АКБАР ОТ ИНДИЯ
Казвам се Акбар, син на Мохамед Каджа Мохинудин, а майка ми е Наванби. Преди да споделя свидетелството си, бих искал да цитирам Римляни 10:20 от посланието, написано от апостол Павел, където Господ казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен”. Апостол Павел цитира този стих от глава 65:1 в книгата на Исая.
Причината да цитирам този стих е, за да свидетелствам за благодатната и любвеобилна благост, която Бог прояви съгласно този стих в живота ми и в живота на цялото ми семейство. Неговото Слово се е доказало като истинно и се е изпълнило в нашия живот. Въпреки че ние не сме питали за Него, Той ни намери и ни се изяви.
ЕТО МОЕТО СВИДЕТЕЛСТВО
Аз съм шестото дете на моите родители след трите им по-големи дъщери и двама сина. Семейството ни беше много религиозно, особено в спазването на традициите и вярванията на исляма.
Баща ми беше машинист и работеше за Южно-централните железници, а майка ми е домакиня. Баща ми беше деен член в джамията, а майка ми – учителка по Корана. Tя беше много ревностна за исляма и се отнасяше сериозно към спазването на неговите традиции, ритуали, вярвания и учения. Родителите ми ни бяха възпитали в същия страх и вяра спрямо исляма.
БОГ СЕ ИЗЯВЯВА
Всичко започна с най-големия ми брат, Мустафа, който беше роден след трите ми най-големи сестри. Един ден както си вървял по пътя, изведнъж чул глас, който го викал по име: „Мустафа, Мустафа, погледни Ме. Аз съм Господ, твоят Бог!” Той се огледал, за да открие онзи, който го викал, но не намерил никого освен себе си на онова място. За него това било много странно преживяване, каквото никога дотогава не му се било случвало. Когато гласът отново дошъл за втори път, Мустафа разбрал, че той идвал свише.
Макар да се досетил, че гласът идвал от небесните висини, той не знаел чий бил този глас. Преди да си помисли каквото и да било, веднага се оказал заобиколен от Сила, която напомняла на електричество и която го отвела до едно малко християнско събрание, в палатка, на което някакъв проповедник говорел за Исус Христос. Силата, която плътно го заобикаляла, казала: „Онзи, който ти проговори по пътя е същият Онзи, за когото проповядва този човек”. Докато проповедникът говорел за Исус Христос, Мустафа научил, че Онзи, който му говорил, бил Исус Христос. Там той приел Исус Христос като Господ и Спасител със силно убеждение, тъй като Святият Дух на Господа заработил в сърцето му. Веднага щом брат ми повярва в Исус Христос, той се промени. Вече не четеше Корана, нито ходеше с нас на джамията, за да казва молитви. Вече не правеше онова, което преди правеше заедно с нас всеки ден. Родителите ми научиха за неговата вяра в Исус Христос.
Когато майка ми, баща ми и всички от семейството ми разбраха за новата вяра на Мустафа в Исус Христос, много се разстроиха. Ние, като мюсюлмани, не вярвахме, че Исус Христос е Синът на Бога. Според Корана Той е само един пророк сред много други пророци. Аллах няма синове или дъщери и ние не вярвахме в разпятието на Исус Христос, защото вярвахме, че преди да бъде разпънат на кръста, Аллах Го е бил взел на небето. Християните са си мислели, че Исус е бил разпнат на кръста и дори евреите са си мислели, че те са разпнали Исус Христос, но ние вярвахме, че те са разпнали някой друг, чието лице било преобразено от Аллах по подобие на лицето на Исус Христос. Освен това вярвахме, че Библията е била променена от християните; че Исус Христос е дошъл само за евреите и е дал обещание в Библията за Мохамед, който впоследствие идва като пратеник на Аллах за целия свят и сега вече трябва да следваме Мохамед.
Родителите ми не бяха доволни и се ядосваха на Мустафа. Дълги дни се водеха спорове и разисквания относно Корана и Библията, но никоя от противниковите страни не се убеждаваше. Родителите ми обаче забелязаха, че винаги, когато брат ми се молеше в името на Исус, ставаха изцеления. Болните хора, които страдаха от ракови тумори, слепите, сакатите и обладаните от демони се изцеляваха, когато той се молеше за тях в името на Исус и тези неща не оставаха незабелязани от майка ми и баща ми.
Един ден сестрата на една от братовчедките на майка ми, моя леля, ни дойде на гости. Тя страдаше от заболяване, свързано с кръвотечение и от доста дни беше отслабнала много поради непрекъснатото изтичане на кръв. Тя очакваше майка ми да я заведе на някой добър лекар. Междувременно майка ми помоли моя брат да се помоли за нея и той се съгласи. Всички се събрахме и наблюдавахме как той положи ръце върху нея и започна да се моли. Когато Мустафа започна да се моли за нея, изведнъж тя падна на пода и от нея се изтръгна някакъв пищящ глас, който каза: „Няма да я напусна, няма да я напусна!” и ние разбрахме, че беше обладана от нечист дух. Както забелязах, всеки път, когато брат ми използваше името на Исус, демонът, който беше вътре в леля ми, се разтреперваше от страх и си запушваше ушите. Брат ми попита духа: „Кой си ти?” Демоничният дух отговори: „Аз съм дух, изпратен от човек, който беше враг на тази жена и искаше да я убие с това заболяване”. Когато Мустафа каза: „В името на Исус Христос, напусни я!”, нечистият дух се разтрепера и излезе от нея с думите: „Заради теб я оставям, иначе щях да я убия”. След известно време тя стана и ни попита: „Какво стана с мен и защо бях на пода?”
Аз я попитах: „Знаеш ли всичко, което говори?” Тя отвърна, че няма представа какво й се е случило и какво е говорила. Единственото, което знаеше, беше, че е изцелена! Усещаше изцеление, утеха и сила в тялото си; нямаше никаква болка, никакво кръвотечение. Беше изпълнена с радост и от лицето й струеше щастие.
Когато всичко това се случи пред очите ми, аз започнах да разсъждавам: „Защо нечистият дух си отиде в името на Исус Христос? Защо не в името на някой друг пророк? Защо нечистият дух се покори на заповедта, дадена в името на Исус Христос? Какво толкова има в името на Исус Христос, че дори нечистият дух се беше покорил на това име? Защо не името на Мохамед? Каква сила или власт съдържа името на Исус?” Умът ми беше пълен с всякакви такива мисли и разсъждения.
МОЕТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА
Реших да започна да чета Библията, за да науча за Исус Христос, за Когото се твърди от християните, че е Син на Бога. С отворено сърце в търсене на истината започнах да чета Библията. Докато четях, се натъкнах на стиха в Евангелието според Марк 16:16-18, където в 17-ти стих Исус Христос е казал: „Тези знамения ще придружават повярвалите; в Мое Име демони ще изгонват…” Този стих почти ме зашемети и отвори духовните ми очи. Когато прочетох тези думи, изговорени от Исус Христос преди близо 2000 години, с удивление разбрах, че Словото на Исус Христос е вярно и все още живо, и че това Слово действа. То се беше проявило пред очите ми и съдържаше живот дори и сега. Съгласно този стих, когато брат ми заповяда на нечистия дух в името на Исус Христос да напусне, той си отиде. Не можех да отреча факта, че думите на Исус Христос са истинни и че се бяха изявили пред очите ми.
Тази случка придизвика в мен вяра в Словото на Исус Христос. Моите мюсюлмански духовни водачи ме бяха учили, че макар на Исус да е било дадено евангелието, то е било само за онова време и онези хора. Ако това беше вярно, как така думите на Исус действат сега? Поради тази случка разбрах, че думите на Исус Христос не се отнасят само за онова време и онези хора, а за всички хора и за всички поколения чак до края. Разбрах, че: „Ако това Слово на Исус Христос е доказало, че е вярно, тогава всички думи на Исус Христос в Библията, всичко, което Той е казал за Себе Си и за това Кой е Той, трябва да е вярно”. Когато продължих да чета Библията, всяко съмнение и неправилно разбиране за Исус Христос и Неговото Слово (Библията) намериха отговор. Получих всички отговори на всичките твърдения, давани от мюсюлманите за Исус Христос и християнската доктрина. Когато прочетох думите на Бога в Библията, те ме коригираха и ми дадоха да разбера всичките неправилни учения срещу християнското богословие, на които ме бяха учили мюсюлманските теолози.
Чрез думите на Исус Христос за пръв път в целия ми живот се запознах с Бога като един любящ Баща, към когото можех да се доближа и да Му говоря лично, да общувам с Него. За пръв път празнотата в моя дух беше запълнена с любовта на Бога и Неговото присъствие. Разбрах Божията любов и целта и плана Му, които Той изяви чрез Исус Христос, като Го изпрати на света, за да умре на кръста и да отмахне греховете на целия свят. Също и Осъждението над света, както виждаме в думите на Исус Христос в Евангелието според Йоан 3:16-17, които казват: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Защото Бог не изпрати Сина Си на света, за да осъди света, а за да бъде светът спасен чрез Него”.
Разбрах, че спасението е безплатен подарък от Бога чрез Исус Христос, за цялото човечество, което човек не може да постигне чрез добрите си дела. Осъзнах, че Бог Отец беше вложил Сила в Името на Исус Христос за Своя Слава, когато прочетох Посланието, написано от апостол Павел до Филипяните, глава 2:8-11: „И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца”.
На 24 декември 1998 г. аз приех Исус Христос като мой Господ и Спасител и направих водно кръщение. От тогава Божият призив и силният и пламенен подтик в мен да проповядвам Неговото евангелие и Неговото Слово на Истината пред погиващия свят, е горял като огън вътре в сърцето ми. Напуснах работата си в една многонационална компания и посветих живота си да проповядвам Евангелието на Исус Христос по целия свят до последния си дъх.
СЛУЖЕНИЕ
С брат ми Мустафа започнахме да проповядваме Евангелието. С времето новината за нашето обръщение се разнесе из целия град. За родителите ми това беше много смущаващо. Бидейки пример пред цялата мюсюлманска общност в градчето ни и сред всичките ни роднини, баща ни и майка ни се чувстваха засрамени, че аз и брат ми следвахме християнството и проповядвахме евангелието. Но с течение на времето един след друг членовете на семейството ми приеха евангелието и дойдоха при Исус Христос по чуден начин, като Господ отвори сърцата им както отвори сърцето на Лидия (Деяния на апостолите 16:14).
МАЙКА МИ И БАЩА МИ ПРИЕХА ИСУС ХРИСТОС
Един ден майка ми попитала Бога: „Ако това, което синовете ми проповядват е истина, искам да разбера за нея”. Докато се молела получила видение, в което видяла Исус Христос. Цялото Му тяло било в рани и по него течала кръв. Когато майка ми видяла това, не могла да издържи и приела Исус Христос.
Въпреки че майка ми приела Исус, тя била тайна вярваща заради баща ми. Един ден, когато баща ми си карал влака, слязъл, за да провери двигателя. След проверката, като се качвал обратно, изведнъж почуваствал нещо като ухапване по крака. Не му обърнал внимание, но докато се прибрал в къщи, кракът му се бил подул. Когато го прегледал, лекарят казал: „Това е слонова болест и за това заболяване няма цяр или лекарство”. Баща ми се разстроил, натъжил се и си помислил: „Защо ме сполетя тази болест, тъй като в целия ми род никой не се е разболявал от подобно нещо?”
Използвахме случая, за да споделим с него за Исус Христос и му казахме, че Той може да го изцели. Баща ми веднага каза: „Ако Исус ме изцели, ще повярвам в Него и ще Го приема като мой Господ и Спасител”. Ние се помолихме за него и му дадохме шишенце с миро. Казахме му: „Това миро представлява кръвта на Христос, която Той проля за теб на кръста, прилагай я чрез вяра”. Баща ми взе мирото и при всеки удобен момент в работно време се мажеше с него. Когато се върна от работа след два дни, от крака му се белеха само люспици и крака му беше станал съвсем нормален. Баща ми беше удивен от това чудо. То породи у него вяра и той прие Исус Христос като свой Господ и Спасител, и направи водно кръщение.
Един след друг членовете на семейството ми приеха Исус Христос, включително моите сестри, съпрузите и децата им. Дори и вторият ми по големина брат, който беше против нас и преди ни критикуваше, прие Исус. Естествено, всеки беше преживял чудеса в живота си, когато се помолихме за тях и така всички повярваха в Господа.
ОТЛЪЧЕНИ
Бяхме отлъчени от роднините си и от мюсюлманите в нашия район. Всички наши близки и скъпи хора ни изоставиха. Търпейки укор заради името на Христос, ние считахме себе си за благословени, защото ни беше направил достойни да понесем срам заради Неговото име. Много пъти са ни заплашвали да ни убият, но никога не сме обръщали поглед назад. Това, което сме изстрадали и което още търпим, е нищо пред любовта и разпъването на кръст на нашия Господ заради нас.
С Божия призив основахме църковно служение в нашия град и продължихме да проповядваме евангелието на Исус Христос по всички села в околностите на града и областта. Работил съм с „Кемпъс Крусейд фор Крайст” (бълг. „Агапе-България”-бел.пр.). Взех проектор и филма „Исус” и обикалях да евангелизирам из селата и дори в затънтените гори, където живеят племена, за да показвам филма и да проповядвам Евангелието. Мнозина дойдоха при Исус Христос и Го приеха като Господ и Спасител. Църквата растеше от ден на ден; много хора се присъединиха към нея, като служението се разшири из цялата околност.
СПЕЧЕЛВАНЕ НА МЮСЮЛМАНИ ЗА СЛУЖЕНИЕТО НА ХРИСТОС
Служението ни сред мюсюлманите е посветено на великоото поръчение на Господа: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марк 16:15). Исус Христос ни заповяда да проповядваме благовестието на всяка твар. Всяка не би била всяка без мюсюлманите.
Ако погледнем през цялата история на Църквата и дори сега, единствените хора, които не са били евангелизирани, са мюсюлманите. По целия свят намираме съвсем малко хора от мюсюлмански произход, които да са дошли при Господа. Ако Господ попита Църквата: „Проповядвала ли си благовестието на всяка твар?”, Църквата може да отговори: „С изключение на мюсюлманите, о, Господи!”
ДВЕ ПРИЧИНИ ЗАЩО МЮСЮЛМАНИТЕ НЕ СА ЕВАНГЕЛИЗИРАНИ
Докато се молех на Бога, Той проговори в сърцето ми и ми даде две причини, защо мюсюлманите не са евангелизирани:
(1) Църквата пренебрегва мюсюлманите и смята, че това е работа на някой друг.
(2) Макар че някои църкви искат да евангелизират мюсюлманите, те не знаят как да го правят.
ВИЖДАНЕ НА МИСИЯТА
Виждането и мисията на това служение е да влагаме видението и товара за мюсюлманите в църквите. Провеждаме обучителни програми, конференции и семинари, за да подготвяме църкви и отделни хора за евангелизиране на мюсюлманите.
Мога още веднъж да кажа, че Словото на Бога според Римляни 10:20 се е изпълнило в моя живот и в живота на членовете на моето семейство: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха, явен станах на тези, които не питаха за Мен”.
Нека цялата слава и почит да бъде на Всемогъщия Бог, който е богат със Своята милост и благодат! Амин.
Моля ви, молете се за мен и за служението сред мюсюлманите, което върша.
Ваш в служба на Христос.
Питър Акбар