Category: БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ДИЛЕМАТА

Измежду всички загадки, с които изследователите на Библията са се борили векове наред, Белегът на Звяра навярно е най-упоритата и непреклонна от всички. От най-ранните дни на християнската църква вярващите са се мъчели да разберат естеството на Белега на Звяра. Какъв точно е този белег? И каква е връзката му със скандалното число 666? Стиховете, които говорят за тези неща, са съвсем малко и са загадъчни. Намират се единствено на страниците на книгата Откровение – „загадка в енигмата,” както казват.

В най-ранните дни на Църквата някои са се опитали да използват Гематрия – мистична форма на нумерологията – с цел да разгадаят тази мистерия. Надявали са се да открият числото 666 закодирано в имената на заклетите врагове на Църквата, като различни ересиарси или преследвачите Римски цезари.

СТРАННИ СЪВРЕМЕННИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

През последния век са възникнали множество странни и дори смешни спекулации по тази тема. В началото на 70-те години на миналия век различни протестантски трилъри, свързани с Последните времена, са популяризирали идеята, че през Последните дни действителното число 666 ще бъде видимо татуирано върху главите или китките на хората като белег, че са се покорили на Антихрист. В тези дни на небивал технологически напредък, в които съществуват микрочипови импланти и невидими татуирани баркодове, някои християни с тревога очакват деня, когато от всички хора ще бъде изискано да получат микрочипов имплант или невидима татуировка на Универсален Продуктов Код на китките или челата си.

И ако поддръжниците на тази идея не са достатъчно разтревожени, през последните години имплантирането на микрочипове е достигнало широкоразпространена употреба за домашни животни. Възможно е и да има нещо в идеята, че пророкуваният „белег” ще бъде някаква форма на технологична система за лично идентифициране, но аз не смятам така. Не казвам, че тази технология няма в крайна сметка да бъде използвана широко по целия свят – по същия начин, както дебитни и кредитни карти обикновено се използват из цял свят. Но аз сериозно се съмнявам, че някога ще има повсеместно прилагане на тази технология за религиозни цели. Вероятно в този сценарий има известна логика за онези, които не знаят нищо за живота извън високотехнологичния Запад, но в много части на света – особено тези, на които спира вниманието си библейското пророчество – има все още прекалено много хора, живеещи в прединдустриални общества. Промяната в културната им парадигма, за да се приспособи към сложната технология би била почти невъзможна. Наистина ли можем да очакваме съвременни технологии, като невидимите татуировки на бар кодове, да проникнат във всяко кътче на света? Аз не виждам никакво основание да смятам, че Универсалният Продуктов Код (UPC code) или микрочиповият имплант е онова, което Библията нарича Белегът на Звяра.

ПРОСТИЧЪК ПОДХОД

Както казах в началото на тази книга, целта ми е да помогна на читателя да види нещата в различна светлина, през очите на Изтока – през очите на един говорител, роден арабин и бивш мюсюлманин.

Винаги съм бил на мнение, че нашите тълкувания и идеи за бъдещето, видяно чрез библейско прорчество трябва да отговарят на един съвсем истински свят. Смущават ме много от различните пророчески сценарии, които звучат като нискокачествени научно-фантастични измислици или съмнителни комични книги. Аз мисля, че след като приключите тази част от изучаването, ще се съгласите, че в това, което аз предлагам, има логика или развенчава тайната по темата. То със сигурност е по-правдоподобна и приемлива алтернатива в сравнение с много от сензационните идеи относно Белега на Звяра, които се предлагат днес.

ГЛАВА 79

РАЗКРИВАНЕ НА ИМЕТО НА ЗВЯРА

БЕЛЕГЪТ Е ИМЕТО НА ЗВЯРА

Белегът на звяра се определя в Откровение 13 като „белегът, който съответства на името на звяра.” Най-напред трябва да разберем, че в Библията „име” не винаги означава буквално име според съвременните представи на Западния ум за този термин. В Библията „името” на някого по същество е препратка за природата, характера и мисията на онзи, който го носи. Не е задължително само по себе си то да обозначава буквално име, както е прието да се смята на Запад.

Разгледайте, например, следните препратки за Исус: „и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово” (Откровение 19:13). Или: „И на дрехата и на бедрото му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите” (Откровение 19:16). Има също и един известен пасаж в Матей от пророчеството на Исая: „И ще го нарекат Емануил, което значи: Бог с нас” (Матей 1:23). Във всички тези откъси „имената” на Исус не са буквални имена.

Ако Исая е пророкувал, че Неговото Име ще бъде наречено Емануил и ние настояваме за буквалното име Емануил, тогава Исус не би бил Месията, защото неговото буквално име е Йешуа, а не Емануил. Трябва да разсъждаваме отвъд повърхността.

Грешката от неприлагането на същата тази идея към Звяра не е толкова драстична. Все пак, можете ли да видите проблема с разпознаването на политическите фигури с Името на Звяра?

Този метод на прилагане на буквални имена би бил фатален за случая с Месията. Ето защо трябва да прилагаме херменевтично тълкуването на думата „Име” в алегоричен смисъл от по-рано изпълнени пророчества, а не някое буквално тълкуване.

ИМЕТО Е СИМВОЛ НА ВЯРАТА

И така, в случая на Месията, Мария и Йосиф не са го нарекли Емануил, нито приятелите на Исус са го наричали „Божието Слово”. Вместо това всички тези са титли и/или описания, които говорят конкретно за природата и характера на Исус.

Освен това кредото, или заявяването на вярата, в този Месия съответства на Неговото име: защото ние вярваме в Бог, че е с нас, и че Словото беше Бог, и Той е наречен също така Всемогъщият Бог. (Исая 9:6). Онези, които наричат Исус с тези имена, потвърждават, че те се покланят на „Бога, Който се отнася благосклонно към човека” и Който „заради нашето спасение слезе от небето и беше въплътен чрез Святия Дух и Дева Мария” (Никейския символ на вярата). Той е „словото, което стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1). В заключение, името е символ на вярата, догма, параграф на вярата или изявление на вярата.

ИМЕТО НА БОГОХУЛСТВОТО

Значението на Името на Звяра е, че то е Името на Богохулство. (Откровение 13:1). От гледна точка на Библията, богохулството е дума или дело, насочени анти-Йахве или анти-Христос – да претендира за качествата на Бог, да претендира, че е Месията, да отрича Святия Дух, да отрича Троицата, кръста и дори да отрича Божиите заповеди и изявления – всичко това е богохулство. Сатана богохулства, когато каза: „Ще бъда като Всевишния” (Ис. 14:14).

Сатана винаги е желаел да бъде като Бога. Той иска да бъде считан за равен или за по-велик от Йахве. Името „Аллах” в исляма се използва винаги във връзка с думата Та’ала, Всевишния. Ако погледнем отново този стих, виждаме, че Името на Звяра не е просто някакво богохулно име, а е самото име на богохулството. То е най-висшето и типичното богохулство – то претендира да притежава характеристиките или природата на Йахве, Бога на Библията. Като такова, Името на Звяра е претенция да бъде равен или по-велик от Бог и Месията. Името на Звяра ще съдържа или означава някаква форма на доктринален или свързан с убежденията на вярата език, насочен анти-Йахве и анти-Христос, който ще издига някой друг над Йахве.

Знаем, че Антихрист ще бъде главният представител на една вяра, която се покланя не на Бога на Библията, а на противника, Сатана, преструващ се на Бог. Този бог на Антихрист не само ще бъде главният враг на Бог, но и ще се маскира като Всевишния Бог. Тази преструвка служи на двойна цел. Първо, разбира се, тя изпълнява желанието на Сатана да бъде като Бог. Второ, тя обърква и заблуждава човечеството да принася своето поклонение на него, а не на Бога.

ШАХАДАТА: ИСЛЯМСКИЯТ БОГОХУЛЕН СИМВОЛ НА ВЯРАТА

Както вече видяхме, богословието на исляма съвсем подробно – и дори систематично – изпълнява всички определящи елементи на едно насочено анти-Йахве и анти-Христос богословие, описано от апостол Йоан в първото му послание. Освен че отрича Троицата, ислямът също така отрича Божественото Въплъщаване на Исус Христос като Божий Син, както и Неговите смърт, погребение и възкресение. Но освен всичко това, ислямът е ознаменувал своето анти-Йахве и анти-Христос насочено богословие в една конкретна свързана със символа на веруюто формула.

Шахадата е ислямският символ верую или декларация на вярата. На арабски тя гласи следното:

Ла илаха ил Аллах, Мухаммадан Расул-Аллах.
Това означава: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Единственият, изпратен от Аллах [Пратеникът на Аллах]”

Двата елемента в този символ на вярата са следните:

Аллах е Единственият Истински Върховен Бог и Мохамед (Хвàления) е печатът и последният пратеник на Аллах.

Тези две съставни части на шахадата много сбито, навярно много по-добре, отколкото което и да било изявление на символ на вярата, изпълнява идеално и двете измерения на определението за богохулство, което току що обсъдихме. Първо, то се опитва да претендира, че един друг бог, различен от Йахве, е Единственият Истински Бог.

И второ, шахадата е богохулна спрямо Бога на Библията, защото тя се опитва да постави Мохамед в позиция, която само Исус Месията може да заема. Мюсюлманите разпознават Мохамед като Ал-Инсан Ал-Камел, съвършния мъж; Рахматан-лил-А’ламин, милост за цялото човечество; Ал-расул Ал-А’дам, най-великият от всички изпратени от Бога; Шафи, изцелител; Мунджи, спасител; Махди, насочваният/избавител; Мустафа, избран; Амир, принцът; Авал, първият; Ахер; последен; Расул Ал-Малахим, пратеникът на битките от Последните дни; и накрая, Мохамед, хваленият.

Такива са богохулните имена на Мохамед.

И въпреки това, независимо от типичната богохулна природа на шахадата, тя се рецитира в ушите на всяко мюсюлманско дете още в мига на раждането му. Тя е устното изразяване, външният знак за обръщането към исляма. Съгласно библейското богословие, шахадата е възможно най-богохулна.

ПРИЗНАК ЗА ПРЕДАНОСТ

Следващото очевидно и важно наблюдение, което трябва да направим, е, че и четирите елемента – Белегът, Името, Числото и Образът на Звяра – са показатели за преданост и подчинение пред Звяра. „Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и останат верни на Исус” (Откровение 14:9-12).

Казано най-просто, Белегът на Звяра по същество е емблемата, символът или определящият белег за настъпването на царството на Звяра. Надявайки този белег, хората ще се отъждествяват с Царството на Звяра и с ценностите и убежденията, които това царство представлява.

Следващият момент е много важен: Белегът на Звяра (определящият символ на Царството на Антихрист) не е нещо, което човек би могъл по случайност да приеме или получи. То е външен показател за вътрешна преданост или подчинение пред Звяра. То е нещо, което човек трябва да избере да приеме.

Писанията съвсем ясно казват, че всеки, който приеме Белега на Звяра, ще прекара вечността в ада. Човек не може да приеме Белега на Звяра, без изрично да се отрече от Христос. От библейска гледна точка само отричането от или отхвърлянето на Христос и Неговото Евангелие може да стане причина човек да завърши в ада. За жалост, в действителност съм разговарял с няколко души, които, макар да не оставят никакво място в живота си за Христос, твърдо заявяват, че никога няма да приемат Белега на Звяра! Белегът на Звяра не е някаква клауза – вратичка или задна врата, която Сатана ще използва, за да заобиколи нормалните библейски стандарти на Бога за правосъдие, с цел да подхлъзне случайно колкото се може повече хора. И все пак, колкото и глупаво да звучи, има много хора, които възприемат Белега на Звяра именно по този начин. В приемането на Белега на Звяра има едно подразбиращо се пълно приемане и отъждествяване с едно съвсем конкретно, насочено срещу Йахве и Христос богословие.

ГЛАВА 80

РАЗКРИВАНЕ НА ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА

В цялото разнообразие от опити да се обясни значението на числото 666 през цялата история на Църквата нито един не е бил достатъчно логичен, за да спечели в някаква степен всеобщо признание. Някои изследователи твърдят, че числото 666 представлява пълнотата на падналото и бунтовно човечество. Но тази теория не обяснява защо има Име, Белег, Число и Образ на Звяра. Защо Бог ни дава различни характеристики? Този символ представлява нещо абсолютно богохулно и това мъгляво обяснение на практика с нищо не ни помага да определим каквато и да било конкретна система на Антихрист или нейния лидер. Навярно най-широко приеманото тълкувание е, че числото 666 трябва да бъде решено с помощта на една мистична форма на еврейска нумерология, наречена гематрия. Обаче Библията категорично ни увещава да използваме мъдрост, за да разпознаем този въпрос: „Тук е нужна мъдростта” (Откровение 13:18). Как би могла подобна озадачаваща нумерологична символика да изрази такава мъдрост?

Накратко, гематрията е мистична форма на нумерология, която приписва числена стойност на всяка буква от дадено име. След сумирането на числата на всички букви крайният резултат е числото на името на дадения човек. Ако ви звучи странно, причината е, че то наистина е странно. Всъщност употребата на геметрията се корени тясно в една форма на еврейски кабалистичен мистицизъм – практика, която мнозина са окачествили като окултизъм. Американската популярна звезда Мадона – която не е точно модел за подражание за библейска добродетелност, за когото и да било – е голяма поклонничка на една популярна форма на Кабала. Във всички случаи, заради възможните окултни измерения на тази практика, някои тълкуватели предполагат, че този пасаж в Откровение няма нищо общо с гематрията.

Гематрията е била използвана от някои, за да създадат безчет Антихристи: американските президенти Уилиям Джеферсън Клинтън, Роналд Уилсън Рейгън и Джордж У. Буш, както и Бил Гейтс, Михаил Горбачов и почти всеки друг световен лидер или забележителен влиятелен човек, който можете да си представите. На всички тях имената са били манипулирани по различни начини, за да се приравнят на 666. Само че никой не знае дали тази гематрия трябва да се използва на английски, еврейски, латински или гръцки език. Библията също не ни дава никакво указание какво би трябвало да използваме. Дали да използваме гръцки, понеже книгата Откровение е била написана на гръцки?

Някои изследователи, в това число римо-католическият свещеник Луис Марачи и английският учен Хъмфри Придо, според сведения, са намерили във византийското име Маометис, числото на Звяра:

М(40)А(1)О(70)М(40)Е(5)Т(300)И(10)С(200) в гръцката геметрия се равнява общо на 666.

Или да използваме еврейския, понеже той е оригиналният библейски език? Тъй като на практика еврейският не използва гласни, това би било трудно. Например, на еврейски Георги се пише буква по буква „Горг” или дори „Грг”. Дали да използваме бащиното име или само личното и фамилното? В случая на президента Клинтън, стои въпросът дали да се използва Бил или Уилям? Дали титлата „президент” би трябвало да се запази или не? Дали цялото име трябва да се сумира като 666 или всяко от имената – личното, бащиното и фамилното – да се сумира поотделно като 6, което да води до три шестици? Започвате ли да виждате множеството проблеми при този подход?

Други са предполагали, че числото 666 ще служи единствено като потвърждаващ фактор, след като Църквата вече ще е решила загадката. Но това определено изглежда доста неотговарящо на очакванията. Ако случаят е такъв, каква  е истинската цел на този пасаж? Защо има толкова силна заповед да се разпознае това число?

Има и други проблеми при този метод. Най-старият библейски фрагмент, който съдържа този пасаж, Оксиринхският папирус LVI 4499 няма числото 666. Вместо това той съдържа числото 616.

Фигура 1: Най-новият свитък на Оксиринхските папируси (П.Окс. LVI 4499). Най-ранното известно свидетелство за този конкретен откъс от Книгата Откровение (края на трети/началото на четвърти век).
Числото – хи (хексакосиай – 600), йота (дека – 10), сигма (хекс – 6) – е на третия ред на фрагмента.

 

В своя труд „Против еретиците”, Ириней споменава, че познава няколко текста от книгата Откровение, които съдържат числото 616, а не 666. Ириней твърди, че присъствието на 616 се дължало на грешка при писането. Независимо от всичко, от този запис научаваме, че Оксиринхският фрагмент е нещо повече от обикновена аномалия. Явно числото 616 е било широко прието в определени среди на ранната църква. Освен това Ириней не споменава това като единствен вариант на четиво, а като „различни четива” – в множествено число. Дори и в ранната църква е имало повече от един вариант. Доказателството на ръкописите ни дава най-малко още един ранен текст, където се среща числото 665 вместо 666 или 616.

Възможно ли е някои книжници да са виждали онова, което са мислели за трите гръцки букви (Хи Кси Сигма), когато в действителност това са били три завъртулки или чуждестранни символи? Може би затова не са успели да решат точно на кои гръцки букви са приличали те.

Едно нещо знаем със сигурност – което и да е това гематрично „число”, то трябва също така да има връзка и с онова, което знаем за Името на Звяра – неговият богохулен, насочен против Йахве и Христос символ на вярата. Ако приемете всички доказателства, които представих относно това, че ислямът е Антихрист, тогава този символ трябва да се разбира чрез езика на исляма – арабския език.

ПРЕЗ ИЗТОЧНИТЕ ОЧИ – ТОВА Е ИСЛЯМСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА

Като бивш мюсюлманин, най-напред забелязах, когато четях тези пасажи, че те отблизо отразяват определени обичаи на моя народ, които слагат на челата и ръцете си знаци, надраскани богохулни изявления със същите тези символи. Всъщност, те носят тези знаци със същите символи на всяка мюсюлманска демонстрация или събиране. Те правят това в покорство към Корана, който говори за Последните дни относно „звяра на земята” и как този звяр ще бележи всички мюсюлмани на челото, за да ги отличи от не-мюсюлманите (Коран 27:82). Тази информация ме доведе до това да повярвам, че ислямът е липсващото звено в този пророчески пъзел. Но все пак беше необходимо да изследвам текста колкото се може по-назад. Въпреки че Ватиканският кодекс технически не съдържа Откровение, той е допълнен с една негова по-късна версия. Следователно съществува Книга Откровение, която е част от Ватиканския кодекс, но тя не датира от толкова рано, както останалата му част. Аз обаче изследвах няколко стари ръкописа. Очаквах да открия някакъв вид на ислямско изявление. Щом започнах да изследвам гръцкия текст на книгата Откровение от стари ръкописи, веднага забелязах, че предполагаемите гръцки букви (Хи Кси Сигма), използвани за превода на числото 666, много напомняха на най-разпространения символ на вярата на исляма Бисмиллах (или Басмалах), написан на арабски. Бисмиллах буквално означава „Името на Аллах” и е последвано от символа на кръстосаните саби, който всеобщо се използва из целия мюсюлмански свят за обозначаване на исляма.

Като имате предвид, че арабският се чете и пише от дясно на ляво, да разгледаме всяка от думите:

 

Бисми (Името на)

 

ллах (Аллах)

 

 

Само първите две думи (Бисм, Аллах  ) са необходими, за да се състави Басмалах. Ал-Рахман и Ал-Рахим обикновено се добавят.

 

Фигура 2: Cтар ръкопис. Бисмиллах (В името на Аллах) се вижда ясно. Думата „Аллах” е под отиващ нагоре ъгъл, а двата меча са съвсем очевидни. Това, че Аллах е изписан в отиваща нагоре посока не би следвало да е проблем. Това е често срещано, тъй като на много ислямски знаци, знамена или монети такива думи са изписвани странично или са следвали кръга на полумесеца и други подобни.

 

Фигура 3 е монета от мюсюлманската епоха на Омаядите, като думата “Аллах” се вижда вертикално от дясно; вертикалното “Аллах” може да се забележи и от лявата страна на монетата и е подобно на написаното в един стар ръкопис, както се вижда горе в средната дума на Фиг. 2 или в думата, която се вижда на Фиг.4

 

 

Фигура 4: Бисмиллах с думата “Аллах” е разположена хоризонтално, както се чете арабският език.

 

 

Фигура 5: На горния ред сме разположили действителните думи (от дясно на ляво) Бисм (В името на ), после “Аллах”, последователно от кръстосаните саби на исляма, взети от една ислямска емблема. Под тях са гръцките букви Хи Кси Сигма. Забележете поразителните сходства между буквите, думите и символите. Разбира се, най-явните прилики са името на Аллах и символа на джихад.

 

 

Фигура 6: Тук сме представили гръцкото Кси точно както се появява в ръкописа на Ватиканския Кодекс до едно веещо се Аллах.

 

 

Фигура 7: За сравнение с Фигура 4, от дясно на ляво, първата буква „Бисм”.

 

Арабски в персийски ръкопис
В името на Аллах
(Бисмиллах) Всемилостивия Всемилосърдния

 

 

Бисмиллах (В името на Аллах) е най-често използваният израз из целия ислямски свят, дори повече от самото изявление на вярата – шахадата. То се пише или цитира в началото на всяко писмо, всяка церемония, всяка реч, всяко свещено рецитиране, всяка глава на Корана и преди убиването на всяко животно.

В светлината на това, възможно ли е апостол Йоан, докато е получавал своето божествено откровение, да не е видял гръцките букви, а свръхестествено да са му били показани арабски думи и един ислямски символ, които след това той съвсем точно да е записал?

Възможно ли е години след като Йоан е записал тези образи, книжниците, натоварени със задачата да препишат текста, да не са успели да разпознаят чуждестранните думи и символи и от там да са ги помислили за гръцки букви? Възможно ли е това да е причината някои текстове да са ги записали различно?

Не забравяйте, библейското изискване Името и символът (белегът), и двете да отговарят на едно и също значение – Името на Богохулството или името на Аллах. Тъй като Името на Звяра е също така Името на Богохулството, значи този белег е сходно богохулно име и лозунг – на бога, на който ще се покланя последната империя, тази на Антихрист. Ако това е така, как би гласял английският превод на Откровение 13:18?

Най-напред нека погледнем как преводачите са се справили с този стих. Най-вероятно той е бил преведен дума по дума, след което му е било приписано най-логичното за неговия контекст тълкувание:

Ходе                             тук
Ести                              е
София                           мъдрост
Ехо                                нека той да
Ноус                              разбиране
Псефизо                       смята /решава/преценява
Аритмос                       числото/множеството
Терион                          на звяра
Гар                                защото
Ести                              то е
Аритмос                       число/множество
Антропос                      на човек
Каи                                и
Аутос                             негово
Аритмос                        число/множество
Хи Кси Сигма                666                                                       (Откровение 13:18)

А сега разгледайте алтернативния превод, който би се получил от Теорията за Аллах. Гръцката дума Псефизо, преведена по-горе като „пресмята”, може също съвсем естествено да означава „счита” или „да решава”. Аналогично гръцката дума Аритмос, преведена по-горе като „число”, може да означава също и „безкраен брой или множество” – „множество” в случая на повече от един брой, като например множество от хора. Като имате това предвид, разгледайте следващия превод, тъй като в него има доста голям смисъл:

„Ето тук мъдростта. Нека този, който има разбиране, да сметне (или реши, разпознае) множеството на звяра, защото то е множеството на човек [тоест, Мохамед и или Махди-Антихрист] и неговото множество [се разпознава по следното] „В Името на Аллах и двата меча (или джихад).””

В действителност, най-малко един превод е използвал подобна фразеология. “The Restoration Scriptures True Name Edition”, широко използван Месиански превод на Библията, е превел следния стих като: „И да не може никой човек да купува или продава, освен този, който има белега, или името на звяра, на дясната си ръка, дори множеството, което има неговото име.” (Откровение 13:17). Това са множество от (мюсюлмански) последователи на човек (Махди/Антихрист).

Четейки Месианската Библия на Възстановяването, в нея има доста здрав смисъл. Тя като че ли използва с по-голяма точност индуктивното приложение. Употребата на „множество” за хора всъщност се подкрепя из цялото Писание. Сравнете този възможен превод със следния пасаж, отнасящ се за множеството на Звяра: „Каза ми още: Водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици” (Откровение 17:15).

Блудницата, седяща върху звяра, контролира „множествата”, които са народи и нации, част от Империята на Звяра. Освен това, според книгата на Данаил, тези „множества” ще се поклонят на един „бог на крепостите” – или казано по-ясно, бог на войната. Със сигурност това е най-доброто описание, което би могло да се използва, за да се обрисува Аллах, богът на исляма. Относно Антихрист и неговото множество (последователи) Езекил също потвърждава: „Така ще стане с фараона и цялото му множество, казва Господ Йехова” (Езекил 31:18).

Аналогично, при това положение не съм изненадан да видя многото сходства между символите на различните ислямски групи на джихад и символите, които току що изтъкнах като отличителните имена и символи на Звяра. Следващото знаме на исляма не е нищо ново. То дори включва шахадата, което отговаря и на двете изисквания от Библията за белег и име. Двете саби заедно с шахадата са били също така белега на ислямския джихад през вековете, включително Арабия, откъдето той произхожда.

 

 

Емблема на Хамас

 

 

 

Като интересна подробност, дори в думите на песента в стил рок-енд-рол „Бохемска рапсодия” „Бисмиллах” е използвано във връзка с Веелзевул (Ва’ал на мухите или Господ на мухите). Веелзевул, съгласно Писанието, е друго име за Сатана. Думите на тази песен са:

Но аз съм само едно бедно момче и никой не ме обича
Той е просто бедно момче от бедно семейство
Пощади го, живота му, от тази чудовищност
Лесно идва, лесно си отива – ще ме пуснеш ли да си тръгна
Бисмиллах! Не – няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете го да си тръгне
Бисмиллах! Няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете го да си тръгне
Бисмиллах! Няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете ме да си тръгна
Няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете ме да си тръгна (никога)
Никога няма да те пуснем да си тръгнеш – пуснете ме да си тръгна
Никога няма да ме пуснете да си тръгна
Не, не, не, не, не, не, не –
О, мама миа, мама миа, мама миа, пуснете ме да си тръгна
Веелзевул е заделил дявол за мен, за мен, за мен…

Фреди Меркюри, авторът на тази песен, хомосексуалист и последовател на зороастризма, възприема Бисмиллах от своето иранско наследство. Но определено е интересно, че той го свързва със Сатана, а не с Аллах. В тази песен Сатана (Веелзевул) е назначил за него дявол, който няма да го пусне да си тръгне.

Мюсюлманите истински вярват в съответствие с техния пророк Мохамед, че по един дявол е отреден и дори обитавал във всеки мюсюлманин. Абу Та’лабах ал-Хушани е казал: „Пратеникът на Аллах каза: ‘Джиновете [дяволите] са три вида: един вид, който има крила, и те летят в небето; един вид, които изглеждат като змии и кучета; и един вид, който спира за почивка, а после продължава отново пътя си.’” Пратеникът на Аллах е казал: „Няма никой сред вас, с когото да няма легион отсред джиновете (дяволите). Те (Сподвижниците) казали: Пратенико на Аллах, и с теб също ли? На което той отговорил: Да, но Аллах ми помага срещу него и затова съм в безопасност от ръката му и той не ме управлява освен за добро.”

Във филма „Небесното царство” Саладин (Салах ад-Дин) носи на ръцете си знака на исляма „Бисмиллах” с думите Ал-Рахман Ал-Рахим (всемилостивия всемилосърдния). Режисьорът на филма е държал педантично на историческата точност. Мюсюлманите преди са носели този символ като отличителен знак. Ако човек търси буквално някакво име, „Бисм” в действителност означава „име”. Ако търсим името за този Сатана, „Аллах” определено е такова – то отговаря и на символ на вярата, и на буквално име. Защо трябва да прекарваме безкрайни часове в опити да използваме някаква странна еврейска нумерология, за да се мъчим да изчисляваме дали нечие име се равнява на 666, когато вече имаме налице идеално изпълнение на Белега на Звяра точно пред очите си?

ГЛАВА 81

РАЗКРИВАНЕ НА БЕЛЕГА НА ЗВЯРА

ПЪРВО ИЗПИТВАЙТЕ ДУХОВЕТЕ

И така, каква е опасността от приемането на белега? Какъв е проблемът, ако приемете Аллах и Мохамед в сърцето си? Е, проблемът е вечното осъждение. Изборът е ваш. Ако сте мюсюлманин, това е вашият шанс да дойдете при Христос и да бъдете спасени преди това маркиране с белега да се осъществи.

Дали разпространявам страх? Със сигурност да. По същия начин, по който плаша децата си тийнейджъри, когато им казвам, че безразборният секс може да стане причина да се заразят със СПИН. Моногамният брак може да ги спаси от много адски мъки. Ислямът предлага смъртоносна чаша, пълна с богохулство. Мюсюлманите твърдят, че вярата в Бога изисква от нас да изговорим формулата: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник.” Най-напред, изразът има един основен проблем – думата „Аллах”. Идеята, че Аллах просто означава „бог”, е абсолютна лъжа, която е лесно да се обори. Аллах никога не може просто да означава „бог”, дори и думата да е произлязла от широко разпространената и употреба в арабския език. Аллах е името на божество, точно както Йехова е име на друго, различно божество.

Арабската дума за Бог е „Ал-Илах” (Богът) или „Ал-Раб” (Господ). Фактът, че Аллах е име, може да се види при разглеждането на най-често срещания израз, използван от мюсюлманите: „Бисмиллах” или „БисмАллах”, което означава „В името на Аллах”. В много английски варианти на Корана, той се намира в началото на всяка глава, неправилно преведен като „В името на Бога.” За да проверите моето твърдение, че Аллах никога не може да означава Бог, следващия път, когато попаднете на мюсюлманин, го попитайте какво трябва да направите, за да се обърнете във вярата на исляма. Той ще се въодушеви, разбира се, след което бързо ще ви отговори: „Просто кажете символа на вярата: няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник.” Тогава го попитайте какво означава „Аллах”. Той с радост ще каже: „Бог.” Попитайте го: „Ако Аллах просто означава Бог, защо тогава се настоява да заявявам, че ‘Няма друг Бог освен Аллах’? Защо не мога да кажа просто: ‘Няма друг Бог освен Бог’? Защо трябва да изричам този символ на вярата на арабски?” Кажете му, че настоявате да кажете само израза: „Няма друг Бог освен Бог.” Той ще настои, че това не е приемливо за обръщане във вярата на исляма. Попитайте го: „Защо? В крайна сметка, Аллах не означава ли просто „Бог”? Нали така каза?” Шах и мат – в стила на Исус.

Християните нямат проблем, когато някой казва на зъл човек: „неговият Бог е дяволът” или: „Богът на Дейвид Кореш трябва да е дяволът.” Нека посмее човек от запада да каже на някой „умерен” мюсюлманин, че Аллах на Осама Бин Ладен е дяволът. Опитайте, но преди да го направите, се уверете, че кракът ви е стъпил на педала на газта.

Ако Бог Аллах и Бог Йехова са един и същи, защо е цялото това разпространение на джихад и войните срещу християнските нации, принуждавайки със сила хората да избират символа на вярата или острието на ножа? Аллах е името на един самозванец. Недейте да пиете от неговата чаша, а пийте от чашата на Христос. Уверете се, че името ви е записано в Книгата на Живота.

БЕЛЕГЪТ

Гръцката дума харагма, използвана за „белег” означава „щемпел, отпечатан белег” (Речника на Стронг 5480). Следователно последователят на Антихрист ще има печат върху някакъв материал като знак, който да бъде поставен на челото или ръката. По времето на Йоан употребата на „харагма” е била запазена за робите в така наречния „знак за робство” (Речника на Стронг 5482). И така, това е знак, който обявява робство и притежаване от господаря и последователите го използват, за да покажат предаността си към този господар. Това би подхождало на исляма, тъй като съгласно ислямското богословие мюсюлманите са „роби на Аллах”. Ислямът е религия на подчинението.

Тези последователи имат избор да поставят този знак за робство или на челото, или на ръката си. Западните анализатори смятат, че белегът се поставя на ръката. Това не е задължително единственото място. Това ни е известно от гръцката дума дексиос, която би могла да бъде преведена също и като „дясна страна”, „дясна ръка” или „дясно рамо”.

За да стане мюсюлманин (което буквално означава подчинен), човек трябва да изповяда изявлението на шахадата, за да покаже предаността и робството си към Аллах и Мохамед. Това подчинение винаги е съчетано с посвещение да се бие със света: „Мъже, знаете ли с какъв обет се обвързвате, заклевайки се в преданост към този мъж? ‘Да. Заклевайки се в преданост към него, ние даваме обещание, че ще водим война срещу цялото човечество’” (Исхак:204). „Ние твърдо вярваме в Него. Имаме Пророк, чрез когото ще завоюваме всички хора” (Исхак:471). „С вярата аз не се страхувам от армията на съдбата. Той ни даде да пием кръвта на най-добрите им мъже, когато поведохме армията си срещу тях. Ние сме велика армия с лют дъх. И нападаме постоянно, навсякъде, където врагът ни се намери” (Исхак:574).

Този манталитет може да се забележи в много от отличителните знаци по ръцете и лентите за глава, които те носят. Тези предмети съдържат ислямски девизи, символи на вярата, думи и символи, които изпълняват заповедите на Писанието. Често на носените на челото ленти се чете: „Няма друг бог освен Аллах, Мохамед е неговият пратеник”. Друг предпочитан знак е ислямският полумесец, включен в „Ислямската Организация”. Всички те отговарят на богохулното естество на Белега на Звяра.

ИСЛЯМЪТ СЛАГА СЪС СИЛА ЗНАКА НА ЧЕЛАТА

Удивително и напълно в тон с предсказаното преди толкова много време от Библията относно звяра и неговия белег, знакът всъщност е ислямска заповед от самия пророк: „Аллах ще спаси човек от моята нация над цялото творение в Съдния Ден. Пред него ще се положат 99 описа за неговите грехове. Всеки опис ще бъде дълъг докъдето поглед стига. Тогава го попитат: ‘Отричаш ли се от някой от тези?’ Той казва: ‘Не, о, Господи.’ Тогава го питат: ‘Имаш ли някакво извинение?’ Той отговаря: ‘Не, Господи.’ Тогава му казват: ‘Ти имаш само едно добро дело и за теб няма да има осъждане днес.’ Донася се знак. През средата е украсен с думите: ‘Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник.’ Тогава го карат да донесе делата си. Той пита: ‘О, Господи, какъв е този знак, който е с тези описи?’ Казват му: ‘Няма да получиш осъждение.’ Делата се слагат в едната ръка, а знакът – в другата. Тогава описите ще полетят и знакът ще натежи повече от тях.” (Тирмизи 2639).

За да обобщим, „Името на Звяра” заедно с разновидностите на името на Аллах, се носи като знак за подчинение на дясната ръка или челото. Ислямът е подчинение и преданост към един чужд бог, шахадата е богохулна, знакът, носен от мюсюлманите на челото – всички тези неща отговарят на библейските изисквания за Белега на Звяра.

И просто в случай, че все още се съмнявате, дори онази част от Библията, която предрича, че звярът ще бележи челата, се среща в Корана и хадисите: Дабат Ал-Ард (буквално Звярът, излизащ от Земята) е ислямски вариант на разказа за „Звярът, който излизаше от Земята” в Откровение 13:11. Но за разлика от Библията, в която този звяр е лош, Коранът му приписва свещена мисия да съживи исляма и да сложи белег на челата на всички истински мюсюлмански вярващи.

Според ислямската традиция Звярът се появява през Последните дни: „И когато се сбъдне за тях словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения” (Коран 27:82). „Пророкът на исляма е заявил: ‘Първото от знаменията, които ще дойдат, е изгряването на слънцето от мястото на залязването му и появата на Звяра при хората. Което и от тези двете да се случи преди другото, другото е веднага след него.’”

Защо мюсюлманите бележат челата си със знаци за подчинение пред Аллах? Това идва от тяхното вярване, че часът е близо: „Задачата на Звяра ще бъде да разграничи вярващите от невярващите, с жезъла на Пророк Моисей той [звярът] ще начертае линия на челото на всеки [мюсюлмански] вярващ, от което лицето му ще светне и засияе, а с пръстена на Соломон ще запечата носа на всеки невярващ, от което цялото му лице ще почернее. По този начин ще има пълно разграничаване между мюсюлманина и немюсюлманина, така че ако много хора седнат на една маса за вечеря, мюсюлманинът и немюсюлманинът ще се различават.”

Можете ли да си представите изумлението ми, когато изучавах Библията? Бяха ме учили, че Звярът щял да дойде „от Земята” и да бележи челата на всички истински мюсюлмани. Виждате ли как Сатана е обърнал за мюсюлманите всичко с главата надолу? Като мюсюлманин, аз исках Белега на Звяра! Нищо чудно, че според ислямската традиция този Звяр излиза от Мека. „Звярът ще излезе от Ал-Масджит Ал-Харам в Мека.” „Пророкът ме заведе на едно място в пустинята, близо до Мека. Това беше сухо място, заобиколено от пясък. Пророкът каза: ‘Звярът ще излезе от това място.’ Това беше съвсем малка площ.” Както религията на Звяра от Последните дни е възникнала от Мека, при исляма Звярът също идва от Мека.

Удивително е, че в Библията ангелът взема Йоан и го отвежда в пустинята, за да види „жената” или „блудницата”, яздеща на звяр, който най-вероятно идва от Арабската пустиня. Мека е „най-свещеното” и най-централно местоположение на целия ислямски свят. Онова, което според нас е зло, за тях е свято. Според ислямската традиция: „Звярът е някаква форма на ултра-конгломерат от множество различни животни.”

КЛЕТВА ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ЗВЯРА

В ранните дни на кариерата на Мохамед той често искал от онези, които изразявали желание да го следват, да дадат обет за преданост или подчинение към него. Този обет е известен като байа. Той е външен израз на клетва или обет, обещаващи вярност – дори пълно подчинение – към владетеля.

След смъртта на Мохамед тази практика на даване на обет била продължена по времето на Халифата. Мюсюлманите давали клетва за вярност към Халифата, а по същия начин халифът давал клетва за вярност към Аллах да управлява строго според ислямския закон. Много от съвременните ислямистки книги и статии, които говорят за възстановяването на Халифата, представят даването на байа (обет за преданост) като доста често срещана тема.

Подобно на развълнувани деца в очакване и планиране на Рождествената утрин, мнозина ревностни ислямисти очакват с нетърпение деня, когато от всички граждани на Дар-ал-Ислям (регионите и земите под властта на Халифата) ще бъде поискано да дадат байа или обет за вярност към Халифа. Съгласно ислямската традиция онези, които не дадат тази клетва, ще умрат със смъртта на идолопоклонник: „Онзи, който оттегли ръката си от покорството пред Владетеля (Емира), няма да намери доводи в своя защита, когато застане пред Аллах в Съдния Ден, и онзи, който умре без да се е обвързал с обет за вярност (байа) към Емира, ще умре със смъртта на човек, принадлежащ към дните на Джахилия (предислямско невежество и идолопоклонство).”

Подобно и при Антихрист, всеки, който откаже да се закълне във вярност, ще бъде убит. Доказателствата за малтретирането на християните и евреите в ислямската система са огромни, но те, естествено, само ще нарастват с приближаването на деня. Точно за това предупреждава Библията, когато заявява, че всеки, който не приеме Белега на Звяра, ще бъде убит.

ГЛАВА 82

РАЗКРИВАНЕ НА ОБРАЗА НА ЗВЯРА

Вероятно повлияни от лазерните светлинни шоута и Стар Трек, много анализатори на пророчеството се опитват да приемат буквално откъса в Откровение 13:15. Така мнозина очакват Антихрист да създаде буквална подвижна статуя, която ще говори и на която всички ще бъдат задължени със заповед да се поклонят: „И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра”. Но всеки път, когато човек превежда пасаж, който е предвиден да бъде алегоричен, или алегоричен пасаж, който е предвиден да се превежда буквално, той попада в един обичаен капан. Пророчествата, свързани със завръщането на Израел в земята му винаги са били предвидени да бъдат възприемани буквално, но въпреки това десетилетия наред Църквата е приемала алегорично тези пасажи и ги е тълкувала като отнасящи се за самата нея. Седемте хълма в Откровение 17 са друг голям пример за символика, която е била неправилно тълкувана буквално. Представете си що за тълкувание получаваме, ако буквално приемем буквално: „змеят се разяри на жената”. Библията би се превърнала в детска приказка. Как може някой да приеме буквално: „и видях един звяр да излиза от морето”? Ами: „една от главите на звяра беше имала смъртоносна рана, но смъртоносната рана беше оздравяла”? Мнозина тълкуват този пасаж в смисъл, че Антихрист ще умре от смъртоносна рана в главата, след което отново ще се съживи. Но ако този сценарий е верен, то това би означавало, че Сатана би дарявал живот; тази идея е абсурдна.

Разглеждайки тези абсурди, можем да видим необходимостта от това да се разровим по-дълбоко в алегоричното значение на дадени пасажи. Как би трябвало да разбираме следния пасаж: „И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра”? Очевидното тълкувание е, че по-раншното царство на звяра, което е било ранено, отново ще се съживи. Това е просто възраждане на едно ранено царство – не на отделен човек.

Когато изследваме Писанието, най-напред трябва да се посветим на известно по-задълбочено проучване и след това да позволим на Библията сама да разтълкува себе си. Идеята за съживяването и създаването на някакъв образ на Звяра е нещо, за което Писанията ни предоставят достатъчно информация, за да го разберем правилно. Ако потърсим из цялата Библия различните случаи на употреба на думата „образ”, ще получим значително прозрение за естеството на това, за което в действителност говори този пасаж. Съществуват няколко аспекта на значението на този „образ”:

1. ОБРАЗЪТ КАТО ПРЕДМЕТ ОТ ХРАМА

Библията описва един „образ” като религиозен или национален символ, установен в храма: „Защото израилтяните ще останат за дълго време без цар и началник, без жертвеник и идолски стълб, без ефод и домашни богове (образ – англ. Библия, бел.пр.)” (Осия 3:4). Когато Израел беше унищожен като царство, той изгуби всичко. Изгуби централизираната си религиозна институция с разрушаването на храма (жертвеник, ефод), изгуби също така и националните си символи – ковчега на завета, менората и останалите предмети от храма.

Ислямът също има храм на Аллах (Ка’ба или Кааба) заедно с храмови предмети (Черния камък), както по-късно ще разгледаме подробно. Предметите на храма на Йехова в Ерусалим са били сянка на по-великите неща, които предстояло да дойдат – Месията, докато предметите в храма на Аллах (Черният камък) приличат на сянка на идването на Сатана – Антихрист.

2. ОБРАЗЪТ КАТО НАЦИОНАЛНА ЕМБЛЕМА

Пример за това би бил образът на Кесаря, отпечатан върху монетите, който представлявал Римската империя. Белегът на Звяра би могъл да бъде емблема или символ на Империята на Звяра, който носи със себе си елемент на богохулно верую. Официалният образ или емблема на едно царство му придава чувство за национална самоопределеност: „Като казваше на живеещите по земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя” (Откровение 13:14). Този „образ” на Звяра (империята) би се състоял от копие на древното чудовище – безмилостната Ислямска империя, която е паднала.

Това е главното значение на този стих. Обаче това не е единственото обяснение за всеки стих, съдържащ думата „образ”. Да се направи или носи образ, флаг или емблема на нещо, е сродно с това да се показва подкрепа и преданост към онова, което образът или емблемата представляват. Тоест, последователите на Звяра ще заявят своята подкрепа и подчинение към Империята на Звяра и всичко, което тя символизира. Последователите ще прегърнат нейната цел, нейната идеология или доктрини и нейните стремежи. Тези емблеми, които преди са умрели заедно със старото царство, са съживени отново, както виждаме при исляма. Образът би могъл да бъде белег на Сатана, който отличава последователите му. По този начин Антихрист ще бележи своите последователи с богохулен символ на вярата.

3. ОБРАЗЪТ КАТО ИДОЛ

Образът би могъл също да представлява идол – посредник, който представлява живо същество. Човек би могъл да издигне един идол като бог. Цар Навуходоносор издигна голям образ (мъртъв идол) на самия себе си и изиска от всичките си поданици да му се поклонят. Това е пример за идолопоклонство. Той би могъл лесно да се отнесе към Сатана, който е наречен Ваал, Вил или Веелзевул. Човек би могъл да издигне образ на Ваал (Сатана), който да служи като посредник и символ за поклонение пред Сатана. Този вид образ обаче не се ограничава само до статуи; той може да бъде дори и камък, какъвто е черният метеоритен камък в Кааба в Мека: „Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на падналия от небето идол?” (Деяния 19:35).

Образът на Диана не е бил представен от статуя, а от Черния камък, на който са се покланяли в Ефес и разпознаван като Образа на Диана. Въпреки това тези образи са символи на поклонението пред Сатана: „Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете” (1 Коринтяни 10:19-20). Сатана поставя идоли като символи на самия него, докато слезе на земята и установи себе си като Антихрист в човешка форма.

4. ОБРАЗЪТ КАТО ПОДОБИЕ

„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя” (Римляни 8:29). В този случай „образът” е със значението на подобие.

5. КРАЙНИЯТ ОБРАЗ

Крайният образ би бил самият Антихрист, което ще бъде проявлението на Луцифер в човешки образ. Накрая живият образ на Сатана ще се опита да измести Христос – това е Антихристът.

УНИЩОЖАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИ ОБРАЗИ

Ислямът иска да унищожи всеки образ, който представя Йехова. Ето защо мюсюлманите искат да унищожат еврейските и християнските символи. Но причината мюсюлманите да искат да унищожат християнските и еврейските „образи” е, понеже ислямът желае да унищожи изцяло християнството и юдаизма. Според ислямската традиция, когато Исус се завърне, той не само идва, за да обърне повечето християни в исляма, а буквално за да заличи християнството. Можем да разберем това, когато анализираме една много известна традиция, която гласи, че когато Исус се завърне, той ще „счупи кръста, ще избие свинете и ще премахне данъка джизие. Аллах ще погуби всички религии с изключение на исляма.” Трите действия са базирани на идеята, че Исус ще нападне всички символи на христянството с цел да го заличи като религия. Шафи и Усмани обясняват, че да „счупи кръста” означава да „премахне поклонението пред кръста”. Мюсюлманите вярват, че Исус ще счупи или премахне всички кръстове от покривите и камбанариите на църквите по цялата земя. Това действие се разбира като явно изявление относно Исусовото неодобрение на идеята, че някога е бил разпъван на кръст. Избиването на „свинете” е с цел „християнското вярване за неговата законност да бъде опровергано”. Причината за премахването на данъка джизие (принудителен данък на глава от населението, който немюсюлманите трябва да плащат, за да живеят на мюсюлманска земя) се основава на идеята, че когато Исус се завърне, данъкът джизие вече няма да бъде приемлив. Единственият избор, който християните ще имат, е да приемат исляма или да умрат. Както заявява Сидик М. А. Велианкод в „Знамения и пророчества за Съдния Ден”: „Исус, синът на Мария, скоро ще слезе сред мюсюлманите като справедлив съдия. Затова той ще съди според закона на исляма… от всички хора ще се изиска да приемат исляма и няма да има друга възможност за избор.”

Харун Йахия в своята книга „Исус ще се завърне” твърди, че „Исус ще премахне всички системи на неверие в този период. Класическите мюсюлмански юристи също потвърждават тези тълкувания. Разгледайте, например, постановлението на Ахмад ибн Накиб ал-Мисри (поч. 1368г.) от „Упованието на пътника”, класически шафиитски наръчник по ислямско право: „…времето и мястото за данъка върху глава от населението е преди последното слизане на Исус (на когото да бъде мир). След последното му идване единствено ислямът ще бъде приемлив за тях, защото взимането на данък на глава е в сила само до слизането на Исус (мир да бъде на него и на нашия Пророк).”

УНИЩОЖАВАНЕ НА ИСЛЯМСКИ ОБРАЗИ
ПОЛУМЕСЕЦЪТ – ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА

И така, макар ислямската традиция да твърди, че Исус ще се завърне и ще унищожи всички символи на християнството, налице са важни паралели в Псалом 83 и Съдии 8:21, които казват, че Той в действителност ще унищожи символите на исляма. Псалом 82-83 твърди, че ще има война между Месията и Антихрист. Месията-Гедеон или Воюващият-Месия, Който идва, за да спаси Израел, ще изпълни една важна задача: „Стори им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон, които загинаха в Ендор, като станаха тор на земята. Направи благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман, които казаха: Да усвоим Божиите заселища” (Псалм 83:9-12).

След като изрежда няколко мюсюлмански нации, които сформират съюз през Последното време за унищожаването на Израел, псалмистът се моли: „Направи благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман”. Но какво се случва в историята на Зевей и Салман? Отговорът се намира в Съдии 8:21: „Тогава Завей и Салман казаха: Стани ти и ни напрадни, защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им” (Псалом 83:11).

По-късно, в стих 26, Библията казва, че мадиамските царе са носели същите украшения с полумесеци около врата си. След като Гедеон свалил всички такива украшения с форма на полумесец от убитите царе, хората и камилите, той претопил златото. Историята на Гедеон е история за Месията. Тя е също така история и на Давид и Голиат – аналогия на сблъсъка между Христос и Антихрист, който хули Бога на Израел и за когото се заявява: „Ето, Аз съм против тебе, о, горделиви” (Еремия 50:31).

Давид, със съвършено точно бомбардиране, забива камък в челото на Голиат. Точно това  се случва и с Вавилон и Антихрист. „Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, който не се връща празен” (Еремия 50:9). Това е съвременното точно бомбардиране. Нито един снаряд няма да пропусне целта си. Вал, богът на луната, също ще бъде унищожен и всички идоли на полумесеца ще бъдат махнати. „Вил се посрами, Меродах бе разрушен, посрамиха се изваяните му, строшиха се идолите (образите- англ. Библия, бел.пр.) му” (Еремия 50:2). Вил, или Ваал, култът на полумесеца, най-накрая бива унищожен. Вил винаги е бил представян със символа на полумесеца.

Псалом 83 ни дава обобщение на сблъсъка с исляма, при който Бог ще направи на враговете на Израел това, което Гедеон стори на мадиамците. Много е важно да разберем, че Гедеон като съдия на Израел е пророчески преобраз на Исус. Той символизира воюващия Месия. Йосиф символизира страдащия Месия, а Давид – Царя Месия. Затова, ако искаме да научим повече за това, което Христос прави, когато идва, за да съди, трябва изучаваме Гедеон.

Вместо мюсюлманският Исус да дойде, за да унищожи кръстовете, виждаме, че едно много по-древно библейско пророчество разкрива, че когато Исус се завърне, Той ще унищожи всички езически изображения на полумесеца на исляма. По същия начин както Израел, в различни моменти, е трябвало да премахне ашерите по високите места, така по време на царуването на Месията ще бъдат премахнати полумесеците от високите места (минаретата).

ПОЛУМЕСЕЦЪТ Е СИМВОЛ НА САТАНА

В Съдии 8:21 думата, използвана за полумесеца е сахрон, което буквално означава „лунен сърп”. Тя произлиза от кореновата дума сахар, която е използвана буквално за име на Сатана в Исая 14 като Хилал бен Сахар.  Хилал, или хейлал, е думата, което преводът на Кинг Джеймс на Библията превежда като Луцифер. Целият израз в действителност означава „утринна звезда/лунен сърп”, който е същинският символ на исляма. С други думи, символът на исляма и името на Сатана са едно и също. това е показателно и много ясно подсказване за духовните корени на исляма и Антихрист.

И така, виждаме, че древните врагове на Израел са се кланяли на бог, който е бил символизиран чрез образа на полумесеца. До ден днешен това не се е променило. Всъщност, всички доказателства сочат към факта, че Аллах просто е друго име за Вил или Ваал, което означава „господ” и освен това е препратка към вавилонския бог на луната. Римляните са имали същия бог, както и гърците, които се покланяли на Гог (Гигес), божество на войната, наречено Мен. Това е същия бог, който Авраам изоставя заради Йехова, Единствения Истински Бог. В такъв случай не е чудно, че Исус нарича Сатана Веелзевул (Ваал Тубаб, арабски) (Матей 12:24-27). Енциклопедията на религията и етиката на Хастингс потвърждава факта, че арабското име „Аллах” е свързано с Вил: „Аллах е предислямско название… съответстващо на вавилонския бог, известен като Вил”.

Гедеон бил наречен „Ероваал”, един, който се сражава с Ваал, бога на луната. Гедеон бил преобраз на воюващия Месия, защото се бил с Ваал. Аналогично Христос, абсолютният Ероваал, ще се бие с Ваал в плътта и ще смаже главата му, изпълнявайки обещаното в Битие 3:15.

Д-р Артър Джефри, професор по ислямски и близкоизточни въпроси в Колумбийския университет и един от най-изтъкнатите в света специалисти по исляма, пише, че името „Аллах” и неговата женска форам „Аллат” са били добре известни в предислямска Арабия и се срещали в надписи, открити в Северна Африка. Според Джефри Аллах „е собствено име, отнасящо се само за техния собствен бог”. Той добавя, че „Аллах е предислямско име, съответстващо на вавилонския бог, познат като Вил.” „Вил просто означава ‘господ’ и това е коленопреклонна титла за бога на луната Син.”

Но може би не сте прозрели значението на всичко това. Навярно Исая може да добави решаващото и убедително последно парче за завършване на този пъзел от причини защо това е богът на луната на исляма. Исая ни представя една ярка картина на това, което Вил (наречен още Аллах) ще  направи в края на тази ера. Повечето хора на Запад пропускат подсказката в прочутия пасаж: „В Себе Си се заклех, праведна дума излезе от устата Ми и няма да се върне, че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене” (Исая 45:23-46:1). Този стих по-късно отеква в Новия завет: „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, … че Исус Христос е Господ” (Филипяни 2:8-10). Няколко стиха след това Исая ни казва конкретно за едно същество, което е сред тях: „Прегъна се Вил, наведе се Нево; идолите им са натоварени на животни и на добитък” (Исая 46:1). Вил ще се поклони пред Бога. Това не е  нищо друго освен образа на Аллах-Сатана, полумесеца.

В най-чистата форма на идеална справедливост, демоничният бог на исляма ще се поклони ниско пред Исус, Мощния на Израел. Исус ще премахне символа, който животните са носели около врата си: „идолите им са натоварени на животни и на добитък” – самия символ, който Гедеон премахна – полумесеца в Съдии 8:21.

УНИЩОЖАВАНЕТО НА ВАВИЛОН OT МЕСИЯТА

Връзката на това с Блудницата Вавилон може да се открие в контекста на Исая 45-47. „господарка на царствата” (Исая 47:5); място, което живее сред удоволствия (Исая 47:8); което никой не вижда и се върши грях тайно (Исая 47:10). Подобни стихове могат да се свържат с Блудницата Вавилон в Откровение 17. За разлика от Запада, който върши грях открито, Арабия практикува греховете си тайно. Но Богът на Пророчеството предизвиква исляма: „Помнете предишните дела от древността; защото Аз съм Бог – и няма друг; Аз съм Бог – и няма подобен на Мене. Който от началото изявявам края и от древните времена – нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще се изпълни и ще извърша всичко, което Ми е угодно” (Исая 46:9-10). Ако ислямът е верен, тогава защо на Израел се връща славата, както Бог заявява: „и славата Си – на Израел” (Исая 46:13).

Бог заявява на езическите мюсюлмани, че Месията ще слезе, за да унищожи техния Вавилон чрез Сина Си: „Онзи, Когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон и мишцата Му ще бъде над халдейците” (Исая 48:14). Божията „мишца” е Месията.

ХРИСТОС КОНФРОНТИРА ИСЛЯМА С ТРОИЦАТА

Говорейки за тази блудница, „господарка на царствата” и с предизвикателство към исляма, Господ Исус Христос обявява това, което ислямът отрича – Неговата част в Троицата: „Приближете се към Мене, чуйте това: отначало не съм говорил скришно; откакто стана това, Аз бях там; и сега ме прати Господ Бог и Духът Му” (Исая 48:16). Исус им разказва (на Тайнствения Вавилон) за Своето естество и Своите характеристики, които те са отричали. В един строен стих виждаме, че: „Откакто стана това (в началото беше Словото), Аз бях там; и сега Ме (Сина) прати Господ Бог (Отец) и Духът Му (Святия Дух).”

Изненадващо е, че много малко хора на Запад виждат контекста на това – как Месията изобличава Тайнствения Вавилон и това, че тя отрича Троицата. Той конфронтира вавилонския дух на антихриста в Йоан 2:22.

ПОЛУМЕСЕЦЪТ – ОБРАЗ И ТИТЛА НА АНТИХРИСТ

В Исая 14 намираме историята за греха и падането на Сатана. Онова, което ще открием, когато анализираме малко по-отблизо този пасаж, са някои много показателни моменти. Пасажът гласи следното: „Как си паднал от небето, ти, Деннице (Луцифер- англ. Библия, бел.пр.), сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:12-14).

В този пасаж ни е дадено името Луцифер, което през вековете е означавало Сатана. Всъщност пасажът не ни дава толкова някакво определено собствено име, колкото ни предоставя описание на това кой действителност е Сатана. На еврейски името на този Луцифер се състои от три думи: Хейлал Бен Шахар. Преведно напълно, това означава: „Сияещият Един Син на Зорницата” или „Сияещият Блестящ”. „От етимологична гледна точка еврейското ‘Хелел’ съответства на угаритското ‘хлл’, което се среща в следните изрази: бнт хлл сннт, Дъщери на Блясъка, лястовици или евентуално ‘Блестящите’, както и бнт хлл б’л гмл, ‘Дъщери на Блясъка, Господ на Полумесеца’.”

Хилал е арабска дума, която означава „Полумесец”. Когато сглобим целия израз, Хейлал Бен Шахар просто означава „Полумесец, Син на Зорницата” (или Зората) – или, казано по-просто, полумесец с висяща звезда над него. Разбира се, това е същинският символ и образ на исляма. Спомнете си, че обсъждахме „образа” на Звяра. Почти всяко ислямско знаме носи този символ. Почти всяка джамия показва този символ на върха на кубето и/или минаретата си. Замислете се за изводите от това. Ислямът прилага към себе си самото описание, което Библията използва, за да обрисува Сатана. Що се отнася до исляма, всичко е обърнато обратно. Но онова, което е толкова изобличаващо относно исляма, е, че Хилал е било самото име на Господа на Ка’ба, според Ибн Хишам, биографа на Мохамед. Той признава, че езическото племе кинана и курейшите (племето на Мохамед) наричали ръководния бог на Кааба ИХЛАЛ. Те наричали Кааба „Бейт-Аллах”, дома на Аллах!

ГЛАВА 83

И ДВЕТЕ ГРУПИ СЕ КЛАНЯТ НА ОБРАЗ

 

„ЧЕРНИЯТ КАМЪК” И АФРОДИТА

И последователите на Антихрист, и мюсюлманите се кланят на образ. Великият идол на исляма, Черният камък, и поклонението пред него са съществували от незапомнени времена. Въпреки съвсем явните съответствия, малцина анализатори на пророчествата са свързвали това с вече казаното в книгата Деяния на апостолите: „Кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол (чийто образ ни падна от небето-англ. Библия, бел.пр.)?” (Деяния 19:35). Образът на Артемида поразително напомня на образа на метеоритния камък в Мека, на който Аллах заповядва на 1,3 милиарда мюсюлмани, буквално да се кланят и да се просват на земята в посока към него най-малко по седемнадесет пъти през петте си ежедневни молитви.

Йоан Дамаскин (676г.-749г.), който живял по време на възникването на исляма, служил в двора на Халифа и бил подробно запознат с исляма от неговото начало, пише в своя труд „За ересите”: „И така, те били идолопоклонници и почитали зорницата и Афродита, която в действителност наричали на своя език Акбар, което означава ‘велика’.” Ислямската връзка с Афродита е очевидна в мюсюлманския вик: „Аллах Акбар” (Аллах е Велик). Афродита всъщност е Аллат, женския корен на името „Аллах”. Също и гръцкият историк Херодот, който писал през 5-ти век пр. Хр., считал Аллат за еквивалент на Афродита: „Асирийците наричат Афродита Милита, арабите – Алилат.” Според „Книгата на Идолите” („Китаб ал-Аснам”) от Хишам б. Ал-Калби, предислямските араби вярвали, че Аллат обитава в Ка’аба и освен това имали идол за нея вътре в светилището: „Курейшите, както и всички араби, имали обичай да почитат Аллат. Те също така кръщавали децата си на нея, наричайки ги Зайд-Аллат и Тайм-Аллат.”

Библията също потвърждава този стил на кръщаване. Името Санавалат (Неемия 2:19) е производна на две думи: Син (бога на Луната) и Аллат (Афродита), женския род на Аллах и една от трите му дъщери. Такива имена са съществували дълго преди Мохамед, чийто баща се казвал Абд-Аллах, което означава „роб на Аллах,” бога на Луната. За Санавалат е известно, че заедно с амонеца Товия и арабина Гисам смущавали Израел, докато те се опитвали да възстановят Храма. Нищо не се е променило. Днес същите хора с една по-развита форма на същата религия продължават да смущават Израел и са главната пречка за възстановяването на Храма.

ЧЕРНИЯТ КАМЪК КАТО ЗВЕЗДАТА И ОБРАЗА НА САТАНА

Какво представлява всичко това, свързано с поклонението пред един астероид? Какъв е смисълът на целия този образ? Предупреждава ли ни Библията за това? Библията е съвсем категорична при разкриването на този въпрос. Йехова просто иска да се разровим по-дълбоко. Образът на Луцифер е обрисуван в Откровение 8 и 9 и показва Сатана, който иска да му се покланят. Той е звезда, която пада от небето: „След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която беше даден ключът от бездънната пропаст” (Откровение 9:1). Това „която” не може да бъде предмет, а по-скоро самият Сатана, живо същество или някой, който е изхвърлен от небето, както е описано в Исая 14  и Откровение 8:10.

Най-важният стих в Корана, описващ Аллах, е съвсем точно отразен в Исая 14. В Исая 14 именно Сатана или Луцифер е описан като Носител на Светлина, а в Корана Аллах е описан като светилник (светлина, факел). В главата за Светлината четем: „Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда” (Коран 24:35). Сравнете това с Откровение 8:10: „След като затръби третият ангел, от небето падна голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху една трета част от реките и върху водните извори”.

Забележете това, че смъртта на една трета от земното население настъпва по време на издигането на осмата империя, която ще бъде някаква ислямска империя. Сатана, който е падналата звезда, и унищожителят, който бива пуснат, ще предшества „хълма” (империята), който ще стане причина една трета от човечеството да умре. Черният Камък в Мека дължи репутацията си на преданието, че е паднал от „небето”. Подобно на Черния Камък на Афродита, Черният Камък на Мека също очевидно е „образ” на Сатана. Но сатанинският образ, който е създаден от Звяра в Откровение 13:15 и който може да говори и става причина всички, които не му се покланят да бъдат убити, е споменат от Мохамед като нещо свято. В едно ислямско предание, чиято автентичност е удостоверена от Ал-Тирмизи,  Ал-Абани отбелязва: „Аллах ще издигне камъка [Черния Камък] в Съдния Ден и той ще има две очи, с които ще вижда, и език, с който ще говори, и ще засвидетелства в полза на всички, които са го докоснали с истина.” Според мюсюлманските традиции Черният Камък е дори изкупителят на мюсюлманите. Ал-Тирмизи отбелязва, че преди много години Черният Камък е бил: „по-бял от мляко; едва по-късно станал черен, след като погълнал греховете на всички, които го докосвали.”

Богохулството не спира до тук. Черният Камък, образът на Сатана, Падналата Звезда, която се опитва да заеме мястото на Христос, Великия Изкупител, е наречен от Мохамед „сина на гибелта Ямин Аллах”. Това означава, че той е „дясната ръка на Аллах”, с която „той докосва слугите си”. Той е видимата дясна ръка на невидимия Аллах. Той е дори Славата Шекина, която обитава във всички вярващи. Почитането му и обикалянето седем пъти около него ще очисти мюсюлманите от всичките им предишни грехове.

Почитането на Сатана чрез това действие на обикаляне около един образ на идол се споменава дори в Библията и рядко се разбира от западните анализатори. Езекил 31:3-4 заявява: „Ето, асириецът (Антихрист, Сатана в плът) беше кедър в Ливан с хубави клони, с дебела сянка и висок ръст; и върхът му беше сред гъсти клончета. Водите го хранеха, бездната го отрастваше с реките си, които течаха около посаждението му; и изпращаше каналите си по всичките дървета на полето”. Ако упражним това, което научихме в Част IV (как да тълкуваме алегоричните символи), можем да приложим наученото в следната тълкувателна парафраза: „Ето, Сатана, красив ангел, облечен в красиво покривало, високопоставен ангел. Народи и множества от всички нации са го хранели и са го направили велик, а подземният свят го е издигнал високо с множествата си, обикалящи около неговия идол, изпращал е всички хора до всички идоли, които са били установени за него.” Точно това виждаме при мюсюлманското поклонение Хадж, което мюсюлманите предприемат всяка година, за да се простят греховете им от дясната ръка на Аллах. Те се стичат от цял свят в Кааба и бродят там. Като допълнение, Еремия 51:44 ни казва: „Аз ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал; народите няма да се съберат вече при него.” Народите няма да се стичат във Вавилон и Вил, богът на Луната, ще бъде посрамен в него. Народите вече няма да се стичат в Мека да се покланят на Сатана. Това наказание не е историческо; то се отнася за Ерусалим и нахлуването в Храмовия хълм: „чужденци влязоха в светилищата на дома Господен” (Еремия 51:51).

В Последните дни ще има два противоположни дома, единият посветен на Йехова, а другият – на Сатана. „Дебелата сянка” в Езекил 31:3 би могла да бъде черното наметало, което покрива блудницата Кааба в Мека, а каналите или потоците навярно говорят за пълчищата от хора от целия свят, които идват да се покланят на Сатана, като милиони тичат около неговия идол и му се покланят.

ХАДЖ (ПОКЛОННИЧЕСТВОТО)

В центъра е Кааба. Човек може да види множествата от хора, които обикалят около него. Когато завършат обиколките си (7 обиколки), от  външните тълпи влизат други, които продължават обикалянето.

Препратката с проститутка в Откровение 17 по отношение на „Блудницата Вавилон” не е случайна: „Жената (блудницата) беше облечена в пурпур и червено” (ст. 4) като че ли почти се съвокуплява с Черния Камък на Кааба, който исторически погледнато е бил посветен на Афродита, богинята проститутка, която била наречена „Афродита Порне” (Афродита Проститутката), „богинята, украсявана в червено”, подобно на описанията, дадени в Откровение 17:4.

Йоан Дамаскин отбелязва: „След като поклонението Хадж било реформирано от Мохамед, ‘търкането и целуването на [Черния Камък]… било изпълнено с изключителна страст.’” Мюсюлманската традиция дори увековечава богохулството, че „върху него Авраам е имал полово сношение с Агар” (Сахас. Ереси. Страници 88-89). Франсис Бъртън (Том 3, стр. 295) пише относно Кааба, че „частта от покривалото (Кисва), покриваща вратата, е наречена [бурка] точно като воала, който арабските жени носят пред лицето си… всъщност арабските мистици дори сравняват Кааба с девица, украсена с най-пищната си сватбена премяна.” Дори и днес по време на поклонничеството си Хадж мюсюлманите целуват, търкат и галят Черния Камък.

Преди да срещне ангела на светлината в пещерата Хира, Мохамед се занимавал с така наречения в Арабия Таханут (религиозно поклонение пред езически идоли). „Пратеникът се молел в уединението на Хира всяка година в продължение на един месец, за да практикува Таханут, какъвто бил обичаят на курейшите в езическите дни. След като се молел в усамотение, той обикалял около Кааба седем пъти.” С други думи, Мохамед бил езичник и ислямският стълб, който изисква пости през месец Рамазан, бил чисто езическа традиция, както и обикалянето около Черния Камък.

Днес ислямът все още практикува Таханут, а заедно с него и себеоправдание и медитиране през езическия свещен месец Рамазан. Нищо ново; само че вместо да го наричат Таханут, те просто го наричат Хадж. Има цял списък с доказателства, че черните камъни били обект на всеобщо поклонение в арабския свят. През 190г.сл.Хр. Климент Александрийски споменава: „Арабите се кланят на камъни.” Той имал предвид черния камък на Душара в Петра. През 2-ри век Максим Тирски пише: „Арабите отдават почит на един бог, който аз не познавам и който те представят чрез четириъгълен камък.” Максим е говорел за Кааба (Кубът), който съдържа Черния Камък. Дори древното поклонение към Сибела, която се произнася Кибела, по интересен начин съвпада с думата, която мюсюлманите използват относно посоката на молитва, гледаща към Черния Камък, наречена Кибла. Камъкът, свързван с поклонението към Кибела, най-вероятно произхожда от Песинунт (Песинт, Песинус) в Пергам или от Ида планина, „малък тъмен свещен камък, неоформен в никакъв иконографски образ, който бил паднал в светилището на Песинус от небето”.

Редом с Изида, Кибела запазила видно място в сърцето на Римската империя до пети век, когато камъкът бил изгубен. Култът към нея процъфтявал из цялата империя и се говори, че всеки град или село останали верни на поклонението пред Кибела.

Ислямът се зародил като еретичен арабски християнски култ, насочен към Афродита и Зорницата. Това било потвърдено в онази епоха от Йоан Дамаскин (676г.-749г.), който нарекъл исляма „суеверие сред исмаилтяните, което е предтечата на Антихрист.” Според Йоан, мюсюлманите били „идолопоклонници, [които] се кланяли на зорницата и на Афродита, която всъщност те наричали Акбар.” Днес те наричат този идол Аллах, но същият сатанински дух, на който се покланяли тогава, все още е обект на поклонение и днес. Сатана се изявява по много начини, но най-голямото му проявление днес на Земята е чрез „бога”, познат  като Аллах, на когото се покланят повече от 1,3 милиарда души.

Разкриване на алегориите – Рим или ислям <<назад<>напред>>Вавилон – майката на блудниците