Откъси от бестселъра “Войната на Бог с терора – ислям, пророчества и Библията” от Уалид Шоебат и Джоул Ричардсън
ГЛАВА 65
РАЗКРИВАНЕ НА АЛЕГОРИИТЕ
СЕДЕМТЕ ГЛАВИ НЕ СА РИМ
В книгата Откровение апостол Йоан ни дава много живо описание на звяра от Последните времена: „Видях… червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога” (Откровение 17:3). Седемте глави са седем империи, които са съществували през историята, но се възраждат наведнъж в края.
Както обикновено, винаги когато някое библейско пророчество съдържа символика, Библията осветлява и ни обяснява съответния пасаж: „Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои; и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел” (Откровение 17:9-11).
Съществуват няколко причини защо Откровение 17 не може да говори за Рим или Европа, а по-скоро за Ислямската империя.
Седемте глави не са Рим или Ватикана. Те са седем глави и са наречени седем хълма и седем царе. Хълмовете, както видяхме, символизират царства или империи. Връзката между “царете” и “царствата” ни кара да разглеждаме хълмовете – по-буквално като „планини” или „възвишения” – с най-естествено тълкуване, като царства или империи, вместо да се опитваме да откриваме в случая буквално споменаване на хълмове.
Въпреки че този пасаж широко се тълкува като препратка към Рим, „града на седемте хълма”, действителният контекст не допуска подобна интерпретация. Как Рим би могъл да бъде разположен върху седем хълма, които да са и седем царе, всеки от които да е покрит с богохулни имена? Това просто няма смисъл. Опитът да се открие в този пасаж препратка към Рим почива върху безотговорна херменевтика (наука за тълкуването – бел.пр.).
Този откъс ни дава да прозрем факта, че преди Исус да се завърне ще е имало общо осем империи на „Звяра”. Осмата империя ще бъде управлявана от Антихрист, звярът, който беше и го няма, е осмият цар.
Как този пасаж може да ни помогне да прозрем самоличността на последната Империя на Антихрист? Първо, виждаме, че по времето, когато той е бил писан, пет от империите вече са били паднали. Това се вижда от израза „петима паднаха”. Тези империи са:
- Египетската империя
- Асирийската империя
- Вавилонската империя
- Персийската империя
- Гръцката империя
След тези пет, ангелът казва на Йоан, че единият хълм (империя) „е”. По времето, когато Йоан е писал Книгата Откровение, това е била Римската империя. Тя владеела Близкия изток, Северна Африка и голяма част от Европа.
- Римската империя
Целта на това пророчество е да представи състава на последната империя и поредицата империи до седмата, за да изтъкне точно тази империя и съживяването й като осма под управлението на Антихрист. В общи линии това е обобщението на една библейска загадка.
И така, седмата империя на практика е тази, която трябва да определим.
Според горния стих, осмата империя ще бъде възкресен или съживен вариант на седмата империя. „Звярът, който беше и го няма, той е осмият цар”. Позволете само за яснота да перифразирам този откъс:
„Седмият звяр (империя), който ще дойде в съществувание, а после ще престане да съществува, ще се завърне като осмата и последна империя.”
В дните на Йоан седмата империя все още не е съществувала. Това би отхвърляло империята, под чието управление е живял Йоан: Римската империя.
Седмата Империя трябва да изникне от Египетската, Асирийската, Вавилонската, Персийската или Гръцката империи, и все пак да включва всички тях; седмата ще ги обхваща. Това ще важи и за осмата, която е възраждане на седмата.
И така, ако сега сме в очакване на последната, осмата империя, то коя е била седмата? Коя империя е последвала Римската?
Най-разпространеното убеждение, поддържано почти всеобщо от библейските учители, е, че Империята на Антихрист ще бъде възродена Римска империя. При тази теория съществуват някои очевидни проблеми:
Първо, Рим е бил шестата империя. Ако Рим е бил шестата и се появява и като седмата, тогава какво да правим с осмата? Нима имаме три възраждания на Римската империя?
Тази теория има голяма празнина. Нима Рим е шестата, седмата и осмата империи? Нито Писанието, нито историята, нито здравият разум подкрепят тази идея. И въпреки това мнозина учители на пророчеството пренебрегват този крещящ проблем.
Второ, всяка една от предходните шест империи е владеела Близкия изток, в това число и Ерусалим. Това е изключително важно. Не бива да забравяме, че Библията е основно центрирана около Ерусалим. Тя не е центрирана около Америка, нито около Европа. Според библейското виждане за нещата, Ерусалим е центърът на земята. Това всъщност е всеобщият контекст на Писанието. Не бихме могли да подчертаем достатъчно този факт. Всяка теория, която се върти около някаква съживена Римска империя, базирана в Европа – например, Европейския общ пазар – е чужда на Библията идея.
Третият изключително важен момент е, че ако разгледаме първите шест империи, общо взето, всяка следваща империя или е унищожавала, или е поглъщала предходната. Налице е една съвсем естествена последователност. Ако погледнем всяка от империите, виждаме, че всички те изпълняват тези две характеристики: владели са над Ерусалим и са унищожавали или поглъщали предшественичката си.
Египетската империя е владеела целия Египет, както и Израел. Асирийската империя е победила Египетската и подобно е владеела над голяма част от Близкия изток, включително и Израел. След това Вавилонската империя е сразила Асирийската и се е разширила повече от предшественичката си, отновно, владеейки над Ерусалим. Пододбен е моделът с всяка последваща империя: Мидо-Персийската империя наследила Вавилонската, само за да отстъпи мястото си на Гръцката империя. Гръцката империя на свой ред била изместена от Римската империя – което ни води към седмата империя.
Кой завладял Римската империя? Ето това трябва да открием.
ГЛАВА 66
ПАДАНЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
През 395 г.сл.Хр. Римската империя се разделила на две части, източна и западна. Източната част станала известна като Византийската империя. „От ранните си дни като монархия, през Републиката и Римската империя, Рим е живял едно хилядолетие… или две. Тези, които избират тезата за двете хилядолетия, определят за дата на падането на Рим 1453г., когато османските турци превземат Византия (Константинопол). Тези, които поддържат тезата за едното хилядолетие, се съгласяват с римския историк Едвард Гибон. Едвард Гибон определя за дата на падането 4 септември 476г.сл.Хр., когато един така наречен варварин на име Одоакър (германски офицер в Римската армия), свалил от власт последния император на Източната империя, Ромул Августул, който вероятно бил отчасти от германско потекло. Одоакър считал Ромул за толкова незначителна зплаха, че дори не си направил труда да го убие, а го изпратил в уединено място.”
Някои твърдят, че Рим не е падал и че все още съществува, но повечето историци са съгласни, че той отдавна си е отишъл. Големият историк Едвард Гибон в „Падането на Рим” описва края на Римската империя на Изток: „Вече проследих от Траян до Константин, от Константин до Ираклий, обичайната поредица на римските императори; и вярно представих успехите и неблагоприятните съдби на тяхното царуване. Вече са изминали пет века от упадъка и рухването на империята; но все още един период от над осемстотин години ме делят от края на моя труд, превземането на Константинопол от турците… Вече отбелязах първата поява на турците; имената на родоначалниците, Селджук и Осман, разграничават двете последователни династии на нацията, която е възникнала през единадесети век от Скитската пустиня. Първите от споменатите основали величествено и силно царство от бреговете на Окс (Амударя-бел.пр.) до Антиохия и Ница; първият поход бил предизвикан от нахлуването в Ерусалим и заплахата на Константинопол. От съвсем скромен произход, османците се надигнали като бич и ужас за християнството. Константинопол бил обсаден и превзет от Мехмед II и неговият триумф унищожава остатъците, образа и името на Римската империя на изток… На изток победоносните турци били разпространили от Персия до Хелеспонт (Дарданелите-бел.пр.) властта на Корана и Полумесеца: Западът бил завладян от смелото мъжество на норманите; и в моментите на мир Дунавът избълвал нови пълчища, които били превзели, с науката на войната, онова, което били изгубили, по най-жесток начин.” Според Библията, всяко падане бележи началото си със загубата на рога. Погледнато така, Римската империя в действителност пада напълно, едва когато Източната част на империята най-накрая рухва през 1453г.сл.Хр. от мюсюлманските турци, предвождани от Мехмед II.
Аналогично Ислямският Халифат на Умар Ибн ал-Хатаб превзема Ерусалим през 637г. По този начин виждаме, че именно Ислямската империя – със своя връх, Османската империя – наследява Римската империя и е господствала над целия Близък изток, започвайки от Ерусалим, в течение на повече от хиляда и триста години и продължила до 1924г.
През 1453г. мюсюлманските турци въвеждат използването на барут в битките, докарват оръдията си пред портите на Константинопол и щурмуват християнската столица след една обсада. Гръцкият император бива убит; съкровищата на великата църква „Света София” са плячкосани, а тя е превърната в джамия.
Мехмед II преименува града на Истанбул. За да прослави още повече града, той построил джамии, дворци, монументи и система от акведукти. Градът бил официално обявен за ислямски. За победените били въведени нови правила и разпоредби. Гърците сформирали общности в рамките на империята, наречени „миллети”. На християните било позволено да практикуват религията си, но били длъжни да се обличат в отличително облекло и не можели да носят оръжия, и така дошъл краят на великия град Константинопол и на Римската империя.
Заслужава си да се отбележи, че именно битката с исляма причинила европейската загуба на достъпа до Черно море, лишавайки я от сухоземен път към Индия. Търсенето на нови пътища довело до откриването на Новия свят и, като такава, се родила Америка.
Тъй като американската търговия в Средиземноморието бива унищожена от мюсюлманските пирати, Континенталният Конгрес се споразумява през 1784г. да преговаря за мир с четирите Варварски държави. Конгресът назначава специална комисия, състояща се от Джон Адамс, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин, за да надзирава преговорите.
Лишени от способността да защитят търговските си кораби в Средиземноморието, новото американско правителство се опитва да умиротвори мюсюлманските поробители, съгласявайки се да плаща данък (джизие) и откупи, за да си възвърне завзетите американски кораби и да купи свободата на поробените моряци.
Адамс привежда доводи в полза на плащането на данъка като най-евтиният начин да се раздвижи отново американската търговия в Средиземноморието. Джеферсън се противопоставя. Той вярвал, че исканията за данъци няма да имат край и искал въпросът да бъде уреден „посредством война.” Той предложил лига от търгуващи нации да сложи с помощта на сила край на мюсюлманското пиратство.
През 1786г. Джеферсън, тогавашният американски посланик във Франция, и Адамс, американският посланик по онова време във Великобритания, се срещат в Лондон със Сиди Хаджи Абдул Рахман Аджа, посланика във Великобритания.
Американците искали да преговарят за мирно споразумение въз основа на гласуването на Конгреса за умиротворяване. По време на срещата Джеферсън и Адамс попитали посланика защо мюсюлманите изпитвали такава враждебност към Америка, една нация, с която не са имали никакви предишни отношения.
На една по-късна среща с Американския Конгрес двамата бъдещи президенти докладвали, че посланикът Сиди Хаджи Абдул Рахман Аджа отговорил, че ислямът „бил основан на Законите на техния Пророк, че в техния Коран било написано, че всички нации, които не признавали техния авторитет били грешници, затова тяхно право и дълг били да воюват с тях навсякъде, където могат да ги срещнат, и да превръщат в роби всички, които можели да хванат като затворници, и че всеки мюсюлманин, който бивал убит в Битка, бил сигурен, че отива в рая.”
През следващите 15 години американското правителство плаща на мюсюлманите милиони долари заради безопасното преминаване на американските кораби или за връщането на американските заложници. Повечето американци не знаят, че плащанията на откуп и на данъка джизие възлизали на 20 процента от годишния доход на правителството на Съединените Щати през 1800г.
Скоро след втсъпването в длъжност на Джеферсън като президент през 1801г. той изпраща група фрегати, за да защитават американските интереси в Средиземноморието, и уведомява Конгреса.
Заявявайки, че Америка ще похарчи „милиони за защита и нито стотинка за данък”, Джеферсън притиска въпроса, като разгръща американски морски пехотинци и много от най-добрите американски военни кораби на мюсюлманското Варварско крайбрежие.
Там се били корабите „ЮСС Конститюшън”, „ЮСС Констелейшън”, „ЮСС Филаделфия”, „ЮСС Чесапийк”, „ЮСС Аргъс”, „ЮСС Сайрън” и „ЮСС Интрепид”.
През 1805г. американски пехотинци прекосяват пустинята от Египет в Триполитания, като със сила принуждава Триполи да се предаде и освобождава всички американски роби.
По време на администрацията на Джеферсън мюсюлманските Варварски държави рухнали в резултат на усилената военноморска бомбардировка и крайбрежните нападения на морските пехотинци. Най-накрая те се съгласили официално да се откажат от робството и пиратството. Победата на Джеферсън над мюсюлманите продължава да живее и днес в морския химн в стиха: „От хълмовете на Монтесума до бреговете на Триполи ще водим битките на нашата страна по суша и море.” Едва през 1815 г. проблемът бик напълно уреден чрез пълното поражение на всички мюсюлмански пирати – търговци на роби.
Скоро след това християнският свят нанесъл значителен удар върху исляма през 1924г. след падането на Османската империя. Длъжността на халифа била премахната. Така, макар Ислямската империя на практика да наследила Римската империя, християнският Запад нанесъл на исляма поредица от поражения, които довели до отсичането на неговата глава, длъжността на халифа, през 1924г. Единствената империя, която изпълнява моделите, необходими, за да бъде считана за седмата империя, е Ислямската империя, чийто връх е Турската/Османска империя.
Това, разбира се, съответства напълно със списъка на Езекил от нации с такова голямо ударение върху Турция.
На следващите страници има осем карти; карта на Обещаната земя и седемте библейски световни империи във връзката им с Обещаната земя. На всяка карта са отбелязани и линиите на съвремените национални граници.
СЪОТВЕТСТВИЕТО ИМ Е ПЪЛНО
Като наложим всяка буквална препратка, разгледана в Част III, върху алегоричната картина на седемте хълма или планини, установяваме, че те си съответстват напълно. Ето само няколко примера:
Египетската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Исая 19.
Асирийската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Михей 5, Исая 14.
Вавилонската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу Вавилонския цар в Еремия 49-51.
Персийската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Езекил 38, 39.
Гръцката империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Захария 9:13,14 и Езекил 38.
Източната Римска Византийска империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тези области в Захария 9:13, 14 и Езекил 38.
Мюсюлманската империя – обхваща всички изброени по-горе.
А сега разгледайте следните карти:
Обещаната земя
Египетска империя: 3100 г.пр.Хр. – 1070 г.пр.Хр.
Асирийската империя 1800 г.пр.Хр. – 609 г.пр.Хр.
Вавилонска империя: 1764 г.пр.Хр. – 689 г.пр.Хр.
Мидо-Персийска империя: 550 г.пр.Хр. – 330 г.пр.Хр.
Македоно-Гръцка империя: 350 г.пр.Хр. – 64 г.пр.Хр.
Римска империя: 27 г.пр.Хр. – 1453 г.сл.Хр.
Ислямска империя: 700 г.сл.Хр. – 1924 г.сл.Хр. – до днес
Виждаме, че с всяка следваща империя контролираните области все повече се разширяват. В крайна сметка, Ислямската империя започва да контролира цялата област, очертана на картата. Това по някакъв начин е точно описание на осмата и последната, империята на Антихрист.
Буквалното и алегоричното си съответстват напълно – като ръка и ръкавица.
ГЛАВА 67
ОТКЛЮЧВАНЕ НА ДАНАИЛ 2
СТАТУЯТА НА НАВУХОДОНОСОР
Според разказа на библейската история, вавилонският цар Навуходоносор сънувал една огромна статуя, която била изработена от различни метали. Царят бил решен да разбере значението на този сън, но нито един от вавилонските свещеници, астролози или мъдреци не могъл да му помогне. Накрая Данаил, един от еврейските заточеници, бил извикан пред царя, за да направи това, което никой друг не успял. Бог не само открил по свръхестествен начин на Данаил съдържанието на съня, но и му дал способност да разбере неговото значение.
Нашето изследване на този пасаж започва с обяснението на Данаил пред царя на значението на този сън: „Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана през лятото; вятърът ги е отнесъл и от тях не е останала следа. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Данаил 2:31-35).
По-натам Данаил обяснява на Навуходоносор, че всяка съставка на образа или статуята представлява царство или империя, която ще наследи неговата. „Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава… Ти си онази златна глава.” Но след Вавилон последвали други царства. Досега преобладаващото мнение из цялата история на еврейски и християнски тълкуватели е, че този сън обрисува следните четири царства: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим.
Макар първите три от поредицата да са точни, има някои много сериозни проблеми с приемането на Рим като четвъртото. По-надолу ще обясня защо. Изключително важно е да разберем, че статуята представлява минали царства, всички от които биват унищожени при завръщането на Христос: „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.” Камъкът е Месията.
Все пак, Библията несъмнено ни учи, че Месията разрушава наведнъж всички части на статуята (златната, сребърната, медната, желязната и глинената), когато идва. „Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана през лятото; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Данаил 2:35).
ТОВА Е БЪДЕЩЕТО, НЕ ИСТОРИЯТА
Камъкът в този момент установява царството на Месията; той се превръща в голяма планина (царство). Когато Исус се завърне, той ще унищожи всички тези империи – едновременно, както текстът булвално твърди (ст. 34). Това биха били Ирак и Арабия (Вавилон), Иран (Персия), Турция и Близкия изток (Гърция), и, разбира се, Ислямската империя, която включва всички тях.
Ако статуята представлява древните Вавилон, Персия, Гърция и Рим, както обикновено се смята, тогава защо виждаме всички тези империи унищожени в края, когато Христос се завърне? Ако Данаил 2 говори за миналата история, как златото, което съвсем точно представлява древния Вавилон, сега бива унищожено от Месията, когато Той дойде? Библейското твърдение е съвсем ясно: „[Той] ги е строшил едновременно” (англ. Библия-бел.пр.).
Освен това имате и желязо. Текстът подчертава, че желязото строшава всичките предишни метали. Въпреки това мнозина на запад смятат, че желязото е Рим. Нима Римската империя е смазала древен Вавилон/днешен Ирак? Не. В продължение едва на няколко месеца през 116г.сл.Хр. по времето на император Траян Римската империя някога е разпростирала териториите си към Вавилон. Но почти веднага били отблъснати. Римската империя и Вавилонската империя на практика не се припокриват. Римската империя е значително по на запад. Някога Римската империя да е простирала контрола си върху областите на Персия/днешен Иран? Отговорът е: никога. По този начин, ако Римската империя щеше да бъде разрушена накрая, голяма част от останалите империи би останала невредима. Текстът обаче ясно твърди, че когато четвъртата империя бъде разрушена, това ще включва и всички останали.
ИБН ЕЗРА – ЧЕТВЪРТАТА Е МЮСЮЛМАНСКАТА
Не можем да изучим пророчеството, без да разберем двойната природа на неговото изпълнение. Данаил 2 може и ще съответства на древни събития, но книгата в крайна сметка се занимава с Последните времена. Данаил 2 говори за надигането на 10 пръста в последните дни, които ще възникнат от 4 древни империи, които ще съставляват империята на Антихрист.
Четирите империи, описани в този пасаж, не са тези, които смятат западните изследователи, те са:
- Вавилонската империя
- Мидо-Персийската империя
- Гръцката империя (или вероятно Гръко-Римската империя)
- Ислямската империя
Под Ислямска империя имам предвид различните проявления на Ислямския халифат, чиято кулминация е била Османската империя. Позицията, която изразявам, не е нещо уникално, а е била поучавана най-първо от класическите еврейски мъдреци и равини. Сред най-известните мъдреци и равини, поддържащи този възглед, са Ибн Езра, един от най-изтъкнатите еврейски автори от Средновековието; равин Йехиел Хилел бен Алтшулер, автор на известните „Метзудос”, и, в някакъв модифициран вариант, от преподобния равин Саадия Гаон (който счита, че четвъртият звяр се състои от Арабската и от Римската империи). Според Ибн Езра: „Рим е включен в третото царство като родственици на гърците. Римляните са считани, че са Китим, за който се споменава в Числа 24:24. В Битие 10:4 Китим са синовете на Яван (Гърция).”
Ибн Езра твърди, че макар да има основания да се разбере защо Рим да не бъде споменат в съня, пълното пропускане на могъщото и обширно Арабско царство просто е прекалено голям пропуск, който би трябвало да бъде обяснен от онези, които подкрепят тълкуванието, свързано с Рим. Съгласен съм с това.
Четвъртото царство, според Ибн Езра, е Арабското мюсюлманско цараство.
Идеята, че Рим е включен в третото царство, може да бъде подкрепена от виждането на мнозина историци, които разглеждат Римската империя като продължение на Гръцката, а не като отделна и самостоятелна единица. Не забравяйте, че текстът подчертава, че бедрата (третата единица), са медни. Това е била Гръцката империя и тя е свързана с железните крака. Железните крака са продължение на Гръцката (медта). С други думи, желязото излиза от медта. Това би елиминирало Западна Европа. Мнозина определят дадена нация по нейния език, граници и култура. Римската и Гръцката империи в много отношения са споделяли всички тези неща, както и обща религия. Възможно е също така Римската империя сама по себе си изобщо да не е спомената в този откъс.
„БЪДЕЩАТА ИСТОРИЯ” НА ВАВИЛОН
Една от причините да разгледаме идеята, че Римската империя не се изтъква в този пасаж, е просто заради самия му контекст. Макар Римската империя да е следвала след Гръцката, това е така, само ако разглеждаме този пасаж от западна гледна точка. Вече обсъдихме факта, че Библията е основно центрирана около Ерусалим. Но не бива да забравяме контекста на книгата Данаил и по-точно на този конкретен пасаж и този конкретен сън. Този пасаж е свързан със сън, който бил даден на Навуходоносор, вавилонския цар, владетеля на цяла древна Месопотамия. Отново, нашите фокусирани върху запада обективи са ни накарали да пропуснем очевидното: краткосрочното приложение на първата част на това двойно пророчество. Бог не обясняваше на Навуходоносор толкова „бъдещата история” на Западния свят, а по-скоро „бъдещата история” на регионите, над които той бил владетел, а именно, Вавилон и по-великата Месопотамия. Този сън бил описание на бъдещето на Вавилонската империя и главните империи, които щели да управляват над нея след Навуходоносор.
Макар Рим да е със сигурност важна империя в световната история, действителното й значение за областта на Месопотамия всъщност е съвсем минимално. Дори в периода на най-голямото разширение по посока на изток на Римската империя, тя никога не са могли да си осигури пълен контрол над районите източно от р. Ефрат. През 116г.сл.Хр. по времето на император Траян римляните извършили няколко нашествия в определени части на Месопотамия. Но само след няколко месеца, през 117г.сл.Хр. след смъртта на Траян, римляните изгубили южна Месопотамия и се оттеглили изцяло от региона. Те не успели да установят някакъв съществен контрол над областта на изток от р. Ефрат.
Сънят на Навуходоносор обхващал период от хиляда и триста години и бил свързан само със значими завоаевателни империи. Следователно, Римската империя е само маловажно събитие във Вавилонската/Месопотамската история; и така, тя не била изтъкната в съня на Навуходоносор. Но главните империи, които на практика завладели и царували над Вавилон, са изцяло изброени в съня.
Рим никога не е завладявал предходните империи. Навярно най-очевидният недостатък в това тълкувание е отделното описание, използвано за да се дефинира това четвърто царство: „Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко” (Данаил 2:40). Когато човек се опитва да определя коя империя е най-подходящият кандидат за четвъртата империя, този пасаж е най-явният критерий.
Отново, Рим някога завладявал ли е всички други империи? Смазвал ли е Вавилонската империя (Ирак), Мидо-Персийската (Иран) и Гръцката империи? Очевидният отговор е: не, не е. Почти е изненадващо, че такъв широк кръг от тълкуватели са пренебрегвали този факт толкова дълго време. Четвъртата империя щяла да строши и раздроби всичките три други империи.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА МЕСОПОТАМИЯ
След неговото царуване, империята на Навуходоносор първо била завладяна от персите по времето на Кир, след което от Александър Велики. След смъртта на Александър през 323г.пр.Хр. неговата империя се разделила и областта на Вавилон и Персия била дадена на един от неговите генерали на име Селевк. Селевк и неговите последователи владели областта грубо 130 години до 190г.пр.Хр., когато персите (наричачи парти) се надигнали отново и завзели контрола над бившата си империя. По този начин, след като били управлявани от гърците повече от сто години, персите отново придобили власт над областта.
По-късно, след Партската империя, друг персийски народ, Сасанидската династия, се надигнала и завзела контрола над региона. По време на целия парто-сасанидски период хората поддържали силна смесица от елинистична (гръцка) и персийска самоличност и култура. Поради тази причина в съня на Навуходоносор не е било направено разграничение между Персийската и Гръцката империи и по-късния Партски или Сасанидски период. Едва когато могъщият ислямски халифат идва и завладява целия регион, сънят описва следващата фаза на статуята.
По време на периода на Римското управление областта на изток от р. Ефрат (Месопотамия) бил управляван от Партската империя, а не от римляните: „Войните между Рим и Партската империя, които настъпили грубо от 53г.пр.Хр. до 217г.сл.Хр., били един уникален епизод в класическата история. Въпреки че Рим завладял почти целия цивилизован свят около Средиземноморието, Рим така и не успял да завладее Партското царство.”
Разгледайте следното описание на партите според разказа на „История на света” от Юстин: „Партите, в чиито ръце сега е империята на изтока, след като разделиха света, какъвто е бил, с римляните по произход били изгнаници от Скития… След като били нападани от римляните, също така, в три войни, под предводителството на най-големите генерали и в най-процъфтяващия период на републиката, сами, измежду всички нации, не само били достойни техни противници, но и излезли победители.”
Въпреки че император Траян наистина прекосил р. Ефрат и спечелил контрол над малка част от Месопотамия, в рамките на една година той починал и неговата победа и контрол постепенно се изгубили.
ЗАВЛАДЯЛ ЛИ Е РИМ ВАВИЛОНСКАТА ИЛИ ПЕРСИЙСКАТА ИМПЕРИИ
Отново, Римската империя контролирала древния град Вавилон само няколко месеца. Въпреки че Рим действително завладял по-голямата част от Западна Европа и района около Средиземноморието, никога не би могло да се твърди за някакъв значителен контрол над регионите, които били главната крепост на Вавилонската империя, а именно, районите на изток от р. Ефрат, днешни Ирак и Иран. Партизанската война на племенните народи на Партското царство, просто се оказала прекалено трудна, за да й противостоят римските войници. Рим със сигурност не е „строшил” Вавилонската империя и в действителност никога не се е доближавал на повече от няколкостотин километра от столиците на Персия.
СТРОШИЛ ЛИ Е РИМ ГРЪЦКАТА ИМПЕРИЯ
Макар Римската империя наистина да добила контрол над някои от районите, които някога били контролирани от елинистичната Гръцка империя на Александър, всъщност елинистичната/гръцката култура започнала да преобладава в Римската империя. Новият Завет, който бил написан по време на Римския период, бил написан на гръцки, а не на латински. С други думи, Римската империя може да била добила контрол над някои от западните области, контролирани преди това от Гръцката империя, обаче със сигурност не я е „строшила”.
Разгледайте следните карти:
В Мидо-Персийска империя забележете местополженията на Екбатана, Суза и Персеполис, столиците на Мидийската и Персийската империи. Рим никога не е завладявал тези градове.
Римската и Партската империи във върховото си източно разширяване – малкият отрязък, простиращ се към Персийския залив, бил владян само за няколко месеца.
Почти цялата област, включена в тази карта на Близкия изток, била завладяна от исляма.
ИСЛЯМЪТ СТРОШАВА ВСИЧКИ
Въпреки че Римската империя не изпълнявала необходимите изисквания, за да бъде счетена за четвъртата империя на Данаил 2, имало е една империя, която ги изпълнявала. Ислямската империя изпълнявала напълно тези изисквания. Ислямът завладял и трите предходни империи – Вавилонската, Мидо-Персийската и Гръцката. Не забравяйте, че ислямът също така завладял и Римската империя, която била престанала да съществува в Европа. Откровение 13 твърди, че четвъртият звяр съставлявал трите предходни империи. Това трябва да изключва Европа. Ислямът завладял цялата източна Византийска Римска империя и големи части от онова, което представлявало Западната Римска империя. Това включвало Ирак (Вавилон) и Иран (Персия). Римската империя не може да има такава претенция и по този начин само ислямът изпълнява библейския критерий на Данаил 2:40.
ГЛАВА 68
АРАБИЗАЦИЯ
Изключително важно е за хората на Запад да разберат, че основният дълг на исляма е да арабизира света – да обедини човечеството под един език, едно правителство и една религия: исляма. Това е опит да се върне назад онова, което Бог стори на Вавилонската кула.
В случая с ислямския Халифат, „строшаване” със сигурност е най-подходящото описание за онова, което се е случило, когато ислямът е завладявал някоя област. Спомнете си: език, граници, култура. Ислямът е грубо погазвал всички тях. Точно това означава да „строшиш”. Вавилон сменил езика си с арабски, а религията си с исляма. Персия също изгубила религията си, възприела арабската азбука и запазила езика й. Другите нации, като Египет, също изгубили напълно древната си религия и език и възприели арабския. Всички тези цивилизации били изгубени от исляма и само няколко запазили езика си. Всъщност, ще са необходими томове, за да се разкаже за цялата история, култура и религиозно влияние, които са били почти заличени от повече от хилядолетното ислямско господство.
АРАБИЗЪМ
Учените на запад насочват вниманието си към Данаил 2:41, което говори за естеството на двата материала (желязо и глина) като отчасти слаби и отчасти силни, но стих 43 рядко бива разглеждан в пълнота: „И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.”
Трябва да се отбележи и другото значение на загадката в този стих; подчертаните думи „смесено” и „размесят” всъщност са едни и същи думи, преведени различно от арамейски, оригиналния език на по-голямата част от книгата на Данаил. Думата всъщност е „араб.” Конкордансът на Стронг потвърждава това:
„мАраб [ар-аб’]; от ‘араб’ (6150) в преносен смисъл на безплодие; Араб (т.е. Арабия), страна на изток от Палестина:–Арабия.” „или мереб (3 Царе 10:15), (с представка за членуване), [ех’-реб]; от ‘араб’ (6148); мрежата (или напречни нишки на плат); също така смесица, (или смесена раса):–Арабия, смесен народ, смесени (множество), тъкан.”
Следователно този пасаж може да се чете така: „И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се смесят (арабизират) с потомците на други родове хора (чрез смесени бракове); но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.”
м’арав – „смесени” или „размесени”
арав – „Араб”
В Данаил 2:43: „те ще се смесят, но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.” Арамейският израз ла Мута’арреб означава също така „не се арабизират”. Това арабско-смесено царство няма да стане напълно арабизирано. Тази двоякост на значението и тълкуванието (смесване и арабизиране) не е само моя – Ибн Езра, един от най-уважаваните еврейски автори, я е подкрепял: „Ибн Езра е на мнение, че Гръцкото царство, представено чрез леопарда, включва Римската империя, защото етнически римляните се родеели с гърците. Китим, определен като потомците на римляните, бил сроден с Яван (Гърция)… Четвъртият звяр следователно представлява управлението на арабите.”„Равин Саадия Гаон [вярва, че] четвъртият звяр във видението включва и Римската, и Арабската империи.” „Ибн Езра е смутен от отсъствието на царството на Исмаил, т.е. арабите и турците, които били много могъщи по негово време. Затова той заключава, че… четвъртото царство е царството на Исмаил. Мезудат Давид поддържа това виждане.”
Ако човек настоява за единичната употреба на Мута’ареб само като смесване без арабизиране и анализът на нашата двоякост би трябвало да се отхвърли, тогава би следвало да се отхвърли и един друг общоприет пример за игра на думи в книгата на Данаил – божествения ръкопис на стената. В Данаил 5 на Валтасар, последния вавилонски цар, се казва, че империята му ще бъде разделена (перес) на мидийци и персийци (арамейски: Парас). Четейки думата перес (означаваща разделен): „Перес – твоето царство се раздели и се даде на мидийците и персийците” (Данаил 5:28).
И така, кой раздели вавилонците? Библията ни казва, че Перес (Персия), което буквално всъщност е означавало „да се разделят,” да „се смесят с потомците на други родове хора.” Ако човек отхвърли значението на думата „Мута’арреб” като „арабизирам” и настоява, че тя означава единствено „смесвам”, пак щяхме да заключим, че смесването на потомците на хората би означавало изгубване на етническата принадлежност чрез смесени бракове. (RSV, ESV, NTL) Опитът да се смесят нациите чрез смесени бракове и да се обедини светът, докато се обръща назад разказа за Вавилонската кула, е бил безплоден. Той частично е сполучил в Близкия изток, където египтяни, сирийци, ливанци и много други се считат за араби и говорят арабски, докато турци, персийци, индонезийци и други все още държат на своя език, култура и етническа принадлежност. Никоя друга империя не е извършвала това.
Целта на исляма от най-ранните му дни е била да арабизира целия свят чрез исляма.
Обаче персийците и турците, които дошли от медните (Гръцко-Римско) царства никога не са били напълно арабизирани. Поради това, че различните потомци на Исмаил и Исав са били сключвали смесени бракове сред различните пустинни племена, всъщност те са били станали известни като „смесените”. Данаил 2:43 говори за вида на смесените народи, които щели да съставляват последната империя, тази на Антихрист. Както видяхме в разказа за ръкописа на стената, това не е без прецедент в книгата на Данаил.
На други места Библията използва думата „играя” с думите Ебер или Абар. Думата, използвана за „еврейски”, буквално означава „да пресечеш, да преодолееш, да преминеш от другата страна”. Това е подходящ термин в светлината на преминаването на Моисей и израилтяните през Червено море, преминаването на Исус Навин и израилтяните през реката Йордан и тръгването на Авраам от Ур и преминаването му в Обещаната земя. Но да бъде някой арабин означавало, че бил от смесен народ, които били изгубени и разпръснати скитници.
РАЗДЕЛЕНО ЦАРСТВО
Освен че ще бъде арабска империя или опит да бъде направена такава, за империята от Последните дни също се казва, че ще бъде разделена (пелег). Разделението, разбира се, за което говори този пасаж, е наистина подходящо описание на ислямския свят, откакто е съществувал от най-ранните си дни до днешно време с различните си сектантски подразделения. „А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство” (Данаил 2:41).
Човек трябва само да погледне сунитските и шиитски сектантски битки, за да забележи колко разделен в действителност е ислямският свят. Това разделение на последната империя на Антихрист се вижда също и от факта, че дори по времето, когато атакуват Израел, те няма да са в състояние да устоят на собствените си спорове. Така Езекил ни казва: „Мечът на всеки човек ще бъде против брат му” (Езекил 38:21). Отново, това напомня точно на онова, което човек открива днес в Палестинските територии, Ирак и голяма част от мюсюлманския свят.
ГЛАВА 69
ДАНАИЛ 2
ЧЕТИРИ ИЛИ ПЕТ ИМПЕРИИ: ИЛИ И ДВЕТЕ?
Когато разглеждахме Откровение 17, видяхме, че Империята на Антихрист беше уточнена като осмата империя – или възраждане на седмата империя, която щяла да с надигне, след като бъде изцелена от „смъртоносна рана в главата.” И така, колко империи има – седм или осем?
Е, и двете са верни – осмата е пресъздаване на седмата. Именно това се опитва да ни каже текстът.
Идеята за възраждане на една империя се намира също и в Данаил 2. В статуята имаме 4 части и все пак, имаме и 5 – и двете са верни, тъй като петата е възпроизвеждане на четвъртата.
Тук ще видим, че сънят на Навуходоносор също си съответства напълно с Откровение 17. Последната империя в съня на Навуходоносор се състои от две отделни фази на една и съща империя. Те са сродни, но са и разграничени. Тези две империи съответстват на седмата и осмата империи на Откровение 17. Първият ключ за разглеждане на тази двукратна фаза на последната империя се вижда в следния откъс на горния пасаж:
„Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.” (Данаил 2:32-33). Въпреки че много съвременни преводи биха могли да замъглят този момент, ако човек изследва действителния арамейски текст, най-буквалният възможен превод би гласял следното:
Образ – Глава – Чисто – Злато – Гърди – Ръце – Сребро – Корем – Бедра – Мед – Крака – Желязо – Ходила – Част – Желязо – Част Глина
Сега ще ги подредим малко по-различно, но в точния ред, в който се появяват в стиха. Онова, което ще видим, е, че са налице пет различни елемента, откъдето и пет отделни съставни части на статуята:
О Б Р АЗ
Глава Чисто злато Първа
Гърди Ръце Сребро Втора
Корем, Бедра Мед Трета
Крака Желязо Четвърта
Ходила Част Желязо, Част Глина Пета
Следвайки текста, лесно се вижда, че няма четири, а по-скоро пет фази. Имайки предвид, че четвъртата е възраждане на четвъртата, имаме чисто злато, сребро, мед, желязо и смес от желязо и глина. Пасажът продължава: „Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава. След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят. Ще има и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.” (Данаил 2:36-40).
Забелязваме няколко важни неща, които трябва да изтъкнем тук. Първо, трябва да отбележим категоричното описание на четвъртото царство: „ще има четвърто царство, яко като желязо”. Четвъртото царство няма да бъде отчасти силно и отчасти слабо. То просто е описано „яко като желязо”. Обаче, когато погледнем описанието на ходилата и пръстите им, те са напълно различни. В тези описания царството е само частично силно – и в същото време частично крехко. Сравнете описанията по-долу:
Крака: „Ще има и четвърто царство, яко като желязо” (Данаил 2:40).
Ходила: „царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко” (Данаил 2:42).
На онези, които биха спорили, че статуята съдържа само четири фази, трябва да бъде зададен също така въпросът: Как едно и също царство може да бъде описано в едно изречение като „яко като желязо” и в същото изречение да е описано само като имащо „нещо от силата на желязото в себе си” и „отчасти яко и отчасти крехко”?
При разглеждането на този пасаж човек трябва да зключи, че има както четири, така и пет участъка в статуята. Но тъй като съществува приемственост между краката и ходилата, която се вижда в елемента на желязото, има основание също така да се смята, че тези последни две империи, всъщност, са сродни.
Много съвременни тълкуватели основателно признават факта, че последната империя в съня на Навуходоносор се състои от един двукратен участък. Разбира се, повечето от тези изследователи и учители на Библията твърдят, че четвъртата империя е Римската империя и че петата империя е някакъв възроден през Последните дни вариант на Римската империя. Отново, в светлината на всичко онова, което вече научихме, ни е известно, че тази последна дву-фазна империя не може да бъде Римската, а по-скоро представлява две отделни фази на една Арабско-Ислямска империя. Отново, в Откровение 17 последната империя (седмата-осма империя) последва и е разграничена от Рим.
Четвъртото царство в съня на Навуходоносор представлява различните проявления на Ислямската империя, които са съществували в продължение на повече от хиляда и триста години, достигайки своя връх в Османската империя. Тази империя е била по същество смъртоносно ранена през 1924г. с премахването на Халифата и разделянето и колонизирането на Близкия изток от Западните сили. Петата империя от съня на Навуходоносор представлява възраждане на Ислямската империя, която понастощем наблюдаваме да се надига на фракции пред очите ни.
Знам, че някой би възразил с думите, че Западните сили, които са наранили исляма, биха се квалифицирали да бъдат следващата империя в пророчеството; но Библията ни представя прекъсването при седмата в Откровение 17 и четвъртата в Данаил 2. Също така е необходимо да имаме на разположение някой, който да нарани смъртоносно тази империя, за да се изпълни това пророчество. Така Британската империя, която я е наранила, не може да бъде и тази, която е наранена. Това би било нелогично.
В обобщение, империите от съня на Навуходоносор са следните:
Глава Злато Вавилонска Ирак и Арабия
Гърди-ръце Сребро Мидо-Персийска Иран
Корем-бедра Мед Гръцко-Римска Турция- Среден изток
Крака-Желязо Ислямска Османска империя
Ходила-Пръсти Смесица Ислямска – Възродена Османска Възродена
Данаил 2 потвърждава онова, което вече научихме относно последната империя в Откровение 17, тази на Антихрист. В Откровение 17 последната империя на Антихрист е възроден вариант на седмата империя, която ние разпознахме като Ислямската империя. И така, тук, в Данаил 2, последната империя е двукратната, четвърта-пета империя, която също така е Ислямската империя. Парче по парче, пасаж по пасаж, когато религията на исляма се постави в пъзела, всяко парче пасва идеално. Няма насилване или прегъване на парчетата, които се изискват.
ГЛАВА 71
ВИДЕНИЕ ЗА ЧЕТИРИТЕ ЗВЯРА
(МЮСЮЛМАНСКИ, НЕ ЕВРОПЕЙСКИ)
Данaил 7 описва едно „нощно видение” с четири странни същества; всяко едно от тях излиза от морето (народи и нации). Повечето учени са на едно мнение, че тези четири царства съответстват точно на четирите царства в съня на Навуходоносор. Въпреки това, темата (както Данаил 2) е предимно пасаж, отнасящ се за последните времена.
„Първият беше като лъв
1. и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха и той се вдигна от земята, и беше заставен да се изправи на два крака като човек, и му бе дадено човешко сърце. След това, ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка,
2. който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му казваха така: Стани, изяж много месо! След това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард,
3. който имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави; и му бе дадена власт. След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни
4. зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога” (Данaил 7:4-7).
МЕДТА ИЛИ БРОНЗЪТ
Медните нокти в Данaил 7:19 сочат към един гръцки, а не римски Aнтихрист. „Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всички други и беше много страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който поглъщаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с краката си” (Данаил 7:19).
Имаме текстово доказателство за гръцкия характер на царството на Aнтихрист. „Медните му нокти” трябва да загатват за връзка с десетте пръста на Гръцката империя. Този извод се прави, понеже медта – както е прието от изследователите на Библията – представлява Гърция, третия метален елемент на статуята в Данaил 2. Никой не привежда доводи, че медта не е Гърция. Но Гръцката империя е била предимно Близкоизточна, а не Европейска. Макар мнозина да са убедени, че железните крака на статуята от Данaил 2 представляват Римската империя, малцина вземат предвид факта, че краката са продължение и произтичат от медните бедра, което отново е Гръцката империя. Сравнявайки Ислямската империя с Гръцката империя, виждаме, че те са почти идентични. Обаче Римската империя, сравнена с Гръцката империя, се различават значително, със съвсем дребно припокриване. Докато Гръцката империя се е простирала чак до Индия, най-отдалеченото разширение на Римската империя на изток едва покривало река Ефрат.
Макар мнозина да твърдят, че желязото е Римско, това е неправилно предположение. Писанията не потвърждават Желязото като Римско. Но дори и да приемем, че Желязото действително представлява Рим, би трябвало да се признае също и, че този пасаж най-малкото загатва за един Гръцко-Римски Aнтихрист, по-конкретно от гръцките части на Римската империя. Що се отнася до останалите метали, няма никакъв спор.
И така, когато виждаме желязото, не можем да го изолираме. Медта е в него; това съответства на мнението на Ибин-Езра и други, които са видели един комбиниран гръцко-римски Aнтихрист.
Когато разглеждаме Данaил 7, четвъртото царство, не можем да го отделим от стих 19 (медните нокти). От тях произлизат десетима царе, представени във видението чрез десет рога. „След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога” (Данaил 7:7).
Това са същите десет рога, които вече видяхме в Откровение 17. Десетимата царе ще бъдат победени от един друг цар – единадесети (малкия рог) – който е Антихрист, владетелят над цялото четвърто царство. „Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно… Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън” (Данaил 7:8, 11).
След като видяхме, че четвъртото царство в съня на Навуходоносор (Данаил 2) и четвъртият звяр (Данаил 7) са едно и също, спокойно можем да заключим, че четвъртият звяр е Ислямската империя. Докато четвъртият звяр представлява Ислямската империя, чието начало е поставено от Мохамед през седми век, десетте рога и „малкият рог” или единадесетият рог представляват бъдещата и крайна фаза на Ислямската империя, която ще изпълни библейските пророчества относно Антихрист и неговата империя.
ГЛАВА 72
ОТКРОВЕНИЕ 17
И ЗВЕРОВЕТЕ ОТ ДАНАИЛ
Откровение 17 ни позволява да вникнем в установяването на самоличността на единадесетия рог: последната империя на Aнтихрист. Първо, виждаме, че по времето, когато това е било писано, пет от империите вече са били паднали. Това включва 8 рога и още 2 след Гръцката империя:
1. Египетска империя 1 рог, изскубнат от асирийците
2. Асирийска империя 1 рог, изскубнат от вавилонците
3. Вавилонска империя 1 рог, изскубнат от персите
4. Персийска империя 1 рог, изскубнат от гърците
5. Гръцка империя 4 рога, изскубнати от римляните
6. Римска империя 1 рог, изскубнат от мюсюлманите
7. Ислямска империя 1 рог, изскубнат от Запада
10 рога
8. Осма (съживяване на седмата) 11-ти рог, изскубнат от Исус
Забележете, че империята на Александър е завоювала 4 царства.
ДАНАИЛ 2 И ДАНАИЛ 7 – ЕДНИ И СЪЩИ
Първата очевидна причина да смятаме, че четвъртото царство от статуята на Навуходоносор и четвъртият звяр от нощното видение на Данaил са едно и също, е просто, защото всички други царства във всеки от съответните пасажи си съответстват идеално. Следователно има основание да се смята, че и четвъртите царства, подобно на всичките други предишни царства, аналогично ще си съответстват. Второ, и в двата случая се изтъква конкретно елементът на желязото като значителен аспект от тяхната физическа конструкция. И трето, и за двете царства конкретно се казва, че сломяват и стъпкват всичките три империи, които са дошли преди тях. Разгледайте поразителните прилики между двете описания. В статуята на Навуходоносор виждаме „четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко” (Данaил 2:40).
В нощното видение на Данаил виждаме „четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си” (Данаил 7:7).
Очевидно, имаме работа със същото царство. Но окончателната причина да разглеждаме двете четвърти царства като едно и също се крие в същността на упадъка и на двете. И двете царства в крайна сметка биват унищожени окончателно и напълно при завръщането на Христос. В съня на Навуходоносор виждаме, че когато камъкът – представляващ Божието царство – удари статуята и унищожи последната империя, всички други империи биват смазани и се отвяват като прах. „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък [Божието царство], не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Данaил 2:34-35).
Забележете, че първите три империи и четвъртата биват разбити едновременно „изведнъж”. След падането на четвъртата империя, всичките останали три също престават да съществуват. По същия начин в Данaил 7:11-12 ни се казва, че унищожаването на четвъртия звяр ще бъде пълно и окончателно. „Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът [четвъртият] беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им обаче бе продължен до време и година” (Данaил 7:11-12).
Мнозина са тълкували неправилно този стих, твърдейки, че той означава, че след като царството на четвъртия звяр бъде унищожено от Бога, тогава на другите три царства ще бъде отнета властта, но ще им бъде позволено да живеят за определен период от време. Обаче този стих просто сравнява начина на упадъка, който първите три царства ще претърпят, в контраст с внезапното, окончателно унищожение, което ще понесе четвъртият звяр. С други думи, докато всяка от първите три империи продължила да живее в империите, които ги последвали, смъртта на четвъртата империя щяла да бъде пълна и окончателна, когато Христос се завърне. Никакви тлеещи остатъци от живот нямало да продължат да съществуват, „Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край” (Данaил 7:26).
Четвъртата империя нямало да залезе постепенно и да крета бавно, както предшественичките си. Нито щяла да бъде погълната от друга империя, която да я завладее. Точно такъв бил случаят с другите три империи. Например, когато Кир превзел Вавилон, той отнел властта на вавилонския цар. Но вавилонските граждани и култура в много отношения продължила да живее под властта на мидо-персийското управление.
Същото може да се каже и за Мидо-персийската империя, след като била победена от Александър, както и за Гръцката империя, след като я завладели римляните. Като важна странична забележка трябва да се изтъкне също така, че Римската империя претърпяла много бавна смърт.
Само по себе си, най-вероятно не може да се каже – както твърдят претеристите – че четвъртият звяр, който ще бъде напълно, окончателно и безвъзвратно унищожен, би намерил абсолютното си осъществяване в историческата Римска империя. Този пасаж е доста съкрушителен за претеризма. Империята, за която говори този пасаж, ще намери пълното си и абсолютно прекратяване при Божието съдилище в края на тази епоха. И не само последното царство, а всичките четири – ще бъдат унищожени едновременно и изведнъж. Това доказва, че последната империя ще обхваща предишните три. След това време Божието царство и всичките земни царства ще бъдат дадени на светиите на Всевишния. „А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват” (Данаил 7:26-27).
ГЛАВА 73
РАЗКРИВАНЕ НА ДАНAИЛ И МАЛКИЯ РОГ
ВИДЕНИЕТО ЗА ОВЕНА И КОЗЕЛА
Следващата картина от последната империя на Антихрист идва от книгата на Данаил. Това видение всъщност е било дадено на Данаил известно време след видението с четирите звяра. „В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Данаил, след онова, което беше ми се явило преди това” (Данaил 8:1).
Този път Данаил вижда две животни: първото е овен с два рога. „И така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво” (Данaил 8:2-4).
След това ни е представен козел с един дълъг рог: „А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила. И видях, че се приближи към овена и се разсвирепи против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и на мястото му излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрища” (Данaил 8:5-8). Тези стихове се отнасят за надмощието над Мидо-персийската империя, „Овена с двата рога,” на империята на Александър Велики Македонски, „Козела”. След това козелът само с един рог бива счупен, което символизира смъртта на Александър Велики. После неговите генерали се борили, докато останали живи само четирима. Тези четирима в крайна сметка призовали за временно примирие и разделили империята на четири части: северна, южна, източна и западна, като всяка от тях била наречена на името на съответния владетел, както следва:
1-Северно Селевк Централна Турция, Сирия, Иран и Централна Азия
2-Южно Птолемей Египет и Северна Африка
3-Западно Касандър Гърция и Юго-Източна
4-Източно Лизимах Западна Турция
И така, четирите рога представляват четирите подразделения на Гърция след Александър. Това съответства на третия звяр от последното видение – четириглавия леопард.
Интересното в този пасаж е, че е пророчески толкова точен, че мнозина либерални или атеистични учени са се борили с нокти и зъби, за да докажат некоректността на времето му, настоявайки, че пророчеството е било написано много след случването на тези събития.
След сблъсъка между овена и козела ни се представя един друг рог, подобен на малкия рог от Данаил7. Този рог също така е описан като „друг рог”, който започнал като съвсем малък: „И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано. И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя” (Данaил 8:9-12).
Учените всеобщо посочват Антиох IV Епифан от подразделението на Селевк като изпълнение на този пасаж. Обаче, макар това да е вярно, Антиох е бил също прототип. Неговата мощ и влияние се разраснали „на юг и на изток към Прекрасната Земя” – Израел. Това ясно говори за Антихрист от последните времена. Данаил каза: „Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А това, че той се строшил и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от този народ, но не със сила като неговата. И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. Неговата мощ ще бъде голяма, но не със своята сила; и ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си, и ще покорява силния и свят народ. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с човешка ръка” (Данаил 8:19-25).
Ясно е, че „малкият рог” е Антихрист от Последните времена, който стана причина една трета от ангелите да паднат, и „Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано” (Данаил 8:10-11). Антиох не може да бъде хвърленият на земята заедно с небесните звезди (паднали ангели).
Но има и още един важен аспект на това пророчество: малкият рог от Данaил 7 и Данaил 8 и в двата случая сочат към Антихрист. Това са просто различни погледи върху една и съща картина, видяна от различни ангели. Едната изобразява Антихрист да се появява от четвъртия звяр, докато втората представя Антихрист да се появява от Селевкидското подразделение на Гръцката империя. Но онези, които твърдят, че четвъртият звяр е Римската империя, са принудени да заемат очевидно непоследователното становище, че „малкият рог” в Данаил 7 е Антихрист, докато малкият рог в Данаил 8 не е. Те са принудени да го направят, понеже погрешното им предположение, че Антихрист ще дойде от Европа не се подкрепя от това, че Антихрист произлиза от областите на Селевкидското подразделение на Гръцката империя. И така, какво правят те? Както обикновено, правят подбор и си избират подход. Те приемат пасажите, които като че ли подкрепят техните становища, след което пренебрегват или не зачитат онези, които не ги подкрепят. Мнозина изкуствено налагат тезата за преселване на Антихрист от Гърция в западна Европа.
Когато човек възприема звяра от Данаил като Ислямска империя, от която се появява Антихрист, асоцииран с малкия рог на буйния козел като Селевкидското подразделение на Гръцката империя, тогава всички парчета съвсем гладко си пасват заедно напълно. А това със сигурност е нещо, за което теоретиците на Европейската Римска империя никога не могат да претендират.
ГЛАВА 74
РАЗКРИВАНЕ НА ДАНAИЛ 11
И МАЛКИЯ РОГ
Тайната на разкриването на голяма част от Библията е в това да се разгледа двойствеността и изпълненията на прототипите. Няма как да наблегна достатъчно силно на това. Когато четете Писанието, опитайте се да откриете повтарящи се теми и ще установите колко богато всъщност е Божието Слово. Намираме това в Данаил 11:21-35, което се съсредоточава върху Антихрист (северния цар). В Данаил 11 северният цар, точно както „малкия рог” в Данаил 8, извършва жестоко гонение срещу еврейския народ и установява окончателната мерзост, която докарва запустение:
„От него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! – крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (ст. 31). И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи (ст. 32) И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване (ст. 33). А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства (ст. 34). Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време. (ст. 35). Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни (ст. 36). И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях (ст. 37). А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали (ст. 38). С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата (ст. 39). И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине (ст. 40). Ще влезе и в славната земя и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците (ст. 41). Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да я избегне (ст. 42). Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопците ще бъдат заставени да го следват по стъпките му (ст. 43). Но известия от изток и север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление (ст. 44). И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне (ст. 45)” (Данaил 11:31-45).
„И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата (ст. 1). Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение (ст. 2) Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове (ст. 3) А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава (ст. 4) Тогава, като погледнах, аз, Данаил, ето, стояха двама други – един на брега отсам реката и един на брега оттам реката (ст. 5) Единият каза на облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса? (ст. 6) И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ (ст. 7). И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това? (ст. 8). А той отговори: Иди си, Данаиле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето (ст. 9). Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат (ст. 10). И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни (ст. 11). Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни (ст. 12). Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си (ст.13)” (Данаил 12:1-13).
Стиховете, отбелязани с наклоненият шрифт, вече бяха показани, че съответстват на исляма. Изследователите на Библията на Запад, които подкрепят повторното установяване на Израел и вярват, че Бог е назначил архангел Михаил да бди над Израел, са съгласни, че тези стихове се отнасят за преследването на Израел и светиите от страна на Антихрист. Най-вече антиизраелските групи са тези, които все още ги възприемат като история. По този начин се нанася умишлено определена степен на насилие или върху пасажа, или върху историята, ако човек тълкува този откъс от пасажа през претеристка призма. Очевидно, това изопачено виждане не може да избегне недвусмисления текст: „И ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни” (Данаил 11:36). Това се отнася за Последните времена (времето на гнева) точно преди завръщането на Христос и събитията преди възкресението на мъртвите. „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение” (Данаил 12:1-2).
Претеристите (хората, които вярват, че по-голямата част от библейските пророчества са били изпълнени през първи век) изглежда пренебрегват следния откъс: „Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни. И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях. А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали. С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата” (Данаил 11:36-39).
Не е имало налице събития в живота и кариерата му, които могат да бъдат открити и които исторически да се свързват с това Антиох „да се е възвеличавал над всеки бог.” Също така той не е отричал боговете на бащите си. Напротив, Антиох се е покланял на същия пантеон от гръцки богове, както и много гърци. Всъщност, Антиох дори е издигнал олтар на Зевс в светилището на еврейския храм. Освен това, Данаил казва, че Антиох би трябвало да срещне смъртта си в Израел. Историята обаче е записала, че Антиох в действителност е умрял в Персия. Въпросът, който търси отговор за погрешното обвинение към Антихрист, че е евреин: „Защо Бог би избрал Антиох (един езичник) за преобраз на Aнтихрист, а след това да избере евреин?”
Богът на Aнтихрист е различен от този на Антиох. На пръв поглед този пасаж като че ли твърди, че този зъл човек няма да зачита нито един бог, а ще възвеличи себе си над всички богове. От друга страна обаче за него се казва, че почита „бога на крепостта” и че ще използва силата на „един чужд бог”. Той не е атеист, както твърдят някои. Просто отхвърля всички богове, с изключение на своя чужд бог на войната (бог на крепостта). Това би съответствало идеално на идеологията на Мохамед и Махди, на които е заповядано да развиват каузата на Аллах под знамето „Няма друг бог освен Аллах”.
Онази част от видението, която е свързана с Последните времена, започва в Данаил 11:21: „Ще се издигне един нищожен човек, на когото няма да отдадат царска почит, а той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство (интрига-англ. Библия, бел.пр.).”
Бог вижда Антихрист като „нищожен човек.” Той се издига на власт мирно с помощта на интриги – хитър замисъл и политика. В Турция по времето, когато тази книга се пише, ислямистката партия не е приета от предшествениците си и опитът на бившата да възстанови отново халифатът е отхвърлен. Това скоро ще се промени, тъй като Антихрист набира подкрепа миролюбиво и чрез хитрост (ст. 22), но в последствие използва сила, за да смаже опозицията си, закрепявайки собствената си позиция. От Данаил 9:26-27 знаем, че Антихрист сключва мирно споразумение; следователно, „началникът на началниците” очевидно е Антихрист.
Тази лига или споразумение прилича на мирно съглашение, както и на някакъв вид религиозен пакт – вероятно такъв, който се заема с щекотливия въпрос за съвместното съществуване между евреи, мюсюлмани и християни в Близкия изток и чрез който Ерусалим би могъл да бъде обявен за международен град със свободен и равен достъп, гарантиран за хора от всички вероизповедания. Това споразумение би могло също така да разчисти пътя за евреите, за да могат най-накрая да възстановят своя храм на хълма Мория в Ерусалим и да подновят жертвоприношенията на животни на неговия олтар – нещо, което не се е случвало, откакто последният храм бива разрушен през 70 г.сл.Хр. В Данаил 11:31, Антихрист слага край на ежедневните или вечни жертви, затова те очевидно би следвало да бъдат възстановени в периода между сегашния момент и тогавашния, и подписването на споразумението е един вероятен момент това да стане.
„Защото ще излезе и ще надделее само с малко хора” – или „малки хора”. Антихрист се издига на власт чрез своята популярност сред „малките” или бедни хора по света, масите, които откликват на неговия политически и икономически курс. Или пък се издига с помощта на „малка” елитна група вътрешни хора.
„Ще раздели между тях грабеж, плячка и имот” (ст. 24). Това би отговаряло на исляма идеално. Ако човек изследва исляма за „гхана’ем”, това звучи сякаш този човек ще разпредели богатството, за да спечели подкрепата на бедните в страните, които завладее. Аналогично е и с израза, намиращ се в стих 29, където се казва, че той ще „раздели земята срещу заплата” – неговото главно престъпление с разделянето на Израел. „Ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му.” Подобно на експанзиите и геройствата на Мохамед, след него Омар и в последствие Салах ад-Дин, Махди ще направи същото. Той ще разшири ислямското царство, настъпвайки в Египет, Либия и Судан. Това се вижда от стих 25: „Той (Антихрист) ще повдигне силата си и множеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но няма да може да устои, защото (Антихрист и неговите сили) ще измислят хитрости против него.”
Звучи така, сякаш във въпросния момент южният цар има по-голяма сила отколкото Антихрист. Ходът на битката се обръща, когато южният цар (Египет) бива предаден от някои от собствените си хора. „Да! Онези, които ядат от изрядните му ястия, ще го погубят; и от войската му макар да е многобройна като потоп, мнозина ще паднат убити” (ст. 26). Видяхме Ануар Садат, покойният египетски президент, че беше предаден и убит от ислямистите и това е сходно, понеже мнозинството от египтяните са мюсюлмани фундаменталисти.
ГЛАВА 75
МАЛКИЯТ РОГ И ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СТИХА СИ ПАСВАТ ИДЕАЛНО
Малкият Рог трябва да дойде от Селевкидското подразделение на Гръцката империя. Това категорично оставя настрана всяка европейска римска същност.
МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С АНТИХРИСТ В ДАНАИЛ
Библията заявява в Данаил 8:9, че „от единия от тях (4-те Гръцки рога) излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя”, той ще дойде от Гръцката империя – източната част на Гръцката империя и северно от Израел. Тъй като отива на юг, той би трябвало да идва от северните области по отношение на Израел, точно както е конкретизирано в Езекил 38 и Йоил 3.
МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С ГОГ
Всичко се свързва. Дори и моето твърдение, че Гог е Антихрист не може да бъде избегнато. Той идва от източната част на Римската империя, гръцката страна; същото прави и малкият рог, излизащ от 4-те Гръцки рога. Подобно на Антиох Сирийски, Гог също се свързва с династията на Селевкидите. Селевк става цар на източните провинции – повече или по-малко днешни Афганистан, Иран, Ирак, Сирия и Ливан, заедно с части от Турция, Армения, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан.
МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА СЪС ЗВЯРА ОТ ОТКРОВЕНИЕ 13
Откровение 13 описва звяра от последните времена от гледна точка на регионите:
Леопард (гръцка), Лъв (вавилонска) и Мечка (мидо-персийска).
И трите империи са владеели областта на Мала Азия, т.е. Селевкидската част от Гръцката империя. Писанието разполага земята на Гог на север от Израел, а Мала Азия е на север от Израел. Всичките пророчески писания трябва да уточняват областта и наистина, те я прецизират.
МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С МАТЕЙ 24:15
Собствените думи на Исус се виждат ясно в Данаил. Мерзостта, която докарва запустение, е тази, която е описана от Данаил (11:31) с по-нататъшно споменаване в Данаил 12:11 на нейната поява на святото място. Данаил 9:27 съдържа трета препратка, както и Данаил 8:13.
Библията нито веднъж не споменава бъдещ водач, който ще дойде от запад. Данаил 11:31 описва един последен нечестив владетел, „северния цар”, който поставя „мерзостта, която докарва запустение” и слага край на жертвоприношенията в храма.
Следователно, в съответствие с Матей 24:15 и Данаил 8:9, трябва да заключим, че Антихрист е „от единия от видните рогове излезе един малък рог, чиято сила порасна твърде много. Той се разпростря към юг, към изток и към славната земя на Израел.”
Дори древните коментатори са съгласни. Един от отците на ранната църква, Йероним, в своите коментари върху Данаил пише: „Повечето от нашите коментатори свързват този пасаж с Антихрист и твърдят, че онова, което се е случило по времето на Антиох, е било само като преобраз, който ще бъде изпълнен по времето на Антихрист.”
ГЛАВА 76
РАЗКРИВАНЕ НА ДАНАИЛ 9 И ЗЛИЯ КНЯЗ, КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ
(МЮСЮЛМАНСКИ, А НЕ ЕВРОПЕЙСКИ)
Следващият много важен пророчески пасаж за разкриване произхода на Антихрист е последната част на Данаил 9:26. Конкретният стих, който ще изследваме, е разположен в средата на един много показателен пророчески пасаж. Той разглежда конкретен период от време, наречен „седемдесет седмици.” Тук ще се спрем предимно на стих 26. Нека започнем като го разгледаме в непосредствения му контекст: „И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем „седмици” и шестдесет и две „седмици”; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две „седмици” Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат” (Данаил 9:25-26).
Този откъс от пророчеството говори за Исус – княза Месия – който беше „посечен” при разпъването на кръста. От тук пророчеството прескача напред към разрушаването на храма – „светилището” – в Ерусалим през 70 г.сл.Хр „Народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището” (Данаил 9:26).
За да разрешим тази загадка и да открием правилното парче от пъзела, касаещо произхода на Антихрист, обърнете внимание на следните подчертани с наклонен шрифт и номерирани думи: „И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Данаил 9:25-27).
Твърдението, свързано с Римския Антихрист произтича от непълен анализ на стих 26, който предполага, че „народът на княза” трябва да са римляните. В крайна сметка, именно римляните са разрушили храма, нали така? Макар определено да е разбираемо как един бърз прочит на този стих би могъл да доведе до това заключение, когато човек се загледа под повърхността, този стих всъщност забива пирон в ковчега на тази теория. Първите неща, които трябва да анализираме, са самоличностите на народа на княза, княза, той, този, който потвърждава завета за седем години.
1. Кой е този „княз”? Кога е дошъл? Дошъл ли е вече? Ако не е, кога?
2. Кои хора са „народът на княза”?
Щом отговорите на тези въпроси и прочетете текста отново, ще разберете.
1. КОЙ Е ТОЗИ КНЯЗ? КОГА Е ДОШЪЛ?
Нека допуснем, че „князът” е идвал и да отговорим на някои погрешни предположения. Мнозина западни изследователи на пророчеството допускат, че князът вече е идвал, понеже римският генерал Тит е бил този, който е разрушил храма. По този начин Тит често е отъждествяван с „княза”, който ще дойде.
Но това никога не може да бъде, защото „той” в стих 27 („И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица”) не може да се отнася за Тит, който никога не се е ангажирал със седемгодишен мирен договор.
Освен това Тит не е извършвал мерзост, която докарва запустение. „И един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите.”
Някои дори стигат до там, че поставят необоснована пролука, заключавайки, че „той” действително е Антихрист и унищожителят на храма, но князът би трябвало да е Тит.
Тит никога не може да бъде този „той”.
Единственият начин това тълкувание да бъде точно, би било Тит да се върне от мъртвите. Това ли очакват тези тълкуватели?
Това би било крайно абсурдно. „Той” се отнася за княза. Точка по въпроса. Не можем да пренебрегваме граматиката. Князът трябва да бъде този, който установява този седемгодишен мирен договор. Няма как да се избегне това.
Следователно, правилният и единственият отговор на въпроса е, че князът е Антихрист.
Той все още не е дошъл.
Западните учители върху пророчеството по принцип са съгласни, че князът трябва да бъде антихрист. Томас Айс се съгласява: „Този княз трябва да бъде някой, който идва след Христос. Единствените две приложими възможности са, че това би могло да се отнася или за Римски княз, който е разрушил Ерусалим през 70 г.сл.Хр, или за един бъдещ Антихрист.” Джон Уолвурд, Дуайт Пентекост и повечето учители върху пророчеството са съгласни, че князът трябва да бъде Антихрист.
Има и някои странни тълкувания, обаче. Дъг Бечълър, пастор от Адвентистите на седмия ден, заявява: „Той (Месията) ще потвърди завет с мнозина за една седмица. Но в средата на седмицата ще сложи край на жертвоприношението. Когато той умря на кръста, какво стана? Завесата се раздра и той сложи край на системата на жертвоприношенията. Това не е Антихрист, това е Исус. Изумявам се, когато чуя евангелистите да твърдят, че това е Антихрист. Това е йезуитско учение. Това, че то е намерило път в протестантските църкви, това е просто мерзост, която докарва запустение!”
Бечелър упреква евангелистите и католиците за това, което той смята за погрешно тълкувание. И все пак тълкуванието, че този „княз” е Антихрист, предшества както евангелистите, така и католиците. Павел заявява: „Той седи като бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:4). Това се потвърждава от Ириней, Климент, Ориген и Иполит.
Това тълкувание обаче не устоява само поради това, че отците на Църквата са го казали. Един индуктивен анализ ще покаже, че то се споменава и в други части на Библията. Логически погледнато, как би могъл Месията да извърши мерзост?
2. КОИ ХОРА СА НАРОДЪТ НА КНЯЗА?
Стигнахме до втората част на тази загадка. Тъй като князът трябва да бъде антихрист, тогава кои са неговите хора? Кога са разрушили храма? Щом започнете да подреждате този пъзел, картината е доста изумителна.
Храмът е бил разрушен през 70 г.сл.Хр Кои са били хората, които са го унищожили?
Спомнете си, че има причина текстът да казва „народът на княза.” Бог иска вие да откриете кои са тези хора, защото те ще бъдат „народът” на Антихрист. Също така, има причина текстът да казва: „който ще дойде” – това говори за бъдещето. Тези хора ще унищожат храма, накратко. Те са от рода на Антихрист, княза – те са „народът на княза.” Негов род и негови предшественици. И така, кои са били хората, които са разрушили храма през 70 г.сл.Хр?
Да, те са били римски легиони и ромски граждани. Следователно, много изследователи погрешно заключават, че те са европейски потомци и наследници.
Но в тази картина има нещо повече от очевидното на пръв поглед. Ако погледнем по-задълбочено, бързо ще открием, че макар хората, които съставлявали римските легиони, разрушили Ерусалим, да са били предимно източно римски граждани, те не са били европейци. Всъщност, те са били предимно от Близкия изток – араби, сирийци и турци.
Изключително важно е да отбележим, че Тит е предвождал Източните легиони на Римската империя, а не западните. След като Весапсиан се издига като глава на източните легиони, за да предизвика Вителий, Юлий Александър, префектът на Египет, тогава обявява Весапсиан за император. Той и Тит станали консули през 70 г.сл.Хр.
И така, нека прочетем пасажа в неговия контекст: „народът (предците) на княза (Антихрист), който ще дойде (по време на Голямата скръб), ще разграбят Ерусалим и храма.” С други думи, народът са прадедите на княза, който ще донесе седемгодишен мирен договор.
През 70 г.сл.Хр. римският генерал, който предвождал войските, които нападнали Ерусалим и разрушили храма, обкръжил града с три легиона от западната страна и четвърти на Маслиновия хълм на изток. Тит затруднил снабдяването с храна и вода, като допуснал на хиляди пилигрими (поклонници) да влязат в града, за да празнуват пасха, след което не им позволил да напуснат. Много от гражданите се борели смело и в даден момент Тит едва не бил пленен. Но накрая голяма част от населението било избито, разпръснато или поробено. Градът бил поголовно разрушен, а храмът – унищожен. Четирите легиона, които били конкретно под властта на Тит, били: XV Аполонов легион, V Македонски легион, XII Мълниеносен легион и X Железен легион.
По някаква причина, вероятно поради факта, че столицата на Римската империя била в Рим – и следователно в Европа – мнозина изглежда забравят, че Римската империя обхващала също и обширна част от Близкия изток. Тъй като повечето войници били наемани от провинциите, където били разположени гарнизоните, легионите, които били настанени в Средния изток, били предимно арабски и по-конкретно сирийски и турски.
Коментирайки преобладаващия сирийски състав на Римските гарнизони в региона, еврейският историк Йосиф Флавий заявява: „Най-голямата част от Римския гарнизон бил събран от Сирия; бидейки свързан по този начин със сирийската част, те били готови да му съдействат.” „Затова Веспасиан изпратил сина си Тит от Ахая, където той бил с Нерон, в Александрия, за да върне от там със себе си пети и десети легиони, докато сам той, след като бил посетил Хелеспонт (Дарданелите – бел.пр.) пристигнал по суша в Сирия, където събрал римските войски със значителен брой помощни части от съседните царе.”
Относно разрушаването на храма историкът Тацит разказва: „В началото на тази година Тит Цезар, който беше избран от баща си да довърши покоряването на Юдея… Той откри в Юдея три легиона, 5-ти, 10-ти и 15-ти, всички от старите войски на Веспасиан. Към тях той добави 12-ти от Сирия и някои мъже, принадлежали на 18-ти и 3-ти, които беше изтеглил от Александрия (Египет). Тази войска беше придружена от двадесет кохорти съюзнически войски и осем кавалерийски ескадрона, от двамата царе Агрипа и Сохемус, от помощните войски на цар Антиох, от един силен контингент от араби, които ненавиждаха евреите с обичайната съседска омраза, и, накрая, от много хора, доведени от столицата и от Италия с личните надежди да си осигурят все още неангажираната привързаност на княза. С тази войска Тит навлезе във вражеската територия, спазвайки строг ред в своя поход, разузнавайки всяко място и винаги готов за битка. Най-накрая установи лагера си близо до Ерусалим.”
Йосиф Флавий разказва как са били събрани армините: „Колкото до Тит, той преплува на кораб от Ахая до Александрия и то по-рано, отколкото обикновено зимният сезон позволява; и така, той взе със себе си войските, за които беше изпратен, и отправяйки се на поход с голяма експедиция, внезапно пристигна в Птолемая и там, като намери баща си, заедно с двата легиона, пети и десети, които бяха най-прочутите измежду всички, той ги присъедини към петнадесетия легион, който беше с баща му; осемнадесет кохорти следваха тези легиони; също така дойдоха и пет кохорти от Кесария (Кападокия, Турция) с един отряд конници и още пет други конни отряда от Сирия. Тези десет кохорти имаха няколко хиляди пешаци, но другите тринадесет кохорти имаха по не повече от шест стотин пешаци всеки, със сто и двадесет конници. Събраха се също така и значителен брой помощни войски, които дойдоха от царете Антиох, Агрипа, Сохемус, като всеки от тях допринесе по хиляда пешаци, които бяха стрелци, и по хиляда конници. Също и Малх, царят на Арабия, изпрати хиляда конника, освен още петстотин пешаци, по-голямата част от които бяха стрелци; така цялата армия, в това число и помощните войски, изпратени от царете, конници и пешаци, когато се събраха всички заедно, възлязоха на шестдесет хиляди, освен слугите, които, тъй като следваха и бяха многочислени, затова, понеже бяха обучени във война заедно с останалите, не следваше да бъдат разграничавани от бойците; защото, както бяха служили на господарите си в мирно време, така претърпяваха и опасностите заедно с тях във време на война, дотолкова, че не стояха по-долу от никого, нито по умение, нито по сила, само дето бяха подчинени на господарите си.”
Отново,говорейки за огромната вражда, която сирийците изпитвали към евреите в Ерусалим, Йосиф Флавий разказва, че сирийците и арабите, които били разположени на лагер извън Ерусалим, на практика изкормили повече от две хиляди евреи, които били избягали, за да търсят злато, което те евентуално били глътнали. „Множествата от араби заедно със сирийци посичали тези, които идвали като молители, и претърсвали стомасите им. Струва ми се, че по-ужасно нещастие не е сполетявало евреите, тъй като за една нощ близо две хиляди от тези дезертьори бяха разсечени и претърсени по този начин.”
Наистина, по-голямата част от „римските” войници, които разрушили Ерусалим, били араби, сирийци и турци. Когато разглеждаме четирите римски легиона, които били под ръководството на Тит по време на обсадата срещу Ерусалим, виждаме, че те са били от източната част на империята и предимно са били от Сирия или източна Турция. По-долу са изброени четирите легиона, които са били под ръководството на Тит по време на еврейско-римската война, както и разположението на гарнизоните им според историческите архиви:
Легион 10 Железен Турция, Сирия
Легион 15 Аполонов Сирия
Легион 12 Мълниеносен Мелитена: Източна Турция, Сирия
Легион 5 Македонски Мизия: Сърбия, България
Тези четири легиона до един участвали в разрушаването на Ерусалим и храма.
В частност, легионът, който минал през пролома в стената и подпалил храма, бил известен като X Железен или Десети легион. Именно този легион съборил целия храм и превърнал Храмовия хълм в своя нова база. Картата по-долу показва къде е бил разположен гарнизонът на Десети легион и откъде били войниците.
X Железен легион: гарнизон, разположен край Антиохия
Трябва също така да се изтъкне, че всеки Легион се състоял от по-малки „кохорти.” По-долу е представен списък с кохортите, съставляващи Десети легион, и откъде дошли първоначално:
А. Тракум: Сирия (сирийци)
Б. IV кохорта Тракия: България и Турция (турци)
В. Сирия Улпия Петра: Петра в Едом (набатейски араби)
Г. IV кохорта Арабия (араби)
Отново, те били смесица от сирийци, турци и араби. Макар хората, които разрушили храма, да били наистина римски граждани, те не били предимно европейци или италианци, а хора, които през първи век живеели в Сирия и Източна Турция. Този стих е свързан с наследниците или родословието на хората според ограничението от текста „народа на княза”, а не според тяхната преданост към Рим. Ето защо текстът е написан по този начин. Той набляга на тази връзка. Отново Библията ни завежда към същия регион. В рамките на контекста, „народът на княза” са просто хората на Антихрист; еврейското „Ам” за народ представлява личности, членове на нечий народ, сънародници, земляци, родственици и кръвни роднини (Речник на Стронг 5971).
Дори да вземем значението на „Ам” като „нация,” каква ще бъде логиката на фразеологията на този стих с подобно значение? „Нацията на Антихрист.” Това е изцяло футуристично. Как може човек да заключи, че Антихрист е римлянин при тази интерпретация? Тя не доказва нищо, тъй като нацията на Антихрист не би била позната от подобен израз. Единственият логически израз за контекста на „Ам” е „роднините” на Антихрист – неговите предци, неговите родственици.
Антихрист ще произлиза измежду хората, които все още живеят в Близкия изток – тези, които са унищожили града и светилището по времето на Тит. Това е естественият начин за прочит на текста, особено тъй като свързването на хората с княза е прието широко.
ДАНАИЛ Е ГОВОРИЛ ЗА КРАЯ
Причината да мога уверено да заема подобна нетрадиционна позиция най-вероятно не се дължи на някаква свръх интелигентност или мистична надареност за тълкуване на Библията, разбира се, че не. Нито приемам несериозно натрупаната до сега мъдрост на западните християни или на древните тълкуватели. Също така не коригирам огромния обем на библейското пророчество, защото аз също вярвам в Грабването, Голямата скръб, Милениума, възпроизвеждането на Израел, 144 000 свидетелстващи евреи в Израел, Отстъплението, идването на антихрист, идването на двамата свидетели, тяхната смърт на улиците на Ерусалим и още много други.
Всъщност, западните тълкуватели са съгласни, че ислямът има участие. Въпросът, който поставям, обаче, е: „Дали ислямът играе главната роля?” Или някоя от главните роли. Всички сме съгласни най-малкото за последното.
Причината да може да се изрази подобна увереност относно тълкуванията, предложени тук, е съвсем проста: днес разполагаме с по-голямо предимство, отколкото хората в миналото, защото Бог много точно обеща: „А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава” (Данаил 12:4).
Пророчеството на Данаил е запечатано и се отнася за „края на времето.” Бог ще отключи за Църквата книгата на Данаил. Исак Нютон, Матю Хенри и много от онези преди нас са разбирали, че книгата на Данаил, в допълнение и книгата Откровение, няма да бъдат разбрани напълно, докато не настъпи „краят на времето.”
Претендирам ли, че аз я „отключвам”? Не. Запечатана означава запечатана. Колкото повече приближаваме, толкова повече ще разбираме Данаил, чийто фокус е върху края: „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата. Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове” (Данаил 12:1-3).
Някои твърдят, че ангелът говори само за периода около и след служението на Исус при слагането на началото на Божието царство. Но този пасаж не говори точно за това. Той казва, че „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.” Това не говори за „последните времена” в по-широк и общ смисъл, а за абсолютните и крайни „последни дни,” когато ще настъпи възкресението на мъртвите. Ангелът продължава: „А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава… И аз (Данаил) чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това? А той отговори: Иди си, Данаиле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат… Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си” (Данаил 12:4-13).
И така, трябва да се зададе въпросът: Бог е заявил ясно, че тази книга ще бъде заключена и запечатана, докато настъпи краят на времето. Защо тогава толкова много хора се придържат към най-широко приетите и най-популярни тълкувания на тази книга? Ако книгата действително е била запечатана до края на времето, тогава има основания да смятаме, че най-популярното и най-общоприетото тълкувание (теорията за Римската империя) е също така и най-малко вероятното значение на пророчеството.
Всъщност най-традиционните исторически интерпретации на различните пророчества с най-малка вероятност биха предложили завършено и точно тълкувание. Точно както изпълненията на пророчества за Месията са били разбирани само от малцина, така е и с пророчествата относно завръщането Му. Но ако тълкуванието, предложено в тази книга, а именно, че ислямската, а не Римската империя, е изпълнението на пророчествата на Данаил, то тогава има основания също така да се смята, че книгата е била разпечатана и че „последните дни,” които винаги досега са били на хоризонта, в действителност вече са при нас.
ГЛАВА 77
РАЗКРИВАНЕ НА ОТКРОВЕНИЕ 12 И 13
ИСЛЯМСКИЯТ СЕДМОГЛАВ ЗВЯР
Следващата показателна картина от последната империя на звяра се намира в книгата Откровение, глави 12 и 13. Този пасаж се свързва с няколко от предишните пророчески картини, като използва сходна символика. В Откровение 12 най-напред ни е представена жена, която е на път да роди. Разбирането относно тази жена е, че тя представлява еврейския народ, който като цяло е довел на света Месията. Но веднага след като ни е представена жената, виждаме, че докато тя се кани да ражда, един страшен и убийствен червен змей дебне край нея. Змеят, разбира се, представлява сатана. „След това в небето се яви и друго знамение – огромен червен змей със седем глави, десет рога и седем диадеми – по една на всяка от главите му. Опашката му повлече една трета от звездите на небето и ги хвърли на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, защото искаше да изяде детето й веднага щом се роди. Тя роди момче, син, определен да управлява всички народи с железен жезъл. Детето й обаче беше грабнато и отнесено при Бога и неговия престол” (Откровение 12:3-5).
Детето, което бива грабнато при Бога и до Неговия престол, очевидно е препратка към възнасянето на Исус след разпъването Му на кръста.
След това ни се казва, че на войната е имало война, при която „големият змей – тази древна змия, наричана дявол и сатана, която заблуждава целия свят – беше свален от небето. Изхвърлиха го на земята заедно с ангелите му” (Откровение 12:9). Това съответства на гръцкия Aнтихрист: „И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка” (Данаил 8:10).
След това змеят Сатана преследва еврейския народ, както и „нейното потомство” – езичниците-последователи на Месия, които са известни под името християни. „Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството за Исус” (Откровение 12:17).
Когато разгледаме 13-та глава, виждаме, че змеят е показан да стои на морския бряг. Тогава, като мрачен магьосник, той призовава ужасен звяр от дълбините на океана „И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена. Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт” (Откровение 13:1-2).
Първото интересно наблюдение, което можем да направим относно този звяр, е, че тялото му е съставено от части от всеки от предишните четири звяра, които разгледахме в Данаил 7. Звярът има тяло на леопард, крака на мечка и уста на лъв. При това положение можем да допуснем, че последната империя на звяра ще бъде до известна степен конгломерат от Лъва, Вавилонската империя (Ирак), Мечката, Мидо-персийската империя (Иран), и Леопардът, Македонската Гръцка империя (Турция).
Това е показателно. Звучи ли това като Европейски звяр? Или е Близкоизточен/ ислямски звяр? Отново, виждаме идеално съответствие с останалата част от нашия анализ на Писанието.
Виждаме също така, че звярът дели някои много сходни характеристики със змея. Подобно на змея, звярът също има седем глави и десет рога. Тук имаме идеален пример за това как разбирането на по-предишен пасаж ни помага да разберем по-късен откъс. Десетте рога представляват десетима владетели, които ще се издигнат от последната империя на звяра; броя на роговете от всяка империя. Това ни е известно, тъй като ангелът го заявява съвсем ясно в Данаил 7, и точно както Данаил беше пътна карта за древните, за да разпознаят Антиох, Откровение е пътна карта за нас, за да разпознаем Антихрист. Всичко ще се изпълни до последната точка и запетайка. Седемте глави, от друга страна, представляват власти или правителство, (както например в израза: държавен глава). Седемте глави представляват седемте империи на звяра, които са преследвали народа на Израел и в неговото възпроизведено състояние ще преследват нейното потомство – християните. И така, само ще припомним, че седемте глави са следните:
Египетска империя
Асирийска империя
Вавилонска империя
Мидо-Персийска империя
Македонска Гръцка империя
Римска империя
Ислямска империя
РАНЕНАТА ИМПЕРИЯ
След това обаче ни се дава една ключова информация относно една от империите: „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя” (Откровение 13:3).
Една от главите, а това значи една от седемте империи на звяра, беше с наранена глава. Отново, вече научихме от разглеждането на предишните картини на империята на звяра, че конкретната империя, която страда с наранена глава – явна смърт – е Ислямската империя. Това нараняване в главата може да се разбира като премахването на Халифата, което стана през 1924 г. Понастоящем обаче Ислямската империя отново се надига. Тя наново обединява силите си и развива нови връзки на единство. Скоро главата – Халифатът – ще бъде съживен, изцелен и възстановен.
Следователно, въз основа на този пасаж, онова, което можем да очакваме да се появи в близко бъдеще, е десет управници или лидери от ислямския свят, които да сформират някакъв вид партньорство, лига, съюз или коалиция. Когато това партньорство възникне, тогава участниците в него ще бъдат десетимата царе, споменати както в Данаил, така и тук, в Откровение 13. След това ни се казва, че ще се издигне друг цар и ще измести трима от тези царе, заемайки в крайна сметка лидерска позиция над разпокъсаната империя. Тази личност ще бъде разпознавана поне от част от мюсюлманския свят или като халиф, или като имам Махди, или като двете. Това ще бъде Антихрист. Макар да има все още множество конкретни обстоятелства, които трябва да настъпят и да си дойдат на мястото, за да стане действителност целият този сценарий, истината е, че този сценарии не е немислим. Десетки обстоятелства в света изглежда вече възникват и водят към това този сценарий да се осъществи.
Когато този сценарий действително се изпълни, Библията казва, че реакцията на останалата част от света ще бъде удивление и дълбока уплаха. „И цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?” (Откровение 13:3-4).
По-късно е представено подобно описание, свързано с появата на съживената Ислямска империя: „И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма вече, но пак ще дойде” (Откровение 17:8).
Глава 13 завършва с някои ярки описания на това, което Антихрист и неговата империя ще извършат и как ще постъпват, когато бъдат съживени и се съединят. Описанията отново много напомнят на онова, което вече открихме в книгата на Данаил: „И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата. И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе. И ще се поклонят на звяра всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на Агнето, заклано от създаването на света” (Откровение 13:5-8).
Христовите войни с мюсюлмански нации <<назад><напред >> Белегът на звяра
.jpg "ллах (Аллах)")
