Category: КУЛТ

A. Името на Бог в Библията

Бог в Стария завет е познат като ЙХВХ (), а когато се поставят правилните гласни – Йахве. Това се превежда като „Самосъществуващият” и е производна на еврейската дума хавах, която означава „съществувам”. Както Аллах е името на бога от Свещените Писания на мюсюлманите – Корана, така Йахве е Името на Бога в еврейските писания – Библията. Особено интересен и значим е фактът, че Йахве никога не се появява като име на каквото и да е божество извън Библията. Никъде не е записано за друго племе или религия, които да са се покланяли на Йахве. Еврейското име на Бога е уникално за Библията и за избрания народ. Само от това твърдение можем да направим извода, че името Йахве не е взето от никоя друга култура или религия. Тя се появява единствено в библейското откровение.
повече…

АРХЕОЛОГИЯТА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Ислямската религия има във фокуса си на поклонение божество, наречено „Аллах”. Мюсюлманите твърдят, че Аллах е библейският Бог на патриарсите, пророците и апостолите от предислямските времена. Така че става въпрос за приемственост. Дали наистина Аллах е библейският Бог или е езически бог от Арабия от предислямските времена? Твърдението на мюсюлманите за приемственост е съществено за опита им да спечелят евреи и християни за последователи, защото ако Аллах е част от потока на божествено откровение в Писанията, то тогава това ще е просто следващата стъпка в библейската религия. Ето защо всички трябва да станем мюсюлмани. От друга страна, ако Аллах е предислямско езическо божество, то тогава същината на твърдението им е отхвърлена. Религиозните твърдения често не устояват пред резултатите от точните науки като археологията. Можем безкрайно да размишляваме върху миналото, но по-добре да отидем и да разровим, за да видим какво говорят археологическите факти. Този е единственият начин за установяване на истината за произхода на Аллах. Както ще видим по-нататък, неоспоримите археологически факти твърдят, че Аллах е бил езически бог. Всъщност той е бил Лунният бог, женен за слънчевата богиня, а звездите са били негови дъщери. повече…

Бъди сигурен, че знаеш разликата между култ и деноминация

Много хора днес са объркани относно това дали групи, които наричат себе си „църкви”, са наистина християнски деноминации или са култове на християнството. За да отговорим задоволително, се изисква да погледнем на голямата картина.

Глобално, религиите се категоризират в няколко главни групи като Ислям, Шинтуизъм, Хиндуизъм и Християнство. Всяка от тях имат подразделения, които са произлезли от основния корен. Ислямът има Сунити и Шиити; Хиндуизмът се е зародил от Будизма. Светът вижда християнството по същество като Римокатолическо, Протестантско и Източно-православно.

И така, когато се говори за култове, това обикновенно означава отклонение от същината на ученията на главната религия. Затова освен „християнските” култове има ислямски култове, хиндо култове или будистки култове.

В страни, където християнството доминира, „култ” обикновенно означава група, която има някакви корени в християнството. Някои групи като Мормоните и Свидетелите на Йехова само използват християнството като изходна база, от която да изградят доктрини и учения далеч по-различни от библейските истини. Други като римо-католици и източно-православни взимат Библията и я обединяват с езически основани ритуали и традиции и по такъв начин правят библейските Писания безрезултатни. повече…

Не е чудно, че думата „Аллах” не е била въведена от Мохамед или представена за пръв път като откровение от Корана.

Известният учен от Близкия изток Х. А. Р Гиб отбелязва, че причината Мохамед никога да не се налага да обяснява кой е Аллах в Корана е тази, че неговите последователи са били чували за Аллах дълго преди Мохамед да се роди (Мохамеданството: Историческо проучване, Ню Йорк: Ментор Букс, 1955, стр.38).

Д-р Артър Джефри, един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на исляма на запад и професор по ислямистика и изучаване на Близкия изток при Колумбийския университет, твърди:

Името  „Аллах” , за което самия Коран свидетелства е било добре познато в предислямска Арабия. В действителност името в женски род – Аллат и в мъжкия род Аллах са често срещани сред надписи с божествени имена в Северна Африка“ (Ислям: Мохамед и неговата религия, Ню Йорк: The Liberal Arts Press, 1958, стр. 85).

Думата Аллах идва от арабската съставна дума „ал-ила”. „Ал” е определелителният член, а „ила” е арабската дума за „бог”. Думата не е чуждица. Тя дори не е древносирийската дума за бог, а е чисто арабска (Ето една интересна дискусия за произхода на Аллах в „Арабски лексикографски сборници” от Дж. Блау, Списанието за семитология, том. XVII, #2, 1972, pp. 173-190). повече…

Вероятно много пъти сте чували хора да казват, че всички религии водят до Бога. Тази идея се нарича религиозен плурализъм (съвместителство). Хора, които твърдят това, често приемат всичко за религия. Изглежда, че не изключват нищо. В резултат от това те казват, че всички накрая ще идем при Бога, независимо в каква религия сме били. Дори понякога не става дума за религии – просто за вяра, че всички ще бъдат спасени, независимо от това какво вярват. Но заедно с такова изказване възниква проблем: различните религии имат различни идеи за Бог. Някои виждат Бог духовно, други повече физически, а някои религии нямат Бог. Някои имат много богове, някои само един, а други нямат богове. Някои хора даже не искат да стигнат до Бога, значи те няма да харесат идеята, че ще идат при Него, независимо, че не са искали. Друг проблем, който възниква, е че всяка религия си има своята идея за спасение. За някои тя е нищо, небитие, елиминация на лично съзнание. За други е вечност с лично съзнание. Някои учат, че спасението е чрез дела, а Евангелието ни учи, че спасението е по милост и е дар от Бога. Трудно е да се види как различни учения могат да водят в една и съща посока. Ако някой казва „Всички религии водят до Бога” ние можем да попитаме: „Как знаеш? Опитал ли си всичките и намери ли Бог накрая на всяка една?” повече…