АРХЕОЛОГИЯТА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Ислямската религия има във фокуса си на поклонение божество, наречено „Аллах”. Мюсюлманите твърдят, че Аллах е библейският Бог на патриарсите, пророците и апостолите от предислямските времена. Така че става въпрос за приемственост. Дали наистина Аллах е библейският Бог или е езически бог от Арабия от предислямските времена? Твърдението на мюсюлманите за приемственост е съществено за опита им да спечелят евреи и християни за последователи, защото ако Аллах е част от потока на божествено откровение в Писанията, то тогава това ще е просто следващата стъпка в библейската религия. Ето защо всички трябва да станем мюсюлмани. От друга страна, ако Аллах е предислямско езическо божество, то тогава същината на твърдението им е отхвърлена. Религиозните твърдения често не устояват пред резултатите от точните науки като археологията. Можем безкрайно да размишляваме върху миналото, но по-добре да отидем и да разровим, за да видим какво говорят археологическите факти. Този е единственият начин за установяване на истината за произхода на Аллах. Както ще видим по-нататък, неоспоримите археологически факти твърдят, че Аллах е бил езически бог. Всъщност той е бил Лунният бог, женен за слънчевата богиня, а звездите са били негови дъщери.
ОТ ПРЕДИСЛЯМСКАТА ИСТОРИЯ
Археолозите са открили храмове на Лунния бог в целия Близък изток. От планините на Турция до бреговете на Нил най-широко разпространената религия в античния свят е било поклонението на Лунния бог. Шумерите, първата грамотна цивилизация, са оставили хиляди керамични таблети с описание на религиозните им обичаи. Както е показано от Сьоберг и Хол, древните шумери са се покланяли на Лунния бог, който е имал много различни имена. Най-популярните имена били – Нанна, Суен и Асимбабар. Негов символ бил лунният сърп. Предвид количеството артефакти, свързани с поклонението на Лунния бог, можем да твърдим, че това е била доминиращата религия в Шумерия. Култът към Лунния бог била най-популярната религия в древна Месопотамия. Асирийците, вавилонците и акадите са взели думата Суен и са я превърнали в думата Син като предпочитано от тях име за Лунния бог. Както проф. Потс посочва: „Син е име предимно шумерско по произход, което е било заето от Семитите”.
В древна Сирия и Кана Лунният бог Син обикновено е бил представян от луната в нейната фаза на полумесец. Понякога пълната луна е била изобразявана вътре в полумесеца, за да се подчертаят всичките фази на луната. Слънчевата богиня била съпругата на Син и звездите били нейни дъщери. Примерно Ищар е била дъщеря на Син. Жертвоприношенията на Лунния бог са описани в текстовете на Пан Шамра. В Угаритските текстове Лунният бог понякога бил наричан Кусух. В Персия, както и в Египет, Лунният бог бил изобразяван на стенописи и на главите на статуи. Той бил съдията на хора и богове. В Стария завет непрекъснато е заклеймявано поклонението на Лунния бог (вж. Второзаконие 4:19; 17:3; IV Царе 21:3,5; 23:5; Еремия 8:2; Сафония 1:5 и др.). Когато Израел залиташе в идолопоклонство, то обикновено беше към култа на Лунния бог. Всъщност навсякъде в древния свят е можело да се види символът на полумесеца на печати, териториални маркери, керамични съдове, амулети, глинени таблети, цилиндри, тежести, обици, колиета, стенописи и др. В Тел-ел-Овид е бил намерен меден телец с полумесец на челото. Идол с тяло на бик и човешка глава имал инкрустиран полумесец на челото с черупки от миди. В Ур паметната плоча на Ур-Намму има символа полумесец, поставен най-отгоре на регистъра с богове, защото Лунният бог бил върховният бог над всички богове. Дори хлябът бил правен във формата на полумесец като израз на посвещение на Лунния бог. Ур Халдейски бил толкова посветен на Лунния бог, че понякога бил наричан Нанновия (притежание на Нанна) в таблетите от онзи период.
Храм на Лунния бог бил открит в разкопки в Ур от сър Леонард Уули. Той е изровил толкова много примери за поклонение на луната в Ур, които са изложени към днешна дата в Британския национален музей. Харан бил известен с посвещението си на Лунния бог. През 50-те години на 20-ти век е бил изкопан един значителен храм на Лунния бог в Хазер, Палестина. Две фигури на идоли на Лунния бог били открити. Всяка една представлявала мъж, стоящ на трон с полумесец, гравиран на гърдите. Придружаващите надписи посочват, че това са изображения на Лунния бог. Също така са били открити няколко малки статуетки, които според надписите били „дъщерите” на Лунния бог. Какво да кажем за Арабия? Както посочва проф. Куун: „Мюсюлманите имат пословично нежелание да запазват традициите от ранното езичество и обичат да изопачават това, на което позволят да оцелее от предислямската история в анахронични условия”.
През 19-ти век Амуд, Халеви и Глейсер отишли в Южна Арабия и изровили хиляди сабеидски, минеански и катабски надписи, които после били преведени. През 40-те години на 20-ти век, двамата археолози Г. Кайтън Томпсън и Карлтън С. Куун правят някои изключителни открития в Арабия. През 50-те години на същия век Уендел Филипс, У.Ф. Олбрейт, Ричард Бауър и други започват разкопки при Катабан, Тимна и Мариб (древната столица на Саба). Хиляди надписи от стени и камъни от Северна Арабия са били събрани. Релефи и обредни купи, употребявани в ритуалите на поклонение на „дъщерите на Аллах”, са били също открити. Трите дъщери – Ал-Лат, Ал-Узза и Манат понякога са изобразявани заедно с Аллах – Лунният бог, представен от полумесец над тях. Археологическите доказателства показват, че доминиращата религия в Арабия е бил култът към Лунния бог.
В старозаветните времена цар Набонид (555-539 пр.Хр.), последният вавилонски цар, пострил Тайма в Арабия за център на поклонение на Лунния бог. Сегал твърди: „Религията на Южна Арабия, почитаща звездите, винаги е била оглавявана от Лунния бог в различни вариации”. Много учени също са отбелязвали, че името на Лунния бог „Син” е част от такива арабски думи, като „Синай” (пустинята на Син) и др. Когато популярността на Лунния бог отмира, арабите остават верни на убеждението си, че той е най-великият сред всички богове. Докато са се покланяли на 360 бога при Кааба в Мека, Лунният бог бил главното божество. Мека е била основана като олтар на Лунния бог.
Това го прави най-свещеното място на арабското езичество. През 1944 г. Томпсън разкрива в книгата си „Гробниците и Лунния Храм в Hurejda”, че тя е открила храм на Лунния бог в Южна Арабия. Символите на полумесеца и не по-малко от двайсет и един надписи с името Син били намерени в храма. Идол, който вероятно е на Лунния бог, също бил там. Това било по-късно потвърдено от други известни археолози.
Доказателствата разкриват, че храмът на Лунния бог е бил действащ дори и по време на християнската епоха. Сведения, събрани от Северна и Южна Арабия показват, че поклонението на Лунния бог било актуално дори по времето на Мохамед и все още бил доминиращият култ. Според множество надписи името на Лунния бог било Син, но титлата му „ал-аллах” или „божеството”, означава, че той бил главният бог сред божествата. Както посочва Куун: „Богът Ал или Аллах първоначално е бил само фаза на Лунния бог”. Лунният бог бил наричан Ал-аллах, тоест „богът”, което по-късно за краткост става „Аллах” в предислямските времена. Арабите езичници слагали името Аллах в имената на децата си. Примерно и бащата на Мохамед, и чичо му имали Аллах в имената си.
Фактът, че са им били дадени такива имена от езическите им родители, доказва, че Аллах е било титла на Лунния бог дори по времето на Мохамед. Проф. Куун продължава с изказването: „Подобно, под влиянието на Мохамед, относително анонимния Иллах, се превръща в Ал-иллах, Богът или Аллах, Върховното същество”.
Този факт дава отговор на въпроса: „Защо за Аллах няма определение в Корана? Защо Мохамед е предполагал, че арабите езичници са знаели кой е Аллах?” Мохамед е бил възпитан в религията на Лунния бог Аллах като дете, само че той е изпреварил своите събратя езичници. Докато те са вярвали, че Аллах, т.е. Лунният бог, бил най-великият сред всички богове, то Мохамед е решил, че Аллах не само е най-великият бог, но и единственият бог.
Всъщност е казал: „ Ето, вие вече знаете, че Лунният бог Аллах е най-великият от всички богове. Всичко, което искам сега от вас, е да приемете идеята, че той е единственият бог. Не ви отнемам Аллах, на когото досега сте се покланяли, а само ви отнемам съпругата и дъщерите му, както и всички останали божества”. Това става ясно от факта, че първата точка от изповедта на вяра в исляма не е: „Аллах е велик”, а „Аллах е най-великият”, т.е. той е най-великият сред боговете. Защо Мохамед би казал „най-великият” освен ако контекстът не е политеистичен? Арабската дума най- великият, използвана тук, контрастира най-великият спрямо по-малкият или второстепенният. Това потвърждава факта, че арабите езичници никога не са обвинили Мохамед в проповядване на различен Аллах от този, на когото те са се покланяли досега. Този „Аллах” е бил Лунният бог според археологическите находки. Мохамед по този начин се е опитал да угоди и на двете страни – на езичниците казал, че ще продължават да си вярват в Лунния бог Аллах, а на евреите и християните, че Аллах е техният Бог. Но както евреите, така и християните са знаели истината и поради това са отхвърлили Аллах като фалшив бог.
Ал-кинди, един от ранните християни апологети и противник на исляма, твърди, че ислямът и неговият бог Аллах не са дошли от Библията, а са произлезли от езичеството на Сабеите. Те не са се покланяли на библейския Бог, а са почитали Лунния бог и неговите дъщери ал-Узза, ал-Лат и Манат. Д-р Нюман заключава в своите трудове върху ранните християнско-мюсюлмански дебати, като казва: „Ислямът доказва, че е …отделна и антагонистична религия, която е възникнала от идолопоклонство”. Ислямският учен Цезар Фара заключава: „Затова няма причина да се смята, че мюсюлманите са приели Аллах от евреите и християните”. Арабите са се покланяли на Лунното божество като на върховен бог, но това не е бил библейски монотеизъм. След като Лунният Бог е бил по-велик от останалите богове и богини, то това все още е политеистичен пантеон от божества. Сега, след като разполагаме и с фактическия идол на Лунния бог, вече не е възможно да пренебрегваме факта, че Аллах е бил езическо божество от предислямските времена. Учудващо ли е, че символът на исляма е полумесец? Че полумесецът е поставен на върха на всичките им джамии и минарета? Че полумесецът е на знамената на ислямските нации? Че мюсюлманите постят по време на месеца, който започва и свършва с появяването на полумесеца в небето?
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Арабите езичници са се покланяли на Лунния бог Аллах, като са се молили с лице към Мека по няколко пъти на ден; правили са походи за поклонение в Мека, обикаляли са Кааба, като са целували черния камък, пренасяли са животно в жертва, хвърляли са камъни по дявола, постили са по време на месеца, който започва и свършва с появяването на полумесеца в небето, давали са милостиня на бедните и т.н.
Твърдението на мюсюлманите, че Аллах е библейският Бог и че ислямът е възникнал от религията на библейските пророци и апостоли е отхвърлено от твърди и неоспорими археологически доказателства. Ислямът не е нищо повече от възраждане на древния култ към Лунния бог. Усвоени са символите, ритуалите, церемониите и дори името на бога от древната езичска религия на Лунния бог. Като такава религията на исляма е явно идолопоклонство и трябва да бъде отхвърляна от всички, които вярват в Тората и Евангелието.
Повече за „Лунният бог” ще прочетете в Култът на Лунния бог и Истината за произхода на Аллах
Благодарим на Антони Григор Скат за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт.