Category: ИСЛЯМСКИЯТ АНТИХРИСТ

 

 

Макар че вече обсъдихме действителната личност на Aнтихрист, Библията говори още и за антихристки дух. Освен директното споменаване на Антихрист в Библията, има още четири други примера, когато тази дума е употребена в по-общ смисъл от апостол Йоан. Във всеки от случаите тя е свързана с конкретен дух. Този дух се определя с отричането на някои съвсем конкретни аспекти на естеството на Исус и Неговата връзка с Бог Отец. Тук следват стиховете, които описват този „антихристки” дух:

По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога. а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста,  за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света (1 Йоан 4:2,3).

Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича и от Отца, и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца (1 Йоан 2:22,23).

Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист (2 Йоан 1:7).

От тези стихове научаваме, че антихристът е дух, който е определен като „лъжец” и „измамник” и който конкретно отрича следното: повече…

 

Започваме нашето допълнително критическо изследване на исляма с личността на Мохамед и неговите откровения, тъй като точно оттам е започнало всичко. Ако имаме намерение точно да разпознаваме духа на исляма, тогава трябва да започнем с основата му, трябва да разгледаме семето. Мохамед е създателят на исляма и мюсюлманите вярват, че той е единственият човешки инструмент, който е „получил” думите на Корана директно от Аллах. Тази глава ще разгледа същността на духовните неочаквани срещи на Мохамед, които са довели до кариерата му на „пророк“ и раждането на религията, която сега задържа вниманието на света.

РАЖДАНЕТО НА КОРАНА

Мюсюлманите вярват, че когато Мохамед е получавал откровенията, които са събрани, за да съставят Корана, той ги е получавал дума по дума директно от Аллах. По този начин се смята, че Аллах e действителният автор на Корана. Коранът е предназначен да се чете по такъв начин, сякаш Аллах говори директно в първо лице. На Мохамед се гледа просто като на човешки пратеник или пратеник на Аллах (rasul-allah). Както е казал един мюсюлмански теолог: „Пророкът е бил съвсем пасивен – всъщност не е бил в съзнание: Книгата в никакъв случай не е негова, нито мислите в нея, нито езикът, нито стилът: всичко е било от Бог, а пророкът само е бил записващ химикал”. [1] Тук има разлика с християнската гледна точка за същността и вдъхновеността на Библията. Християнското разбиране е, че Бог наистина е вдъхновявал авторите на Писанията да предадат Неговите мисли и думи, но всеки един автор е внесъл в тези Писания своя собствен индивидуален човешки стил и личност. Бог е използвал човешки представители като Свои съдове, но Той изобщо не ги е обсебвал. Както ще видим, не такъв е бил случаят с откровенията на Мохамед. повече…

 1 август, 2012 Джоул Ричардсън

Между многото бележити стихове за Последното време в Библията, един който най-ясно доказва, че Антихрист и неговите идващи войски ще се надигнат от Средния изток, е в Данаил 11 глава. В нея е дадено пророчество, което започва с историческата Средно-Персийска империя и завършва със смъртта на Антихрист.

Голяма част от пророчеството на Данаил 11:20-34, е фокусирано върху историческия конфликт между Антиох IV Епифан, царят на селевкидите, който е наречен „Северният цар“ и цар Птолемей VI, царят на Птолемейското царство, който е наречен „Южният Цар“.

Селевкидското царство на север включва региона на съвременните страни – Турция, Ливан,Сирия, Йордан, Ирак и даже Афганистан и Пакистан. Птолемейското царство на юг управлявало Египет и части от съвременните страни Либия и Судан (виж картата горе).

Всички учени са съгласни, че Антиох IV Епифан, е може би най-показателният прототип на Антихрист в цялата Библия.

В по-късната част на Данаиловото пророчество, историческите събития и войни, които взимат място между Антиох IV на север и Птолемей VI на юг, се сливат в силно пророчество за Последното време относно Антихрист (северния цар) и Египет (южния цар). Като факт, тази глава е една от най-ясните за идеята, че Антихрист ще дойде от Средния изток, а не от съживената Римска империя или Европейско царство. Както ще видим, това тълкуване на Данаил 11 глава, е било гледище на всички най-ранни християнски тълкуватели. Към него също са се придържали множество от други високо уважавани коментатори и учени.

Разбирайки проблематичния характер на този пасаж, за насочения към Европа възглед, някои по-съвременни учители са развили ново схващане. Това алтернативно тълкуване спори, че Северният цар не се отнася до Антихрист, но всъщност е негов враг. Според това мислене, Антихрист е представител на трети цар, който е в конфликт с двамата – Северния цар и Южния цар.

Внимателно разглеждане на текста открива, че това мнение нарушава ясният и постоянен поток на цялото пророчество, обръщайки прототипите напълно с главата надолу. Новото схващане хвърля Антиох IV като прототип на Антихрист, в стихове 20-34, и после изведнъж като прототип на най-голямия му враг, в стихове 35-45. Тази идея също взима потокът на цялата глава, където Северният цар и Южният цар са исторически врагове (стихове 20-34) и изведнъж ги хвърля като съюзници (стихове 35-45). Внимателно обсъждане на този съвременен възглед за „трима царе“, разкрива безсмислеността му. Проблематичният характер на нарушаването му на останалата част от главата, прави този възглед несъстоятелно становище за тълкувателите с отговорност.

Но въпреки популярността на това модерно тълкуване, общите прегледи на този пасаж от ранните дни на Църквата до днешно време показват, че по-голямата част от тълкувателите с отговорност, през църковната история, винаги са разбирали Северният цар от Последното време да се отнася до Антихрист. Не можем да пренебрегнем мнението на по-долу изредените християнски водачи и богослови от най-ранните векове на християнството до съвременните времена, които потвърждават възгледа, че Данаиловият „Северен цар“ не е никой друг освен Антихрист, идващ от Средния изток.

Хиполитус от Рим (170–235), един от най-важните богослови на втория и третия век. Според преданието, Хиполитус, е бил последовател на Иренеус, който е бил последовател на Поликарб, ученик на апостол Йоан, който обширно писа за последните времена.

Викторинус (d.333), ранен християнски епископ и мъченик. Неговият коментар на книгата Откровение, е най-старият пълен коментар на Откровение, което притежаваме днес.

Лактантиус (240–320), добре познат раннохристински апологет в 3-я и 4-я векове.

Джером (347–420), известния латински богослов и историк от 4-я и 5-я век.

Теодорет от Сириус (393–457), високо влиятелния автор, богослов и епископ на Кирхус, Сирия в 5-я век.

Джон Гил (1697 – 1771), английски баптистки пастор, библейски учен, добре познат за неговото „Джон Гилово изложение на Библията“ (1748).

Джон Уесли (1703 – 1791), добре познатият англикански свещеник, богослов и проповедник, който заедно с неговия брат Чарлз Уесли основа методисткото движение.

Джеймисън, Фосет и Браун (19 век), съавтори на библейския коментар наименуван по техните имена (1871).

С. П. Трегелес (1813–1875), английски библейски учен, текстуален критик и богослов. Трегелс е добре познат за превеждането на известния Староеврейски и Халдейски речник на Вилхелм Гезениус на английски.

К. Ф. Кейл (1813–1890), прославеният германски специалист по староеврейски език, литература и история, и коментатор, който е съавтор на „Коментар на Стария завет“ с Фредерик Делич.

Джон Нелсън Дарби (1800 – 1882), английско-ирландски евангелист и влиятелна фигура сред  най-ранните „Плимутски братя“. Бащата на съвременния диспенсационализъм.

Клеранс Ларкин (1850–1924), американски баптистки пастор, библейски учител и автор на класическия труд на диспенсационална есхатология „Диспенсационална истина“.

Уилям Л. Петингил, (1886-1950), водещ библейски учител по негово време и декан  на Филаделфия училище на Библията, на което е съосновател с К. Скофилд.

Артур Пинк (1886–1952), английски евангелист и библейски учен, добре познат за книгата му „Антихриста“.

Г. Х. Ленк (1874–1958), един от най-изтъкнатите библейски учени по негово време на диспенсационален премилениум.

Ф. Ф. Брюс (1910–1990), още един учен от голяма величина, който няма нужда от наставления.

Артур Петри, д-р богослов (1960), Директор на Науките, Сиател Библейски колеж, служител и автор на няколко книги, включително „Посланието на Данаил“ (1947).

Едуард Юнг (1907–1968), професор по Стария завет в Уестминстър Богословска Семинария.

Филип Р. Нюел, библейски учен, автор, Муди Библейски Институт, автор на „Данаил, възлюбеният и неговите пророчества“ (1962).

Глисон Л. Арчер-младший (1916–2004), още един известен и дълбоко уважаван библейски учен и богослов, познат като един от главните защитници на доктрината на библейска безпогрешност.

Доктор Стивен Р. Миллер, професор по Стария завет и староеврейски в Средна Америка, Баптистка Богословска Семинария. Автор на Нов Американски Коментар на Книгата на Данаил.

Доктор Джон Голдингей, професор по Стария завет във Фулър Богословска Семинария. Автор на Слово Библейски Коментар на Книгата на Данаил.

Давид Газук, пастор на Калвари Чапел Санта Барбара, директор на Enduring Word Ministries, автор на „Газуковият коментар на Библията“.

Разбира се това е само непълен списък. Много други пастори, учители, коментатори и учени могат да бъдат цитирани.

Някои ще бъдат очудени да научат, че толкова много високо уважавани християнски светила през вековете са подкрепяли Средно-източно виждане за Антихрист. Но докато голям брой християнски теолози и учители са разбрали и са признали редица принципи на теорията за Ислямския Антихрист, никога преди в историята, този възглед на пророчество не се е развивал така напълно и систематично, както днес. В моята нова книга „Средно-източния звяр“: Библейски  факт за ислямски Антихрист“, аз правя всяко усилие да представя на читателя внимателно и балансирано произнасяне за този пророчески възглед на научен, но четлив и ясен стил. Много важно е истинските последователи на учението на апостолите и ученици, които изучават пророчествата, да отделят време да обмислят какво толкова много други големи християнски водачи и богослови от древните и съвременните времена са познали и приели от Писанието.

Благодарим на Джоул Ричардсън за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия сайт.

 

Миналата седмица изследователска фирма пусна резултатите от обширно проучване сред мюсюлманите относно идването на Махди. Сега за първи път беше направено изследване, включващо десетки хиляди мюсюлмани в повече от 23 страни. Те бяха запитани дали вярват, че появяването на Махди предстои и дали ще се случи, докато са живи. Резултатът убедително доказа това, за което бях предупреждавал през цялото време. Почти половината от мюсюлманското население по целия свят вярва в предстоящото завръщане на Махди, докато са още живи. По-долу са данните от изследването, направено от Pew Research firm, нация по нация.  Джоул Ричардсън.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

26 август, 2012 Джоул Ричардсън

В  продължение на много години учениците, изучаващи пророчествата са били учени, че „Гог“, за когото се говори в Езекил 38 и 39 глави, не може да бъде същият Антихрист/Звяра, за когото се говори в Новия завет. Между изложените причини на спора, че тези двама не могат да са един и същи човек, никоя няма тежест, като важност и значение.

В действителност, всяко проучване на текста ще установи, че двамата са една и съща личност. Ако случаят е такъв, това променя всичко в света на популярни библейски пророчества. Ако е възможно да се докаже, че Гог е Антихристът/Звярът, тогава ще стане ясно също, че Антихрист и неговите армии са от Средния изток, а не от Европа, както е популярно да се мисли. Но по-важното, това ще означава, че докато Исус се завърне, ислямът няма да си отиде или изчезне. Вместо бивайки „система на вяра“, която скоро ще бъде „елиминирана“, както мнозина твърдят, ислям е представител на единственото най-голямо предизвикателство, с което Църквата някога се е изправяла лице в лице. Какви са тогава някои от причините да гледаме на Гог и Антихрист/Звяра като един и същи образ?

Отговорът е изложен в специфичните резултати от разрушението на Гог и неговите армии, както е дадено подробно в Писанията. Когато отидем на Езекил 38 и 39 глави, ние намираме, че като директна последица от унищожаването на Гог и  неговите армии, следните шест събития взимат място.

Господното име никога повече няма да бъде осквернено (Езекил 39:7)

И ще изпратя огън върху Магог и върху ония, които живеят безгрижно на островите; и те ще познаят, че аз съм ГОСПОД. Ще направя святото Си име познато сред народа Си Израел и няма да оставя да се омърси вече святото Ми  име; и народите ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, святият в Израел. Ето това идва и ще стане, казва ГОСПОД Йехова; този е денят, за който говорих (Езекил 39:6-8).

Как може да е казано, че от този ден нататък, ГОСПОД „няма да позволи святото Му име да бъде омърсено“, буквално точно преди Антихрист и неговото богохулно световно движение да избухне в света? Не само че това прави ГОСПОД да изглежда лъжец, но също безсилен. Ясно, когато ГОСПОД казва, че Неговото име няма повече да бъде осквернявано, се говори за време, когато Антихрист и неговите богохулни орди са смълчани в края на неговото кратко царуване на арогантност и  богохулство.

Оцелелите езически народи ще дойдат до спасително знание за Бога (Езекил 39:6-7)

В съгласие с многото ГОСПОДНИ обещания, един ден да доведе много езически народи на земята при Себе Си (Исая 11:9,, 60:14, Псалм 22:27), като непосредствен резултат от унищожаването на Гог и неговите армии, ГОСПОД казва, че „народите ще познаят, че Аз Съм ГОСПОД, святият в Израел (Езекил 39:7). Някои са се опитвали да умаловажат значимостта на това твърдение, смятайки го за плитко интелектуално признаване на Бога. Но това не отразява справедливо дори и езика на този пасаж. Как може да е казано, че народите ще познаят и признаят, че ГОСПОД  Бог, святият в Израел, е единственият истински Бог, по времето, веднага преди те всички да се съберат и заедно да хулят Неговото име, завладеят Неговата земя и убиват Неговите хора? Това просто звучи безсмислено. Този пасаж има смисъл и се разбира правилно, само ако това се случва в края на Голямата скръб, не в началото.

Пленниците на Израел ще бъдат избавени (Езекил 39:25-28)

След унищожаването на Гог и неговите армии, тези евреи, които преди това са били държани като пленници между езическите народи, ще бъдат освободени – всеки един до последния. Според текста, всеки жив евреин ще се завърне в земята на Израел. Просто няма начин това събитие да може да вземе място точно преди времето, когато Исус каза, че мнозина ще „паднат от меч и ще бъдат откарани в плен между всички народи“ (Лука 21:24). Захария казва, че половината от града Ерусалим „ще бъде заточен“ (14:2). Ако Господ казва, че нито един еврейски пленник няма да остане заточен, че от този ден нататък всички ще се завърнат, това може да се отнася само до времето, когато Исус се завръща и освобождава еврейските пленници измежду езическите народи.

Бог ще излее Духа Си върху Израел (Езекил 39:29)

Не само, че ГОСПОД ще освободи еврейските пленници измежду народите, но Той също ще излее Духа Си върху тях. Отново, това става веднага след унищожаването на Гог и неговите армии. Паралелен пасаж, който се намира в Исая, казва:

Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, казва ГОСПОД. А от Моя страна – ето моя завет с тях, казва ГОСПОД: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми които влагах в устата ти, няма да липсват от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на тяхното потомство. От сега и до века, казва ГОСПОД (Исая 59:20,21).

С много подобен език, други пророци, също говориха за това последно изливане на Святия Дух върху еврейския народ в контекста на завръщането на Месията (Захария 12;10). Всяко твърдение, че грандиозното изливането на Святия Дух върху еврейския народ предшества идването на Антихрист, произвежда „пророчески хаос“. Единственият начин това събитие да може да се погоди с Писанията, е ако то се случва в края на Голямата скръб, когато Месията се завръща.

Оцелелите от Израел ще познаят ГОСПОД завинаги (Езекил 39:22)

В съответствие с „ГОСПОД изливащ Святият Си Дух на целия дом на Израел“, Езекил също заявява, че след разрушаването на Гог и неговите орди, дългоочакваното национално спасение и освобождаване на целия Израел, накрая ще се случи.

Апостол Йоан говори какво означава да познаваш ГОСПОД: „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото Си изпратил (Йоан 17:3). Всяко твърдение, че националното спасение на Израел, тяхното познаване на ГОСПОД завинаги „от сега и до века“, се случва няколко години преди завръщането на Месията, е просто невъзможно. Единственият начин някой да се отнесе справедливо към този пасаж и да види как той се подрежда с многобройните други библейски пасажи, е да го види, като величествена кулминация  на последните седем години. Според Писанията, спасението на Израел ще стане, когато техният Месия дойде.

Израел ще обитава в земя си завинаги (Езекил 39:26-28)

Накрая, като пряк резултат от унищожаването на Гог и неговите нахлуващи армии, целият Израел е напълно и завинаги възстановен в земята си. Както ученият по старозаветните книги, Даниел Л. Блок коментира относно този пасаж:

Декларацията на Езекил, че нито един човек няма да бъде оставен, когато Йехова възстанови Своите люде, няма подобна на себе си в Стария завет. Йехова ги възстановява не само напълно и изцяло, но завинаги. Той обещава никога повече да не крие лицето Си от Своите люде.

Това събитие ще е просто необяснимо, ако някой го отнесе допреди времето, когато Антихрист нахлува в Израел, погазва Ерусалим и много от обитателите му. Единственият начин тези събития да бъдат правилно разбрани, е в контекста на завръщането на Исус и унищожаването на враговете на ГОСПОД и Неговите хора.

Защото всичките тези разрушения могат да се отнасят единствено за времето на завръщането на Исус и установяването на Неговото Месианско царство. Не е възможно Гог и неговите армии да са нещо друго освен Антихрист и неговите армии. В новата ми книга, “Звярът на Близкия изток: Доказателства за Ислямски Антихрист според Библейските писания”, това пророчество e внимателно и подробно разгледано, както и огромното прoроческо значение на Гог като Антихрист. Както казах, това абсолютно променя всичко в сферата на популярните библейски пророчества. Време е да започнем да работим върху тези драматични изводи.

Благодарим на Джоул Ричардсън за това, че ни разреши да публикуваме статията му на нашия уебсайт.