кричим. Словото, което чух от пастора засегна моето сърце и след службата се покаях за греховете си и приех Исус за мой личен Спасител и Господ. Преживях голяма радост. Почувствах освобождение и топлина вътре в мен. Бях изпълнен изцяло със Святия Дух. Благодаря на Бога за това.

Тогава дойдоха проблемите от страна на родителите и роднините ми. Те бяха противни, че аз ходя на църква и ме обвиняваха, че съм си продал вярата. Искаха да ме изгонят от къщи. Но с Божията помощ, четене на Словото и молитва устоях до този момент. Имал съм моменти на колебания, отпадания. Ние сме знаели за Мохамед и не сме знаели нищо за Исус Христос.

Засегна ме стихът в Деяния на апостолите: “Няма друго име дадено между човеците, чрез което можем да се спасим, освен името на Господ Исус Христос…” Тези думи ме докоснаха много и започна да расте вярата ми в Господ Исус Христос. Започна и промяна в мене. Преди това се опитвах да пия и пуша, но Господ ме освободи от всички пороци и сега съм ново създание в Христос Исус.

Преди да повярвам, израснах без баща, майка ми после се събра с баща ми. Имаше проблеми, баща ми пиеше, не се разбираха взаимно. Живеехме в стара къща. Нямаше кой да се грижи за нас. Но след като повярвах в Бога, всичко потръгна и сега строим три-етажна къща и всичко това с упованието ни в Господ. Бог е отговарял на моите нужди. И винаги съм имал положителен отговор.

АЗ И МОЯТ ДОМ ЩЕ СЛУЖИМ НА ГОСПОДА!

Енчо Тодоров, Девин

Мисионерското поле за работа в Родопите е огромно. Молим се за работници, които вярващите да подкрепят с финанси, за да може да посетим всяко село и градче в този обширен район. Имаме организирани няколко църкви, които трябва да обслужваме. В някои села повярваха млади хора – мюсюлмани, които се нуждаят от укрепване във вярата. Очакваме там да се организират бъдещи нови църкви. Става все по-трудно и по-трудно новоповярвалите да бъдат обхванати, за да им се поднася навреме необходимата духовна храна.

Често пъти семействата и децата ни са ощетени поради липса на време, но духовната атмосфера на молитва и свидетелство, в която живеем, дава положително отражение върху тях. Преди няколко месеца нашата малка дъщеря Криси, която е на 5 години и половина, имаше интересно преживяване, за което желаем да ви разкажем. В началото на миналата година беше спасена голямата ни дъщеря Йоана, която е деветгодишна; а синът ни Живко – в момента войник, преживя тази духовна опитност на осемгодишна възраст. Сега целият ни дом е спасен и всички заедно можем да се радваме на Божията милост и да служим на Господа.

Новорождението на Криси

– Криси, разкажи ни за преживяването си. Кога стана това?

Беше понеделник, вътре в есента (по средата на есента), когато татко се върна от семинара в Пловдив и разказваше интересни неща за него. На другия ден се прибрах от детската градина и кака ми предложи да започнем една игра. Бог ми сложи греховете в сърцето, така че да мога да ги усетя и тогава започнах да плача. Кака ми предложи да играя, но аз й казах: “Како, моля те, не ме мъчи да играя на тази игра.” И аз започнах да плача още по-силно. Бог така направи, че да мога да си усетя греховете и аз се молих да разбера дали Той ми е простил греховете. Тогава казах: “Татко Исусе, записал ли си името ми в книгата на живота?” Получих радост и мир в сърцето си. Почувствах, че всички вярващи имат дом в Божията десница, а тя е голяма като целия свят.

– Криси, защо не си ни разказала това досега?

– Аз се опитвах много пъти да ви разкажа това, но вие бяхте заети.

– Криси, а защо плачеш тази вечер?

– Чувствам отново тежест в сърцето си и колко много са греховете ми. Дали татко Исус ми е простил за лошите и груби думи, които съм казвала на кака и на други деца? Дяволът няма власт да ми ги спомня, нали?

– Криси, снощи ти ни разказа за преживяването си. Разбрахме, че през нощта си имала и интересен сън, помниш ли го?

– Да. Първо се видях на леглото с кака, а Исус беше над мен с бяла, блестяща и разперена дреха, като позлатена. Той ми каза: “Криси, ти имаш новорождение.” След това видях как небесата се разтварят и Исус се вдигна. Имаше ангели във въздуха, които пееха. Искам татко Исус да ми помогне да се науча по-бързо да чета, за да разбирам Библията.

Йоана отново започва да чете Библията

Една вечер мама ни говореше как Бог ще дойде скоро, за да ни вземе на небето. Тя ни разказа за това, което се е случило на една магистрала в Америка. Възрастна вярваща жена пътувала с колата си. Млад човек вдигнал ръка, за да спре. Тя решила да го качи в колата. След малко младежът й казал, че скоро Исус ще дойде да ни вземе и затова трябва да се приготвим. Жената се обърнала, за да го види по-добре, но открила, че младежът го нямало. Тя се уплашила и започнала да криви колата наляво и надясно. Един полицай забелязал това и я спрял. Тя му разказала всичко. Полицаят казал: “Не се бойте! Днес това се случва за седми път на тази магистрала.”

Когато чух това, казах на мама: “О, аз не съм чела Библията си отдавна.” Тогава взех Словото и прочетох четири глави. Мама ме помоли да вечеряме, но аз й казах да ме почака, за да довърша главите.

“Мамо – казах аз, – всеки трябва да иска прошка за греховете си, за да ни вземе Исус на небето.” Мама каза: “Правилно!” Тогава започнах да плача, а тя седна до мен. Започнах да плача още по-силно. После тя ме попита дали имам увереност, че Бог ми е простил греховете и ми е записал името в Книгата на живота. Аз казах: “Да!” Започнах да се радвам. Мама ми обясни, че съм получила новорождение. След това ние вечеряхме.

Чудото с нашия син

Имахме гости в дома ни, с които бяхме в общение и разисквахме върху Словото. Накрая се молихме. Живко дойде при нас и каза: “На мен ми е скучно, какво да правя?” Майка му се скара: “Моля те, Живко, не ни пречи! Играй си там в ъгъла!” Но вместо да отиде в ъгъла, Живко падна на колене и започна да се моли: “Татко Исусе, прости ми греховете, прости ми каквото съм сбъркал и запиши името ми в Книгата за живота.” Постепенно повиши гласа си, като започна да плаче силно.

Ние спряхме да се молим и с интерес наблюдавахме това, което ставаше с него. Имах чувството, че стогодишен грешник се кае. Помислих си, какви грехове може да има едно дете? Да, наистина, когато Святият Бог докосне едно дете, и то се чувства грешно пред Бога. Съпругата ми започна да го спира: “Живко, моля те, по-тихо, какво ще си помислят съседите”. Той отговори: “Не мога, бе, майко, не мога. Нещо ме кара отвътре да викам към Бога.”

След малко Живко започна да хвали Бога: “Благодаря ти, татко Исусе, благодаря Ти, че Ти ми прости греховете и ми записа името в Книгата за живота.” Когато стана от молитвата, лицето му сияеше. Тогава ни разказа за двете видения, които е имал. “Видях – каза той – две картини. На първата, татко Исус беше разпнат на кръста; видях и пироните, с които е прикован и две сълзи, които се търкулнаха от очите Му. На втората картина – цялата стая беше в бяло. Аз стоях в средата, облечен в бели дрехи и около мен имаше ангели, които славеха и хвалеха Бога.”

Най-чудното нещо, което стана с нашия син, е промяната, която настъпи след това. В детската градина, а после и в училище, имахме доста проблеми с него. Спомням си, един ден ме видя едно момиченце от градината и ми каза: “Чичко, Живко ни накара всички да се скрием под леглата! Учителката беше излязла, а когато се върна, много се изплаши, че ни няма. После разбра, че Живко, “цветето на групата”, ни е накарал да направим това. Беше отново наказан”.

Един ден съпругата ми Таня се върна от градината разплакана. Едва удържаше Живко. “Не мога да преживея този срам, заместник-директорката да ми заяви, че ще изключат Живко от градината, ако продължава да създава проблеми на учителките.”

Тази вечер Живко беше сериозно наказан. Няколко дни нямахме проблеми с него, но после те отново започнаха. Положението не се промени и в първи клас. Получавахме непрекъснато оплаквания за сбивания и недисциплинираност.

Една седмица след новорождението на Живко, учителят по физкултура го среща, заедно с майка му. “Кажете ми – казва той – какво стана с Живко? Той е съвсем друг от една седмица насам. Имах голям страх за него – как ще го опазя до края на учебната година, беше ме страх да не си счупи, я ръка, я крак. Преди беше толкова недисциплиниран, но сега е пример за всички.”

Ние можем да благодарим само на Бог за голямата промяна, която стана с нашия син Живко. Сега, след като целият ни дом е спасен, всички служим на Господа в Родопите с още по-голяма радост.

 

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА АЛИ СИНА

ЗАЩО ОСТАВИХ ИСЛЯМА

Често ме питат, защо съм оставил исляма? Колкото и абсурдно да звучи, някои мюсюлмани не могат дори да си помислят, че да оставиш исляма е някакъв вариант или дори възможно. Те по-скоро смятат, че онези, които оставят исляма, са платени еврейски агенти, отколкото да приемат факта, че хората имат свободата да мислят и че някои могат дори да мислят, че ислямът не е за тях. Моите причини са следните:
повече…

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА АКАБАР

АКБАР ОТ ИНДИЯ

Казвам се Акбар, син на Мохамед Каджа Мохинудин, а майка ми е Наванби. Преди да споделя свидетелството си, бих искал да цитирам Римляни 10:20 от посланието, написано от апостол Павел, където Господ казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен”. Апостол Павел цитира този стих от глава 65:1 в книгата на Исая. повече…

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА НЕЛИ

ЕДИН ДЕН В ЖИВОТА МИ

О, Господи на славата, ние идваме при Теб сега и всичко, което чакаме е Твоето помазание, благословение и Твоето изливане на благодат. Докосни сърцата ни, Господи, отвори умовете ни и ни помогни да приемем това, което Ти имаш да ни кажеш. Амин.

Много благословена се чувствам, че съм и тази година между вас. Когато ме поканиха, имах много планове за това време, но знаех, че трябва да дойда. Господ ми бе говорил да ходя навсякъде, където ме поканят и да разказвам за Неговата милост и благост, изляни в живота ми.

Нямаше да има и следа от мене, защото трябваше да бъда погребана и да съм пръст от пръстта. Но Господ е милостив, защото, когато наистина бе краят, Той ме видя. Той ме чу и извърши чудо! И ако Той го направи за мен, Той може да направи чудо и за всеки един, защото е любящ и не се влияе от човеци, но действа чрез нашата вяра в писаното Негово Слово. И това е, което Го докосва и раздвижва.

Когато бях много млада, се омъжих. Имах дете и всичко вървеше добре. Бяхме християни и ходехме на църква. Независимо от това, че имахме трудно време като семейство, гонение, време без храна, съпругът ми бе уволняван отвсякъде, но ние се радвахме, че сме Божии деца. Докато един ден внезапно започнах да усещам как ръцете и краката ми стават необикновено студени и как ме обземаше голяма слабост. Никога не пропускам да кажа и това много ме е насърчило (спомняте си за жената с кръвотечението), и Словото казва: Човек да не се хвали с богатството си, нито с мъдростта, или със силата си, но да се хвали само с това, гдето познава и разбира Господа. И Бог каза, че в това благоволи. Да Го познаваме и да Го разбираме. И точно като тази жена, която бе дала всичко… А богатството може ли да помогне на някой, когато той умира от неизлечима болест? Може ли? Ами мъдростта ни и силата ни могат ли да ни помогнат, ако сега си чул от лекарите: “неизлечима болест”?
Разбирам тази жена. Тя един ден чува, че Исус Христос от Назарет минава и си казва: “Ако само Го докосна, ще бъда изцелена!” И ние точно като нея се нуждаем да се докоснем до Исус. Нека да се докоснем до Него и да не Го пуснем, докато не ни благослови! Така ще познаем Истината и Тя ще ни направи свободни. Тогава аз се нуждаех от истината. Бях вярваща, когато започнаха да се проявяват симптомите на заболяването: слабост и двойно виждане и нищо не можех да усещам и така аз припаднах и ме закараха в болницата. Започна кошмарът: изследвания след изследвания, докато чух диагнозата множествена склероза – MS.

По време на боледуването ми, се роди вторият ми син. Той често ми казва: “Мамо, говори повече и повече за това, за да разберат хората, защото сега, като те гледат, те дори не могат и да си представят какво е било”. Но аз повече обичам да разказвам за Словото, което дойде до мен в това време и ми помогна да оздравея. Затова няма да ви разказвам за тези неща с подробности – как лазех до чашата с вода. Всички знаете какво е, когато нямате помощ и надежда от никъде. И слава на Господа, че Той никога не ни забравя.

Така стигнах до първа група инвалидност с придружител. От многото хидрокортизони имунната ми система бе срината. Получих инфекция на кръвта с много висока температура и втрисане. Първото нещо, което ние като християни правим, е да отворим Библията. И аз направих така. Прочетох само един стих, който бе много силен и ми говореше нещо. След това изпаднах в тежко състояние и ме бяха върнали от болницата в безнадеждно състояние. Дните минаваха; понякога си отварях очите и гледам как брат ми е седнал и плаче, или някой друг…

Винаги съм благодарна за един ден в живота ни. Първо, че един ден ние срещнахме Исус. И винаги има в живота ни Един ден. И така, Един ден си отворих очите и казах: “Татко, аз виждам, че умирам, но това ли е краят? Така ли трябваше да свърши животът ми? Синът ми е малък, а Ти, Татко, не можеш ли да направиш нещо за мен? Лекарите не ми помогнаха, но Ти не можеш ли? Ти все още Си тук!” И изведнъж си спомних, че прочетох нещо от Библията, преди да отида в болницата и беше нещо много силно, и бе нещо много добро! Винаги съм го казвала и вярвам, че до мен имаше ангел, който отвори Библията там – на същото място.

Исая 41:13 “Защото Аз Господ Твоят Бог Съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна!” Разбирате ли? Той е винаги с нас. Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо да отидем в болницата и да приемем лекарства и лекарска помощ. Но аз ви говоря за случай, когато отидете и ви кажат: “Вземете си я вкъщи, ние нищо не можем да направим”. Но Той, великият е там и Той е искал да ми каже: “Ти няма да намериш помощ никъде, но не бой се, Аз ще ти помогна!” И разбрах как Бог е протягал ръката Си, защото се казва: “Аз подкрепям десницата ти!” Не ми беше много лесно да разбера колко е голяма ръката Му, колко е силен, може ли и MS да изцели?

Отново Бог ми даде Слово: “Кой е премерил водите в шепата си? Кой е премерил? А колко вода можеш да държиш в шепата си?” Това е много силно и затова го споделям с вас, защото това донесе моето изцеление, та да видя колко е силна и голяма Неговата ръка. Освен това се казва: “Врязал Съм те в дланите на ръцете Си!” Не само си написан, но си врязан и никой никога не може да ти изтрие името, то е на дланите Му.

Друг е въпросът един ден, когато отидем на Небето и когато се отвори Книгата на живота, сигурно ще има имена, които са врязани в дланта на Отец, но други ще липсват там, защото, за да съм записан в Книгата на живота, зависи от моето решение – моят подпис. Трябва да Му кажеш, че приемаш Исус за твой личен Спасител и Господ и да повярваш.

Тогава можах да разбера колко е голяма ръката Му и инфекцията си отиде, просто си отиде… Но имаше борба: молехме се и викахме към Господа, трябваше да устоявам в това. Лекарите бяха изумени! Но дяволът продължаваше да сипе лъжите си: “Е, това може да си отиде, но MS не може”. И ставаше все по-зле и по-зле. Докато накрая и сърцето ми бе също засегнато и аз повярвах, че това наистина е краят.

Вече бях наредила всичко за след смъртта ми и кое как да бъде… Но отново имаше Един ден в живота ми. Получих една книжка, която бе пълна с Божието Слово. Божието Слово, което прави всичко. Нейният автор беше Кенет Хегин и беше преведена от един брат от Пловдив, който ми я прати. Бях казала, че повече никой не искам да ми говори за изцеление. Може да идвате, да общувате с мен, но до тук. Ако Бог искаше, Той щеше да ме изцели.

Те решили, като нищо друго не могат да сторят, да ми изпратят книжката. А заглавието й беше “Властта на вярващия”. Казах си: “Ами, добре, в нея няма да пише за изцеление”. Но като започнах да чета, първото нещо, което разбрах, беше, че молитвата на апостол Павел за Ефесяните е от Святия Дух и има същата сила и за мен. И започнах да викам, както пишеше там: “Дано Бог на моя Господ Исус Христос, славният Отец, ми даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го позная; да просвети очите на сърцето ми, за да позная (вижте какво) каква е надеждата, към която ме призовава; какво е богатството ми между светиите на славното от Него наследство; и каква е силата Му към нас, вярващите; същата сила, която подейства, която въскреси Христос от мъртвите. Тя е дадена за нас, вярващите. Амин”! После в 3 гл. “…да познаем любовта с четирите измерения и да бъда вкоренена в любовта на Исус”. Любовта, която никое знание не може да обгърне. Няма знание на земята, което да може да обясни любовта на Исус Христос на кръста.

Колкото повече се молех, идваха откровения, които Бог ми дава и досега. И това е само за Негова слава, защото всичко е от Него и за Него. Така очите ми се отвориха и започнах да виждам неща в Библията, които никога не съм виждала преди. Йоан 10:10 “Крадецът идва да открадне; да заколи; и да погуби, но Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате изобилно.” А моята реакция можете ли да отгатнете каква беше? Оооо! Как и аз да имам изобилен живот? Ама, аз си умирам, Исусе. Започнах да плача, да мърморя и да се оплаквам. И продължавах, и продължавах: “Ама, Ти, Господи, не виждаш ли мускулите ми? Вече се влача по земята и нямам сила”. Тогава детето ми, уплашено до смърт не можеше да си дойде от училище, защото много пъти пред него получавах сърдечни кризи и то ме е виждало почти мъртва и като се е връщал от училище обикалял в коридора с часове и плачел да чуе шум, понеже толкова се страхувал, че ако отключи, може да намери майка си мъртва.

И това всичкото всеки път го казвах на Исус, за да види какво е положението. Докато един ден спрях. Не сте ли благодарни, че понякога спираме да мърморим и да се оплакваме? В пустинята се стои до тогава, докато спрем да мърморим.

Ако израилтяните бяха спрели по-рано да се оплакват и мърморят, може би щяха да влязат в обещаната земя по-рано. И когато спрях, толкова ясно чух: «прочети отново».

«Крадецът дявол идва с тази цел, да открадне, да заколи и погуби, но Аз дойдох и отидох на кръста за тебе; Аз отидох там и вместо наказанието, което ти трябваше да изтърпиш, ти дадох Моя мир; вместо смъртта, в която ти трябваше да умреш, Аз умрях, за да ти дам вечен живот; тая болест Аз я понесох и тя дойде върху Моето тяло и Аз ти дадох Моето здраве, вместо твоята слабост и немощ, Аз ти дадох Моята сила, защото Аз бях слаб заради теб. На кръста ти дадох кръвта Си и до капка я пролях и ти дадох името Си, оставих ти Словото Си.»

И знаете ли какво стана? В един миг очите на моето сърце се просветиха и отвориха. Можах да видя делото на кръста. Можах да видя това, което е казано.

Тогава сърцето ми беше изпълнено с вяра, не само с надежда. Когато надеждата, която сме имали в нещо умре, се ражда дух на скръб, на мъка. Но вярата растеше и започнах да изговарям Словото. Казвах: «В раните на Исус аз съм изцелена.» (І Петр. 2:24). Продължавах всеки ден. Преди, като говорех по телефона, за да помоля някой да ми помогне с нещо, аз по половин час плачех, правех си самосъжалително парти. Но сега, като ми се налагаше за нещо, казвах: «Сега отиди и ми купи това, но другия път искам да знаеш, че аз ще отида до магазина». Така говорех и в църква, че следващия път ще отида пеш и реакцията беше: «Горката Нели, за толкова години и умът й е засегнат». Сериозна съм. Това казваха. А знаете ли какво се случва, какво става, като говорим Словото на Бога? Усетих Го, видях Го как То минава през небето, отива до ангелите, които повтарят: «Нели е изцелена, Нели е изцелена!» И Исус отива при Отец и казва: «Виж Моите рани, те са за нея, за да бъде тя изцелена». И Той казва: «Така е!» И знаете ли какво се случи? Минаха се няколко месеца, през които не спрях ден и нощ, на който и да е му казвах: «Няма значение какво вие виждате, аз ще ходя».

Понякога много благодарях, че поне до балкона мога да стигам, но разбрах, че Исус иска да даде в пълнота, а не само… О, благодаря Ти, че си движа пръсчето и достатъчно. Но съвсем не е така. Той е готов да даде съвършено здраве. Така чрез ситуации и пристъпи идваха лъжите на дявола: “сега ще лежиш, защото искаш да ходиш и навън сама”… Аз се “смирявах”, но с фалшиво, ненужно за Бог смирение. Но Неговото Слово ме издигна на канарата Христос. Словото не се връща празно, но върши волята на Бога и благоуспява там, където Го изпраща и когато стигне до Него, извършва делото Си.

Беше през май и лежах на леглото. Имах толкова мир и упование. Сърцето ми беше радостно. В това време вратата беше заключена. Усетих лек ветрец, който подухна към мен и някой застана до мен. Винаги, когато го разказвам, отново усещам същото. Исус постави ръка на главата ми. Така започна – като топло олио се разливаше върху мен. Светлина нахлуваше в мен и ми ставаше леко. Парализираните ми клетки се съживяваха и се обновяваха. Всичките системи в организма ми бяха съвършено изцелени. Исус ме докосна с творческата Си сила.

И аз можах да стана; коленичих пред леглото и най-напред си вдигнах ръцете, това, което никога преди не можеше да се случи – винаги съм си мислила, дали аз бях на небето или небето беше слязло при мен. Не знам, но знам, че Неговото присъствие и ангели бяха изпълнили жилището ми. Тръгнах в стаята, хвалейки моя Господ, близо до огледалото и първото нещо, което чух отново, беше: “Я се погледни, защо се радваш? Няма никаква причина”. Аз се погледнах и това беше факт. Освен, че лицето ми светеше, мускулите не бяха се изпълнили за един миг. Но аз имах избор в какво да повярвам. Дали в това, което виждам и да се съглася с дявола, че нищо не се е случило. Да се върна в леглото и да се предам на смъртта или да го отхвърля и да погледна с очите на вярата. Избрах второто и му казах: “Аа, не, не, аз вече няма да ти вярвам на лъжите… Защото преди ти да се опитваш да ме лъжеш, Исус дойде и ме докосна, и Той ще въстанови всичко в мен до край”.

Приятели, ние трябва да устояваме. Понякога е много лесно да получим изцеление, но устояването е по-трудното. Поне аз минах през това.

Същата вечер, когато се прибра съпругът ми, аз го посрещнах облечена, а не по нощница и седнала, а не лежаща в леглото. Очаквах, като си дойде, да види, че съм изцелена и да започнат радостите, обаче не. Той влиза ядосан и намръщен. Попитах го какво има? Той ми отговори: “Абе, как какво има, отидох да ти взема пенсията и казаха, че са ти взели картона и че няма да ти дадат пенсията, а пък тези пари ми трябваха много”. Аз му казах: “Ама, това изобщо не е грешка! Исус знаеше, че точно днес ще бъда изцелена и аз нямам нужда повече от пенсия!!!” И той милият ме погледна и каза: “Всички приказват, че не си наред, ама явно е така”. Седна близо до мен и ми каза: “Слушай, това е сериозно, недей изобщо да говориш така, защото хората ще ти се смеят. Ами ти, ако си изцелена, ще трябва да работиш, трябва да можеш да ходиш”. Тогава извиках възмутена: “Ама пък ти изобщо не можеш да ме уплашиш. Аз съм здрава, ще ходя и ще работя, защото Исус ме изцели. Не разбираш ли?!”

Съпругът ми един месец не можа да повярва, че съм изцелена. Затова ви казвам, че устояването е много по-сериозно и то иска повече сила.

Веднъж, когато отидох на магазина, защото толкова се молех да ходя поне до магазина. Като излизах – насреща ми участъковата ми сестра. Щеше да влиза в магазина, но като ме видя се стъписа изненадана и извика: “Ама…, Нели?!” Изглежда помисли, че вижда дух. Уплаши се до толкова, че не влезе в магазина. А аз извиках: “Аз съм здраваааа и не получавам пенсия…”

Господ е сила на живота ми (Притчи, 4:20-22). Словото да се не отдалечава от очите ти и Моите думи са живот и здраве за цялото ти тяло за тези, които ги намерят. Разбирате ли? За тези, които ги намерят. Това означава, че понякога не ги намираме. Когато говорим, ние имаме свидетел, с който се съгласяваме искаме ли или не искаме. Знаете какво казва Господ във Второзаконие: “Ето, викам днес небето и земята за свидетели против тебе, че поставих благословение и проклятие; смърт и живот, обаче Бог казва изберете живота, за да можете вие и децата ви да живеят”. Исус казва, че от устата на двама и трима свидетели се подтвърждава всяко слово. Винаги на словото има опонент. “В раните на Исус аз съм изцелена”, а от другата страна – няма да стане. Това е MS. Избираш с кого да се съгласиш. Като се съгласиш със Словото, цялото небе ти отговаря: Амин! Ако се поддадеш на сатана, идват демоните и правят всичко възможно да не получиш изцелението. Изборът е твой.

Ние го побеждаваме чрез кръвта на агнето и чрез силата на нашето свидетелство. И ако изберем словото на нашето свидетелство в съгласие с Неговото Слово, тогава винаги и небето е в съгласие с нас. Да бъдем внимателни, когато говорим, отговорът Амин да е на Небето, а не на дявола и неговите демони. Вярвам, че сте благословени, защото това е истината. Аз също съм благословена, защото мога да споделя всичко това с вас.

“Аз ще живея, и ще разказвам делата Господни.”

Автор: Нели Колева, Стара Загора
Копирано от списание “Благодат”