Category: ТУРЦИЯ В ПРОРОЧЕСТВАТА

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 90

ТУРЦИЯ  КАТО  НАЦИЯ  НА  АНТИХРИСТ

Седем доказателства от Писанията

ЕЗЕКИЛ 38-МА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

От изложените в книгата Езекил пророчества видяхме, че на Турция е обърнато значително внимание. От осемте местоположения, изброени в пророчеството на 38 глава на Езекил за Гога, пет със сигурност се намират в Турция. Магог, Мосох, Тубал, Тогорма и Гомор са области, които се намират в границите на съвременна Турция. Фактът, че на Турция се обръща такова сериозно внимание, не трябва да бъде пренебрегван. Бог е подчертал Турция с определена цел. Важно е обаче тази теория да бъде потвърдена също така и от други пасажи.

Магог, Мосох, Тубал, Тогорма и Гомор – всички те се намират в границите на съвременна Турция

 

2.    ОТКРОВЕНИЕ 17-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

От 17-та глава на Откровение заключихме, че ислямската империя, кулминираща в Турската Османска империя е седмата империя на библейския звяр. Столицата на Османската империя е била Истанбул, а Константинопол е бившата столица на източната Римо-византийска империя. Днес Истанбул е разположен в северозападния край на Турция. Причината, поради която местоположението на столицата на последната империя на звяра може да е важна е, защото, като глава на империята на последния звяр, е възможно да получи „фаталната рана в главата”, която ще се възстанови и ще удиви света: „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра” (Откровение 13:3).

Константинопол и Истанбул: Столица, както на Византия, така и на Османската империя

3.    ДАНАИЛ 9-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

Ние изучихме също така 9-та глава на Данaил, където се казва, че „народът на княза, който ще дойде”, ще разруши еврейския храм. С други думи, етническите народи, чиито лидер ще бъде бъдещият Антихрист, ще разрушат еврейския храм. Ние видяхме, че основната група, нанесла това разрушение, е десети легион на Римската армия (Десети железен Легион), който е бил установен в Антиохия. Антиохия е била също така мястото, от което десети легион набирал повечето си наемници. Тези войници са били предимно сирийци и араби. Днес Антиохия се намира в границите на Турция, в югоизточния край на Турция близо до Сирия. Това е още едно потвърждение на идеята, че Антихрист ще дойде от района на съвременна Турция.

Антиохия, където Десети Римски легион е имал гарнизон през по-голямата част от първи век

 

4.    ДАНАИЛ 11-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

Нашето четвърто потвърждение се намира в 11-та глава на Данаил, където видяхме, че Антихрист е предвещан от Антиох IV Епифан, „Царят на севера” или владетеля на окръга на селевкидите на гръцката империя. Ние можем да очакваме да видим Антихрист да се появи някъде от областта на бившата империя на селевкидите. Империята на селевкидите покрива голяма част от днешна Турция.

Карта на окръга на селевкидите в Гръцката империя

 

5.    КНИГИТЕ ИСАЯ И МИХЕЙ ПОТВЪРЖДАВАТ АСИРИЙСКАТА РОЛЯ

Ние също така изучихме голямото ударение, което поставят пророците Исая и Михей на бъдещия конфликт между Месията и асириеца, който е прототип на Антихрист. Тези пророчества ни насочват към регионите на бившата Асирийска империя, която включва голяма част от територията на днешна Турция.

Асирийската империя

 

6.    ЗАХАРИЯ ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

9-та глава на Захария ясно изброява Яван/Йония (Турция) като основния играч в атаката срещу Израел в последните дни. Мнозина биха пропуснали това пророчество поради широко разпространения и все пак водещ в погрешна посока превод: „И ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио, (Яван, Йония).” Ключовата страна на този пасаж е споменаването на синовете на място, наречено Сион (евреите), които се борят срещу синовете на място, наречено Яван (турците). Яван е потомък на Ной, който се заселил на западния бряг на Мала Азия или днешна Турция, в областта, позната като Йония. Вижте също Йоил 3:6. Захария 9-та глава говори ясно с език, който може да се отнася единствено за последните дни и връщането на Исус Месията: „Йехова ще им се яви.” След това Месията ще управлява Израел и земята му ще бъде много по-велика от това, което е днес:

„Той (Месията) ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море и от Ефрат до земните краища. А колкото до теб Израелю, по причина на кръвта на сключения от теб завет с Мен, Аз изведох затворниците ти от безводния ров. Върнете се в крепостта, вие, обнадеждени затворници; още днес възвестявам, че ще ти отплатя двойно; защото ще запъна Юда за Себе Си като лък, ще сложа Ефрем като стрела; и ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио [Яван, Йония], и ще те направя като меч на силен мъж. Господ ще се яви над тях и стрелата Му ще излезе като мълния; и Господ Йехова ще затръби и ще върви с южни вихрушки. Господ на Силите ще ги защищава; и те ще погълнат противниците, и ще ги повалят с камъни от прашка… И в онзи ден Господ, техният Бог, ще ги избави като Свой народ, за да бъдат Негово стадо; понеже ще бъдат като камъни на корона, блестящи над земята Му. Защото колко велика е благостта Му и колко голяма красотата Му!” (Захария 9-та глава).

Яван/Йония

 

7.    ПРЕСТОЛЪТ НА САТАНА Е В ТУРЦИЯ

В Откровение 2-ра глава Исус говори до седем исторически църкви, които до една са били разположени по западния бряг на Мала Азия или днешна Турция: „До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч: Зная къде живееш, там, където е престолът на сатана” (Откровение 2:12-13).

Пергам, мястото на „престола на сатана”

За мнозина това може да бъде странен въпрос: Имало ли е действително географско място, където Сатана е имал „престол”? В определен смисъл – да. Този стих се отнася за една масивна постройка на върха на един висок хълм в Пергам. Гърците издигнали тази гигантска постройка през 2-ри век пр. Хр. като храм, посветен на Зевс. Само по себе си това е интересно. Съществува някаква приемственост между различните богове на империите на звяра. Например, в древен Египет са се покланяли на Ра, бога на слънцето. Във Вавилон е имало Мърдок, богът на слънцето и греха и богът (или богинята) на луната. Гърците се покланяли на множество богове, но гледали на Зевс – бога на небето и гръмотевиците – като на  цар над всички останали астрални божества.

По-късно римляните също се покланяли на Зевс под името Юпитер. Има съществени доказателства, за да смятаме мюсюлманския Аллах за аналог на Ваал, Син, Зевс или Юпитер. В пред-ислямските времена поклонението на Аллах, както и на Ваал, са били астрални религии, в смисъл, че са включвали поклонение към слънцето, луната и звездите.

Обърнете внимание обаче, че Исус не нарича олтара в Пергам престол на Зевс, а престола на Сатана. Можем да предположим, че Исус е направил това по определена причина. Докато империите на различните зверове се покланят на една група богове под различни имена, Исус споменава Зевс – главния бог на управляващата империя на звяра – като Сатана. Зевс е Сатана, облечен в гръцка тога. Тази гледна точка е от изключително значение в опита ни да разберем естеството на работата на сатана на земята в последните дни. Ние вече идентифицирахме повторното надигане на ислямската империя като последната империя на звяра. Сега можем също така да идентифицираме Аллах като Сатана. Този път той се е дегизирал като Бога на Библията.

Исус не само приравни Зевс (или Юпитер) със Сатана, но също така заяви, че „престолът” на Сатана, или духовната му база, географски бил разположен в Турция. Колкото и необичайно да звучи, Сатана може действително да установява някаква географска крепост или духовна столица. Това не е изненадващо. До 19-ти век този престол остава в Турция, както и разположението на столицата на Османската империя. Освен това Пергам е относително близо до Йония (само на стотина мили на север). Вземайки предвид всички фактори, този пасаж, назовавайки Турция като място на престола на Сатана, също потвърждава значителната роля на Турция в империята на Антихрист от Последните дни.

НОВИЯТ ДОМ НА САТАНА?

При две експедиции, започвайки през 1879 г., престолът на Сатана, или както днес е наричан Пергамския олтар, е изкопан от германски археологически екип. Олтарът е превозен с кораб от първоначалното си място в Османската империя и е реконструиран в музея на Пергам в Берлин през 19-ти век. Днес олтарът все още се намира в Берлин, където може да бъде видян наред с други монументални конструкции като портата на Иштар от Вавилон.

През 1934 г. Адолф Хитлер става диктатор в Германия. Хитлер поръчва построяването на трибуната на площада Цепелин в Нюремберг специално за целите на своите нацистки събрания. Няколко тома са описали с подробности дълбоката окултна природа на нацисткия режим. Не е чудно тогава, че нацисткият архитект на Цепелинската трибуна, Алберт Спиър, всъщност е използвал Пергамския олтар като модел за това, което по същество се превръща в амвона на нацисткия премиер. Подиумът на Фюрера се намирал в средата на копието на Пергамския олтар. В светлината на безочливия антисемитски дух на Хитлер и ужасите на Холокоста, които съпровождат неговата кариера, можем да заключим единствено, че Хитлер всъщност е призовал известна мярка от сатанинския дух, който присъствал в Пергам.

САТАНА СЕ ПРИБИРА У ДОМА В ТУРЦИЯ

Още нещо интересно във връзка с това е, че през март 2006 г., след като Турция се проваля в опитите си да убеди Германия да върне олтара, решава да построи отново съвършено копие на древния олтар на същия древен хълм в Бергама, мястото на древния Пергам. През март 2006 г. турският министър на културата и туризма Атила Кок заявява, че: „Няма шанс да накараме да върнат олтара от Германия, защото нямаме легални права. Но сега имаме нов проект. Точни копия (дубликати) на историческите артефакти ще бъде построено на първоначалните им места.”

Това със сигурност ни кара да се запитаме дали същият тъмен антисемитски дух, който изглежда е последвал този древен сатанински олтар до Германия, ще намери сега благоприятна почва у дома в Турция. Всъщност има много причини да вярваме, че това вече се случва.

Нека изследваме съвременната нация на Турция, за да видим дали тя отговаря на няколко други важни политически и военни изисквания, за да се квалифицира като водач на коалицията на Антихрист.

НЕОБХОДИМИ КВАЛИФИКАЦИИ, ЗА ДА БЪДЕШ АНТИХРИСТ

Първото изискване, на което главната нация в империята на Антихрист трябва да отговаря,  е политическата  столица да изпълнява ролята на посредник и гарант на един обширен мирен договор между Израел и заобикалящите го нации, които представляват заплаха за него. „Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица” (Данаил 9:27).

За да може да бъде посредник за подобно споразумение или договор, тази нация трябва да има репутация на умерена и да се ползва с доверието на израелците и света. Библията казва, че Израел ще разчита на тази нация и ще се чувства сигурен чрез обещанията и условията, установени в мирното споразумение. Библията казва, че след завръщането на Христос: „И в оня ден останалите от Израел и избавените от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израелев” (Исая 10:20).

Знаем, че Израел ще вярва на Антихрист, защото Библията казва за него следното: „Така казва Господ Йехова: В онзи ден ще дойдат мисли в ума ти и ще скроиш лоши намерения, като кажеш: Ще вляза в земята на неукрепени села! Ще отида при онези, които са в спокойствие и живеят безгрижно, всички, които живеят в неукрепени места, без лостове и порти,  за да ги обереш и да вземеш плячка, за да обърнеш ръката си против запустели места, сега населени, и против събраните измежду народите хора, които са придобили добитък и имот и живеят в най-отбраната страна на света”(Езекил 38:10-13) .

Друг знак, който би трябвало да търсим, е скрита или явна склонност към радикален ислямизъм. Макар да знаем, че Антихрист първоначално ще се появи като умерен и достоен за доверие, в крайна сметка той ще покаже истинската си същност. Неговият успех ще дойде чрез измама и хитрост: „И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силния и свят народ. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с човешка ръка.” (Данаил 8:23-25).

Сега нека сравним всички библейски изисквания, изброени по-горе, с днешната нация на Турция.

ГЛАВА 91

 ТУРЦИЯ

ПОСРЕДНИКЪТ

Съвременна Турция изпълнява изискванията за посредническа нация много по-добре от всяка друга страна в света. Турция е основен световен посредник и мост във взаимоотношенията по следните начини:

Културно и географски разположена между Изтока и Запада;
Културно и географски разположена между Близкия изток и Европа;
Политически стои между Израел и мюсюлманския свят;
Политически и религиозно се намира между измамния (умерен ислям) и по-радикалните мюсюлмански нации.

ТУРЦИЯ КАТО ГЕОГРАФСКИ И КУЛТУРЕН МОСТ

Европа, Турция и Близкия изток

Турция винаги се е радвала на известно глобално значение поради географското си местоположение, като мост или врата между Европа, Близкия изток и Азия. Но през изминалия век този мост е бил повече от географски. След Втората световна война Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на съвременната политическа държава Турция, създава и въвежда радикални светски реформи за една нация, която в продължение на стотици години е била глава на (ислямската) Османска империя. Реформите на Ататюрк са влезли в историята като дело на политически гений. Чрез на пръв поглед съвсем проста система от известен брой проверки и баланси, Ататюрк подсигурява Турция да бъде управлявана само от демократично светско правителство в продължение на много години за в бъдеще, въпреки преобладаващо мюсюлманското й общество.Поради това през по-голямата част от 20-ти век Турция е стояла като единствената мюсюлманска нация с изключително светски и дори западни ценности. Но може би още по-уникалното е, че в морето на често враждебно настроените мюсюлмански нации Турция стои като солиден приятел и съюзник на Израел и Съединените щати. И въпреки че тези приятелства претърпяват захлаждане през последните няколко години, засега правителствата на Израел и Съединените щати изглежда спокойно разчитат на факта, че Турция все още е напълно заслужаващ доверие съюзник.

Обаче приятелството на Турция е разширило границите си през последните няколко години. Турция е съюзник не само с Израел и Съединените щати, но също така с Иран, Сирия, Пакистан, Афганистан и почти всички други важни нация. В широката пропаст, която съществува между толкова различни в религиозно и културно отношение нации като Съединените щати и Иран, Турция се явява като нация, която може да се отнесе и към двата свята и да бъде мост между тях.В това отношение Турция е уникална в света. Усещайки ветровете на промяната, които започват да духат из целия свят и възможностите, които това носи, правителството на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган и президента Абдула Гюл полагат огромни усилия да позиционират и представят Турция като миротворец и посредник в почти всеки появил се конфликт в Близкия изток през последните няколко години. Това не е преувеличение.

Най-яркият пример за наскорошните опити на Турция да се прояви като глобален миротворец, строител на мостове и в общи линии повсеместен добротворец откриваме в така наречената инициатива на Обединените нации за Алианс на цивилизациите. Според официалната им интернет страница, инициативата съ-спонсорирана от испанския президент Хосе Луис Родригес Запатеро и турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган се обобщава в следните условия: „Инициативата отговаря на широко единодушие сред нации, култури и религии, че всички общества са взаимно зависими, взаимно свързани в своето развитие и сигурност и в своето екологично, икономическо и финансово благосъстояние. Алиансът има за цел да оформи колективна политическа воля и да мобилизира съгласувани действия на ниво институции и гражданско общество за преодоляване на предразсъдъците, неразбирателството и поляризирането, които пречат на подобен консенсус. Алиансът цели да… установи една парадигма на взаимен респект между цивилизациите и културите.”

ТУРЦИЯ – ИСЛЯМИСТ И ПОСРЕДНИК

В книгата Данаил 9:27 пише, че Антихрист ще сключи договор с мнозина – тази сделка не е само с Израел, но е мирен съюз с множество нации в региона. Макар да е далече от обещанията да породи каквато и да било месианска утопия, Алиансът на цивилизациите със сигурност е един от най-амбициозните, на високо равнище и международни опити в историята да се построи мост на единство между Запада и мюсюлманските нации.

В светлината на всичко, което изследвахме и което очакваме по отношение нацията на Турция, не бива да се изненадваме от откритието, че те са начело на подобна инициатива. Заемайки ролята на ключова посредническа нация, Турция се позиционира като подходящ кандидат приемане  в Европейския съюз и същевременно увеличава своето регионално значение и сила. Професор Рубен Сафрастиан е професор по  международни отношения в Ахарийския Университет в Ереван, Армения. Той е също така директор на Отдела по турцистика в Института по Ориенталски науки в  Арменската Национална академия на науките.

В статия, озаглавена „Турция като посредник и миротворец по време на конфликта в Близкия изток”, професор Сафрастян обобщава причините зад настоящия изключителен стремеж за посредническа роля в Близкия изток: „Правителството на проислямска партия за развитие и справедливост, която дойде на власт през 2002 г.,  преструктурира… основните насоки в международната  политика на Турция… Външното министерство на страната беше инструктирано да подобри своите взаимоотношения с арабските държави и Иран, като в същото време запази съюзническите си отношения с Израел на доста спокойно ниво. В резултат на това Турция ще има възможността да поеме посредническа роля както при конфликта в Близкия изток, така и при някои спорни отношения  между някои държави от Близкия изток и Запада. Така Турция ще стане ключова държава в региона, което ще увеличи нейното значение за Европейския съюз и ще ускори процеса на приемане на Турция в тази организация.”

Този обрат в Турската политика беше публично обявен в Картум, Судан, на събрание на конференция на Арабската лига през 2006 г. В статия, озаглавена „Може ли Турция да бъде мост в пропастта между исляма и Запада?”, Йигал Шлайфър от „Крисчън Сайънс Монитър” (Christian Science Monitor) съобщава следното: „Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган изнесе реч при откриването  на срещата на Арабската лига в Картум, Судан, в която на Турция за първи път беше даден статут на постоянен гост от организацията. Появата на министър-председателя на срещата – за първи път се случва турски лидер да присъства – е последната брънка в една поредица от озадачаващи политически ходове… Въпреки че тези ходове карат страните от Израел до Ирак, чак до САЩ и Европейския съюз, към който Турция се надява да се присъедини, да настръхнат, анализаторите твърдят, че това не са толкова гафове, а отражение на забележителна промяна във външната политика на Турция по отношение на Близкия изток. „Турция желае да бъде вестоносец от ислямския свят към Запада” – казва Хюсеин Багси, професор по международни отношения в Техническия университет на Средния изток в Анкара. „Правителството наистина вярва, че може да бъде мост между Изтока и Запада и такава е външната политика… В това отношение Турция има още едно важно качество и то е, че има взаимоотношения с всички [в региона]. Ние можем ефективно да предаваме съобщения. Имаме доверието и на двете страни в множество конфликти. След десетилетия държане на арабските и мюсюлмански страни от Средния изток на ръка разстояние, сега Турция се опитва да укрепи взаимоотношенията си със своите съседи, като същевременно си придава ролята на посредник в региона.”

През последните няколко години Турция е била наблюдавана да посредничи или да предлага посредничество в почти всеки значим Близкоизточен или централноазиатски конфликт. Турското правителство  предложи съдействие като един вид посредник между Европейския съюз и ислямския свят, когато бяха публикувани спорните карикатури на пророк Мохамед. Турция също така предложи своите връзки със Запада и подобряващи се взаимоотношения с Иран, за да й помогнат да послужи като посредник в дипломатическата криза, свързана с дискутираната ядрената програма на Техеран. По време на конфликта между Израел и Хамас в ивицата Газа през лятото на 2006 г. Турция незабавно предложи доброволно посредничеството си за постигане на мирно споразумение между двете враждуващи страни. Същият вид доброволничество беше предложено по време на конфликта между Израел и Хисбула в Ливан същото лято, което в крайна сметка завърши с разполагането на турски умиротворителни войски в Ливан. След твърде драматичното падане на Газа в ръцете на Хамас през лятото на 2007г. Уалид Салем, директор на „Панорама”, Палестинския център за разпространяване на демокрация и обществено развитие в Ерусалим, предложи подробен план за възстановяване на мрачната ситуация в Газа. Съвсем очаквано, предложените решения включваха бойкот на Хамас, като единственото изключение беше „опита да бъде повлияно на техните позиции, ако това все още е възможно, чрез съответни държави, като Турция.” И когато Пакистан и Афганистан имаха спор относно незаконното пресичане на границите, къде отидоха водачите им, за да уредят този спор? Познахте – в Турция.

Пакистанският президент генерал Первез Мушараф и афганистанският президент Хамид Карзаи се срещнаха в Турция с посредничеството на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Мушараф казва, срещата с Карзаи е била проведена с посредничеството на Ердоган, който „се е опитвал да посредничи”  между Пакистан и Афганистан в конфликта, свързан с преминаването на границата при военни действия.

През март 2007 г., когато 15 британски моряци бяха заловени и задържани като пленници от Иран, кой предложи своето посредничество? Отново познахте – Турция. „Опитите на Турция да посредничи в засилващите се кризи между нейния източен съсед Иран и НАТО-вския съюзник  Британия отразява амбициите [на Турция] да служи като мост между Изтока и Запада” – казват анализатори в петък. „Като страна, която има доверието и на двете страни (Иран и Британия), Турция се опитва да успокои кризата” – казва Арзу Селалифер, изследовател в  базата на УСАК в Анкара.

Следващата история е направо невероятна, имайки предвид целта на нашето изследване. През февруари 2007 г. мюсюлмани по целия свят изразиха открито своята обида, заявявайки, че Израел осквернява или саботира Храмовия хълм чрез своите археологически разкопки при портата на Мугхараби. След поредица от срещи в Турция същия месец, кой беше извикан, за да посредничи в кризата и да проучи мястото? Израелският министър-председател Ехуд Олмерт се съгласи да позволи турска делегация да инспектира мястото на археологическите разкопки.

„Олмерт показа [на турския министър-председател Ердоган] снимки на строителните работи в близост до Храмовия хълм по време на двудневния престой на министър-председателя в Турция. Обаче турският министър-председател заяви, че Олмерт не е успял да го убеди, че работата там няма да навреди на светите места… Олмерт заяви, че всеки, който желае да дойде и види работата, която се извършва на мястото, е добре дошъл и че Израел „няма нищо за криене”. Случаят привлече огромно внимание в мюсюлманска Турция и преди Олмерт да посети Ердоган, той предупреди Израел да не засилва напрежението, свързано с разкопките, заявявайки, че това ще доведе до силно брожение в ислямския свят.”

Помислете върху това: за да могат израелтяните да извършват каквато и да било археологическа дейност около Храмовия хълм, древния дом на собствения им свят храм, в собствената им държава, те трябваше да минат през Турция, за да получат разрешение. Действително политическите усилия на Турция да се утвърди като главен посредник сред страните в региона са свършили добра работа.

В по-глобален аспект, когато положението в Ирак започна да изглежда, че няма да може да бъде стабилизирано от САЩ, към кого се обърнаха експертите? Според доктор Мохамед Шамсадин Мегаломатис, експерт по Близкия изток, който пише за „Америкън Хроникъл”, Турция е „единственият достоен изход за Америка от Ирак”. Според Мегаломатис: „Само Турция може да предотврати избухването на вулкан от ислямски терор в Ирак… Турция може да предотврати надигащата се сила на Иран и… да наложи ред и демокрация в Ирак… Турция може да помогне да се установи Ред, Свобода, Демокрация и Справедливост в Ирак… благодарение на своята вековна практика, със своя опит от Османската империя, самокритичност и правилно разбиране за опасността на Уахаби за цялото човечество, със своята Кемалска версия на Светска демокрация за мюсюлмани, с милионите киркаси, тюркмени, тюрки и азари в Ирак и Иран като нейни естествени съюзници.”

Може би Мегаломатис е прав; може би накрая Турция ще бъде тази, която ще помогне на САЩ да напусне Ирак и да се възстанови реда в региона. Но цената ще бъде висока, Турция ще спечели позиции като регионална супер сила и ще засили искането си за придобиване на ядрени оръжия. Всеки път, когато Западът е зависел от мюсюлманска държава за неутрализирането на друга, неутрализиращата държава накрая се е превръщала в звяр грабител. Афганистан и Ирак са отлични примери. Избавянето на света от комунистическа  Русия, използвайки Афганистан, приключи със създаването на талибаните. Помощта на Ирак за неутрализирането на Иран завърши с война в Ирак, с която Западът все още трябва да се справя.

Реджеп Тайип Ердоган
12 ноември 2007 г.

Гледайки към Близкия изток, а не към Запада, Турция играе ролята на посредник
Израелският президент Шимон Перес се среща с турския министър-председател
От Йигал Шлайфър

Анкара, Турция (JTA) – Изглежда, че напоследък дипломатическият трафик в Близкия изток си е намерил нова улица: турската столица. В понеделник президентите на Израелските и Палестинските власти се обърнаха към турския парламент, отбелязвайки първият път, когато израелски държавен глава говори пред законодателната власт на мюсюлманска страна.

Дни по-рано кралят на Саудитска Арабия Абдула беше в града. Това е второто посещение в Турция на саудитски монарх през последните 40 години. Това посещение стана само няколко седмици след официалната визита в Анкара на Башар Асад – първият сирийски президент, посетил Турция.

Всичко това би изглеждало немислимо само до преди няколко години.

В продължение на десетилетия Турция е държала арабските и мюсюлмански държави в Близкия изток на една ръка разстояние, фокусирайки се върху заздравяването на съюза си със Запада и отдалечавайки се от ислямското минало на Османска империя. Но сега Турция, водена от либералната ислямската партия за справедливост и развитие, известна под съкращението AKP, се опитва да заздрави своите връзки със съседите си, като в същото време възприема ролята на посредник в региона.

“Това винаги е било част от плана им” – казва професор Хенри Барки, експерт по Турция от Лехайския университет в Истън, Пенсилвания. „Партията AKP винаги е смятала, че Турция е играела под своето ниво в международен план, че е била прекалено нерешителна и е седяла в ъгъла.”

Сега АКР популяризира Турция в ролята на посредник за мир.

В своята реч пред 550-членния парламент в Анкара израелският президент Шимон Перес предположи, че нарастващото регионално участие на Турция й дава роля, която да изиграе в помощ за решаването на близко-източния конфликт.

„Турция може да има уникален принос като глобален архитект и местен” – заяви Перес.

„Ние можем да казваме различни молитви, но очите ни са обърнати към едно и също небе и към еднакво виждане за Близкия изток” – каза той на иврит с превод на турски.

Перес и палестинският президент Махмуд Абас дойдоха в Анкара, за да подпишат споразумение, създавайки съвместен индустриален парк на западния бряг на израелската граница, който ще бъде задействан с помощта на Турция.

Чингиз Кандар, водещ турски политически анализатор, казва, че проектът за индустриалния парк е показателен за ролята на нишата, която Анкара, имайки силни връзки с Израел, както и със Сирия и Иран, би искала да създаде за себе си в региона.

„Цялото това занятие е израз на оказваната от Турция „мека сила” в Средния изток” – казва Кандар. „Турция може да играе ролята на сътрудник.”

Анализаторите  предупреждават, че новата енергична външна политика на Турция спрямо Близкия изток крие рискове.

Нейната репутация на Капитолия пострада сериозно през февруари 2006 г., когато страната беше домакин на Хамаския лидер в изгнание Халед Мешал. Израел и членове на Американския Конгрес веднага осъдиха визитата.

На домашния фронт, разрастващите се взаимоотношения на Анкара с мюсюлманските й съседи доведе до някои критики от страна на светската върхушка в Турция, които обвиниха правителството в преследване на „ислямска” външна политика в Близкия изток, която би преориентирала Турция към Изтока.

„У дома битуват както вълнение, така и загриженост относно тази нова външна политика в Близкия изток” – твърди Мурад Йеткин, базиран в Анкара журналист на „Радикал”, водещ ежедневник. „Вълнението произтича от преоткриването на една географска област, с която преди сте били познати. От друга страна, налице е загриженост, че можем да се обвържем твърде много.”

За Израел, въпреки забележителното посещение на Перес в парламента, новият подход на Турция към Средния изток поражда смесени чувства.

Макар да предлага възможности, като тази Анкара да играе ролята на посредник между Ерусалим и Дамаск, този подход също така намалява известната близост, на която Турция и Израел са се радвали в миналото като изолирани съюзници в един предимно недружелюбен регион.

През последните няколко години  правителството на АКР често е било по-критично към действията на Израел, в сравнение с предишните турски правителства.

„Турско-Израелските отношения са далеч по-неудобни за Израел отколкото преди шест–седем години” – казва Алон Лиел, бивш израелски дипломат в Турция, който по-късно стана председател на Турско-Израелската Търговска камара.

Лиел приписва промяната на появата на определени фигури като турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган и президента Абдула Гюл, за които Лиел казва: „Те са много по-балансирани във взаимоотношенията си с арабския свят отколкото техните предшественици.”

В крайна сметка, всяка разширяваща се роля, която Анкара желае да играе в Близкия изток, особено тази на посредник в aрабско-израелския конфликт, ще принуди Турция да поддържа силните си взаимоотношения с Израел, твърди Лехай Барки.

„Турците имат потенциална роля, която да изиграят” – казва той. – „Нещо много умно, което АКР са разбрали, е че, ако искаш да имаш влияние сред арабските страни, трябва да имаш добри взаимоотношения с Израел.”

ГЛАВА 92

ТУРЦИЯ

ВОЕННАТА МОЩ

Една от главните причини, поради които западняците вярват, че Антихрист ще дойде от запад, е, че той трябва да има голяма военна мощ, а само западните нации отговарят на това условие. Все пак неколцина на Запад са наясно с факта, че Турция има една от най-големите и силни войски в света. Сред 26-те страни-членки на НАТО, Турция има втората по големина армия, втора само след Съединените Щати. Турската армия далеч превъзхожда армиите на Германия, Испания, Италия и Англия взети заедно.

Докато Съединените Щати имат грубо 4 милиона войници в своите комбинирани сили от активно служещ персонал и запасни групи, турската армия има над 2 милионна войска.

Поради разположението си в жизнено важен и предизвикателен географски регион, за Турция винаги е било също толкова жизнено важно да има силна и ловка армия. Турция се намира в центъра на Кавказ, Близкия изток и Балканите – най-нестабилния регион в света. Това е също така и център, където се пресичат международни гео-стратегически линии и маршрути.

Турция контролира стратегическия турски  пролив; нещо повече, тя е добре разположена така, че да контролира Суецкия канал, а оттам и морския трафик в региона. Освен всичко това, в тази епоха на несигурност, заплахата  за сигурността на Турция не се състои просто в различните режими и военни сили в региона, но също така и в политическата, икономическа и социална нестабилност, гранични спорове и тероризъм. В светлината на всичко това, турската армия остава винаги силна и боеспособна.

Що се отнася до второто изискване, на което трябва да отговаря нацията, която ще доведе царството на Антихрист, Турция отново го изпълнява идеално. Турция със сигурност има военния капитал, необходим да подкрепи всеки обширен план за мир в Близкия изток. Турция също така има нужната военна мощ, за да атакува и победи всички други нации в региона, независимо от техния брой. Разбира се, възможностите на Турция да атакува Израел ще бъдат значително по-високи, ако към нея се присъединят няколко други нации.

ГЛАВА 93

ТУРЦИЯ

НЕПРИЯТЕЛЯТ

АНТИ-СЕМИТСКИ И АНТИ-ХРИСТИЯНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Исторически погледнато, съвсем доскоро се изчисляваше, че турците са избили  около 2,8 милиона християни. Стенли Коен, професор по криминология в Еврейския университет в Ерусалим, пише:

„Най-близкият успешен пример [за колективно отричане] в съвременната  епоха са 80-те години на официален отказ от страна на последователните турски правителства да признаят геноцида от 1915-17 г. срещу арменците, при който 1,5 милиона души изгубиха живота си. Този отказ е бил подкрепен от умишлена пропаганда, лъжи и прикриване, фалшифициране на документи, укриване на архиви и подкупване на учени. Съвсем наскоро, през 1974 г., светска и както се твърди модерна Турция окупира Кипър, наложи мюсюлманите и заповяда на гърците да се изнесат в рамките на 24 часа.  Църквите бяха запалени или превърнати в джамии. Седемдесет процента от индустрията й сега е под турски контрол.”

Въпреки връзките на Турция със Запада, нейната история  е белязана от дълбоко подчертан анти-християнски и анти-семитски дух. Западната политика на отстъпки относно исляма в Турция се крепи на лъжовното предположение, че Турция, със своите кемалистки възгледи, е умерена. Тези възгледи провокираха боевете срещу християните сърби и македонци, за да се подкрепят босненските и албански мюсюлмани в Босна и Косово. Ирански ислямисти и чеченци подпомагаха тези групи в опита за реислямизиране на Балканите. И въпреки предполагаемото приятелство, съществувало между Америка и Турция през по-голямата част на последните няколко десетилетия, това взаимоотношение е взело драматичен обрат в друга посока.

Точно преди войната в Ирак Турското велико народно събрание наложи вето на законопроект за разрешаване на преминаването на около 60 000 американски войници през турска територия, за да влязат в северен Ирак. Американците бяха озадачени, защото турците винаги са били считани за надежден приятел и партньор. Турците обаче прецениха, че Америка бе пренебрегнала чувствителни моменти относно положението на северен Ирак, който граничи с Турция и често е използван като стартова площадка от кюрдските сепаратисти, които проникват в Турция и извършват терористични нападения.

Като добавка към това разделение, няколко месеца по-късно турско-американските взаимоотношения отново претърпяха сериозен удар, когато единадесет офицера от турските специални части на наблюдателна мисия в северо-иракския град Сюлеймания бяха арестувани от американските сили и отведени в Багдад. Това стана известно под името „инцидента с качулките”, защото турците са били видени да бъдат превозвани с черни, подобни на качулки, торби на главите. Повечето американци не обърнаха много внимание на това. Турците обаче, които се гордеят изключително много с армията и страната си, бяха унижени и се разгневиха  на Съединените Щати заради опозоряването на техните войници. В очите на много турски граждани това бе непростим акт и беше запомнено с голямо презрение. Не беше отправено никакво официално извинение, освен една дипломатическа нота, подписана от секретаря на отбраната Доналд Ръмсфийлд, в която се казваше, че Америка съжалява за инцидента. Това вбеси хората в Турция и в резултат на това турско-американските взаимоотношения пострадаха.

НАРАСТВАЩА ОМРАЗА

Един турски филм, озаглавен „Долината на вълците – Ирак” дебютира през 2006 г., разкривайки турските чувства към Америка. Историята започва със споменаване на „инцидента с качулките”. Според сюжета, един от арестуваните турски офицери се самоубива от срам и оставя бележка за своя приятел Полат Алемдар, главния герой, с която го моли да отмъсти за позора му. Съобразявайки се с желанията на своя приятел, Алемдар преследва американския командир – християнски фундаменталист, отговорен както за инцидента с качулките, така и за масовото избиване на хиляди  невинни цивилни иракски граждани. Филмовата звезда Гари Бъсей играе ролята на еврейско-американски лекар, който събира органи от иракчаните, за да бъдат продавани в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив. Този филм стана един от най-касовите турски филми за всички времена. Хората се редяха на опашка пред  кината, за да го гледат отново и отново. Турската омраза към Америка и Израел нараства с всеки изминал ден. Много турци вярват, че този филм представя истината за Америка и Израел.

Други примери за нарастващото анти-семитско и анти-християнско отношение се виждат в две от най-продаваните книги в Турция. „Моята борба” от Адолф Хитлер, която е била субсидирана и продавана много евтино от различни издателства и в различни преводи,  наскоро се превърна в бестселър там. Друг бестселър е озаглавен „Атакувайте папата: Кой ще убие папата в Истанбул?” На корицата на книгата е изобразен човек, който хвърля гранатомет по папа Бенедикт. Едно изследване на надигащия се анти-семитизъм в Турция проведено, от Института „Стивън Рот” за съвременни изследвания на анти-семитизма и расизма посочва, че е нещо обичайно в най-различни главни вестници да се четат анти-семитски обиди и конспиративни теории, които представят като демони евреите. Отричането на Холокоста също е широко разпространено. Според това изследване „Преводи на класически анти- семитски трактати като „Протоколите на Сионските мъдреци” и „Международното еврейство” на Хенри Форд се продават във видни книжарници.

Очевидно в Турция се надигат анти-семитски и анти-християнски настроения.

ГЛАВА 94

ТУРЦИЯ
В РЪЦЕТЕ НА ИСЛЯМИСТИТЕ

В моята книга „Защо напуснах джихад” аз цитирам Серж Трифкович, директор на Центъра за международни въпроси, който коментира относно Турция:

„Къкрещият ислямистки вулкан в селата на Анадола и бедните квартали на разпръснатите градове ни карат да се чудим не „дали”, а „кога”. Ако и когато Турция стане напълно развита демокрация, в същия момент тя ще стане ислямска.”

Цитирал съм също така Стенли Коен, професор в Еврейския университет в Ерусалим, който казва:

“Все още се смята за част от НАТО и „приятел” на САЩ, независимо че миналото на Турция се възражда, като от ранен звяр се превръща в плячкосващо чудовище. Не е чудно, че през 1997 г. държавният доклад на работната група на ЦРУ определи Турция като нация, застрашена от колапс. Западът трябва да осъзнае, че Турция не е демокрация и че всички усилия за установяване на демокрация в нея ще се окажат фатални, тъй като демокрацията, подобно на опитите в Ирак, ще бъде използвана единствено за избирането на ислямска шериатски ориентирана система.”

Думите и на Брифкович и на Стенли чудесно предвидиха ситуацията – днес Турция е под властта на ислямистите и не е ли удивително да видим Стенли, един светски човек, да използва фразата „ранен звяр”, за да опише Турция? Точно така Библията описва ранената отмряла Османска империя, която ще се съживи в края на времената. За Съединените Щати ще бъде почти невъзможно да се справи едновременно с ядрените оръжия на Иран, войната в Ирак и с накланянето на Турция към ислямизма. И все пак в момента Америка се изправя точно пред това. По времето, когато пиша това, август 2007 г., ислямистката партия АКР в Турция по най-демократичен начин спечели крайните избори, необходими й да вземе контрол над цялото турско правителство. Това е изумително. Най- продължителната светска демокрация в мюсюлманския свят падна в ръцете на ислямистката партия.

Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган и новоизбраният президент Абдула Гюл сега оглавяват АКР. Също така, понастоящем АКР държи мнозинството от парламентарните места. Следователно една открито ислямистка партия управлява турското правителство и оказва влияние върху системата от проверки и баланси в Турция изцяло в своя полза. Сега единственото, което им трябва, е да вземат контрол над армията. За да осъзнаем напълно важността на това, трябва да разберем кои са тези лидери и какво представляват исторически в светската мюсюлманска нация на Турция.

Елизабет Ивс от списание „Форбс” обяснява: „Всичко започна на 27 април [2007г.], когато турският парламент, доминиран от управляващата партия за Справедливост и развитие, или АКР, номинира министъра на външните работи Абдула Гюл за президентския пост. Гюл, както и лидерът на АКР Реджеп Тайип Ердоган, има своите корени в ислямисткото движение в Турция. През последните години АКР е предприела действия, разглеждани като религиозно подбудени, като например опита да се забрани  прелюбодейството и да се насърчат религиозните училища. Въпреки че Гюл придвижи напред преговорите с Европейския съюз и е широко възприеман като прозападен и дипломатичен, опонентите му в Турция го смятат за ислямист, а оттам и заплаха за светското правителство. ”

За да стане ясно колко сериозно е поемането на управлението на  турското правителство от ислямистка партия, разгледайте някои от коментарите, направени от напускащия турски президент Ахмет Недждет Сезер в прощалната си реч. Покрай съвсем трезвите си  предупреждения Сезер заяви  следното:

„Политическият режим в Турция е под безпрецедентна заплаха… Политическият ислям са налага на Турция като модел … Осъществява се заговор, с ясно определени срокове във времето, срещу турските въоръжени сили. Външните сили – както и вътрешните с цел да обслужват собствените си интереси – под претекста на „демокрацията”, която се опитва да промени светската турска република  и да създаде модел на „умерена ислямска република”, трябва да служат като пример, който ислямските страни да следват. „Умереният ислям” би означавал, че държавната социална, икономическа, политическа и правна система до известна степен ще отразява религиозните закони. Според това определение, „умереният ислямистки модел” може да представлява „напредък” за ислямските страни, но за Турция, това означава „регресия”. Това е модел на „фундаментализъм”, [който Турция  отхвърля].”

Сезер заяви също, че е само въпрос на време преди едно „умерено” ислямско правителство да стане радикално. По подобен начин д-р Мегаломатис, също привърженик на светското управление в Турция, използва още по-силен език, за да опише сериозността на ислямисткото поемане на властта: „В Турция, истинският враг е ислямисткото движение с похотливите и недодялани министър-председател и министър на външните работи, които се опитват да разработят своите симулативни кроежи за ислямизация, вулгаризиране и варваризиране на Турция. Играейки си с поделения на цивилизованата политическа институция на Турция, използвайки несъответствията в избирателния закон и разчитайки на коварната подкрепа на най-лошите външни врагове на Турция, Ердоган и Гюл съставляват заплаха номер едно за цялата страна.”

Ако се съмнявате в изказванията на Сезер и Мегаломатис, то тогава разгледайте някои от коментарите, направени от архитекта  на наскорошното нашествие във властта, самия министър-председател Ердоган. Въпреки безкрайните публични изявления на Ердоган, че е за Европейския съюз, про-демократично, про-американски и про-израелски настроен, за мира и за глобалното единство, Ердоган беше уловен да прави следният позорен цитат: „Демокрацията е като трамвай. Возиш се на нея, докато стигнеш целта си и тогава слизаш.”

Съобщава се също, че заместник-министърът на Ердоган заявил, че е необходимо да се замени секуларизма и републиканството с по-голямо участие на ислямска система. При друг случай, в рядък момент на откровеност, Ердоган рецитира следния откъс от радикално ислямско стихотворение, написано от него, в което пише:

„Джамиите са нашите казарми, куполите им – нашите каски, минаретата им – нашите щикове, вярващите – нашите войници. Тази свята армия пази моята религия. Всемогъщи, нашето пътуване е нашата съдба, краят е мъченичеството.” Ако тези коментари идваха от Осама бин Ладен или Махмуд Ахмадинеджад, те биха  изглеждали на място; обаче те идват от един от най-влиятелните мюсюлмански водачи в Близкия изток. Следователно, те трябва да обезпокоят силно всички световни лидери по света. Освен това тези коментари са и противоречиви. Те звучат така, сякаш са дошли от устата на един радикален самоубийствен бомбохвъргач, само че те идват от човек, на когото Америка и Израел имат пълно доверие. Тези коментари идват от човек, който спомогна за разработването на „Алианса на цивилизациите” на ООН и който често е чуван да цитира Meвлана Джалалудин Руми, известния миролюбив суфи мюсюлмански мистик.

И така, кой е истинският Ердоган – мюсюлманския Ганди или превъплъщение на Гигес? В светлината на доказателствата, че вероятно Ердоган е нещо повече от това, което виждаме по телевизията, не трябва да се изненадваме да чуем професор Рубен Сафрастиян да го нарича някой, който е „много умел в политическите манипулации.”

Писанието предупреждава, че „един нищожен човек… ще дойде мирно и ще завладее царството чрез ласкателство (интриги)” (Данаил 11:21).

И така, още едно необходимо изискване спрямо водача на царството на Антихрист е намерило изпълнението си в Турция. Скрити или по-явни тенденции към антисемитски и антихристиянски настроения се откриват във все по-големи размери в съвременна Турция. Далеч по-важно е, че една потенциално дремеща в летаргия бойна група и едно замаскирано радикално ислямистко правителство е завзело контрола над това, което исторически погледнато беше най-умерената и светска мюсюлманска нация в света.

Ако Турция продължава по пътя, който е поела, последиците за Запада ще бъдат унищожителни. Както заяви британският журналист Джон Хупър още през 1996 г.: „размахът на конфликта, ако Турция, подобно на Иран, стане „ислямска”, би бил огромен.” Въпреки това, ако Турция действително обедини сили с Иран и няколко други ислямистки страни, както твърди Библията, тогава думата „огромен” ще бъде прекалено слаба, за да опише разрушителното влияние, което това би донесло за Израел и Америка.

ГЛАВА 95

ТУРЦИЯ В ИСЛЯМСКИТЕ ПРОРОЧЕСВА
МЮСЮЛМАНСКО ПРОРОЧЕСТВО ПРЕДСКАЗВА

ПАДАНЕТО НА ТУРЦИЯ ПОД ВЛАСТТА НА ИСЛЯМИСТИТЕ

Веднъж участвах в дебати по Ирландската национална телевизия с Анджем Чудари, лидер на вече несъществуващата  терористична организация „Ал-Мухаджирун” в Англия. Чудари започна да бълва омраза към Кемал Ататюрк, наричайки го подставено лице, който е унищожил халифата. Той заяви, че ислямът трябва да бъде възстановен там, където е наранен. Днес мечтата на Чудари се сбъдва – превземането на турското правителство от ислямистка политическа партия има сериозно пророческо значение сред апокалиптично настроените мюсюлмани.

Сатана, който разбира Библията, е заложил свои собствени пророчества относно първия и втория възход на Турската империя. Сред многобройните ислямски традиции съществува поредица от пророчества, които говорят за падането на Константинопол под властта на исляма. Когато Мехмед II, предводителят на мюсюлманските армии, завладява Константинопол през 1453 г., той изтъквал тези пророчества пред своите войски, като им вдъхвал еуфорично чувство за божествена цел. „Аллах ще завладее Константинопол (Истанбул) за народа на Неговите най-обичани приятели”– казвал той, – „Наистина ще завладеете Константинопол. Колко прекрасен ще бъде неговият лидер и колко прекрасна ще бъде тази армия!”

И все пак, Второто завладяване на Константинопол от исляма се очертава на хоризонта. За него се казва, че ще бъде постигнато чрез мирни средства, точно преди края на света. Великата война, както я нарича ислямът, ще настъпи веднага след завладяването на Константинопол. „Разцветът на Ерусалим ще бъде, когато Ятриб (Медина) бъде в руини, разрушаването на Ятриб ще стане, когато настъпи Великата война, избухването на Великата война ще бъде при завладяването на Константинопол, а завладяването на Константинопол ще бъде, когато Даджал (Антихрист) се появи. Той (пророкът) удари бедрото или рамото си с ръка и каза: Това е вярно, колкото е вярно това, че сте тук или че седите.”

Точно както повторното превземане на Ерусалим от Израел през 1967 г. повдигна християнския дух по целия свят, така повторното завладяване на Константинопол от исляма ще вдъхне сила на мюсюлманите. Няколко години преди падането на Турция под властта на ислямистката партия мюсюлманският апокалиптичен писател Сидик Велианкод (Sidheeque Veliankode) коментира, че „първото превземане на Константинопол от Мехмед II е било просто подготвителна война преди действителното му завладяване в последния час. Въпреки това, хадиските коментатори предполагат, че свалянето на държавното управление в Константинопол след падането на ерата на ислямския халифат потвърждава връщането на същото управление – по Божия воля – в ръцете на мюсюлманите.”

Когато издирва Антихрист, човек не трябва да гледа към хора от сорта на Ахмадинеджад или Осама по света, а напротив – към някой с умерена маска, поне в началото. Неговата зловеща, неистова омраза към евреите и християните няма да се разкрие, докато не примами овцете в бърлогата си. Всеки в Близкия изток знае кой е Абдула Гюл, чието име буквално означава: „слуга на демона Аллах”.

Ислямската парадигма, както изглежда от нашето изследване, е един от най-важните ключове, за да отключим древните пророчества на Библията. Сатана познава Библията от кора до кора и затова се опитва да разклати лековерните, като взема истински пророчества и изкривява крайния им резултат. Израел победи въпреки всички лоши шансове, за да не бъде изтръгнат никога повече от земята си (Амос 9:15) – всичко, което трябваше да направя, когато бях мюсюлманин, беше да се разконцентрирам на погрешния канал. Ето защо самият Христос ни предупреди: Бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите.

<<назад: Разкриване на Тайнствения Вавилон – майката на блудниците

 

 

 

 

Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението да публикуваме откъси от книгата му на нашия уебсайт.