КАКВО УЧИ ИСЛЯМЪТ ЗА СПАСЕНИЕТО?

д-р Джон Анкербърг, д-р Джон Уелдън

Тъй като Коранът [1] учи, че „Истинската религия с бог е ислямът” [2] за мюсюлманите това означава, че спасението се постига само чрез покорство към ученията на Аллах. Следователно спасението в исляма изисква човекът да бъде част от ислямската вяра. „Който пожелае друга религия освен исляма, тя няма да му се приеме; в отвъдния свят той ще бъде сред губещите”. [3] По този начин: „Но онези, които не вярват и умрат неверници — върху тях ще остане проклятието на бог и на ангелите заедно с това на хората; вечно ще пребивават там; наказанието за тях няма да се смекчи; нито ще им се даде отсрочка”. [4]

Но какво точно вярва един мюсюлманин по отношение на спасението? По-долу ние представяме четири основни доктрини, които разкриват какво учи ислямът за спасението.

А. Ислямът учи, че опрощението на греховете зависи от добрите дела и избора на Аллах да покаже милост.

Ислямът е религия на спасение чрез лична праведност. С други думи, мюсюлманинът вярва, че като се опитва да бъде угоден на бог и като върши добри дела, за него има надежда да получи достъп до рая чрез лични заслуги.

Коранът ясно учи, че спасението се постига въз основа на добрите дела. Да обърнем внимание на следните твърдения:

…на всяка душа ще се отплати напълно това, което е заслужила,… [5]
…Бог обича онези, които се oчистват.” [6]
Райските градини, под които текат реки, там ще живеят завинаги; това е наградата на самоочистените. [7]

Ислямът учи, че в Съдния ден добрите и лошите дела на човека ще се претеглят на везни. Добрите дела са тежки, а лошите дела са леки. Следователно човекът, чиито везни натежат от добри дела, ще отиде в рая, а човекът, чиито блюда са леки, ще отиде в ада. Коранът твърди:

[В Съдния ден] тези, чиито везни натежат от добри дела, ще бъдат щастливи; но тези, чиито везни олекнат, са онези, които ще изгубят душите си и ще останат в ада завинаги. [8]

Със знание ние ще им представим подробно това, което са вършили, защото ние наблюдаваме всичките им действия. В онзи ден делата им ще се претеглят със справедливост. Тези, чиито везни са тежки, ще триумфират, но онези, чиито везни са леки, ще изгубят душите си, защото са отхвърлили нашите откровения. [9]

Мюсюлманинът приема, че шансовете му за небето са добри, ако:
1) приема само мюсюлманския бог Аллах и неговия пророк Мохамед,
2) върши добри дела и всичко, което Алах иска от него (например, стълбовете на вярата), и
3) ако той е предопределен за рая по благоволението на Аллах.

За съжаление при наличието на тези изисквания човек се чуди дали мюсюлманинът изобщо може да има някаква увереност в спасението. Абдиях Акбар Абдул-Хак коментира, че упованието в добрите дела при исляма е свързано с това да остави всеки мюсюлманин, който търси лична увереност в спасението, „напълно объркан” [10], защото в този живот никой мюсюлманин изобщо не може да разбере дали добрите му дела ще се окажат достатъчни — да не говорим за това, да разбере дали е предопределен по благоволението на Аллах.

Уилям Милър е бил мисионер сред мюсюлманите в Иран от 1919 г. до 1962г. Той дискутира ислямския възглед за спасението, зависимостта му от добрите дела и личните заслуги и несигурността. Това води до сърцето на всеки мюсюлманин:

Ислямът няма Спасител. Мохамед рядко е наричан Спасител. За него се казва, че е донесъл божиите закони на хората, а те, като спазват тези закони, трябва да удовлетворят божиите изисквания и да спечелят неговото одобрение…. Тъй като много мюсюлмани осъзнават, че [не изпълняват стандартите на Корана],… те казват допълнителни молитви освен задължителните за всеки ден, дават милостиня и ходят на поклонение не само в Мека, но и на други свещени места, за да придобият заслуги и ако е възможно да уредят сметките си с бог. Но тъй като бог не разкрива как се уреждат сметките при него, мюсюлманинът пред лицето на смъртта не знае дали ще отиде в рая или в ада. Все пак решението се взема произволно от бог и никой не може да предскаже какво решение ще бъде взето…. И така мюсюлманинът живее и умира, без да е сигурен в окончателното си спасение. [11]

Следователно мюсюлманската идея за опрощението се различава от тази на библейското християнство. В библейското християнство опрощението се базира на смъртта на Христос на кръста като едно минало действие. Това означава, че щом някой човек приеме Христос като свой Спасител, всичките му/ú грехове се опрощават и на всеки един се гарантира място в рая: „Истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да бъде осъден” (Йоан 5:24); и „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време” (1 Петрово 1:3-5).

В исляма няма изкупление за греха — няма умилостивяване, въз основа на което да има опрощение на греховете. Обаче Библията учи за Исус, че „Той е изкупителната жертва за нашите грехове”. Поради голямата Си любов към нас, Исус доброволно умря на наше място (Йоан 10:18) понасяйки наказанието, което заслужаваме за нашия грях, така че Бог да може безпрепятствено да ни прости.

Всъщност „Бог постави Него [Исус] като изкупителна жертва” и „Бог го направи, за да покаже правдата Си в настоящото време, че е справедлив и че именно Той оправдава онези, които вярват в Исус” (Римляни 3:25-26). Обаче в исляма Аллах само прощава греховете на тези, на които си избере да прости. От друга страна, това опрощение се базира на две неща: и на личните заслуги, и на избора на Аллах да покаже милост. Освен това никой никога не знае дали личните му дела са достатъчни за опрощението на греховете му или в края на краищата дали Аллах ще бъде милостив към него. Мюсюлманите определено се надяват, че ще бъдат спасени. Но следните твърдения в Корана, както и някои други, посочват условния характер на ислямското опрощение:

…И който от вас се обърне от своята религия и умре неверник — делата му пропадат в този свят и отвъдния; те са обитателите на огъня; там ще живеят вечно. [12]

Бог е опростил това, което е минало; но който отново съгреши, бог ще му отмъсти; бог е всемогъщ, отмъстителен. [13]

Но това противоречи на учението в Библията, че пълното спасение идва единствено по Божията благодат чрез вяра в Исус Христос, Който умря за всичките грехове на вярващия: „ …като прости всичките ви престъпления” (Колосяни 2:13). Библията набляга на това, че спасението не идва чрез добри дела или нещо друго, което можем да направим, за да угодим на Бог с наши собствени усилия: „И така ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона” (Римляни 3:28). „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-9).

За разлика от доктрините в исляма, Библията учи, че всеки, който пожелае, може да отиде при Бог, да получи спасението си безплатно и да знае, че е спасен завинаги. Исус е поучавал: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Апостол Петър е поучавал, „Господ… е търпелив с вас, тъй като не иска да погине никой, но всички да дойдат на покаяние” (2 Петрово 3:9). На друго място Исус е поучавал: „Който вярва в Мен, има вечен живот” (Йоан 6:47) и „Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На този, който е жаден, ще дам да пие даром от извора на водата на живота” (Откровение 21:6). Апостол Йоан подчертава: „Писах на вас, които вярвате в Божия Син, за да  знаете, че имате вечен живот” (1 Йоан 5:13).

Б.  Ислямът учи, че Исус Христос нито е бил разпънат, нито е бил възкресен; следователно не е възможно да има спасение чрез вяра в Исус Христос.

Ислямът отхвърля изкупителната жертва на Христос на кръста. Причината за това е в неговия възглед, че човекът в основата си е добър; следователно ако хората не са неизкупени грешници, те нямат нужда от спасител от греха, а само от добри дела, въздържане от злини и благоволението на Алах. Освен това ислямът счита Исус Христос за един от пророците на Аллах и е немислимо бог да позволи един от неговите пророци да бъде разпънат на кръст. Следователно мюсюлманската религия отрича, че Христос е умрял на кръст. Коранът учи: „Те отрекоха истината и казаха огромна лъжа…. Те заявиха: „Убихме Месията, Исус, синът на Мария; пратеника на Аллах”. Те не го убиха, нито го разпънаха на кръст, но си помислиха, че са го направили”. [14]

Тъй като мюсюлманите не вярват, че Христос е умрял на кръста, те са принудени да отрекат и Неговото възкресение. Ахмед Дидат е един от най-големите обществени защитници на исляма. Той твърди следното:

Надлъж и нашир из 27-те книги на Новия завет няма нито едно изказване, направено от Исус Христос, че „Бях мъртъв и се върнах от мъртвите”. Християнът [погрешно] е разработил думата „възкресение”. Непрекъснато, с повтаряне, се съобщава, че то [възкресението] доказва един факт…. [Но] Исус Христос никога не е казвал това „Върнах се от мъртвите” в 27-те книги на Новия завет, нито веднъж. [15]

Но г-н Дидат греши. На много места в Новия завет Исус е предсказвал и Своята смърт, и Своето възкресение. Например, Той е казал на учениците Си: „Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и учителите на закона, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен” (Лука 9:22). След Своето възкресение Той е казал на учениците Си, че това е било, за да се изпълнят написаните за Него пророчества:

Тези са думите, които ви говорех, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията. И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи…” (Лука 24:44-47).

По-нататък, в Откровение 1:18, Исус поучава: „Аз съм Живият; бях мъртъв, и ето, живея до вечни векове!”

Освен това мюсюлманите казват, че Исус Христос няма да се върне при Второто пришествие. Но в Матей 16:27 и 25:31 и навсякъде другаде Исус предсказва и Своето буквално, физическо завръщане на земята, за да установи Своето хилядолетно/вечно царство.

Д-р Джон Елдър е бил мисионер на мюсюлманите в Иран от 1922 г. до 1964 г. Сред неговите научни трудове има единадесет книги на персийски език и две на английски език. Той дискутира мюсюлманското отхвърляне на изкуплението и причините, поради които става това:

Подобно на доктрината за смъртта на Исус обикновеният мюсюлманин изцяло отхвърля доктрината за изкуплението за грях на Исус. Той я отхвърля първо на исторически основания. Ако Исус е оцелял на кръста [т.е, изобщо не е умирал], както вярва мюсюлманинът, тогава Той не може да е дал живота Си за изкупване на греховете на хората.

На второ място представата на мюсюлманина за Бог и Неговите повеления не разпознава и не приема нуждата от изкупление. Според доктрината за повеленията, Бог е определил съдбата на всички хора от началото и ние сме безпомощни да я променим. Това убеждение се поучава на много места в Корана….

Третата причина, поради която мюсюлманите отричат възможността за изкупление, е убеждението им, че Бог не обича човека, и всъщност е безразличен към човешките действия… всяка идея, че Бог толкова обикна света, че даде Своя единствен Син, е напълно чужда за мюсюлманския ум… Така благочестивият мюсюлманин непрекъснато върши действия, които обяснява с думите „саваб дарад” (заслужава похвала). Така той спестява през по-голямата част от живота си, за да направи поклонение в Мека; дава пари, за да помогне за издигането на джамия; с вярност чете Корана, въпреки че е на език, който не разбира; и се моли с предписаните арабски молитви. [16]

В заключение: мюсюлманите отхвърлят библейското учение, че Христос е умрял за техните грехове и затова търсят спасение чрез религиозно спазване на закона. За съжаление, като правят това, те отричат нуждата си от Христос и отказват да признаят това, което Исус и Библията поучават относно Неговата смърт: „също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” и че „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на кръста, тъй като сме умрели за греховете, да живеем за правдата…” (Матей 20:28; 1 Петрово 2:24).

В. Идеята за любящия Бог от Библията е трудна за възприемане от мюсюлманите.

Както вече посочихме, богът на исляма, Алах, в основата си не е бог на любовта. В исляма любовта на Аллах не се базира на безусловно посвещение и саможертва като библейската любов (1 Коринтяни 13:1-13). „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). В исляма любовта на Аллах се базира на условно действие и/или божествено повеление. В ислямската теология, много подобна на будистката философия, идеята за любовта изглежда предимно като „милост”. Тя е повече обща, отколкото лична.

Д-р Джей Кристи Уилсън отбелязва, че идеята за Божията любов е чужда за ислямското мислене поради силното ударение, което се поставя върху суверенната сила и превъзходство на Аллах: „Обаче трябва да се каже, че повечето мюсюлмани ще разберат погрешно и ще поставят под въпрос твърдението в Новия завет, че ‚Бог е любов‘. В исляма толкова се набляга на неговата сила и на суверенното му превъзходство над цялото творение, че да бъде наречен бог на любовта или някой да се обърне към него с думата ‚Отче‘ би било нещо далечно за мюсюлманския начин на мислене”. [17]

Джон Елдър, цитиран по-горе, коментира: „Освен идеята, че Бог не се нуждае от хора и затова не може да обича, мюсюлманинът обикновено цитира два основни проблема във вярването, че Бог е любов: съществуването на грях и болка и човешката нищожност в необятността на Вселената”. [18]

Но Библията отново учи, че ислямският възглед за Бог е погрешен, защото заявява, че „Бог е любов” (1 Йоан 4:16).

Г. Мюсюлманското спасение е фаталистично.

Мюсюлманската идея за опрощението зависи от добрите дела. От една страна, в Корана откриваме обещание за рай за онези, които вършат добро. Но, от друга страна, обещанието е условно — човекът трябва да има истинската религия – исляма, да спазва неговите правила и да намери благоволение при Аллах. Но в този момент предопределението в исляма (за разлика от това в Библията) се оказва, че го прави фаталистично.

Най-голямата очевидна неяснота в мюсюлманската идея за спасението е предопределението на Аллах. Коранът учи: „Всички неща сме създали след определено повеление….”. [19] По-нататък: „Бог отклонява, когото иска; и напътва този, когото иска.…” [20] Абдиях Акбар Абдул-Хак отбелязва: „Има няколко [мюсюлмански] традиции и за предопределението на всички неща, в това число за всички добри и лоши действия и за напътваните и отклоняваните хора…. Дори ако човек поиска да избере божието водителство, той не може да го направи без предварителния избор на бог в полза на неговия свободен избор. Това е ясен детерминизъм”. [21]

Д-р Уилсън коментира: „Петият основен елемент на вярата е предопределението,… фактът, че всичко, което се случва, добро или зло, е предопределено от непроменимото повеление на Аллах. Веднага ще се разбере, че това прави Аллах автор на злото – доктрина, към която се придържат много мюсюлмански теолози”. [22]

Коранът учи, например:

И, ако добро нещо ги сполети, казват: ‚Това е от бог‘; но, ако лошо нещо ги сполети, казват: ‚Това е от теб‘. Кажете: ‚Всичко е от бог”. [23]

И човекът, когото Аллах напътва, е правилно напътен, но този, който се отклонява от Аллах, със сигурност ще бъде губещ. Колкото до онези, които отричат нашите откровения, Ние сме предопределили за ада много джинове и много хора… Ние ще ги водим стъпка по стъпка към разрушение… Никой не може да напъти хората, които Аллах отклонява. Той ги оставя да се лутат в тяхната слабост…. Кажи: „Аз нямам силата да придобивам облаги или да се отклонявам от зло, освен чрез волята на Аллах”. [24]

На пръв поглед изглежда, че има само един начин, по който мюсюлманинът може да си гарантира спасение. Среща се във връзка с мюсюлманската идея за Джихад или свещената война: постигането на сигурност в спасението изисква смърт в битка: „Ако си убит или умреш в божия път,… към бог ще бъдеш причислен.…” [25]

Когато срещнеш неверниците на бойното поле, отсичай им главите и  когато ги събориш, здраво завързвай пленниците си… Така трябва да правиш… Понеже онези, които са убити в каузата на Аллах,… той ще ги приеме в рая, който им е известил. [26]

Аллах е дал по-висок ранк на тези, които се бият със своя имот и хората си, отколкото на другите, които си стоят вкъщи… Неверниците са твои заклети врагове… Издирвай враговете си безмилостно… Не се застъпвай за изменници… Аллах не обича неверните или грешните. [27]

В горепосочения материал отначало изглежда, че раят е обещан на мюсюлманина при неговата смърт в битка. Но откриваме, че дори тази сигурност в спасението явно зависи от нещо друго — в този случай – смелостта:

О, вярващи, когато срещнете неверниците, придвижвайки се за битка, не им обръщайте гръб. Който в такъв ден обърне гърба си към тях, освен за да се оттегли и бие отново или се премества да се присъедини към друга войска, е обременен с товара на божия гняв и убежището му е Геената—домът на злото! [28]

Така дори при гарантирането на рая чрез смърт в свещена война, обещанието за спасение на мюсюлманина остава условно. И никой не може да отрече, че безброй мюсюлмани, разчитайки на исляма да ги спаси и заведе в рая, вместо това са били изпращани на смърт в джихадите от историята и днес. Те са изпращани във вечността без Христос.

Д. Християните имат ли спасение според исляма?

Някои твърдят, че според исляма християните могат да си останат християни и все пак да наследят спасение. Те твърдят и че богът на исляма и Богът на Библията са един и същи бог. Но, напротив, Коранът учи, че само ако християните се обърнат към исляма и останат добри мюсюлмани, те ще имат възможността за спасение. Ако християните отхвърлят Корана, те се класифицират като неверници и съдбата им е вечният ад:

Бог не напътва хора от неверниците… Неверници са тези, които казват: „Бог е Месията, синът на Мария”… Месията [Исус] каза: „Деца на Израел, служете на бог [Аллах], моят Господ и вашия Господ. Наистина онзи, който съдружава бог с нещо друго, бог ще му забрани входа до рая и неговото убежище ще бъде Огънят; а вършителите на злини нямат помощници”. Неверници са тези, които казват: „Бог е третият от Тримата”. Няма друг бог освен единствения бог. Ако не се въздържат от това, което казват, тези от тях, които не вярват, ще ги сполети болезнено мъчение[29]

В горепосочения цитат виждаме, че (1) християните, които вярват, че Исус е Месията, се класифицират като неверници; (2) тези, които вярват в Троицата (че „Бог е третият от Тримата”) са неверници, и (3) че християни, които вярват, че Христос е Бог (онези, които съдружават бог с Исус), ще бъдат изпратени в ада. Следователно, ако християните не се обърнат от своите грешки и не приемат исляма, подлежат на най-строго наказание:

…[във война] убивай онези, които свързват други богове с бог [в други преводи тази фраза се чете „убивай онези, които са идолопоклонници, езичници”], където и да ги намериш; пленявай ги, обсаждай ги и им устройвай и ги причаквай с всякакъв вид засада: но, ако се обърнат към исляма и спазват молитвата, и дават задължителните милостини, тогава ги оставяй да вървят по своя път, защото бог е опрощаващ, милосърден. [30]

Те не знаят ли, че който се противопоставя на бог и на неговия пратеник — него го чака огънят на Геената, там ще обитава вечно? [31]

Наистина, бог няма да прости съдружаването на други богове със себе си!… и този, който съдружава боговете с бог е извършил голяма злина… пламъкът на ада е негово достатъчно наказание! Онези, които не вярват на нашите знамения, най-накрая ние ще ги хвърляме в огъня: толкова често, че когато кожите им изгорят добре, ние ще им ги сменим с нови кожи, за да могат да опитат мъчението. [32]

От превода на Али в Сура 9:17 се чете: за онези, които „свържат боговете с бог… в огъня ще обитават”.

В заключение: Като приемат библейското естество на Бог като триединен, християните се проявяват като неверници, определени за вечно наказание. Затова ислямът не приема, че християните могат да имат спасение, ако останат християни.

БЕЛЕЖКИ:

1 Различен начин за изписване на думата Коран на английски език (Koran, Quran и т.н.)
2 A. J. Arberry, Тълкуване на Корана (NY: MacMillan, 1976), стр. 75.
3 Пак там, стр. 85.
4 Пак там, стр. 48.
5 Пак там, стр. 93.
6 Пак там, стр. 220.
7 Пак там, стр. 344; виж стр. стр 102, 105.
8 Сура 23:104-105 в превод на George Sale (1734) според цитираното от Phillip H. Lochhaas, Как да се отговори на исляма (St. Louis, MO: Concordia, 1981), стр. 24.
9 N. J. Dawood, Коранът (Baltimore, Penguin Books, 1972), стр. 241.
10 Abdiyah Akbar Abdul-Haqq,  Да споделиш вярата си с мюсюлманин Minneapolis, MN: Bethany, 1980), стр.164.
11 William Miller, Откликът на един християнин към исляма (Nutley, NJ: Presbyterian & Reformed, 1977), стр. стр. 82-83.
12 Arberry, стр. 58.
13 Пак там, стр. 143.
14 Dawood, стр. 372.
15 Josh McDowell and John Gilchrist,  Дебат за исляма (San Bernardino, CA: Here’s Life Publishers, 1983), стр. 172.
16 John Elder, Библейският  подход към мюсюлманина (Fort Washington, PA: Worldwide Evangelization Crusade, 1978), стр.стр. 94-96.
17 J. Christy Wilson, Запознаване с исляма (NY: Friendship Press, 1965, rev.), стр.20.
18 Elder, стр. 59.
19 J. M. Rodwell, Коранът (NY: Dutton, 1977), стр. 78.
20 Arberry, стр. 274.
21 Abdul-Haqq, стр. 159.
22 Wilson, стр. 24.
23 Arberry, стр. 111.
24 Dawood, стр. 256, добавен различен шрифт.
25 Arberry, стр. 93; виж стр. 98.
26 Dawood, стр. стр. 212-122.
27 Пак там, стр.стр. 367-368.
28 Arberry, стр. стр. 198-199.
29 Пак там, стр.стр. 139-140
30 Rodwell, стр. 471.
31 Arberry, стр. 214.
32 Rodwell, стр. 417.

Специални благодарности на д-р Джон Анкербърг за разрешението му да публикуваме тази статия на нашия уебсайт. Можете да посетите сайта му: http://www.jashow.org