Ислямът не е религия, нито е култ. В неговия завършен планиран вид, той е всеобхващаща система на живот. Първоначално той е плагиатствувал религиoзните и теологичните трудове на онова време, за да установи политическа опозиция в обществата в Средния изток на VI-я век
Под господството главно на европейското и азиатско влияния, номадските арабски народи били притеглени към политическото устройство, което им предлагало икономически благоприятни възможности, които можели да бъдат придобити чрез силата на оръжието. Ислямът има законни, политически, икономически, социални и военни компоненти. Религиозният компонент е маскировъчна обвивка за всичките му други същности.
Ислямизирането на обществото започва, когато има достатъчно мюсюлмани в страната, за да агитират за привилегиите на религиозно дискриминираните. Когато политически коректни, толерантни и културно-различни общества се съгласят с мюсюлманските искания за техните религиозни привилегии, някои от другите им прояви са насочени да проникват, разяждайки и заразявайки културата. Ето как историята озаконява прогресията:
Докато мюсюлманското население остане около или под 2% във всяка дадена страна, то ще бъде в по-голямата част зачитано като миролюбиво малцинство и не заплаха за другите граждани. Това е случаят в:
• САЩ — мюсюлманска 0.6%
• Австралия — мюсюлманска 1.5%
• Канада — мюсюлманска 1.9%
• Китай — мюсюлманска 1.8%
• Италия — мюсюлманска 1.5%
• Норвегия — мюсюлманска 1.8%
От 2% до 5%, те започват да печелят привърженици между другите етнически малцинства и недоволстващи групи, често с вербуване от затворите и измежду улични банди. Това се случва в:
• Дания — мюсюлманска 2%
• Германия — мюсюлманска 3.7%
• Англия — мюсюлманска 2.7%
• Испания — мюсюлманска 4%
• Тайланд — мюсюлманска 4.6%
От 5% нататък, те упражняват прекомерно влияние, пропорционално на процента им на население. Например, те ще настояват за въвеждане на халал (чиста по ислямския стандарт – бел. прев.) храна, осигурявайки по този начин работа за мюсюлманите. Те ще увеличат натиска върху супермаркетните вериги да поставят халал на видно място на рафтовете си, заедно с заплаха за „неизпълнено“ (отказ да се подчиниш на официаления ред – бел. прев.).
При това положение те ще действат да постиганат управляващото правителство да им позволи самоуправление (в техните гета) под Шариат, ислямския закон. Най-крайната цел на ислямистите е да установят ислямския закон Шариат над целия свят. Това се случва в:
• Франция — мюсюлманска 8%
• Филипините — мюсюлманска 5%
• Швеция — мюсюлманска 5%
• Швейцария — мюсюлманска 4.3%
• Нидерландия — мюсюлманска 5.5%
• Тринидат и Тобаго — мюсюлманска 5.8%
Когато мюсюлманите достигнат 10% от населението, те имат склонност към увеличаване на беззаконието като средство за оплакване за тяхното обществено състояние. В Париж вече виждаме взривяване на коли. Всяко немюсюлманско действие оскърбява исляма и резултатите са бунтове и заплахи, такива като в Амстердам, с опозиция срещу анимационните филми за Мохамед и исляма. Такава обтегнатост се вижда ежедневно, специално в мюсюлманските квартали в:
• Гаяна — мюсюлманска 10%
• Индия — мюсюлманска 13.4%
• Израел — мюсюлманска 16%
• Кения — мюсюлманска 10%
• Русия — мюсюлманска 15%
След като дотигнат 20%, нациите могат да очакват избухване на размирици и бунтове, формиране на джихад войска, спорадични убийства и запалване на християнски църкви и еврейски синагоги, подобно на тези в Етиопия.
• Етиопия — мюсюлманска 32.8%
При 40%, нациите преживяват широко разпространени масови избивания, продължителни терористически атаки и растящо народно опълчение както в:
• Босна — мюсюлманска 40%
• Чад — мюсюлманска 53.1%
• Ливан — мюсюлманска 59.7%
От 60% нагоре, нациите преживяват неограничено преследване на невярващите от всички други религии (включително непригаждащите се мюсюлмани), спорадично етническо изтребление, геноцид, използването на закона Шариат и джизие (паричен данък наложен на немюсюлманите – бел. прев.), както е случаят в:
• Албания — мюсюлманска 70%
• Малейжа — мюсюлманска 60.4%
• Катар — мюсюлманска 77.5%
• Судан — мюсюлманска 70%
Над 80%, има ежедневни смущения, заплашване и буен джихад, ръководено от държавата етническо изтребление и даже геноцид, като тези страни изгонват неверниците и се придвижват към 100% ислям. Това се е случвало и продължава в:
• Бангладеж — мюсюлманска 83%
• Египет — мюсюлманска 90%
• Газа — мюсюлманска 98.7%
• Индонезия — мюсюлманска 86.1%
• Иран — мюсюлманска 98%
• Ирак — мюсюлманска 97%
• Йордания — мюсюлманска92%
• Мароко — мюсюлманска 98.7%
• Пакистан — мюсюлманска 97%
• Палестина — мюсюлманска 99%
• Сирия — мюсюлманска 90%
• Таджикистан — мюсюлманска 90%
• Турция — мюсюлманска 99.8%
• Обединени арабски емирства — мюсюлманска 96%
При 100% се предполага, че води в мира на Дар ес Салаам – ислямският Дом на мир (ако си мюсюлманин ти си в Дома на мира – Дар ес Салаам, но ако си от друга вяра ти си „неверник” в Дома на войната – Дар ес Харб и ислямът е във война с теб – бел. прев.). Очаква се да има мир, защото всеки е мюсюлманин. Мадрасите (ислямски религиозни училища – бел. прев.) са единствените училища и Коранът е единственото слово, в страни като:
• Афганистан — мюсюлманска 100%
• Саудитска Арабия — мюсюлманска 100%
• Сомалия — мюсюлманска 100%
• Йемен — мюсюлманска 100%
За съжаление мирът никога не е постигнат! В изредените по-горе 100% мюсюлмански държави, най-радикалните заплашват, бълват омраза, потъпкват жени и деца и удовлетворяват страстта си за проливане на кръв, убивайки по-малко радикалните мюсюлмани, използвайки благовидни причини и корупция на всяка основна човешка порядъчност. Дали ще е сакатяване на жени или изнасилване на млади момчета, те търсят закрилата на религията за авторитет. Човек само трябва да си спомни убийството на невинни деца момиченца в Саудитска Арабия от религиозната полиция или зверствата на Талибан, за да осъзнае, че ние сме във война, в която нашия враг не се бие по правилата управляващи цивилизованите нации.
В някои страни с относително малко малцинство мюсюлмани, като Франция (8%), мюсюлманско население живее в гета. В 100% ислямски общности, те живеят по закона на Шариат. Полицията даже не влиза в тези гета. Няма народен съд, който да ги държи отговорни заради обществото, което те искат да променят според тяхната лъжлива и корумпирана идеология. Училищата са ислямски и няма немюсюлмански религиозни учреждения. В тези територии на неправда и религиозен тоталитаризъм, мюсюлманите не се обединяват с обществото като цяло. Те нямат аболютно никакво намерение да асимилират културата, която им е дала икономически възможности, които не се намират, когато ислямските теокрации управляват. Децата посещават мадраса (ислямско религиозно училище – бел. прев.). Те учат само Корана и да мразят неверниците. Даже само да се общува с безверник е престъпление, наказуемо със смърт. В някои области на определени нации, такива като Иран, имамите (имам – духовен водач – бел. прев.) и екстремистите упражняват повече сила, отколкото мнозинството. Днешните 1.5 милиарда мюсюлмани представляват 22% от световното население. Тъй като раждаемостта при християни, индуси, будисти и всички останали вярващи е като джудже в сравнение с раждаемостта на мюсюлманите, до края на това столетие те ще надминат 50% от цялото население на земята. Ясно способни да доминират чрез неправда, възможността за тези доставчици на зло да победят демокрацията е реална, освен ако бъдат противопоставени от гражданите, безкомпромисно лоялни на абсолютността на закона. След атаката срещу Америка „толерантността е враг на правосъдието” и праведните хора навсякъде трябва да се нетолерантни към неправда, независимо от религиозната или политическа украса. Свободата никога не е свободна!
Статистическите факти включени по-горе са адаптирани от книгата на д-р Питър Хемонд „Робство, тероризъм и ислям: Историческите корени и съвременна заплаха”.
Благодарим на служението „Месиянските евангелисти” за разрешението им да поместим тази статия на нашия уебсайт.