ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (6-ТА ЧАСТ) РАЗКРИВАНЕ НА ТАЙНСТВЕНИЯ ВАВИЛОН – МАЙКАТА НА БЛУДНИЦИТЕ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 84

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С АРАБИЯ

 

Саудитска Арабия

В течение на много години учението, че Блудницата от Откровение е Рим или Католическата църква, е царувало сред множество протестантски среди. Днес повечето западни анализатори се разграничават от тази теория и имат основание. Проблемът обаче да се намерят други варианти оставя мнозина в тъмнина – повечето западни анализатори гледат за някаква глобална Блудница, която да обединява всички религиозни системи и да е от политически характер, какъвто например е бил Рим. И все пак, нито Рим, нито тази „комбинирана световна религия” като Блудница, не отговарят на повечето от най-основните библейски описания на Блудницата. Аз съм събрал седем основания, за да докажа следното твърдение. Блудницата, описана в Библията, трябва да е Арабия.

ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАЯ СРЕЩУ ВАВИЛОН

Блудницата трябва да бъде свързана с Арабия, а не с Рим или Ню Йорк, нито някоя друга нация или град. В Исая 21:9, Исая излага едно пророческо предсказание: „Падна, падна Вавилон”. Това е същото изявление като в Откровение 18:1-2. И все пак, това пророчество не се отнася окончателно за древен Вавилон (Ирак), а за Тайнствената Блудница от Откровение. Древният Вавилон е бил просто преобраз на Вавилон от Последните дни. Имената в това пророчество са изцяло области в Арабия:

„Пророчеството срещу Дума” (Исая 21:11- Протестантски превод на Библията, 1940г.).
„Пророчеството срещу Арабия” (Исая 21:13).
„Ще изчезне всичката слава на Кидар” (Исая 21:16).

Дума и Кидар са в Арабия, както показва текстът: „Ще изчезне всичката слава на Кидар” (ст. 16). Всички споменати в Исая 21 области, са в Арабската пустиня – района, описан в Откровение 17, който е заобиколен от много води (морета). В действителност Арабия е наричана от всички мюсюлмани Ал-Джазира Ал-Арабия, което буквално означава Арабския остров или Арабския полуостров, или „Пустинята на Морето” (ст. 1). Дори „Нейшънъл Джеографик” и Бърнард Луис я разпознават като такава.

Исая 21 също така съответства на много пасажи от Еремия и Откровение, които говорят за Вавилон. Противниците на това тълкувание трудно биха оборили съвсем директните библейски стихове. Имената, използвани в тези пасажи, съвсем ясно показват, че препратката не е към Рим или буквалния Вавилон край реката Ефрат. Нито веднъж те не говорят за Рим, Ниневия, Ур, Вавилон, Ерех, Акад, Сумер, Асирия, Халне, Мàри, Карана, Елпи, Еруду, Киш или Тикрит. Всички тези буквални местности се намират в Арабия, която е била част от древната Вавилонска империя.

Съществуват множество догадки, касаещи Тайнствения Вавилон. Някои твърдят, че Вавилон е Съединените Американски Щати или Ватикана. Нито една от тези теории обаче не се подкрепя от текста. Изследователите на Библията или изграждат модел въз основа на Писанията, или пригаждат Писанията, така че да паснат на техните теории. Наистина това  са единствените два избора, които съществуват. Щом прочетем текста в Исая 21, става съвсем ясно: „Изявеното за пустинята на морето пророчество” (Исая 21:1). Тук не се говори за реките Тигър и Ефрат в Ирак, а за буквално море, обградено от водите на Персийско-Арабско море, Индийския океан и Червено море. Смята се, че „морето” би могло също така да се отнася за пустинята Нефуд, представляваща на практика океан от огромни пясъчни дюни. Камилата е била наричана „кораба на пустинята“, единственото чудесно средство за транспорт през морето от пясъци.

ИСАЯ 21

1) Изявеното за пустинята на морето пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.  2) Тежко видение ми се откри: Коварният коварства и грабителят граби. Излез, Еламе; обсади, Мидийо; спрях всичките й въздишки.  3) Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.  4) Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; дрезгавината (нощта на веселието – Протестантски превод, 1940г. – бел.пр.), която пожелах, се превърна в страшилище за мене.  5) Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! Излъсквайте щитове!  6) Защото Господ ми каза така: Иди, постави страж и нека известява каквото види.  7) Той видя дружина конници по двама, ездачи на осли и ездачи на камили; тогава се вгледа внимателно.  8) После извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражевата кула през деня и оставам на стражата си цели нощи.  9) Но ето! Тук идва дружина мъже, конници по двама! И той, като проговори, каза: Падна, падна Вавилон и всички изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!  10) Сине мой и ти, произведение на хармана ми, явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израелевия Бог.  11) Изявеното за Едом (Еврейски: Дума, Протестантски превод, 1940г.-бел.пр.) пророчество: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?  12) Стражът каза: Утрото идва, също и нощта; ако искате да питате, питайте; елате пак, елате.  13) Изявеното пророчество за Арабия: Привечер ще слезете в гората да пренощувате, о, дедански кервани.  14) Жителите на теманската земя донесоха вода за жадния, посрещнаха бежанците с хляба си.  15) Защото побегнаха от мечовете, от оголения меч, от опънатия лък и от лютостта на войната.  16) Защото Господ ми каза така: В продължение на една година, каквито са годините на наемник, ще изчезне цялата слава на Кидар;  17) и останалият брой на стрелците, силните мъже на кидарците, ще бъде малко; защото Господ, Израелевият Бог, е изговорил това.

Някои могат да спорят, че контекстът на Исая 21 е само исторически. Обаче е трудно да се пренебрегнат множеството споменавания из цялата книга на Исая – на Кидар, Теман, Дедан и Дума. Дума се намира в Саудитска Арабия близо до Ятриб (Медина) и днес е позната като „Думат ел-Джандал”. Дума, един от синовете на Исмаил, се свързва също така с Едом и Сиир в Исая 21:11. Мнозина считат, че Кидар, още един от синовете на Исмаил, е родът, от който е дошъл Мохамед. Има вероятност Мека да е „славата на Кидар”, за която се споменава в стих 16. Историците по принцип отъждествяват Дума с народа Адириан Адумату. От тези и от други препратки можем да заключим, че Дума символизира Арабия.

Също така ще изследваме изключително важния текст от Исая 34 относно разрушаването на Едом, включително и неговия петрол. Би било невъзможно Исая 37 да се възприеме като историческа препратка, защото целта на разрушението срещу Едом там, е при последната битка за Ерусалим, в която Сам Господ ще присъства и ще воюва. В Авакум 3 това става в „Мадиамската земя”, която се намира в Арабия. Псалмите също ни предлагат директно споменаване на Едом като дъщерята на Вавилон (родена от Вавилон): „Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена” (Псалм 137:7-8).

Арабия определено е дъщеря на Вавилон, тъй като е била направена такава от Набонид, който разширил Вавилон до Ятриб (Медина). Това е добре документиран исторически факт, според който вавилонците са се кланяли на бога на Луната, който бил въведен в Арабия от Набонид.

Във всички тези старозаветни пророчества относно окончателното разрушение на Вавилон не е възможно да се говори за древния град Вавилон, понеже той е бил населяван в течение на близо петстотин години, след като пророчествата са били дадени, до около 141г.пр.Хр., когато Партската империя превзела областта и градът бил обезлюден. След това градът бавно западнал. Но никога досега не е претърпявал участ, която макар и отдалеч да наподобява окончателното разрушение, което понесли Содом и Гомор – с валежите от огън от небето, както много от тези пророчества описват.

ГЕОГРАФСКИЯТ ЛОКАТОР

Като става дума за разрушението на Тайнствения Вавилон, четем: „Нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще отправят стадата си да почиват там” (Исая 13:20). Това не може да бъде приписано на Рим, както твърдят някои. Арабите никога не са разпъвали шатрите си там. Окончателното изпълнение на този стих е разрушаването на Вавилон от Последните дни. Това ни е известно, тъй като пасажът говори за „деня Господен” (ст. 9) и „небесните звезди и съзвездия няма да дадат светлината си” (ст. 10). Това не е исторически насочено, а се отнася за Последните времена.

Когато Блудницата бъде унищожена, димът от нейния съд ще се вижда отдалече. Човек веднага си припомня сцената от Манхатън на 11 септември, когато новинарските камери показваха кадри от Световния търговски център от отсрещното пристанище. Човек можеше да види как димът и отломките от погубването на Кулите се носеха в небето и над океана. Аналогично, въз основа на всичко, което четем относно Блудницата, тя също има дълга и видима крайбрежна ивица, която може да се наблюдава от отсрещни земи и от кораби в морето. Къде се намират тези капитани, когато чуват и виждат това разушение? Еремия ни казва, че те ще бъдат в Червено море: „От слуха за разорението им земята се тресе; издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море” (Еремия 49:21).

Нима Рим, буквалният Вавилон, или Америка са разположени на Червено море? Червено море е географският индикатор за мястото, на което ще бъде разположен Вавилон от Последните дни. Погледнете Мека на която и да е карта и ще видите, че тя се намира близо до Червено море. Някои могат да възразят, че Еремия 49 говори за Едом, който е разположен главно в днешна Йордания. Обаче в Езекил 25, „Едом” се простира „от Теман (Йемен) до Дедан (Саудитска Арабия)” (ст. 13). По-големият Едом е обхващал целия западен бряг на Арабския полуостров.

Обърнете внимание на описанието на нейното унищожение: „Както при разорението на Содом и Гомор, и близките им градове, казва Господ, така никой човек няма да живее там, нито човешки син ще бъде пришълец там” (Еремия 49:18). Как са били унищожени Содом и Гомор? Не беше ли чрез огън, който падаше като дъжд от небето? Бил ли е древен Едом някога напълно унищожаван по такъв начин през историята? Еремия 49 в основата си говори за съда от Последните дни над Тайнствения Вавилон, който е свързан с Едом. Из цялата Библия единствено Тайнственият Вавилон е аналогично описан като напълно и окончателно унищожаван по подобен начин. Освен това този пасаж посочва конкретно, че областта, с която си имаме работа, обхваща градовете от Теман до Дедан, които са съвсем близо до Ирак, или някогашен Вавилон.

Библията също така ни казва, че кюрдите (мидийците) ще бъдат против Вавилон. Това е най-вероятно двойно изпълнение, тъй като днес кюрдите са мразени от всичките си съседи: „Ето, ще подбудя против тях мидяните, които няма да смятат среброто за нищо, а колкото до златото – няма да се наслаждават на него. А с лъковете си ще смажат юношите; и няма да се смилят над плода на утробата, окото им няма да пощади децата” (Исая 13:17-18).

ГЛАВА 85

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С ПУСТИНЯ

Блудницата Вавилон е описана като намираща се в конкретна пустинна местност: „И така, той  [ангелът] ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр” (Откровение 17:3). В такъв случай не е чудно, че Исус ни предупреди, че преди Той да дойде, от пустинята ще излязат религиозни самозванци: „И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте” (Матей 24:26). Мнозина коментатори пренебрегват това буквално описание на Блудницата.

Повечето се съгласяват, че Звярът е управленческият аспект на империята на Антихрист, както и че жената-град, Блудницата, е духовният подбудител на този механизъм на Звяра. И така, ангелът отвежда Йоан в една пустиня, за да наблюдава Блудницата. Там, в пустинята, тя е видяна да „седи над много води (народи)”. Тя е духовният източник, който оказва влияние на тези различни етнически народи. Но по-късно, в стих 15, ангелът обяснява на Йоан, че „водите”, над които седи Блудницата, трябва да се разбират алегорично като представляващи „народи и множества, племена и езици.” Жената оказва силно духовно влияние над едно голямо смесено множество, състоящо се от разнородни етнически групи и езици.

Съчетанието от тези описания (град, пустиня, седяща върху много води) съответства също така и на Исая 21, където Вавилон е описан като „Пустинята на морето”.

Макар някои да твърдят, че някои от Библейските описания на Блудницата от Последните дни, може би сочат известни прилики с Рим, Ню Йорк или Америка, когато ги четат западните умове, въпросът е, че трябва да бъдат изпълнени всички библейски описания, а не само някои от тях. Каквото и крайно решение да вземе човек относно този  пъзел, то трябва да бъде основателно и да е съобразено с всички свързани със съответния въпрос библейски Писания. Нима Рим, Съединените Щати или Ню Йорк седят в буквална пустиня? Ако не, тогава тези обекти не могат да бъдат изпълнение на тези библейски пророчества. Обаче Саудитска Арабия отговаря точно на това описание.

ГЛАВА 86

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С ПЕТРОЛ

След като установихме връзката на Тайнствения Вавилон с Арабия в пустинята, можем да приложим буквалните си открития към алегоричните стихове. Библията ни представя някои алегорични насоки относно тази Блудница като доставяща вино, което опива народите (Откровение 17:2). Мнозина западни библейски учители свързват виното, което блудницата държи в чаша, с католическата църква и златния потир, използван по време на причастие. Това заключение едва ли е благонадеждно от гледна точка на херменевтиката. Въпреки че много от старозаветните пророци са говорили относно Тайнствения Вавилон, нито един пасаж в Библията не говори конкретно за Блудницата, така както Откровение 17 и 18. В началото на Откровение 17 на Йоан бива представена Блудницата:

„И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над много води; с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване. И така, той ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване. А на челото й имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици… И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откровение 17:1-6,18).

Тук на преден план изпъкват две много важни описания на Блудницата. Първо, географски тя съществува в пустинен район. Второ, виждаме, че „земните царе” в преносен смисъл прелюбодействат с нея, за да се сдобият с „вино” в замяна на предателство към Божиите хора. Кое пустинно „вино” опива земята и е причина този пустинен регион да забогатява? Коя фалшива религия учи, че кръвта на християните и евреите трябва да се пролива? Коя пустинна нация днес е географската утроба, от която се е родила тази фалшива блудническа религия?

ВИНОТО В ЙОИЛ 3

Удивително е, че в Йоил 3 Библията говори и за това вино, и за блудницата, като включващи причината за Божието осъждение над народите:

„Защото, ето, в онези дни и в онова време, когато върна Юдовите и ерусалимските пленници, ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми и хвърлиха жребий за народа Ми; даваха момче за блудница и продаваха момиче, за да пият вино” (Йоил 3:1-3).

Тъжно е, че повечето наричащи себе си християни не знаят, че разделянето на Израел и отношението към евреите е главната основа, на която Исус ще съди народите. И все пак, мнозина ще носят позора на непознаването на едни от най-важните стихове в Писанието. Едновременно възхитително и плашещо е да видим толкова познати елементи от съвременната близкоизточна политика описана от това древно пророчество за Последните времена. Сред различните престъпления, които народите извършват срещу Бога и Неговите хора, те са виновни, че „си разделиха земята Ми (на Бога).” Точно това наблюдаваме днес, когато Израел е подлаган на непрекъснат натиск да „изрежат” Юдея – самото сърце на Израел, за да се създаде Палестинска държава и в крайна сметка в опит да се унищожи Израел.

В характерната еврейска проза виждаме цената, платена за това продаване на Израел, когото Бог нарича „народа Ми”: „И хвърлиха жребий за народа Ми; даваха момче за блудница и продаваха момиче, за да пият вино” (Йоил 3:3). Виждаме, че народите ще разпродават Израел, за да глезят Блудницата и да се сдобият с нейното вино. Времевият контекст на този пасаж са Последните времена: „в онова време, когато върна Юдовите и ерусалимските пленници” (Йоил 3:1).

Аз ви предлагам, че Блудницата използва исляма и петрола като свое „вино”, чрез които съблазнява народите по света да извършват духовно блудство с нея и да правят компромис с Израел. Естествено, това вероятно е съвсем нова парадигма за много западни изследователи на Библията, но на изток новообърналите се от исляма я схващат – и то бързо. Това вино не може да бъде маловажен въпрос: „Защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване” (Откровение 18:3).

Вавилон е осъден поради нейното „разпалено” влияние, което е използвало петрола , за да обърне много народи срещу Израел. Под „разпалено” текстът има предвид безразсъдна омраза, която изпълва сърцата на онези, които съучастват в нейните идолопоклоннически учения. Както духът на исляма днес кара хората да се разпалват от омраза и ярост, така виждаме и че религията на Блудницата има същия резултат. В Новия Завет, когато човек стане последовател на Исус, той се изпълва със Святия Дух и принася съответния плод в живота си – любов, радост, търпение, благост, мир и т.н. Ислямът поражда обратното.

Освен духовната страна на влиянието на Блудницата (исляма), виждаме също така и финансово измерение – петролът се използва като средство, за да се оказва натиск и дори да се изнудват народите. Днес живеем в свят, който е пристрастен към петрола. За в бъдеще ще станем свидетели на истинските „разпалващи” последствия от въздействието на Блудницата, когато нейното „вино” бъде държано като примамка на клечка за нейните пристрастени към петрола клиенти. Съвсем наскоро ОПЕК обявиха, че са решили да не увеличават производството на петрол в Саудитска Арабия. Целта на това очевидно е да се нанесат щети на Съединените Щати. През 1970-те видяхме последствията от ембаргото на ОПЕК, когато Саудитска Арабия първа се събуди за своята власт. Трябва ли да се изненадваме, че веднага след сформирането на ОПЕК, следващата организация, която се създаде, беше ОАПЕК (Организацията на арабските страни износителки на петрол), чиято цел беше да оказва натиск върху Запада, по-конкретно върху неговата подкрепа за Израел?

В идните години ще станем свидетели колко отчаяни могат да станат пристрастените, когато Саудитска Арабия отново употреби „виното” си, за да повлия върху политиката на чуждите държави. В обобщение, човек би трябвало да се запита, коя арабска, ислямска, пустинна нация днес – както идеологически, така и финансово – подкрепя износа на фундаменталния ислям (религията на Антихрист) по света? Коя арабска нация е най-вероятно да използва влиянието си с петрола, за да влияе върху политиката на други държави? Нетният износ и продукция на петрол на коя нация са над три пъти по-високи от тези на която и да е друга арабска страна-членка на ОПЕК?

Спомнете си, Библията казва, че: „…земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош” (Откровение 18:3). Земните търговци са забогатели благодарение на изобилието на деликатеса, който тя предлага: „О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, краят ти дойде” (Еремия 51:13).

БУКВАЛНО ПЕТРОЛ – ИСАЯ 34

Мнозина все пак могат да спорят, че Откровение 17 е просто една алегория за нещо духовно. Когато обаче започнем да изучаваме Исая 34, вече няма да имаме никакви съмнения. На почти същия език, както този, на който вече четохме относно Тайнствения Вавилон в Откровение 17 и 18, четем:

„Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния за Сионова отплата. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола.  Няма да угасне нито нощем, нито денем; димът й ще се издига непрестанно” (Исая 34:8-10).

Невероятно е, но почти три хилядолетия преди откриването на петролното гориво, Исая предсказва изгарянето на същото нещо, което е било използвано във Вавилон, за да изгради име за бунтовните – смолата. Смолата е битум (вид асфалт-бел.пр.) и катран, което технически погледнато представлява просто нерафиниран петрол. Запитвали ли сте се някога защо Бог нарича Антихрист „Нимрод” в Михей 5? Неговите корени произлизат от Вавилон.

Забележете, че земята няма да бъде „като” пламтяща смола, а действително ще стане пламтяща смола – тук не става въпрос за сравнение. Това пророчество може да се изпълни единствено в земя, богата на петрол. Думата за „потоци” (начал) не се отнася за водни потоци, а за „течение”, „долина на порои”, „пустинен поток/долина”, „мина” или „тунели”, като по този начин не е нужно да се разбира строго като потоци от вода. Ясно е, че водата никога не може да гори като смола, така както заявява този стих. Обрисуваната картина представлява буквално земя, която се превръща в река от пламтящи извори (тунели) от петрол. Това се потвърждава също и в Откровение 18 по отношение на блудническия град:

„И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й” (Откровение 18:9). „И викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град?” (Откровение 18:18).

Спомняте ли си петролните полета по време на Войната в Залива, когато Саддам Хюсеин запали всички петролни кладенци? Дори през деня небето беше черно от дима. Точно така пророк Исая описва съда от Последното време над Вавилон. В Откровение четем, че Бог ще й отплати „двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте” (Откровение 18:4-7). Тази чаша на Тайнствения Вавилон е същата като в Еремия 51: „Господ… ще му отдаде отплата. В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха” (Еремия 51:6-7). Когато Бог извършва съд, Той връчва тази чаша на Блудницата и я кара да пие от същата чаша, с която преди е утвърждавала влиянието си, от изобилието на своето петролно богатство, тя ще бъде наситена с двойно наказание от самия продукт, който е използвала, за да утвърди себе си и своята сила чрез собственото си изгаряне с него. Макар да е спонсорирала износа на този погубител Абадон (на гръцки Аполион-бел.пр.), наричан от Запада „радикален ислям”, и терористите, които преобърнаха света наопаки, така в крайна сметка радикалните ислямисти ще нападнат Саудитска Арабия и ще й въздадат нещо двойно по-лошо от всичко, което е виждала всяка друга нация. Тя ще бъде изгорена – в един час тя ще падне. Затова земните царе ще плачат и ридаят заради своя петрол, но той ще избухне в пламъци. Всичко това е заявеното от Библията: „въздаянието на Господа и годината на отплатата за [легалния] спор за Сион.” Това не може да бъде древният Вавилон. Сам Бог ще извърши най-накрая съд заради Израел и то с голяма разруха. Същото въздаяние се намира и в Еремия 51:11: „въздаянието за храма Му”. Отново, този съд срещу „Едом” се простира от Теман до Дедан:

„Така казва Господ Бог: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом и престъпи тежко, като си отмъсти против тях, затова така казва Господ Бог: Ще простра ръката Си върху Едом, ще изтребя и човек, и животно и ще го запустя до Теман, и ще паднат от меч до Дедан” (Езекил 25:12-13).

Теман е име на място и означава „дясна страна”, тоест „южна”. Едомците са били клан, произлязъл от Исав (Битие 36:11, Битие 36:15; 1 Летописи 1:36). Теман е бил град, свързван с едомците (Еремия 49:7, Еремия 49:20; Езекил 25:13; Амос 1:12; Авдий 1:9; Авакум 3:3). Теман често е бил отъждествяван с Тавилан, на 80 км южно от Червено море, точно на изток от Петра, въпреки че археологическите доказателства не потвърждават мястото като главен град на южен Едом. Други смятат, че Теман обозначава южен Едом в най-общи линии. Според други пък връзката с Дедан (Еремия 49:7; Езекил 25:13) навежда на мисълта за Тема на Арабския полуостров. Тъй като Библията решава да отъждестви Теман с Дедан, трябва да приемем, че Теман е в южната част на централна Арабия в Йемен. Дедан е добре определен и е бил древен град в централна Саудитска Арабия, който сега е известен като Ал-Ула. Господ е представил географското местоположение на Тайнствения Вавилон съвсем ясно за всеки, който би се поинтересувал от него.

РАЗМЕРА НА РАЗРУШЕНИЕТО НА АРАБИЯ

Това разрушаване на Арабия е пълно и отговаря на описанието, дадено от няколко пророка, чиито пророчества са свързани с Исая 34:

„Затова в един ден ще дойдат напастите й мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти!… И всеки морски капитан, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град?” (Откровение 18:8-10,17-18).

Корабите от Червено море лесно могат да видят разрушението на Арабия. Блудницата ще бъде унищожена яростно и бързо, „в един ден”, и с такова насилие тя ще „изгори в огън”. Съдът над Блудницата е вечен. В този град няма да се чуят никога вече звук от музика или музиканти. Работници никога няма да възстановят града. Звукът на търговец никога вече няма да се чуе или види в него. Цялото селско стопанство ще спре. Няма да има сватби. Всякакви признаци на човешко обитаване ще бъдат премахнати завинаги. Извън Содом и Гомор, този вид пълна разруха не е виждан в никой друг град, включително Хирошима и Нагасаки. След разрушението си Вавилон ще бъде само „жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица” (Откровение 18:1-2).

Това съответства на древното източно схващане, че безлюдните пустинни земи са били обиталище на демони и нечисти духове. Тук се подчертава това, че след разрушаването на Вавилон в него няма да има никога повече човешки живот. Еремия е съгласен с това; той описва следното: „Затова зверове от пустинята и хиени живеят там – и щрауси ще живеят там; и няма да бъде населен вече довека, нито обитаем от род в род” (Еремия 50:39). Исая потвърждава подобна участ: „И ще бъде заселище на чакали” (Исая 34:13). И отново, по-късно, унищожаването на Вавилон е описано като пълно и окончателно. Исая говори за това събитие: „Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, и ще излича от Вавилон име и всичко останало  –  и син, и внук, казва Господ… и ще го помета с метлата на погибелта” (Исая 14:22-23). Метлата на погибелта? Всеки, който е виждал кадри на ядрен взрив, е виждал бушуването и силата на зловещия облак, който помита всичко по пътя си. Възможно ли е този стих да описва ядрен взрив? „И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълбове от дим” (Йоил 2:30). Възможно ли е стълбовете от дим да са арената на облаците под формата на гъба в резултат на ядрен взрив?

КАК МОЖЕ ЗВЯРЪТ ДА УНИЩОЖИ БЛУДНИЦАТА

Откровение 17 ни казва, че Звярът мрази Блудницата. Накрая той ще се нахвърли върху нея, ще я убие, ще я разкъса и ще изгори тялото й с огън:

„И десетте рога, които си видял, и звярът ще намразят блудницата и ще я опустошат и направят гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог вложи в сърцата им желание да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи. И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откровение 17:16-18).

Как е възможно това? Някои могат да твърдят, че мюсюлманите никога не биха нападнали такива ислямски „свети” места като Мека и Медина. Ако приемем западното виждане, че Рим е Блудницата, човек би могъл да спори със същото – как би могла Европа да изгори и унищожи Рим?

И все пак, когато става въпрос за Мека, много мюсюлмани са нападали града и преди. В края на 7-ми век Ал-Хаджадж бин Юсеф Ал-Такафи (мюсюлманин) обсажда Мека и разрушава голяма част от Кааба с камъни, изстреляни от катапулти. През Първата световна война Саудитска Арабия на практика е била окупирана от османските турци. Турците дълбоко негодували от арабския империализъм, който се бил разпространил из обширната ислямска империя, и направили сериозни опити да ограничат арабската култура и език из цялата своя империя. Тази вражда и съпротива била толкова силна, че арабите били убедени от англичаните в лицето на техния дипломатически пратеник Т. Е. Лоурънс (известен още като „Лоурънс Арабски”) да възстанат срещу Османската окупация и да помогнат на съюзниците. Турците бомбардирали джамията на Кааба, най-свещеното място на целия ислям. Един снаряд всъщност ударил Кааба, прогорил дупка в „святия килим” и убил девет араби, които били коленичили в молитва.

В по-съвременните дни е било наблюдавано същото незачитане на Мека от страна на мюсюлмани. На 20 ноември 1979г. над 500 бойци заедно със своя водач нападнали фалшивия ислямски Махди, Джухайман ибн Мохамед ибн Саиф ал Утаиба. През 1980-те на няколко пъти последователите на Аятолах Хомейни разстройвали ежегодния хадж или поклонението в Мека. По-голямата част от тези смутове били потушени с помощта на строги мерки за контрол, но през юли 1987г. над 400 души загинали в резултат на сериозен бунт, предизвикан от хиляди ирански поклонници. Три години по-късно, по време на Първата война в Залива, Саддам Хюсеин изпратил множество ракетни снаряди, прелитащи над Саудитска Арабия, без да обръща внимание на високия риск да внесат объркване в ислямската „свята земя”.  Не е имало протести от страна на мюсюлманските нации. А през 2003г. трима бойци на „Алкайда” се взривиха по време на една атака в Мека. Идеята мюсюлмани да нападат Мека или Саудитска Арабия далеч не е невъзможна. Наближава денят, когато надигащата се Империя на Звяра, предвождана от Турция и Иран, ще нападне Мека и ще унищожи арабската Блудница.

РАЗРУШАВАНЕТО НА МЕКА И
МЕДИНА В ИСЛЯМСКОТО ПРОРОЧЕСТВО

Потвърждение на казаното от Библията относно унищожаването на тази Блудница от Звяра, на който тя язди, е едно ислямско пророчество, което предсказва разрушаването на своята невяста, Мека, от мюсюлмански нации: „Последната битка ще се води от мюсюлмански правоверни, които ще дойдат на гърба на коне… и ще носят черни знамена. Те ще застанат на източния бряг на река Йордан и ще поведат война, каквато земята дотогава не е виждала. Истинският Месия, който е ислямският Махди,… ще срази Европа… и ще поведе тази армия от селджуки, той ще владее над света от Ерусалим, защото Мека ще бъде разрушена…” („Йом Ал-Гадаб” [„Деня на гнева”], Сафар Алхуоли).

Медина не е имунизирана срещу това унищожение: „Цветущото състояние на Ерусалим ще бъде, когато Ятриб (Медина) бъде в руини, разрухата на Ятриб ще бъде, когато Великата Война дойде, а избухването на Великата война ще бъде при завладяването на Константинопол, а завладяването на Константинопол – когато Даджал (Антихрист) се издигне. Той (Пророкът) удари бедрото или рамото си с ръка и каза: „Това е вярно така, както че вие сте тук или че седите.” Ятриб е другото име за Медина, градът на пророка Мохамед, вторият най-свещен град за исляма. Константинопол е Истанбул в Турция. Множество радикални мюсюлмани смятат, че Истанбул е бил под властта на светски лицемерни мюсюлмани до момента на наскорошното си възвръщане в ръцете на ислямистите. Така според това пророчество, след падането на Истанбул в ръцете на истинските мюсюлмани (което при наскорошните избори през 2007г. се случи) Медина ще бъде разрушена.

През Последните дни коалиция от радикални ислямски нации ще нападне и унищожи Саудитска Арабия. Пророчествата, чрез които живеят радикалните мюсюлмани, диктуват точно такова събитие. Така, ако настъпи денят, в който радикални мюсюлмани действително разрушат Саудитска Арабия, също толкова вероятно е това пророчество да ги одързости и да ги направи да си мислят, че действат според плана на Аллах.

ГЛАВА 87

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С ФАЛШИВА РЕЛИГИЯ

Блудницата в много отношения може да се оприличи на д-р Франкенщайн. Звярът е чудовището, което Блудницата е създала.

Звярът е коалиция от десетима царе, представляващи седемте царства в миналото, под властта на Антихрист. Блудницата е различен и отделен географски определим обект, който представлява главният религиозен източник на религията на Антихрист. Блудницата седи върху червен Звяр. Този звяр е последната ислямска империя, тази на Антихрист, която вече разгледахме подробно. Тази близка, както изглежда символична връзка между ездач и кон, не би следвало да се отхвъри като маловажна съставна част от тази картина. Самотният ездач имаше своя кон Силвър, а Блудницата има Звяра. Това е много близко взаимоотношение, което е очевидно между двамата. Като оставим настрана факта, че Блудницата язди Звяра, налице са и други прилики, които двамата делят и които заслужават да се отбележат. Първо, жената е облечена в червено; Звярът също е описан като червен – двете си съответстват. Второ, както Звярът-империя ще обезглавява Божиите хора, така и Блудницата се е опила от кръвта на светиите. И двамата съучастват във вината за кръвта на Божия народ.

Вече изследвахме какво означава „Тайнственият Вавилон”, но трябва да разберем също така значението и на останалата част от нейното название „майка на блудниците и на земните гнусотии” (Откровение 17:5). Първото, което трябва да разберем е, че тази титла е характерен източен тип фразеология, каквато използва Ахмадинежад, когато казва, че ислямът ще бъде над върха на всички планини. Спомняте ли си коментарите на Саддам Хюсеин в дните, които предшестваха Първата война в Залива? Той заяви, че САЩ и Ирак щели да се впуснат в „майката на всички битки”. Естествено, в типичния мегаломански стил на хитро говорене, той заяви също така, че Америка щяла да преживее „майката на всички поражения”. Терминът „майката на” е просто източен начин за изразяване на суперлатив или превъзходна степен; той означава – най-големият, най-лошият, най-ненадминатият и най-значимият от всички.

Изтъквам това, понеже мнозина неправилно тълкуват в този случай „майката на” като източника или родоначалника на всички форми на идолопоклонство. Читателят, който има източна мисловна нагласа, обаче веднага разпознава, че целта на този израз е да изобрази Великата Блудница като най-голямото проявление на духовна изневяра, съществувала някога през цялата история на света, срещу Бога на Библията. И така, Блудницата е най-голямата от всички духовни блудници, но тя не е непременно източника на всички останали фалшиви религии. През цялата история са съществували и все още съществуват много „блудници” или фалшиви религии, но Великата Блудница е представена като далеч по-значима от всички тях. Фалшивата религия на Блудницата е също така загадка с оглед на това, че за разлика от всяка друга езическа религия тя е възникнала от смесица от еретичен християнски култ и езическа религия на бога на Луната, която се е опитала да се прикрие с някои юдейски и християнски елементи с цел да изглежда като библейска вяра и законен приемник на юдео-християнската традиция.

Когато воалът се отметне, истинската природа и езически произход на исляма става явен – той е религия, която отрича същността на Бога, противоречи на Неговия характер и похулва Неговите присъщи качества.

ГАЛАТЯНИ 4 – ДВАТА ЗАВЕТА

Галатяни 4 говори за два завета – единият е истински, а другият – фалшив: „защото тези… представляват два завета”. Първият е от голямо значение за нашето изследване: „И това е иносказание, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия” (Галатяни 4:24-25).

Заветът на робството е представен алегорично чрез планината Синай, обаче буквалното определение за тази препратка е Арабия. Духовната битка, съгласно Галатяни 4, е между Арабия (Агар) и Ерусалим (Сара):

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с децата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички; защото е писано: ‘Весели се, неплодна, която не раждаш; възкликни и извикай, ти, която не си била в родилни болки, защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.’ А ние, братя, както Исаак, сме деца на обещание. Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Обаче какво казва Писанието? ‘Изгони слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.’ Затова, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната” (Галатяни 4:21-31).

Повечето историци са съгласни, че Синай е в Египет, защо тогава този текст настоява за местоположението в Арабия? Библията твърди, че една религия на робство (ислям означава буквално подчинене) е произлязла от пустинята на Арабия чрез Агар (кръвната линия на Исмаил). Дори името Синай произлиза от името на бога на Луната „Син”. Пустинята е „Пустинята на Син” или „Пустинята на бога на Луната”. В старозаветните времена Набонид (555г.пр.Хр.-539г.пр.Хр.), последният цар на Вавилон, построил Тема в Арабия като център за поклонение към бога на Луната. Според твърдението на Сегел, историк, изследващ древния Близък изток: „Главната религия на южна Арабия винаги е била доминирана от бога на Луната в различни разновидности.”

БОГАТАТА ЦАРСТВЕНА БЛУДНИЦА

Блудницата е облечена в червени и пурпурни дрехи, блестящи от бижута, бисери и злато. Пурпурното е цветът на царствеността. Когато Исус бил взет като затворник, римските стотници Го облекли в пурпурна дреха (Матей 27:28), за да се подиграват с Неговата „царственост”. Пурпурните и червени дрехи на Блудницата също означават царственост. Тъй като те буквално блестят от злато, скъпоценности и бисери, тя е счетена и за извънмерно богата.

Има обаче още едно значение на пурпурния цвят. Пурпурното символизира греховността. „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18). Разбира се, това напълно съответства на естеството на тази покварена и дишаща убийство блудница.

Коя ислямска пустинна нация е управлявана от кралска монархия, която е известна по цялата земя като баснословно богата и крайно покварена? Кое място е отрупано със злато, сребро и скъпоценни камъни?

КАКВО СЕ ИМА ПРЕДВИД ПОД „ГОЛЕМИЯ ГРАД”

Блудницата е описана като велик град, който царува над земните царе. От това научаваме, че тя е политически и географски определим обект, който упражнява значително влияние из целия свят. Главната цел обаче е не толкова да се ограничи Блудницата до някакъв буквален град, а по-скоро тя да бъде противопоставена на друг главен град от Откровение – „Святия Град”, Новия Ерусалим. Единият град е описан като „Голям” и е представен като гнусна блудница, докато другият град е „Свят” и е обрисуван като непорочна невяста, украсена за сватбения си ден. Преднамереният контраст е съвсем очевиден: „И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога…, приготвен като невеста, украсена за мъжа си” (Откровение 21:10,2). „Ела, ще ти покажа… голямата блудница… И така, той ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр… И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откровение 17:1,3,18).

Както вече обсъдихме, Галатяни 4 говори за два града – горния Ерусалим (Откровение 21:10) и робството от една буквална Арабия, която виждаме символично в Откровение 17:1,3,18. Тайнственият Вавилон е пълна противоположност и най-големият антагонист на всичко, което Ерусалим е призван да бъде – и ще стане.

Кой град на земята би могъл да се разглежда като най-значимият религиозен и идеологически антагонист на един идеализиран Ерусалим? Кой пустинен град се е опитвал да узурпира положението на Ерусалим като духовния Капитолий на света? Докато е бил в плен във Вавилон, пророк Данаил се кланял в молитва по няколко пъти на ден към Ерусалим. Към кой друг град голяма част от хората на земята се кланят днес? Коранът буквално е отклонил посоката от Ерусалим към Мека и е отменил Ерусалим като посока за поклонение.

„ИЗЛЕЗ ОТ НЕЯ, НАРОДЕ МОЙ!”

 

„И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й; защото греховете й стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала. Да! Платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте” (Откровение 18:4-7).

Бог предупреждава хората Си, които живеят във Вавилон, да „излязат от нея” – да бягат, защото тя ще бъде сурово осъдена. Тук откриваме пряко загатване за едно друго старозаветно пророчество относно Вавилон. Еремия 50 и 51 многократно споменава необходимостта да се бяга от Вавилон със същите изрази, както в Откровение. „Бягайте от Вавилон, излезте от земята на халдейците и бъдете като козли пред стадо” (Еремия 50:8). „Бягайте отсред Вавилон, за да отървете всеки живота си; да не загинете в беззаконието му; защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата” (Еремия 51:6). „Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците” (Еремия 51:9).

Обърнете внимание, че на тези, които са предупредени се казва да бягат „всеки в страната си”. Това е важно. Както древния Вавилон, така и Вавилон от Последните дни е пълен с чужденци и емигранти. Коя арабска ислямска пустинна страна е пълна с многочислена работна ръка, състояща се от чужденци, използвани само за труд, без да им се предложи гражданство?

ГЛАВА 88

ВРЪЗКАТА НА БЛУДНИЦАТА С РОБСТВОТО, РАЗТОЧИТЕЛНИ ВНОСНИ СТОКИ И ТАЕН ГРЯХ

„Горко, горко, велики граде, облечен във висон, пурпур и червен плат и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство!” (Откровение 18:16, 17). „На кого ще Ме оприличите и с кого ще Ме сравните и съпоставите, за да бъдем подобни? Онези, които изсипват злато от чувалчето и претеглят сребро с везни, те наемат златар и го правят на бог, пред който падат и се покланят” (Исая 46:5-6).

Мюсюлманите обсипват идола на черния камък, който те оприличават на Бог, със злато и сребро и падат пред него, както е предсказал Исая. Мека и Медина са отрупани с много злато, скъпоценни камъни и бисери. Арабия е известна също така със своите пазари на злато или сук. Молът на Арабия е база на Златния Сук, който помещава над 450 магазини за бижутерия и злато на едно място. Тайнственият Вавилон се гордее с подобни вносни стоки: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор; и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души” (Откровение 18:11-13).

Забележително е, че това са същите вносни стоки на Саудитска Арабия днес. Артикулите могат да бъдат разделени в три категории – но всички те са неща, които тя сама не може да произведе. Трите категории са луксозни стоки, хранителни стоки – добитък и продукти – и човешки роби.

Саудитска Арабия внася хора поради различни причини; някои може би са основателни и законни, но други очевидно не са. По-горе видяхме, че ще има много чуждестранни работници, които ще живеят в Тайнствения Вавилон и които ще имат свободата да избягат. Обаче в същото време ни се казва и че в него ще има много роби. Очевидно те няма да имат свободата да избягат. Макар на мнозина да им се иска да мислят, че робството е отживелица от миналото, то процъфтява в различни форми в много части на света днес. Тайнственият Вавилон внася мъже, жени и деца, несъмнено с цел да поддържа и подкрепя прекомерно разкошния си и греховен начин на живот. Саудитска Арабия е била неколкократно осъждана от многобройни групи, които следят за човешките права, заради ужасното им отношение спрямо огромната си чуждестранна работна сила. Многократно е била докладвана за сериозни проблеми с внасянето на млади жени и деца като сексуални роби. Как би могло това описание да се пригоди, за да подхожда на Рим?

ТАЕН ГРЯХ И ДРЪЗКА ЦАРИЦА

В пророчеството на Исая и в потвърждение на Откровение 18 относно Блудницата на Вавилон, виждаме, че сред целия й грях и нечестие тя смята, че никой не я вижда: „Понеже си била дръзка в нечестието си и си казала: Никой не ме вижда” (Исая 47:10). Откровение 18 също описва Блудницата като крайно дръзка. В сърцето си тя се хвали: „Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя” (Откровение 18:7). Това е потвърдено също и в Исая 47:7-8: „Довека ще бъда господарка… Аз съм – и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная какво е да остана без деца.” Нейното унищожение „ще дойде върху тебе внезапно, в един ден.” Това никога не се е случвало с древния Вавилон. Неговият упадък и окончателна разруха са били много бавни и постепенни в течение на стотици години.

Прекомерният разкош и поквара на Вавилон от Последните дни, които по мнението на Блудницата никой не забелязва, са характерни за Саудитската монархия, която е известна със своя лицемерен външен живот на публично благочестие и тайна поквара.

ГЛАВА 89

ВЪЗРАЗЯВАМ, ВАША ЧЕСТ

Постоянно получавам голям брой възражения от автори, които не искат да се отрекат от предишните си учения. Някои от тях са написали по няколко книги за това, че Рим или Европа е фокусът на библейското пророчество за Последното време. Според тяхното виждане Рим е най-подходящото изпълнение на пророчествата за Тайнствения Вавилон, понеже е разположен върху седем хълма. Истината обаче е, че дори и да възприемем седемте хълма, за които се говори в Откровение 17, като буквални, днешният Рим в действителност обхваща повече от седем хълма. Хълмът на Ватикана не е бил смятан като един от първоначалните седем. Но защо да ограничаваме това определение до Рим? Древният Вавилон наистина е имал седем изкуствени хълма отвътре стените си. Константинопол често е наричан „Вторият Рим” и също има седем хълма в границите на територията си.

Тези хълмове обаче не бива да бъдат възприемани буквално. Контекстът на пасажа ясно показва, че тези „хълмове” (по-точен превод е „възвишения” или „планини”) са царства. „Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седем царе” (Откровение 17:9). Царете управляват царства, а не планини. Планината е царство, не хълм.

Друго възражение, което често чувам е, че гръцката дума, използвана за мястото, на което бива отведен Йоан, е Еремон и не означава буквална пустиня. Йоан бил отведен в Духа на това място, просто за да види едно видение; мястото било само сцена за това видение. Обаче „Еремон” според речника на Стронг всъщност означава „пустиня, пустош, пусти места, безлюдни райони, необработена област, подходяща за пасбище.” Онези, които се опитват да твърдят, че пустинята е била само арена за Йоан, за да види видението, са изкарали тази част от Божието Слово като напълно странична и несъществена. Според това тълкувание Йоан би могъл да бъде отведен на Марс или на Луната, за да види видението и това с нищо не би променило смисъла на пасажа. Това е чисто и просто глупаво. Пустинната местност, на която беше отведен Йоан, не е несъществена. В действителност тя е ключов аспект на видението. Пустинята е важно описание на мястото, където жената – Тайнствения Вавилон – може да се открие.

Мека е разположена в една пустееща долина заобиколена от планини. Еремон е най-подходящият термин за обрисуване на Мека и е използван из цялото Писание за описване на пустини: „И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята (еремон) – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте” (Матей 24:26). Това от само себе си подсказва, че смут и фалшиви месии ще дойдат от някаква пустиня. Освен това Йоан не беше отведен в пустинята, за да гледа филм (видение), а за да види една жена/град. Йоан не би бил отведен на място, което да е лишено от връзка със събитието.

Това важи и за други подобни случаи на употреба в Писанието: „Господната ръка беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух, и ме постави сред поле, което беше пълно с кости” (Езекил 37:1). Полето не беше декор, а място, където се случи действителното събитие – в една обширна долина, пълна с мъртви сухи кости на евреи. Видението за бъдещия храм също съдържаше място на действие, свързано със събитието: „И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога” (Откровение 21:10). Планината не беше декор, а мястото, където новият град е разположен – на планина. Същото важи и за Езекил 40: „Чрез Божиите видения ме заведе в Израелевата земя и ме постави върху една много висока планина, на която имаше към юг нещо като здание, подобно на град” (Езекил 40:2). Господ заведе Езекил на най-важната планина за Израел, Храмовия хълм. Той не го отведе на място, което не е свързано със събитието.

Накрая, може би най-силният аргумент срещу това, че Рим е въпросният град-блудница, е фактът, че някои европейски страни (Рим, Испания) са споменати конкретно в Библията, но за никоя от тях няма нито един стих, споменаващ за разрушение. Защо ли?

Испания е спомената в Римляни 15:24,28, а Рим в Деяния 2:10, 18:2, 19:21, 23:11, 28:14, 28:16; Римляни 1:7, 1:15; Галатяни 6:18; Ефесяни 6:24; Филипяни 4:23; Колосяни 4:18; 2 Тимотей 1:17, 4:22 и Филипяни 1:25. Пророците никога не са споменавали разрушаването на Рим по име. Нима Всемогъщият е забравил да го спомене буквално? И все пак, Той никога не е забравял Арабия по име; тя е спомената в многобройни пасажи. Трябва ли просто да забравим всички тези пасажи, само защото не искаме да противоречим на ученията в толкова много книги относно пророчествата?

Арабия действително има огромно влияние над земните царства и предлага една пристрастяваща и опиваща стока – петрол. Рим няма такова пристрастяващо вещество, което е необходимо на Блудницата, за да гори вечно.

Другият довод, които някои изтъкват в полза на Рим е, че продуктите, изброени в Откровение, са стоки, които Рим изнася. Рим произвежда мрамор, злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери, лен и т.н. Мнозина смятат, че списъкът от стоки съдържа неща, които градът-Блудница произвежда – мрамор, скъпоценни камъни, фини дрехи. Обаче един по-близък поглед към текста разкрива, че градът -Блудница не произвежда нито едно от тези неща. Всъщност тя е вносител на тези стоки, а не производител: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им…” Откровение 18:11. Това са продуктите, които градът-Блудница купува от търговците в морето, които наблюдават нейното разрушаване от Червено море.

Това е изключително важно, понеже то анулира доводите в полза на Рим. Защо Рим би внасял същите стоки, които той вече произвежда? Всъщност всички саудитски стоки се внасят през Червено море и списъкът на тези стоки отговаря на вносните саудитски стоки напълно – злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери, лен, съдове от слонова кост, изящни дървени и медни или бронзови изделия, желязо, мрамор, подправки, парфюми, спиртни напитки, овце, коне, роби и човешки души. Градът-Блудница внася роби, коне и дори слонова кост. Арабия внася всички тези стоки, но Рим – не. Между другото, ако смятате, че Саудитска Арабия не внася вино заради ислямската забрана, помислете отново. Само защото се прави тайно, това не значи, че не се случва.

И така, какво ще правят поддръжниците на теорията за Рим, след като изследват Откровение 81:17? Дали ще се отрекат от теорията си? Определено се надявам да стане така.

АРАБИЯ ОТГОВАРЯ, А РИМ НЕ ОТГОВАРЯ НА УСЛОВИЯТА

Арабия има огромна чужестранна работна сила, а Рим няма. Освен това Арабия не позволява гражданство за имигрантите, а Рим позволява. Арабия преследва светиите, а Рим не ги преследва. Също така Арабия подкрепя обезглавяването, а Рим – не: „и видях душите на светиите, които бяха обезглавени”. Исторически погледнато, Рим предимно е практикувал изгаряне, удавяне или разпъване на кръст, докато Арабия винаги е обезглавявала вярващите. Налице в Писанието са множество аналогии. Йоан Кръстител, който викал в пустинята, бил обезглавен заради това, че изявил на показ истината. Така ще бъде и преди Христос да дойде отново. „Йоановците Кръстители” на този свят (християните) ще бъдат жертвани и малцина ще жалеят за тях. Кой днес желае да ни обезглави? Кои са тези едомци-Иродовци от Последните дни? Къде извършват те своите убийства? Кого представлява Саломе, тази Блудница, дъщеря на едомеца? Къде е библейският Едом? Мека упражнява по-голямо духовно влияние с фалшива теология върху повече хора в сравнение с всеки друг град на земята. Днес големи университети като Харвард, Кембридж, Джорджтаун и много други са били купени от саудитите, за да се създадат благосклонни ислямистки програми за системно обучение.

Саудитска Арабия изнася радикален ислям до всяка страна в света. Защо днес имаме толкова проблеми с радикалния ислям? Защото Саудитска Арабия е изнесла уахабизма из цял свят. Днес имаме над един милиард души, които се кланят ежедневно към едно изображение в Арабия, докато никой не се кланя към Рим или дори към Ерусалим. Арабия е разположена върху пустиня; Рим не е. Арабия има петрол, а Рим няма. Арабия внася роби; Рим не внася. Арабия внася всичките търговски стоки, конкретно споменати в Откровение 18; Рим не ги внася.

И така, направихме пълен кръг. По всички точки изследването ни до този момент ни отведе в една посока. Единствената нация на земята, която точно отговаря на всички описания, необходими за да се квалифицира като Тайнствения Вавилон, е съвсем очевидно, царството на Саудитска Арабия.

Белегът на звяра <<назад >><<напред>>Турция като нация на Антихрист

Благодариме на Уалид Шоебат за разрешението му да поместим откъси от книгата му “Войната на Бог с терора – ислямът, пророчества и Библията” на нашия сайт.

ВОЙНАТА НА БОГ С ТЕРОРА (7-МА ЧАСТ) – ТУРЦИЯ КАТО НАЦИЯ НА АНТИХРИСТ

Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън

ГЛАВА 90

ТУРЦИЯ  КАТО  НАЦИЯ  НА  АНТИХРИСТ

Седем доказателства от Писанията

ЕЗЕКИЛ 38-МА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

От изложените в книгата Езекил пророчества видяхме, че на Турция е обърнато значително внимание. От осемте местоположения, изброени в пророчеството на 38 глава на Езекил за Гога, пет със сигурност се намират в Турция. Магог, Мосох, Тубал, Тогорма и Гомор са области, които се намират в границите на съвременна Турция. Фактът, че на Турция се обръща такова сериозно внимание, не трябва да бъде пренебрегван. Бог е подчертал Турция с определена цел. Важно е обаче тази теория да бъде потвърдена също така и от други пасажи.

Магог, Мосох, Тубал, Тогорма и Гомор – всички те се намират в границите на съвременна Турция

 

2.    ОТКРОВЕНИЕ 17-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

От 17-та глава на Откровение заключихме, че ислямската империя, кулминираща в Турската Османска империя е седмата империя на библейския звяр. Столицата на Османската империя е била Истанбул, а Константинопол е бившата столица на източната Римо-византийска империя. Днес Истанбул е разположен в северозападния край на Турция. Причината, поради която местоположението на столицата на последната империя на звяра може да е важна е, защото, като глава на империята на последния звяр, е възможно да получи „фаталната рана в главата”, която ще се възстанови и ще удиви света: „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра” (Откровение 13:3).

Константинопол и Истанбул: Столица, както на Византия, така и на Османската империя

3.    ДАНАИЛ 9-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

Ние изучихме също така 9-та глава на Данaил, където се казва, че „народът на княза, който ще дойде”, ще разруши еврейския храм. С други думи, етническите народи, чиито лидер ще бъде бъдещият Антихрист, ще разрушат еврейския храм. Ние видяхме, че основната група, нанесла това разрушение, е десети легион на Римската армия (Десети железен Легион), който е бил установен в Антиохия. Антиохия е била също така мястото, от което десети легион набирал повечето си наемници. Тези войници са били предимно сирийци и араби. Днес Антиохия се намира в границите на Турция, в югоизточния край на Турция близо до Сирия. Това е още едно потвърждение на идеята, че Антихрист ще дойде от района на съвременна Турция.

Антиохия, където Десети Римски легион е имал гарнизон през по-голямата част от първи век

 

4.    ДАНАИЛ 11-ТА ГЛАВА ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

Нашето четвърто потвърждение се намира в 11-та глава на Данаил, където видяхме, че Антихрист е предвещан от Антиох IV Епифан, „Царят на севера” или владетеля на окръга на селевкидите на гръцката империя. Ние можем да очакваме да видим Антихрист да се появи някъде от областта на бившата империя на селевкидите. Империята на селевкидите покрива голяма част от днешна Турция.

Карта на окръга на селевкидите в Гръцката империя

 

5.    КНИГИТЕ ИСАЯ И МИХЕЙ ПОТВЪРЖДАВАТ АСИРИЙСКАТА РОЛЯ

Ние също така изучихме голямото ударение, което поставят пророците Исая и Михей на бъдещия конфликт между Месията и асириеца, който е прототип на Антихрист. Тези пророчества ни насочват към регионите на бившата Асирийска империя, която включва голяма част от територията на днешна Турция.

Асирийската империя

 

6.    ЗАХАРИЯ ПОТВЪРЖДАВА ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ТУРЦИЯ

9-та глава на Захария ясно изброява Яван/Йония (Турция) като основния играч в атаката срещу Израел в последните дни. Мнозина биха пропуснали това пророчество поради широко разпространения и все пак водещ в погрешна посока превод: „И ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио, (Яван, Йония).” Ключовата страна на този пасаж е споменаването на синовете на място, наречено Сион (евреите), които се борят срещу синовете на място, наречено Яван (турците). Яван е потомък на Ной, който се заселил на западния бряг на Мала Азия или днешна Турция, в областта, позната като Йония. Вижте също Йоил 3:6. Захария 9-та глава говори ясно с език, който може да се отнася единствено за последните дни и връщането на Исус Месията: „Йехова ще им се яви.” След това Месията ще управлява Израел и земята му ще бъде много по-велика от това, което е днес:

„Той (Месията) ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море и от Ефрат до земните краища. А колкото до теб Израелю, по причина на кръвта на сключения от теб завет с Мен, Аз изведох затворниците ти от безводния ров. Върнете се в крепостта, вие, обнадеждени затворници; още днес възвестявам, че ще ти отплатя двойно; защото ще запъна Юда за Себе Си като лък, ще сложа Ефрем като стрела; и ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио [Яван, Йония], и ще те направя като меч на силен мъж. Господ ще се яви над тях и стрелата Му ще излезе като мълния; и Господ Йехова ще затръби и ще върви с южни вихрушки. Господ на Силите ще ги защищава; и те ще погълнат противниците, и ще ги повалят с камъни от прашка… И в онзи ден Господ, техният Бог, ще ги избави като Свой народ, за да бъдат Негово стадо; понеже ще бъдат като камъни на корона, блестящи над земята Му. Защото колко велика е благостта Му и колко голяма красотата Му!” (Захария 9-та глава).

Яван/Йония

 

7.    ПРЕСТОЛЪТ НА САТАНА Е В ТУРЦИЯ

В Откровение 2-ра глава Исус говори до седем исторически църкви, които до една са били разположени по западния бряг на Мала Азия или днешна Турция: „До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч: Зная къде живееш, там, където е престолът на сатана” (Откровение 2:12-13).

Пергам, мястото на „престола на сатана”

За мнозина това може да бъде странен въпрос: Имало ли е действително географско място, където Сатана е имал „престол”? В определен смисъл – да. Този стих се отнася за една масивна постройка на върха на един висок хълм в Пергам. Гърците издигнали тази гигантска постройка през 2-ри век пр. Хр. като храм, посветен на Зевс. Само по себе си това е интересно. Съществува някаква приемственост между различните богове на империите на звяра. Например, в древен Египет са се покланяли на Ра, бога на слънцето. Във Вавилон е имало Мърдок, богът на слънцето и греха и богът (или богинята) на луната. Гърците се покланяли на множество богове, но гледали на Зевс – бога на небето и гръмотевиците – като на  цар над всички останали астрални божества.

По-късно римляните също се покланяли на Зевс под името Юпитер. Има съществени доказателства, за да смятаме мюсюлманския Аллах за аналог на Ваал, Син, Зевс или Юпитер. В пред-ислямските времена поклонението на Аллах, както и на Ваал, са били астрални религии, в смисъл, че са включвали поклонение към слънцето, луната и звездите.

Обърнете внимание обаче, че Исус не нарича олтара в Пергам престол на Зевс, а престола на Сатана. Можем да предположим, че Исус е направил това по определена причина. Докато империите на различните зверове се покланят на една група богове под различни имена, Исус споменава Зевс – главния бог на управляващата империя на звяра – като Сатана. Зевс е Сатана, облечен в гръцка тога. Тази гледна точка е от изключително значение в опита ни да разберем естеството на работата на сатана на земята в последните дни. Ние вече идентифицирахме повторното надигане на ислямската империя като последната империя на звяра. Сега можем също така да идентифицираме Аллах като Сатана. Този път той се е дегизирал като Бога на Библията.

Исус не само приравни Зевс (или Юпитер) със Сатана, но също така заяви, че „престолът” на Сатана, или духовната му база, географски бил разположен в Турция. Колкото и необичайно да звучи, Сатана може действително да установява някаква географска крепост или духовна столица. Това не е изненадващо. До 19-ти век този престол остава в Турция, както и разположението на столицата на Османската империя. Освен това Пергам е относително близо до Йония (само на стотина мили на север). Вземайки предвид всички фактори, този пасаж, назовавайки Турция като място на престола на Сатана, също потвърждава значителната роля на Турция в империята на Антихрист от Последните дни.

НОВИЯТ ДОМ НА САТАНА?

При две експедиции, започвайки през 1879 г., престолът на Сатана, или както днес е наричан Пергамския олтар, е изкопан от германски археологически екип. Олтарът е превозен с кораб от първоначалното си място в Османската империя и е реконструиран в музея на Пергам в Берлин през 19-ти век. Днес олтарът все още се намира в Берлин, където може да бъде видян наред с други монументални конструкции като портата на Иштар от Вавилон.

През 1934 г. Адолф Хитлер става диктатор в Германия. Хитлер поръчва построяването на трибуната на площада Цепелин в Нюремберг специално за целите на своите нацистки събрания. Няколко тома са описали с подробности дълбоката окултна природа на нацисткия режим. Не е чудно тогава, че нацисткият архитект на Цепелинската трибуна, Алберт Спиър, всъщност е използвал Пергамския олтар като модел за това, което по същество се превръща в амвона на нацисткия премиер. Подиумът на Фюрера се намирал в средата на копието на Пергамския олтар. В светлината на безочливия антисемитски дух на Хитлер и ужасите на Холокоста, които съпровождат неговата кариера, можем да заключим единствено, че Хитлер всъщност е призовал известна мярка от сатанинския дух, който присъствал в Пергам.

САТАНА СЕ ПРИБИРА У ДОМА В ТУРЦИЯ

Още нещо интересно във връзка с това е, че през март 2006 г., след като Турция се проваля в опитите си да убеди Германия да върне олтара, решава да построи отново съвършено копие на древния олтар на същия древен хълм в Бергама, мястото на древния Пергам. През март 2006 г. турският министър на културата и туризма Атила Кок заявява, че: „Няма шанс да накараме да върнат олтара от Германия, защото нямаме легални права. Но сега имаме нов проект. Точни копия (дубликати) на историческите артефакти ще бъде построено на първоначалните им места.”

Това със сигурност ни кара да се запитаме дали същият тъмен антисемитски дух, който изглежда е последвал този древен сатанински олтар до Германия, ще намери сега благоприятна почва у дома в Турция. Всъщност има много причини да вярваме, че това вече се случва.

Нека изследваме съвременната нация на Турция, за да видим дали тя отговаря на няколко други важни политически и военни изисквания, за да се квалифицира като водач на коалицията на Антихрист.

НЕОБХОДИМИ КВАЛИФИКАЦИИ, ЗА ДА БЪДЕШ АНТИХРИСТ

Първото изискване, на което главната нация в империята на Антихрист трябва да отговаря,  е политическата  столица да изпълнява ролята на посредник и гарант на един обширен мирен договор между Израел и заобикалящите го нации, които представляват заплаха за него. „Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица” (Данаил 9:27).

За да може да бъде посредник за подобно споразумение или договор, тази нация трябва да има репутация на умерена и да се ползва с доверието на израелците и света. Библията казва, че Израел ще разчита на тази нация и ще се чувства сигурен чрез обещанията и условията, установени в мирното споразумение. Библията казва, че след завръщането на Христос: „И в оня ден останалите от Израел и избавените от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израелев” (Исая 10:20).

Знаем, че Израел ще вярва на Антихрист, защото Библията казва за него следното: „Така казва Господ Йехова: В онзи ден ще дойдат мисли в ума ти и ще скроиш лоши намерения, като кажеш: Ще вляза в земята на неукрепени села! Ще отида при онези, които са в спокойствие и живеят безгрижно, всички, които живеят в неукрепени места, без лостове и порти,  за да ги обереш и да вземеш плячка, за да обърнеш ръката си против запустели места, сега населени, и против събраните измежду народите хора, които са придобили добитък и имот и живеят в най-отбраната страна на света”(Езекил 38:10-13) .

Друг знак, който би трябвало да търсим, е скрита или явна склонност към радикален ислямизъм. Макар да знаем, че Антихрист първоначално ще се появи като умерен и достоен за доверие, в крайна сметка той ще покаже истинската си същност. Неговият успех ще дойде чрез измама и хитрост: „И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силния и свят народ. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с човешка ръка.” (Данаил 8:23-25).

Сега нека сравним всички библейски изисквания, изброени по-горе, с днешната нация на Турция.

ГЛАВА 91

 ТУРЦИЯ

ПОСРЕДНИКЪТ

Съвременна Турция изпълнява изискванията за посредническа нация много по-добре от всяка друга страна в света. Турция е основен световен посредник и мост във взаимоотношенията по следните начини:

Културно и географски разположена между Изтока и Запада;
Културно и географски разположена между Близкия изток и Европа;
Политически стои между Израел и мюсюлманския свят;
Политически и религиозно се намира между измамния (умерен ислям) и по-радикалните мюсюлмански нации.

ТУРЦИЯ КАТО ГЕОГРАФСКИ И КУЛТУРЕН МОСТ

Европа, Турция и Близкия изток

Турция винаги се е радвала на известно глобално значение поради географското си местоположение, като мост или врата между Европа, Близкия изток и Азия. Но през изминалия век този мост е бил повече от географски. След Втората световна война Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на съвременната политическа държава Турция, създава и въвежда радикални светски реформи за една нация, която в продължение на стотици години е била глава на (ислямската) Османска империя. Реформите на Ататюрк са влезли в историята като дело на политически гений. Чрез на пръв поглед съвсем проста система от известен брой проверки и баланси, Ататюрк подсигурява Турция да бъде управлявана само от демократично светско правителство в продължение на много години за в бъдеще, въпреки преобладаващо мюсюлманското й общество.Поради това през по-голямата част от 20-ти век Турция е стояла като единствената мюсюлманска нация с изключително светски и дори западни ценности. Но може би още по-уникалното е, че в морето на често враждебно настроените мюсюлмански нации Турция стои като солиден приятел и съюзник на Израел и Съединените щати. И въпреки че тези приятелства претърпяват захлаждане през последните няколко години, засега правителствата на Израел и Съединените щати изглежда спокойно разчитат на факта, че Турция все още е напълно заслужаващ доверие съюзник.

Обаче приятелството на Турция е разширило границите си през последните няколко години. Турция е съюзник не само с Израел и Съединените щати, но също така с Иран, Сирия, Пакистан, Афганистан и почти всички други важни нация. В широката пропаст, която съществува между толкова различни в религиозно и културно отношение нации като Съединените щати и Иран, Турция се явява като нация, която може да се отнесе и към двата свята и да бъде мост между тях.В това отношение Турция е уникална в света. Усещайки ветровете на промяната, които започват да духат из целия свят и възможностите, които това носи, правителството на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган и президента Абдула Гюл полагат огромни усилия да позиционират и представят Турция като миротворец и посредник в почти всеки появил се конфликт в Близкия изток през последните няколко години. Това не е преувеличение.

Най-яркият пример за наскорошните опити на Турция да се прояви като глобален миротворец, строител на мостове и в общи линии повсеместен добротворец откриваме в така наречената инициатива на Обединените нации за Алианс на цивилизациите. Според официалната им интернет страница, инициативата съ-спонсорирана от испанския президент Хосе Луис Родригес Запатеро и турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган се обобщава в следните условия: „Инициативата отговаря на широко единодушие сред нации, култури и религии, че всички общества са взаимно зависими, взаимно свързани в своето развитие и сигурност и в своето екологично, икономическо и финансово благосъстояние. Алиансът има за цел да оформи колективна политическа воля и да мобилизира съгласувани действия на ниво институции и гражданско общество за преодоляване на предразсъдъците, неразбирателството и поляризирането, които пречат на подобен консенсус. Алиансът цели да… установи една парадигма на взаимен респект между цивилизациите и културите.”

ТУРЦИЯ – ИСЛЯМИСТ И ПОСРЕДНИК

В книгата Данаил 9:27 пише, че Антихрист ще сключи договор с мнозина – тази сделка не е само с Израел, но е мирен съюз с множество нации в региона. Макар да е далече от обещанията да породи каквато и да било месианска утопия, Алиансът на цивилизациите със сигурност е един от най-амбициозните, на високо равнище и международни опити в историята да се построи мост на единство между Запада и мюсюлманските нации.

В светлината на всичко, което изследвахме и което очакваме по отношение нацията на Турция, не бива да се изненадваме от откритието, че те са начело на подобна инициатива. Заемайки ролята на ключова посредническа нация, Турция се позиционира като подходящ кандидат приемане  в Европейския съюз и същевременно увеличава своето регионално значение и сила. Професор Рубен Сафрастиан е професор по  международни отношения в Ахарийския Университет в Ереван, Армения. Той е също така директор на Отдела по турцистика в Института по Ориенталски науки в  Арменската Национална академия на науките.

В статия, озаглавена „Турция като посредник и миротворец по време на конфликта в Близкия изток”, професор Сафрастян обобщава причините зад настоящия изключителен стремеж за посредническа роля в Близкия изток: „Правителството на проислямска партия за развитие и справедливост, която дойде на власт през 2002 г.,  преструктурира… основните насоки в международната  политика на Турция… Външното министерство на страната беше инструктирано да подобри своите взаимоотношения с арабските държави и Иран, като в същото време запази съюзническите си отношения с Израел на доста спокойно ниво. В резултат на това Турция ще има възможността да поеме посредническа роля както при конфликта в Близкия изток, така и при някои спорни отношения  между някои държави от Близкия изток и Запада. Така Турция ще стане ключова държава в региона, което ще увеличи нейното значение за Европейския съюз и ще ускори процеса на приемане на Турция в тази организация.”

Този обрат в Турската политика беше публично обявен в Картум, Судан, на събрание на конференция на Арабската лига през 2006 г. В статия, озаглавена „Може ли Турция да бъде мост в пропастта между исляма и Запада?”, Йигал Шлайфър от „Крисчън Сайънс Монитър” (Christian Science Monitor) съобщава следното: „Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган изнесе реч при откриването  на срещата на Арабската лига в Картум, Судан, в която на Турция за първи път беше даден статут на постоянен гост от организацията. Появата на министър-председателя на срещата – за първи път се случва турски лидер да присъства – е последната брънка в една поредица от озадачаващи политически ходове… Въпреки че тези ходове карат страните от Израел до Ирак, чак до САЩ и Европейския съюз, към който Турция се надява да се присъедини, да настръхнат, анализаторите твърдят, че това не са толкова гафове, а отражение на забележителна промяна във външната политика на Турция по отношение на Близкия изток. „Турция желае да бъде вестоносец от ислямския свят към Запада” – казва Хюсеин Багси, професор по международни отношения в Техническия университет на Средния изток в Анкара. „Правителството наистина вярва, че може да бъде мост между Изтока и Запада и такава е външната политика… В това отношение Турция има още едно важно качество и то е, че има взаимоотношения с всички [в региона]. Ние можем ефективно да предаваме съобщения. Имаме доверието и на двете страни в множество конфликти. След десетилетия държане на арабските и мюсюлмански страни от Средния изток на ръка разстояние, сега Турция се опитва да укрепи взаимоотношенията си със своите съседи, като същевременно си придава ролята на посредник в региона.”

През последните няколко години Турция е била наблюдавана да посредничи или да предлага посредничество в почти всеки значим Близкоизточен или централноазиатски конфликт. Турското правителство  предложи съдействие като един вид посредник между Европейския съюз и ислямския свят, когато бяха публикувани спорните карикатури на пророк Мохамед. Турция също така предложи своите връзки със Запада и подобряващи се взаимоотношения с Иран, за да й помогнат да послужи като посредник в дипломатическата криза, свързана с дискутираната ядрената програма на Техеран. По време на конфликта между Израел и Хамас в ивицата Газа през лятото на 2006 г. Турция незабавно предложи доброволно посредничеството си за постигане на мирно споразумение между двете враждуващи страни. Същият вид доброволничество беше предложено по време на конфликта между Израел и Хисбула в Ливан същото лято, което в крайна сметка завърши с разполагането на турски умиротворителни войски в Ливан. След твърде драматичното падане на Газа в ръцете на Хамас през лятото на 2007г. Уалид Салем, директор на „Панорама”, Палестинския център за разпространяване на демокрация и обществено развитие в Ерусалим, предложи подробен план за възстановяване на мрачната ситуация в Газа. Съвсем очаквано, предложените решения включваха бойкот на Хамас, като единственото изключение беше „опита да бъде повлияно на техните позиции, ако това все още е възможно, чрез съответни държави, като Турция.” И когато Пакистан и Афганистан имаха спор относно незаконното пресичане на границите, къде отидоха водачите им, за да уредят този спор? Познахте – в Турция.

Пакистанският президент генерал Первез Мушараф и афганистанският президент Хамид Карзаи се срещнаха в Турция с посредничеството на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Мушараф казва, срещата с Карзаи е била проведена с посредничеството на Ердоган, който „се е опитвал да посредничи”  между Пакистан и Афганистан в конфликта, свързан с преминаването на границата при военни действия.

През март 2007 г., когато 15 британски моряци бяха заловени и задържани като пленници от Иран, кой предложи своето посредничество? Отново познахте – Турция. „Опитите на Турция да посредничи в засилващите се кризи между нейния източен съсед Иран и НАТО-вския съюзник  Британия отразява амбициите [на Турция] да служи като мост между Изтока и Запада” – казват анализатори в петък. „Като страна, която има доверието и на двете страни (Иран и Британия), Турция се опитва да успокои кризата” – казва Арзу Селалифер, изследовател в  базата на УСАК в Анкара.

Следващата история е направо невероятна, имайки предвид целта на нашето изследване. През февруари 2007 г. мюсюлмани по целия свят изразиха открито своята обида, заявявайки, че Израел осквернява или саботира Храмовия хълм чрез своите археологически разкопки при портата на Мугхараби. След поредица от срещи в Турция същия месец, кой беше извикан, за да посредничи в кризата и да проучи мястото? Израелският министър-председател Ехуд Олмерт се съгласи да позволи турска делегация да инспектира мястото на археологическите разкопки.

„Олмерт показа [на турския министър-председател Ердоган] снимки на строителните работи в близост до Храмовия хълм по време на двудневния престой на министър-председателя в Турция. Обаче турският министър-председател заяви, че Олмерт не е успял да го убеди, че работата там няма да навреди на светите места… Олмерт заяви, че всеки, който желае да дойде и види работата, която се извършва на мястото, е добре дошъл и че Израел „няма нищо за криене”. Случаят привлече огромно внимание в мюсюлманска Турция и преди Олмерт да посети Ердоган, той предупреди Израел да не засилва напрежението, свързано с разкопките, заявявайки, че това ще доведе до силно брожение в ислямския свят.”

Помислете върху това: за да могат израелтяните да извършват каквато и да било археологическа дейност около Храмовия хълм, древния дом на собствения им свят храм, в собствената им държава, те трябваше да минат през Турция, за да получат разрешение. Действително политическите усилия на Турция да се утвърди като главен посредник сред страните в региона са свършили добра работа.

В по-глобален аспект, когато положението в Ирак започна да изглежда, че няма да може да бъде стабилизирано от САЩ, към кого се обърнаха експертите? Според доктор Мохамед Шамсадин Мегаломатис, експерт по Близкия изток, който пише за „Америкън Хроникъл”, Турция е „единственият достоен изход за Америка от Ирак”. Според Мегаломатис: „Само Турция може да предотврати избухването на вулкан от ислямски терор в Ирак… Турция може да предотврати надигащата се сила на Иран и… да наложи ред и демокрация в Ирак… Турция може да помогне да се установи Ред, Свобода, Демокрация и Справедливост в Ирак… благодарение на своята вековна практика, със своя опит от Османската империя, самокритичност и правилно разбиране за опасността на Уахаби за цялото човечество, със своята Кемалска версия на Светска демокрация за мюсюлмани, с милионите киркаси, тюркмени, тюрки и азари в Ирак и Иран като нейни естествени съюзници.”

Може би Мегаломатис е прав; може би накрая Турция ще бъде тази, която ще помогне на САЩ да напусне Ирак и да се възстанови реда в региона. Но цената ще бъде висока, Турция ще спечели позиции като регионална супер сила и ще засили искането си за придобиване на ядрени оръжия. Всеки път, когато Западът е зависел от мюсюлманска държава за неутрализирането на друга, неутрализиращата държава накрая се е превръщала в звяр грабител. Афганистан и Ирак са отлични примери. Избавянето на света от комунистическа  Русия, използвайки Афганистан, приключи със създаването на талибаните. Помощта на Ирак за неутрализирането на Иран завърши с война в Ирак, с която Западът все още трябва да се справя.

Реджеп Тайип Ердоган
12 ноември 2007 г.

Гледайки към Близкия изток, а не към Запада, Турция играе ролята на посредник
Израелският президент Шимон Перес се среща с турския министър-председател
От Йигал Шлайфър

Анкара, Турция (JTA) – Изглежда, че напоследък дипломатическият трафик в Близкия изток си е намерил нова улица: турската столица. В понеделник президентите на Израелските и Палестинските власти се обърнаха към турския парламент, отбелязвайки първият път, когато израелски държавен глава говори пред законодателната власт на мюсюлманска страна.

Дни по-рано кралят на Саудитска Арабия Абдула беше в града. Това е второто посещение в Турция на саудитски монарх през последните 40 години. Това посещение стана само няколко седмици след официалната визита в Анкара на Башар Асад – първият сирийски президент, посетил Турция.

Всичко това би изглеждало немислимо само до преди няколко години.

В продължение на десетилетия Турция е държала арабските и мюсюлмански държави в Близкия изток на една ръка разстояние, фокусирайки се върху заздравяването на съюза си със Запада и отдалечавайки се от ислямското минало на Османска империя. Но сега Турция, водена от либералната ислямската партия за справедливост и развитие, известна под съкращението AKP, се опитва да заздрави своите връзки със съседите си, като в същото време възприема ролята на посредник в региона.

“Това винаги е било част от плана им” – казва професор Хенри Барки, експерт по Турция от Лехайския университет в Истън, Пенсилвания. „Партията AKP винаги е смятала, че Турция е играела под своето ниво в международен план, че е била прекалено нерешителна и е седяла в ъгъла.”

Сега АКР популяризира Турция в ролята на посредник за мир.

В своята реч пред 550-членния парламент в Анкара израелският президент Шимон Перес предположи, че нарастващото регионално участие на Турция й дава роля, която да изиграе в помощ за решаването на близко-източния конфликт.

„Турция може да има уникален принос като глобален архитект и местен” – заяви Перес.

„Ние можем да казваме различни молитви, но очите ни са обърнати към едно и също небе и към еднакво виждане за Близкия изток” – каза той на иврит с превод на турски.

Перес и палестинският президент Махмуд Абас дойдоха в Анкара, за да подпишат споразумение, създавайки съвместен индустриален парк на западния бряг на израелската граница, който ще бъде задействан с помощта на Турция.

Чингиз Кандар, водещ турски политически анализатор, казва, че проектът за индустриалния парк е показателен за ролята на нишата, която Анкара, имайки силни връзки с Израел, както и със Сирия и Иран, би искала да създаде за себе си в региона.

„Цялото това занятие е израз на оказваната от Турция „мека сила” в Средния изток” – казва Кандар. „Турция може да играе ролята на сътрудник.”

Анализаторите  предупреждават, че новата енергична външна политика на Турция спрямо Близкия изток крие рискове.

Нейната репутация на Капитолия пострада сериозно през февруари 2006 г., когато страната беше домакин на Хамаския лидер в изгнание Халед Мешал. Израел и членове на Американския Конгрес веднага осъдиха визитата.

На домашния фронт, разрастващите се взаимоотношения на Анкара с мюсюлманските й съседи доведе до някои критики от страна на светската върхушка в Турция, които обвиниха правителството в преследване на „ислямска” външна политика в Близкия изток, която би преориентирала Турция към Изтока.

„У дома битуват както вълнение, така и загриженост относно тази нова външна политика в Близкия изток” – твърди Мурад Йеткин, базиран в Анкара журналист на „Радикал”, водещ ежедневник. „Вълнението произтича от преоткриването на една географска област, с която преди сте били познати. От друга страна, налице е загриженост, че можем да се обвържем твърде много.”

За Израел, въпреки забележителното посещение на Перес в парламента, новият подход на Турция към Средния изток поражда смесени чувства.

Макар да предлага възможности, като тази Анкара да играе ролята на посредник между Ерусалим и Дамаск, този подход също така намалява известната близост, на която Турция и Израел са се радвали в миналото като изолирани съюзници в един предимно недружелюбен регион.

През последните няколко години  правителството на АКР често е било по-критично към действията на Израел, в сравнение с предишните турски правителства.

„Турско-Израелските отношения са далеч по-неудобни за Израел отколкото преди шест–седем години” – казва Алон Лиел, бивш израелски дипломат в Турция, който по-късно стана председател на Турско-Израелската Търговска камара.

Лиел приписва промяната на появата на определени фигури като турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган и президента Абдула Гюл, за които Лиел казва: „Те са много по-балансирани във взаимоотношенията си с арабския свят отколкото техните предшественици.”

В крайна сметка, всяка разширяваща се роля, която Анкара желае да играе в Близкия изток, особено тази на посредник в aрабско-израелския конфликт, ще принуди Турция да поддържа силните си взаимоотношения с Израел, твърди Лехай Барки.

„Турците имат потенциална роля, която да изиграят” – казва той. – „Нещо много умно, което АКР са разбрали, е че, ако искаш да имаш влияние сред арабските страни, трябва да имаш добри взаимоотношения с Израел.”

ГЛАВА 92

ТУРЦИЯ

ВОЕННАТА МОЩ

Една от главните причини, поради които западняците вярват, че Антихрист ще дойде от запад, е, че той трябва да има голяма военна мощ, а само западните нации отговарят на това условие. Все пак неколцина на Запад са наясно с факта, че Турция има една от най-големите и силни войски в света. Сред 26-те страни-членки на НАТО, Турция има втората по големина армия, втора само след Съединените Щати. Турската армия далеч превъзхожда армиите на Германия, Испания, Италия и Англия взети заедно.

Докато Съединените Щати имат грубо 4 милиона войници в своите комбинирани сили от активно служещ персонал и запасни групи, турската армия има над 2 милионна войска.

Поради разположението си в жизнено важен и предизвикателен географски регион, за Турция винаги е било също толкова жизнено важно да има силна и ловка армия. Турция се намира в центъра на Кавказ, Близкия изток и Балканите – най-нестабилния регион в света. Това е също така и център, където се пресичат международни гео-стратегически линии и маршрути.

Турция контролира стратегическия турски  пролив; нещо повече, тя е добре разположена така, че да контролира Суецкия канал, а оттам и морския трафик в региона. Освен всичко това, в тази епоха на несигурност, заплахата  за сигурността на Турция не се състои просто в различните режими и военни сили в региона, но също така и в политическата, икономическа и социална нестабилност, гранични спорове и тероризъм. В светлината на всичко това, турската армия остава винаги силна и боеспособна.

Що се отнася до второто изискване, на което трябва да отговаря нацията, която ще доведе царството на Антихрист, Турция отново го изпълнява идеално. Турция със сигурност има военния капитал, необходим да подкрепи всеки обширен план за мир в Близкия изток. Турция също така има нужната военна мощ, за да атакува и победи всички други нации в региона, независимо от техния брой. Разбира се, възможностите на Турция да атакува Израел ще бъдат значително по-високи, ако към нея се присъединят няколко други нации.

ГЛАВА 93

ТУРЦИЯ

НЕПРИЯТЕЛЯТ

АНТИ-СЕМИТСКИ И АНТИ-ХРИСТИЯНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Исторически погледнато, съвсем доскоро се изчисляваше, че турците са избили  около 2,8 милиона християни. Стенли Коен, професор по криминология в Еврейския университет в Ерусалим, пише:

„Най-близкият успешен пример [за колективно отричане] в съвременната  епоха са 80-те години на официален отказ от страна на последователните турски правителства да признаят геноцида от 1915-17 г. срещу арменците, при който 1,5 милиона души изгубиха живота си. Този отказ е бил подкрепен от умишлена пропаганда, лъжи и прикриване, фалшифициране на документи, укриване на архиви и подкупване на учени. Съвсем наскоро, през 1974 г., светска и както се твърди модерна Турция окупира Кипър, наложи мюсюлманите и заповяда на гърците да се изнесат в рамките на 24 часа.  Църквите бяха запалени или превърнати в джамии. Седемдесет процента от индустрията й сега е под турски контрол.”

Въпреки връзките на Турция със Запада, нейната история  е белязана от дълбоко подчертан анти-християнски и анти-семитски дух. Западната политика на отстъпки относно исляма в Турция се крепи на лъжовното предположение, че Турция, със своите кемалистки възгледи, е умерена. Тези възгледи провокираха боевете срещу християните сърби и македонци, за да се подкрепят босненските и албански мюсюлмани в Босна и Косово. Ирански ислямисти и чеченци подпомагаха тези групи в опита за реислямизиране на Балканите. И въпреки предполагаемото приятелство, съществувало между Америка и Турция през по-голямата част на последните няколко десетилетия, това взаимоотношение е взело драматичен обрат в друга посока.

Точно преди войната в Ирак Турското велико народно събрание наложи вето на законопроект за разрешаване на преминаването на около 60 000 американски войници през турска територия, за да влязат в северен Ирак. Американците бяха озадачени, защото турците винаги са били считани за надежден приятел и партньор. Турците обаче прецениха, че Америка бе пренебрегнала чувствителни моменти относно положението на северен Ирак, който граничи с Турция и често е използван като стартова площадка от кюрдските сепаратисти, които проникват в Турция и извършват терористични нападения.

Като добавка към това разделение, няколко месеца по-късно турско-американските взаимоотношения отново претърпяха сериозен удар, когато единадесет офицера от турските специални части на наблюдателна мисия в северо-иракския град Сюлеймания бяха арестувани от американските сили и отведени в Багдад. Това стана известно под името „инцидента с качулките”, защото турците са били видени да бъдат превозвани с черни, подобни на качулки, торби на главите. Повечето американци не обърнаха много внимание на това. Турците обаче, които се гордеят изключително много с армията и страната си, бяха унижени и се разгневиха  на Съединените Щати заради опозоряването на техните войници. В очите на много турски граждани това бе непростим акт и беше запомнено с голямо презрение. Не беше отправено никакво официално извинение, освен една дипломатическа нота, подписана от секретаря на отбраната Доналд Ръмсфийлд, в която се казваше, че Америка съжалява за инцидента. Това вбеси хората в Турция и в резултат на това турско-американските взаимоотношения пострадаха.

НАРАСТВАЩА ОМРАЗА

Един турски филм, озаглавен „Долината на вълците – Ирак” дебютира през 2006 г., разкривайки турските чувства към Америка. Историята започва със споменаване на „инцидента с качулките”. Според сюжета, един от арестуваните турски офицери се самоубива от срам и оставя бележка за своя приятел Полат Алемдар, главния герой, с която го моли да отмъсти за позора му. Съобразявайки се с желанията на своя приятел, Алемдар преследва американския командир – християнски фундаменталист, отговорен както за инцидента с качулките, така и за масовото избиване на хиляди  невинни цивилни иракски граждани. Филмовата звезда Гари Бъсей играе ролята на еврейско-американски лекар, който събира органи от иракчаните, за да бъдат продавани в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив. Този филм стана един от най-касовите турски филми за всички времена. Хората се редяха на опашка пред  кината, за да го гледат отново и отново. Турската омраза към Америка и Израел нараства с всеки изминал ден. Много турци вярват, че този филм представя истината за Америка и Израел.

Други примери за нарастващото анти-семитско и анти-християнско отношение се виждат в две от най-продаваните книги в Турция. „Моята борба” от Адолф Хитлер, която е била субсидирана и продавана много евтино от различни издателства и в различни преводи,  наскоро се превърна в бестселър там. Друг бестселър е озаглавен „Атакувайте папата: Кой ще убие папата в Истанбул?” На корицата на книгата е изобразен човек, който хвърля гранатомет по папа Бенедикт. Едно изследване на надигащия се анти-семитизъм в Турция проведено, от Института „Стивън Рот” за съвременни изследвания на анти-семитизма и расизма посочва, че е нещо обичайно в най-различни главни вестници да се четат анти-семитски обиди и конспиративни теории, които представят като демони евреите. Отричането на Холокоста също е широко разпространено. Според това изследване „Преводи на класически анти- семитски трактати като „Протоколите на Сионските мъдреци” и „Международното еврейство” на Хенри Форд се продават във видни книжарници.

Очевидно в Турция се надигат анти-семитски и анти-християнски настроения.

ГЛАВА 94

ТУРЦИЯ
В РЪЦЕТЕ НА ИСЛЯМИСТИТЕ

В моята книга „Защо напуснах джихад” аз цитирам Серж Трифкович, директор на Центъра за международни въпроси, който коментира относно Турция:

„Къкрещият ислямистки вулкан в селата на Анадола и бедните квартали на разпръснатите градове ни карат да се чудим не „дали”, а „кога”. Ако и когато Турция стане напълно развита демокрация, в същия момент тя ще стане ислямска.”

Цитирал съм също така Стенли Коен, професор в Еврейския университет в Ерусалим, който казва:

“Все още се смята за част от НАТО и „приятел” на САЩ, независимо че миналото на Турция се възражда, като от ранен звяр се превръща в плячкосващо чудовище. Не е чудно, че през 1997 г. държавният доклад на работната група на ЦРУ определи Турция като нация, застрашена от колапс. Западът трябва да осъзнае, че Турция не е демокрация и че всички усилия за установяване на демокрация в нея ще се окажат фатални, тъй като демокрацията, подобно на опитите в Ирак, ще бъде използвана единствено за избирането на ислямска шериатски ориентирана система.”

Думите и на Брифкович и на Стенли чудесно предвидиха ситуацията – днес Турция е под властта на ислямистите и не е ли удивително да видим Стенли, един светски човек, да използва фразата „ранен звяр”, за да опише Турция? Точно така Библията описва ранената отмряла Османска империя, която ще се съживи в края на времената. За Съединените Щати ще бъде почти невъзможно да се справи едновременно с ядрените оръжия на Иран, войната в Ирак и с накланянето на Турция към ислямизма. И все пак в момента Америка се изправя точно пред това. По времето, когато пиша това, август 2007 г., ислямистката партия АКР в Турция по най-демократичен начин спечели крайните избори, необходими й да вземе контрол над цялото турско правителство. Това е изумително. Най- продължителната светска демокрация в мюсюлманския свят падна в ръцете на ислямистката партия.

Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган и новоизбраният президент Абдула Гюл сега оглавяват АКР. Също така, понастоящем АКР държи мнозинството от парламентарните места. Следователно една открито ислямистка партия управлява турското правителство и оказва влияние върху системата от проверки и баланси в Турция изцяло в своя полза. Сега единственото, което им трябва, е да вземат контрол над армията. За да осъзнаем напълно важността на това, трябва да разберем кои са тези лидери и какво представляват исторически в светската мюсюлманска нация на Турция.

Елизабет Ивс от списание „Форбс” обяснява: „Всичко започна на 27 април [2007г.], когато турският парламент, доминиран от управляващата партия за Справедливост и развитие, или АКР, номинира министъра на външните работи Абдула Гюл за президентския пост. Гюл, както и лидерът на АКР Реджеп Тайип Ердоган, има своите корени в ислямисткото движение в Турция. През последните години АКР е предприела действия, разглеждани като религиозно подбудени, като например опита да се забрани  прелюбодейството и да се насърчат религиозните училища. Въпреки че Гюл придвижи напред преговорите с Европейския съюз и е широко възприеман като прозападен и дипломатичен, опонентите му в Турция го смятат за ислямист, а оттам и заплаха за светското правителство. ”

За да стане ясно колко сериозно е поемането на управлението на  турското правителство от ислямистка партия, разгледайте някои от коментарите, направени от напускащия турски президент Ахмет Недждет Сезер в прощалната си реч. Покрай съвсем трезвите си  предупреждения Сезер заяви  следното:

„Политическият режим в Турция е под безпрецедентна заплаха… Политическият ислям са налага на Турция като модел … Осъществява се заговор, с ясно определени срокове във времето, срещу турските въоръжени сили. Външните сили – както и вътрешните с цел да обслужват собствените си интереси – под претекста на „демокрацията”, която се опитва да промени светската турска република  и да създаде модел на „умерена ислямска република”, трябва да служат като пример, който ислямските страни да следват. „Умереният ислям” би означавал, че държавната социална, икономическа, политическа и правна система до известна степен ще отразява религиозните закони. Според това определение, „умереният ислямистки модел” може да представлява „напредък” за ислямските страни, но за Турция, това означава „регресия”. Това е модел на „фундаментализъм”, [който Турция  отхвърля].”

Сезер заяви също, че е само въпрос на време преди едно „умерено” ислямско правителство да стане радикално. По подобен начин д-р Мегаломатис, също привърженик на светското управление в Турция, използва още по-силен език, за да опише сериозността на ислямисткото поемане на властта: „В Турция, истинският враг е ислямисткото движение с похотливите и недодялани министър-председател и министър на външните работи, които се опитват да разработят своите симулативни кроежи за ислямизация, вулгаризиране и варваризиране на Турция. Играейки си с поделения на цивилизованата политическа институция на Турция, използвайки несъответствията в избирателния закон и разчитайки на коварната подкрепа на най-лошите външни врагове на Турция, Ердоган и Гюл съставляват заплаха номер едно за цялата страна.”

Ако се съмнявате в изказванията на Сезер и Мегаломатис, то тогава разгледайте някои от коментарите, направени от архитекта  на наскорошното нашествие във властта, самия министър-председател Ердоган. Въпреки безкрайните публични изявления на Ердоган, че е за Европейския съюз, про-демократично, про-американски и про-израелски настроен, за мира и за глобалното единство, Ердоган беше уловен да прави следният позорен цитат: „Демокрацията е като трамвай. Возиш се на нея, докато стигнеш целта си и тогава слизаш.”

Съобщава се също, че заместник-министърът на Ердоган заявил, че е необходимо да се замени секуларизма и републиканството с по-голямо участие на ислямска система. При друг случай, в рядък момент на откровеност, Ердоган рецитира следния откъс от радикално ислямско стихотворение, написано от него, в което пише:

„Джамиите са нашите казарми, куполите им – нашите каски, минаретата им – нашите щикове, вярващите – нашите войници. Тази свята армия пази моята религия. Всемогъщи, нашето пътуване е нашата съдба, краят е мъченичеството.” Ако тези коментари идваха от Осама бин Ладен или Махмуд Ахмадинеджад, те биха  изглеждали на място; обаче те идват от един от най-влиятелните мюсюлмански водачи в Близкия изток. Следователно, те трябва да обезпокоят силно всички световни лидери по света. Освен това тези коментари са и противоречиви. Те звучат така, сякаш са дошли от устата на един радикален самоубийствен бомбохвъргач, само че те идват от човек, на когото Америка и Израел имат пълно доверие. Тези коментари идват от човек, който спомогна за разработването на „Алианса на цивилизациите” на ООН и който често е чуван да цитира Meвлана Джалалудин Руми, известния миролюбив суфи мюсюлмански мистик.

И така, кой е истинският Ердоган – мюсюлманския Ганди или превъплъщение на Гигес? В светлината на доказателствата, че вероятно Ердоган е нещо повече от това, което виждаме по телевизията, не трябва да се изненадваме да чуем професор Рубен Сафрастиян да го нарича някой, който е „много умел в политическите манипулации.”

Писанието предупреждава, че „един нищожен човек… ще дойде мирно и ще завладее царството чрез ласкателство (интриги)” (Данаил 11:21).

И така, още едно необходимо изискване спрямо водача на царството на Антихрист е намерило изпълнението си в Турция. Скрити или по-явни тенденции към антисемитски и антихристиянски настроения се откриват във все по-големи размери в съвременна Турция. Далеч по-важно е, че една потенциално дремеща в летаргия бойна група и едно замаскирано радикално ислямистко правителство е завзело контрола над това, което исторически погледнато беше най-умерената и светска мюсюлманска нация в света.

Ако Турция продължава по пътя, който е поела, последиците за Запада ще бъдат унищожителни. Както заяви британският журналист Джон Хупър още през 1996 г.: „размахът на конфликта, ако Турция, подобно на Иран, стане „ислямска”, би бил огромен.” Въпреки това, ако Турция действително обедини сили с Иран и няколко други ислямистки страни, както твърди Библията, тогава думата „огромен” ще бъде прекалено слаба, за да опише разрушителното влияние, което това би донесло за Израел и Америка.

ГЛАВА 95

ТУРЦИЯ В ИСЛЯМСКИТЕ ПРОРОЧЕСВА
МЮСЮЛМАНСКО ПРОРОЧЕСТВО ПРЕДСКАЗВА

ПАДАНЕТО НА ТУРЦИЯ ПОД ВЛАСТТА НА ИСЛЯМИСТИТЕ

Веднъж участвах в дебати по Ирландската национална телевизия с Анджем Чудари, лидер на вече несъществуващата  терористична организация „Ал-Мухаджирун” в Англия. Чудари започна да бълва омраза към Кемал Ататюрк, наричайки го подставено лице, който е унищожил халифата. Той заяви, че ислямът трябва да бъде възстановен там, където е наранен. Днес мечтата на Чудари се сбъдва – превземането на турското правителство от ислямистка политическа партия има сериозно пророческо значение сред апокалиптично настроените мюсюлмани.

Сатана, който разбира Библията, е заложил свои собствени пророчества относно първия и втория възход на Турската империя. Сред многобройните ислямски традиции съществува поредица от пророчества, които говорят за падането на Константинопол под властта на исляма. Когато Мехмед II, предводителят на мюсюлманските армии, завладява Константинопол през 1453 г., той изтъквал тези пророчества пред своите войски, като им вдъхвал еуфорично чувство за божествена цел. „Аллах ще завладее Константинопол (Истанбул) за народа на Неговите най-обичани приятели”– казвал той, – „Наистина ще завладеете Константинопол. Колко прекрасен ще бъде неговият лидер и колко прекрасна ще бъде тази армия!”

И все пак, Второто завладяване на Константинопол от исляма се очертава на хоризонта. За него се казва, че ще бъде постигнато чрез мирни средства, точно преди края на света. Великата война, както я нарича ислямът, ще настъпи веднага след завладяването на Константинопол. „Разцветът на Ерусалим ще бъде, когато Ятриб (Медина) бъде в руини, разрушаването на Ятриб ще стане, когато настъпи Великата война, избухването на Великата война ще бъде при завладяването на Константинопол, а завладяването на Константинопол ще бъде, когато Даджал (Антихрист) се появи. Той (пророкът) удари бедрото или рамото си с ръка и каза: Това е вярно, колкото е вярно това, че сте тук или че седите.”

Точно както повторното превземане на Ерусалим от Израел през 1967 г. повдигна християнския дух по целия свят, така повторното завладяване на Константинопол от исляма ще вдъхне сила на мюсюлманите. Няколко години преди падането на Турция под властта на ислямистката партия мюсюлманският апокалиптичен писател Сидик Велианкод (Sidheeque Veliankode) коментира, че „първото превземане на Константинопол от Мехмед II е било просто подготвителна война преди действителното му завладяване в последния час. Въпреки това, хадиските коментатори предполагат, че свалянето на държавното управление в Константинопол след падането на ерата на ислямския халифат потвърждава връщането на същото управление – по Божия воля – в ръцете на мюсюлманите.”

Когато издирва Антихрист, човек не трябва да гледа към хора от сорта на Ахмадинеджад или Осама по света, а напротив – към някой с умерена маска, поне в началото. Неговата зловеща, неистова омраза към евреите и християните няма да се разкрие, докато не примами овцете в бърлогата си. Всеки в Близкия изток знае кой е Абдула Гюл, чието име буквално означава: „слуга на демона Аллах”.

Ислямската парадигма, както изглежда от нашето изследване, е един от най-важните ключове, за да отключим древните пророчества на Библията. Сатана познава Библията от кора до кора и затова се опитва да разклати лековерните, като взема истински пророчества и изкривява крайния им резултат. Израел победи въпреки всички лоши шансове, за да не бъде изтръгнат никога повече от земята си (Амос 9:15) – всичко, което трябваше да направя, когато бях мюсюлманин, беше да се разконцентрирам на погрешния канал. Ето защо самият Христос ни предупреди: Бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите.

<<назад: Разкриване на Тайнствения Вавилон – майката на блудниците

 

 

 

 

Благодарим на Уалид Шоебат за разрешението да публикуваме откъси от книгата му на нашия уебсайт.