ИСЛЯМЪТ ПЛАНИРА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАВЛАДЕЕ СТРАНИТЕ-ДОМАКИНИ

Ислямът не е религия, нито е култ. В неговия завършен планиран вид, той е всеобхващаща система на живот. Първоначално той е плагиатствувал религиoзните и теологичните трудове на онова време, за да установи политическа опозиция в обществата в Средния изток на VI-я век

Под господството главно на европейското и азиатско влияния, номадските арабски народи били притеглени към политическото устройство, което им предлагало икономически благоприятни възможности, които можели да бъдат придобити чрез силата на оръжието. Ислямът има законни, политически, икономически, социални и военни компоненти. Религиозният компонент е маскировъчна обвивка за всичките му други същности.

Ислямизирането на обществото започва, когато има достатъчно мюсюлмани в страната, за да агитират за привилегиите на религиозно дискриминираните. Когато политически коректни, толерантни и културно-различни общества се съгласят с мюсюлманските искания за техните религиозни привилегии, някои от другите им прояви са насочени да проникват, разяждайки и заразявайки културата. Ето как историята озаконява прогресията:

Докато мюсюлманското население остане около или под 2% във всяка дадена страна, то ще бъде в по-голямата част зачитано като миролюбиво малцинство и не заплаха за другите граждани. Това е случаят в:

•    САЩ — мюсюлманска 0.6%
•    Австралия — мюсюлманска 1.5%
•    Канада —  мюсюлманска 1.9%
•    Китай — мюсюлманска 1.8%
•    Италия — мюсюлманска 1.5%
•    Норвегия — мюсюлманска 1.8%

От 2% до 5%, те започват да печелят привърженици между другите етнически малцинства и недоволстващи групи, често с вербуване от затворите и измежду улични банди. Това се случва в:

•    Дания — мюсюлманска 2%
•    Германия — мюсюлманска 3.7%
•    Англия — мюсюлманска 2.7%
•    Испания — мюсюлманска 4%
•    Тайланд — мюсюлманска 4.6%

От 5% нататък, те упражняват прекомерно влияние, пропорционално на процента им на население. Например, те ще настояват за въвеждане на халал (чиста по ислямския стандарт – бел. прев.) храна, осигурявайки по този начин работа за мюсюлманите. Те ще увеличат натиска върху супермаркетните вериги да поставят халал на видно място на рафтовете си, заедно с заплаха за „неизпълнено“ (отказ да се подчиниш на официаления ред – бел. прев.).

При това положение те ще действат да постиганат управляващото правителство да им позволи самоуправление (в техните гета) под Шариат, ислямския закон. Най-крайната цел на ислямистите е да установят ислямския закон Шариат над целия свят. Това се случва в:

•   Франция — мюсюлманска 8%
•   Филипините — мюсюлманска 5%
•   Швеция — мюсюлманска 5%
•   Швейцария — мюсюлманска 4.3%
•   Нидерландия — мюсюлманска 5.5%
•   Тринидат и Тобаго — мюсюлманска 5.8%

Когато мюсюлманите достигнат 10% от населението, те имат склонност към увеличаване на беззаконието като средство за оплакване за тяхното обществено състояние. В Париж вече виждаме взривяване на коли. Всяко немюсюлманско действие оскърбява исляма и резултатите са бунтове и заплахи, такива като в Амстердам, с опозиция срещу анимационните филми за Мохамед и исляма. Такава обтегнатост се вижда ежедневно, специално в мюсюлманските квартали в:

•    Гаяна — мюсюлманска 10%
•    Индия — мюсюлманска 13.4%
•    Израел — мюсюлманска 16%
•    Кения — мюсюлманска 10%
•    Русия — мюсюлманска 15%

След като дотигнат 20%, нациите могат да очакват избухване на размирици и бунтове, формиране на джихад войска, спорадични убийства и запалване на християнски църкви и еврейски синагоги, подобно на тези в Етиопия.

•    Етиопия — мюсюлманска 32.8%

При 40%, нациите преживяват широко разпространени масови избивания, продължителни терористически атаки и растящо народно опълчение както в:

•    Босна — мюсюлманска 40%
•    Чад — мюсюлманска 53.1%
•    Ливан — мюсюлманска 59.7%

От 60% нагоре, нациите преживяват неограничено преследване на невярващите от всички други религии (включително непригаждащите се мюсюлмани), спорадично етническо изтребление, геноцид, използването на закона Шариат и джизие (паричен данък наложен на немюсюлманите – бел. прев.), както е случаят в:

•    Албания — мюсюлманска 70%
•    Малейжа — мюсюлманска 60.4%
•    Катар — мюсюлманска 77.5%
•    Судан — мюсюлманска 70%

Над 80%, има ежедневни смущения, заплашване и буен джихад, ръководено от държавата етническо изтребление и даже геноцид, като тези страни изгонват неверниците и се придвижват към 100% ислям. Това се е случвало и продължава в:

•    Бангладеж — мюсюлманска 83%
•    Египет — мюсюлманска 90%
•    Газа — мюсюлманска 98.7%
•    Индонезия — мюсюлманска 86.1%
•    Иран — мюсюлманска 98%
•    Ирак — мюсюлманска 97%
•    Йордания — мюсюлманска92%
•    Мароко — мюсюлманска 98.7%
•    Пакистан — мюсюлманска 97%
•    Палестина — мюсюлманска 99%
•    Сирия — мюсюлманска 90%
•    Таджикистан — мюсюлманска 90%
•    Турция — мюсюлманска 99.8%
•    Обединени арабски емирства — мюсюлманска 96%

При 100% се предполага, че води в мира на Дар ес Салаам – ислямският Дом на мир (ако си мюсюлманин ти си в Дома на мира – Дар ес Салаам, но ако си от друга вяра ти си неверник в Дома на войната – Дар ес Харб и ислямът е във война с теб – бел. прев.). Очаква се да има мир, защото всеки е мюсюлманин. Мадрасите (ислямски религиозни училища – бел. прев.) са единствените училища и Коранът е единственото слово, в страни като:

•    Афганистан — мюсюлманска 100%
•    Саудитска Арабия — мюсюлманска 100%
•    Сомалия — мюсюлманска 100%
•    Йемен — мюсюлманска 100%

За съжаление мирът никога не е постигнат! В изредените по-горе 100% мюсюлмански държави, най-радикалните заплашват, бълват омраза, потъпкват жени и деца и удовлетворяват страстта си за проливане на кръв, убивайки по-малко радикалните мюсюлмани, използвайки благовидни причини и корупция на всяка основна човешка порядъчност. Дали ще е сакатяване на жени или изнасилване на млади момчета, те търсят закрилата на религията  за авторитет. Човек само трябва да си спомни убийството на невинни деца момиченца в Саудитска Арабия от религиозната полиция или зверствата на Талибан, за да осъзнае, че ние сме във война, в която нашия враг не се бие по правилата управляващи цивилизованите нации.

В някои страни с относително малко малцинство мюсюлмани, като Франция (8%), мюсюлманско население живее в гета. В 100% ислямски общности, те живеят по закона на Шариат. Полицията даже не влиза в тези гета. Няма народен съд, който да ги държи отговорни заради обществото, което те искат да променят според тяхната лъжлива и корумпирана идеология. Училищата са ислямски и няма немюсюлмански религиозни учреждения. В тези територии на неправда и религиозен тоталитаризъм, мюсюлманите не се обединяват с обществото като цяло. Те нямат аболютно никакво намерение да асимилират културата, която им е дала икономически възможности, които не се намират, когато ислямските теокрации управляват. Децата посещават мадраса (ислямско религиозно училище – бел. прев.). Те учат само Корана и да мразят неверниците. Даже само да се общува с безверник е престъпление, наказуемо със смърт. В някои области на определени нации, такива като Иран, имамите (имам –  духовен водач – бел. прев.) и екстремистите упражняват повече сила, отколкото мнозинството. Днешните 1.5 милиарда мюсюлмани представляват 22% от световното население. Тъй като раждаемостта при християни, индуси, будисти и всички останали вярващи е като джудже в сравнение с раждаемостта на мюсюлманите, до края на това столетие те ще надминат 50% от цялото население на земята. Ясно способни да доминират чрез неправда, възможността за тези доставчици на зло да победят демокрацията е реална, освен ако бъдат противопоставени от гражданите, безкомпромисно лоялни на абсолютността на закона. След атаката срещу Америка „толерантността е враг на правосъдието” и праведните хора навсякъде трябва да се нетолерантни към неправда, независимо от религиозната или политическа украса. Свободата никога не е свободна!

Статистическите факти включени по-горе са адаптирани от книгата на д-р Питър Хемонд „Робство, тероризъм и ислям: Историческите корени и съвременна заплаха”.

Благодарим на служението „Месиянските евангелисти” за разрешението им да поместим тази статия на нашия уебсайт.

АКУЛАТА ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА ИСЛЯМА

Тероризмът е горната перка на една спотаена голяма заплаха за свободата – Шариата

Джим Крофт

Потвърждения за ислямските несправедливости, които излагам в тази статия, могат да се намерят в интернет на www.faithfreedom.org. Страницата представя свидетелства на бивши мюсюлмани-интелектуалци, които са изоставили исляма заради варварщината от 7-и век. Те са родени и израсли в исляма и познават реалностите, за които говоря. Интернет страницата www.Islamreview.com дава сведение за същите несправедливи практики от християнска перспектива.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

За мюсюлманите Коранът е волята и словото на Аллах, предадено чрез видения на прозрение, дадени на Мохамед от Архангел Гаврaил. Коранът не може да се подлага на съмнение или критика от който и да е. Словата на Мохамед, съдебните постановления и дела са записани в хадис. Законът на Шaриат (ислямският закон) се състои от съвкупността на Корана и хадис. Шариатът е основан на откровенията, словата, съдебните постановления и делата на Мохамед. Мюсюлманите се предполага да почитат Мохамед като събирателен образ на човешко съвършенство в характер, думи и дела. Той е еталон, на който всички мюсюлмани са задължени да подражават. Да се отнасяш с неуважение към Мохамед или да оспорваш Корана, хадис и Шариата е еретично и се наказва със смърт. Смъртната присъда може да се приложи за мюсюлмани, както и за немюсюлмани.

Провокациите към насилие са така неделими от исляма, както мокрото е неделимо от водата. По-горе споменатите свети писания на исляма са изпълнени с възпламеняващи стихове и пасажи, които са подстрекавали мюсюлманите към насилие и варварски действия през последните 1300 години. Доказателството може да се види в случаите, когато в Корана и хадис се появяват думи, провокиращи насилие, в сравнение с появата на същите думи в Стария и Новия завет в Библията. Тези думи са: джихад, битка и война; убивай; копия; лъкове и стрели; ограбване; кръвопролитие; нашествие; убийство; терор; загивам; мъст и отмъщение. Те се намират в светите писания на исляма 25 879 пъти. Явяват се в цялата християнска Библия само 1364 пъти. Това би трябвало силно да намекне, че ислямът е всичко друго, но не и мирна религия.

Вярно ще е да заявим, че в границите на исляма, никой не е в безопасност. Мюсюлмани от противоположни секти; мюсюлмански жени; момиченца; девойки; всеки, обвинен в престъпления и лошо държание; както и хората, обявени за виновни в отстъпничество и блудство, са точно толкова мишени на нечовешки практики и наказания, колкото и немюсюлманите. Мюсюлманите убиват много повече свои съграждани мюсюлмани годишно, отколкото всички, които умират в битка срещу немюсюлманите. В Руанда стотици хиляди мюсюлмани умряха чрез геноцид. Причината била, че мюсюлмани, които не говорели арабски, били пометени от хора, които говорят арабски, защото считат себе си за по-висши. Във войната между Иран и Ирак през 80-те години на XX-ти в. главната причина, която разпалила враждата, била: коя национално преобладаваща секта на исляма е по-автентична. Има повече от един милион случайно убити.

УМЕРЕН МЮСЮЛМАНСКИ МИТ

Не вярвам, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Мнозина, живеещи в западните общества, просто се интересуват от пътеки, които водят до щастие и преуспяване. Същото може да се каже и за много мюсюлмани, които живеят в тъмнината на народите, издигнали ислямски крепости. В същото време същите тези миролюбиви мюсюлмани знаят истината, която нашите либерални политици отказват да признаят.

Умерените схващат, че техният омекотен духовен натиск далеч не представя истински какво означава да бъдеш мюсюлманин и изправен пред исляма. Те напълно разбират, че мюсюлманите, които извършват действия на терор; обезглавяват неверници; мразят евреите; бият жените си; бичуват и убиват с камъни прелюбодейци и режат крайниците на крадците, го правят под диктата на Корана и хадис на пророка Мохамед. Някои мюсюлмани не са шокирани, ако научат, че някой уважаван мъж-роднина практикува „Mufa’khathat” (буквално преведено, означава „пускане между бедрата”– букв. пр.) с някое малко момиченце в семейството. Муфакатат е форма на мастурбация, при тоято мъжкият орган се трие между бедрата на бебе момиченце, за да предизвика еякулация. За щастие има умерени, които се противопоставят на тази практика. Но те се считат за немюсюлмани от онези, които одобряват практиката и могат да се изложат на смъртен риск, ако възникнат противоречия в случаите на муфакатат. Въпреки всичко, това остава като болна извратена педофилска практика, която е напълно легализирана в ученията на исляма. Всичко, което споменах до този момент, е разрешено от закона на Шaриата (ислямският закон). То представлява акула под повърхността на исляма.

РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ

Законът на Шариата, който се насажда у мюсюлманите, формира ума им така, че да имат повече различия, отколкото сходства с юдео-християнските ценности. Западният начина на мислене е, че ако си добър и толерантен към хората от друга вяра, те ще отвърнат със същото. Нашите предположения не важат, когато стане въпрос за исляма. Ние приемаме мюсюлманите да строят джамии в нашите нации. Саудитска Арабия е люлката на исляма. Нашите „приятели”, саудитците, не ни позволяват там да строим църкви върху тяхната свята земя. Криминално престъпление е гражданин на Саудитска Арабия да практикува християнството и единствените домове за поклонение, които съществуват там са джамии. Нашите младежи проливат кръвта си в Ирак от години, за да осигурим на иракчаните по-добър живот. Наши завърнали се ветерани нерядко докладват за случаи, в които са чули и видели мюсюлманите, които те са освободили, да изговарят анти американски речитативи на ислямските празници. Еврейските болници в Израел оказват на палестинци еднаква помощ като на своите ранени служещи. Палестинците гледат с одобрителни възгласи, когато израелци са влачени зад джипове по улиците на Газа.

ЖЕСТОКО И НЕОБИКНОВЕНО – СЪВСЕМ СПОРЕД ШАРИАТА

Американската конституция забранява жестоките и необикновените наказания. Ние полагаме всички усилия да направим наказанията колкото се може по-безболезнени. Юдео-християнските норми отричат умишленото налагане на варварски наказания върху невинните в името на Бог. Но не е така в ислямския закон на Шариата. Болшинството от световните мюсюлмани считат публичното бичуване, убиване с камъни, ампутация на крайници и обезглавяване като праведни и разумни форми на граждансто наказание. Убиването с камъни е вид изкуство. Инициаторите на убиването с камъни настояват камъните да са достатъчно големи, за да раняват, а не прекалено големи да убиват отведнъж. Целта е да направи смъртта на наказаните по-агонизираща и удоволствието на убийците и публиката – по въодушевяващо.

Знам, че западните читатели не могат да си представят реалностите, които излагам. Наивността ги прави да приемат всеки човек като длъжен да споделя тяхната юдео-християнска чувствителност. Мюсюлманите, които иначе са дружелюбни и привлекателни хора, когато са отгледани в места, където царува законът на Шариата, придобиват различен мисловен модел от членовете на другите главни религии по света. Възпитаните в доктрините на Шариата мюсюлмани възприемат продължителните болки, нанесени на виновните за разнородност, отстъпничество, кражба и други, само като награда за греховете им.

Поради диктата на Шариата, тероризмът е само върхът на айсберга, що се отнася до насилието в исляма и негодуванието им срещу човечеството. Наказанията, за които говорих, се раздават всяка седмица в отдалечените места, където мюсюлмански селяни никога не са възнамерявали да стават терористи. И нещо по-лошо, цели села се стичат за случката. Убийствата заради чест, при които мъжете в семейството тайно екзекутират дъщеря, сестра, е предписанието на Шариата за „наказание за грях”. Някакси това не звучи като подбуди, идващи от съчувствителен и прощаващ Бог.

Много хора може да счетат, че преувеличавам степента на ислямските жестокости. Либералната преса и настоящата администрация ви карат да вярвате, че такива инциденти, за които говоря, са редки и изолирани аномалии. Предизвиквам ви да погледнете страниците в интернет на Human Rights watchdog groups (групи на Пазители на Човешки права). Ще откриете, че области с преобладаващо мюсюлманско население на земята имат нарушения, далече надвишаващи броя на всяка друга религиозна група.

ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ ЗА ШАРИАТА

Умерените мюсюлмани не отричат публично престъпленията на фундаменталистите, защото знаят, че според закона на Шариата, именно умерените, а не радикалните са еретици. Онези, които наричаме радикални, фанатици и фундаменталисти, не са налагали исляма. Далече преди тези термини да дойдат на мода, религията, която нашите политици и академици наричат „благородна”, е подстрекавала нечовешки актове в домовете, селата, градовете и народите по целия свят. Болезнената истина е, че мюсюлмани, които вършат тези зверства, действат в границите на закона на Шариата.

Западните християни възприемат исляма просто като една религия. Това е съществена грешка. Мюсюлманите не възприемат исляма като религия по начина, по който американците възприемат християнството, индуизма, юдаизма и други като форми на вяра, които човек може да спазва според индивидуалните си предпочитания и духовни нужди. Мюсюлманите гледат на исляма като на цялостен начина на живот. Той е политическа система, която засяга всеки аспект от живота на човека; социални практики; образование и управление на нация. За ислямистите главната цел е да въведат закона на Шариата като единствен закон за управление над жителите на цялата планета, независимо дали те са мюсюлмани или не.

Ислямистите знаят, че могат да си поставят обръщането на хората към исляма като второстепенна цел, защото веднъж щом се въведе Шариата, той в крайна сметка ще принуди масите да станат мюсюлмани. Ислямската програма е законът на Шариата да стане закон на земята в САЩ. За наивните американци е неизвестно, че законът на Шариата програмира мюсюлманите да възприемат всичко, свързано с демокрация и с възможността да изразяват свободно избора на своята религия, като поругание с волята на Аллах и неговия пророк Мохамед. Естеството на Шариата за 100% владеене над всеки аспект на индивидуалния и културния живот има за цел да изкорени по брутален начин всички възможности за продължителното съществуване на каквито и да е видове религии. Юдеите и християните някога са се покланяли свободно в Арабия. Днес тя е 100% мюсюлманска. Ливан някога беше преобладаващо християнска нация. Днес тя е под палеца на исляма. Християните-копти някога са процъфтявали в Египет. Понастоящем коптите са силно преследвано малцинство. Дъщерите им са изнасилвани и отвличани от мюсюлмани без репресивни мерки от страна на правителството. Унижението е с цел да принуди момичетата да приемат исляма. Коптите не могат да реставрират съществуващите църкви без одобрението на общината. Не могат да строят нови църкви без заповед от президента. Много рядко е копти да си намерят добре платена работа. В повечето случаи, независимо колко интелигентен е коптът, той не може да заеме позиция, по-висока от мюсюлманите в повечето занаяти. Това са белезите от ухапване от акулата – Шариат. Тя плува под повърхността на исляма и чака да погълне свободата на всеки народ, достатъчно глупав да настанява мюсюлмани навсякъде.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Когато Мохамед за първи път въвел исляма в древна Мека в Арабия, той се отнасял към нея като към нова висша религия, която се надявал да замести политеизма, християнството и юдаизма. Той се опитвал да спечели последователи чрез мирни средства на убеждение за исляма. Прозелитските усилия на Мохамед били абсолютен провал. След много години той успял да спечели няколко последователи. Това разгневило тъй наречения пророк на Аллах. За да осигури оцеляването на исляма, Мохамед преместил щаба си в Медина, Арабия. Измамлив демон, в образа на архангел Гавраил водел Мохамед. Адското подобие започнало да дава на Мохамед откровения, че начинът, по който може да покори хората на закона на Шариата, е чрез насилие. Това дало началото на войната Джихад.

Народ след народ били доведени до покорство под закона на Шариата. Съдбата, очакваща покорените, не била завидна. Първият избор бил обръщане към исляма. Пленниците, които не приели исляма, е трябвало да бъдат със смели сърца, за да издържат участта си.

Местните юдеи и християни, които отказвали да станат мюсюлмани, били превърнати във второкласни жители. Арабският термин за такива хора е дхимис. Те трябвало да плащат джизие, допълнителен данък. Не можели да имат професия с титла, която да е по-висша от мюсюлманите; трябвало да носят дрехи, които ги отличавали от мюсюлманите; и не можели да строят или да възстановяват молитвени домове за съответните си религии. Именно християните, юдеите и приелите мюсюлманството хора в покорените нации, спомогнали ислямът да процъфти по време на така наречената Златна ера на исляма, между 7-и и 12-и век.

Ислямът плячкосал нации като Египет, Персия, Сирия и Ирак, които имали богата история на открития в областта на математиката и науката. Нововъведенията вече се прилагали преди мюсюлманите да завладеят земите им. Въпреки това ислямът твърди, че изключителните постижения са техни. А всъщност втората класа дхимис и мюсюлманите, които не били араби в тези култури, били тези, които вършели работата. Знакът за верността на това твърдение се вижда във факта, че всички нови изобретения в нациите крепости на исляма, внезапно спират след 12-и век. Смъртоносната схватка на исляма в крайна сметка угасила креативността и брилянтните умове на местните египтяни, перси, сирийци и иракчани и те престанали да творят. В много отношения тези нации се върнали към невежеството на арабите от 7-я век. Понастоящем прогресът, импортиран от християнските нации, ги прави да изглеждат като модерни култури.

Много от покорените народи били поробени. В исторически план ислямските нации винаги са били най-големите трафиканти в търговията с роби. Мюсюлмански пирати от крайбрежието Barberry Coast пленили европейски, дори и американски жени и ги продали в робство в хареми на шейхове в Близкия изток. Идеята черни африканци да станат мюсюлмани като отмъщение за робството на белите е неблагоразумна. Вътреплеменното робство е било практика в Африка от незапомнени времена. Араби-мюсюлмани, търговци на роби, се възползвали от ситуацията и купували роби от племенните вождове и царе. И пак мюсюлмани съответно продавали черните на търг на търговци с кораби за роби, като ги изпращали в двете Америки.

Гражданите от превзетите страни, които не приемали исляма; тези, които не приемали дхимитуд (ислямска система за контролиране на немюсюлмани); и които не ставали роби, били екзекутирани. Мохамед лично обезглавил поне 600 пленени евреи в Медина в един ден. Младежи от завоюваните страни били или обезглавявани, или сведени до евнуси след полово съзряване.

ПРОГРАМАТА НА АКУЛАТА

За европейците и американците е важно да разберат, че значителен брой от тяхното мюсюлманско население иска да ги изманипулира да се покорят на закона на Шариата и задушаващите последствия от него. Ето какво можем да наблюдаваме в настоящия им дневен ред: Ако мюсюлманското население в дадена християнска нация е под 5%, мюсюланите ги считат, че са в неизгодно и слабо положение. През това време много активисти на Шариата се представят като миролюбиви граждани, които просто искат да се радват на предимствата на свободното общество. Обаче в момента, в който достигнат 5% от населението, те вече не се считат за слаби, а силни. Тогава те се активизират и започват да упражняват политическа сила, като използват политически некоректните предположения от християнизираните нации срещу тях. С други думи, ислямистите използват американските либерални закони, за да се сдобият с положение в обществото, което в крайна сметка ще им даде възможност да наложат закона на Шариата в скелетo на управлението.

Понастоящем мюсюлманското население в Америка е около 0.6%. Но те правилно са забелязали, че не е нужно да чакат, докато стигнат идеалните 5% от нашето население, за да започнат да упражняват политически и социален натиск. Нашите закони са толкова либерални, че позволяваме на мюсюлманите да поставят началото на халал (диетичните) закони на Шариата и разрешение на места за измиване за молитва в държавните училища. Строят се джамии и ислямски образователни центрове навсякъде в САЩ. Наскоро издадената президентска заповед НВ 1388 отдава на хамаски палестински имигранти 20 милиона долара от данъците на американските, за да се устроят в САЩ. Хамас е добре известна терористична организация, финансирана от Иран. Мюсюлманските активисти са наясно, че колкото повече американците свикват да виждат ислямски одежди и институции, толкова по-лесно ще приемат малки хапки от закона на Шариата. Ще си затворим очита за реалността, че призивите от минаретата по 5 пъти дневно заглушават църковните камбани. През всичкото това време либералната програма на нашите политици и усилията на Американския съюз за граждански свободи карат символи на християнството да изчезнат от американския пейзаж.

Ако не осъзнаем заплахата от акулата на Шариата, която дебне под повърхността на исляма, децата на децата ни ще бъдат мюсюлмани и димми (немюсюлмани живеещи под закона на Шариата). Законът за земята в САЩ ще бъде законът на Шариата. И накрая акулата на Шариата ще погълне всичко дори и най-малко свързано с онази Америка, която някога сме познавали и обичали. Присъщо на Америка е да се отнасяме с уважение към хората с различна вяра. Но ако сме прекалено толерантни с исляма, ще се окажем, че плуваме в едни води с акулата на Шариата.

ПЛЪЗГАВА АКУЛА

Законите на Шариата не са изредени по ред в Корана и в хадис, както ние изброяваме членовете на нашата конституция и Закона за правата. Законите на Шариата са пръснати из светите книги на исляма и са основани на откровения, поговорки, действия и съдебните разпоредби на Мохамед. По-голямата част от законите на Шариата се приемат повсеместно от мюсюлманите от всички нации. Има няколко закона, които са конкретно за една определена нация, защото са измислени спонтанно, тъй като ислямските лидери видели нужда от нов удобен закон на Шариата. Пример на един такъв скалъпен закон виждаме в режима на иранския Хомейни. В затвора Евин в Иран, ако бивша мюсюлманка-девица приеме християнството, както и тези, които нарушат други закони на Шариата, систематично се изнасилват от охранителите. Същите тези охранители след това си отиват у дома и се наслаждават да прекарват време със своите жени и деца. Изнасилванията са обявени за праведни дела. Как така? Според една хитра интерпретация на пасаж от Корана, 4:24-25, от арабски, според закона на Шариата – девица не може да отиде в ада. Насилието над нея подсигурява факта, че престъпните жени ще отидат в ада, когато умрат, а не в рая.

Примери за Шариатски закони, приети от мюсюлманите навсякъде, са шестте разклонения на исляма, които включват мюсюлманската изповед на вярата шахада и джихад. Съществуват още два шариатски принципа, познати на всички мюсюлмани и на всеки, който е запознат с исляма. Първият е ал такийя. Той се намира в глава 3:28 на Корана. Той дава право на мюсюлманите да лъжат немюсюлмани, без да извършват грях. Вторият закон се отнася до обреците и клетвите. Намира се в глава 2:225. Той дава възможност на мюсюлманите да не спазват споразуменията, обреците, клетвите, които са направили, ако не са изговорени от сърце и с чисти намерения. Всички обреци, направени по необходимост, включително и служебни клетви, които не са изговорени чистосърдечно, могат да се нарушат без угризения на съвестта. Сигурен съм, че двата шариатски принципа дават власт на корумпирани работници в държавите и градските управи на Иран и Афганистан да ограбват милиарди от финансирането, което Америка отпуска за строежа на инфраструктурите на съответните народи. За тези мюсюлмани американските политици за просто изгодни идиоти. Напълно отхвърлям тази част от концепцията, в която ги считат за изгодни.

Ето ви! Ислямският тероризъм е просто гръбначната перка на изяждащата свободата акула, наречена „закон на Шариата”. Всеки път, когато се налага да минем през мудните проверки за сигурност на летищата, нека те ви напомнят един важен факт: ако не са подстрекателствата на свещените книги на исляма и на мюсюлмански ентусиасти да наложат закона на Шариата глобално, мюсюлманите не биха имали каквито и да са мотиви да се превръщат в терористи-самоубийци. Ако принужденията законът на Шариата да се приведе в действие във всяка част на планетата се извади от „мюсюлманското уравняване”, ислямът може да еволюира в мирна религия.

Специални благодарности на Джим Крофт за разрешението му да поместим тази статия на нашия уебсайт.

АТЕНТАТОРИТЕ-САМОУБИЙЦИ, ТЪРСЕЩИ ОТСЪСТВАЩИЯ БАЩА

Джейми Глейзъв

Последният изблик на насилие и ярост в Израел включи отново още един пореден самоубийствен атентат. Миналата седмица, в събота, палестинец се самовзриви в претъпканото от хора градинско кафе от другата страна на улицата, където е укрепения двор и жилището на министър-председателя Ариел Шарон. Той уби единайсет души.

Защо мъжете мюсюлмани се самовзривяват сред невинни хора?

Да, първата жена мюсюлманка наскоро се самоуби в своята елегантна дреха в Ерусалим, но цялостно това явление е било винаги свързано с мъжкия пол в исляма.

Анти-американски и анти-израелски групировки биха искали да вярваме, че атентаторите-самоубийци действат така от отчаяние и безнадеждност, отреагирайки на американския и израелски империализъм.

Неправилно!

Атентаторите-самоубийци са прегърнали желанието за смърт, поради кошмарната реалност, че ислямската култура и религия са ги измамили.

В исляма „джихад” (святата война срещу неверниците) изпълва празнотата на отсъстващия баща в живота на младия мюсюлманин. Изразен чрез самоубийство, джихад също позволява младият мюсюлманин да накаже себе си за агонизиращото чуство на вина, което укрива заради неговите сексуални чуства към жените, превърнати в демон в исляма. Още повече, че самоубийството предлага на младия мюсюлманин финално съединяване с Аллах, като слага край на живота на младия мъж, който цял живот е търсил образа на бащата в живота си.

Цялата история на исляма е история за липсващия баща. Това е била реалноста в живота на самия пророк Мохамед.

Без баща, детската способност да изгради здрава самоличност е сериозно ощетена. В условията на тази трагична изоставеност, обществена структура винаги ще липсва. Историята и емпиричната реалност (емпиричен – основан на опита – бел. прев.)  са доказали, че има един вид „семейство”, което е склонно да произвежда буйни мъже – това, в което жената управляваи и мъжете са невидими.

Момче без баща упреква жената (женския пол) за неговото мъчение. Момчета, които са отгледани от техните бащи и които виждат тяхната бащина природа винаги почитат майките си повече от тези, които са без бащи.

Това основание за омраза към жената е наторено от отровното женомразство присъщо за самата ислямска религия. В исляма мъжете са учени да контролират страстта (шахуа). Жените са въплащение на „шахуа”. Шахуа идва от дявола. По тази причина става ясно защо връзката между шахуа, дявола и жената е широко разпространена във всяка ислямска религиозна литература.

Мюсюлманинът мрази жените, защото те са символи на тяхната собствена сласт и ограничавана сексуалност. В резултат на това мъжете трябва да подтискат и омаловажат предмета на тяхната лъст. Но това не означава, че естественото мъжко привличане към срещуположния  пол изчезва. Резултатът е острата сексуална страст и чуство за вина.

Проблемът е, че където мъжете потискат и презират жените, колективна форма нa самоубийствено поведение излиза на повърхността. В мюсюлманския арабски свят обществото е толкова паталогично, че самоубийството придобива буквална форма.

Това обяснява защо ислямските терористи яростно нападат американската свобода по същия начин по който нападат собствените си жени: те мразят това, което стимулира техните страсти и вина. Наказвайки Америка те наказват техните собствени греховни пориви. И не е случайност, че в много интервюта с провалили се атентатори-самоубийци, мюсюлманите признават, че са били мотивирани от това как проливането на тяхната собствена кръв би произвела прощението на техните грехове.

Интересно, тези млади мъже също потвърждават, че са действали така заради търсенето през целия си живот на любов и желание да бъдат с Аллах. В този случай, атентаторите-самоубийци ясно търсят (несъзнателно) техния отсъстващ, липсващ баща. Те желаят да се харесат на бащите си и да получат одобрението и вниманието от тях, за което са копнеели през целия си живот.

Затова самоубийството предлага на мюсюлманина средство, с което да се самонакаже – също да накаже тези, които са го направили да чуства непреодолимо чуство за вина. Убивайки себе си заедно с враговете на Аллах той е способен да осъществи неговата пожизнена мечта – да бъде с бащата, чиято любов и присъствие никога не е познавал.