ПРЕГЛЕД НА ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Джим Крофт

ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата ислям означава „покорство на волята на Бог”. Свързана е с две арабски думи – едната е таслиим, която означава „предавам се” или „покорство”, а другата е салаам, която има смисълът на „мир с Бог и себе си” или едни хармонични междуличностни взаимоотношения и Божии благословения. Моето наблюдение от първа ръка е, че тези „благини” не са толкова често проявление при хората, които живеят в нациите с мюсюлманско управление. В сравнение с християнските нации, ислямските страни имат непропорционално висок брой доклади за нарушение на човешките права на жени, деца и хора с друго вероизповедание.

Мюсюлманин означава човек, който възприема покорството на Божията воля като посвещение на религията на Мохамед. Духовните лидери в мюсюлманските страни са наричани молла или имам. Светите писания на мюсюлманите са Коранът и хадисите. Коранът е еквивалента на Библията за мюсюлманите. Представлява сборник от откровения, които Мохамед твърди, че е получил от Аллах. Тези откровения започнали да идват през 610 година след Христа и спрели при смъртта на Мохамед през 632 година. Хадисите са сборник от посланията и деянията на Мохамед според неговите жени, роднини и спътници. Хадисите са втори по важност след Корана в ислямския закон (Шариата); поученията им са също толкова задължителни.

В ислямската вяра има пет стълба сред умерените мюсюлмани и шест сред екстремистите. Аз ще изброя и шестте и ще добавя в скоби начините, по които те се различават от християнството.

Шахада се нарича мюсюлманската изповед на вяра, която гласи: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк”. (Християнското обръщение се основава единствено на покаяние от греховете и на откровение и изповед, че Исус е Синът Божи, Който възкръсна от мъртвите.)
Салат е принасянето на молитви пет пъти на ден като се покланят в посока на Мека в Саудитска Арабия. Тези молитвени сесии са задължителни и всъщност се състоят от общо седемнадесет молитвени модула за всеки ден. Два от модулите се изпълняват при зазоряване, четири по обед, по време на късния следобед и след залез слънце, като последните три се произнасят след мръкване. (Християните са насърчавани да се покланят на Бог в дух и истина независимо от мястото, времето и позицията на тялото.)
Саум е постът през дните от месец Рамазан. (За християните постът е избираемо дисциплиниране.)
Зекят е даване на милостиня. (Християните са насърчавани да дават десятък и доброволни дарения. Никоя от тези практики не е условна за спасението.)
Хадж е задължително поклонение в Мека поне веднъж в живота. (За християните няма определено свято място, задължително за поклонение. Визитите на исторически места е по желание.)
Джихад е предписаната от Корана санкция под формата на свещена война и религиозно задължение за налагане на исляма. (Покръстване чрез принуда е неприемливо за християните и за Господа, на Когото те служат. Те пропагандират евангелието чрез проповядване на тези, които искат да слушат за Христос.)
Ислямът е сурова религия, която изисква абсолютно покорство спрямо Корана и законите на Шариата. Да задаваш въпроси е все едно да изпитваш самия Аллах. Не се предлага близост с един любящ Бог. Всичко, което могат да очакват мюсюлманите за живота си, е пълно покорство на правила и традиции с цел влизане в рая след смъртта. Дори Мохамед е нямал увереност, че греховете са му простени и е заслужил вечен живот. (Християнството е доста различно в това отношение. Господ ни приканва да се приближим и да „си разискваме” заедно с Него. Неговите истински овце са тези, които познават и слушат гласа Му в двупосочно взаимоотношение с Него. Гласът на Святия Дух ни казва какво да правим и какво не, а не е система за спазване на специфични религиозни правила. Култивират се хармонични взаимоотношения с другите чрез благодатта от правилните ни взаимоотношения с Бог, които са възможни поради Исус посредством вяра. Всеки, който вярва в Исус има увереност, че греховете му са простени и има вечен живот.)

МОХАМЕД – ИЗМАМЕНИЯТ ИЗМАМНИК

Всеки, който познава Библията и чете Корана или хадисите може да прозре, че Мохамед е бил запознат с юдаизма и християнството и щедро е заемал от техните писания. Той се е самовъзвеличил като е казал, че е последният пророк на Бог (Аллах) с божествено прозрение и помазание, което засенчва това на предшествениците му като Авраам, Моисей, новозаветните апостоли и Исус. Според християнската Библия Мохамед може да бъде идентифициран като измамен измамник, който е действал под влиянието на духа на Антихриста. Представката анти от думата антихрист означава „вместо” или „срещу”. Думата Христос има определение на „Божия помазаник”. В този смисъл имаме основание да разширим определението на думата антихрист – това е този, който действа под помазание, заместващо истинското помазание (Евр. 1:1-3 & 1 Йоан 4:1-3). Мохамед се е ангажирал да отрича божественото синовничество на Исус в поученията си. В 1Йоан 2:22 се казва, че всеки, който отрече Отец и Сина е лъжец и антихрист. Мохамед също отрича смъртта на Христос на кръста. Твърдял, че Аллах му казал, че Исус бил възнесен на небето преди физическата Му смърт. Мюсюлманите афишират закъснелите откровения на своя пророк като превъзхождащи тези на Исус и апостолите Му.

Когато Исус беше изкушаван от Сатана в пустинята, Той отказа да му се поклони (Мат.4:1-11). Сатана обаче е имал успех с основателя на исляма, като го е подмамил да се поддаде на изкушенията му и да приюти идолопоклонниците. Мохамед е използвал всички средства за убеждаване на политеистичните хора от Мека да приемат исляма. Те са се покланяли на 365 бога, като Аллах е бил считан за върховен бог над останалите. За да угоди на арабите езичници и да ги приобщи, Мохамед въвел някои от езическите им ритуали в исляма. Ислямската практика на поклонението Хадж, обикалянето около Кааба, целуването на черния камък – всичките са езически ритуали отпреди исляма. При една от срещите с водачите на племето Курейш в Мека Мохамед прави жест, който излага на показ степента на отчаяната му измамност – престорил се е на поклонник на техните езически богове и рецитирал следните стихове от Корана, където Аллах ужким хвали трите езически арабски богини Аллат, Ал-Узза и Манат. Стиховете са както следва: „Не си ли виждал Аллат, Ал-Узза и Манат? Те са превъзвишените лебеди и наистина може да се надяваме на тяхното застъпничество”. След това Мохамед повел курейшите в молитва, като коленичил заедно с тях. Любопитно е, че скоро след това Мохамед очевидно е разбрал, че неговите действия са в противоречие с монотеистичната същност на ислямската религия, която той се опитвал да установи. Извинил постъпката си с твърдението, че Сатана му нашепнал стиховете в ушите и ги махнал от Корана, като променил текста от Сура 53:19-23 да звучи така, както е днес.

ЕГОИСТИЧНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА МОХАМЕД

Преди моето обръщение, в незнанието си, бях воден от Святия Дух да поставям под въпрос много неща, свързани с Мохамед. Съмнявах се, че наистина се е срещнал с Бог, когато е получил откровенията си. Също така се усъмних в неговите твърдения, че е пророк и е Божия последен апостол. След като станах християнин, се оказа, че съмненията ми са били напълно основателни. В този раздел ще обхвана аспекти на неговия характер, които опровергават предпоставката, че той е бил пророк и апостол.

Мохамед получава откровения от ангел Гавраил

Мохамед осиротял на шестгодишна възраст и за него останал да се грижи дядо му Абдел Муталиб. Той бил водач на племето Курейш в Мека и бил пазител на гореспоменатия идолопоклоннически храм в Кааба. Две години по-късно починал и дядо му, и детето било поверено на грижите на чичо му Абу Талиб. Една богата вдовица на име Хадиджа, която държала търговия с кервани, наела Мохамед на работа, когато той бил на двадесет и пет години. Въпреки че тя била петнадесет години по-възрастна от него, те в крайна сметка се оженили и Мохамед станал уважаван търговец. На четиридесет години, разочарован от политеизма, той започнал да прекарва времето си сам в размисли в една пещера близо до Мека. Това било времето, когато Мохамед бил „посетен” и повярвал, че Аллах му е поставил за задача да основе истинската религия. Според Библията всичко това е било сатанинска измама.

Духовно същество, представило се за Святия Дух, както и за ангел Гавраил, дало на Мохамед „истинската религия”, която да замени юдаизма и християнството. Според Библията Святият Дух е част от Божественото триединство, а ангелите са просто Божии творения. „Кажи, че Святият Дух (Ангел Гавраил) ти е дал откровението (Корана) от Господа на Истината” (Корана, Сура 16:102).
Има категорични доказателства, че ислямският Аллах не е идентичен на Бога от Библията. Тогава кой е бил той? Апостол Павел предупреждавал християните, че Сатана се преправя на ангела на светлината. Той също така казвал, че се тревожи поради онези, които идват да проповядват вдъхновени от друг дух, а не Святия Дух и предлагат друго евангелие и друг Месия (Божи помазаник). Притесненията му били, че мнозина ще бъдат измамени да се отклонят от истинската вярва в Христа, като слушат демонични доктрини, основани на лъжа (2 Кор. 11:1-4, 14 & 1 Тим. 4:1-2). Всичко това описва събитията, около които се е зародил ислямът. Светлият ангел („светлината” се използва синонимно за „откровение”) посетил Мохамед и му казал, че е и Гавраил и Святия Дух. Това смесване определено прави духовното същество напълно различно по вид от Божествения, вечен Свети Дух. Мохамед бил подмамен да мисли, че има по-велико помазание от Христовото. Това предполага друг Христос или Помазаник. Пророкът след това започнал да прокламира демоничната лъжлива доктрина, че неговата религия е „по-добра новина” за човечеството от Евангелието на Исус Христос. (Думата Евангелие означава „добри новини”.) Така че той в действителност проповядвал друго евангелие. Затова духовното същество, което дало откровенията на Мохамед, е било в най-добрия случай измамлив дух, а в най-лошия – самият Сатана, бащата на лъжите, който се преправя на светъл ангел.
Съвременните християни също като християните от църквата през първи век, са отговорни да изпитват твърденията на онези, които се представят за апостоли (Откр. 2:2). Библейските характеристики на един истински апостол са постоянство и вършене на чудеса (2 Кор. 12:12). Всеки, който няма достатъчно доказателства от тези два вида благодат, е лъжеапостол. Исус и апостолите Му извършиха много чудотворни изцеления (Деяния 10:38, Деяния 3:1-8, Рим. 15:18-19). Няма исторически сведения за извършени чудеса нито от Мохамед, нито от следващите лидери на исляма.
Отсъствието на чудеса е затруднило доста Мохамед при убеждаването на хората, че неговата нова религия е автентична. През първата година от неговото служение в Мека само трима души били спечелени за каузата му. Това били първата му съпруга, братовчед му и един негов роб. За следващите пет години имал по-малко от тридесет последователи. За голям срам на Мохамед неговият чичо и благодетел Абу Талиб никога не пожелал да го последва. Разочарован, Мохамед решава да премести щаба си в Медина и предприема нова стратегия за спечелване на поддръжници – насилие.
Исус е бил против насилието и Той е забранявал на апостолите си да отвръщат с насилие на противниците си (Мат. 5:39). Когато Петър отсякъл ухото на слугата на първосвещеника с нож в градината, Исус изцелил човека и заповядал на Петър да прибере ножа си (Мат. 26:51-52). Според Библията след възкресението на Христос нито един апостол не е препоръчвал насилие при разпространението на евангелието. Историята е записала случаите на милиони християни, гонени и убивани, без да вдигнат и ръка в своя защита. Посланията на апостолите категорично заявяват, че който е крамолник и се поддава на гневни изблици, като заплашва с насилие, е недостоен за духовен водач (1 Тим. 3:3, Тит 1:7). Мохамед е бил войн, който е отнемал човешки животи при разпространението на посланието си. През всичките векове и до ден днешен хиляди ислямски свещенослужители са призовавали към насилие за каузата на джихада.

ДЖИХАД

Мюсюлманският мироглед разделя човечеството на две противоположни половини. Едната половина е Дар ес Салаам или Дом на Мира. Това е зоната, където ислямът управлява. Другата половина е Дар ал Харб или Домът на войната. Това е зоната на войната, където живеят немюсюлмани. Мюсюлманският мироглед предполага, че войната ще продължи между тези две половини на човечеството, докато ислямът получи надмощие над целия свят. Историята на исляма показва, че предпочитаният подход на мюсюлманите за приобщаване на нациите от Дома на война към Дома на мира е Джихад или Свещената Война. Веднъж след като дадена нация е покорена, започват религиозно гонение и дискриминация, докато населението бъде омаломощено и приеме исляма.

Джихад, свещената война, е бил основното средство за разпространение на исляма в древни времена. От 632 г. до 1514 г. след Христа ислямските армии са насилвали и грабели по пътя си към Медина, Саудитска Арабия, през Иран и до границите на Германия и френскоговореща Европа. Нациите, описани в Библията, които са били люлката на християнската вяра, днес имат едва няколко църкви на евангелието. Това са страни като Израел, Йордания, Сирия и Турция. Държавите от Северна Африка, които се простират на запад от Египет, през Либия и Алжир, до Мароко, са били някога бастиони на християнството. Те всички са паднали под владението на полумесеца на исляма през десети век. Съвременните наследници на ранните християни за разлика от предците си, не са изпълнени с вяра христови последователи. Те чезнат като мюсюлмани в хватката на антихристкия дух на исляма. Повечето от покорените хора са имали избор между приемане на исляма и обезглавяване. И тогава, както и сега, приемането на исляма е ставало с повтарянето на Шахадата три пъти: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк”. През онзи период християните, евреите и други малцинства, които не са приели исляма и са избегнали меча, станали второразредни граждани. Мюсюлманите ги наричали Ахл-ал-Димма или Димми. Статутът на диммите бил, както е и до днес, синоним на дискриминация. Трябвало да плащат специален данък, да носят различителни облекла и нямали право да гласуват политически. Мюсюлманските активисти хитро се опитват да освободят термина Джихад от значението на свещена война. Те обясняват, че първоначалното значение на думата било: „вътрешната борба на човек с естествените му наклонности да се бунтува срещу волята на Аллах”. Те настояват, че Джихад е синоним на „свещена война” в контекста на самоотбрана и никога като термин за враждебни действия на нападение. Думите на Мохамед, историческите факти и протестите на мюсюлманите в западните страни обаче опровергават твърденията, че Джихад е само един добронамерен духовен термин. Размирните тълпи от мюсюлмани, които повтарят в несвяст „джихад”, определено ни показват как думата е претърпяла идиоматична трансформация в тяхното разбиране. Дори нейното изначално значение в древността да е било „(вътрешна) борба”, днес тя е идиом, който основно означава: „свещена война, която подкрепя тероризма”.

Истината е, че целта на исляма да покори света не се е променила през вековете и до ден днешен. Следващите стихове от Корана и от версията на хадисите от Ал Букхари демонстрират неоспоримата истина, че съвременните последователи на исляма намират подкрепа на тероризма и джихада в думите на Мохамед.

Събуждайте ужас (в сърцата) на враговете на Аллах и на вашите врагове (Корана, Сура 8:60).
Воювайте (убивайте ги) с тях (неверниците) и Аллах ще ги накаже (измъчва) чрез вашите ръце, покрийте ги със срам (Корана, Сура 9:14).
Аз ще всея ужас в сърцата на неверниците, ще ги поразя над вратовете и по върховете на пръстите им. Не вие ще ги колите, а Аллах (Корана, Сура 8:12).
Мохамед веднъж попитал: „Кое е второто най-добро дело за мюсюлманина след вярата в Аллах и неговия апостол?” Отговорът бил: „Да участва в джихад за каузата на Аллах” (Ал Букхари, Том 1:25).
Цитат на Мохамед: „Заповядано ми е да се боря с хората, докато кажат, че никой друг няма правото да му се покланят, освен Аллах” (Ал Букхари, Том 4:196).
Мохамед също е казал, че „човек, който участва в (свещени битки) за каузата на Аллах и нищо друго не го е накарало да се бори, освен вярата в Аллах и Неговия апостол, ще бъде възнаграден от Аллах или с награда, или с голяма плячка (ако оцелее), или пък ще бъде приет в рая (ако бъде убит)” (Ал Букхари, Том 1:35).
Когато пророкът на исляма започнал да пропагандира новата религия в Мека, той бил в мирни взаимоотношения с християните и евреите. Той им казал: „Ние вярваме в това, което е било изпратено на земята за нас и за вас, като нашият Бог е същият като вашия” (Корана, Сура 29:45).
Това отношение се е променило напълно, когато той набрал значителна сила след преместването на щаба си в Медина. Предполага се, че Аллах е променил волята си и казал на Мохамед: „Воювай с тези, които не вярват нито в Аллах, нито в последния ден… Нито признават религията на истината (исляма), (дори да са) хората на Книгата (християни и юдеи), докато не платят джизие (данъци) с готовност за покорство и се почувстват покорени” (Коран, Сура 9:29). Мюсюлманските активисти не казват на бъдещите обръщенци и на медиите, че помирителните стихове на Мохамед от Мека по-късно са били анулирани и заменени от враждебни такива в Медина. Ето тук се намира разликата между Корана и Библията. Мохамед се е нуждаел от средство, с което да прикрие следите на противоречащите си стихове от Корана. Така измислил принципа ал-Насих уал-Мансук (Отменящия и Отмененото). Основан е върху стиха от Корана: „Ние отменяме някои наши откровения или ги забравяме, заменяме ги с по-добри или подобни. Знай, че Бог (Аллах) има власт над всички неща” (Корана, Сура 2:106). Това бил ход, който целял да се заличи мистериозната и явна двойственост на Аллах във връзка с по-късните му откровения, които противоречали на по-ранните такива. Ранните стихове са примирителни и толерантни. Последвалите са жестоки и враждебни, които били използвани от исляма за оправдаване на тормоза над съпругите, половата дискриминация, религиозната нетолерантност и тероризма. От сто и четиринадесетте глави на Корана само четиридесет и три не били повлияни от тази доктрина. Библията е далеч по-различна. В целия Стар завет авторите на всяка книга са били вдъхновявани да пишат стихове, които предричат идването на Христос и прехода от диспенсацията на Закона към диспенсацията на Благодатта. Поради Божественото вдъхновение техните стихове били в хармония помежду си, дори когато са писани през интервали от стотици години. Новият завет е в пълно единство със Стария завет. Нишката на изкуплението чрез Христовата кръв преминава непрекъсвана през цялата Библия.
Ислямските екстремисти използват фразата на Мохамед „причаквай ги с всякакви хитрости”, за да оправдаят тероризма като ортодоксална практика на джихад. „Воювай с езичниците и ги коли, където и да ги намериш, пленявай ги, обграждай ги и ги причаквай с всякакви хитрости (за воюване)” (Корана, Сура 9:5).
Стратегиите за джихад на съвременните мюсюлмани са доста хитри. Те използват добрата воля и наивността на западните демократи, за да спечелят позиции в нищо неподозиращите страни. Истината може да бъде прозряна в думите на виден ислямски говорител към архиепископа на Измир, Турция: „Благодарение на демократичните ви закони ние ще ви нападнем; благодарение на нашите религиозни закони ние ще доминираме над вас”. Техните терористи успяват да се промъкнат в страните ни благодарение на компромисната ни имиграционна политика. Впоследствие, когато злонамерените намерения на екстремистите станат явни и се опитаме да ги екстрадираме, всички така наречени умерени мюсюлмани крещят: „Нарушавате конституцията!”

Когато темата за джихад бъде спомената, начетените мюсюлмани често вадят като аргумент един от най-тъжните периоди от християнската история. Това е епохата, в която християнството, подобно на мюсюлманския свят днес, се е състояло от държави с религиозно държавническо управление. Тогава християнството неправилно било възприело старозаветна форма на религиозно държавно управление. Император Константин налага деструктивната държавна политика през 362 година след Хр. Впоследствие националните армии на Европа потъпкват новозаветната заповед на Христос за въздържане от насилие при опита да разширят влиянието на Христовия кръст чрез свещени войни.

Все пак трябва да кажем, че кръстоносните походи са били разбираема реакция на европейските страни срещу ислямския джихад. От 1095 до 1464 година правителствата на християнските държави повеждат варварски кампании, наречени кръстоносни походи, за освобождение на Близкия изток от игото на ислямските неверници. Кръстоносните походи обаче продължили по-малко от четиристотин години. През следващите деветстотин години християнството претърпяло значителни промени. То вече не настоявало за християнско държавническо управление. В резултат на Реформацията спасението се проповядвало чрез убеждението на Святия Дух, вместо с използване на сила. Западните демократични страни, в които християнството е преобладаващата религия, не призовават гражданите на другите християнски нации да се присъединят към тях в свещена война срещу друга нация. Призиви за война идват на базата на взаимна самоотбрана и за да се постигне свобода за политически потиснатите народи. В изолирани случаи някои водачи на западните демократични страни могат да изразят личната си вяра, когато войските им отиват на война. Въпреки това нерелигиозните формации на истинските свободни демокрации не позволяват да се призовава на война в името на определена религия като част от държавната политика.

Тези фактори сочат значителните различия между исляма и християнството. В Корана няма Нов завет. Ислямът никога не е имал голяма реформация и мюсюлманите днес все още следват заръката на Мохамед, влиянието на исляма да бъде разширявано от мюсюлманите от всяка националност, обединени в джихад срещу останалите немюсюлмански народи.

ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КОРАН

В последно време ислямът е стартирал глобална кампания за примамване на хората от другите вероизповедания към техните редици. Стратегията е наистина една хитро замислена измама. Мюсюлманите в християнските страни подмолно „дегизират” исляма да го изкарат „роднина” на християнството. Те гръмко цитират стиховете от Корана, които споменават Исус и чудесата Му, като прикриват факта, че ислямът не признава божествеността на Исус, изкупителното му дело на кръста, смъртта и възкресението Му. Тяхната реторика често използва християнски термини като спасение, оправдание и освещение. Истината е, че тези термини нямат исторически прецедент в мюсюлманските учения.

Мохамед е твърдял, че не може да чете и да пише и затова се смята, че откровенията му от Корана са чудо. Много изследователи оспорват неговата неграмотност, тъй като позицията му в бизнеса с каравани е изисквала едно добро ниво на владеене на писмо и четмо. Необходимо било да се чете и да се записват сделките между неговата фирма и бизнес контрагентите му. В допълнение, той не е бил съставителя на Корана в единичен том. Това се е случило доста след смъртта му. Различни негови ученици, които са го познавали, събрали неговата устна традиция от наставления и ги записали в не по-малко от седем версии на Корана. По-късно всички версии били синтезирани в един том и останалите били унищожени. Интересно е да се отбележи, че официалната арабска версия е написана в античен формален стил на арабския език. Относително малко мюсюлмани могат безпроблемно да прочетат стиховете, които имат достъпен смисъл.

Святият Дух не е вдъхновител на Корана, тъй като в него има много объркващи противоречия. През януари 1999 г. списанието „Атлантически Месечник” започна публикуването на статия върху Корана, състоящи се от 3 части. Автор на статията е бил Тоби Лестър и тя е била озаглавена „Какво е Коранът?” В третата част бил цитиран един ислямски авторитет: „Герд-Р Пуин говори с презрение за традиционното желание както на мюсюлмански, така и на западни учени, да има едно общоприето разбиране за Корана. ‘Коранът твърди за себе си, че е „мубиин” или „ясен”. Той казва: „Но ако погледнете, почти всеки пети стих от Корана е просто без смисъл. Много мюсюлмани и ориенталисти ще се опитат да противоречат, разбира се, но е факт, че една пета част на Корана е неразбираема. Това е причината за традиционната суматоха около превода. Ако Коранът е неразбираем дори на арабски език, то в такъв случай е непреводим. Хората се страхуват от това. След като Коранът непрекъснато твърди, че е ясен, а в действителност не е, то дори арабскоговорещите ще ви кажат, че това си е противоречие. Истината трябва да е друга’”.

Тази статия представя едно блестящо обяснение на това, което би било енигма за изучаващите различните преводи на Корана. Студентите скоро откриват, че има значителна разлика в различните преводи на един и същ текст. Този факт би бил объркващ, освен ако изучаващите не са наясно с някои неща. Поради това, че голяма част от текстовете в Корана са неразбираеми дори на арабски, преводачите имат голяма свобода на тълкуване. Много от тях имат желанието да представят исляма в добра светлина като миролюбива религия. Те често променят текстовете да звучат по-малко примитивно, враждебно и варварско. В много случаи те са възприели такъв либерален метод на тълкувание, че всички текстове с презрително отношение към християни и евреи са видоизменени да звучат добронамерено. Ето един пример от новия френски превод на Корана по отношение на евреите: „Хората от Израел ще бъдат дваж унищожени като невинна жертва, но Бог ще ги възнагради, като ги извиси до велики висоти”. Старият превод звучи съвсем различно: „Хората от Израел, след като дваж посеят поквара на земята, с цел да доминират над другите народи, ще се издигнат със свои сили в позиция на голяма власт, преди Бог да ги накаже”.

Светата Библия е напълно различна. За разлика от мюсюлманите, християните са разрешили на всички да изследват авторството и историческата акуратност на различните книги от Библията. Тя е издържала през всички бури в историята. От друга страна, в същността на исляма има нещо вирулентно, което подстрекава последователите му към насилие. Този феномен не се среща само при арабите мюсюлмани. Ако някоя авторитетна фигура от християнските демократични страни направи и най-малък намек за неуважение към Мохамед или Корана, моллите веднага започват да издават смъртни присъди. Сериозни размирици избухват там, където населението е преобладаващо мюсюлманско – Индонезия, Пакистан, Африка и Средния изток. Човек не може да не се запита, ако Коранът на Мохамед е толкова непогрешим, то тогава от какво се страхуват толкова мюсюлманите?

Специални благодарности на Джим Крофт за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт. Можете да посетите два негови сайта:

http://thoughtsfromjim.com/

http://crossmuslims.blogspot.com/2010/12/perfect-man-of-islam.html